Translate

четвъртък, 24 февруари 2022 г.

Спомен от 2014 г.: Непретенциозна разходка в сезона на лалетата из императорския град Истанбул, средище на религии и център на света

 


         
Версинаж. В различните краища на света има градове гиганти, в които се чувстваш малък и нищожен, дребен и незабележим. Защото се потапяш в атмосфера, където натрупванията във времето и пространството са безкрайни, и навсякъде витае духът на хора от многобройни разнолики племена, оставили нещо за бъдещето.

Истанбул, наследникът на древния Константинопол, а още преди това на Августа Антония и на Византион, е от мегаполисите, в които има следи от 4-5 цивилизации, останали като свидетелства за буен имперски растеж и за мощен разпад. Пълен абсурд е да си помисли човек, че за 2-3 дни може да обходи една територия от 150 х 50 км, на колкото се простира столицата на 4 империи, увеличаваща населението си два пъти на всеки 12 години.

Великолепен екскурзовод като г-жа Васвие, родом от село Средище, и някогашен строителен техник в Силистра, само може да скъси разстоянието до познанието за града, в който има една единствена трамвайна линия – едновременно транспортно средство и ориентир. Но където е изградено под земята половин километрово метро още в средата на 19-и в., ползвано за транспортни нужди.

Какво му трябва на екскурзианта при една тридневна обиколка в Истанбул: Зареден фотоапарат, карта на града, сгъваем чадър, от време на време геврек за една лира, при желание – закупени от улични търговци –  пресен джус от нар за утоляване на жаждата и печени кестени за задоволяване на апетита. И чай, разбира се – малко силен и  горчив, но такъв е теинът по тези географски ширини. Кафето може да се спести, защото „не е това, на което сме свикнали“, дори и да е „а ала турка“. Колкото до цигарите, на закрито мисията е невъзможна, в противен случай – глоба от 69 до 79 лири.
         
Кьофте, чорба, сютляж, ашуре, ени ракъ, баклава, локум – това при възможност, ако има време за истински гурме удоволствия. Защото часове минават, докато направиш запознанството си с остатъците от площад „Хиподрум“ – някога музей под открито небе, от който са  останали три древни колони, и със съвременния му събрат „Таксим“. Още – с брилянтната джамия „Света София“ (1 000 години църква – от 537 до 1453 г., и след това – 500 години джамия, от близо 70 години – един от най-посещаваните музеи в света). И, разбира се, с нейната посестрима „Синята джамия“, както и с комплекса „Топ капъ“. Някога, когато в него на кон е влизал само султанът, е бил разпрострян върху 700 дка, което е два пъти повече от Ватикана и толкова по-малко от Монако.

Почти задължителна е разходката с корабче между мостовете, третият от които се строи в момента. Само тогава блясва омаята на Босфора с безброя от гледки към стотици сгради – архитектурни паметници. И към съвременни вили на богаташи, някои от които естествен декор за сериали, гледани в по 40-50 страни по света и особено на Арабския полуостров.

Малка, но съществена подробност е, че левенти като героите от тях и красивите им партньорки във филмовите любови и изневери, не се срещат по улиците, където щъкат туристите и работещите момчета и мъже, а покрай тях – за атракция, крачат забулени истанбулски булки. Може би защото нямат време от снимки за кинозрелищата, прославящи съвременна Турция, вкл. и осигуряващи й по 500 хил. туристи повече всяка година. Благодарение само на спорния отвсякъде, но зрелищен сериал „Великолепният век“, пресъздаващ времето на султан Селим и султанката Хюрем, поредната от славянски произход, изминала по ирония на съдбата краткото за османската империя разстояние от робството до аристократизма. Друга е темата за харема, кой знае защо останал в нашата представа само като място за забавление на вездесъщия султан, наричан още „сянката на Аллах“.

Преди да се превърне в поредния, чийто живот е отнет с отравяне или одушаване. Насилствената смърт при османците никога не се случва с проливане на царска кръв. От 36 султана – 21 са с преждевременно прекратен живот, като убийствата по правило са извършвани от иначе най-верните хора – еничарите, на практика управляващи държавата. Преди да поднесат трона на тепсия на следващия от династията, защото измежду султаните никога не е имало случайни хора. И винаги е било планирано кой е следващият, след като е решено да бъде премахнат настоящият владетел. Еничарският корпус е разформирован в средата на 19-и век.

