Изследване показа: за да не бездействат жертвите на домашно насилие, то трябва да бъде показвано пред обществото

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” продължава реализацията на проекта „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Към финализиране е обобщението на резултатите от проведени през 2022 г. количествено и качествено изследване на полово-ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България. Изследванията се реализират от

В изследването са обхванати 2 800 души (по 100 от всяка област на страната). Като интересен резултат може да се отбележи, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от типовете насилие се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена толерантност към насилието. Важен извод от изследването е, че насилието над мъже се повишава в годините (с 6% само за последната една година).

Изследването показва, че за да се ограничи и противодейства на домашното насилие е необходимо да се работи в насока превенция и интервенция. Едва половината от изследваните лица са с действително негативно отношение към насилието, включително преживелите насилие са толерантни към прояви от този род. Установени са административни области в страната, в които се повишава толерантността към насилието – това са райони с понижен икономически растеж и с етнически особености.

При жените по-рано се утвърждава толерантността, стоейки стабилна в юношеска и след юношеска възраст. При мъжете се утвърждава значимо след 30-годишна възраст, след като са налице условия за „задомяване“ или „връзка“. Най-трудно като насилие се разпознават контролът над поведението на личността и съответно нейното преследване, тъй като се възприемат като част от семейните взаимоотношения. Относно полово-ролевите стереотипи разпределението е ясно – жената отговаря за дома и семейството и това е очаквано, а насилието/преследването/тормозът следва да бъде възприеман като нещо лично, което се обяснява и от народопсихологията, съответно не следва да бъде споделяно.

Образованието е фактор по отношение на нагласите, толерантността и полово-ролевите стереотипи спрямо домашното насилие и насилието основано на пола. Като препоръка от страна на анализаторите е важно говоренето и представянето, „социализирането“ на проблема, тъй като в голяма степен „нормализирането“ му е водещият фактор за бездействие от страна на жертвата.

В ход е поредната кампания "16 дни срещу домашното насилието"

 

Изображение: https://genderalternatives.org/

В ход, както и през предишни години по това време на годината, е световната кампания „16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пол”, която е насочена към различните форми на насилие срещу жени и деца, но на практика не само в тази посока. Кампанията започна на 25 ноември, т.е. в Международния ден за премахването на насилието, основано на пол, и продължава до 10 декември – Международен ден за правата на човека.

В рамките на кампанията идеята е да станат ясни нещата, от които се нуждаят пострадали при домашно насилие, а именно: сигурно и защитено пространство, където, подкрепени от специалисти, да се опитат да намерят ресурсите в себе си и да продължат напред. Както пи, че насилието от този тип не трябва да бъде толерирано.

Сред участниците в страната във въпросната кампания е Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, което е част от „Алианс за защита срещу насилие основано на пола“. Междувременно Сдружението реализира проекта си „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“, поредното събитие в който бе обучение на 47 професионалисти – онези, които първи посещават сигнала при случай на домашно насилие, а именно: служителите в патрулно–постовата дейност и в сектор „Охранителна полиция“, както и представители на социалните служби – партньор при решаване на проблеми от този характер.

В страната в рамките на кампанията се провеждат различни инициативи, целящи да се даде гласност на проблема с насилието над жени и момичета, да се привлече медийното, общественото и политическото внимание по темата с фокус върху превенцията и навременната помощ за пострадалите и извършителите на домашно насилие по един нетрадиционен начин.

Кампанията е стартирала 1991 г. и е координирана от Центъра за глобално лидерство на жените. През голямата част от този период силистренската организация работи по проблематиката, включително чрез поддържане на 4 социални услуги, сред които и Кризисен център. Напоследък на няколко пъти в специални акции – базари, със съдействието на доброволката Бернадет Леггет, която е британка, живееща в Силистренско, са събирани средства за подобряване на бита в Центъра.

За 65-ата година от прощъпулника на кореспондентското бюро на БТА в област Силистра - откриване на клуб в крайдунавския град

 В Силистра бе открит 21-ият в България Клуб на БТА с участието на неговия генерален директор Кирил Вълчев с присъствието на неговия колега от БНР Милен Митев, а гости на тържеството бяха народният представител Стоян Георгиев, областният управител на област Силистра инж. Николай Неделчев, кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов и музикантът Теодосий Спасов. БТА има свои пресклубове в София, в повечето областни центрове в страната, така също в Босилеград (Сърбия), в Тараклия (Молдова), в Скопие (Северна Македония) и в Букурещ (Румъния).

 

На снимката отляво надясно: Енчо Енчев (кор. от 1971 до 1986 г.), Пеньо Пеневм - кор. от 1986 г. до днес, Кирил Вълчев - ген. директор на БТА, Александър Леви - кор. от 2022 г., д-р Юлиян Найденов - кмет на община Силистра, Милен Митев - ген. директор на БНР

Доростолският митрополит Яков отслужи водосвет по православна християнска традиция заедно с отец Добри, който служи в храмове към епархията. Поздравления освен представителите на държавната и общинската власти поднесоха Общински съвет Силистра, Окръжен съд Силистра, РУО на МОН Силистра, община Дулово, Висше воонно морско училище - Варна, Регионална библиотека „Партений Павлович“, журналисти от различни медии и др.

