![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzm718zaYhSOlfsQ3h68jHPvE_FTzs0bR9yDJ1E3QlcDGihHx7gxaSh7BEvT0zvi8DkVEzBuf4uunAjypxYWgYHw-bh0-p4Gw2R1r4fHiBjCFx_u6849U56ho0JK0JMaTCPt2rkYV_TNs/s1600/10984547_791882800860741_3705756558978661687_o.jpg)
Назаем от Фуйсбук - профила на
Кристиян Калчев:
Минавайки покрай централен софийски ресторант-пицария, виждам просяк с торбичка. Колкото повече приближавам толкова по-ясна ми става картинката. Първо си помислих, че се топли на вентилацията, която издухва топъл въздух и пара. И това си го мислех, докато не ми се наложи да мина на метър от просяка. Тогава картинката ме шокира... Човекът беше извадил от близкия контейнер стар хляб и стоеше до вентилацията , не за да се топли, а да напоява с парата хляба, който беше изсъхнал. Попитах го "Какво правиш тук, чичо ?" , а той ми отговаря: "Нищо лошо няма да направя. Само да си стопля хляба и да ми мирише хубаво. Може ли да остана?" Казах му, че не съм собственик, но ако зависи от мен - няма никакъв проблем. Попитах го "Дали иска да му купя нещо за вечеря?", а отговорът му ме остави с буца в гърлото: " "Как така ще ми купуваш нещо, господине? Аз не съм направил нищо за теб. А който не работи - не трябва да яде!"... И така скъпи приятели... Изводът, който сам направих за себе си, е че просяците в нашата мила Родина са хора с повече морал от много други, които претендират за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар