Силистренец сред най-добрите танцьори в света

Наскоро в Китай бе световното първенство по спортни танци, в което участва силистренецът Илия Добрев с украинската си партньорка Дария Посипай, заемайки 21 място от общо 62 двойки. Два дни след това бе и първият кръг от Големия шлем, където двамата, които репетират в Любляна, Словения, заемат 20-о място от 124 участващи двойки. Отскоро Илия, чийто път започна в родния му град, е сред официалните представители на определен марков фрак, предзназначен за бални танци.

"Без багаж" с епизоди от Кайнарджа и Алфатар

Бонка Йорданова, секретар на община Кайнарджа във Фейсбук: "Туристическото предаване „Без багаж“ с водещ и продуцент Биляна Траянова, която е родом от Силистра (бел. - дъщеря е на актьорите Ани Валентин Траянови) е любимо на много от зрителите от ефира на bTV. Поредният епизод бе сниман в общините Кайнарджа и Алфатар. Водещият световен TVF International влиза в договорни отношения с българско предаване "Без багаж", редом с програмите на най-популярните телевизионни канали в света. Епизодите се излъчват по едни от най-големите телевизионни канали на четири континента и са гледани от над милиард зрители по света"

Силистренци в компанията на Александър Селие при гостуването му в България

Мултиинструменталистът Александър Селие от Швейцария, наречен така в публикация на сайта на БНР преди време, който по линия на своите предци е свързан с фолклора на България, отново е на гости в нашата страна. Този път в неговата компания, включително при посещението му в Крайдунавска Добруджа, са и няколко изявени силистренци. Сред тях са Димитър Богданов (на снимката първият вляво) - танцьор и хореограф, който живее в Швейцария и е сред организаторите там на редица дни на българската култура, включителбно с участието н знаменитата ни тенисистка Мануела Малеева (тя пък бе в Силистра миналия септември и получи добруджанска носия като подарък от фолклористката Мария Христова, заричайки се с нея да започне своя колекция от носии).

Богданов е възпитаник на Ансамбъл "Добруджанче" от славните му времена при създаването му от Иван Иванов (1977 г.). С него бе и инструменталистът Велико Великов (на снимката е вторият отляво надясно, а до него вдясно е самият Селие), собственик на музикална школа в Силистра, носеща името му, и в същото време учител по музика в град Алфатар. В един момент от пребиваването си в България г-н Селие имаше среща и с Ивелина Димова - "Глас от Добруджа", дългогодишен кадър на Държавен ансамбъл "Филип Кутев", а от няколко години диригент на народния хор при АНТП "Силистнра" (НЧ "Доростол").

Александър Селие е син на Марсел Селие - откривател на "Мистерията на българските гласове". За него "Мистерията на българските гласове" за мен също е нещо много свещено, много ценно и много крехко. За него трябва да се полагат грижи като за градина. Да се продължи традицията от предишното поколение", разбираме от интервю от миналата година за националното радио, когато Александър гостува за 70-годишнината на уникалиня хор, пославил българската народна песен по света.

И още от интервюто: "Баща ми искаше да представи "Мистерията" в радиопредаване през 1975 година. Никой не знаеше за българския фолклор. Той се чудеше как да дадеш име на нещо толкова невероятно. Той смяташе, че е трудно да се даде име. Така му хрумна тази чудесна идея да представи музиката под това име по радиото".

Танцьори от Силистра на фестивал в града на кралете и пирамите в Босна и Херцеговина

Танцов състав "Гребенки" - Силистра с р-л Николинка Филипова участва в международен фестивал за фолклор, музика и танци “Лято в Босна и Херцеговина” в град Високо, който е в близост до град Сараево - столица на страната. Населеното място е с население от 44 000 души, и е наречено "град на кралете и пирамидите". Разположен е на кръстопът точно в сърцето на района Сараево-Зеница. Началото му е в 1355 г., някога тук е била столицата на средновековното Босненско кралство и колония на средновековната Дубровнишка република, като законите от устава на крал Твръдко I Котроманич от 1355 г. също са написани във Високо. Освен силистренци, от България участва и певчески състав с народен оркестър от град велико Търново.

Спторед www.eaff.eu, "Религиозният дух на Високо е повлиян от старата джамия "табачка", която е построена от "табаците" на Високо (майстори, обработващи кожа); също от Францисканския манастир, първо разрушен през 1697 г., но по-късно възстановен и все още съществуващ, както и от православната църква "Св. Прокопий" в предградието Подвисоки. Високо е известеноще като град на бизнесмени и търговци, които добре познават своята работа. Известен е и с пирамидите си, разкопките на босненската Пирамида на слънцето предлага чудесна възможност за археологически изследваня, свързани с историята не само на Босна и Херцеговина, но и на света".