Господин Вълчев направи преглед на присъствието на БТА от 65 години насам в живота първо на околия Силистра, впоследствие на едноименния окръг – сега област Силистра. Първият кореспондент на БТА в Силистра е Георги Александров Ивчев, който е завършил „журналистика“ в Софийския университет през 1957 г. и от лятото на същата година до 1959 г. е щатен кореспондент в новообразувания тогава Силистренски окръг. Впоследствие е дългогодишен редактор в печата и в БНР; автор е на 10 книги.  След него кореспонденти на БТА са Димо Иванов (щатен от 1959 до 1960 г.) и Андрей Андреев (нещатен) - и двамата са журналисти от местния вестник „Силистренска трибуна“.

От 1960 до 1971 г. няма щатен кореспондент на БТА в Силистра. Авторът на няколко книги в различни жанрове Енчо Енчев става щатен кореспондент през 1971 г. (до 1986 г.), после е главен редактор на вестниците „Силистренска трибуна“ и „Нова Силистренска трибуна“, носител е на награда „Златно перо“ на СБЖ;  Пеню Николов Пенев - от 1986 до 2022 г., почетен гражданин на Силистра от 2016 г., носител на „Златно перо“ от Годишни награди на СБЖ за 2016 г. по повод 65-ата му година. 

От 2022 г. кореспондент на БТА е Александър Леви, с досегашен опит на журналист - кор. на БНТ и на други столични медии, бил е и главен редактор на възстановения в. „Силистренска трибуна“ (2014 до 2019 г.). Кореспондент на БТА в Силистра за кратко е бил и известният журналист Петко Бочаров. Първият офис, в който БТА се помещава до 2017 г., е даден през 1974 г. от община Силистра. За отбелязване: от националните медии в Силистра понастоящем офис има кореспондентът на БНР, а в миналото тази чест е била оказвана също на кореспондентите на БНТ и на в. „Труд“.

Освен офис на кореспондента, клубът на БТА, на когото от името на областния управител на област Силистра бе подарен „вечен календар“ със специален надпис „Национален клуб на БТА Силистра“, е място за провеждане на пресконференции, събития, обучения и срещи. Само през настоящата година подобни клубове са открити в Благоевград, Габрово, Търговище и Ямбол, а догодина тази чест ще имат областните центрове Кърджали, Перник, Разград и Смолян. 

 

В речта си при откриването генералният директор на БТА направи препратка към св. Дасий, който на 20 ноември 292 г. е посечен като непоколебим следовник на християнската вяра. Повод за това е значението на думата „мъченик“, като своебразен „свидетел“ на събития, в случая идеята бе да се каже, че журналистите са съвременни свидетели, за които оставянето на свидетелства за случилото се е кауза и висша цел.

Нова находка от Дуросторум в лапидариума на Археологическата експозиция в Силистра

 На 22 ноември 2022 г., както често се случва при археологически проучвания, буквално в последния ден на спасителните археологически разкопки в Силистра във връзка с т.нар.  проект „Воден цикъл“, почти в центъра на канабето (жилищните квартали) на Дуросторум, екип на Регионален исторически музей Силистра в състав: проф. дин Георги Атанасов, докторант Калоян Димов и Денислав Денев, попадна на прелюбопитна находка.

За нея в личния си профил във Фейсбук Атанасов казва: „В седмата разкрита структура от ІV-V в. по ул. „Дръстър”, плътно до вътрешното лице в рушевините на късно антична сграда разкрихме каменен блок с размери 126 х 86 х 26 см, на страницата на който в правоъгълно поле разчетохме буквите HАVE (скръб). В ъгъла доловихме релефа на скулптиран лъв. Без съмнение e, че на фона на други паметници от Дуросторум, стана ясно: попаднали сме на надгробна плоча с епитафия, т.е. посветителски надгробен надпис. След измиването му се открои целият му блясък: великолепно скулптирани лъвове, фланкиращ фронтон със скулптиран с висок релеф образ с брада и къдрава коса на покойник (вероятно представител на военната аристокрация, защото е в къса туника наметало с фибула).

С помощта на доц. Доминик Моро, който е сред участниците в българо-френско-канадската археологическа експедиция, осъществяваща археологически разкопки в близкия до Дуросторум град Залдапа (Добричко), който е и „полубългарин”, тъй като е бил женен за българка от Абритус. Колегата Калоян Димов работи по дешифрирането на надписа, като засега е ясно, че той  е поръчан от ветерана от ХІ Клавдиев легион Гай Петрициус Урбанос (Caius Petricius Urbanus). В памет е на изобразенrs върху фронтона негов баща, за когото скърби много. Специално внимание заслужава името Петрициус, защото досега е регистрирано в един единствен надпис в провинция Норикум в региона на Алпите по горното течение на Дунав и Рейн.

