Translate

понеделник, 27 юни 2022 г.

Църквата във Ветрен очаква освещаване с ново име "Св. Николай Чудотворец"

В неделя - 26 юни 2022 г. в ефира на БНТ в предаването "Домът на вярата" бе излъчен филм ("Доростолска епархия - да спасиш храм" по разказ на отец Стефан, който обслужва 6 енории от 1994 г. насам) за възстановяване на няколко църкви в Доростолска епархия (Гарван - в него е проведен проект с европейски средства, Сребърна - на практика изграден наново с дарения, Попина - там ще има в бъдеще и манастир, Поляна - градежът продължава 11 години и предстои неговото освещаване с име "Рождество Богородично", Искра - най-големият храм в Доростолска епархия, но и най-голямата болка на енорията, защото има необходимост от укрепване). Фи4лмът е на адрес: https://bnt.bg/news/dorostolska-eparhiya-da-spasish-hram-307500news.html?fbclid=IwAR1UdAzdPUkBPTP0zC3MAYMSun9PwUxR1VFXnvLO51jjQhYqSnTBplyjAl.

Както и за православната църква в силистренското село Ветрен на мястото на най-стария в областта православен храм "Св. Димитър" в крайдунавското село. Предложено е обаче храмът да бъде осветен с името "Св. Николаию Мириклийски Чудотворец", защото то пасва на профила на населено място с традиционен рибарски поминък. За целта е взета благословията на Доростолсикя миткрнополит Амвройси, управлявал епархията от 2010 до 2020 г.

В началото на потенциалния край на градежа наличен от 2018 г. е и кръстът за купола - дар от бизнесмена Николай Йорданов. Дарителите са основно хора, които в съвремието са свързали живота си със село Ветрен, но, както казва отец Стефан във филма, "местните хора по-слабо участват в дарителския процес...с надеждата да се засилят...".

Процесът продължава и днес със средства, постъпващи от дарения - в момента е актуален етап, наремен "създаване на иконостас". Да припомним, как група свещеници от Силистренска околия през 1875 г. пишат до митрополит Григорий Нямцов, че "добрите неща с пари стават". Пак в това писмо свещеникът на Ветрен, отец Павле допълва, че ветренци не дават пари за поддържане на църковните дела, заявявайки, че остават към гръцкия владика (бел-и исгурно е било вярно). 

В книга "Ракурси" с автор Йордан Георгиев, 2013 г. четем: "Светена вода бе вградена в темела на новата църква "Св. Димитър" в село Ветрен (2005 г). Областният управител Петко Добрев и председателят на ОбС Силистра д-р Марин Пейчев поставиха бутилките със светена вода в основата на градежа". Началото на строежа е в годините, когато кмет на селото е Неделчо Кескинов. В една от годините на своето дълго кметуване той намери икона, която някога е била загубена, но после по неведоми пътища е върната. За новия храм дори певицата Ваня Костова е провеждала концерт, за да се набират средства. Пазят се иконите, дело на майстори от Дебърската и от Тревненската школи, които някога са излагани в криптата на храм паметника "Александър Невски" в София".


Ученици от силистренска професионална гимназия градят бивак край р. Дунав при Ветрен

Фейсбук-страница на ПГМТ "Владимир Комаров" Силистра: На 13.06.2022 г. група "Ентусиасти сред природата" реализира планирани дейности и второ пътуване до с. Ветрен по ученически проект "Тегулициум". Подкрепени от преподаватели и партньори по проекта, учениците монтираха маса, по две пейки и кошове за отпадъци, соларно осветление, оборудване в санитарните помещения. Още почистиха терена, засадиха цветя, окосиха тревата...работа до здрач. Вижда се краят и съвсем скоро ще можем да поканим всички желаещи да се насладят на това красиво крайдунавско кътче. Благодарим на всички, които ни подкрепят!".


В допълнение:
в края на м. август отг близо 60 години насам на това място става  посрещането на гребците, участници в Международна регата ТИД от Инголщадт до Силистра. По дългогодишна традиция то е най-топлото и гостоприемно по цялото протежение на регатата, а през последните години на практика тук е и финалът с тържестгво, посветено на него, независимо че реално и на другия ден каяците продължават своя дълъг воден поход до Силистра.

четвъртък, 23 юни 2022 г.

