Translate

понеделник, 17 януари 2022 г.

Преди 81 г. прохожда туристическото движение в Силистренския край


На 20 януари 1941 г. в Силистра е стартът на туристическото движение в Крайдунавска Добруджа, научаваме от дописка в бр. 7 на в. „Подем“ от м. март с.г. В нея се разказва за проведеното в тогавашната Административна палата на учредително събрание за създаване в Силистра клон на Български туристически съюз.

Той е наречен „Караджа“ на името на символа на Добруджа, както е написано във вестника „нашия славен революционер-турист (?) Стефан Караджа“, следвайки неговия пример. Избрано е „управително тяло“, в което влизат лекар, адвокати, лесничей и една…госпожица. Представено пред участниците в проявата е значението на туризма „в сегашните времена и неговите високи социални задачи“. В днешно време към БТС има две дружества от област Силистра: Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ в Силистра с настоящ председател Виолета Атанасова, създадено на 24.12.1957 г., и дружество „Караджата“ в Дулово със сегашен председател Валентин Грънчаров, което преди няколко години възстанови дейността си.

Туризмът в Силистренския край се оглежда в издадената преди десетина години книга „Еделвайси в равнината“, написана от Петър Йорданов, дългогодишен секретар на ТД Силистра. От нея може да се научат интересни факти, примерно  преди 60 години е бил проведен първият организиран зимен празник, а две години по-рано - край крепостта „Меджиди табия“ е първата масова пешеходна проява на дружеството. Преди близо 65 години за пръв път силистренци летуват организирано на палатки край морето - на мястото, където е сегашният курорт „Златни пясъци“.


Художник, роден и живял в Силистра, с изложба в Истанбул



В периода 7–29 януари 2022 г.
Истанбулската I
stanbul concept gallery (www.istanbulconcept.com) е домакин на самостоятелната изложба на Джошкун Сами (роден в Силистра през 1973 г.) , озаглавена „Sumerki“ (рус. - здрач, описващ неопределеността на светлината преди зазоряванеч). В нея са представени най-новите му картини, създадени с маслени бои върху платно и с мастило върху хартия, заедно със селекция рисунки от серията „Absentpaedia“.

Изложбата заема името си от стихотворението на Осип Манделщам „Здрачът на свободата“, публикувано във връзка с първата година от началото на революцията от 1917 г. в Русия. В картините за тази изложба фоксусът на художника е върху несигурността и смътността на историята, на времето и на притесненията за бъдещето на индивидуална основа. Със своите интерпретации за това кое е временно, кое е постоянно и какво може да крие бъдещето, художникът кани зрителя на двусмислено и двусмислено пътешествие.

Г-н Сами планира да покаже своя изложба в Художествена галерия Силистра, научи ВЕРСИНАЖ от неговите родители – учител - родом от Чернолик, и медицинска сестра, родом от Брадвари, които са в пенсионна възраст и продължават да живеят в крайдунавския град. Според директора на галерията Йордан Колев, имало е възможност изложбата да се случи още през 2021 г., но тогава по различни причини идеята не е осъществена. За нейната реализация предстоят нови уговорки в юбилейната за галерията година, открита най-тържествено преди половин век.

Талантливият творец със силистренски корен е завършил Университет за изящни изкуства в турския мегаполис, където, според сайта му www.djocko.com, редовно показва свои картини – за последно миналата година чрез своя самостоятелна изложба (най-малко 3 подобни в досегашната му кариера, една от които във Великобритания). Участва и в различни групови версинажи (над 30 от 2001 г. насам), включително с произведения за илюстрирани списания, книги с поезия, както и театрални плакати. Гостувал е преди няколко години със свои произведения в галерия „Теди“ във Варна, собственост на силистренката Йорданка Торнева. 

Рисунки на Джошкун Сами може да бъдат разгледани на адрес в интернет: www.djocko.com/drawings.html, както и картини: www.djocko.com/index.html. Допълнителна информация от автора чрез неговия имейл адрес: djocko@gmail.comСвои профили художникът поддържа и в социалните мрежи: Фейсбук (Coşkun Sami), Инстаграм и Туитър, както и в специализирани сайтове за изобразително изкуство.

 

петък, 14 януари 2022 г.

Стара книга възхвалява древна и възрожденска Силистра в проекция към днешното време

 

Град Силистра и Крайдунавска Добруджа не са сред районите у нас, на които са посветени много книги в различните векове на развитието им. В нашето съвремие дори отсъства единен прочит за широката публика, отнасящ се за времето от римския Дуросторум през средновековния български Дръстър, османския, следосвобожденския и т.нар. румънски периоди, социалистическите години, та до днешна Силистра. Тези дни от профила във Фейсбук на „Ангел Ангелов“ чрез профила „Преселци от Северна Добруджа“ за потребителите на социалната мрежа стана известна „Една хубава книга за миналото на град Силистра“, както е описал книгата „Силистра“  от 1941 година на автора Филип Д. Македонски инициаторът на публикацията във формат PDF.

Любопитна подробност, заслужаваща допълнителна разшифровка е информацията, че голяма част от снимките са дело на силистренския фотохудожник Петър Христов. Коректно е отбелязано също, че са ползвани снимки и рисунки на други автори, предимно от София, чиито имена са изписани, както и творби на пътешественика Феликс Каниц.