Пропусната е възможността на трона да седне жена султанка подобно на Екатерина Велика, руската императрица от германски произход, но казват, че това е история, която заслужава отделно внимание. Най-вече в контекста на спора „за и против връщането на фереджетата и бурките“, твърдят – за повечето по желание, защото зад тях се крият сериозни финансови чуждоземни „жестове“. А става дума за страна, където 30% от жителите й са до 14 г. и има недостиг на висши учебни заведения (при 9 държавни и 30 частни ВУЗ), за да учат в тях всички желаещи, вкл. и момичетата. Това е положението в родината на Великия реформатор Кемал Ататюрк, за който със закон не се допуска да бъде коментиран. Къде на шега, къде наистина се говори, че бащата на нацията „дал права на жените, но забравил да го каже на мъжете“. Макар че в най-новата си история Турция е имала и жена премиер в лицето на Тансу Чилер.

Всъщност, за харема, където се помещава женската аристокрация, официално се казва, че е под контрола на валиде ханъм, майката на султана, която реално е №2 в управленската йерархия на империята. И под нейно ръководство са поне 500 души, за които е имало отделени 300 стаи, няколко бани, отделна джамия и други необходими помещения. Приближените до султана момичета не били повече от 10-15 от тях и по неписано правило никоя от тях не е туркиня. Като станели на 21 г. ги освобождавали, а често ги женели за представителите на мъжката аристокрация.  По неофициална статистика  90% от жените в харема – най-често закупени в ранна възраст на пазара на роби или прибрани  от средите на пленниците, са т.нар. обслужващ персонал.

В най-силните си години в султанския дворец се е готвела храна за 20 000 души, вкл. за ангажираните с държавните дела над 5 000 войници, сред които и еничарският корпус, реално – мъжката аристокрация около султана. Към него имало три школи за обучение на мъже, от които се подбират най-ерудираните, за да служат в различните управленски структури на империята. Както и за столовата за бедни, на които храната е раздаване непременно надвечер по тъмна доба, за да не се накърняват чувствата им, т.е. да не се прави видна нищетата им и публично султанското подаяние. За разлика от днешно време, когато всичко това се случва непременно пред светлината на прожекторите и пред дулото на микрофоните на журналистите. В името на по-високи партийни рейтинги.
И да не пропуснем – в сезона на лалетата – един от непреходните символи на Турция и конкретно на Истанбул (столица на империи непрекъснато от 330 до 1923 г.).

Кощунство е да не им се полюбува човек, а и да не се снима с тях. Защото става дума за 14, 2 млн. екземпляра от 80 до 200 вида (ранни, средни и късни), засадени почти навсякъде в парковете на града, вече бил културна столица на Европа през 2010 г. Тази пролет е благодатна за растежа на красивото цвете в страната, разпростряна между 4 морета, едно от които вътрешно, както и на два континента. На лалето истанбулци посвещават специален фестивал в третата седмица на април. Сигурно втората по растеж икономика по света може да си го позволи да бъде пищен и в името на повече приходи от туризъм. В момента от него в хазната влизат по 30 млрда всяка година, от които не повече от една трета остават в Истанбул, а останалите отиват за развитие на други краища на страната над 75 млн. население.

В миналото Истанбул е бил пазител на християнството, макар в града да са били изградени и едни от най-внушителните римски храмове. Днес тук правят впечатление 3 100 джамии, но редом с тях своите религиозни убежища имат евреите (36 синагоги и 10 училища), арменците  (56), гърците (108), както и българите, като нашата църква („Св. Стефан“ или Желязната църква) в момента се реставрира, вкл. и със средства на турската държава. Специална фабрика през 16-и в. е произвеждала фаянсови плочки за джамиите в империята. Днес 23 000 от тях са само в Синята джамия – най-красивата и най-светлата, побираща до 5 000 души едновременно, вкл. жените, мястото на което е на втория етаж, спокойно разстелили молитвените си постелки върху килимите в нея и под ефектното електрическо осветление. Колкото до рекордните й 6 минарета, при положение, че броят им не е фиксиран в исляма, според легендата майсторите сбъркали думите „алтъ“ (6) и „алтън“ (злато).

Любопитното е, че тя е прощъпулник на архитекта Мехмет Ага, помощник на славния арменец Мимар Синан, живял 98 години и стоял начело на строителното войнство при управлението на 4 поредни султани, за да построи над 400 обекта, половината от които са съхранени здрави и в 21-я в., независимо че на всеки сто години в Истанбул има разрушителни земетресения. Част от тях са джамии, за да има къде мюсюлманите да провеждат петте си за деня молитви, най-важната от които е петъчната обедна молитва, родееща се с християнската утринна неделна молитва. Пет са религиозните празници в Турция. Най-малко 4% от доходите си трябва да задели привърженикът на исляма в полза на дарения. В миналото, а и сега, всеки може да построи джамия, ако чувства вътрешна нужда и може да си го позволи.

В Одрин, за да изградят джамията Сюлеймание, чиито 70-метрови минарета са най-високите в Турция, дори изписали „обърнато лале“, макар и на скрито място в красивото архитектурно творение.