Балчик очаква деветото издание на Международен форум "Българско наследство" с добруджанско участие

В периода 24-26 август 2023 г. в черноморската ни перла град Балчик предстои деветото издание на Международен форум "Българско наследство" - една проява на едноименното сдружение с председател Маруся Костова - издател на в. "Балчишки телеграф", както и негов главен редакотр, с партньори на национално и местно ниво. Тази година сред акцентите са доклади, посветени на Васил Левски във връзка със 150-годишнината от неговата гибел. По традиция има и краеведски панел с разнообразно съдържание с участието на докладчици от България, както и от българската диаспора в Румъния, Молдова и Украйна.

За пореден път е предвидено и участие на докладчици от град Силистра. Заявените теми са, както следва: Тодорка Георгиева и Валентин Петков: "Левски, Каравелов и българската народна песен"; Тодорка Георгиева: "Представяне на книгата "Милостта на времето" на д-р Йордан Касабов"; Йордан Георгиев: "Псевдонимите на Васил Левски – код към мисията му на революционер" и "За българската Омирка Баба Васила и за сборниците с народни песни от Добруджа в най-ново време, Йордан Касабов: "Скрити от погледа истини за етнодемографията на гагаузите", Румяна Лебедова: "110 от рождението на Пирин Бояджиев".

Известна е и програмата на Форума. На 24 август 2023 г. в ТИЦ "Мелницата"- III етаж, от 17.00 ч.: Откриване на изложба, изготвена от Национален музей "Васил Левски" град Карлово. Следва поднасяне венци и цветя на паметниците по главната улица "Черно море" и дефиле от 17.30 ч.-18.30 ч. Концертът за откриване на форума е в 18.30 ч. в НЧ "Паисий Хилендарски 1870".

На 25 август 2023 г. от 9 до 17 ч. в салона на НЧ "Паисий Хилендарски 1870" е фолклорният конкурс., а на 26 август 2023 г. от 11.00 ч. в ТИЦ "Мелницата" започва форумът във вид на конференция, посветена на Васил Левски с водещ: проф. Пламен Митев от СУ " Кл. Охридски". В същия ден от 17.00 ч. отново в ТИЦ "Мелницата" е конференцията за етнологията на българите с водещ: доц. д-р Елена Рацеева от Кишиневски университет, Република Молдова.

За 30 години – 25 издания на детския танцов фестивал в Силистра

През последните десетилетия древна Силистра – известна по света като наследник на яка отбранителна крепост в рамките на няколко империи, има своите нови прозвища – сред тях, примерно, „духовна столица на Крайдунавска Добруджа“ и като такава – още и „Силистра – фестивален град“. Най-старата запомнена мащабна културна проява в града е Съборът на хоровете от крайдунавските страни, който за 113 години от своето създаване е проведен 13 пъти, като последният е от м. април т.г. В по-ново време най-представителен и популярен е Международният детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“, който е от началото на 90-те години и вече е в навечерието на своето 25-о издание. И отново в първите му минути ще бъде традиционното дефиле на участниците, ще бъде издигнат тържествено флагът на фестивала и ще прозвучи неговият химн „Питат ли ме дей зората“.

Стартът на фестивала бе под егидата на президента на Република България д-р Жельо Желев, който лично гостува в крайдунавския град, за да открие второто му издание. За отбелязване е, че с негово участие гала концертът бе излъчен в ефира на Българска национална телевизия, нещо, което повече не се случи. Впоследствие на откриването на фестивалите са идвали няколко пъти представители на народното събрание в лицето на председатели на постоянната комисия по култура в различните мандати на парламента, както и представители на Министерство на културата. По-нататък патронажът на фестивала бе поет от кмета на община Силистра в съответния период – най-много от инж. Иво Андонов, а от 2012 година насам – от д-р Юлиян Найденов.

Трябва да отбележим, че преди близо 30 години детският танцов фестивал в Силистра бе един от малкото по рода си в страната и ако не се лъжа подобен имаше само в град Сливен. И по тази причина, предвид уникалността му за времето си, имаше идея да стане част от верига фестивали в национален и в международен мащаб, за да може да идват състави от по-далечни, в някаква степен и от по-екзотични страни. За съжаление, това бе реализирано веднъж в партньорство с град Нови Сад, Република Сърбия, и струва ми се още и с град Кълъраш, Република Румъния.

Имаше  и период, когато гостуващите състави даваха концерти и в различни населени места в област Силистра, включително в центрове на общини. Тази възможност също пропадна по организационни, а вероятно по финансови причини, както и предвид факта, че местните органи на изпълнителна власт и местно самоуправление не желаеха да се ангажират. Заслуга за старта на фестивала имат няколко души, сред които Агрипина Войнова – известен български хореограф и по-късно почетен член на Асоциация на хореографите в България, и Йордан Филипов – дългогодишен ръководител на детски танцови състави – в онова време начело на Ансамбъл „Добруджанче“, който днес е детска фолклорна формация в НЧ „Доростол“.