Книга за Раковски и филм за Ботев представя в Силистра изследователят Иван Тренев

На 29 юни 2022 г. от 17 ч. в Регионална библиотека „Партений Павлович Силистра предстои представяне на книгата „Раковски – 200 години безсмъртие. Един световен мъж, за което се очаква като гост да бъде Иван Тренев, изследовател от София, родом от град Стара Загора, 31-годишен. По публикация в сайта на БНР (bnr.bg), в нея авторът представя книгите на писателя, неизвестни факти за живота и делото му и подчертава значението на революционера за българския народ, история и език, както и за огромния му принос към българщината на Балканите

И още по други източници: Дадени са много допълнителни материали, които осветяват връзките на Георги Раковски с възрожденските дейци Левски, Ботев, дейци на „Етерията“, дейци на младотурците, младорусите, младосърбите и т.н. Трябва да осъзнаем, че Георги Раковски е излязал далече от българската рамка и е значим както за нашата история и съществувание, така и за европейската култура, дори за далечна Индия, където той е наречен национален герой на Индия.




Тренев е съавтор на книгата „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго“ заедно с проф. Евгений Сачев и  Александър Алексиев. През м. април 2021 г. взема участие в написването на бележник с колекционерска стойност във връзка с честването на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. В допълнение по темата от интервю на Тренев за www.debati.bgВ памет на Георги Раковски издателство Нитон отпечата комплект от четири книги във футляр за народна употреба и опознаване на великия възрожденски революционер, с пояснения за неговия колосален научен труд

Срещата с Иван Тренев ще има и втора част - представяне с видео показ на втората част на филма Ботйов отвъд понятното“ (www.youtube.com/watch?v=wmd7ACOlMm0), който стана факт за обществеността в средата на м. февруари т.г. От филма, в който Тренев играе самия Ботев, става ясно, че всъщност той се е казвал Христофор Ботйов, галено наричан вкъщи Тинко. Бил е полиглот с 6-7 езика (подобно на Раковски, който е знаел поне 8), срещал се е с Карл Маркс, с когото са раздавали социалистически прокламации в Лондон, за което в кинотворбата има непоказвани и укрити снимки. 

Ботев лично се е срещал и с големия италиански философ Джузепе Мацини, съветник по военно дело на всички революционери в Европа през 19-и век. Познавал е също Гарибалди и Бакунин, както и Николай Судзиловски, пръв председател на Сената на Хаваите. Повече по темата и по други щекотливи исторически въпроси в интервюто на Тренев на адрес: www.debati.bg/ivan-trenev-za-debati-bg-uchebnitsite-po-istoria-tryabva-da-formirat-obrazi-a-ne-omraza-i-nedoverie/.

ВЕРСИНАЖ, Йордан Георгиев

На 5 юли Стоян Дечев представя книгата си с нотирани хора и ръченици

Фондация „Съпричастие-Силистра“ с любезното съдействие на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра организират на 5 юли от 10,30 ч. представяне на книгата „От Дунава до Черното море“ - сборник с мелодии на народни хора и ръченици от Североизточна България, дело на акордиониста Стоян Иванов Дечев, родом от село Гарван, учил за преподавател в Сливен и за акордеонист на други места в страната. Почетен гражданин на Силистра. Ръководител на художествени колективи в населени места - училища, читалища и клубове, в различни общини на област Силистра - Силистра, Тутракан, Кайнарджа (ПГМСС Средище), Ситово (НЧ "Дим. Полянов" - с. Гарван). Книгата е издание на Земеделска коперация "16-и декември" - село Гарван, с председател Иван Добрев. Към нея ще има и диск с поместените нотирани текстове.



"Стара Силистра" вписва 100 снимки от изложба за силистренския парк в събитие за река Дунав

От "Стара Силистра" във Фейсбук научаваме: "150 години Дунавски парк в Силистра – най-стар обществен парк в България!" Нашата седма изложба на тема Стара Силистра е готова и с нея се включваме в отбелязването на 150-тата годишнина на Дунавския парк". В еднпоименния сайт (http://www.starasilistra.com/) от години се публикуват ценни материали на различни теми за град Силистра и региона.

Изложбата е осъществена с финансовата подкрепа на Община Силистра, които за пореден път подкрепят нашата инициатива за запазване и популяризиране на фотографското историческо наследство на Силистра и региона. Фотографиите са тематично подредени в 17 големи табла, които ще са разположени по алеите на Дунавския парк. Една от снимките е от брой на вестник „Дунав“ от 24 юни 1870 г., обявяващ създаването на парк в България.

