Translate

вторник, 31 август 2021 г.

Народната певица от Силистра Ивелина Димова чрез Фейсбук каза „Довиждане!” на ДФА „Филип Кутев” (София)

С прочувствени думи в свой пост в профила си във Фейсбук народната певица Ивелина Димова - Глас от Добруджа, която е родена в Пловдив, но е отрасла в Силистра - възпитаничка е на СУ Никола Вапцаров - някога в него имаше специализирани певчески паралелки, си взе довиждане със своите вече бивши колеги: "Помня първия работен ден в ДФА „Филип Кутев”- денят бе моят 19-и рожден ден. Започнах с ентусиазъм, мечти, желание за развитие, респект към артистите и ръководителите на най-големия, най- утвърдения, първия по рода си в България фолклорен ансамбъл - Държавен Фолклорен Ансамбъл „Филип Кутев” (София).

Ще запомня и последния работен ден в него – днешният! Но най-вече ще помня времето, в което съм била част от този ненадминат състав, хората, от които съм се учила и на които винаги ще бъда благодарна за изграждането ми като личност и изпълнител. За мен това време остава изключително ценно със своите уроци, емоции, непреходни отношения, истински приятелства, с красивите места, до които ме отведе, с прекрасните песни, които имах възможността да изпея...Беше голяма чест да бъда почти 18 години част от вас!"


За бъдещето очакваме в следващ пост!

Севернодобруджанската носия грейна на изложба в Балчик



Изложбата на севернодобруджанските носии от колекцията на Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци бе един от моментите, посветен на годишнината от Крайовския договор от 1940 г., вписан в първия по рода си "Събор на преселението - съхранена българщина".

Той бе проведен в периода 25-28 септември 2021 г. в град Балчик със съдействието на МИГ "Балчик - Генерал Тошево" по проект на НЧ "Дора Габе" - с. Дъбовик, където съборът продължава на 9 септември т.г. Подредената експозиция бе по покана на Маруся Костова от Сдружение "Българско наследство".

Така се нарича и проведеният за седми път научен международен форум с 27 доклада на  участници от България, Румъния, Украйна и Молдова с куратор доц. д-р Елена Рацеева от Кишинев, посветили свои творения на краеведски и литературни теми, както и на 145-ата година от гибелта на Христо Ботев. 

При това в присъствието на неговия родственик Боян Бойов, председател на Фондация "Христо Ботйов", на д-р Милен Врабевски - председател на Фондация "Българска памет", на 87-годишния Лука Велчов - представител на Демократичния съюз на българите в Румъния, и на други видни българи от различни страни. 

За участието си в тазгодишното събитие в Балчик г-жа Калина Михайлова получи благодарствена грамота и възпоменателна купа от страна на организаторите.



Част от програмата бяха и други четири изложби, след които разположени женски премени на по сто и повече години. Така сред информация и снимков материал за образованието в Добруджа - конкретно Силистра от 130 години насам, за Крайовския договор и събития от преди 80 г. и др., посетителите с широко отворени очи разгледаха кройки и багри, които са из между най-колоритните в българските етнографски области.

Подобно и на други събития, и на този форум, както съобщи в навечерието на изложбата Михайлова пред БНР: на показ са "празничните облекла за годеж, сватба, лазарки, Бабинден и др. празници...Моята майка е била двегодишна, когато идва от Румъния в България. От моята баба и прабаба, при която съм израснала от малка, съм получила всичките си християнски ценности. 

Прабаба ми, милата, едва ли е предполагала, че толкова дълбоки спомени ще остави в мене, и че аз толкова често ще се връщам към тях...Ние с моя съпруг Михаил навсякъде водим нашите внуци Ния и Михаил с нас, защото искаме и те да получат нещо. В Копривщица  осемгодишната Ния ми каза: „Бабо, вие с дядо ни създавате спомени!".

Своите носии, везби и месали Михайлова е показвала неведнъж в Силистра (включително на благотворителен бал на Ротари клуб Силистра, както и на представянията на книгите на д-р Йордан Касабов), вече за пореден път и в Балчик - с различни акценти, както и в др. населени места.

И още от блога ВЕРСИНАЖ: "Къща в село Шуменци от периода на късния социализъм – голяма, широка, представителна, изискана като вид и разположение, научи  И срещу слънцето, разбира се, защото то е най-важно за българина – и не само за него.

Точно част от такъв дом, граден с много любов в близкото минало, бе превърнат в музей с бит от доброто старо време. По този начин една своя поредна мечта реализира Калина Михайлова – педагожка по образование и през последните години – фолклористка по призвание. В този бит се оглежда майсторлъкът на добруджанката от района, откъдето идва родата й след преселението от Северна Дборуджа през 1940 г., до Крайдунавска Добруджа, където продължава животът на севернодобруджанци.

Пъстри престилки и сукмани, шарени черги, изписани ракли, изкусни по своята изработка месали, пищни като цветоусещане и богати на геометрия възглавници, и още – запазено в годините „обзавеждане“ – всичко това място дели мегдан в стаите. А в средата – софрата – средище и място за общуване по време на хранене и в най-важноите моменти, току до огнището. С уговорката – че тя, своеобразният свят олтар, никога не се покрива с кърпа или месал, но от нея винаги се изгребват до троха останките от величието хляб насъщен – символ в различни обреди и ритуали на много народи.

Калина Михайлова вече има и своя домашна подредба със събирани повече от 20 години дрехи и покъщнина, съхраняващи българщината. Сполай на всички, които ще имат възможност да се докоснат до тази непреходна святост! Собственият музей на бита е своеобразно продължение на предишната дейност на Калина Михайлова – като кметица на селото в мандат 2015-2019 тя посвети една година от своето кметуване на българското председателство на Европейския съвет, обличайки се за всеки празник в народна носия. Отделно под нейна егида като презвитера – съпругът й Михаил е свещеник в Русенска епархия, преминават редица патриотични и фолклорни празници, обединяващи селото".

Едно от първите ревюта на Михайлова в близкото минало е в Средно училище „Йордан Йовков“ в Тутракан, където е била учител по руски език, а манекените са били ученички от школото, последвано от представяне по време на фолклорната вечер от Дунавската седмица „Огненият Дунав“, във Фестивала на мамалигата в село Нова Черна и в други тематични събития (предпоследното от тях бе в село Старо село през м. юли 2021 г. в празника "Магията фолклор", където бяха представени 15 костюма от различни етнографски области).

През м. април 2015 г. по покана на българския клуб „На хорото в Брюксел“ Калина Михайлова представи част от своята колекция от носии в Брюксел и участва в Голямото българско хоро, което на центъра на Европа бе поведено от тогавашния български еврокомисар Кристалина Георгиева.

Фотоизложба на Държавен архив Силистра на форум в Балчик

В рамките на Форум "Българско наследство" и Събор на преселениетои - съхранена българщина, в град Балчик бе представена изложбата "Изпълненият дълг към една премълчана истина", дело на Държавен архив Силистра с директор Драгомира Балева-Тодорова, изготвена преди една година във връзка с 80-ата година от Крайовския договор. Тя бе видяна освен в Силистра по време на Паметна среща на автори на книги за Добруджа, проведена през м. септември м.г., още в Попина, Гарван и Главиница. 

Има заявка след Балчик да гостува в град Каварна, а евентуално и в град Шабла, заедно с изложбата на Филиал Силистра относно европейските хоризонти на силистренското педагогическо образование от края на 19 век и след това. Експонирана бе редом до още няколко изложби, включително на народни носии от колекцията на Калина Михайлова от село Шуменци, Тутраканско. Участници в събитието от България, Румъния, Украйна и Молдова видяха експозициите с най-различно съдържание.