Както и Виолета Балева – в онези години тя бе ръководител на несъществуващата вече структура с методическо съдържание, наричана Център за художествена самодейност със седалище Силистра. По-нататък във времето до пенсионирането си през 2010 г. тя бе началник на отдел „Култура“ – част от дирекция „Хуманитарни дейности“ в Общинска администрация Силистра. В първите години за провеждането на фестивала отговаряше Мариана Павлова, като началник на хуманитарното направление в общината, а конкретните отговорнисти бяха на Снежана Бояджиева - началник на отдела за култура, а след тях ангажиментите бяха на на ресорни заместник-кметове, сред които Витош Попов, Филиз Хюсменова, Лейла Слатинска, Светлана Великова, Цветана Игнатова, Нели Стоилова, Денка Михайлова, Мария Недялкова и др.

През всичките тези години фестивалът бе очакван от всички граждани и гости на града, независимо кога бе провеждан – най-често през лятото, но в известен брой издания и през есента, като част от програмата „Дни на Силистра“, посветена на празника на града – 14 септември, който е навръх Кръстовден. Били са години, в които е имало изключително атрактивни състави от Европа, Африка и Азия. Случвало се е да бъдат провеждани и фестивали с по-скромно участие, примерно само от побратимени градове от няколко страни.

По едно време имаше тенденция непременно сред гостите да бъде и състав от българската диаспора в Бесарабия – независимо дали става дума за Молдова или Украйна, но по неизвестни причини прекъсна иначе хубавата и заредена с патриотизъм току създадена традиция. За сметка на това бе дадено начало на нова идея – посред лято, макар и извън творческия сезон, който както знаем приключва в края на м. юни, част от фестивала да стават голям брой танцови състави от община Силистра – балети и народни ансамбли. За тях това бе чест да се покажат пред родна публика, а и да запишат в своята биография присъствие на авторитетна международна танцова проява.

Сред най-хубавото в стилистиката на фестивала през всичкото това време е неизменното желание на организаторите в лицето на община Силистра да създават атмосфера за непосредствено общуване между участниците. Това се случва благодарение на инициативи, включващи различни мероприятия. Примерно общ плаж на открития плувен басейн в града с избор на „мис и мистър фестивал“; обичан е и откритият урок по разучаване на танците на различните народи, участващи във фестивала, което се случва обикновено в Дунавския парк край брега на реката. Както и заключителната вечер, когато на едно място се събират всички участници, а ръководителите на съставите имат възможност да разговарят помежду си и да обменят мнения по теми, които ги вълнуват.

За съжаление, започнатата преди години книга, посветена на фестивала, дело на Мария Димитрова – дългогодишен деец в сферата на културата, така и не видя бял свят и не намери своето продължение. Тя би била полезен архив и в същото време учебник за провеждане на проява с участието на талантливи деца от цял свят, гостували в Силистра, за да покажат своите творчески умения в сферата на древно изкуство, каквото е танцът – класически, съвременен или народен.

Автор: Йордан Георгиев - първи водещ на фестивала

Книга с авторска благодарност към спътника в живота

В последните няколко десетилетия свое запазено място в литературната общност на Силистренския край има Милка Трендафилова от село Калипетрово. Тя е автор на десет книги, всяка от които е със собствено звучене, независимо дали е патриотично четиво, разкази с подчертано народностно автентично съдържание или хумористично-сатирични творби. Последната ѝ книга също бе приятна изненада за нейните почитатели – става дума за сборника със 130 авторски народни песни, озаглавен „Иван Тодорка думаше“, който през м. юни 2023 г. бе представен в Духовния център на православен храм „Св. ВМЧК Димитрий“ в село Калипетрово.

И ето, скоро след това, пред съда на читателя Трендафилова предлага нова своя необикновена творба, този път написана в мемоарен стил и посветена на нейния съпруг инж. Дяко Трендафилов – спътник в живота, но и човек, който е до авторката през целия ѝ период на творческо доказване. В някаква степен може да се каже, че той е и съавтор на книгата, наречена „Пътят на един инженер“. Творбата е от този тип, в който литературната измислица е неприложима, защото разказът върви като повествование от биографичен характер.

В случая житейските премеждия са свързани с публична личност, каквато е инж. Трендафилов. На по-широката общественост той е известен като дългогодишен ръководител (до пенсионирането си през 2006 г.) в някогашни учебни заведения в Силистра, като ПИМЕ и Технически колеж към ВМЕИ „В. И. Ленин“ – София. В днешно време от 1998 г. насам техен наследник е инженерното направление във Филиал Силистра към Русенски университет „Ангел Кънчев“.