Така удовлетворили някой си българин Лалю, който дълго не си давал терена за мюсюлмански храм, но накрая склонил, ако бъде увековечен по този скромен нетрадиционен начин. Малко удовлетворение е, че днес тук има две български църкви – „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“. И двете са от 19-и в. и са актуални свидетелства за православно присъствие в един от най-големите градове на Тракия в днешна Турция, превърнал се в регионална столица на образованието, тъй като в едноименния университет се учат 40 000 студенти.

Кратката непретенциозна разходка в царството на лалетата – емблема на Турция, и символ на богатството, красотата, пролетта и на персийски символ на съвършената любов, бе в компанията на учители от ОУ „Иван Вазов“ – град Силистра. Неотдавна училището отбеляза своята 40-ата година, в името на която силистренката Свидна Динева от Loyal Travel – София, бе организирала специалната екскурзия до един вечен град, в който никога не е скучно, колкото и пъти да го посещаваш, защото винаги преживяванията са различни.

Йордан Георгиев,
Истанбул – Силистра, март-април 2014 г.

Предвеликденска 4-дневна визита "Истанбул - град на два континента" за Фестивала на лалетата - с фирма от Варна и тръгване от Силистра (250 лева)

Предвеликденска 4-дневна визита в някогашния Цариград с 3 нощувки в периода 7-10 април 2022 г.  на тема Истанбул - град на два континента“ за Фестивала на лалетата - с фирма от Варна и тръгване от Силистра (цена 250 лева, като обявената цена е на човек, настанен в двойна или в тройна стая; валидна е при група от минимум 40 човека, от които поне 20 от силистра) Необходими документи: валиден международен паспорт; за деца до 18 г., пътуващи с един или без родител – нотариално заверена декларация от единия или двамата родители /оригинал + копие/. Няма допълнителни визови, санитарни и медицински изисквания за страната. За посредничество:  0878386532 - Йордан Георгиев.

Програма

Програмата е предварителна и туроператорът си запазва правото на актуализация и промяна в цените при по-малък брой участници в групата, покачване цените на горивата, таксите, валутните курсове, както и в последователността на допълнителните мероприятия в зависимост от възможността на местните екскурзоводи и при други независещи от туроператора обстоятелства.

Туроператорът предоставя възможност за сключване на допълнителна застраховка Отмяна на пътуване” за покриване на невъзстановимите от туроператора разходи, извършени във връзка с предстоящото пътуване, което е анулирано поради непреодолими обстоятелства като злополука, заболяване, смърт, неотложно явяване на дело, съкращаване от работа и др.

1 ден: Отпътуване рано сутринта от Силистра по маршрут Малко Търново – Лозенград (Къркларели) – ИстанбулПристигане в Истанбул в ранния следобед. Посещение и свободно време за разходка из ПАРК „ЕМИРГАН“ – един от най-големите и живописни паркове в Истанбул, простиращ се край пролива Босфор и една от основните локации на Фестивала на лалетатаНастаняване в хотел. В 20 ч. по желание вечеря в рибен ресторант край залива на границата между Босфора проток между Мраморно и Черно море, разделящ европейската и азиатската части на Турция, наричан „Златния Рог“. Нощувка.

2 ден: Закуска. Свободно време или участи в програма по избор. Примерно, панорамна разходка с корабче по Босфора с екскурзоводска беседа на български език с преминаване покрай европейския и азиатския брегове на Босфора: мост и кула Галата”, пристанище, нов султански дворец Долма Бахче”, бивша Султанската резиденция Чираан палас, превърната в един от най-престижните хотели в света; квартал Ортакьой” – любимо място на истанбулските творци; отбранителните крепости Румели Хисар и Анадолу Хисар; видни са къщи от известни турски сериали; летен султански дворец Бейлербей” и още много други. Посещение на Кулата на девицата – (Къз кулеси”).

И още: възможност за посещение на първия голям технически музей в Турция „Рахми Коч“ – , посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията. Тук има за всекиго по нещо независимо от възраст, пол и интереси – за любителите на автомобилите – невероятно богата колекция с безценни експонати; хората, които се интересуват от компютърна техника ще оценят модел Apple от 1980 г.; рибарят ще проследи процеса на изработване на лодка до завършен вид, военният – на американски каяк на спецсилите от 1941 г., за привържениците на готварското изкуство ще е интересно как се добива зехтин и още много други експонати, представени по изключително любопитен начин. А децата – те със сигурност могат да прекарат часове на това място. Топки, дървени кубчета и пирамидки ги препращат за секунди в света на математиката, планетариум ги отвежда в необятния свят на Космоса и звездите, а най- голяма радост е обиколката с истински ретро влак с билети от картон, продупчени от кондуктор.