При откриването на фотодокументалнат изложба бе казано за нея: "Оcнoвaвaнeтo нa дъpжaвни apхиви в Бългapия e cвъpзaнo Укaз №515 нa Пpeзидиyмa нa Нapoднoтo cъбpaниe на Народна Република България oт 10 oктoмвpи 1951 г. зa cъздaвaнe нa Дъpжaвен apхивeн фoнд (ДАФ) и тази година на 10 oктoмвpи т.г. ce нaвъpшвaт 70 гoдини от това събитие. Юбилейната за архивната общност година преминава под мотото „Памет, свързаност, възможности”. 

Държавен архив – Силистра е създаден като отдел на Окръжен народен съвет – Силистра през 1963 г. в резултат на административно-териториалната реформа от 1959 г., когато Силистра свата център на окръг От 1988 г. е в структурата на община Силистра. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерския съвет. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел в Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново към Държавна агенция „Архиви“. 

1 октомври 1940 г. е дата – символ на освобождението на Силистра от румънска окупация по силата на Крайовския договор от 7 септември с.г., след като преди това в продължение на четвърт век Южна Добруджа е била в рамките на Кралство Румъния. Румънската държава и назначената от нея администрация е провеждала през този период активна асимилаторска политика, нарушавайки международни договорености в стремежа си да заличи българщината. 

Прекъснати са били българските образователни и културни процеси. Забавено е развитието на стопанството, транспорта, съобщенията. Поради земеделския характер на областта, основният похват за нейното румънизиране е аграрната политика, провеждана от румънската държава чрез серия специални закони, следствие на които много българи са лишени от земеделските си имоти. Същите насоки на управление се проявяват и в промишлеността, кредитното дело, търговията. 

Подписването на договора в гр. Крайова (Румъния) на 7 септември 1940 г. за възвръщане на Южна Добруджа към България носи нови надежди за добруджанци. В настоящата изложба са включени документи и снимки, отразяващи първите стъпки на българската административна власт в Силистра. На 1 октомври в града влизат българските освободителни войски, предвождани от ген. лейтенант Георги Попов, началник на ІІІ-а Българска армия и генерал-управител на Южна Добруджа. Посрещнати са под специално построена арка инж. Петър Иванчев, първи кмет на града след възвръщането на града към България. Хористи от създаденото през 1908 г. Музикално дружество „Седянка” пеят марша „О, Добруджански край!”. 

Силистренци последни от всички южнодобруджанци посрещат свободата, но единствено те празнуват 3 дни своето национално освобождение. На 2 октомври пристига Доростоло- Червенският митрополит Михаил, който след две десетилетия за първи път на български език отслужва тържествен молебен в църквата „Св. св. равноапостоли Петър и Павел”. На 3 октомври в Силистра също за първи път тържествено е отбелязван Денят на възшествието на цар Борис ІІІ на българския престол. Състоял се е и парад на военните части от гарнизона в града. Важен момент, свързан със събитията от преди 80 години, е създаването в дните между 15 и 20 септември 1940 г. на Общограждански комитет за стопанско и културно повдигане на Силистра, а по негово решение е сформиран и Силистренски временен комитет „Ад-хок”, от чиито дейности са показани документи в изложбата. 

Специално място сред експонатите е отредено на документи и снимки от честванията на първата годишнина от освобождението на Южна Добруджа, което се е случило на 1 октомври 1941 г. След отбелязването на 50-годишния юбилей на Силистренското педагогическо училище, тържествено е открит бюст паметник на Стефан Караджа – войводата, който е символ на Добруджа. Вестник „Подем” най-подробно отразява тържествата в Силистра по случай годишнината. Повече от 80 години по-късно от тези събития всички ние отново се прекланяме пред паметта и делото на добруджанци, допринесли за свободата на Добруджа, защото мирното възвръщане на Южна Добруджа на България по своята роля е равнозначно на Съединението на България от 1885 година, което може да бъде наречено Второ Съединение.


Настоящата изложба е показана за пръв път по време паметната среща „Изпълненият дълг пред една премълчана истина“, проведена през есента на 2020 г. в град Силистра по повод 80-годишнината на Крайовския договор. Тя бе сред акцентите на събитието, осъществено със съдействието на Областна администрация Силистра, на Регионална библиотека „Партений Павлович“, на Филателно дружество „Димитър Дончев“ и на други партньори".

понеделник, 30 август 2021 г.

Силистренско-тутракански десант в международния форум "Българско наследство" в Балчик

Град Балчик, 25-28 август 2021 г. Седмо издание на Форум "Българско наследство", част от първия по рода си "Събор на преселението - съхранена българщина", посветен на годишнината от Крайовския договор. В резултат на него през 1940-1941 г. десетки хиляди българи от Северна Добруджа са преселени в България - родина на техните предци, чиито наследници понастоящем живеят в Силистренско и Добричко, но на практика и в много други градове, а вече и по целия свят. Проектът е на СНЦ „Местна инициативна група/МИГ Балчик – Генерал Тошево“ и НЧ „Дора Габе – 1940“. Фондация "Българска памет" София е спонсор на Форума, платила и транспорта на бесарабските българи от Украйна за участие в международното събитие с патриотично съдържание за българи от 4 страни, а община Балчик го подпомогна с 10 000 лв. с решение на Общински съвет Балчик.

Областният управител на Силистра Ели Тодорова и заместник-областният управител Минчо Йорданов се включиха в откриването на събитието, проведено в програмата на първия ден. Г-жа Тодорова приветства инициаторите и участниците в родолюбивата изява, подобна на която няма друга в българската част на Добруджа. За втора година Областна администрация Силистра съдейства на силистренската група да осъществи поканата за участие в събитието, за да реализира някои от неговите основни акценти.

На практика това е третото след 2019 г. включване на силистренци във форума по покана на неговия директор Маруся Костова. Етнологът д-р Йордан Касабов представи книгата си "Скритият бог. Древна българска същност". Той бе награден с картина на Флора Начева от Балчик, а за благодарност художничката получи от автора екземпляр от своеобразната му етноложка енциклопедия "Шиковското население в Добруджа".

Д-р Касабов участва с етноложко съобщение и в първото тройно представяне на Сборник с народни песни от Силистренско от 1898 г. Той е издаден от народен певец, родом от село Калипетрово и живял в днешното село Проф. Иширково: Йордан Николов-Слепия е виден представител на подетнографската група "шиковци". Представянето бе осъществено с други два съдоклада - в общ план от журналиста и краевед Йордан Георгиев, а за някои стари езикови норми, забелязани в песни в сборника, аудиторията научи от доц. дфн Тодорка Георгиева, преподавател във Филиал Силистра на РУ "Ангел Кънчев".

Тяхната съвместна изява бе в краеведския панел на форума, докато Валентин Петков от Клуб "Традиция" се включи с разработка в панела с материали, посветени на 145 г. от смъртта на Христо Ботев. Негова идея бе и представянето на гравюри с изобразени крепостите на Силистра и Балчик през 18-19 в., две от които той подари на домакините. Свои доклади за Христо Ботев прочетоха и двама представители на Тутракан - Анастасия Якова - нейната тема бе за силната жена до Ботев - Венета Ботева, и Адриан Василев, заложил на две миниатюри за поета революционер.