На този период от живота на Трендафилов е отделено не малко внимание, защото като при всяко преобразувание се преминава през различни перипетии, понякога нелогични и неочаквани, но най-често те са резултат от йерархични решения, определящи бъдещето на една институция, както и на хората, свързани с нея. Ангажираните с въпроса в близкото минало в местната законодателна и изпълнителна власти, както и в просветните среди, помнят лютата борба за базата на Икономическия техникум, където бе Колежът със своите лаборатории и машини. В крайна сметка надделя управленският натиск, предвид обединението му с педагогическите специалности от Института за подготовка на учители, преместването да стане в неговата сграда срещу Дома за стари хора.

В този смисъл книгата има и краеведско-исторически характер, защото, макар и от лична позиция, съхранява познание за процеси и за отношения между институции и хора, всички от които в определен отрязък от време са се борили за своята си кауза. Отдава се значимото на тези от тях с принос в образователната сфера, но се хвърлят камъни и в градината на други, които имат грях към определена общност, респективно към личностите, които са я представлявали.

Разбира се, безпределно интересна е и частта, отнасяща се до съдбата на инж. Трендафилов, белязала го да остане на 7 години полусирак, оставяйки го без баща. Този момент е с траен отпечатък в по-нататъшния ход на неговия живот, подчинен на съобразяването му с възрастни баба и дядо, които макар и заможни – поне до времето на колективизацията на селското стопанство в България, не му дават възможност да се изучи редом до своите връстници. Независимо че от малък Трендафилов е скромен и ученолюбив, открояващ се сред съучениците си както в началното, така и в основното училища (за отбелязване е, че през 50-те години в Калипетрово е имало 3 училища).

Благодарение на своята упоритост обаче той успява дори и много по-късно от всички други да завърши – при това за скоростно кратък период от време, средно образование в Силистра, а впоследствие и инженерство в строителния институт в София. По този начин доказва, че когато човек има мечта и я следва, той постига целите си. Той е пример за младеж, който преодолява безброй трудности, за да получи своето в живота, защото го иска неистово, има качествата да го постигне, а и го заслужава.

Какво е било във време на незначителни възможности за комуникация, включително по отношение на транспорта, да учиш по задочен начин в столицата, като едновременно с това работиш, но не като началник, и в същото време строиш къща и гледаш семейство? От днешна гледна точка трудно можем да си го представим колко това „струва“ на личността и на фамилията и за него само съвременниците му могат да се изкажат компетентно.

Книгата дава информация и за един вече забравен в град Силистра период, когато тук кипи здраво строителство в промишления и в обществения сектор – на сгради за заводи и учреждения. А за това трябват специалисти, материали и работници. Как се намират научаваме от книгата, както и през какви трудности се преминава в снабдяването и в самия процес на изграждане. 

Не на последно място от „Пътят на един инженер“ си потвърждаваме впечатлението, че Милка Трендафафилова намира подходящи форми, за да отдаде дължимото на хората за помощта им към нея в професионален и в творчески план. Този път естествен и очакван адресат на акта на благодарност е съпругът ѝ и спътник в живота – инж. Дяко Трендафилов.

Община Кайнарджа се побратимява с българско село в Молдова

12 юли 2023 г. Национален клуб на БТА в Силистра. Пресконференция по инициатива на Иво Ангелов - председател на Фондация "Бъдеще 2008", по повод предстоящо побратимяване на община Кайнарджа с населеното с българи село Колибабовка в Леовски район на Република Молдова (в него има общо 27 села и Колибабовка е от малките по броя на населението си). Делегацията е водена от 36-годишния кмет на селото Иван Искимжи. Молдовските българи вече имат един свой побратим в родината на предедите им - община Брезово. В Ю Туб - видео от Колибабовка:https://www.youtube.com/watch?v=_aMp5t_chHQ (публикацията е от преди 4 години). И още един материал за празника на реколтата в селото: https://www.youtube.com/watch?v=Fmzhah-fca8 (от ноември 2016 г.).

"В Молдова предстои административно-териториална реформа - обединение на няколко населени места в обща структура, затова дойдохме да видим в Кайнарджа като център на община как е решен този въпрос в България и как функционират органите на местната власт", заявиха гостите пред представители на медиите. Селото е от 600 реално живеещи в момента жители и най-вероятно ще бъде обединено с други 14 населени места с общ кмет и орган за местно самоуправление. Отначало - преди 112 години, селото е нямало свое название и няколко години неофициално хората го наричат „Нова Твърдица“.

Селото е създадено през 1911 г. от българи от молдовската Твардица - наследници на българи от Сливенския край, напуснали българските земи в годините на руско-турската война през 1828-1830 г. Сега около 50 души са ангажирани в различни управленски структури, включително училище, макар и само с 24 деца, дом на културата (имащ свой ансамбъл и самодейни групи), библиотечно звено с 5 000 тома книги, от които малка част са на български език, и др.