Надписът е датираk към началото на ІІІ в., за когато са характерни прическата и брадата на покойния офицер от легиона. Изработен е от вещ каменоделец в ателие в Дуросторум, защото сходен надгробен надпис с подобна релефна украса на ветерана Юлиус Юлианус е открит в началото на ХХ  (след 1940 г. e в музея в Кълараш). До северната стена на Дуросторум е открита с плоча-полуфабрикат, по изпълнена не така изящно като новооткритата, но по сходен начин. Върху полето й обаче не е нанесена епитафия – явно ателието ги подготвя и ги предлага на нуждаещите се близки на покойниците. Освен високата класа на изпълнение qтози паметник е ценен и с това, че е почни напълно запазен и вече е акцент в лапидуриума (бел.ред-място за подредба на камъни с археологическо значение – статуи, каменни плочи с епиграфи, архитектурни детайли и др.) на Археологическия музей на Дуросторум-Дръстър“.

 

Продължават безплатните очни прегледи за деца I-IV клас в Силистра по проект на Ротари клуб

 

Продължава реализацията на проекта „Очен скрининг на деца от I до IV клас в Силистра“ по инициатива на Ротари клуб Силистра със средства, събрани от благотворителен бал, проведен за Великден през 2022 г. В предварителния списък – форма на съгласие от страна на родителите над 900 деца от 4 училища в областния център ще имат възможност да преминат безплатен за децата първичен преглед от офталмолога д-р Анна Сапунджиева. Нейният професионален ангажимент вече приключи в ОУ „Отец Паисий“, а актуални за момента са прегледите в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, които се провеждат по график, съставен заедно с ръководствата на училищата. Следват ОУ „Иван Вазов“ и СУ „Никола Вапцаров“.

Подобна кампания се прави за първи път в Силистра, в някаква степен като компенсация на липсата на масови очни прегледи, каквито според специалистите е добре да бъдат правени на всички деца, когато навършат 3 и 6 години, както и в първи клас. И по-нататък, разбира се, особено в настоящата ситуация в следковиден период, когато премина двугодишно онлайн-обучение, свързано с активно ползване на електронни устройства – телефони, лаптопи и различни устройства.

Пред медиите президентът на РК Силистра Николай Костов сподели тревогата на приятелите си от клуба, повечето от които имат деца до 8 клас, предизвикана от лични наблюдения и от събрата по неформален път информация за проблеми със зрението на децата. И реално целта на ротарианската инициатива е да установи дали децата наистина имат някакви отклонения и ако е така в каква степен. От вече проведените стотина прегледа се оказва, че половината от децата, не виждат по начина, по който е нормално за тяхната възраст, което налага провеждането на профилактични прегледи, което е важно за децата и за техните родители.

В своя публикация от преди 6 години сайтът Портал Силистра припомня подобна инициатива: „Очен скрининг на 717 деца в детските градини от Силистренската община е осигурил Лайънс клуб Силистра. По време на прегледите, извършени от д-р Росица Дучева, при 61 деца са открити здравословни проблеми и родителите са уведомени. За прегледите клубът е получил съдействие от Силистренската община и учителските колективи на детските градини в града и селата на общината“.

Обучение в област Силистра на полицаи и социални служители за работа с извършители и жертви на домашно насилие

През м. ноември 2022 г. бяха проведени обучения на полицейски служители от Районите управления в Силистра, Тутракан и Дулово от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“. За тяхното провеждане организацията получи пълно съдействие от Главна дирекция „Национална полиция“ и от Областна дирекция на МВР – Силистра. Обученията бяха реализирани в изпълнение на проект „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“, финансиран със средства от държавния бюджет на Република България по договор за безвъзмездно финансиране №93-00-124/15.08.2022 г. между Сдружението и Министерство на правосъдието.

Основната цел на обученията бе подкрепа и предотвратяване на рискове за живота и здравето на пострадалите лица в случаите, когато полицията извърши посещение по сигнал за домашно насилие. По тази причина бе и подборът на обучаваните професионалисти – онези, които първи посещават сигнала, а именно: служителите в патрулно–постовата дейност и в сектор „Охранителна полиция“. 

Представени са теми за същността на домашното насилие, профилите на жертвата и извършителя, също как да се оценяват рисковете при посещение след сигнал. Дадени са и практически насоки за работа с жертви на насилие. Обсъдена беше практиката в пряката работа на участниците и срещаните трудности и проблеми. Обратната връзка от обученията води до извода, че е необходимо периодично провеждане на надграждащи обучения с практична насоченост, свързана с пряката работа на полицаите.

По наблюдение на екипа се отчита, че нерядко полицаите изпитват неудовлетвореност от положените усилия за подкрепа на жертвата, която в последствие отказва да съдейства или отново се връща при извършителя. Въпреки професионализма си, който не им позволява да демонстрират своята неудовлетвореност, тя се проявява индиректно по време на провежданите беседи и обсъждане на казусите. Отчита се още, че съществуват пропуски в законодателството, които позволяват злоупотреби както от страна на извършителя, така и от страна на жертвата, поставяйки нерядко служителите на реда в ситуации на повторяемост и неефективност при подкрепа за разрешаване на проблема.