Представянето на докладите и дискусиите по тях бяха в присъствието на Боян Ботйов, правнук на поета революционер Христо Ботев и председател на Фондация "Христо Ботйов". В знак на благодарност към община Балчик, подкрепяща Форум "Българско Наследство" - тази година в него участваха 27 доклада, на кмета Николай Ангелов бе връчен луксозен златен вариант на "Цариградската библия", наричана още "Славейкова"

Това се случи век и половина, след като през през 1871 г. в Цариград за първи път излиза първото цялостно издание на Библията на български език, решила езиковия спор в България и утвърдила българския книжовен език. По този начин преводачите на вечната книга на живота - Константин Фотинов, Илайъс Ригс, Христодул Костович Сичан-Николов, Албърт Лонг и  Петко Р. Славейков "разпръсват мъглата на историята и отварят хоризонта на българското духовно просветление", както писа сайтът "София прес".

В рамките на събитието в Културен център "Мелницата" бяха аранжирани 5 изложби с различно на пръв поглед, но с допълващо се съдържание, 4 от които са създадени по инициативи в Силистренския край, а една бе с предоставени колекции от страна на Филателно дружество "Димитър Дончев" в крайдунавския град, партньор на инициативата, осъществена от Областната структура на "Български пощи" - Добрич. Представена бе и филателна марка, посветена на 80-годишнината от преселването на севернодобруджанци в България през 1940 г., както и на тематичен плик.

Доц. дфн Тодорка Георгиева разказа за изложбата на Филиал Силистра на Русенския университет, посветена на 130-ата година на педагогическото образование в Силистра и на 50-ата от основаването на Полувисш педагогически институт Силистра, изготвена от екип с ръководител доц. д-р Румяна Лебедова - директор на Филиала.

По-късно в краеведския панел на форума 87-годишният Лека Велчов от Букурещ сподели впечатлението си от силистренската педагогическа школа. Той е родом от областта Банат в северната ни съседка и е възпитаник на учителя Пирин Бояджиев от Силистра по време на обучението си в някогашното българско училище в румънската столица в края на 40-те и в началото на 50-те години на миналия век.

Представена бе и изложбата "Изпълненият дълг към една премълчана истина", дело на Държавен архив Силистра с директор Драгомира Балева-Тодорова, изготвена преди една година във връзка с 80-ата година от Крайовския договор, видяна освен в Силистра по време на Паметна среща на автори на книги за Добруджа, проведена през м. септември м.г., още в Попина, Гарван и Главиница, но има заявка след Балчик да гостува в град Каварна, а евентуално и в град Шабла, заедно с изложбата на Филиал Силистра.


Поздрави по време на представянето към участниците в двете събития поднесоха Милен Врабевски от Фондация "Българска памет", спомоществовател на форума. Съборът има продължение в с. Дъбовик от 9 до 12 септември т.г., както личи от предварителната програма на организатора му - МИГ "Балчик - Генерал Тошево". В Балчишкия му прощъпулник участваха представители на 4 страни - България и Румъния, както още и бесарабски българи от диаспората в Молдова и Украйна.

Изложбата на севернодобруджанските носии от колекцията на Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци бе един от моментите в Събор на преселението - съхранена българщина. Посетителите с широко отворени очи разгледаха кройки и багри, които са из между най-колоритните в българските етнографски области. От организаторите г-жа Михайлова получи купа и грамота за своята усърдност, прилежност и последователност в съхранението на севернодобруджанско в частност и като цяло - българско, етнографско богатство, каквито са носиите.


В читалищната зала в Балчик бе проведен и фолклорен конкурс с нас 20 участници от България, Украйна, Румъния и Молдова в рамките на събитието "Събор на преселението - съхранена българщина" (25-28 август). Журито бе в състав: Галин Георгиев от БАН София, Димитър Боримечков - общественик от Молдова, и Геновева Полименова от "Български пощи" - Добрич. Специално внимание със своето представяне заслужиха гостите от българското село Чийший от Болградския район на Одеска област в Украйна, подготвили специална фолклорна програма.

вторник, 24 август 2021 г.

Нов проект на ЖС „Екатерина Каравелова” Силистра на тема домашно насилие

Силистренското Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ изпълнява нов 4-месечен проект (18.08.-17.12.2021 г.) на тема „Превенция и защита от домашно насилие, чрез надграждане в дейността на Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“. Той е финансиран с 22 090 лв., като средствата са от държавния бюджет за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ  по договор № 93-00-264/17.08.2021 г. с Министерство на правосъдието на Република България.

Предвидени са дейности в пет направления: предоставя
не на подкрепа на пострадали от домашно насилие; отпечатване и разпространение на мини ръководство в подкрепа на пострадали от домашно насилие; работа по специализирана програма с извършители; изработка и разпространение на мини ръководство за извършители на домашно насилие; информираност и публичност по проекта. 

От досегашната практика става ясно, че при заявка от страна на лице, обект на домашно насилие, което се е самозаявило или е насочено от ДСП, РУП и пр., се прави договорка за начина на предоставяне на услугите – онлайн или с посещение на място в Центъра. В него работят специалисти консултанти в екип, включващ юрист, социален работник и психолог за работа с пострадали от насилие.

В рамките на дейността на Центъра е предвидено осигуряване на защита, възстановяване и реинтеграция на минимум 8 души, пострадали от домашно насилие, като услугата се извършва мобилно или онлайн. Програмата е подробно разписана в Методика за предоставяне на услугата Център за консултиране и превенция от домашно насилие (ЦКПДН). 

Да припомним, че миналата година Сдружението разработи подробен наръчник, насочен към пострадали лица от домашно насилие, наречен „Аз не съм жертва”. По настоящия проект той ще бъде превърнат в мини ръководство с акцент върху формите на домашното насилие, методите за контрол над жертвите, правата на пострадалите по смисъла на българското законодателство, правомощията на институциите при подпомагане на пострадали от насилие, контактна информация и насоки за справяне с проблема. Разпространението на мини ръководството ще стане чрез институциите на територията на област Силистра, работещи по проблема, сред които Районни управления на МВР, дирекции „Социално подпомагане”, общини и др, както още чрез неправителствени организации, членове на Алианс за защита от насилие основано на пола и Национална мрежа за децата. Ще се предоставя и на лица, включени в програмите за пострадали. Публикация ще има и в интернет на страницата на Женско сдружение „Екатерина Каравелова” www.ekaravelova.org.    

Домашното насилие е проблем, ефектите от който се разпространяват върху всички сфери на живота и е с висока обществена цена.  Женското сдружение в Силистра работи в подкрепа на пострадали от създаването си до момента. През 2011 г. бе изграден Център за консултиране и превенция от домашно, като до момента е работено по 123 случая на извършители на домашно насилие и по 355 случая на пострадали. През 2019 г. организацията разработи методика за предоставяне на услугите и бе регистрирана като доставчик на иновативна социална услуга, наречена „Център за консултиране и превенция от домашно насилие”. 

Досегашният опит на екипа сочи необходимост от промяна в нагласите на лицата, включени в програми за пострадали и извършители. Това наложи през 2020 г. ЖС „Екатерина Каравелова”да реализира проучаване за нагласите към домашното насилие, което обхвана 539 души от цялата страна. Резултатите посочиха, че 40% от тях се самоопределят като пострадали от домашно насилие. От създаването на Центъра до момента организацията разработи програми и материали, насочени към специалисти и ученици, пострадали и извършители, които доказаха своята ефективност.   

С настоящия проект и заложените в него дейности се предвижда създаване на условия за превенция и предотвратяване на рецидиви на насилие и осигуряване на качествени услуги за пострадали и извършители.

 

понеделник, 23 август 2021 г.

Турнир по тенис на корт в памет на Христо Димитров - народен представител в 38-ото НС

В Силистра завърши двудневният турнир по тенис на корт за двойки (мъже), проведен на съоръжението, изградено преди 20 години със съдействието на Христо Димитров - народен представител в 38-ото НС. Средствата за създаването на кортовете са били издействани от бюджета на тогавашната Държавна агенция за младежта и спорта. Турнирът бе организиран от съпругата на депутата Ренета Димитрова и от децата му Петър и София.