Селото носи името на своя благодетел при основаването му - нотариуса Максим Колибаба, съдействал на българите да се устроят на новото място срещу условието да нарекат населеното място на негово име. За съжаление, както отбеляза кметът Искимжи, "Колибабовка е едно от забравените в Молдова български села, тъй като не получава помощ нито от тамошната, нито от българската държава".

В Леовски район има още три села с българско население, но концентрацията в тях на българи е много по-малка в сравнение с Колибабовка - село, разположена в северната част на Буджака, където тачат стародавните ни традиции във всички сфери - в празнично-обредната система (в музейната сбирка с над 600 експоната), в поминъка (селско стопанство, свинеферма, лозарство, градинарство), кухнята, в запазването на езика (днешните млади колибавци знаят по 4 езика - български, руски, молдовски и един западен език).

Не са малко обаче съселяните им в емиграция - най-много в Русия - примерно в Подмоковието, също в страни от Централна Европа. Повечето от тях пращат пари за издръжка на близките си, както и при необходимост помагат примерно за реконструкция на православната църква. Подобно на мнозина нашенци и в България обаче те не се връщат да изграждат къщи и бизнес в родното си място.

По инициатива на Фондация "Бъдеще 2008" през последните няколко години са побратимени от област Силистра, както и от други области, 8 български села с населени места от Молдова - 6, от Украйна - 1, и от Румъния - 1. Колибабовка и Кайнадржа са следващата двойка в този списък на родолюбива проява на неправителствената организация.

Всички реакции:

2Dimitar Kulev и Elena Radeva

Ивелина Димова записа 4 песни с оркестъра за народна музика на БНР

С оркестъра за народна музика на БНР в студио на националното радио нови свои песни, които ще останат във фонда му, записа тези дни народната певица Ивелина Димова, която в момента работи в Силистра като диригент на народния хор на АНТП "Силистра" при НЧ "Доростол", но провежда концерти в цялата страни и в чужбина - наскоро в Швейцария, участва и като жури в различни конкурси - миналата седмица в Попово. Записите се случват повече от 15 години след предишните от нейна страна за националния радиоефир, научаваме от изявлението ѝ във Фейсбук, с което тя благодари за поканата на диригента Димитър Христов. По темата в профила на оркестъра на БНР в социалната мрежа е заявено: "Певицата Ивелина Димова е безспорно музикално богатство в редиците на съвременните фолклорни изпълнители! Беше удоволствие да запишем 4 добруджански песни, чудесно аранжирани от Йордан Данев!".

КНИГА НА ДИМИТРИНА ХРИСТОВА ЗА ПОЧЕТНИТЕ ГРАЖДАНИ НА СИЛИСТРА В РАМКИТЕ НА 80 ГОДИНИ

Излезе от печат книгата „Заслужена почит. Почетни граждани на Силистра”, дело на Димитрина Христова - дългогодишен библиотекар, краевед и общественик. В уводните думи на изданието четем: „Паметта на един град! Тя е преди всичко съдбата на неговите граждани, на хората, които са го градили и са се борили за неговия икономически и културен просперитет. Силистренци отдават заслужена почит на онези, които са допринесли особено за това. Имената им се запазват за поколенията.

Званието „Почетен гражданин” е израз на признателност на обществеността към гражданите, които отговарят на определени условия за принос в обществено-политически, стопански и културен живот на Силистра. Настоящето издание цели да не се забравят имената на почетните граждани на Силистра за изминалите 80 години – от 1941 до 2021 г. Подредени са по години на номинация. Придружени са с биографични данни, портрети и друг снимков материал. Годините на починалите са дадени в скоби след името. Изработен е и азбучен указател на имената и на тези родени в Силистра. Срещу всяко име е отбелязана годината на номинация и раждане”.

Според азбучника в книгата за тези 8 десетилетия Силистра има 33-ма почетни граждани - 6 жени и 27 мъже. По професиии и представителство в обществото: от сферата на културата (литература, музика, изобразително изкуство, журналистика) - 12, политически дейци (за отбелязване - нито един народен представител и само двама кметове - първите след възвръщането на Южна Добруджа към България) и ръководители в различни периоди (от 1941 до 1989 г.) - общо 6, чужденци от бившия СССР - 4 (най-известен от тях е летецът космонавт Владимир Комаров, чието име носи днес ПГМТ в града), лекари - 3, от средите на образованието - 3, други (жени, носещи имената Силистра и Доростела) - 2, представители на духовенството (митрополитите Иларион и Амвросий) - 2, спортист -1, бизнесмен - 1.

