Translate

петък, 28 юни 2019 г.

ОБЩИНА СИЛИСТРА ДИРЕКЦИЯ “ХУМАНИТАРНИ ДЕЙНОСТИ” ПРОЯВИ ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 2019 г.


28.06.- 5.07. РБ „П. Павлович“: „Хоризонти вчера - хоризонти днес „: РБ „П.Павлович“ - Силистра и читалищните библиотеки в Силистренска област – партньори в реализиране на националните политики на Министерството на културата и местната власт- Изложба библиотечни постери. Изложбата е под егидата на Областен управител г-н Ивелин Статев и със съдействието на Областна администрация Силистра, в изпълнение на Комуникационната стратегия на Република България в ЕС.

1-31.07 НЧ „Пробуда- 1940“ , с. Калипетрово: Организиране на лятна читалня

1-7.07. Художествена галерия, 1 етаж, ляво крило: Изложба на тема „Европейският дух в образователното дело на Силистра“ (1878-1913) Изложбата е организирана от Учебно-изследователската лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и се осъществява  със съдействието на Областна администрация Силистра в изпълнение на Комуникационна стратегия на Република България в Европейския съюз.

2.-12.07. Регионална библиотека „П. Павлович“: Летни краеведски екскурзии „Паметта на Силистра“ – по допълнителна програма

2.-31.07. РБ „ Партений Павлович“: „Забавно лято в библиотеката и филиала“ – летни дейности за четене и свободно време на децата

2.07.- 31.0.7. РБ „П. Павлович“: „Музикална библиотека“- изложба на библиотечни материали  от фонда на Комплексен отдел „Изкуство“

5.07., 15 ч. , Централна поща – Силистра, паричен салон: Община Силистра, Областна пощенска станция- Силистра, Филателно дружество „Димитър Дончев“. Валидиране на специален плик и печат, във връзка с  отбелязването на 125-годишнината от излизането  на първото музикално списание „КАВАЛЪ“ в гр. Силистра.

6.07., 19 ч. , сцената на площад „Свобода” в Силистра: Концерт на български рок групи, специален гост от Германия - рок група „BONFIRE

8-12.07. Силистра

ХXIV МЕЖДУНАРОДЕН ДЕТСКИ ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛ
„УТРЕШНИЯТ МИР ЗАПОЧВА С ДНЕШНОТО ПРИЯТЕЛСТВО”  
Под патронажа на Министерството на културата и на д-р Юлиян Найденов -
кмет на Община Силистра


9 юли  2019 г./вторник/
       10.30 ч. Ателие по танци – Дунавски парк – ІІ-ри шадраван
                       17 ч.   -  Дефиле
                       17.30 ч.   -  Тържествено откриване на фестивала на пл. „Свобода”
                       18  ч.   -  ПЪРВИ ФЕСТИВАЛЕН КОНЦЕРТ -театър


10 юли 2019 г. /сряда/
                           09:30 ч. - „Мис и Мистър фестивал”-
 Басейна на  хотелски комплекс „Дръстър”  
/при лошо време- Драматичен театър/                      
                           18 ч.   -  ВТОРИ  ФЕСТИВАЛЕН КОНЦЕРТ -
сцената на Драматичен театър


11 юли 2018 г. / четвъртък/
                   1 ч.  -  Среща на кмета д-р Юлиян Найденов с участници от всеки колектив
                    17  ч. - Тържествено закриване на фестивала – Площад „Свобода”
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ФЕСТИВАЛЕН КОНЦЕРТ

Участие във фестивала през тази година ще вземат четири чуждестранни състави:
-          Фолклорен ансамбъл „Шинава“ -  Словакия, гр. Снина
-          Танцова група „Уреки-Алило“ – Грузия, град Уреки
-         Ансамбъл „Бокрета“ -  Унгария, град Тьокьол
Хореографски колектив „Юни” – Русия, град Ржев
И силистренските детски танцови състави:
-         Ансамбъл „Добруджа“ при Община Силистра
-         Ансамбъл „Ритъм“ при  НЧ „Св.св.Кирил и Методий-1966”, гр. Силистра
-         Детска фолклорна формация  „Добруджанче“  при  НЧ „Доростол – 1870”, гр. Силистра
-         Средношколска танцова формация при АНПТ Силистра при НЧ Доростол – 1870, град Силистра
-          Детска фолклорна танцова формация  „Гребенци“  при ОУ Св.Св. Кирил и Методий, град Силистра
-         Балет „Лиденс“ при НЧ Доростол – 1870, град Силистра
-         „Б 2 балет“ при НЧ ”Дръстър-2012”, град Силистра
-         Клуб за спортни  танци  „Елеганс“
-         Танцова хип-хоп формация „Ел Форс“ при НЧ ”Дръстър-2012”, град Силистра


8.07., 19 ч.,  голям салон на театъра: Театър „Искри и сезони“ представя постановката „Любовна нощ“ с участието на Искра Радева, Антон Радичев, Зоя Шопова,  Стефан Стефанов, Иван Танев, Цвятко Ценов. Вход свободен.