Победител в турнира е двойката Атанас Христов - Радослав Георгиев, които получиха купа и финансова награда към нея. На второ място са Христо Банков и Мустафа Сефер, а на трето са две двойки, съставени от бащи и синове: Цветан Антонов и Кристиян Антонов, Росен Бонев и Денислав Бонев. Двойките на второ и трето места също получиха награди във финансов вид.
В турнира участваха 9 двойки, на които при закриването Ренета Димитрова благодари за участието в проявата, която не е първа по рода си на тези кортове с изкуствена настилка.

Благодарност бе изразена и към техническия организатор - Тодор Иванов, който е треньор на станалата наскоро шампиока Лидия Енчева, представител на Тенис клуб "Силистра".
Наскоро тя спечели титлата и е втора на двойки в Държавния турнир по тенис за юноши и девойки до 16 г., проведен в Пазарджик. По ирония на съдбата нейният дядо Иван Енчев, който е на 75 години, бе най-възрастният участник в турнира в памет на депутата, от чиято кончина се навършиха две десетилетия.

Силистренка е №1 в националния конкурс за торти и захарно изкуство в Габрово

Победителката в Кейк Арт България 2021 - Национален конкурс за торти и захарно изкуство в 6 категории, е Елисавета Никова от Силистра, научи ВЕРСИНАЖ от Фейсбук-профил Cake Art Bulgaria (https://cakeartbulgaria.com/). Тя е с две златни отличия в категориите "Празнична торта" с максималният брой точки -100 и "Декоративен Дисплей" с 99 точки. Всички присъстващи на тържествената церемония по награждаването станаха на крака и аплодираха победителката, която освен многобройните награди от спосорите на състезанието, получи и голямата награда на община Габрово - ваучерът на стойност 500 лева бе връчен лично от кмета на общината Таня Христова.

събота, 21 август 2021 г.

Пано в чест на Йовков върху фасадата на едноименното училище в Тутракан

Увеличават се в Силистренско фасадите на сгради и стени, превърнати в своеобразни патриотични кътове - сигурно над 20 са реализираните в областния град от екипа на художника Боян Вихренов - последният, за който писахме, бе поръчка от съкооператори в жилищен блок в чест на генерал Скобелев на едноименната улица. След този проект сигурно има и други, но за тях не е достигнала информация до публичното пространство. В Дулово също започна подобен процес, отново по желание на тамошни хора.

Днес в профила Дестинация Тутракан във Фейсбук четем: " ЖИВОТЪТ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ - В УНИКАЛЕН СТЕНОПИС ВЪРХУ ФАСАДАТА НА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ЙОРДАН ЙОВКОВ". с допъълнението: "Автор на стенописа е Женя Калева от Шумен. По реализирането му тя работи с ученици от Арт Клуб и Школата по Изобразително изкуство при ОЦИД, с ръководител художникът Аурел Стоянов". Честито!

В Силистра - турнир в памет на Христо Димитров


В град Силистра започна двудневен турнир по тенис на корт (двойки) в памет на Христо Димитров – народен представител в 38-ото НС (1997-2001), лидер на СДС на общинско и на регионално нива през голяма част от 90-те години на миналия век. Турнирът е във връзка с 20-ата година от неговата кончина през август 2001 г.

Той се провежда с техническата организация на Тодор Иванов и в него вземат участие 16 души, като най-възрастният е на 75 г. Състезанието бе открито от Ренета Димитрова – съпруга на Христо Димитров, в присъствието на децата й – Петър Димитров, настоящ народен представител в 46-ото НС, и София, която живее в чужбина.

Със средства, осигурени от Христо Димитров от тогавашната агенция за младежта и спорта, са изградени кортовете с изкуствена настилка, за което напомня паметна плоча вляво от входа на съоръжението. През годините на него са проведени десетки турнири за деца и възрастни. Подготвени са и много състезатели, част от които, независимо къде живеят по света, дойдоха, за да се включат в паметния турнир.

Силистренец представлява БМФ в Китай при пуска на 8 Бг-кораби за насипни товари

 Вдигнат бе флагът на първия от серията 32 150-тонни бълкери на Параходство БМФ АД

На 20 август 2021 г. в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. бе вдигнат флагът на първия от поръчаната от Параходство БМФ АД нова серия от осем 32 150-тонни кораба за насипни товари, научаваме от www.navbul.com чрез пресцентъра на  Български морски флот. 

Общата инвестиция по този проект ще надхвърли 200 млн.щатски долара. През м. юли бе спуснат на вода и вторият кораб от тази серия, като се очаква той да влезе в експлоатация до края на месец септември тази година. Останалите шест кораба ще бъдат доставени последователно до юни 2023 година.

Кръстницата на кораба Снежина Трендафилова му даде името „Ком“, с което той стана трети в историята на компанията с това име. Госпожа Трендафилова е съпругата на ръководителя на изнесения офис за контрол на строителството на нови кораби на Параходството в Китай, инж. Радослав Трендафилов, родом от Силистра, възпитаник на ПМГ от випуск 1990 г. и на морското висше военно училище във Варна. Първият капитан на „Ком“ е к.д.п. Мариян Йотов, а първи главен механик – инж. Димитър Ганчев.

По време на ходовите изпитания новопостроеният кораб показа отлични ходови и експлоатационни характеристики. Той е лейкър (lake fitted bulk carrier), като с това Параходство БМФ поставя акцент във флота си, планирайки увеличаване този тип кораби до 16 и утвърждаване позициите си на този пазар. Кораб „Ком“ е построен по изцяло нов проект, съобразен с най-новите изисквания за ефективност и опазване на околната среда. Проектът е разработен от водещите корабни дизайнери и екип на Параходство БМФ АД.

Специална марка за "Събор на преселението - съхранена българщина" в Балчик със силистренско и тутраканско участие

"Пощенска марка ще бъде валидирана при откриването на тазгодишното издание на "Събор на преселението - съхранена българщина", който стартира с водосвет в Балчик на 25 август 2021 г.", научаваме от публикация на "Монитор" по информация на Маруся Костова  - директор на Форум "Българско наследство", който предстои да бъде проведен за седми път. В него ще участват с доклади на различни теми и 8 добруджанци от Силистра, Тутракан и село Шуменци, заедно с колеги от София и други български градове, още от  Украйна, Молдова. Ше има и конкурс на танцови състави.

Силеистренско-добруджанското участие се допълва от още няколко изяви: "Изпълненият дълг към премълчаната истина" - изложба на на Държавен архив - Силистра, посветена на 80 г. от преселването на северодобруджанци след Крайовсикя договор. Колекция с добруджански носии "От раклата на баба" ще бъде показана от педагожката и фолклористка Калина Михайлова от с. Шуменци, Тутраканско. Част от програмата е и изложбата "130 г. педагогическо образование в Добруджа", представена от доц. д-р Румяна Лебедова - директор на Силистренския филиал на Русенски университет "Ангел Кънчев".

Междувременно излезе от печат брой 6 на списание "Форум", като в него в който има изследвания, разработки и доклади, включително свързани с решаването на Добруджанския въпрос, както и посветени на Георги Раковски - сред публикациите има разработки на доц. д-р Румяна Лебедова, д-р Йордан Касабов иЙордан Георгиев (Силистра), Анастасия Якова и Адриан Василев (Тутракан).