 

 

Етнолог от Силистра и зооинженер от Калипетрово създадоха книга за големия Курдоманов род

В Духовен център „Митрополит Иларион“ при православен храм „Св. Димитрий“ – село Калипетрово, бе представена книгата „Курдомановият род“ – една съвместна проява на авторите д-р Йордан Касабов и Димитър Курдоманов с Народно читалище „Пробуда“. Библиотекарят Ирена Владимирова представи етнолога и зооинженера с литературни наклонности, създали изследването на фамилия, тръгнала от „Петрова земя“ в съртовете на Провадия, за да даде разклонения на други родове. 

Техни наследници днес живеят в различни населени места по целия свят. В Калипетрово това е трета родова книга след написаните за „Черковналиевият род“ на Иван Гаджев и „Касабовият род“ на Михаил Георгиев и Господин Великов. За трите рода се твърди, че са стожери на Калипетрово и не може да се каже кой е най-големият от тях. 

За своя творчески труд, резултат от етноложки изследвания и от създаване на родословно дърво, Курдоманов и Касабов получиха поздравления от Регионална библиотека „Партений Павлович“ и от местното читалище. Както и специални поздравителни адреси от областния управител инж. Николай Неделчев. В тях се казва: „Поместеният материал е възможност те да се преоткрият, възстановявайки общуването си по роднинска линия, което ще им позволи да се опознаят по-пълноценно и запомнящо се“). 

Издаването на книгата става възможно, благодарение на 13 спомоществователи, както и на ползвана по темата литература, дело на Илия Блъсков, Любомир Милетич, Злати Еников и др. изследователи, писали по въпроса за „огромния род“, чието начало е възможно да бъде от „болярски тип“ от времето на Второто българско царство по линия на династията Асениевци (братята Асен и Петър).

Г-н Курдоманов обясни на аудиторията – предимно негови по-близки или по-далечни роднини, че идеята му да се напише книга за рода е подкрепена навремето от Иван Гаджев, когато е бил кмет на село Калипетрово. Преди 13 години обаче се „запознава“ с бъдещия си съавтор Касабов, с когото са също в родствена връзка, започвайки заедно работа по проекта, и който допринася за научността на изданието, осигурило заслужен интерес към него, като към книга с етноложки и социален принос. 

Д-р Касабов обърна внимание на присъстващите, че отколе началото е в рода, после родовете създават общини, от тях се зараждат племената, превръщащи се на по-късен етап в етноси. Тогава идва ред на оформянето на нация, каквато като цяло е българският народ, състоящ се от етнографски групи, съществуващи на различни принципи. Те могат да бъдат на основа на използван език или на базата на конфесионална обособеност, т.е. на религиозна основа, както още на сбор от родови образувания.

Споделено бе и наблюдението, че всеки от тези големи родове е бил своего рода „ендогамна група“ в продължение на дълго време, примерно до началото на 20 век, а в някаква степен и след това. Целта е била опазване на рода, на събраното имане, на човешкия потенциал и на неговото възпроизвеждане. Това се отнася в Калипетрово и за двете подетнографски групи – гребенци и шиковци (подобно на елийци, капанци, хърцои и др. те са част от голямата „полянска група“). Между тях „бариерата“ започва да се разчупва едва след колективизацията на земята в Добруджа през 50-те години на миналия век, както и във връзка с бързо развиващата се в същия период урбанизация, т.е. преселване в градовете.

В своята книга „Шиковското население в Добруджа“, издадена през 2018 г., д-р Йордан Касабов проследява в едри щрихи съдбата на 50 шиковски рода. Сред тях е и Курдомановият, дошъл от „царствена земя“, част от която е село Петров дол. На задната част на корицата е снимка на каменна чешма от това село, и както каза Милка Трендафилова – местен краевед и автор на художествени творби (тя също е потомък на Курдоманята), „камъкът е символ на вечност, а водата – на живот“. Според Касабов, „...свещено наше задължение е да се поклоним в Петров дол на старите къщи, порти и дворове, останали от нашите предци. Има бъдеще всеки, който опазва своето минало, но е необходима любознателност, отваряща човешкия кръгозор към безкрая на хоризонта“.

 

 

 

Съвместно културно и духовно събитие с българско съдържание в Кирнодж, Румъния

С участието на над двеста души в румънското селище Кирнодж, което е център на община в окръг Кълъраш, бе проведено изключително румънско-българско събитие в две части. Първо бе изложбата със стари предимно добруджански народни носии от колекцията на Калина Михайлова от село Шуменци, община Тутракан, побратимен град с общината – домакин на събитието, което е проява на местната власт и на Етномузея в селото, както и на храма му „Св. Николай“.

То е инициатива на Аурелиан Котобан, радетел на краеведското начало, който в момента е част от Център за продължаващо обучение във Филиал Силистра на Русенския университет, и е автор на няколко книги, включително в двуезичен – български и румънски вид, е посветил своя творба на доростолския мъченик Дасий. По повод 1 730 години от неговата мъченическа смърт в името на вярата бе и мотото на събитието ,,Свети Дасий – мост между народите“.