8- 31.07., 17  ч.,  РБ „П. Павлович“: Авторска фотоизложба“ на Донка Борисова и Луиза Николова; Връчване на дипломи за завършен майсторски клас по фотография на възпитаничките от Фото школата на художника фотограф Илия Иванов


15.07., 18 ч. До втори шадраван в Дунавски парк: Шоу с актрисата Илиана Балийска.  Конкурс за малки и големи таланти „Мини мис и Мини мистър“ под патронажа на д-р Юлиян Найденов - кмет на община Силистра 

18.07.,  11  ч., Паметник на Васил Левски: Тематична  проява: „Каквото съм правил, в полза народу е“, посветена на 182г. от рождението на Васил Левски, организирана от Община Силистра,  Общински комитет „Васил Левски“ и Общински клуб „Христо Ботйов“

18.07.,  15:30-17:30 ч. Художествена галерия, първи етаж, ляво крило: Изложба колекция „Японски гравюри от 18-19 век” от фонда на Художествената галерия

18.07.   НЧ „Пробуда- 1940“  (17:30), с. Калипетрово, салона на Клуб „Васила Вълчева“: Литературна вечер„ Животът без любов нищо не е . Лула тютюн не струва!“, в чест на писателя Елин Пелин.
  
25.07., 17  ч. , Археологически музей – Силистра: Академичен четвъртък - представяне на книгата на гл. ас. д-р Калин Стоев от Институт по балканистика с Център по тракология при БАН/УниБИТ  - Providentia Imperatoris. Биография на император  Максимин Тракиеца

30.07.- 1.08.16-и Европейски летен университет „Европа като правова общност“

01.07-15.07.2019г.- Програма на Драматично-куклен театър - Силистра

- 1 юли, 11.00 часа - "Храбрият оловен войник и балерината" по Х. К. Андерсен
- 2 юли, 11.00 часа - "Работна мецана" по Леда Милева
- 3 юли, 11.00 часа - "Легенда за доброто сърце" по Я. водражек
- 4 юли, 11.00 часа - "Юнакът Келчо, принцесата и змеят" по български ирумънски приказки
- 5 юли, 11.00 часа - "Горската аптека" по Лила Захариева
- 6 юли, 11.00 часа - "Палечка" по Х. К. Андерсен
- 7 юли, 11.00 часа - "Дядовата ръкавичка" по Елин Пелин
- 8 юли, 11.00 часа - "Таласъмът Тропалан" по Янко Митев
- 9 юли, 11.00 часа - "Хензел и Гретен" по Братя Грим
- 10 юли, 11.00 часа - "Лакомият змей" - по Тери Джоунс
- 11 юли, 11.00 часа - "Червената шапчица" по Братя Грим
- 12 юли, 11.00 часа - "Нова приказка за житената питка" по С. Стоянов
- 13 юли, 11.00 часа - "Цар Лъв"
- 14 юли, 11.00 часа - "Сърдитият заек" - театрална игра
- 15 юли, 11.00 часа - "Храбрият оловен войник и балерината по Х. К. Андерсен


Първата библиотека, възникнала в Силистренска област, е през далечната 1870 година

С участието на заместник-областния управител на област Силистра Стоян Бонев и на Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ при община Силистра, в Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра бе открита изложбата „Хоризонти вчера – хоризонти днес: Регионална библиотека „Партений Павлович” Силистра и читалищните библиотеки в Силистренска област – партньори в реализиране на националните политики на Министерство на културата и на местната власт”. Изложбата е под егидата на областния управител Ивелин Статев и е организирана със съдействието на Областна администрация Силистра  в изпълнение на Комуникационната стратегия (КС) на Република България за Европейския съюз.

  
Експонираните постери обхващат актуалния профил на 59 активни библиотеки от региона с нагледни фотоси от визията и дейността й. Секторите са групирани по общини, всеки от седемте в обособен колорит. В единадесет теми е представена многообразната дейност на Регионалната библиотека - от „Библиотечен университет“, свързан с квалификационно обучение за специалността „Библиотекар“ до разностранната експертно-консултантска и методическа дейност в област Силистра, многобройните благотворителни инициативи за детско отделение на МБАЛ-Силистра; от национално представените ежегодни форуми и „Срещи с властта" до иновативния „Портал за здравни и транспортни услуги в област Силистра“.
Приключват събитията, провеждани от Областна администрация по Комуникационната стратегия на Република България за ЕС, както следва: на 28 юни в Силистра (17,30 ч., лятна естрада в Дунавски парк) с концерта „Песни за р. Дунав и морето“, посветен на Международен ден на река Дунав (29 юни), организиран от НЧ „Доростол“ Силистра, и в първите дни на м. юли в ХГ Силистра – с изложба с 20 постера на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към филиала на  Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Силистра.  Наесен е обобщаващата конференция с представяне на всички събития по две от дейностите в приоритет 2 на Стратегията – в 7 читалища в различни общини, както още в 4 културни и образователни институции. 