ДНК-изследване от Ножарево, Силистренско, с принос за староевропейското минало на България

В сайта trakiaworld.com бе публикувана статията "История: Генетичната картина на съвременна България", представяща генетичната картина на съвременна България според едно от големите генетични проучвания, както и от други като тях. Според общите изводи: 1. Това което най силно прави впечатление е, че близо 45% от генетичния състав на съвременния българин е от така наречената прото-балканска хаплогрупа I2. Следващите две групи са мутации на така наречената арийска група; 3. Заедно с J процентите стават 80%. До момента това, което виждаме е, че съвременните българи са същите хора които са присъствали в днешните ни земи от минимум 10 000 години4. Обвързаността на I с J. Тази група се определя като близко източна чието най ранно разселване е в Северна Африка, поради което често ще я срещнете да е споменавана като Африканска, тъй като съществува и хипотеза че тя се заражда в Етиопия. Типична хамитска група. 5. Хаплогрупа N е с едно от най-слабите присъствия. Тя е типична Евразийска и е зародена в земите на Китай. Тя има почти идентично слабо присъствие в цяла Западна и Централна Европа, но особено силно присъствие в Източна Европа в лицето на Русия и Балтийските държави. Също така в Скандинавия и по конкретно в граничната зона с Русия. 6. Най слабо присъствие в това проучване има хаплогрупа K. За нея ще кажа само, че е по-стара от I и J и е посестрима на тази от която произлизат споменатите две IJ, които от своя страна са мутации на IJK.

По-нататък авторите разшифроват още цифри, проценти и други изводи от изследването. Любопитно е и твърдението с езиковедски привкус: "Съществува хипотеза която тълкува името славяни буквално като синонимна форма на болгари: Сла (славен, слънчев, божествен, бога слънце, белият, сияещият) и Вян, като Вян-Ван-Вайн-Войн. Бол (бял, слънчев, БОЛГ, сиреч БОГ, сияещ) Бол (г) ар . Ар е типично арийски суфикс за човек, орач. Тук Г е в синергизъм и с Бол-г, и с Г-ар, като по този начин дава значение за Бол-г в смисъла на бял Бог, а за Г-ар като хора войни. В някой наречия Г се видоизменя през ГХ към Х и К. БолГар, БалХар, БалГХар, БалКар. Тази хипотеза е интересна и има резон в нея".

Още по-интересно за нас, добруджанци е, че принос за написването на тази статия има и изследване на терен, включително в силистренското село Ножарево: "Резултатите от ДНК изследването на Българите от 8-10 век, взети от Ножарево и Мостич. Изследването е на БАН и екипа на Академик Ангел Гълъбов и Италианският национален генетичен институт. Публикувано е в престижното списание Human Biology. Съвременните Българи сме старите Европейци, идентични с Българите на Аспарух. Нещо, което прави силно впечатление е идентичността ни с централна Италия. Това би могло да се обясни само по два начина. ЕТРУСКИТЕ и АЛЦЕКОВИТЕ БЪЛГАРИ".

четвъртък, 19 август 2021 г.

Севернодобруджански мотиви от една тридневна екскурзия в Румъния


Прозрението „Опознай родината, за да я обикнеш“ на Алеко Константинов – родоначалник на туризма по нашите географски ширини, е сред най-популярните български цитати с елемент на лозунгарски призив. За радост, той е все по-актуален повече от век след прощъпулника на уникалното за времето си дело – масовия организиран излет до близката до София Витоша („двувърхата планина“), а както е известно от народния фолклор, от нея „по-високо нема“, поне наоколо.

През последните десетилетия българинът тръгна да покорява и други „върхове“, дори често и в далечни страни, за да ги оцени като вид и изглед, и благодарение на това да ги сравни с родната природа, историческите ни забележителности и обектите за развлечение, създадени в предишни и нови времена. Тема за отделен коментар са организацията на вътрешния туристически обмен, състоянието на инфраструктурата – особено за „обикновения турист“, в това отношение ролята на туристическите дружества и т.н. 










В някаква степен българинът е обърнат с лице и към близките нам страни, защото винаги е добре да си ориентиран какво предлагат отвъд оградата или стената на твоя дом. Да не говорим за митовете колко по-евтино е на юг от нас и как по-добре посрещат по комшийска линия, примерно, без да съобразяваме с някои специфични особености.

Сред тях не без значение са различният опит на съседите ни, придобит в миналото при други политически и икономически условия, безспорните им природни и исторически дадености, наследени от отмрели империи, и не последно място – мащабите на реалните възможности на съответната държава. Манталитетът е отделна величина, която като отношение към клиента при нас явно все още е висока колкото летвата на Стефка Костадинова от световния й рекорд преди близо четвърт век.

Публична тайна е, че на практика нашият народ граничи…със себе си. Няма страна около държавните ни граници, където да не се усеща – виртуално или материално, българското присъствие в предишни векове. И винаги може да се намери нещо, което да приемем за свое, запазвайки го като свиден спомен, когато сме добре информирани за него. Независимо че реално на повечето от тези места българи по род и език формално не се срещат под път и над път.

Малка подробност – за малцинствена група българи в Румъния, да речем, е призната католическата ни общност в област „Банат“, създадена от преселници от периода след Чипровското въстание преди повече от 4 века, представени по правило с избран от тях депутат в двукамерния парламент на републиката. Малцина обаче припомнят, че в миналото две от партиите – царанистката (селската) и комунистическата, са създадени с активното участие на българи от Добруджа и дори сред тях има лидери от Силистра (Петре Борила, например, и др.).

Дискусионно е дали в действителност според официалната статистика в Румъния в момента има 7 000 нашенци или 300 000 с евентуален, но непризнат от държавата или от самите тях български корен. Част от този въпрос е произходът на румънската нация от някогашни тракийски племена, формирана обаче на основа, формално отдалечаваща я от хипотетичното й истинско начало.

Твърди се, че румънският етнос възниква от контакта на палеобалкански романски общности със славянско и друго („варварско“) население. Алтернатива е тълкуването кой какъв се чувства в днешния глобален свят, когато дори можеш срещу броени долари да си поръчаш отвъд Океана генетичен тест, ако достатъчно много се вълнуваш каква точно кръв тече в собствените ти вени. Участвалите в подобно проучване разказват, че резултатите понякога дават поводи за смущаващи мисли, защото предлагат изненадващи данни и посоки за търсене на собственото си „аз“….в минало време.

Силистра е от градовете в България, откъдето тръгват екскурзии до Република Румъния – от една страна заради граничността ни, а от друга – по причина на формиран естествен интерес. 

Той е резултат от натрупани предишни впечатления от известни на повечето хора дестинации в северната ни съседка, най-вече в североизточната й част. От поне двадесетина години сред постоянните лакмуси на този интерес е круиз с кодово име „Делта“ с варианти за продължителност от 5 до 12 часа. Включително идея за дълъг преход до град Сулина, край който р. Дунав след дълъг разлив се влива в Черно море.

Пътуването е чудесен повод за непосредствено „общуване“ с неповторимата флора и фауна на финала на втората по големина в Европа река. Според д-р Николай Тодоров-Бесараба от книгата му „Балканските корени на българския народ“, тя е „…едната от четирите реки, изтичащи от райския извор… Гърците я именуват Истър и Инд, илирите и рипианите – Дануви, а готите – Дунавтис“.

Пребиваването по делтата на Дунава е възможност да бъдат посетени градове като Тулча, Браила и Галац, намиращи се в една от изконните български земи – Северна  Добруджа, останали под чуждо владение по стечение на исторически и политически обстоятелства с международно значение.