Книгата е издадена в тираж от 5 000 броя през 1941 г. в печатница „Рила“ – град София. За съжаление, търсачката Гугъл не дава допълнителни данни за автора, освен че той е издал и друга подобна книга „Бунтът в Силистра“, отпечатана в печатница „Свободна Добруджа“ в Силистра през 1942 г., която „Книжен пазар“ предлага в единствен екземпляр в онлайн продажба срещу 75 лв. Възможно е историци и краеведи в свои изследвания да са разглеждали автора и въпросинте негови, но те не са достъпни на „първо търсене“.

Книгата „Силистра“ е в 66 стр. и от предговора на Васил Мавродиев разбираме, че е създадена в „лека, популярна форма“, т.е. предназначена е за обикновения читател. Според самия автор, тя се отнася до „един от най-интересните градове на Южна Добруджа“. За него Силистра е най-свидната перла на нашето богато историческо минало“, защото е важен град „след Велико Търново, Преслав и Охрид“.

По-нататък Македонски споделя впечатлението, че град Силистра е имал голямо значение както в далечното минало, така и заради живото си участие във войните между османската и руската империи, също в годините на Възраждането и във всички най-драматични моменти на епохата.

За него град Силистра е „граничен страж“, „бдително око на Севера“, „важен стратегически ключ“. Той е път към сърцето на Балканския полуостров, към България и към Цариград, също към Близкия изток и Северна Европа, а след Освобождението през 1878 г. „Силистра и неговият буден край са крепост на българщината в Добруджа“. Тези извод му дават повод да заключи, че от миналото на Силистра можем да почерпим вдъхновение и поука. На град Силистра Филип Македонски посвещава и свое стихотворение, което подписва с инициали Ф.Д.М.

четвъртък, 13 януари 2022 г.

За бога с ангелски криле и/или да избереш цунамито от любов

Снимка: Казуално тяло, духовна съдба и разширяване на съзнанието (www.novotopoznanie.com)

Живеем във време, когато Съдбата, включително чрез изкуствени препятствия и болести, някои от които уж познати, но трудно преодолими, ни преподава уроци, от които трябва са вземем поука, за да продължим напред с друго темпо, с различен подход към битието си, с нови рецепти за общуване между хората. И не на последно място - с желанието да използваме резултатно всичките си сетива, дадени от Бог и от Вселената, за да успяваме едновременно да следваме Техните закони и в същото време да се чувстваме сигурни в...себе си. До мен достигна текстът "За бога с ангелски криле и да избереш цунамито от любов" с подпис "Ваша Мери", който споделям пред повече хора, с надеждата, че неговото съдържание може да замисли много хора, а на някои от тях дори да промени мисленето, съзнанието, начина им на живот, отношенията им с другите...

Който не е готов да възприеме новите условия, в които се намираме, сам се изплюва, сам напуска тази среда – тук, на нивото, в което живеем в момента, тук и сега. Да се съберем и да не пилеем излишно дадената ни в изобилие БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. Но принципът на свободната воля е всеки да направи избора си и трябва да е готов да поеме отговорността за резултатите си, без да търси вина в нищо и в никого!


Затова наблюденията и изводите са, че, ако човек не отвори сетивата си за божествената любов, започва да се лекува с предписание по неизпитания още алгоритъм лекарства. Всички сме поставени в нова обстановка. Всичко е ново и нестандартно. Благодарение на официалните медии всеки е в страх и ужас. А пък, търсейки отговори на въпросите и страховете си, влизайки в интернет пространството хаосът става още по-голям.


Аз не си позволявам нито да критикувам „коя съм аз“, нито рецепти и указания да давам – това не е моя работа. А гледайки като страничен наблюдател, вярвах, че рано или късно ще ме удостои моя небесен татко с внимание и любов да ме постави пред свободния ми избор дали със страх, гняв, омраза, сребролюбие, високомерие, кариеризъм и т.н. негативни качества, аз ще обърна гръб и приз глава ще бягам от него и ще срещам от същото по пътя в ежедневието си.


Няма да призная, че имам проблем – да не се изложа, ще се залъгвам, че всичко е ОК. Докога? Та аз съм на висока позиция, крия се зад тъмните стъкла на скъпото ми возило. Нищо, че докато се прибирам минавам по претоварените с автомобил улици, ако улучим и час пик. Все сама, но нали нищо не ми липсва. Стигам до елитния си квартал в затворения комплекс, с охрана и басейн, топъл гараж за удобство точно до асансьора. А може дори с асансьора директно в мезонета, от който целият град е на длан.


Гледам, гледам и си мисля  „Нали всичко имам, нали всичко мога да си купя?“. Списъкът с контакти в скъпия ми телефон са все на важни, влиятелни персони, та аз съм важна и толкова хора зависят от мен! ЗАЩО? Усещам в областта на сърцето студенина и голяма празнота. Налях си чаша скъпо френско вино, за да се опитам да сгрея сърцето си. Отивам, но уви не се получава, значи трябва нещо по-силно!


Дърпам една „линия“ и изпадам в състояние на отпускане, релакс, нирвана и тъкмо да стигна до блаженство, нощта свършва, утрото предложи новия ден, новото начало, но аз имам грижа основно за кариерата, за властта, която упражнявам, и външният блясък ме държаха в своя плен. Пропуснах да изляза от комфорта си – отложих за по-късно. Ще приема божията любов. Да, знам, че съществува, но за сега ми е удобно така. Та аз имам всичко материално. Душата и нейните нужди ще почакат, съвестта и тя е приспана, нали за всички близки поставих скъпи подаръци под елхата.