Хронологическият преглед е категоричен: 

Първата библиотека, възникнала в силистренска област през далечната 1870 година е Регионалната библиотека. „"Дай, Боже, да върви напред!", написал Любен Каравелов за градската читалня с 10 вестника и книги на пет езика в читалище „Надежда". Създадена с дарения, събрани от будни силистренци през далечната 1870 г., запазила възрожденския стремеж към знание и просвета, вече 147 години Библиотеката е Храм за духовността в Силистра и областта. Mрез същата 1870 година се създава читалището в с. Гарван(Ситово). Следват 1873 г. - Тутракан, 1894 г. - Алфатар, 1895 - Дулово. 

В периода 1900-1913 г. възникват 5 библиотеки, а до 1940 г., когато българска Добруджа е под румънска власт - само три. След 1940 година, когато настъпва освобождението от румънска власт идва времето за  златен период за българските библиотеки и читалищни колекции в региона. Само за четири години в 27 новоосвободени български села жадните за знания и просвета добруджанци създават 27 читалища.

Периодът 1944-1990 г. е белязан с възникването на 15 читалища, както и на 1 през 1997 г. След 2000 година и промените в законодателството възникват 6 нови читалища, някои от тях без библиотеки. Трябва да отдадем дължимото на читалищното дело, което през годините след 1856 г. е формирало характера на българина и е отворило за него вратите към познанието, европейската култура и световната наука. 


В конферентна зала „Диоген Вичев” са представени 9 доклада, както следва:

- „С историческа памет към европейски хоризонти” - Даниела Недялкова, Директор РБ „Партений Павлович”, гр. Силистра
- „Библиотеката при Народно читалище Никола Й. Вапцаров-1873 Тутракан - традиции и поглед към бъдещето”, представен от Йорданка Иванова, библиотекар; 
- „Незагасващо огнище”, представен от Атанаска Ченева, библиотекар в НЧХристо Смирненски-1940”, с. Ситово
- „Основни дейности на библиотеката към НЧ Димитър Иванов Полянов-1870“ село Гарван”, представен от библиотекаря Ирена Папазова;
- „Библиотеката: културен и информационен център за жителите в селото, консултант и организатор по отбелязване на празниците от националния календар, място за срещи, разговори и социално общуване” - Филка Йорданова, библиотекар в НЧ „Светлина-1906, с. Смилец; 
- „Библиотеките са съкровищниците на всичките богатства на човешкия дух: Дейности на библиотеката при НЧ Пробуда-1940, село Калипетрово, представен от Ирена Владимирова, библиотекар; 
- „Да съхраним добрите традиции чрез библиотеката!” - Катя Драганова, библиотекар в НЧ "Никола Й. Вапцаров-1940, с. Попина; 
- „Читалищната библиотека - привлекателен център за деца и възрастни” - Виолета Хараланова и Гинка Тодорова, библиотекари в НЧ „ Отец Паисий-1942”, с. Кайнарджа; 
- „Поглед към съвременната читалищна библиотека” - Бюрхан Шевкед, гл. специалист отдел Култура в община Дулово.

понеделник, 24 юни 2019 г.

8 награди за силистренци от регионалния кръг на конкурса на НД „Русофили“

(ЦМИ Мегатон - първо място)

Областната организация в Шумен на Национално движение „Русофили“ бе на регионален кръг на националния фестивал „Нека винаги да бъде слънце“ („ПУСТЬ ВСЕГДА БУДЕТ СОЛНЦЕ – 2019), в който участваха най-добрите от областния кръг, проведен в Силистра през м. май т.г. Всички те бяха сред призьорите и в регионалното състезание: първо място за сборна формация от ЦМИ „Мегатон” (хореография на Ели Иванова и формация El Force); втори места за: Полина Николаева от ЦМИ „Мегатон“; рецитатора Денил  Деянов от ДГ „Добруджа”; за танцьорите от ДГ „Роза”; за рецитала на учениците от Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”; за певицата Яна Динева от ЦМИ „Мегатон”, гр. Силистра; трети места за: танцьорите от квартет „Б 2“; певицата Николета Караджова от ЦМИ „Мегатон”.