Хроники на Истанбул & хълмът Пиер Лоти – районите Фенер и Балат са стари квартали в европейската част на Истанбул на брега на златния рог, някога населено основно с гърци и евреи. Разходката в квартал Балат е за тези, които искат да стигнат до съвсем различен Истанбул: тесни наклонени калдъръмени улички с ярко оцветени къщи в османски стил, които придават автентична и донякъде романтична атмосфера на района. Исторически паметници свидетелстват за богатата история и развитие на района. В квартала могат да се видят забележителности като Гръцкия православен лицей, Църквата „Св. Георги“ и Вселенската патриаршия, църквата „Св. Теодосий“, Стръмната улица със стълбите, църквата “Св. Богородица Влахерна” и Влахернски дворец, известен и като Порфирогенет. Единственият относително добре запазен византийски дворцов комплекс, който е бил основна резиденция на монарха през 11в . 

Следва посещение на църквата “Христос Спасител в Хора” – един от най-интересните и впечатляващи византийски архитектурни паметници. Църквата съхранява великолепни мозайки и фрески на византийското изкуство и са сред най-красивите в света. Името на църквата в Хора” в превод означава извън града”, защото древната християнска обител от ІV век се е намирала извън крепостните стени. 

Посещение на българската църква „Свети Стефан“, известна като Желязната църква. Представлява трикорабна базилика, създадена в края на XIX век с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Финалът на обиколката из потайностите на Истанбул е в квартала Еюп и историческото кафене „Пиер Лоти“, до което ще се изкачим с лифт, за да се потопим в автентична атмосфера съхранена от 19 в. на чаша чай или турско кафе – приготвено върху жарава, с дебел каймак и уникален аромат. Ще се отдадем на заслужена почивка и ще се полюбуваме на зашеметяващ изглед към града и Златния рог.

Друг вариант: пешеходна разходка из античния и средновековен исторически център на Истанбул – площад Султанахмет, където са разположени Хиподрума, Египетския обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин, Света София и др. Посещение на Синята джамия. Посещение на храм Света София” – най-внушителният паметник на Византийското изкуство. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан, църквата е част от дворцовия императорски комплекс и е градена като най-голямата парадна зала на двореца”. Свободно време за разходка из парка „Гюлхане”, който по това време на годината се превръща в истинска цветна феерия от лалета.

Посещение на двореца “Топ Капъ” с лицензиран екскурзовод – първата резиденция на Османските султани, издигнат по време на Султан Мехмед II – Завоевателя на византийския Константинопол. Дворецът е бил официална резиденция на султана, център на властта и държавността, място за забавления и посрещане на важни гости в османската империя от XV в. до XIX в. В периода на най-големия разцвет на империята е бил обитаван от над 4 000 души. Състои се от 4 двора и множество разпръснати сгради.

Вечерта: „Блясъка на Босфора“ – нощен круиз по Босфора с включена вечеря, шоу програма, ориенталски танци, дискотека с неограничена консумация на безалкохолни и алкохолни напитки местно производство. Нощувка.

3 ден: Закуска. Свободно време или програма по избор. Примерлно, посещение на „САПФИР” – една от най-високите жилищни сгради в Европа и първата екологична сграда на Турция. Освен жилищни имоти, в комплексът се помещава търговски център, голф игрище, спортен и СПА център и обществени зони. На последния етаж има панорамна площадка, откъдето се открива зашеметяващ изглед към града и Босфора в 360 градуса. Уникалното приключение се допълва от „SkyRIDE” – 4D изумителна симулация за полет с хеликоптер над Истанбул.

„От другата страна на Босфора“ – азиатската част на Истанбул – преминаване по въжения мост и фотопауза при сарай „Бейлербей“, изкачване на хълма Чамлъджа, за да се насладим на панорамния изглед към Истанбул и Босфора „от другата страна“. Тук се намират най-голямата и най-нова джамия в Турция, както и новата Телевизионна кула – най-високата структура в Истанбул, извисяваща се на 369 м и разположена на 580 м надморска височина. Следват посещение на район Юскюдар и джамията на Михримах Султан, посещение и разходка в Кадъкой – Статуя на бика, Гара Хайдарпаша. На финала ще се насладим на зрелищно светлинно, звуково и огнено шоу на пеещите фонтани в търговски комплекс WATER GARDEN”. Басейнът е ситуиран на площ от пет хиляди квадратни метра в сърцето на комплекса, а около него терасовидно са разположени ресторанти , кафенета и магазини. Връщане към хотела в съчетание с красиви панорамни гледки към Истанбул. ИЛИ