Според предварителната информация на инициаторите за изложбата със снимки от 30-те до 80-те години на миналия век, чието откриване е в 11 ч. тази събота (25.06.2022 г.) по време на голямото събитие "Фестивал на сетивата", дело на Асоциация на дунавските общини „Дунав“ и посветено на Междуняародния ден на река Дунав - 29 юни. В нея се предлагат над 100 висококачествени дигитализирани и реставрирани изображения и документи, повечето от които не са показвани досега.


Отбелязва се, че са включени фотоси от архива на "Стара Силистра" (Петко Герасимов - автор на статии, редактор на съдържание, собственик на архиви със снимки, и синът му Виктор Герасимов - дизайн, реставрация на снимки и видеоматериали, редактор на съдържание, администрация), както и от фото архивите на Добри Йорданов (дългогодишен кор. на БНТ), арх. Траян Георгиев, Милен Теодоров.




Младежка рок банда от Силистра представи дебютна песен в ефира на радио с национален ефир

Силистренската рок банда "Графит" представи в ефира на Дарик радио първата си самостоятелна песен "Летя", ден преди на 24 юни клипът към песента да има своя прощъпулник. От сайта https://metalhangar18.com/ научаваме по темата: "Парчето е по музика и аранжимент на Иван Неделчев  (ръководител на рок клуба към НЧ "Доростол" в Силистра) и текст на Графит и Боби Ейнджъл. Видеото е заснето от Павел Симеонов (aka Shutterflow), а продукцията е на Penta Records. 

Групата е съставена от млади хора от 16-годишния Иван - барабани (ученик в ЕГ Силистра), до 28-годишния Димитър - китара, както и от две 17-годишни дами - десетокласнички: Деси - вокал и клавир (ученичка в ЕГ Силистра), и Мартина - бас китара (ученичка в ПМГ Силистра). Клипът към песента е сниман в Езикова гимназия Силистра. В представянето на песента в Дарик радио участва и Боби Ейнджъл - промоутър и организатор на два фестивала.

Името на групата, създадена преди 3 години, е избрано, защото е звучно и се помни лесно. И не на последно място - графитът е материал от въглерод, от който е идамантът. А защо песента се казва "Летя"? Според събеседниците в студиото на радиото - защото е свобода и младост (трейлърът е на адрес в интернет: www.youtube.com/watch?v=C-81cxDgW_M&feature=emb_imp_woyt).

Йордан Георгиев, ВЕРСИНАЖ

сряда, 22 юни 2022 г.

Общуването на администрацията с обществото е танц извън очакванията, мненията и убежденията

В началото на м. юни 2022 г. в КК „Албена“ премина четиридневно обучение на Институт за публична администрация на тема „Права и комуникация в цифрова среда“, което е в рамките на проект „Дигитална трансформация в обучението – дигитална компетентност и учене“ (2019-2023 г.). Участваха 26 представители на държавни институции от национално ниво (министерства – МОН, МОСВ, МО, МВР и др., както и от няколко агенции), регионално ниво (областни администрации – Силистра, София област и Благоевград; РЗИ, басейнови дирекции, областни дирекции по земеделие и др.) и местно ниво (общински администрации – Дряново, Сопот, Нови пазар, Гърмен).

Пред аудиторията по темата говориха Павел Иванов – изпълнителен директор на ИПА, и психоложката Мария Михайлова. Преподавателката и автор на книги Жюстин Томс постави акцент върху важното за комуникацията в социалните мрежи и как да създаваме ефективни послания в зависимост от вида на социалната мрежа. Ана Лазарова и Иглика Иванова задълбочиха разбирането на цифровата среда и нейните ефекти. И други актуални теми бяха обект на дискусия по време на обучението: авторските права, медийната грамотност и медийните послания.

Според анализ от преди няколко години, в България има подобрение на общуването на администрацията с гражданите, но все още „положението е зле“, при това в условия на промяна на „средата“. С уговорката, че у нас медиите по принцип не пропускат да акцентират върху лошия имидж на администрацията, ползвайки различни поводи за тази цел.

Модерна е темата за създаване на дигитални (цифрови) платформи, чиито модели е добре да бъдат споделени като добри практики. Този е един от изходите и от пасивната роля, в каквато се представя държавната администрация, както често я обвиняват. Повод за това е констатацията „Чакаме да се влезе в съответен сайт, за се свърши нещо….“.