Шестима са почетните граждани, за които званието е посмъртно: Аврам Василев, Владимир Комаров, митрополит Иларион, Йордан Маринов, Валентин Чернев, д-р Здравко Горанов. Родени в Силистра са 10 от почетните граждани: Манол Манолов - деец на БКП; Пирин Бояджиев - учител, общественик и автор на книги; д-р Николай Русев, маестро Ивелин Димитров и Валентин Чернев - дейци на културата; д-р Здравко Георгиев - лекар; Доростела Флорова - носи името на града от римския период, Николай Касабов - спортист (борец), Явор Георгиев - бизнесмен, Аврам Василев - учител.

Представянето на книгата ще бъде през месец септември т.г. Тогава ще бъдат възкресени имена на хора, които отдавна не се въртят в публичното пространство, защото е минало дълго време от момента, когато са били актуални в едно или друго качество. Вероятно информацията за определени личности ще се окаже оскъдна, а за други - предостатъчна, но какво да се прави - съдба и въпрос на възможности за баланс между поколенията.

По АРТ Силистра с допълнения от ВЕРСИНАЖ

Традиционна за м. юли смяна на ръководството на Ротари клуб Силистра

Тържество по ротация на ръководството в Ротари клуб Силистра бе проведено на 5 юли 2023 г. с участието на семействата на членовете на клуба. Николай Костов - президент 2022-2023 г. предаде на Димитър Тодоров щафетата на президентския пост за периода 2023-2024 г. В момента той е заместник-областен управител на област Силистра, но преди няколко години е приет за ротарианец в качеството на човек със собствен бизнес в сферата на търговията. Ротарианската нова година започва на 1 юли, когато встъпва в едногодишна длъжност избраният две години по-рано нов президент, който по традиция представлява клуба в рамките на 12 месеца, но вече има и изключения, когато един ротарианец повтаря мандата си още на следващата година. За близо 23-годишната история на клуба четете в Блог ВЕРСИНАЖ на адрес: http://jordansilistra.blogspot.com/2022/04/20.html. (За двадесет години Ротари клуб Силистра вложи над сто хиляди лева в различни хуманитарни сфери, м. април 2022 г.).

Даниела Костова е най-новият член, избран от клуба. След Боян Боев - президент 2020-2022, който също е бил интерактор, Костова е втората от членовете на клуба в настоящия му състав, която е била член на младежката структура Интеракт клуб за подрастващи от 14 до 18 г. и е негов успешен президент преди десетина години.

Президенти на клуба в Силистра от 2000 до 2020 г. са били инж. Веселин Андреев, инж. Иво Андонов, д-р Марин Пейчев, инж. Стефан Райчев, инж. Петър Чаушев, Димитър Ангелов, инж. Петко Горбанов, инж. Манол Тодоров, Велико Великов, Атанас Великов, инж. Пенчо Ковачев, инж. Евгени Георгиев, инж. Петър Георгиев, Георги Иванов, Свилен Съботинов, Николай Костов, Павлин Иванов, Димитър Димитров, Александър Сабанов.

В своята история клубът е провел над 25 бала по повод големите празници Коледа и Великден с цел набиране на средства за реализация на проекти, отнасящи се до по-големи социални групи – в сферите като градоустройство, спорт, култура, учебно и социално дело, и пр.

До този момент 13 са изданията на проведеното от клуба събитие, наречено Ротарианска винария за вътрешна дегустация, включително с гости от Румъния и от други ротариански клубове. Над 100 хил. лева, средства на ротарианци или привлечени от тях, са отишли за различни проекти, най-често в хуманитарната и в социалната сфери.

В ход е подготовката за реализация на поъреден проекту наосочен към ученици до 7 клас - става дума за прегледи за гръбначни изкривявания, който ще бъде реализиран в началото на следващата учебна година в няколко силистренски училища със съдействмието на директорите им и със съгласието на родителите на децата.

Етнолог от Силистра с нова хипотеза за това чия е т.нар. скуфя (голям червен гребен на главата в женската носия) – не е на гребенци, а е на шиковци

 

Вляво - възстановена преди година в Калипетрово "гребенска" носия със скуфя (представена бе на събитието "От раклата на баба" през 2023 г.) - за нея четете в сайта Кворум Силистра на адрес www.kvorum-silistra.info/news/25705; вдясно: снимка на сглобена "гребенска" носия също със скуфя от 60-те години на миналия век 

В продължение на повече от век и половина в етноложкото пространство със свое запазено място е митът „гребенското население в изконните български земи, намиращи се от двете страни на р. Дунав, има за свой атрибут в женската си носия т.нар. скуфя, т.е. голям червен гребен на главата“. Дори се е смятало, че точно от него идва името и на самата етнографска група. По темата най-известното разпространено свидетелство е снимката „Гребенска носия от с. Гарван, Силистренско“ в Етнографски проучвания на България. Добруджа. Издателство на БАН, София, 1974 г.“. Екземпляр от тях има и в Етнографски музей Силистра, без да е запазена в раклите на днешните наследници на гребенци ни една пълна носия на гребенка.