Екскурзия до Принцовите острови и посещение на остров Буюк Ада – Принцовите острови са разположени сред Мраморно море и представляват архипелаг от 9 острова и 2 скали. Общата им площ е 11 кв. км. Обитаеми са островите Къналъ, Бургаз-ада, Хейбели-ада и най-големият – Буюк-ада, който е и най-посещаваният. Носят това име, защото хора от благородническата класа били изпращани тук в изгнание, ако се провинят. През 19 в. богатите турци започват да строят къщи и вили на островите и се превръща в място за почивка близо до Истанбул. Автомобилите са забранени на островите, хората се движат в каруци с коне. Туристите са привлечени от тишината, красивите панорамни гледки, буйната зеленина и цветята, както и плажовете на Мраморно море. Освен прекрасната природа и гледката към морето, тук можете да намерите православни църкви, синагоги, латински и арменски църкви. Нощувка.

4 Ден: Закуска. Освобождаване на стаите. Посещение на IsFanbulTema Park” – увеселителен тематичен парк и търговски център – в парка има обособени зони за забавления за всички вкусове. Малките посетители могат да се забавляват в специално обособена зона, предлагаща множество атракциони– влакче, с което обикалят умален вариант на целия свят, блъскащи се колички и въртележки, малчуганите дори могат да станат герои във филми в специалния симулатор. Търсачите на силни усещания имат на разположението си влакчета виещи се в облаците, рафтинг, приключение в мрачен сафари тунел, тунел на ужасите и други изненади! 

Паркът има и историческа зона, предлагаща разходка по улиците на стария Истанбул, както и пътешествие до 1453 г. в деня на покоряването на града! А любителите на шопинга със сигурност няма да скучаят и ще се забавляват в шопинг зоната с разнообразие от магазини на различни известни марки.

Отпътуване за България с кратка спирка в Лозенград за последни покупки.

Допълнителни екскурзии и мероприятия, които не са включени в пакетната цена, се реализират при минимум 20 желаещи туристи. Желание за комбиниране и настаняване в стая с друг човек от групата се заявява предварително и се извършва само при съществуваща възможност, т.е. ако има подходящ човек. Туроператорът не поема отговорност в случай, че в групата няма подходящ човек и комбинацията не е възможна. Резервация се счита за актуална при внасяне на депозит – 30% от пакетната цена и доплащане на остатъка до 10 дни преди датата на отпътуване.

Срок за уведомление при недостатъчен брой туристи: 7 дни преди датата на отпътуване.

„Енджой Холидей“ ООД (www.enjoyholiday.bg) притежава Удостоверение за туроператорска и туристическа агентска дейност № РК-01-7735 и е сключил застраховка Отговорност на Туроператора – застрахователна полица №03700100003408 ЕВРОИНС” АД, 1592 София, бул. Христофор Колумб №43, тел: 0700 17 241.

петък, 18 февруари 2022 г.

Левски учителствал в Силистра....3 дни, през които бил и черковен певец?

 Преди 13 години агенция БЛИЦ излиза с публикация на тема "Апостола в Добруджа - бяло петно в историята" (д-р Богомил Колев), в която се казва: "Легендите говорят, че именно в този край е получил прочутото си прозвище Васил Левски. Животът и делото на Апостола са свързани с националноосвободителните борби на българите и в Североизточна България - Добруджа. Тези епизоди са почти непознати на широкото българско общество. 


Според едни източници, Левски е посещавал 2 пъти североизточния край на България, а на 22 януари 1872 г. (отбелязано в бележника) той дава пълномощно на първия си помощник А. Кънчев и му възлага да създаде революционни комитети в Разград и околията. За пръв път Дякона заминава за Добруджа през март 1866 г. Посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознава се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгас (днес в Румъния). 

Той довежда Левски в това село през м. март-април. Тук се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, който го препоръчва за учител в село Еникьой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадаг. От тогава до октомври 1866 г. той учителства в Еникьой. Подготвя младежите за бъдещото въстание. Под прикритието на учителската си дейност дяконът се занимава активно и с обществено-политическа дейност. 


Обучава младежите военно, подготвя ги за активна самозащита както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провежда занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройва борби и състезания. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. През октомври 1866 г. напуска Еникьой, заминава за Влашко и се установява в Галац. Следващия месец е в столицата на Молдова - Яш. Предполага се, че се е срещнал с отец Натанаил (по-късно митрополит Охридски), от чието име пише писмо до Г. С. Раковски с молба да го информира за хода на освободителното движение. 

В края на 1866 г. и началото на 1867 г. пребивава в с. Конгас, където учителства няколко месеца. Според някои източници прозвището Левски Апостола получава още по време на неговото учителстване в Добруджа В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев съобщава: ”Дяконе Василе, Левски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”. 