В годините на Българското Възраждане те са били във върхова за времето си точка на своето развитие, но и днес впечатляват с импозантност на съхранената за поколенията въздействаща на сетивата архитектура, както и по отношение на икономическата си мощ. За успешния им старт някога принос са имали и живелите там българи, намерили по тези места поле за развитие на способностите си на занаятчии и търговци извън рамките на Османската империя, за разлика от своите събратя, останали в лоното на нейния гнет от тази страна на р. Дунав.

В първите дни на м. август 2021 г. частни инициативи, едната от които подкрепена от Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра, бяха в основата на две последователни в рамките на броени помежду им дни няколко дневни екскурзии в 3 близки дунавски града, както и до един на Черно море. Началото на втората бе в град Констанца – морска столица на Румъния и четвърто по големина в Европа пристанище, надвишаващо по обем  варненското и бургаското, взети заедно.

Противно на екскурзоводските внушения, не са безкрайно много впечатленията, украсени с романтични въздишки, които отнасяме от града, носещ името на сестрата на император Юстиниян. В далечното минало наследникът на някогашния Томи е бил част от Добруджанското деспотство, а днес е седми по големина в страната си, създадена през 1918 г.

Още неизвестно колко години във времето напред ще чакаме да завърши ремонтът на архитектурната перла на Констанца – т.нар. Казино, което е трябвало да бъде изградено във Варна, но нещо се объркало и било реализирано на мястото на дървена барака също на брега на Черно море, но малко по-северно. В момента сградата е опакована „а ла Кристо“ и нищо не се вижда от стилистиката „арт нуво“, която, казват, била любима на румънската кралица Мария, оставила за поколенията двореца в Балчик като друг непреходен архитектурен бисер.

Духът на казиното със сигурност „помни“ възторга и падението на представители на различни европейски народи. Вероятно в него още се  „усеща“ парфюмът на дамите, придружавали богати господа в поредния им воаяж на крилете на хазартното чувство и на хедонистичната им природа. Може би заради това наричат този обект за забавления „символ на нещо отминало“.

Иначе Констанца не е средище на забележителности, с изключение може би на богатия си музей, настанен в голяма като размер и с архитектурно великолепие сграда. Сред експонатите има и фондове, отнесени от Силистра след оттеглянето на румънската администрация от града през 1940 г. Подчертаване на римския произход на нацията и на държавата е Паметникът на вълчицата, какъвто по-късно ще срещнем и в Галац. Изградени са без величественост, но са със знаково предназначение и са бронзови копия на известната статуя от Lupa Capitolina, представляваща вълчицата по легенда, разказваща, че е кърмила Ромул и Рем – основателите на Рим. Копия на вълчицата са предлагани на още поне 20 града в Румъния, като първо това става през 1906 г. в Букурещ.

Запомнящи се обаче са паметниците на фигури от литературата. Сред тях е легендарният римски поет Овидий – векове по-късно негов паметник стои тъжно и самотно с наведена глава в сърцето на стария град, където е бил заточен, макар че в годините на своето изгнание е написал едни от най-популярните си любовни елегии.

Както и на поетесата Кармен Силва – псевдоним на Елизабета, съпруга на крал Карол I и първа кралица на Румъния. И, както пише в сайта www.audiotravelguide.ro, „От скалата, където e поставена, тя гледа в безкрая към кралския павилион „Гнездото на кралицата”, именуван  от кралица Мария – нейната наследница“. В нозете на паметника е структурирана музикантка с лира, нашепваща словесни и музикални трели, докосващи сърцата на чувствителните туристи, посетили променадата на Констанца.

По традиция в пешеходната обиколка на града влизат и религиозни обекти – сред тях и няколко православни – в Румъния църкви колкото искаш и всяка от тях е различна в архитектурния смисъл. И, разбира се, джамията с високото 27 м минаре, на върха на което по-смелите и без усещане за клаустрофобия срещу дребна входна такса се качват по вито стълбище с над 100 стъпала. Отгоре може да се видят разноликите покриви на Констанца, клюновете на огромните кранове на пристанището и разбиващите се в бетонния вълнолом черноморски вълни. Сред спомените от джамията ще остане и докоснатият с поглед огромен килим, тежащ половин тон.

В района на Констанца е най-високата църква, изградена от дърво, намираща се на Балканския полуостров. Подобни, но в по-скромни размери, има предимно в област „Марамуреш“, но в северната ни съседка се срещат и в други градове – примерно в град Чернавода. Късмет за туристите от Силистра бе, че посещението им съвпадна с литургия по повод празника „Преображение Господне“ с участието на архиепископ Теодосий, който от 20 години е духовен водач на древната православна християнска епархия Томис, съществуваща още от началото на 4 в. в рамките на Малка Скития. В новия си формат е от 1923 г. , а от 1990 отговаря за цялата севернодобруджанска територия. Така не бе пропусната възможност за директна среща с образци на църковното песнопение, познато по нашите земи. Още повече, че в тази част на Румъния има и школа за изпълнители на ортодоксална музика.

Сравнително нова атракция за Констанца е т.нар. съоръжение „Гондола“ – висок хоризонтален лифт, преминаващ над курорта „Мамая“ (той е разположен между морето и близкото Млечно езеро), до преди години застинал в характерен социалистически стил, а днес вече раздвижен с нови сгради. С него за 8-10 минути желаещите имат възможност срещу 20 леи (около 8 лева) да видят как изглеждат курортът и плажната ивица отгоре. За съжаление, в погледа неминуемо се набива и впечатлението от безвкусно строителство на нови обекти, сред които и хотели, създадени от архитекти с без кой знае какво въображение.

При добро желание от страна на екскурзовода има време и да усетиш атмосферата на курорта чрез пешеходна разходка, включително и за добиване на представа за размерите на най-старата курортна зона в Румъния, дълга 8 км и широка 200 м. Обсипана е с пясък, който няма нищо общо с познатия като вид, цвят и консистенция от българската част на Черно море.

По тази причина, а и сигурно по много други поводи, казват, че тук, а и по другите румънски черноморски курорти, носещи имена на гръцки богове („Нептун“, „Олимп“), почиват „обикновени туристи“. Средната класа избира България (град Балчик, КК „Златни пясъци“ и др.), поради което над 220 хил. румънци са ги реализирали нощувки в тях само през м. юли т.г. Най-заможните се отправяли по-скоро в по-далечни и доказани с туристическия си бранд дестинации в Турция, Гърция и Испания. Сигурно има и достатъчно други румънци, подобно на много българи, позволяващи си да летят и още по-далеч до прославени с екзотиката си острови.

Останалото от бързия преглед са сергии с множество стоки, които не лепят погледа с изящество и още по-малко с цени. Не привличат внимание и сувенирите, повечето от които са вероятно китайски по произход и са с  много общо крайморско съдържание, като по никакъв начин не напомнят за страната, в която се намираш в момента. В ход е добре да пийнеш кенче бира от марка „Урсус“ – по-късно от реклама ще ти стане ясно, че точно тя е…кралицата на румънското пиво.

Сред обектите, които пътьом в Северна Добруджа може да бъдат посетени, е крепостта „Енисала“ („Ново село“), разположена на височина между две обширни водни територии – Бабадашкото езеро и „Разим“ – бряг на черноморската лагуна. От отбранителното съоръжение не e запазено много, но от него към езерата и към околността се открива запомняща се гледка – неповторима със своята широта и разнообразие на пейзажа. А и ние, живеещите на Дунава, добре знаем, че там, където има вода, ландшафтът винаги е въздействащ върху сетивата.