От Силистра до Констанца покрай манастири и римски обекти


За пръв път от 2015 г. насам Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра организира традиционната си проява „Нашият Дунав“, този път в малко по-морско, при това и чуждоземско възпроизвеждане. Екипът на председателя на дружеството Виолета Атанасова даде възможност на над 120 туристи от няколко града на Северна България да участват в програма по маршрута „Град Силистра – манастир „Дервент“ – манастир „Св. Андрей“ – град Констанца – град Силистра“.

Участваха представители на туристическите дружества от Силистра, Велико Търново, Разград (2 дружества), Добрич, Търговище, Дряново, Шумен, Павликени, Велики Преслав. Всяко  от тези дружества има своите специфични прояви (морски, планински, патриотични), в които обикновено участват и силистренци. Най-близката, която предстои, е в Лудогорието (6-7 юли), а следващата е посрещането в с. Ветрен на регатата ТИД (края на м. август)Програмата започна с предизвикателството, наречено преминаване на ГКПП Силистра, предвид опашките от автомобили и тирове. За радост на туристите, не бе изгубено време за проверка на паспортите, за да има достатъчно за предвидените обекти.

Първият от тях бе известният манастир „Дервент“, който е по пътя за град Констанца и е на по-малко от 20 км от град Силистра. Известен е като най-младият по възраст, но е най-големият в Южна Добруджа в Румъния. Говори се, че е разчетен за 90 монаси. В момента се изгражда от бетон огромна църква (втора), която отвън не е довършена, но вътре се проповядва в почивните дни и по празници.

Както преди години писах за сайта „Порталът на Силистра“ в специален репортаж „Напоследък в Силистра хората си вдигат наздравици с „жива вода“ и пътуват за допир до „божия камък“ в манастира „Дервент“, където е погребан видният историк академик Петре Дякону, който има български произходи и е голям познавач на историята на дунавските земи“.
Преди години водата се доставяше от намиращ се наблизо „жив извор“ и я пълнеха в атрактивна гигантска стомна, снабдена с канелка, за да е удобно за миряните, но в момента водата се налива от чешма, намираща се зад стомната, чието покритие е подходящо за фото сесия.
В специална пристройка към църквата на манастира, оградена със синтетичен термопластичен прозрачен полимер (плексиглас), е изолиран уникален камък, изтрит от пипане. До него през отвор се вкарва ръка, за да се впият пръстите й в издълбани жлебове и да се усети енергията му. Според преданието, разпространено сред вярващите румънци, тя идвала от вековете и от многобройните светци, чиито мощи са редом до антиката, наричана „божи камък“. Характерното за него е, че на големина сам расте във времето, защото...поемал човешките болки.
Още в 3-4-и век по течението на долния Дунав е имало голямо гонение на християни от римската власт, вкл. и в днешна Силистра, където почитат доростолски светци мъченици, на които от 3 години насам Светият синод на БПЦ отреди специален празник, а патриарх Неофит  освети икона в тяхна чест, продавана в три размера.
От началото на новия век в крайдунавския град са дарените от Ватикана част от мощите на св. Дасий, който е първият от тях. Те са повод за поклонение от страна на многобройни румънски богомолци. Преди 10-11 години години мощехранилницата бе изведена специално до град Браила в рамките на Ден на Република България, организиран от Министерство на културата. Целта бе да се съберат дарения за „българската църква“ в румънския град, свързан с хъшовете и Възраждането ни от края на 19-ия век.
На около 60 км от Силистра – наследник на древната крепост „Дуросторум“, са руините на неин събрат при селището Адамклиси, където е и обектът „Трофеят на Траян“, свидетелство за славни битки на римляните от първото и второто столетие от новата ера. За да се превърне в един от най-важните антични паметници  в Румъния, заслужил преди няколко години реализацията на голям европейски проект, 130 години след първите разкопки през 1882 г. На това място през 102-104 г. е една от двайсетте най-големи битки в световната история – в нея са участвали близо 500 000 души – варвари и римляни. След победата на римляните се раждат пет нови крепости в новозавоюваните територии, сред които е и Дуросторум („яка крепост“).
Става дума за създаден в нов вариант през 1977 г. цилиндричен постамент (оригиналът е издигнат между 106-109 сл.хр. по проект на архитекта Аполодор от Дамаск). В неговата основа са няколко реда кръгови стъпала, а в горната част – коничен покрив, в чиято среда се издига шестоъгълна надстройка. На върха й е двулицев трофей, висок 10,75 м, представляващ броня с 4 цилиндрични щита. В основата му са две статуи. Височината на паметника заедно с трофея е приблизително равна на диаметъра на основата – 40 м. Музеят в Адамклиси стопанисва оригинални предмети от паметника, както и археологически материали, открити в крепостта. 
Любопитна подробност е, че по пътя към Констанца туристите, вкл. най-вече участващите в религиозни турове, могат да посетят към 10 манастира, вкл. край село Липница (женска обител с добра инфраструктура и красиво стенописана църква), но сред по-известните са „Струнга“, „Св. Серафим де Саров“, „Св. Тиотим Мурфатлар“ и особено „Св. Андрей Първозванни“. Към него има извор с лековита вода (покрит е с храмова постройка), течаща от чешма с няколко чучура.
Както и пещера, където според преданието е живял св. Андрей, който е брат на св. Петър и е пръв ученик на Исус Христос, докато е разпространявал Благата вест сред народите на Балканите. А преди това и в други земи – днешна Гърция, Армения и Грузия, та дори и в днешна Украйна. За миряните – задължителен поклон пред голяма икона на св. Андрей, намираща се в началото на пещерата, правеща впечатление с хладината и уюта си. Открита е през 1940 г. и в годините на Втората световна война е  затрупана с пръст, за да бъде запазена. В средата на манастирските имоти, току насред нивата, е изграден огромен храм, осветен през 2006 г., и съхраняващ частици от мощите на светия апостол.