Левски напуска с. Еникьой, без да завърши учебната година в момент, когато се активизира четническата дейност. Преминава река Дунав и отива в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвя чета за България, ръководена от П. Хитов, с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на ”старите” от българската емиграция). 

През пролетта на 1867 г. Левски се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Смята се, че и през 1867 г. Левски посещава Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. 

Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски (тогава Г. Чолаков е бил още жив - на 70 г.). В своите спомени внукът на Г. Чолаков - Александър Христов, разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро била използвана за прикритие. Тя предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки. 

Вторият период от пребиваването на В. Левски в Добруджа обхваща един от най-важните етапи на неговата дейност и вътрешната революционна организация; 1871-1872 г. Сведенията за този период са оскъдни, недостатъчно осветени и почти неизвестни на обществото". 

Из книгата "Силистра" на журналиста Филип Македонски, издадена през 1942 г. в тираж 5 000 бр.: "Силистренският революционен комитет имал връзка и с апостола Васил Левски. През 1869 г. той пристигнал във Варна и търсил удобен случай и начин да се прехвърли във Влашко при ЦК. Случаят го събрал с Гено Чолаков (бел. ред.-днес на къщата му в Силистра има паметна плоча по повод "връзката" им), който се завръщал от Цариград, където бил по търговски работи и Левски му открил намерението си. Чолаков дал съгласието си да му помогне и двамата дошли в Силистра. За да не буди подозрение, Левски се съгласил да бъде назначен за учител и черковен певец, обаче на метвъртоия ден, вместо да иде на училище, той минал през село Ветрен (бел.-по този повод паметна плоча има на къщата на възрожденеца Велико Скуртолов), откъдето преоблечен като свещеник, верни хора на Комитета то отвели с лодка през река Дунав".

Днес: в Силистра има паметник на Васил Левски, а в Тутракан -2; също в Дулово и Главиница, където средните училища носят името на великия карловец, както и в близкото до град Алфатар село Васил Левски. В селата Българка, Прохлада, Боил и Царев до читалищата са наречени на най-великия българин.

Двама силистренски скулптори от различни поколения са ваяли за поколенията образа на Васил Левски за паметници: "Cилиcтpeнeцът Πaвeл Meтeopoв e eдин oт мaлцинaтa бългapcĸи cĸyлптopи, извaяли фигypaтa нa Лeвcĸи. Зa тoвa paзбиpaмe oт пиcмo c дaтa 26 мaй 1963 г., c ĸoeтo тoй yвeдoмявa тoгaвaшния Гpaдcĸи нapoдeн cъвeт”: „Aз cи пoзвoлиx дa cътвopя eдин Лeвcĸи – мoщeн, cилeн и тъpжecтвeн, eдин eдинcтвeн бюcт из цялaтa Poдинa и cъм cи пoзвoлил дa гo тpeтиpaм нe c чepнo пaлтo и c чepнa вpъзĸa ĸaтo ĸeлнep, a cъc cвoeтo peвoлюциoннo oблeĸлo”. Зa cъжaлeниe, пo идeoлoгичecĸи или дpyги пpичини, пpoeĸтът мy ocтaвa нepeaлизиpaн, oщe пoвeчe, чe oбpaзът нa Лeвcĸи e пpeдcтaвeн пo opигинaлeн нaчин, нeзacтъпeн дoceгa oт дpyги бългapcĸи xyдoжници и cĸyлптopи" (Фейсбук, АРТ Силистра). Славно звучи за автора, а и за силисдтренци, че Ветеоров е автор на паметника, посветен на войводата Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа, който е сред най-почитаните български национални герои - революционер от националноосвободително движение и войвода. Паметникът е открит най-тържествено през 1941 г. в чест на първата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България, когато е отбелязана и 50-ата година на Педагогическото училище в града.


И още от сайта на Областна администрация Силистра: "През 2012 г. на 1 ноември - Ден на народните будители в град Главиница бе открит бюст-паметник на Апостола на свободата Васил Левски, издигнат в центъра на града пред днешното Српедно училище СОУ „Васил Левски“. Негов автор е силистренският скулптор Йордан Колев. Решението за изграждането на паметника е взето от Общинския съвет в Главиница през 2007 г. когато е сформиран и Инициативен комитет, ангажирал се с осъществяване на идеята. Проектът се реализира изцяло от даренияна граждани, фирми, земеделски кооперации, Ротари клуб Тутракан, който има членове и от община Главиница, както и от образователни институции". 