Тук се помнят владетелските години на войводата Мирча Стари (Мирча чел Бътрън). Влашко е „негово“ от 1386 до смъртта му през 1418 г.. Бил е много близо до българския царски двор, тъй като е протеже на цар Иван Шишман. Междувременно сме минали през приятния на вид градец Бабадаг (в превод – Планината на отеца), характерен с типичните за този район ламаринени покриви на къщите, в някои от които в миналото са живеели етнически българи. Прехвърлили сме и някогашното село Еникьой, където Васил Левски е бил учител, за да го запомнят, че е обичал децата, на които е преподавал български език. Казват, че тук е получил и прякора, благодарение на проявата с вездесъщия си лъвски скок.

Пристигаме в Тулча – някогашен Тулица в българския период, а преди това се е наричал Егисос – основан е от даките през 1 в. пр.н.е. и под това име е споменат от Овидий. Според Уикипедия, „Районът е фактическото родно място на българската държава южно от Дунав и е неин първи център и по време на средновековните български държави е интегрална част от тях. Онгълът на хан Аспарух е локализиран и проучен в него още от Карел Шкорпил. Тогава тук като аванпост на Малък Преслав e изградена крепост с име Тулица, дала името на сегашния град (Тулча от 17-и в. насам)“.

В момента градът е с население под 100 хил. души с два основни поминъка – риболов и корабостроене, и от него започва дунавската делта, благодарение на която даденост през последните десетилетия е развит туризъм с големи и по-малки плавателни средства. Още две години ще продължи ремонтът на крайбрежната променада, за съжаление, на основата на големи количества бетон.

Дано в архитектурно отношение е улучена ваксата, защото изграденият край брега жилищен фонд не зарежда с положителна емоция. За разлика от центъра на града, на чийто площад около паметника на Мирча Стари – пра-пра-прадядо на Влад Цепеш (Дракула), едновременно стотици гълъби нахално и безстрашно правят компания на преминаващите граждани, тръгнали, примерно, за малкия МОЛ или по търговските обекти наоколо.

В близост е изградената през 1851-1857 г. във византийски стил т.нар. Българска църква. Официално се казва „Св. Георги“, но е позната също като Църквата с часовника, заради своеобразната 27-метрова кула с часовник – преход към обителта. В нея все още се пазят олтарните икони (от общо близо 100с изписани имената на дарителите – българи от последните десетилетия на 19 в. Тя е една от трите по рода си в града – другите са „Св. св. Константин и Елена и „Св. Николай“

За тях и за българите - тулчалии, през Възраждането можем да прочетем повече в книгата „Честни и верни“ на д-р Николай Тодоров – директор на Регионален исторически музей Силистра, която наскоро бе представена в крайдунавски град. През 1807 г. българска е идеята тук да бъде открита първата на Балканите частна болница. Българско читалище е било създадено през 1861 г. и то е сред първите по нашите земи.

Формално погледнато по религиозна линия Турча има „връзка“ със Силистра, освен че и двата града са на десния бряг на р. Дунав (отделно –  едва ли не подходът към делтата започва точно от Силистра). До 1878 г. Тулча е седалище на епископ на Българската екзархия в рамките на Доростоло-червенска епархия, чиято столица Силистра е от 390 г. до 70-те години на по-миналия век. Според календара на екзархията от 1874 г., тогава в Тулчанския санджак българите са 12 720 души, като за година са регистрирани 3 680 български венчила.

Всяка държава подчинява на патриотичното си чувство поне един паметник както в знакови градове, така и в по-големите си населени места. В Тулча – седмохълмен град, каквито са Рим и Пловдив, румънците са избрали една от височините, за да създадат Паметник на независимостта и край него да изпишат с огромни букви името на града, за да се виждат от преминаващите вдясно от монумента кораби по река Дунав. Мястото е подходящо и за снимка на фона на града, за да се видят останалите хълмове, самата река и инфраструктурата, разперена като дъга отляво надясно.

При наличие на време е добре да бъде посетена и т.нар. Алея на националностите (засега са посветени паметници на 20, сред които най-после е отредено място и на нас, българите – наш „известен представител“ е Георги Стойков Раковски, а редом до него са личности като Сергей Есенин – поет от Русия, Тарас Шевченко – поет, художник и политически деец от Украйна, Кемал Ататюрк – политик от Турция, Никос Казандзакис – писател от Гърция). Незнайно къде вече е обаче къщата на Стефан Караджа, а може би не е потърсена достатъчно активно досега, за да бъде обозначена като още една светиня – поредно свидетелство за българското присъствие в този забележителен град.

Като във всеки голям и посещаван от туристи град на вода и в Тулча има аквариум, какъвто може да бъде посетен и в Констанца, но ако вече си бил в подобни съоръжения в Барцелона, Истанбул и други грандове, едва ли има с какво повече да го запомниш. Разбира се, спомен се оставя винаги от посещение на кръчма и от консумация на местна храна – за мамалигата няма какво да говорим – тя е позната на повечето българи и особено на добруджанци, но, да речем, като качамак.

Изненадата е, че в сравнително елитен тулчански ресторант я предлагат в менюто с интернационалното й име полента – бягство по линия на избавяне от комплекси във връзка с народностен прякор, добил популярност по света с негативен оттенък, що ли? Както се казва, много важно, а ние в село Нова Черна, Силистренско, си имаме единствения в страната „Фестивал на мамалигата“. Разликата в сервирането е, че тук ти го поднасят с подреден слой сирене и отгоре със сметана.

В България някои го режат с конец, други го обичат със запръжка, а за трети е любим специалитет с прясно мляко – въпрос на вкус и на унаследена семейна традиция. В Браила обаче явно нямат този проблем, защото в ресторанта на хотел „Траян“ си пише черно на бяло – мамалига – някога основна селска храна, днес – ястие от олющено и натрошено зърно, срещащо се дори в елитни места за хранене по света.

Галац е следващият в програмата румънски град, наричан „брилянтът и короната на Молдова“, оприличаван дори на средиземноморския бисер Марсилия. Предричано е било дори, че ще се превърне във Венеция и Амстердам. В района на града в река Дунав се вливат други две реки – Прут и Сирет, и за да си достигне до него откъм Тулча благодарение на широка платформа се преминава с ферибот за по-малко от 15 минути. Началото на града е от времето на неолита, но по-съвременните представи за него идват отново от периода на тракийското племе даки, после е част от Римската империя. В края на 18-19 в. вече се отбелязва, че тук са се преселили множество християни, избягали от османския гнет, сред които и много българи.

Уикипедия: „През 1484 година, когато Галац е вече в ръцете на османците, градът остава единственото пристанище на територията на Молдова, поради което значението му бързо нараства, за да се превърне в следващите столетия във важен търговски център със значителна еврейска общност“. В годините на Българското възраждане има и сериозно българско присъствие тук, за което разказва Николай Жечев в книгата си „Българите в Галац през Възраждането“.

По негови сведения, корабоплаване по Долния Дунав има от 30-те години на 19 в. и в Галац още през 1834 г. е създаден офис на Австро-унгарска транспортна фирма „Лойд“, основана година по-рано. Преди средата на 19 в. оттук е преминавала цялата търговия на Германия с Изтока, пристанището е било със статут „порто франк“, т.е. било е обявено за свободно. В 1856 г. тук се установява Европейската дунавска комисия, а малко по-късно се регистрира и американско консулство.

Провеждани са големи панаири, имало е и борса. И днес, дори само за няколко часа да се впишеш в атмосферата на града, ще усетиш свойското му настроение, оставящо в паметта трайни впечатления за пребиваване в място, където си личи, че е кипял живот и където продължава да има развитие на икономиката и на културата. С историята на града е свързана съдбата и на известни българи: Стефан Богориди – политик, управлявал града в периода 1812-1819 г., Евлоги Георгиев – търговец, живял в града след 1837 г., Драган Цанков – политик, учителствал в града (1848-1850), тук е починал българският просветен деец Васил Априлов. В Галац също има църква, която е с български произход, наречена е „Св. Пантелеймон“. Тук е създадена и първата българска печатница.