Известно е, че комуникацията никога не се прави на линеен принцип и, за да бъде ефективна, трябва да има своя специфична философия. В днешно време посланията в словесен вид трябва да бъдат кратки (12 думи в изречение), с по-малко на брой запетайки и най-добре да са в съчетание с визуализация – снимки, които „говорят“, и представително видео (от 10-15 секунди до 3-4 минути).

Разбира се, има и администрации, които по отношение на връзките с обществеността работят в „жесток съгласувателен режим“ с „началството“ или водещата организация – „шапка“. МВР би трябвало да е една от тях, но през последните 15-20 години засили своята „връзка“ с медиите и с обществото респективно (пиари в регионите има от близо четвърт век).

С навлизането в общественото съзнание на мобилните телефони, на интернет като цяло и на социалните мрежи в частност – има няма 20 години, всичко се промени в общуването между хората и между институциите и обществото. Тя, комуникацията общо казано, се превърна в танц със стериотипите. Колцина от управляващите и от медийните гурута знаят, че днешните деца и подрастващи са в Тик-ток, възрастните – във Фейсбук, професионалните групи в Линкедин, желаещите да бъдат забелязани и оценени – в Инстаграм, в Туитър влизат най-гъвкавите известия. И още, че страни като Русия и Китай имат свои социални мрежи.

И пак колко хора са чували, че за слабата трудова дисциплина на българина говори фактът, че той е значително повече време на ден в интернет, респективно в социална мрежа, за разлика от средностатистическия гражданин на другите европейски страни. Или, примерно, обменът на информация във Фейсбук по света става на 30 минути, а в Европа – на 15 минути. За България е характерно наблюдението, че е неоправдано високо доверието в социалните медии, за разлика от други страни в ЕС.

Как българските деца най-рано влизат в интернет, подтиквани от своите родители, осигуряващи им виртуално самозанимание (смята се, че най-добре е това става след 13-14-годишна възраст). Има наблюдение, че деца в трети клас имат регистрации в по две социални мрежи (да речем, едната е ЮТУБ). Според някои специалисти, е добре всеки потребител на социална медия периодично да си прави „дневник на потреблението“, за да узнава за себе си какви промени трябва да направи в тази насока.

Медийната грамотност или „способността да се задават въпроси“ в днешно време е ключов момент по отношение на комуникацията в обществото. По темата през м. ноември-декември предстои национална конференция. Малко известно е, че Столична община е една от 4-те в рамките на ЕС, работеща по Стратегия за дигитални права, т.е. за цифровизацията. Намираме се в период на навлизане на третото поколение интернет (WEB 3.0), когато няма да има централизирани места, контролиращи потока на информация. В момента сме в ситуация на твърде много влияние и власт в твърде малко „играчи“. Най-големите от тях са Гугъл и Фейсбук – 3 милиарда потребители с 30 000 модератори (двете основни компании, управляващи технологичен конгломерат, имат един общ собственик). Безплатното междуплатформено мобилно приложение за изпращане на незабавни съобщения за смартфони WhatsApp, поддържащо криптиране, е фаворит сред социалните медии, личи от световна статистика.

Медиите са в голяма връзка със социалните платформи, които пък са в режим на по-малка регулация, за разлика от радиостанции и телевизии. Актуални възможности са измерването и ефективността на публикациите. В обръщение са термини и практики като микропрофилиране и микротаргетиране, както и „промяна в баланса между органичен и платен трафик“. Свръхмодерен нюанс е т.нар. вредно съдържание. В подобен тип медии всеки автор на практика публикува, т.е. съдържанието е генерирано от потребителя. И в същото време платформата не носи отговорност за информацията, която се „появява“.

Предстои в ЕС чрез ЕК да бъдат предложени общи правила и предпазни мерки за защита на независимостта и плурализма на медиите. Направено е заключение, че масово хората не се ориентират в източника на едно или друго съобщение (новина), защото не знаят как да проверят кой го изпраща (публикува). Според проучване „образованите и информираните“ имат най-високо доверие в медиите, а най-малко – „партийците и популистите“, впрочем това се отнася и до „живеещите в по-демократични общества“ (бел.-каквото и да означава това).

„Информационната грамотност предполага умения за активно намиране и използване на информация в режим на извличане, докато медийната грамотност предполага способност за работа с информационни формати, изтласкани към потребителя“ (Дейвид Боудън, Произход и концепции на цифровата). Ориентация е необходима и в сферата на авторите на заблуждаваща или провокираща информация, били те от типа „тролове на славата“, „грижовни“ или „политически тролове“ или тролове от категорията „забавлявам се“. Прогноза: очаква се по-голяма чувствителност сред аудиторията по отношение на поднесените съобщения, особено към тези с пропаганден характер.  