В сайтове в интернет прочитаме още подробности: „Тук е характерният кръст, на който е разпънат св. апостол Андрей, пръв тръгнал след Христос и пръв благовестил евангелското слово по земите на Балканския полуостров. Проповедта му  по бреговете на Черно море  била тъй жива и дейна, че и сега руините от многото някогашни храмове по крайбрежието свидетелстват за това, както и за вярата на благочестивите люде още от първите векове на второто хилядолетие“.

Според легендите, „проповедта му била тъй силна, че целият народ повярвал в Спасителя Христа“. Изцерил жената на управителя на град Егеат, подчинен на Рим, който вместо да му благодари се разгневил и го пратил в тъмница. Впоследствие бил разпнат върху кръстно дърво във вид на буквата „Х“, поради което оттогава (70-а г.) този уред за наказание се нарича „Андреев кръст“. Паметта на св. Андрей Първозвани се чества в целия християнски свят.

Ако в България Варна и Бургас спорят коя е перлата на българското Черноморие, и през последните години всеки от двата града има своите аргументи и поводи, то за Румъния е ясно – Констанца е не само най-голямото пристанище, но и най-голям и представителен град. Относно красотата му имам „некои съображения“, тъй като старините му са в окаяно състояние, липсва приветливост и цветност. Дори мирисът на крайморски град не се усеща в достатъчна степен, за да почувства романтика и желание да не си тръгваш от това място.
Като изключим издигащите се в небесата кранове по доковете на порта, минарето на джамията – в момента музей с възможност за наблюдение от най-високото й място, архитектурният паметник „Казиното“, който в момента е в дългоочакван от десетилетия ремонт, е безспорен акцент, кацнал на брега насред променадата, осветявана от слънцето по най-драматичен начин по време на залез.  Негов прототип е проектът на събрата му от столицата на хазарта – казиното в Монте Карло, прочуло се между двете световни войни.