Любопитна подробност: Йордан Колев е автор и на паметника на Паисий Хилендарски, който е в двора на най-старото училище в града, на чиято 150-а годишнина през 2011 г. бе посветено откриването на двуметров паметник от бетон паметника. Ритуалът бе проведен с участието на тогавашния зам.-министър на образованието Милена Дамянова, която е родом от крайдунавския град. С дарения на над 10 000 лева от бизнесмени и нотариуси е станало възможно изграждането на паметника, като за "модел" е ползвани образът и осанката на отец Георги Попов от Доростолска епархия, записал също кариера на учител и художнисам, роден в района на град Банско в Пиринска Македония.



четвъртък, 17 февруари 2022 г.

Силистренка по майчина линия се бори в САЩ за №1 в училищна спортна класация

Моника Янева е родена в България с майка от Силистра и баща от Варна, но в момента е и канадска гражданка, живееща с родителите си в град Хюстън в САЩ, където учи и тренира плуване. През последните години част от подготовката й преминава в Европа, а миналото лято по време на гостуването си в Силистра не пропусна тренировки и в града на родата си по майчина линия. В момента в сайта www.vype.com се гласува за плувец на годината за училищната лига. За нея могат да гласуват хора от целия свят, като след отваряне на линка трябва да са натисне "read more". Така излизат съответните имена и, след като избереш името, настискаш "vote". В момента Моника е на седма позиция от двадесетина участници в анкератата. Засега тя има 95 вота подкрепа, като на първото място е нейна съотборничка с над 1 100.

Припомняме публикация за Моника от блог ВЕРСИНАЖ от преди 2 години, в която се казва, че тя е "сред представители на 20 страни и острови - плувци и треньори от различни възрасти, включени в уникално съобщение до целия свят във вид на видео послание, чийто финал е "Пази се"...". 



четвъртък, 10 февруари 2022 г.

Силистренски историк в "История.БГ" на БНТ по темата "Трите Българии"

Силистренският историк и автор на книгата „Добруджанското деспотство“ (Към политическата, църковната, стопанската и културна история на Добруджа през ХІV векпроф. дин Георги Атанасов - директор на археологическия музей към Регионален исторически музей Силистра, участва на 7 февруари т.г. в "История. БГ" - единственото по рода си предаване  в БНТ. 

В дискусията, свъэрзана с лежащите между р. Дунав и Черно море три Българии - Търновско царство, Видинско и Добруджанско деспотства, той бе заедно с колегите си проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновски университет и с доц. д-р Георги Николов от Софийски университет.

И всичко това в рамките на края на 14 и началото на 15 в., време на религиозни ереси, на действия на самостоятелни полусамостоятелни владетели - както в Европа, така и в днешните български земи. "Знаете ли, че при своя залез непосредствено преди падането под османско владичество, българската държавност е представена от поне пет основни български държавни формации? Техните столици са Търново, Видин, Калиакра, Прилеп и Велбъжд" (анонс на предаването). 

Запис на предаването може да се намери на сайта на БНТ: www.bnt.bg/news/trite-balgarii-302798news.html?fbclid=IwAR26GAqllGUVMWq7g-hlSh0SY5M_iB87FcClF7PiBLmjncEA5t0ivQTX7wo).

Русенският владика на църковен празник в село Варненци, предстои да гостува за проява в чест на Левски в храма в село Шуменци

На 10 февруари 2022 г. с празнична литургия, отслужена от Русенския митрополит Наум, бе отбелязан храмовият празник в единствената в област Силистра православна църква, носеща името на "Св. Харалампий", която е в тутраканското село Варненци. По традиция в църквата бе осветен и пчелен мед, произведен от жители и гости на селото (БНР: "Според поверието бурканчетата с мед трябва да се оставят да пренощуват в църквата, преди да бъдат осветени. От този мед пчеларите дават и на пчелите с вяра за берекет и добра година, а със светената вода ръсят кошерите, за да се роят повече през новата година").

Относно храма (публикацията е в БТА), "...според исторически свидетелства църквата е построена изцяло с дарения. В историята са останали имената на поп Димитров, даскал Никола, Георги Славов и на дядо Добри, който дарява дворно място за празника".

Междувременно стана ясно, че на 18 февруари т.г. от 10 ч. в православен храм "Св. Георги Победоносец" в село Шуменци по дългогодишна инициатива на местния отец Михаил ще бъде отслужена панихида за годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски, в която е приел да участва и Русенският владика.

За пета година местният православен актив от миряни провежда патриотична проява за дякон Игнатий, бъдещ знаков революционер в Българското възраждане. За минагодишната проява по същия повод ни напомня публикация в сайта на БНР: "Пред портрет на Васил Левски, спасен преди години от сградата на закритото и изоставено училище, отдадоха почит в село Шуменци, област Силистра. В православния храм "Св. Георги" в селото заупокойна молитва за Апостола отслужи отец Михаил, а миряни окичиха с цветя портрета на Апостола и се поклониха пред подвига му".