Шест са чертите на характера при човека и съответно негови поведенчески модели, които може да дадат „идеи за ефективно поведение при комуникация": смирение, емпатия, кураж, надеждност, любопитство, отворено мислене. Още от Дарвин е известно, че пет са основните човешки универсални емоции: страх, гняв, тъга, отвращение, изненада, мълчание и активно слушане.

Не на последно място е важна и темата за авторството и свързаните с него права: става дума за изключителното право на създателя да разпространява и възпроизвежда своето произведение. Правото е автоматично и за него не се изисква регистрация. По същество е временно: в Европа то продължава до смъртта на последния оцелял автор + още 70 години, както и е териториално: в момента в ЕС съществуват 27 различни системи за авторско право, които действат в режим на частична хармонизация. За България са валидни 10 организации, ангажирани с авторското право в различни направления. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуствата и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин, и в каквато и да е обективна форма.

Йордан Георгиев

Филм в ЮТУБ разказа за млад колекционер на народни носии от Силистра

В социалната мрежа ЮТУБ от днес е видим в свободен достъп филм за силистренеца Александър Ястров - колекционер на народни носии, някои от които е показвал в профила си във Фейсбук. Автор на видеото е Крис Андрея, както е профилът й е тук, която първо се е познавала индиректно с младия мъж, а после и на живо, преди да създаде филма - разказ за хобито на добруджанеца.

Ние имаме блестящи примери за обръщане през рамо към миналото, за да покажем неговите запазени във времето страни. В Крайдунавска Добруджа това е в лицето на Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци - колекционер и презентатор на народни носии (за нея неведнъж за разказвали в национални електронни медии), на Ганка Димитрова от силистренското село Проф. Иширково - превърнала стар дом в малък етнографски музей, на етнолога д-р Йордан Касабов от Силистра, провокирал с няколко книги интереса към шевицата и знаците в носиите.

И още: на Радка Стефанова от село Нова Черна, която не пропуска празник, за да разкаже във Фейсбук за традициите на севернодобруджанци, на Клуб "Слънчеви руни" - Силистра, на десетките клубове за народни хора и на читалищните групи, пресъздаващи песни, танци и обичаи, както и на много други наши съвременници с подобни занимания. Отделен момент са етнографските сбирки в читалищни и други местни сгради - Сребърна, Добротица, Шуменци, Гарван, Брадвари и др.
Някои от тези моменти ще бъдат показани от името на Силистренска област в обща програма на поредния 12-и Национален събор на народното творчество в Копривщица на 5-7 август 2022 г. Във Фейсбук има и няколко профила на любители на старини във всеки смисъл и вид: това са ентусиасти от Сребърна и Ветрен, някои от които живеят в чужбина.

На власт се идва с обещания, изпълненията на които гражданите трябва да проверяват с въпроси

 

Екип на Антикорупционния фонд, създаден у нас като НПО през 2016 г. и подкрепян от Фондация „Америка за България“, бе на среща с представители на гражданското общество в Силистра – една от 10-те български общини, включени в проекта „Прозрачност и отчетност на местните власти, силни общности“. В десетката на общините, в половината от които срещите вече са проведени, са още Русе, Стара Загора, Варна, Казанлък, Благоевград и др. Те са подбрани на разнороден принцип, като са взети предвид географско разположение, икономическо състояние, социална характеристика и прочие критерии.

Представен на хартиен носител бе т.нар. Стандарт за отчетност на местната власт, с който гражданите по-лесно могат да контролират институциите на местно ниво. В срещата участваха дузина граждани, представители на неформални групи, както и служители на различни позиции от Областна администрация и община Силистра, както и на медиите. Споделен бе опит и в ползването на Закона за достъп до обществена информация при търсене на информация по различни житейски направления.

От разказа на екипа стана ясно, че все повече се ползват записи на видео, споделени в социалните мрежи, за да има по-голяма прегледност на материалите, което е довело до голям интерес у гражданите – някои от представените филмчета са достигнали до 1,2 млн. гледания. Направен е изводът: „Българският народ се вълнува от представените теми, следи процесите и има мнение по тях“. С допълнението, че по „исторически и политически причини, особено в малки и отдалечени от столицата райони“, споделянето на мнение в публичната среда е дело на малцина.