В откриването на изложбата участваха гости от Окръжен съвет Кълъраш и на община Тутракан в лицето на зам.-кмета Дарина Иванова, както също делегации от гр. Русе, водена от митрополитски съветник, и от Народно читалище „Васил Йорданов” – село Нова Черна. Кметът на Кирнодж Йон Стефан връчи на г-жа Михайлова грамота. Ученици рецитираха на български език стихотворението „Молитва” на поета Иван Вазов.

Във втората част на събитието 8 свещеници и дякон почетоха със специална служба св. Дасий, за чийто ден е обявен 20 ноември, а негови мощи са в силистренския катедрален храм от 2001 г. насам. Представено бе благословението на Доростолския митрополит Яков. На финала бе т.нар. агапа – традиционен за подобни случаи обичай – споделена трапеза, посветена на празника на любовта, завещан ни от ранната християнска църква, когато е било отделяно време за общение между вярващите.

Силистренец с академична награда в Пловдив

Фейсбук-профил на Академия за музикално-танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамaндиев"- Пловдив: "На патронния празник, който е на 16 ноември, ректорът на Академията проф. д-р Тони Шекерджиева–Новак връчи грамотите на удостоените с академичната награда „Проф. Асен Диамандиев“ за 2022 г., сред които е и китаристът Иван Русев – 4 курс в специалност „Дирижиране (хорово и оркестрово)".

В Русе НПО се надява прилепи да борят дунавските комари

На мнозина е до болка познат проблемът с ципокрилите от семейство „двукрили насекоми“, известни у нас като комари, които са сред около 3 500 вида по целия свят, срещащи се на всички континенти освен на ледения им събрат Антарктида. Борбата срещу летящите кръвопийци е класическа – с физически и с химически средства. Има обаче и алтернативни методи: примерно с развъждане на техни далечни братовчеди от разред хищни насекоми с непълно превръщане или т.нар. водни кончета. Казват, че те са в арсенала за унищожение в района на румънския град Олтеница с опция да повлияе положително при унищожение на популацията покрай р. Дунав и в насрещния български град Тутракан.

За още една възможност от подобен род настояват от Сдружение „Приятели на музея“, за което съобщи в последния си брой в. „Бряг“. На пръв поглед става дума само за залесителна акция в двора на едно от основните училища в града, включително на плодни дръвчета от различни видове. Инициаторите й обаче изразявали надежда, че в бъдеще време своеобразната мини градина ще прогонва и комарите. Любителите на природата твърдели, че чрез овошките ще се създаде хранителна база от насекоми за птиците и за прилепите, за да станат част от борбата срещу нашествието от комари.

По публикации в силистренски вестници от преди години на база на данни от местния архив добруджанци научиха и за забравени акции на силистренска станция в началото на 40-те години на миналия век, когато по държавна воля са изкупувани комари, събирани от населението и предавани на станцията в кибритени кутии. В продължение на години се говореше и за създаден по изкуствен начин комар, който пречи на събратята си да се развъждат и по този начин се намалява възможността за раждане на нови поколения.

В област Силистра 67 деца в 4 групи изучават празници, обичаи и в частност православие

В настоящата 2022-2023 учебна година в 4 училища от област Силистра има сформирани групи за православно християнство, съобщиха от РУО на МОН. В общ план във всички тези групи са 67 училища от четирите училища – по две в Силистра и в Дулово. В Спортно училище „Дръстър“ - град Силистра, което е единствено по рода си в областта, учителката Гълъбина Великова ръководи Академия „Знание през традициите и празниците“ с 15 ученици. В друго силистренско училище – ОУ „Иван Вазов“, Мариана Дачева е с група, включваща 14 ученици,  към които е насочено знание по темата „Празници и обичаи на българите“. В Средно училище „Васил Левски“ в Дулово, което е най-голямо по брой ученици в Крайдунавска Добруджа, Ивелин Илиев води група „Християнски ценности“ с 20 деца. В още едно дуловско училище – ОУ „Христо Смирненски“, с 18 свои възпитаници учителката Ганка Касабова е сформирала група „Възпитаваме ценности“.

Наскоро, според БиТиВи, Светият синод на Българската патриаршия е създал свой учебник „Религия (християнство-православие)”, с уговорката, че се случи 75 години след последните задължителни часове по вероучение („Предмет Божий”) у нас до 1947 г. В медиите бе тиражирано, че „Напълно готови са учебниците за децата от първи до пети клас, а БПЦ работи с 15 експерти от Културно-просветния отдел на Синода и по другите за останалите класове”. Идеята е да „преведат” дълбоката тематика на езика на децата. Почти напълно се използват възможностите за изучаването на „Религия (ислям)”, а юдеите си имат свое училище в София.