Подчинените…Те трябва да си знаят мястото си в тази пандемична година – няма да има парти, семинари в чужбина също. Стига им по един бонус в плик, според моето настроение и преценка на кой колко! За мен – далечно пътуване в топла дестинация, та дано се разтопи това ледено сърце, а духовността ще почака и съвестта – също. Връщайки се у дома, на летището ме чакаше шофьорът, той натовари луксозните ми куфари със скъпи подаръци за близките и за онези, на които трябва все пак да се отчета. Трябва да си купя комфорт и у дома. ПЪК И СЪВЕСТТА ДА СПИНКА!


Докато пътуваме до скъпия ми дом, на последния светофар – червено, чух трясък и всичко изчезна. В един момент чувам „Дишай, дишай, дишай!“. Усещах суета, но нищо не виждам. А то, сърцето, се бори за още един тласък, последен електро шок. На монитора – права линия. Чувам „Губим я!“. Ооо, чудеса – бог, на когото не обръщах особено внимание. Видях го с цялото си съзнание. Разперени ангелски криле. Усмихнато благо лице! ООО... ЧУДЕСА, АЗ ИЗБРАХ ЛЮБОВТА. ОТВОРИХ СЪРЦЕТО СИ, УСЕТИХ БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.


В болничното легло започнах да си задавам въпроси, за които нямах време да мисля. Успокоих се, смирих се. Проумях, че в един миг всичко, което бях придобила, комфорта и връзките, който имах, не бяха истински, та те са били плод на моето въображение. А аз толкова усилия положих! Вярвайте ми, не бях щастлива, а търсех заместители. Днес проумях всичко, картинката ми се изясни! Аз вече не съм същата! Аз избрах БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Аз избрах доброто с любов и благодарност!


Това си повтарям всеки ден. Сутрин благодаря за слънцето, въздуха и любимите хора които са в живота ми! Правя подаръци и добрини от сърце – не само по Коледа! Без повод! Нека всекидневна е…Коледа! Вечер пак смирено благодаря на Бог за всичко, което имам. И се питам: „ДОСТАТЪЧНО ДОБРИНИ ЛИ НАПРАВИХ ДНЕС?“.


Аз избрах, повярвах в бог, та той беше през цялото време над мен и не позволи да липсвам на детето ми, на съпруга ми, на всички близки и истински приятели. Не от онзи списък в телефона! Аз направих моя избор, а Той направи чудото трансформация. Аз получих моята първа доза любов, направете го и вие! Ще получите сертификат за безплатната ваксина от марка „БОЖИЯ ЛЮБОВ!“. Една е достатъчна за цял живот! С любов ще дочакате и прегърнете цунамито от любов! И никога – „Омикрон!“! Аз повярвах и избрах! Повярвайте!

Медийна среща с Доростолски митрополит Яков - за Бога, прошката, покаянието и за предстоящите добри дела

 

В навечерието на Коледа – „най-топлия семеен празник с усещането, че Христос идва с мир и ангелите пеят за него“, както и на Новата 2022 г. премина една от най-вълнуващите срещи на силистренските журналисти през отишлата си година – с митрополит Яков – духовен водач на Доростолска епархия. За втори път представителите на медиите имаха възможност да беседват с Негово Високопреосвещенство, откакто е въдворен начело на епархията, създадена през 390 г. и възстановена със седалище Силистра на Петия Църковно-народен събор през 2001 г.

На предишната си първа среща с митрополита журналистите разбраха, че беседват със свой „колега“ – владиката се оказа, че е учил радиожурналистика, най-вероятно поради което се чувства освободен в разговорите си в медийна среда.  В рамките на разговора бе потвърдена вече тиражираната идея да се провеждат богослужения в останките от древни манастири в Сухоречието чрез т.нар. подвижен престол. За тази цел от името на епархията е потърсено съдействие от община Алфатар да бъдат почистени от храсти съответни места, където да бъде реализирано уникалното намерение, наречено от митрополита „моя мечта“.

И отново, във връзка с духовните обители в епархията, бе заявено, че приоритет в политиката на сегашния митрополит, предполага се с подкрепата на Епархийския съвет, е възстановяването на стари храмове в населените места, отколкото градеж на нови. Както и създаване на параклиси в квартали, отдалечени от действаща църква, за да бъдат на разположение на вярващите – примерно в кв. „Изток“ в Силистра.

Обявено бе, че има продължение на намерението църквата в село Попина да стане православен център със статут на манастир, като за целта са закупени близки имоти, които са обединени, за да бъде развита обителта (не стана ясно дали мъже или жени ще бъдат нейни обитатели). Споменато бе също, че е закупен голям имот с триетажна сграда в село Айдемир за посрещане на гости на епархията. Междувременно е осветен православен духовен център в село Смилец.

„На сърцето ми е храмът в село Искра, който е проблемен и се нуждае от ремонт – възложил съм на отец Стефан да търси конструктивно решение“, каза още митрополитът. Вярва се, че в близко бъдеще ще е възможно освещаването на храма в село Ветрен, който се изгражда на основата на стара църква от години, както и на новоизграждания в кв. Деленки на село Айдемир.

Припомнено бе, че честването на 20-ата година от възстановяването на Доростолска епархия през 2021 г. е било „отразено в международно отношение“. Разказано бе, че в чест на двама бивши митрополити – Иларион и Амвросий, в Духовния център в Калипетрово е създадена малка музейна сбирка. Изразена бе надежда, че някой ден може да бъде реализирана идеята за създаване на холограмен 3D кръст в района на базиликата в Дунавския парк – на брега на р. Дунав.

Пред журналистите митрополитът сподели и свои мисли: „грехът се изкупува от покаянието, а изкуплението от първородния грях е да вършим добро и с любов“; живеем във време, когато „изкушенията, включително за младите хора, са много“ (модерните технологии ни отделят от доброто, акцентът е върху материалното, а не върху духовното).