Начело с известния журналист Бойко Станкушев, който по образование е социолог и е фактор във фонда, като негов директор, среща бе проведена и в община Силистра. Тя е преминала с участието на Мирослав Тодоров – зам.-кмет по финансите, както и на негови колеги от различни дирекции, с които е обсъдена темата по проекта, свързана с анализ на състоянието на проблема по места. Според г-н Станкушев, при създаване на материалите на Фонда е проявена безпристрастност, тъй като не е предвидено „вземане на страна в политическото пространство“.

Сред наблюденията до този момент е впечатлението на общинарите, вкл. от Силистра, че гражданите не са активни („каним ги – не идват“) в срещите за обсъждане примерно на проекта за бюджет и по други въпроси. Обратната връзка е, че има резерви в начина на представяне на материали в подобни форуми, което ги прави неинтересни за гражданите, поради което те си спестяват присъствието. Не е убедително също доколко т.нар. покани достигат до тях, първо да ги информират, и второ да ги убедят да участват, за да повлияят евентуално на представителите на политическите сили в местните законодателни органи.

Като „недобри“ са оценени и различни сайтове, включително на силистренската община, с мнение, че липсват систематизация и резюмета, които да улеснят ползвателите при търсене на информация. Най-често отсъства също обобщение, което да достигне до тяхното внимание. В това отношение имало добри практики, които е било хубаво да бъдат потърсени и проучени.

Дейността на антикорупционния фонд целяла по този повод да въз0питава у гражданите желание да се интересуват от работата на администрациите, за да излязат от апатията, характерна за нашето общество. Ключови са понятията „гласност и изискване“ при търсене на резултат от взаимоотношението между администрацията и гражданите. Още повече, че идващите на власт имат предварителни обещания, впоследствие от позицията на управляващи вземат решения, издават заповеди, приемат и развиват програми – следователно се оформя голям кръг от въпроси, които гражданите имат право да зададат, за да научат отговорите по тях.

 

 

вторник, 21 юни 2022 г.

Спектакъл рекордьор и легенда, игран на 9 езика, гостува с успех в Силистра

 Най-дълго играното представление в българския театър, при това в различни състави, а именно „Шинел“ по руския класик Н. В. Гогол – една постановка на Театър „Кредо“, премина и през Силистра според графика на националното юбилеайно турне (30 г.). Благодарение на Национален фонд „Култура“ и на партньорството с ДКТ Силистра. Сценарий, режисура и сценография: Нина Димитрова, Васил Василев – Зуека, Светлозар Гагов, костюми: Мая Петрова. В момента се играе от Нина Димитрова и Стелиан Радев.

 Премиерата на уникалния спектакъл е на 6 ноември 1992 г. на сцената на в „Младежки театър“ в София, а от 1993 г. до днес спектакълът се играе на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев” също в столицата на България. „Шинел“ е представление, сменило 4 поколения зрители, и предстнавен пред публика на 9 езика: български, английски, руски, немски, френски, испански, японски, сръбски и гръцки.


 

„Шинел“ е един от двата спектакъла в историята на българския театър, станали хит на най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург, Великобритания, при това в две поредни години, където е в топ 20 през 1997 г. История и смешна, и тъжна, в едно действие, с фантастично начало и неочакван край, за един призрак, един чиновник и един шинел. История за свободата на човешкия дух, който не може да бъде закопчан в никакъв шинел. 600 представления на 9 езика (български, английски, руски, немски, френски, испански, японски, сръбски и гръцки). Успешно участие в 200 международни фестивала с пприсъдени 14 награди, „Представление от истински световна величина“ (The Scotsman, Великобритания, 1996); „Едно от най-забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на XX век“ (Дар, Русия, 1995).

Според споделените на сайта (www.credotheatre.bg) на Театър „Кредо“ отзиви: Живият шинел на блестящите актьори. Шинел“ на българския театър „Кредо” е смущаващо, красиво, интимно, хуманно, весело, тъжно, игриво, трогателно, смирено, доверително и отварящо представление към вътрешния свят на зрителите. Шинел” е символ на самоиндивидуалността и свободата на човека. Шинел” е празник на двама блестящи актьори, владеещи широк спектър от изразни средства. Закачливостта и играта присъстват през цялото време, като доверието няма граници. Българският Шинел” напълва душата на зрителя. Излизащите след представлението зрители са изпълнени с енергия от главата до петите. Ето това е ободряващата сила на изкуството“ (Aамulehti, Финландия, 2000 г.).