Патриотични прояви по повод празника за освобождението на Силистра


С три различни по съдържание събития – молебен, шествие, поднасяне на венци и цветя, бе отбелязан 10 февруари – Ден на освобождението на град Силистра османско владичество през 1878 г. Техни организатори бяха община Силистра, Доростолска епархия чрез катедрален храм „Св. първоапостоли Петър и Павел“ и Градски духов оркестър. Със събитията, посветени на 10 февруари, стартираха традиционните от няколко години тематични прояви „Пред олтара на свободата“, организирани от община Силистра, заедно с нейни партньори от различни организации и институции. 

На 10 февруари по повод 144 години от освобождението на града композиция от близо 10 минути със снтимки и факти, наречена "Силистра през призмата на миналия век" посветиха учениците от Клуб "Млади възрожденци" при ПМГ "Св. Климент Охридски", гр. Силистра, която е на разположение в профила на община Силистра във Фейсбук (https://www.facebook.com/municipality.silistra/videos/475592037361270/).

Своята поредна дигитална изложба представи също в социалната мрежа отделът на Държавния архив в Силистра. С фотографски копия от документи са пресъздадени събитията от преди век и половина. Блестят имената на възрожденци и опълченци. Спомените представят и събитието в неговото навечерие, както и в деня, когато силистренци посрещат своята свобода.

В рубриката „Краеведски календар 2022“ във Фейсбук Регионална библиотека Силистра представи стихотворения от местни творци (Валентин Чернев, Красамира Орлоева, Симеон манолов, Любомир Христов), както и народни песни, посветени на освобождението на Силистра от османско робство. 

Междувременно в Регионална библиотека „Партений Павлович” бе подредена изложба на автентични оръжия от Руско-турската освободителна война оръжията са от различни периоди – руски, български и турски, на всички участници в бойните действия. Тя е дело на Валентин Петков от Национално движение „Традиция” – Русе, който е дългогодишен колекционер.

Отделено е пространство за литература по създаване на Български централен революционен комитет, от времето на Априлското въстание, както и в чест на Христо Ботев и Васил Левски; за художествена литература, посветена на Руско-турската освободителна война. Многоспектърната изложба е на разположение до 15 март т.г. и може да бъде разгледана в режима за посетители на библиотеката, който еактален в момента съгласно заповедите на РЗИ и МЗ.


вторник, 1 февруари 2022 г.

Област Силистра става част от национално изследване със социално предназначение

  

В периода 20.07.2021г. – 20.12.2022 г. СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ гр. Силистра реализира проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Финансиран е от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по Договор за безвъзмездно финансиране № ACF/817.

Партньор по проекта е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново. Основна цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, както и връзката с равенството по отношение на пола.

През 2021 г. по проекта бе извършено теоретично изследване на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Изследването е интересно не само за специалидсти, а и за широката публика, и е публикувано в монография, която е достъпна на адрес в интернет на адрес: www.ekaravelova.org/images/Biblioteka/Monografia_izsledvane_balgarsko_semejstvo_2021.pdf

През 2022 г. фокусът на работа по проекта е извършване на количествено и качествено изследване на полово-ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношенията в семейството към настоящия момент в България. На база на проведеното м.г. теоретично изследване вече са определени 14 области от страната (сред тях е  и област Силистра) с характерни особености в социално-икономически аспект и съответни специфични етнографски и фолклористични характеристики, в които ще се изследват горепосочените процеси.

Изследването ще се проведе на принципа на фокус-групи. Предвижда се за участие в тях да бъдат включени жители на малко, средно и голямо населено място, лица от различни възрастови групи и ученици от горен гимназиален курс. Ще се проведе от експерти, представители на Великотърновски университет. Паралелно се предвижда анкетно проучване (количествено изследване) във всички 28 области в страната, което ще се извърши от студенти. То ще изследва нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие.

Със събраните количествени и качествени данни ще се изготви анализ на проблема към настоящия момент от развитие на обществото ни, който ще послужи за изработването на два броя наръчници – единия за професионалисти (образователни институции и помагащи професии), а вторият ще е насочен към различни публични личности, влияещи на политиката, свързана с домашното насилие и насилието, основано на пола.

Предвид обстоятелството, че проблемът с насилието, основано на пола, е на първо място във фокуса на равнопоставеността, е необходимо развитие на българското законодателство като превантивна и интервативна правова дейност, твърдят специалистите. Предвидените по проекта анализи ще послужат за изработване на предложения за синхронизирани с Европейското законодателство законодателни промени, свързани с предотвратяване на насилието, основано на пола, и на равнопоставеността в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.