На това място е била първата, издигната на брега на морето сграда (1880 година), веднага след края на османския период, още преди градът да се разрасне в днешните си размери на полис с около 300 000 души население. Става дума за дървена конструкция с танцувална зала, две игрални помещения и още толкова читални. Терасата с изглед морето била предпочитано място за моряци, туристи и тузари, каквито са се зародили още по онова време.
Десетина години по-късно буря събаря казиното, за да бъде построено ново, което също е на дървена основа, този път по решение на кметството с повече стаи и зали, но отново с тераса. През 1903 г. по проект на живеещият в Констанца румънски архитект от френски произход Даниел Ренар е проектирана сграда в стил Art Nouveau, вече придобил слава в Румъния. Работата започва през 1907 г. и приключва през 1910 г. срещу цена от 1,3 млн. тогавашни леи, а откриването е на 15 август 1910 г.
По-малко от година след това местната власт разрешава хазартните игри – Казиното е оборудвано с 2 маси за билярд и със 7 маси за игра на карти, за да се превърне за кратко време  в едно от най-известните заведения от този тип в Европа. Луксозна обстановка, изискани свещници, скъпи килими, подбрана мебелировка привличат европейските богаташи за клиенти. В годините на Първата световна война Казиното е болница, но в периода до Втората световна война възвръща славата си.
Иначе Констанца – най-старият непрекъснато обитаван град в Румъния, е заобиколен  от Добруджанското плато и Черно море, и е административен център на окръг Кюстенджа. До него е кварталът, познат като курорта „Мамая“ с минерални извори. Градът е основан в началото на VI век пр.н.е. при Великата гръцка колонизация от заселници от малоазиатския град Милет и първоначално носи името Томи. Селището придобива статут на полис два века по-късно. Градът е владян от Одриското царство, а през 29 година пр.н.е. вече е в Римската империя. Тогавашният град Томи – отначало в провинция Мизия, а после и център на Малка Скития, е важен християнски център, като разпространител на православието в региона е свети апостол Андрей.
Паметникът на известния римски поет Овидий е с лице, наведено надолу, но с изправена срещу морето снага (говори се, че позата е направена против волята му - не желаел да вижда морската шир). Според интернет, тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си, описвайки града като „разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята“. Името му е дадено от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а след това става част от Първата и Втората българска държава. През XIV век Констанца е в границите на Добруджанското деспотство, а около 1419 г. е присъединен към Османската империя.
И отново от интернет, „През 1860 година е изградена железопътна линия, свързваща Кюстенджа с град Черна вода на река Дунав. В строежа ѝ участват английски работници. След Кримската война те се заселват на около 25 мили от Кюстенджа в нов град с име Медиджие. Пристигат  и около 18 000 татари, които поемат местната търговия".
Градът е част от Българската екзархия от нейното създаване през 1870 г. В 1889 г. до българското училище е построена внушителна българска църква. По това време градът е с около 5 000 жители, сред които няма румънци, за разлика от 30 години по-късно, когато населението се увеличава пет пъти и всеки трети вече е румънец, като останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. През 30-те години на миналия век над половината от румънския износ преминава през пристанището в Констанца. 
Националният исторически и археологически музей в Констанца е един от най-богатите музеи в Румъния и е втората по големина институция по размер след Националния исторически музей на Румъния. Началото му е в 1879 г. по волята на Ремо Опреану, първи префект на румънската администрация в Добруджа.
През 1977 г. експонатите на музея са преместени в забележителна с размери и архитектура сграда, изградена в румънски стил в началото на 20-и век, която е била седалище на кметството до 1921 г. Музеят за национална история и археология се гордее с внушително наследство, състоящо се от над 430 000 предмета от палеолита до съвременната епоха.
Интернет: „На партерния етаж на Музея за национална история и археология има две зали, в които са изложени археологически паметници с изключителна стойност, редки и уникални експонати. На останалите етажи на музея експонатите са подредени хронологично, като се започне с първото доказателство за обитаване на Добруджа и завършва с модерната епоха. Музейният комплекс на историята и археологията се допълва от обширен лапидариум (гравиран и издълбан камък) и от римската мозаечна сграда, уникален исторически паметник в Източна Европа по своя размер“.
Друг забележителен исторически, архитектурен и културен паметник в Констанца е джамията „Карол І” („Махмуд II”, „Крал на краля“), която е в основа на мюсюлманската религия в Румъния, където като правоверни се самоопределят около 100 000 души – турци, алиани и татари. Любопитно е, че румънци са проектанти на комплекса, достъпен за туристи, включително и до върха на стоманобетонно минаре (47 м), до който срещу вход от 5 леи се стига по 140 вити като спирала стълби, намаляващи размерите си към най-горната част. Там обаче се открива добра панорама за фото сафари към морето, но и към града. 
На практика това е първата в Добруджа сграда, укрепена с бетон и тухли. Прототипите й са обекти от мюсюлманския култ, проучени в Турция. Малка подробност – джамията е на площад „Овидий” и е комбинация от египетско-византийски стил с румънски архитектурни вложки.
Куполът на джамията е покрит със златен месинг и е висок 25 м, като диаметърът му е 8 м. Короната на полумесеца се вижда в добри морски условия. В джамията има и няколко съкровища, сред които е 490-килограмов ориенталски килим на 2 века (16х9 м), някога собственост на султан Абдул Хамид. 
Типично за всеки голям морски център, и Констанца има дълга улица със заведения, които не впечатляват с лукс, а са дори обзаведени в доста еклектичен стил, като често се предлага ориенталска храна, както и бира. За радост на туристите в горещите дни, които в противен случай трудно биха стигнали в жегата до друг паметник – вълчицата, кърмеща създателите на Рим – Ромул и Рем.
По традиция всеки тур в румънската Южна Добруджа приключва с връщане преди залез слънце, когато в красив мираж се превръщат разклоненията в река Дунав преди Силистра. За да се предаде носталгично настроение и романтична нотка в края на една интересна дестинация, до която ние българите сме близо, но не всички от тях а познават достатъчно.

Силистренските знаещи отново сред най-добрите в страната


В град Варна бе проведено поредното състезание на знаещите от страната, в което участваха 15 отбора. Достойното второ място с 11 верни отговора от 12 въпроса зае силистренският състав: Росица Симеонова, Христо Минчев, Иван Димитров, Ивайло Калинов, Никола Дойчев и Светла Илиева. Някои от тях живеят в други градове на страната, но са силистренци по род и са завършили средното си образование в крайдунавския град. Пръв стана отборът на Варна, а зад силистренци са отбори от София, Русе и други градове на страната.