И още: „Най-хубавата симфония е да обръщаме внимание не само на материалното, а и на духовното“; „Лишени сме от знание за Твореца, а се интересуваме повече от творението“; „Най-голямата добродетел е смирението, подадената ръка“. Той вярва обаче, че човек е способен да избере своя път – на доброто или на злото. Споделя също наблюдението, че се сещаме за Бога в момент на страдание, както и че „при небесния отец се отива с достойни отговори за стореното на земята приживе“.

Отделено бе внимание и на необходимостта от вероучение в училищата, с уговорката от страна на духовника, че се намираме в период на изпитание (бел.-има се предвид ситуацията с коронавируса) и не е подходящо времето за „преговори“ за въвеждането му. Коментарът бе обаче, че онлайн обучението и без това не осигурява връзката, а когато се говори за духовни неща, „трябва общуване един срещу друг, а не тракане на копчета“.

И отново по повод пандемията: „Тя ни променя в духовно отношение, защото имаме нужда от тази промяна“. Споделен бе опит с православни детски лагери, съчетаващи различни дейности, провеждани в Пазарджишка духовна околия на Пловдивска епархия, където митрополит Яков е  служил в близкото минало. В допълнение за събития преди и след медийната среща: в празничните дни митрополитът проведе среща с ученици - петокласници от ПМГ Силистра, както и с представители на Футболен клуб „Доростол“, които специално благослови, за да постигат повече победи в пролетния дял на първенството в Трета аматьорска лига. Специален гост на митрополита в седмиците преди празника бе и областният управител Ели Тодорова, продължила традицията на своите предшественици да общува непосредствено с духовния водач на православните християни и с колегите му - водачи на официални конфесии.

На въпрос на журналисти бе споделено, че митрополитът общува и с представители на другите вероизповедания, включително мохамеданското, провеждайки срещи с тях, защото въпреки различията „трябва да се сяда на една маса“. В основата трябва да е взаимното разбирателство – във всяка религия се служи на бога, а „страхът Божий ни възпира от много грехове“. За финал бе и традиционното пожелание за Новата година, което митрополит Яков формулира така: „Да е лесна, благодатна, спасителна и благословена!“.

вторник, 11 януари 2022 г.

Паметни дати през 2022 г. за личности и събития от Силистренския край

 Човешката памет е заредена с възможността да съхранява спомени за хора и събития, за началото и края на нечий живот или дело, но е и създадена да забравя дори важни моменти от личното или от общественото житие-битие. В днешно време все повече имаме необходимост да припомняме едно или друго, за да изразим уважение по нечий адрес или да вземем пример от миналото, помагайки си в настоящето да изградим визия за бъдещето.

Известна е максимата „Няма нищо по-добро от забравеното старо“ (приписват го на френския писател Жак Песце от преди близо 200 години). Разбира се, и преди него е  имало подобни умозаключения: примерно още през 14 в. Джефри Чосър в една от баладите си казва, че „Няма нов обичай, който не би остарял“. Може би, защото всичко в живота не върви по права линия, а се развива в кръг.

Всъщност, най-добре е да помним и да припомняме, за да знаем достатъчно за хората преди нас, както и за свършеното от тях, макар в днешно време на мнозина не им харесва този подход. От десетилетия Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра създава своеобразен календар за съответната година, отбелязвайки в предварителен план юбилейни, кръгли или полукръгли годишнини, които са повод за допълнителни описания във връзка с тях.

Много често те са подтик към различни люде или институции да проведат събития в тяхна чест, за да откроят значението на личности или на придобивки, както и на случаи, отнасящи се до повече или до по-малко групи от хора. Всичко това е възможност за нашите съвременници да надникнат в историята, за да си вземат поука или поне да сведат глава пред паметта на своите предшественици, оставили следа в живота.

От календара с бележити (паметни дати), подготвен за 2022 г., можем да си припомним, че преди 1 495 г. император Юстиниян I започва възстановяването на крепостната стена при Силистра, а преди 180 години е стартът на градежа на крепостта „Меджиди табия“, около която се развиват действия в Кримската война повече от десет години по-късно. Междувременно в Силистра (Дръстър) преди 1 095 г. християнският водач Дамян – митрополит на тукашната епархия, е провъзгласен за пръв патриарх на България.

За живота в и край мястото, затварящо споменатите по-горе крепости, преди 370 и 150 години съответно разказват пътешествениците Евлия Челеби и Феликс Каниц. Подобно на тях ценни свидетелства оставя за този край роденият преди 220 години руски славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог Юрий Венелин, посетил Силистра през 1830  г.

Богата е палитрата от годишнини, посветена на културата и на духовността. Преди 160 години е осветен православен катедрален храм „Св. св. равноапостоли Петър и Павел“ в Силистра, в който на  6.12. с.г. свещеник Христо Аврамов отслужва първата по рода си литургия на старобългарски език. Две читалища – НЧ „Дръстър“ град Силистра и НЧ „Христо Ботев“ с. Белица, имат поводи за празници, за да честват съответно 10 и 80 г. Читалището в тутраканското село е връстник на откриването на Римската гробница в Силистра, когато пък езерото „Сребърна“ е обявено за резерват. Първите си десет години се очаква да отбележи и съборът „Алфатарски багри“, провеждан в най-малкия добруджански град.