Съвременен „прочит“ на снимката и задълбочени проучвания от страна на етнолога от Силистра д-р Йордан Касабов показват, че въпросният гребен не е на гребенци, а на подетнографската група шиковци (и двете групи съжителстват в различни населени места, но са най-многобройни са в село Калипетрово). За тази група той написа книгата си „Шиковското население в Добруджа“, издадена  през 2018 г. в печатница РИТТ-Силистра.

Какво заяви д-р Касабов за медиите, след като обяви „откритието си“ по време на събитието „От раклата на баба“, проведено на 1 юли 2023 г. в село Калипетрово (за него четете в блога на адрес https://jordansilistra.blogspot.com/2023/07/blog-post_4.html): „Въпросът за скуфята – т.нар. гребен на петел с шапка, търпи коренно различна трактовка, че тя е гребенски атрибут в женската носия. В продължение на много години търсих материали за гребенското население, което е автохтонно елийско и е с произход по подунавието. Обиколил съм всички известни населени места, в което има потомци на това население: Пожарево, Белица, Малък Преславец, Гарванд, Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир (отчасти), Алмалий (сега в Румъния), Кайнарджа, Калипетрово и Алфатар.

Във всички тези селища не открих нищо по темата, тя дори не се споменава, тъй като никъде не е запазен гребен, както и самата носия. Тогава в мене се загнезди мисълта, че това население не изповядва този атрибут. Само единствено в Гарван в местна етнографска сбирка забелязах характерно забраждане, наподобяващо човка (качул), а него съм го засякъл и в други „техни“ села.

При подготовката си на книгата за шиковци в интернет попаднах на описание и изображение на подобно забраждане в Подвис, Карнобатско, поради което предприех и експедиция до това село. Пътьом преминах през село Прилеп, където се срещнах в местната музейна сбирка с уредничка, която е колега историк и като дипломант – последовател на етнолога Николай Колев от Великотърновския университет. Разговаряйки с нея споделих, че съм посещавал т.нар. съртовски села в Провадийско, които са от шиковската етнографска група. Тя заяви, че е от село Равна, което от същата група населени места. Отворихме приказка за гребенската носия, като казах, че според мен гребенът е шиковски. Колежката каза: „Това е наша носия от село Равна“, т.е. съртовска (шиковска).

В днешно време „легендата“, че скуфята е гребенска, е от създаването на Етнографския музей в Силистра (бел. авт. – той е открит през 1967 г.), за което съдя от написаното от Злати Еников – автор на книгата „История на село Калипетрово“. Тогава по негови документи се създават за експозицията гребенска и шиковска носии. Той заявява (по памет): „За шиковската носия имаме много материал, а за гребенската къде ли не търсихме – няма – ни носия, ни гребен“. Отново според Еников, етнографите от София спират създаването на гребенска носия, но тукашните продължават да я „сглобяват“, ползвайки обаче от кръста надолу елементи от шиковската носия.

Според мен, първата манипулация тръгва още от Илия Рашков Блъсков. опирайки се на написаното от възрожденския писател и учител в бр. 3 на сп. „Градинка“, издавано в периода 1873-1875 г. Там е поместена гравюра на гребенец и . По мои проучвания самият той е рисувал добре и е възможно да е автор на въпросната гравюра. Междувременно чрез краеведа Михаил Гавазов се свързах с потомци на гребенци, изселени в днешна Украйна в края на XVIII в., и от изпратените оттам снимки става ясно, че в носията си те нямат гребен. За сметка на това се среща нещо като метличина, както и перо като пух от птица рибар, от които е направена „заготовка“ за главата в женската носия.

Защо не е запазена скуфята при шиковци, макар че при тях вече и т.нар. месал отсъства от носията: през 30-те години на миналия век настъпва промяна в носията, вкл. червеният булченски воал (дувак) вече е бял. Най-вероятно в румънския период става „потушаването на нашето“, докато и днес в област Олтения – в Румъния, месалът продължава да е атрибут, макар и по произход той да е наш, български (шиковски)“.

 

В Калипетрово бе проведен празник на духа и на нематериалното културно наследство

Светът се намира в третото десетилетие на XXI-ото хилядолетие, но все още сме в зората на космическия век, когато срещата на старото и новото все още актуална В неговите измерения духовното е все повече извън официалното възприятие в големите медии, но все повече намира място по частна инициатива в социалните мрежи. Може би защото, докато се готвим за нахлуването в живота ни на изкуствения интелект в разнообразните му образи и приложения, не трябва да забравяме за древни символи, съхранени във времето, пространството и в научното знание.