И още:
„Шинел” на театър „Кредо” е спектакъл – поетическо преосмисляне на написаното Гоголево слово, остроумен и възпламенявящ зрителя, увличащ залата с неподправения си и неподражаем артистизъм. Нина Димитрова може да бъде назована най-добрата изпълнителка на женска роля, ако тя играеше жена. Но тя играе Гогол – и ето защо ще я наречем най-добрата жена артист(„Култура, Русия, 1994).

 

 

понеделник, 6 юни 2022 г.

Туристически предизвикателства край Камен бряг дни преди поредния Джулай

Българският туризъм е рожба на юлски излет в навечерието на Горещниците през далечната 1889 г. и е дело на родения край р. Дунав в Свищов писател Алеко Константинов, без вероятно още да е знаел, че, според поговорката, „От Витоша по-високо няма и от Искъра – по-дълбоко“. И все пак с приятели от софийския „Урвич клуб“ той изкачва Черни връх, където 6 години по-късно в края на м. август става учредяването на Клуб на българските туристи.

Повече от 130 години по-късно подобни клубове, наречени дружества, има на много места в страната – в по-малки и в по-големи градове. В момента два от тях действат и в Крайдунавска Добруджа – ТД „Дочо Михайлов“ в Силистра (за отбелязване – в настоящата година се навършват 65 г. на дружеството с това име) и в град Дулово – ТД „Караджата“. Техни представители тези дни (4-5 юни 2022 г.), станаха участници в проявата „Добруджа и морето“, която е един от най-масовите обичани и посещавани походи, навършил 20 години от своето учредяване по идея на Неделчо Василев – тогава лидер на добричките туристи.

Домакините от Туристическо дружество „Добротица“ с настоящ председател Мирослав Кескинов организираха похода с участие общо на 260 туристи от 20 дружества в страната – от София, Варна, Шумен, Стара Загора, Тервел, Дряново, Силистра, Дулово и от други градове. При това посветиха похода на 120-ата годишнина от основаването на туристическа структура в най-големия град на Южна Добруджа, естествен център на Крайморска Добруджа. Любопитна подробност – в страната има и други дружества, които са учредени през 1902 г. – сред тях тези от Велико Търново и Стара Загора вече отбелязаха своите празници, посветени на годишнините си.

По традиция походът „Добруджа и морето“ е единствен по рода си и тази година бе в кратък отрязък от време – под два часа, но е изключително интересен и със запомнящи се преживявания по трасе, стартиращо при Археологически резерват „Яйлата“ (обща площ 300 дка), отделен от морето с 50-60-метрови скални масиви, и преминаващ по платото над морето до финалната си точка – Камен бряг, станал известен с провеждания на това място празник за посрещане на слънцето.

Негов символ е световен хит от преди половин век, а именно песента „Джулай морнинг“ („Юлско утро“). Сещам се, че българите сме слънцепоклонници и този факт е световно известен, но не и за мнозина съвременни българи. Така че няма нищо случайно как през 1986 г. шепа варненци слагат началото на празника, намерил своето „продължение“ във вид на алтернатива на брега на р. Дунав край Тутракан.

Впрочем, събрат на добричкия морски поход, но в далеко по-мащабен вариант е 4-дневната проява на ТД „Черноморски простори“ – Варна с напълно крайбрежно преминаване на маршрут от 65 км от град Бяла до м. Галата край черноморската ни столица. Морският поход на добричлии е ценен в няколко посоки: преди всичко е уникална възможността да преминеш отсечка „над морето“, преодолявайки различни препятствия, повечето от които имат и световна историческа стойност.

А това е така, защото пътят или по-скоро пътеката „върви“ през резервата, „ограден“ от десетки каменни пирамиди (могилки), в който има останки от над 100 проучени скални фамилни гробници, които са от второто до четвъртото хилядолетие преди Христа. Отделно са видимите ниши на пещерни жилища, своеобразен „град“ – също над 100, разположени на няколко нива, повечето от които са във вид на лабиринти. Твърди се, че са на 7 хил. години, били са обитавани и по времето на траките.

Имали са "къщите" и дървена изолация, а някои от жилищата, като във ВИП-зона, са били с излаз към морето. Според археолозите е помислено дори за естествена вентилация и за отвеждане на дима извън помещенията. В района са запазени руини също от светилище, обърнато към изгрева на слънцето, винарна от 4-6 в. от новата ера – каменно корито с изградено дъно, измазано с розов хоросан, както и др. старинни обекти, като жертвени камъни, идентични като винарната, което предполага наличие на култов център.