За отбелязване е, че още през 1872 г., т.е. преди 150 г. или само година след първото театрално представление в Силистра, в града е създадено първото в България Театрално дружество „Деятел“ (професионалният театър в Силистра става факт през 1942 г., т.е. преди 80 години). През годината 35 г. навършват Детски фолклорен ансамбъл „Добруджанче“, създаден при някогашния Пионерски дом Силистра – днес формация при АНТП „Силистра“ – част от НЧ „Доростол“, както и Дружество на писателите Силистра (14.06.1987 г.).

Още: 25 години отбелязваме на Клуб „Амадеус“, чийто пръв концерт е на 29 октомври в залата на Дома на учителя в Силистра. Преди 45 г. в Силистра започва да действа т.нар. Студийно кино към кино „Доростол“, чието начало пък е преди 80 години. Преди половин век е създаден Ансамбъл „Добруджа“ Силистра – първоначално към Селскостопански техникум, а днес – формация към община Силистра; преди 35 г. в Силистра е учредена Окръжна група на фото дейците. Преди 60 години започват да излизат вестниците „Дуловска искра“ – Дулово, и „Тутракански глас“ – Тутракан, който единствен в област Силистра никога не е прекъсвал своя „живот“.

Преди 40 г. в Регионална библиотека Силистра заработва отдел „Изкуство“, като по възраст той се родее с новооткрития тогава паметник на войводата Таньо Стоянов в  град Тутракан. Преди 55 години в Силистра е пуснат първият телевизионен ретранслатор. В допълнение са годишнините и в сферата на образованието: 130 години на Педагогическото училище; 80 г. на тутраканската гимназия; 70 г. на създаването на „горен курс“ в училището в Дулово; 25 години на Факултет Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев“ Русе; 115 години на училището в село Проф. Иширково; 40 г. от откриването на 16-класно училище в село Черник, Дуловско. Не на последно място: преди 170 г. в кв. „Волната“ е открито първото в град Силистра училище, а в Тутракан – подобно, но преди 160 г.

В неправителствения сектор също редица годишнини, които заслужават внимание: преди 140 г. – начало на червенокръсткото сдружение в Силистра, като през същата 1882 г. е създадена и първата светска болница в града. Преди 135 г. е основано Ловно-рибарско дружество „Сокол“ Силистра; преди 115 г. – Рибарско-кооперативно дружество „Свети Никола“ в Тутракан; преди 75 г. – Морски клуб Силистра и днешното Филателно дружество „Димитър Дончев“; преди 65 години Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра; преди 35 г. – клуб в Силистра към Дружество на диабетиците; преди 25 години – Асоциация на лозарите и винопроизводителите „Силвин“ Силистра; преди 20 г. – Ротари клуб Силистра, преди 15 г. – Ротари клуб Тутракан и Лайънс клуб Силистра; 30 години – Дружество за защита на резервата „Сребърна“; 20 години Литературно сдружение „Реката“ Силистра.

В миналото Силистра и населените места от Крайдунавска Добруджа са дали живот и начало на мнозина известни дейци на литературата, музиката, театралното дело и изобщо на културата, за които предвид години на тяхно рождение или по друг повод имаме право да ги споменем отново. Преди 75 г. е родена световната оперна прима Стефка Евстатиева; преди 70 години – световната джаз прима Йълдъз Ибрахимова; 80 години – народният певец Георги Жеков (покойник) – на негово име бе започнат песенен фестивал „С песните на….“ в родното му село Айдемир.

В музикално-театрален аспект отбелязваме 120 г. от рождението на Стоян Стоянов – ръководител на Национална опера София и основател на българската кларинетна школа, като негов връстник е Стефан Караламбов – актьор, роден в Тутракан; 115 г. имаме от рождението на актрисата Султана Морфова-Куманова.

Преди 90 г. са родени художниците Йордан Маринов – почетен гражданин на Силистра (покойник), Димитър Арнаудов (110 г.), Бедиг Бедросян – 110 г. Също: Георги Куртев – 90 г., Ангел Станев – 75 г. Писателят и краевед Петър Кънев от Алфатар навършва 80 години. Преди 160 г. в Гарван е роден Димитър Бъчваров – твърди се, че той е първият добруджански журналист. 

В Разградско преди 90 г. е роден Никола Нанев – журналист в Силистра – кореспондент на в. „Работническо дело“ и „Дума“. Преди 140 г. в Тутракан е роден писателят Добри Немиров; 140 години от рождението в Силистра на Ружа Драганова Тенева (първата българска поетеса, завършила Сорбоната, една от съоснователките на Клуб на българските писателки); 95 г. от рождението в Разградско на юриста Борис Илиев, работил в Силистра, създател на похода „По стъпките на Таньо войвода“ от Тутракан до Поповско.

Председателят на ВДРО Аспарух Айдемирски е роден в Дулово преди 130 г., но е живял също в Силистра и в Тутракан, където умира. Преди 120 години е роден Злати Еников – учител и краевед от калипетровски род. Преди 150 г. – читалищният деец и учител Тодор Карагеоргиев – един от създателите на хоровото дело у нас. Друг читалищен деец – Диоген Вичев, умира преди 60 г. Педагогът и дългогодишен училищен директор Иван Байчев – 100 г. от неговото рождение; преди 90 г. в Попина е роден Марин Люлюшев – основател и първи декан на Педагогическия факултет във Великотърновския университет; 85 г. от рождението в Сребърна на Иван Недев – езиковед, преподавател в Педагогическия институт и във Филиал Силистра на Русенския университет. Преди 90 г. умира Антон Пчеларов – родом от Кайнарджа, създател на българския кадастър.