Националната асоциация на клубовете на знаещите в България с президент Доброслав Дойчев, икономист родом от Силистра, но живеещ във Варна, е основана през м. декември 1998 г. в град Силистра, а понастоящем е с център на управление град Варна, бул. „Цар Освободител” №27, където се помещава и провежда своите редовни сбирки и тренировки Клуб на знаещите „Делфин”. От основаването на Националната асоциация на клубовете на знаещите до 2002 г. националните състезания се провеждат в град Силистра, а след това и до днес преди всичко в град Варна. 

Шампиони на Националната асоциация на клубовете на знаещите през годините са били представителни отбори на различни български градове – по най-много отбори от Русе, Бургас, Варна и Силистра, веднъж и от София. Националната асоциация на клубовете на знаещите в България е организирала и провеждала международни състезания в градовете Силистра и Варна, както и в КК „Камчия“.

четвъртък, 20 юни 2019 г.

В Силистра бе представена книгата албум „Гласове от Русе за Добруджа“

Регионален исторически музей Русе представи в залата на Археологическата експозиция на РИМ Силистра своето най-ново издание, наречено „Гласове от Русе за Добруджа“. Става дума за книга албум с автори проф. д-р Николай Ненов – директор на музея в най-големия български дунавски град, и неговата колежка Мариана Димитрова, която участва в поднасянето на най-полезната информация за творбата пред аудиторията в Силистра.

Поздравления за авторите поднесоха Стоян Бонев - заместник-областен управител, и Цветана Игнатова - директор на дирекция в Общинска администрация Силистра.

Книгата е визу­ална памет за Добруджа чрез факти, събития и дейности в Русе, които имат нацио­нални измерения, защото са важни за всички българи. Изтъкнати са по-съществени моменти от дейността на Вътреш­ната добруджанска рево­люционна организация (ВДРО) в Русе. Изображени­ята са взети предимно от личния архив на Иван Хад­жииванов (неговият внук, носещ същото име, по професия адвокат, е спомоществовател на изданието)

Той е един от първи­те ръководители на добруджанската организация – според  Димитрова, това е единственото успяло българско „движение“. Фотографии са публикувани от фондовете на Регионалния исторически музей и на отдела в Русе на „Държавен ар­хив“, както и от други източници, някои от които са от Силистра (блог на историка Николай Тодоров), както и от други сайтове в интернет. Ползван е и албумът на Божидар Карастоянов – царски фотограф, във връзка с посещението в Русе на румънския крал Карол II и срещата му с цар Борис III на 30 октомври 1933 г., когато двете страни подобряват отношенията си. Според авторите първо на нея е поставен въпросът за мирно разрешение на проблема с възвръщането на Южна Добруджа, друг е въпросът какъв е резултатът от водените разговори между царските величия. 

Авторите са използва­ли теренни етнографски проучвания, публикувани спомени и мемоари на доб­руджански дейци и на пресел­ници от Северна Добруджа след Крайовската спогодба през 1940 г. Както и последните научни публикации по те­мата, които правдиво до­казват водещата роля на ВДРО в Русе като център на националната борба за връщането на Южна Доб­руджа към България в ре­шително противодействие с комунистическата ДРО.

Водещ момент са лица­та на посланиците на Доб­руджа, приели участта на тази българска територия като своя лична кауза, сред които в различни периоди са известни учени като академик Михаил Арнаудов и проф. Петър Мутафчиев, писате­ли и поети като Дора Габе – родом от Добруджа, и Добри Немиров – родом от Тутракан, духовни­ци като митрополит Миха­ил Доростоло-Червенски, морските офицери Асен Тошев и Георги Купов, ген. Пантелей Киселов, актьорът Сава Огнянов – родом от Кюстенджа – днес Констанца (неговото име носи театърът в Русе). Място е отделено за швейцареца с българско сърце Луи Айер (синът му Марсел е роден в Силистра, а баща му е бил учител по физкултура още в Русе и Лом, днес на него е кръстен стадионът в Силистра).

Възникването, разви­тието и разрешаването на Добруджанския въпрос (според покойния силистренски краевед Вълчо Радев той остава като прислужница на Македонския въпрос) има безспорна историче­ска значимост не само за българската държава като цяло, но и особено за град Русе. Този процес рефлек­тира остро сред русенска­та общественост, предвид трайните й стопански и културни връзки с тази из­конна българска земя. Защото след 1913 г., когато Южна Добруджа, респективно Тутракан и  Силистра са вече към Румъния, Русе губи своето централно място и дори през 1934 г. вече е към област Шумен. 