Неда Антонова в Силистра: За пътя на Паисий към Бог и народ чрез знание за древната българска слава

 

Писателката Неда Антонова от Търговище представи романа си „Безмълвие“ в Силистра в тържество за Паисий Хилендарски по повод 300 г. от рождението му, 260 г. от написването на „История славянобългарска“, както и във връзка със 100-годишнината на празника „Ден на народните будители“. Силистренската общественост се запозна с романа по инициатива, осъществена от страна на адв. Ели Тодорова по най-достоен откъм внушително присъствие на събитието начин. Разбира се, в случая със съдействието на община Силистра, на Художествената галерия, Книжарници „Везни 55“ и други партньори (Даниела Недялкова). В момента Регионална библиотека е задочно съпричастна към вечерта, посветена на Паисий Хилендарски, с изложба, посветена на различни издания на неговата „История…“.

Поздрави поднесоха гайдарите от Музикална школа „Великов“ с р-л Велико Великов (те, които посрещнаха миналата година президента Румен Радев, а неведнъж с присъщото им вдъхновение и гости на града от страната и чужбина), Кръжок за художествено слово с р-л Ванушка Александрова в ОУ „Отец Паисий“, както и носителите на многобройни награди от певчески конкурси у нас и по света – трио „ЕЛМИНА“ с р-л Лилия Пейчева-Тодорова и Емили Джамбазова от ВС „ДО РЕ МИ“ с р-л Банка Скорчелиева. Поздравителни адреси и специални подаръци от Областна администрация Силистра, община Силистра, Адвокатска колегия Силистра. Както и от Доростолска епархия, представена от отец Георги Попов - педагог и теолог, родом от Банско, прототип на паметника на Паисий, създаден от скулптора Йордан Колев за 150-ата година на ОУ „Отец Паисий“ в Силистра.

Безброй автографи върху произведения на гостуващата писателка, която е родом от Плевенския край, но е учителствала в продължение на пет години със съпруга си в дуловското село Вокил, преди да стане възпитаник на Институт по култура в Ленинград (днес град Санкт Петербург) в Русия. Автор е на 20 книги – предимно романи на историческа тематика – един благодатен за творческа реализация жанр, защото винаги има на какво да се „стъпи“ - често в резултат на години издирване на извори и податки. В същото време и коварен, защото в типичен за учените план неизменно ще се намери някой друг, който изказва различно мнение и има алтернативен - понякога противоположен, прочит дори на световно известен „документ“. Примерно по темата дали „Историята….“ на Паисий, според оригинала, не е наистина „Славноболгарская“, вместо да подчертава славянското у българския род?

Неда Антонова не гостува в Силистра за пръв път – предишният бе през 2017 г. („Любовта и смъртта на първия след Бога“ – исторически шедьовър на писател от висока класа“, посветен на Васил Левски), припомня блогът ВЕРСИНАЖ (www.jordansilistra.blogspot.com/2017/06/blog-post_39.html). Някои от по-паметливите силистренци имат спомени за среща с нея на добруджанска земя и в други години назад във времето, вероятно преди ерата на интернет. Творческата й визита в Силистра доказа за пореден път, че „името отваря врати“, но, разбира си, безспорно е значението на това кой кого и по какъв начин кани, за да уважи една вечер с духовно съдържание. Успешната реализация на родената по частен път идея е намерила и институционална подкрепа, което е идеален вариант, за да се получи желаният резултат – така необходимото ни общуване, позамръкнало по обективни и субективни причини в „годините на пандемията“. 

Дано  когато и местни автори представят свои продукции представители на  различни институции и средища на наука и духовност винаги дават рамо на техните публични прояви, не само по причина на естествен местен патриотизъм, а в името на баланса между отношението към гостите (прословута е добруджанската гостоприемност!), за сметка на всички, които живеят тук и творят. Защото историята познава драстични случаи на демонстративно отсъствие на хората от „трибуната“, както и на събратята по перо, четка и микрофон, което неминуемо оставя горчилка в душата на очакващите внимание творци.

С помощта на мултимедийна разработка г-жа Недялкова, която до преди няколко години бе директор на Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра, а преди това завежда културната секция на най-голямото библиотечно звено в областта, разкри своя прочит на романа „от безмълвието до бунтовното слово“. Предварително стана ясно, че текстът е влязъл в научен сборник, след като с него е участвано в международна конференция. За авторката му паисиевата история е „послание с космическа одисея“, а книгата за нея на Антонова е „романизиран пътеводител“.

В романа, който е от монологичен вид и в автобиографичен жанр, създаден в модернистичен стил, се срещат времето и историята, както още „Бог, Аз-ът и другите“. Той е панорама на живота, представена все едно чрез кинематографична машина, показваща „тъмните векове“ – в случая XVIII в. сл. Хр., както и дисекция на цяла една епоха с примера на личностите, останали в историята със своя следа. От Недялкова научаваме, че Антонова рисува популярна историческа личност като Паисий Хилендарски като „физичен човек“. Макар на пръв поглед за примамка в заглавието да звучи, че става дума за „греховната младост“ на бъдещия отец Паисий, т.е. за духовните и физическите приключения на високия, рус, синеок, амбициозен и образован за времето си…младеж. За когото се знае, че вместо да предпочете кариера във Виена, какъвто е семейният завет (явно в резултат и на фамилни възможности – „друга тема“ е как се случа това в утвърдената общата представа за народ, който в продължение на 5 века е живял унижен и безпросветен).