Силистренският край е свързан и с няколко събития, които през 2022 г. също заслужават да бъдат споменати: преди 1 050 г. войските на княз Светослав са обсадени в „Дръстър“ от византийските войски; преди 155 г. през Добруджа край Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски; преди 130 г. започват метеорологичните наблюдения; преди 125 г. – бунт на офицерите русофили от Силистра (за това свидетелства паметна плоча на източната фасада на сградата на община Силистра); преди 115 г. Харалампи Джамджиев изгражда в село Поп Кралево първата в района съвременна мелница; преди 85 г. започва т.нар. Сребърски процес срещу дейци за освобождението на Добруджа от румънска окупация; 30 г. от първото честване на Празник на Силистра (14 септември – Кръстовден); преди 45 г. е открит новият гробищен парк в Силистра, а пет години преди това – създадена е първата общинска аптека в Силистра; 80 г. от Великия добруджански събор, проведен в Добрич; 80 г. на герба на Силистра „Скъпа и свещена“, дело на скулптора Павел Метеоров от Силистра; друг герб на Силистра е създаден преди 60 г.

В сферата на спорта също намираме годишнини, за които си заслужава да се спомене:; преди 125 години е създадено Гимнастическо дружество „Добруджански юнак“, дало началото на организирано спортно движение в Силистра; 120 години футболно движение в Силистра (75 г. на ФК с наследник днешният „Доростол“); 70 г. баскетбол в Силистра (бел.-на герба на БК „Доростол“ в момента пише 1951).

Списъкът с личности и събития, които през настоящата година имат свои годишнини по повод своето рождение, кончина или конкретна изява в обществото, е отворен за допълване по идея на всички, за които е важно да познаваме своите предци. Защото по една или друга причина им дължим внимание и благодарност за стореното от тях приживе, независими от житейски обстоятелства, от които са били зависими или с които е трябвало да се съобразяват.

Половин век Художествена галерия Силистра - първа за юбилейната година изложба


През настоящата 2022 година своето забележително и достойно за внимание половинвековие чества Художествена галерия Силистра. Първата проява в юбилейната година е изложба на силистренски художници от различни поколения, която е актуална от 11 януари.

Чрез нея се усеща отношението на добруджанските творци към града, природата, хората и живота в "най-северния север", както в онези времена е нарекъл нашия край поетът и белетрист Стефан Поптонев. Настоящата година е знакова и за архитектурния символ на област Силистра - сградата на галерията, която е градена за педагогическото училище, но е била и с предназначение за административни нужди, както и средище на гимназия, преди да премине в сферата на хуманитарните дейности.
Днес тя приютява Галерията, Драматично-куклен театър Силистра в допънително направена пристройка, офиса на Областен информационенв център и на още една организация от неправителствения сектор. За известен период в едно от крилата на сградата в действие бе и киносалон, превърнат впоследствие в мини концертна зала.

Сайтът на община Силистра ни припомня: "На 3 март 1972 година на първия етаж в Галерията с уредник и бъдещ дългогодишен директор живописецът Йордан Кисьов, е подредена изложба с 250 творби. На тържествената церемония при откриването на изложбата, съответно и на новата галерия, присъства тогавашният държавен глава Тодор Живков.

На 24 май 1986 г. под ръководството на Георги Йорданов от Комитета за култура и художника професор Светлин Русев в Силистра се открива общата художествена изложба "Човек и природа". В оня момент цялата сграда е обявена за Художествена галерия - днес с директор Йордан Колев, който е скуптор. Понастоящем нейният фонд включва близо 1 500 ценни творби, закупувани или подарявани предимно преди 1990 г. Така или иначе, днес той съдържа майсторството на български класици, работили в началото и средата на ХХ-и век - Атанас Михов, Владимир Димитров-Майстора, Петър Урумов, Данаил Дечев, Бенчо Обрешков, Карл Йорданов, Васил Бараков, Павел Метеоров.

А също така показва с достойнство и изкуството от периода на 60-те до 80-те години на миналия век, върху който пада и основната тежест на галерийния облик чрез творбите на Илия Петров, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Васил Стоилов, Ненко Балкански, Борис Иванов, Васил Захариев, Борис Шаров, Дечко Узунов, Вера Недкова, Здравко Александров, Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Божилов, Петър Чуклев, Стоян Цанев, Емил Стойчев, Любомир Прахов, Георги Чапкънов и др.".

Разбира се, сред тях са и картините - неподправени свидетелства на времето, на редица силистренски творци. В днешно време галерии в област Силистра има в Тутракан и Дулово, както и малки експозиции в Алфатар (в зала в НЧ "Йордан Йовков") и в Посетителския център в Кайнарджа. Години наред в село Българка бе актуална частната изложба на художника Йордан Господинов. Читалището в Бабук също показва картини предимно на любителя на четката Енчо Добрев - общественик и бивш зам.-кмет на Силинстра. И в други читалища в областта се поддържат кътове с творби на местни художници, което е проява на отношение към техния труд.

В град Силистра своя галерия в продължение на поне две десетилетия поддържаше и художникът Константин Дончев, който и в момента е сред активните творци в крайдунавския град. Галерия бе на разположение до преди няколко години и в семейството на покойния вече художник - доайен Йордан Маринов - почетен гражданин на Силистра (основател на дружество на СБХ в Силистра през 1965 г.). През 1992 г. в Силистра бе създадена галерия "Теди", която впоследствие нейната собственичка Йорданка Торнева премести в град Варна, където съществува и в момента.

понеделник, 10 януари 2022 г.