Едва след 1940 г. е създаден Инициативен комитет, който издейства връщането на Русе като областен град. Въз­връщането към майка България позволява възстановяването на гра­да като областен център и издигането му в стопанско отношение, за да бъде десетилетия по-късно в основата на Северен централен район, а вероятно и на бъдещия Дунавски район. Какво научиха силистренци още по време на представянето на книгата „Гладове от Русе за Добруджа“? Както и по време на проведената дискусия, в която се включиха д-р Николай Тодоров – директор на РИМ Силистра, Вера Милева – уредник в музея, доц. д-р Румяна Лебедова – автор на книга за мита „Златна Добруджа“ в българската литература, Иван Занов – учител по история и краевед, д-р Наталия Симеонова – уредник в музея в Силистра, автор на книгата „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947“, и др.

Например, че съдбата на Добруджа – нейното разделение, е станала ясна още през 1876 г. в защита на общ интерес на румънски и руски политически и държавни дейци. Направена бе и заметка, че обикновено за проблемите на Добруджа се говори в ограничен времеви периметър – 1913-1940 г. Споменат с уважение е русенецът Кирил Старцев, застанал начело на град Добрич през 1940 г. Като един от най-успешните кметове на Русе, той е командирован в най-големия град на възвърнатата към България Южна Добруджа, за да подготви административното управление. Управлява едва 106 дни, но оставя трайни следи. 

„Снимките разказват историите по различен начин – по-пълно, по цялостно, и чрез тях книгата поглежда към нещата по-експозиционно“, заяви г-жа Димитрова, според която книгата е започната с едно нейно научно съобщение преди години. С допълнението, че включването на проф. Ненов в създаването на албума се добавя и антропологичност, която го обогатява. В контекста на разговора стана ясно, че в периода след 1913 г. от Силистра и региона към Русе се „изнасят“ около 6 000 души, сред които и доста интелектуалци, за да създадат например добруджански хор, музикална школа, футболен отбор, женско движение и др. средища на духа. Сред примерите са братята Илия и Никола Йорданови – музикални дейци, Кирил Кръстев – журналист, и др. В Русе има т.нар. добруджански квартал, какъвто има в София, Варна и др. големи градове. Отделно историята е пречупена през погледа на дейци на ДРО (Русе е център на организацията), вкл. и с непримиримата им борба с ВДРО.

Припомнено бе, че силистренското Педагогическо училище първо в Русе се мести след 1913 г., където намира добър прием. С проблеми на добруджанци, останали в Румъния, се ангажират Русенската търговска камара, както и други институции – Областна инспекция по труда, Областен съд. Правен е културен обмен през 1940 г., вкл. с участието на Смесен хор „Седянка“ – музикална емблема на Силистра. В Същия период се правят екскурзии за южнодобруджанци в Русе и на русенци в Силистра и Тутракан – чрез корабни „круизи“.

Да припомним, че по повод 75-ата годишнина от Крайовската спогодба в Силистра и Тутракан бяха издадени летописна книга и паметен лист, посветени на събитието през 1940 г. В навечерието на големия празник за годишнината излезе от печат книгата Летопис. Хронология на факти и събития с автори Жеко Попов и Петър Бойчев. В нея е документирана историята след 1913 г., когато цяла Южна Добруджа попада под румънско владичество.

75 години свободна Добруджа се нарича изданието на Исторически музей Тутракан и Регионален исторически музей Добрич. В над 20 материала от различни жанрове, писани както от историци, така и от хора извън научния кръг, вкл. от кмета на Тутракан д-р Димитър Стефанов, са представени добруджанските институти – Добруджанска организация (Съюз Добруджа); Добруджански научен институт, прераснал в Добруджански културен институт; Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др., някои от които се нуждаят от възстановяване. 

Паметен лист – 75 години от Крайовската спогодба е името на друго издание, станало факт с подкрепата на община Силистра, по идея и разработка на Катедра Филологически науки и на Студентска учебно-изследователска лаборатория Културно-историческо наследство към филиала на  Русенския университет Ангел Кънчев в Силистра. Свое място по темата имат също сборникът „Съхранена памет. Спомени на наследници“ със съставители доц. д-р Румяна Лебедова, Цветана Цанова, Йордан Георгиев (по разкази, записани от Николинка Демирова от село Добротица), книгата „С Добруджа в сърцето“ на Милка Трендафилова от село Калипетрово, както и трилогията „Прокудени“ на Момка Чумпилева от Силистра. 

През 2017 г. по инициатива на областният координатор на ПП ГЕРБ Силистра д-р Тодор Тодоров и по идея на проф. д-р Иван Гаврилов в началото на Дунавски парк Силистра бе открита паметна плоча, посветена на Добруджанската епопея през 1916 г. и на възвръщането на Южна Добруджа към Майка България през 1940 г.