И стигаме до Браила – един град, за който чуваме от деца по литературните произведения на възрожденските ни класици и покрай биографията на поета революционер Христо Ботев, на който на голям булевард е изграден паметник. С годините се е превърнал в едно от местата, където българите непременно идват, за да се поклонят на своите герои. А минеш ли покрай театъра „Мария Филоти“, непременно ще ти се стори, че отнякъде ще излязат хъшове, за да разкажат как са играли на сцената пиеси, за да съберат средства за борбата си срещу поробителя.

Точно на тази сцена през 2008 г. с участието на силистренска делова и творческа група бе чествана Годината на България в Румъния по поръчение на  тогавашния президент Георги Първанов. Може би защото в този град е една от малкото в северната ни съседка български дружества с доайен г-жа Мария Ганчев, която, за съжаление по здравословни причини, не успя да посрещне поредната група от свои сънародници.

Някъде наоколо е бил и вездесъщият „Хан на Странджата“, останал в историята, литературата и в българското кино. Включително в сериала „Хъшове“, част от който, пак по ирония на съдбата, бе сниман в Силистра в първите години на новия век. Може би защото и в българския град са съхранени достатъчно сгради – друга е темата в какво състояние са голяма част от тях,  дори и тези с общинска собственост, имащи много общо в архитектурния си смисъл с тези в Браила. Сред известните в миналото българи тук е живял и работил като учител в периода 1864-1870 г. писателят и просветител Добри Войников. Той е основоположник на българския театър и е пръв български режисьор, автор на театрални пиеси.

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър, а по-късно продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. В Браила е живял и патриархът на българската литература Иван Вазов, написал по-късно „Немили-недраги“, пресъздавайки с художествени средства драматичната, в някаква степен от позицията на времето героико-романтична история на българските хъшове. Според някои източници, до преди почти половин век в браилския музей е имало експозиция за Ботев с макет на легендарния хан, но оттогава това вече не е факт.

Подобно на други градове в Европа, и този град, намиращ се на левия бряг на р. Дунав и отстоящ на около 20 км от Галац, може да бъде оприличен на безкраен музей на открито, защото на всеки ъгъл попадаш на уникални сгради в стил барок, рококо и неокласик, за радост повечето са със запазен вид. Полезен жест към посетителите на града са надписи по улици и край сгради, даващи информация за тях, включително кога и от кого са създадени. Така научаваме, например, че в Браила има трамвай от 1900 г., май още преди в Букурещ да бъдат поставени релси за това модерно за времето си превозно средство.

От интернет-източници научаваме, че още далеч назад в миналото град Браила е с павирани улици с улични фенери, тук е била открита и военна болница. През 1836 г. придобива официално статут на град със сводобно пристанище, като това в Галац. Това също дава отражение на развитието на града, което е видно и днес. Може крайречният парк, макар и голям по размери поне на дължина, да е скромен в своята стилистика – укрепен кей без излишна пищност, успоредни алеи с обикновени пейки край тях, няколко странни скулптурни изображения, отсъствие на изобилие от цветя, но за сметка на това десетки са подходите – не малка част от тях частни, към водни средства – риболовни и плавателни.

Градът е тясно свързан с историята на България и нейните националноосвободителни борби. Тук е създадено Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в Българска академия на науките. В града върху земя, дарена от Варвара Хадживелева, е изградена българската църква „Възнесение Господне“, която в момента е в реставрация, защото е виден окаяният й вид, но за облагородяването й се е погрижило румънското правителство. Твърди се, че тук все още има три български икони от онова време. Подобен реставрационен, но още по-обемен процес тече и в гръцката църква, която е по-масивна, и след ремонта с европейски средства в рамките на 21 млн. румънски леи, ще придобие предишния си блестящ вид.

В днешно време социална мрежа като Фейсбук дава възможност човек да проследи какво са успели да видят и от какво са се впечатлили и други участници в същата или в подобна екскурзия. Позволих си да надникна в няколко профила на хора, които имат необходимостта да споделят от свое име запечатани в съзнанието им преживявания по време на пътуването. 

Светлана Великова, историк:Галац и Браила - натежали от българска история. Съвременните румънци не знаят нищо за българските светини. Поклонихме се и оставихме цветя на паметника на великия Ботев, видяхме мястото, където е била легендарната кръчма на Странджата…Сякаш усетих революционния плам и романтичните мечти на хъшовете...“. 

Цветана Игнатова, филолог: „В делтата действат неумолимите закони – по-силният побеждава по-слабия. Тежки коруби на стари дървета се сгромолясват под звука и силата на плавателните съдове в река Дунав и множеството й ръкави. Тръстиките се покланят доземи, когато край тях преминават кораби и лодки, но не от смирение, а за да съхранят своята гъвкавост и устойчивост. Птиците, подплашени от шума на цивилизацията, кацат върху високите дървета. Когато корабите доближат ,водните лилии с нежни жълти цветове, те се свиват във фунийки и временно потъват под повърхността на водата. След отминалата „опасност” отново се разполагат върху водата. Облъхваща зелена свежест, танцуваща светлина върху водата, невероятни гледки и красиви птици. 

Разходката с кораба „Делта” на едноименния четиризвезден хотел в Тулча е по красивите канали и езерата на Дунавската делта. Минаваме по старото корито на Дунав, виждаме канала „Свети Георги”, по канала Сулина - чак до Черно море, над 200 км воден път. По канала Сулина пленяват знаците на цивилизация с красиви къщички и пристани, с места за отдих. Реката е част от живота на хората, от тяхната култура, поминък и живот. Тя изгражда характерите на хората. Достигаме до мястото, където река Дунав се влива в Черно море. В района на фара има дига между водите на реката и Черно море. На връщане спираме за разходка в Сулина – най-източния дунавски град с голямо пристанище и дълги, прави улици, успоредни на реката“.



Поредното пътуване в съседна Румъния е в историята. В перифраза на древна максима: отидохме, разгледахме, почувствахме, обещахме си пак да се върнем. Защото винаги има какво ново и различно на човек да му се случи, дори и когато му се струва, че повечето от нещата, до които се докосва, са му познати и понятни. На практика обаче при всяко следващо посещение на същите места може да се усетят незабелязани предния път моменти, които са му убягнали или ги е пренебрегнал за сметка на нещо друго. Зависимост има и от подредбата в програмата, от поведението на екскурзовода – един е по-словоохотлив, друг е по-обран в разказа си, трети пък може да те захласне в теми, които не са ти интересни. 

Възможно е и аудиторията да не го предразположи да се раздаде така, че да очакваш от него още и още споделени факти както и разкази за личности, а и описание на важни събития. Разбира се, и малко предварителна самоподготовка не е излишна, за да е светнат туристът къде отива, кои обекти си заслужава да уважи с внимание, за да се получи накрая вкусен коктейл от преживявания, заради които обикновено тръгваме на дълъг път с туристическа цел. И връщайки се от него да разкажем на близки и познати, а дори и на случайни събеседници поне малко от всичко, което е било пред нас като даденост. И как си е струвало да я докоснем с поглед, за да съхраним ярък и траен спомен в своята жадна за информация памет. До нови срещи с близката и в същото време далечна Румъния! 




В материала са използвани снимки от профили във Фейсбук на Светлана Великова, Стефка Георгиева и Цветана Игнатова.