Живеещ в Истанбул силистренски художник планира изложба в родния си град


Живеещият в Истанбул художник Джошкун Сами, роден през 1973 г. в България и израсъл в град Силистра, планира да покаже своя изложба в Художествена галерия Силистра, научи ВЕРСИНАЖ от неговите родители – учител и медицинска сестра, които са в пенсионна възраст и продължават да живеят в крайдунавския град. Според директора на галерията Йордан Колев, имало е възможност изложбата да се случи още през 2021 г., но тогава по различни причини идеята не е осъществена. За нейната реализация предстоят нови уговорки в юбилейната за галерията година, открита най-тържествено преди половин век. Своя кръгла годишнина - 130 години от изграждането си, има и сградата на Галерията в Силистра, била в в миналото с предназначение на Педагогическо училище, административна сграда и гимназия. 


Талантливият творец със силистренски корен е завършил Университет за изящни изкуства в турския мегаполис, където, според сайта му www.djocko.com, редовно показва свои картини – за последно миналата година чрез своя самостоятелна изложба (най-малко 3 подобни в досегашната му кариера, една от които във Великобритания). Участва и в различни групови версинажи (над 30 от 2001 г. насам), включително с произведения за илюстрирани списания, книги с поезия, както и театрални плакати. Гостувал е преди няколко години със свои произведения в галерия „Теди“ във Варна, собственост на силистренката Йорданка Торнева. 

Въпреки че използва архитект урни и исторически препратки в своите произведения, Джошкун има афинитет и към формалистичната живопис (бел.-в живописта формализмът подчертава композиционните елементи – цвят, линия, форма и др., а не съдържанието, значението и пр.)Също от сайта разбираме, че „В някои от картините му лесно можем да видим как политическото е сведено до гротескното си измерение“, както и как „…в известен смисъл Сами се занимава със собствено изследване на призраците. И има основание за това: „В крайна сметка дневният ред на съвременните общества е оформен…от миналото“.

Рисунки на Джошкун Сами може да бъдат разгледани на адрес в интернет: www.djocko.com/drawings.html, както и картини: www.djocko.com/index.html. Допълнителна информация от автора чрез неговия имейл адрес: djocko@gmail.comСвои профили художникът поддържа и в социалните мрежи: Фейсбук, Инстаграм и Туитър, както и в специализирани сайтове за изобразително изкуство.

 

 

събота, 8 януари 2022 г.

На Бабинден в 2022 година, възстановка в село Шуменци

 

Празникът „Бабинден” е сред тези тържествени дни в българския календар, който е без свое подобие в обредността на други народи, поне в познатия ни формат (специалистите етнолози може и да оспорят това твърдение, защото това им е работата – да знаят повече от всички останали). И може би по тази причина неговата неповторимост го прави толкова чакан и желан дори от съвременните поколения, които са посветени или омаяни от тайнството на празника. За някои той е отживелица, макар че е свързан пряко с раждането на живота и съответно с осигуряване на нова генерация у всяка нация.

Обичаят е възпроизваждан в днешни дни в отделните населени места в различни видоизменения, някои от които се отдалечават от първоизвора си, но обикновено такава е съдбата на старите елементи от обредната ни система. Вероятно по тази причина е винаги интересно човек да стане свидетел на възстановка „а ла…” (на отделни моменти), в случая в село Шуменци, Тутраканско.

За него своя предварителна информация даде БНР (публикация по темата –на сайта на националното радио): „Самодейки, водени от етнографката и педагожка Калина Михайлова, отдават почит на жените, които някога са били единствените в помощ на родилките –  не само по време на раждането, но и след това със съвети за отглеждане на децата.

В ролята на „баба акушерка” е баба Друмка, която е някогашна медицинска сестра в селото. Когато влязат в къщата й, жените с благодарност я даруват с каквото са донесли – варена кокошка, пита, баница, вино и ракия, за да седнат да се почерпят и повеселят. Без мъже, разбира се (музикантите в случая не се броят). Но пътьом към дома на бабата, ако срещнат…случайно, представител на другия пол…, може и да се наложи да чуе по свой адрес пиперливи слова. И да ги изтърпи безмълвно, естествено. А, да, трябва и да се „откупи”…, така повелява традицията.

Иначе обредът се развива около чешма – във варианта на село Шуменци – още и край домашния геран. Там ритуали се извършват на дръвника, около който е и ритуалното измиване с калъп сапун и нова кърпа, придружено с наричане (в менчето с водата се пускат стрък босилек или здравец), продължаващо после и в къщата.

След поливането жените даряват бабата с дрехи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. И всичко това е посветено на благодарността за споучливото израждане на децата, за плодовист на майките и за мъжка сила у бащите, за да се множи общността (за отбелязване – след обяд на трапезата у бабата започват да идват и мъже).



От публикации в интернет ни припомнят: „Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките в повечето случаи имат символен сексуален смисъл - понякога иносказателен, но най-често с директни словесни послания, които не са за ушите на малки деца и нда всички други, които се изчервяват при чуването им”.

петък, 7 януари 2022 г.

Силистренец, живеещ в София, издаде стихосбирка, която продава с благотворителна цел

Края на годината всеки изпраща по своему: с подарък, с пищна трапеза, със заключване в трезора на паметтта на свиден спомен, с мисловна снимка на разочарование от някого или от нещо, а може би и от волята на Съдбата, сътворила условия за поредно житейско предизвикателство. Някои обаче си тръгват от старата година с нова творба, за да прекрачят с нея в актуализираното поредно броене на дните от календара. 

Сред тях е и работещият в София 31-годишен силистренец Михаил Колев, който сподели първата си стихосбирка "Душата на думите" със своите приятели и вероятно бъдещи почитатели на неговата искрена поезия, макар и неузряла, както биха казали уморените от прочити на същата тема професионални критикари.