Някои от пещерите през Средновековието са имали и ролята на манастири. Запазена в някаква степен е и пещерната църква „Свети свети Константин и Елена“, която е без свой двойник. Точно преди две години в нея за пръв път от векове насам бе проведена църковна служба с отци от Каварна и Шабла. През 2009 г. църквата е пострадала при земетресение, но 4 години по-късно е укрепена по проекта на община Каварна „Яйлата – античната врата на Добруджа”, благодарение на който е реставрирана и ранно-византийската крепост в резервата. На места има знаци – прабългарски руни, първоначални изображения на кръстове и икони върху камък.

Районът е свързан и с култа към живия бог Залмоксис, който има своя „история“ за „живота след смъртта“ и в Сухоречието в Добруджа – от района на Силистра до Варна през Добрич. Става дума за „събития“ 7 хил. години преди новата ера, когато ученикът на Питагор вече е бил…богочовек. Така в рамките на няколко часа туристът – участник в похода, става част от настроение, изпълнено с историзъм и езотерика. Както и с въодушевление заради непосредственото общуване с природата, гарантирано при бавното пристъпване сред множество билки – сред тях изобилието тази година е от бял трън и жълт равнец, в предишни години хит са били други растения, разказват паметливите.

Е, някои от туристките не спазиха забраната в природен резерват да не се вади ножичка и да се берат билки, но какво да се прави – българи сме все пак  и сме родени да не спазваме ограниченията. Защото, по паметни плочи, разположени на височина от 50 м над морето, си личи, че някои нарушители са оставили тук живота си, като неочакван и непланиран курбан.

По стара добруджанска традиция посрещането – в случая на входа на „Яйлата“, е с глътка вино и къшей пшенична пита, гарнирани с кратка историческа беседа и обща снимка за спомен. Разбира се, и с препоръки – предупреждения към туристите, за опасностите, които може да ги споходят, ако не внимават по време на похода къде стъпват, особено при търсене на подходящи места за селфи и групови снимки. Финалът също е в духа на нашите навици – в случая в заведението с привличащото сетивата име „Бира и скара при баба Мара“. Самата баба не видяхме, но утоляването на жаждата и глада бе гарантирано – следователно задачата е изпълнена.

Факт е и другата предварително заложена цел – вечерната празнична трапеза в комплекс „Виктория“ в град Балчик, където пред 200 гости деца солисти и танцьори от Ансамбъл „Балик“ при НЧ „Васил Левски“ показаха певческите умения на малките добруджанци. Както винаги, по-щедрите гости не оставиха без подаръци домакините за тяхната славна годишнина, като сред тях бяха и двете дружества от Крайдунавска Добруджа – Дулово и Силистра. От името на ТД Силистра председателката на дружеството Виолета Атанасова освен дежурния поздравителен адрес, изпълнен със сърдечни пожелания, връчи на председателя на добричлии и палатка за…трима.

Лятото навлиза в своя разгар, поради което на ход са и още туристически прояви в Североизточна и в Централна България, за които има покани с разпространена програма: 2-3 юли – поход „Опознай Лудогорието“ на ТД „Буйна кръв“ – Разград, „Узана фест“ – в края на м. юли, а силистренци събират група и за тридневно пътуване до Банско в края на м. август.

Междувременно в последните дни на м. юни в Силистра ще гостуват туристи от Свищов на път за Румъния, но ще имат свой престой и в древния ни град. Както се казва, топлите месеци са изпълнени с дълги дни, но за сметка на това броят им не е безкраен, поради което всеки с туристически уклон прави възможното, за да се възползва максимално, с надеждата да получи удовлетворение от всяка изява сред природата. И няма как иначе – след подобни мигове човек отнася със себе си спомен за едно или друго, стоплило сърцето му или останало с ярка драска в съзнанието му.

Защото навсякъде винаги има по едно място, като Огънчето“ край Камен бряг, покрай което непременно се минава, за да го видиш с очите си как гори десетилетия наред, благодарение на газ, протичаща  по метална тръба. Някой някога го е оградил с камъни, за да се получи нещо като огнище или като светилник, даващ сигнал, че животът продължава, независимо от несгодите по земния ни път. Сигурно и тази година някъде близо до него на 30 юни срещу 1 юли ще дойдат хиляди български изгревопоклонници, за да чуят „Аз бях там в една юлска сутрин, търсейки любов, силата на новия изгрев и прекрасното слънце…“.