В първия юлски ден на „лето 2023-то“ един подобен момент за общуване с миналото бе инициативата на НЧ „Пробуда“ – село Калипетрово, за провеждане на един своеобразен мост между поколенията и между различни населени места в Североизточна България и оттатък Дунава – чак почти до румънската столица. Става дума за проявата „От раклата на баба“, в основата на която бе дефиле на стари народни носии, представящи традиции на старите добруджанци и на техни събратя от Калипетрово, Проф. Иширково, Алеково, Васил Левски, Аспарухово, Добрина, Петров дол, Провадия и други населени места, включително от Румъния – село Бранещ (близо е до Букурещ и е населено с преселци от България преди повече от 200 години), както и на хърцои от подунавието.

Събитието без аналог, предвид роднинските връзки на селото домакин – Калипетрово, с всички останали изброени населени места, бе подкрепено от община Силистра, Общински съвет, гр. Силистра, „Органик Ленд Корпорейшън“, „Агро-Николови“, „Агра-2000“, Църковно настоятелство при Православен храм „Св. ВМЧК Димитрий“ –  с. Калипетрово, Сашо Папазов (механа „Добруджанска къща“ – домакин на събитието), Петър Шиков. Музикален домакин бе оркестър „Еделвайс“ с ръководител Валентин Сарафов със солисти Недка Симеонова, Валентин Димитров и Кристиана Еникова, а гост музиканти бяха Чавдар Тодоров и гъдуларят ветеран Христо Сарафов. Областният управител инж. Николай Неделчев отправи поздравителен адрес до участниците в дефилето, както и до неговите организатори. На живо поздрави към присъстващите поднесоха д-р Мария Димитрова от името на ОбС Силистра, Мария Недялкова от името на община Силистра и кметът на село Калипетрово Никола Узунов.

На финала на проявата в своето кратко изявление специалният гост на дефилето – етнологът д-р Йордан Касабов, чиито изследвания за шиковското население са били много ценни при подготовката на представянето на носиите, приветства единственото по рода си събитие в Североизточна България. Той заяви, че тази форма показва приликите и разликите между представителите на подетнографската група „шиковци“ – тя е част от голямата група „полянци“, прадедите на някои от които идват от различните части на Тракия през съртовете на Провадия и т.н.

Етнологът, който е автор на няколко книги на етнографска тематика, включително на поредната – „Милостта на времето“, припомни, че някога българинът е бил не само естет в направата на своите всекидневни и празнични дрехи, но е бил и прагматичен. Така в миналото по носията или по елементи от нея (цветове, кройка, изображения – геометрични и растителни, както и по отделни украшения) можело да се съди кой от кой род е или дори от кое населено място, какво е социалното му положение, дори е личало и имотното му състояние. В този смисъл понякога само една китка на калпака на момъка или на забрадката на жената е била достатъчна за сигнал за подходящо поведение, съблюдаващо общественото приличие.

Неговата колежка  Милена Драгнева – етнограф в Исторически музей – град Провадия, се включи със свой разказ за носиите от своя край, припомняйки за връзката му с калипетровци от времето на различните войни между Руската и Османската империи. Тогава – в края на XVIII и през XIX век, на няколко пъти бежанци християни от изконните български земи са тръгвали за Бесарабия, но пътьом, отивайки натам или в обратна посока, са се спирали край плодородните земи около р. Дунав, където са се установявали, давайки живот на множество днешни селища. Някои от тях във вече не така близкото минало са били големи и знакови в Крайдунавска Добруджа чрез икономическия си потенциал и със заслугите си в културно отношение.

Благодарност за провеждането на своеобразния празник на духа и на непреходното нематериално културно наследство заслужиха и участвалите в него самодейци – представители на калипетровското читалище в лицето на Фолклорна група „Калипетрово“, Група за автентичен фолкор „Калипетра“, Гребенските групи на коледарите и кукерите, както и Танцов състав „От извора на Калипетрово“. Не на последно място – качеството на събитието бе осигурено и от водещата Ирена Владимирова – библиотекар в НЧ „Пробуда“, която като истински етнолог представи всяка от носиите. Някои от тях са на повече от един век – век и половина, съхранени по най-достоен начин от наследниците на онези славни добруджанци, които са ги създали преди толкова време с много любов – за момински чеиз, за делник и празник, за посрещане на гости, както и за представяне в обществото.

През последните години подобни дефилета неведнъж прави фолклористката и педагожка Калина Михайлова от село Шуменци - в България и в Румъния, както и еднократно в Брюксел през 2015 г. Само през последните 2-3 месеца към света се отвори и алианската общност в област Силистра чрез уредените изложби от читалищата в село Брадвари, община Силистра, и село Преславци, община Тутракан. Увеличава се и броят на читалищата в областта, където има уредени етно кътове, представящи местни традиции, народни носии, предмети от бита, музикални и други инструменти. Впрочем, подобен забалежителен кът има и калипетровската "Добруджанска къща".