Според Недялкова в романа има и „втори план“, в който е вписана и пълнокръвната картина на зараждащото се Възраждане на българския род в първата половина на XVIII в.сл. Хр. на фона на Европа. Разбира се, подчертава се и ролята на силистренеца родом Партений Павлович – многостранно развита личност, „български космополит с православна мисия“. Остава впечатлението, че благодарение на него главният герой в романа тръгва по пътя на монашеството, за да отиде впоследствие в манастир в меката на мъдростта – о. Атон. Там след много изпитания, включително духовни, намира пътя към „Бог и народ“ чрез „знание за древност и българска слава“.

Интересен за аудиторията бе „разказът“ на писателката, която от 1989 г. насам твори в Търговище – далеко от „стари и нови столици“. В подобни случаи човек научава и подробности, които впечатляват и се запомнят: примерно, че 60 дни е било времето, за да стигне човек от тогавашните български земи до Виена; мисията на обиколките на Паисий из България  е с цел дирене на неизгорени книги по манастири и църквиз, в които пише за славата на българската държава в миналото. Забележителен факт е, че покрай събирането на помощи за манастирските дела това е ставало в комбинация с изнасяне на сказки по пазарища на същата тема.

И още разбираме, че за самозащита от недоброжелатели, срещнати по пътищата, Паисий е владеел до съвършенство древно българско бойно изкуство с тояга, висока колкото човешки бай (Антонова твърди, че в момента отзвук от него е обучение в клуб в Стара Загора), благодарение на което е станал остроумен и проникновен. Както също, че, за да се подготви за своята „мисия“, за която го прославяме вече трети век, е трябвало да живее в пещера в безмълвие, пеейки само псалми и произнасяйки молитви към Бог, докато изчисти своето съзнание от всичко, свързано със своето минало. За да достигне до момента през 1760 г., когато в идеални за времето си условия за един писател (гарантиран подслон - стая за живеене и писане, собствен параклис и материално обезпечение), осигурени му в хилендарската манастирска обител, за да напише книгата на живота си.

За изпроводяк от вдъхновяващата литературна вечер силистренци научиха и новината за актуалните творчески планове в процес на реализация от Неда Антонова, а именно издаването на книги за други личности със запазено място в българската история и култура. Едната от тях е посветена на Кера Тамара – дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора, сестра  на Иван Шишман и Иван Срацимир, омъжена първо за деспот Константин, след смъртта на когото става съпруга за турския султан Мурад I. Другата е за Людмила Живкова, отговорна за културната политика в България от края на 70-те години до смъртта си през 1981 г., наричана „бяла птица на българската култура“, популярна в чуждестранната преса като „принцеса на българския комунизъм“, а иначе - политик от Българска комунистическа партия (БКП), дъщеря на генералния й секретар Тодор Живков и на д-р Мара Малеева.

Йордан Георгиев, ВЕРСИНАЖ

Ротари клуб Силистра тества зрението на ученици от началните класове със средства от благотворителен бал

В ход е новият проект на Ротари клуб Силистра (президент Николай Костов за ротарианската 2022-2023 г.), осъществяван със сборни средства, събрани от проведен преди време благотворителен бал, както и с привлечени по друг ред. Става дума за провеждане на специализирани очни прегледи с деца от I до IV клас от 4 училища в град Силистра, в които има начално образование. Професионалният ангажимент за реализация на проекта е поет от офталмолога д-р Анна Сапунджиева. Чрез директорите и класните ръководители се осъществява необходимото съгласие от страна на родителите. Търсят се възможности прегледите да стават по възможност  по график в медицинските кабинети на училищата.

Подобен масов очен скрининг като първичен преглед се прави за пръв път (по предварителна информация е възможно да участват над 900 деца). Началото на прегледите бе поставено в Основно училище „Отец Паисий“. Целта е да бъде извършена ранна диагностика, за да се търсят възможности за преодоляване на евентуални отклонения. Проектът е предизвикан от тревогата за евентуални проблеми в зрението на децата, предвид двугодишното онлайн-обучение в училищата.

В 20-годишната история на силистренския ротариански клуб това не е първият проект с медицинско съдържание. В предишни години средства са насочвани неведнъж към различни отделения на МБАЛ Силистра АД: неонатологично и детско, както и към Второ вътрешно отделение, обикновено по заявление на ръководителите на отделенията, а в някои случаи и в резултат на навременни наблюдения за покриване на определена необходимост (закупуване на уреди, обновление на помещения и др.). В предишни години в Ротари клуб Силистра са членували и лекари с различни специалности: вътрешни болести, неврология, патология, хигиено-епидемиология и др.