Разбира се, като всеки млад човек и неговият избор на основен и повтарящ се рефрен в творбата му не е далеч от традиционния, а именно...любовта, макар че на нея всички възрасти са подвластни, както е казал преди два века Пушкин. Към нея, Жената, както можем да се досетим и без подсказка от публиката. Или не дай, Боже, от приятел. 

Да посветиш на това извечно чувство десетина години от живота си, пресъздавайки го на белия лист с думи и препинателни знаци, не е лесно занимание. Особено когато не си професионален поет и нямаш претенции да зачудиш света с някакво откритие на рецепта за обич към обект/и от другия пол.

За сметка на това обаче можеш да бъдеш чистосърдечен в чувството си, пресъздавайки го по непосредствен начин, с най-обикновени думи, но наредени като в естествено получил се пъзел. Книги от този род не ни казват нищо ново и особено за любовта, но те са повод да си припомним нещо подобно от своя живот. Понякага са и подтик да тръгнем по пътя към Нея, за да изпитаме същите трепети, споделени и от автора на стихосбирката, съдържаща, забележете, не по-малко от 140 стихотворения. 

Още в пролога Колев не пропуска да ни предупреди, че в "Тази книга  всеки ще открие нещо от себе си, което е забравил или което никога не е усещал". Той приема сборника си като...пътуване, на което кани своите читатели, вярвайки, че "пътниците" ще се наследят на своеобразния поход из лабиринтите на транса, породен от любовната омая. 

"Душата на думите" е сред книгите, които не садържат почти задължителния атрибут, наречен "Съдържание...", което неминуемо кара да читателя да "кара" направо, четейки стиховете един след друг. Няма да сгреши обаче ако прескача и търси преки пътища към някое стихотворно попадение, което може да му подобри настроението или да му подостри любопитството, за да продължи да вниква в зададени въпроси и в намерените отговори.

На добър път към сърцето на читателя на стихосбирката "Душата на думите" и "На добър час!" на каузата на нейния автор Михаил Колев (Mihail Kolev във Фейсбук) - едно или няколко добри дела със средствата, които ще събере от продажбата на своята творба с корична цена 14,98 лв).
Дарението ще бъде за талантлив творец или за няколко млади хора от Силистра най-вероятно, които заслужават подкрепа.

На Йордановден като на Богоявление

В Силистра Доростолска митрополия, а в Тутракан – Тутраканска духовна околия на Русенска епархия, както и в други населени места местните православни енории в област Силистра проведоха традиционни събития в храмове и параклиси по повод Богоявление (Йордановден). В основата им са празнични литургии в чест на покръстване на Иисус Христос в р. Йордан, водосвет, тържествени шествия (в Силистра с участието на Градски духов оркестър) и ритуалът „хвърляне на кръста във вода“.

 
В катедралния храм „Св. св. Петър и Павел“ в богослужението, водено от митрополит Яков – духовен водач на Доростолска епархия, участваха екипите на областния управител Ели Тодорова и на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов. Заедно с тях и с гражданството бяха представители на различни институции, които са съпричастни на миряните в празничните прояви.
 
20-годишният Галин Стоев, който е сред младежите – учещи и работещи едновременно, улови кръста в Силистра в ритуала на Богоявление. В него се включха 9 плувци, от които двама са именици, а поне един е бил победител в ритуала в предишни години. Парични и материални награди за смелчаците бяха осигурени от Доростолска митрополия, община Силистра, Областна администрация Силистра – икона на тема „Тайната вечеря“ (специално за първенеца в своеобразната обредна надпревара), и други институции.
 
Празникът ще се запомни с това, че, въпреки пандемията, традицията бе спазена, с надеждата как това няма да се отрази фатално върху развитието на коронавирусната инфекция с арена на действие в Силистра. Ще запомним също, че кметът Найденов отново в духа на предищшни времена е градоначалникът, е участвал в носенето на една от иконите по време на шествието.

Както винаги в този ден, подобно на мене,  всеки именик има възможност да получи поздрави във връзка с Йордановден, след който следва друг голям празник - Ивановден. Чест имен ден на всеки, който се припознава като адресат навръх Ивановден! Знаем от статистиката - много сте в България, а и по света - кой наречен в класически вариант, кой в стар, но незабравен от именната ни система. Е, винаги има и модерни иновации - важен е коренът, наричането, посланието и не на последно място - самочувствието, че носиш древно и символно име.
Чувствам се безкрайно много задължен да благодаря на всеки, който ме почете с глас на живо или по телефона - дори и в късна доба, когато всеки празник отмалява и си тръгва (с надеждата догодина пак да се яви). Благодаря на хората, сред тях и много непознати, които прецениха, че заслужавам накъдрено с пожелания словце, симпатична картичка или кратък, но ударен коментар под обща публикация в чест на йордановците.
Благословен да е всеки, който праща и препраща изпълнена с доброта мисъл в знакови дни от календара, намирайки време да награди с нея роднини, приятели и като цяло - хора от цялото общество, включително и в безкрайния виртуален свят на социалните мрежи. В дни като днешните, изпълнени с много тревоги по различни поводи, с управленски и медийни атаки с всякакво - често и неясно, намерение, имаме необходимост да се подкрепяме, за да заобичаме не само себе си, ала и другите, дори когато някои от тях в определен момент са ни наранявали.
Честит пореден празник, облечен в обредност, днес подчинена на идеята за вечността на кумството и побратимството, на които е покровител св. Йоан Предтеча!