В началото на настоящата ротарианска година бе завършен друг проект на клуба, наследен от мандата на президента Боян Боев. Той бе насочен към спортната площадка на Професионална гимназия по строителство „Пеньо Пенев“ – град Силистра. Отново със средства, събрани от публични прояви с благотворителна цел, са подменени таблата и кошовете на игрището за баскетбол, монтирана е и соларна лампа. От страна на ръководството на училището, както и от учители от преподавателския състав, бе дадена логистична и професионална подкрепа в реализацията на проекта, подобен на който ротарианците проведоха и в началото на века, когато стартира новоучреденият тогава клуб. В своята 20-годишна история РК Силистра е реализирал множество проекти в полза на общността за общо над 110 хил. лева, като повечето са събрани от 25 благотворителни бала, както и от други подобни събития.

Национален телевизионен ефир проследи пътя на една добруджанска престилка

Напоследък е изключително рядка възможността националният телевизионен ефир да обърне внимание на факт или събитие в Силистренския край, свързани с духовността. С малко изключение: наскоро по БиТиВи видяхме 12-минутно включване на тема „Наоколо: преселци – истории отвъд Дунава (пътят на една добруджанска престилка)“, дело на Радиана Божикова със съдействието на колегата Любомир Добрев от Силистра. Повод за гостуването на екипа на частната ТВ в Крайдунавска Добруджа бе представяне на колекционерката на народни носии Калина Михайлова от село Шуменци, Тутраканско, съхраняваща в 13 стари сандъка 70 носии, предимно севернодобруджански, както и образци от други краища на страната, някои от които на по сто и повече години.

Представянето на носиите върви с проникновен разказ от първо лице ед. число за семейната история на рода на Калина, независимо дали става за ревюта и спектакли в Брюксел, Букурещ, Русе, Силистра или Тутракан (в тамошната картинна галерия бе последната й по рода си засега проява – изложбата „От корените към бъдещето“), както и по събори в страната. За пръв път обаче тя сподели публично мечтата да си стори това и в родното село на своите родители – в с. Черна, Тулчанско, Румъния. С родителите си майка й идва от Северна Добруджа, когато е на 2 години, а това става след Крайовския договор от 1940 г., в който е записана задължителната размяна на население между Кралство Румъния и царство България. Баща й също е севернодобруджанец родом и е бил на 7 години по време на преселението.

С това съдържание е и съдбата на всички 68 000 българи, напуснали родните си места, за да заживеят в прародината на своите предци (първоначално предимно в Силистренско и Добричко). С този акт между двете съседни страни е факт обезбългаряването завинаги на изконната земя в Добруджа на север, но дошлите оттатък границата вливат енергия в южната част на „добрата земя“. Михайлова, която по образование е педагог, а по линия на своя съпруг отец Михаил е и презвитера, записа и кариера на кмет на кметство Шуменци в мандат 2015-2019 г., когато бе и Българското председателство на Европейския съвет. Тогава тя всеки понеделник в продължение на 6 месеца, както и по празници, обличаше различни народни носии от своята бездънна ракла.

Във филма телевизионната водеща обясни, че „едно парче плат е символ на идентичност“, макар че в случая става дума за претворено върху това него изкуство, което е носител на безценна информация за корените на рода и за неговото минало с хилядолетия назад. В реда на мисли Калина Михайлова напомни, че носията е част от позабравената ни история, която не ценим достатъчно. И още, че добруджанката има вродено чувство да съчетава правилно ярки и натрапчиви багри в дрехите, които сама изкусно приготвя, за да ги облича според наложената традиция.

В края на тази седмица на Калина Михайлова й предстои още едно предизвикателство: да покаже българските добруджански народни носии пред публика в Кирнодж – населено място в област Кълъраш в съседна Румъния, което е община побратим на община Тутракан. Събитието е в навечерието на деня на св. Дасий, който като доростолски мъченик на 20 ноември 292 г. посреща посечен смъртта си в името на христовата вяра.

В негова чест в храм „Св. Николай“ в румънското селище ще бъде обслужена  служба вечерня. Вниманието към светеца от Дуросторум е в някаква степен и заради творбата, написана за него от Аурелиан Котобан от общинския център – домакин на събитието, който понастоящем получава научна подготовка в Център за продължаващо обучение към Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Да припомним, „Създаденото от Великите сили положение на разделение на Добруджа между Румъния и България е узаконено от Берлинския конгрес през 1878 г. е международен договор, уредил промените в положението на Османската империя след Руско-турската война. От него нататък добруджанският въпрос става основен проблем на българо-румънските отношения. Впоследствие този въпрос е многократно меркантилно и користно използван от една или друга от Великите сили като разменна монета в хода на едни или други международни или мирни преговори. След като политиката на Великите сили създава и превръща добруджанския въпрос в „ябълка на раздора“ между Румъния и България, то той се превръща в една нова такава на Балканите след Берлинския конгрес. В резултат след мракобесния за България Ньойски договор през 1919 г. и Южна Добруджа е дадена на Румъния, което продължава до Крайовския договор през 1940 г.“.