петък, 30 август 2019 г.

Творци от Крайдунавска Добруджа на патриотичен форум в Балчик

Град Балчик. Пети форум "Българско наследство" (26-30 август). Участници от Крайдунавска Добруджа: д-р по етнология Йордан Касабов - представена бе книгата му "Шиковското население в Добруджа" (http://libsilistra.bg/index.php/10-2017-02-08-13-49-00/593-2019-05-17-16-21-38.html) и разработката му "Български символи в гербовете на чужди държави" (http://jordansilistra.blogspot.com/2019/08/blog-post_20.html), Снежанка Генчева - представена бе книгата й за Йоанитите (http://jordansilistra.blogspot.com/2018/06/21.html), Христо Христов - секретар на Филателно дружество "Димитър Дончев" - консултант на филателната изложба и участник със 7 експозиции на различни теми, и Йордан Георгиев - журналист и презентатор. Както и на Анастасия Якова - краевед от Тутракан - тя представи книгата си, посветена на таврийските българи (майка й е родом от тамошната общност) - http://jordansilistra.blogspot.com/2017/08/blog-post_6.html.
Участието бе по покана на Маруся Костова - директор на Форума и главен редактор на в. "Балчишки телеграф". На сборната снимка са част от силистренските участници с гости от от Българското дружество в Букурещ - Лука Велчов и Любомир Николов (http://jordansilistra.blogspot.com/2019/05/blog-post_52.html). Общо 18 доклада имаше в панела за етноложки изследвания, сред които силистренските оставиха най-пълни впечатления. Техните доклади ще влязат в следващото издание на сп. "Форум". 


По любезна покана на Българското дружество в северната ни съседка предстои в румънската столица да бъдат представени книгите на д-р Й. Касабов и на Сн. Генчева. До участниците във форума поздравителен адрес изпрати Ивелин Статев - областен управител на област Силистра. На домакините бе подарен и екземпляр от сборника „Съхранена памет. Спомени на съвременници“, включващ близо 50 разказа, събрани на едно място повод годишнина от Крайовската спогодба. 


Проведен бе и ритуал по валидиране на плик с марки с изображения на бяла лястовица - символ на Добруджа и на обекта "Мелницата" - най-голямата на Балканския полуостров в началото на миналия век, чиято 110-а година предстои да бъде чествана. Кактко и на на богинята майка Кибела.

Понастоящем бившата селскостопанска сграда е обновена и превърната в културен комплекс, където бе проведен и форумът. Организаторите му наградиха с "Грамота" за достойно участие представителите на Силистра, както и участниците извън България, още от Румъния, Украйна и Румъния. Над 100 деца - танцьори от българската диаспора в Бесарабия, се включиха във фолклорния конкурс.


Те бяха в основата и на уникално шествие, по време на което бяха поднесени венци на паметниците на Светите братя Кирил и Методий, на актьора Константин Кисимов, на революционера и издателя на вестници Любен Каравелов (на него бе посветен един от панелите във Форума), както и пред централния паметник на загиналите за свободата на България.
В салона на местното читалище "Паисий Хилендарски" бе откриването на форума с участието на кмета на общината Николай Ангелов и с концерт на Ансамбъл "Партньори" от град Кюстендил. Днес събитието завършва според предварителната програма.

вторник, 27 август 2019 г.

Силистренско и тутраканско участие във форум "Българско наследство" в Балчик

Петият международен форум „Българско наследство“ ще бъде проведен на 28-30 август т.г. в град Балчик и в него ще има участници от Крайдунавска Добруджа: д-р Йордан Касабов и Снежанка Генчева от Силистра, както и Анастасия Якова от Тутракан.  Форумът е посветен на няколко сфери – автентичен фолклор, литература, занаяти, трудове на учени и краеведи за съхраненото национално наследство – език, традиции, култура. Дава се трибуна и на художниците, рисуващи съхранения бит, както и обичаи на българите по света.


В програмата: 28 август –конференции, посветени на Любен Каравелов и на тема „За етнологията на бьлгарите”, откриване на филателна изложба и валидиране на марка за Балчик, форумно шествие, водосвет и официално откриване на събитието. На 29 август: откриване на изложба на МТА и МО, фолклорен конкурс, представяне на списание „Форум”, което е издание на Сдружение „Българско наследство”, литературна дискусия и концерт за награждаване на участниците в V МФ „Българско наследство”.


За клубното начало в Силистра и за привържениците на "По първи петли"


В Силистра т.нар. клубно начало – няма се предвид заведенията за музикална забава, винаги е имало почва, за да дава възможност на хората да се обединяван около общо хоби, интерес или форма на общуване. Изключваме от тази група клубовете на инвалида и пенсионера, защото са социална дейност на общината.

Иначе в миналото сме имали клубове с най-различно съдържание, дори на лукумджиите (Силистра), на наборите на Бил Клинтън – президент на САЩ (Тутракан), на привържениците на ФК „Славия“, „Левски“ и ЦСКА – някои от от тях и в момента са актуални в крайдунавския град; на мотористите и др. От няколко години има клуб – сдружение на пощенските работници. Малко встрани от обществените процеси и Клуб „По първи петли“, съставен от привърженици на ранобудно предаване на програма „Хоризонт“ на БНР, вкл. и от радиостанциите му в Благоевград, Шумен, Стара Загора и др. Едно от тях –  на софийската редакция има за водещ силистренка родом – Маргарита Иванова – дългогодишен кор. на националното радио от Крайдунавска Добруджа.

„Винаги заедно с петлите по „Хоризонт“ е заглавието на фото-поетичната книга, издадена от Петранка Недкова – председател на силистренски клуб и основател на Национален клуб „По първи петли“, създадени през 2002 г. Рекадкотър на книгата Стефан Николаев пък има издадена в София книга „Гласът на петлите“. В силитренската творба има стихове, снимки, разкази за клубната дейност, за националните срещи – няколко от тях в Силистра.  

петък, 23 август 2019 г.

Повече от половин век крепостта „Меджиди табия“ е „народна старина“

 

Разгръщането на стари вестници, дори примерно от преди десетина години, понякога се оказва полезно занимание. Например, статия от в. „Дръстър прес“ от м. февруари 2008 г., написана от покойния краевед Вълчо Радев. В 90-те години, а и по-късно той бе автор на множество полемики, а в случая поредната е посветена на един от най-посещаваните исторически обекти в Крайдунавска Добруджа – крепостта „Меджиди табия“  град Силистра, изградена в навечерието на руско-турската война, известна като Кримската война (средата на 19 в.).

Покрай отговора му на публикация в същия вестник в по-ранен период, от написаното от него стават ясни няколко важни неща, които са важни както за читателите, така и за властимащите, когато трябва да се разпореждат с обекта, който е любопитно да отбележим, че през последните близо 20 г. се стопанисва от частно лице – г-н Валентин Петков – председател в момента на Клуб „Родолюбие“.

И така, според В. Радев: крепостта е обявена за „народна старина“ през 1945 г., което по тогавашното законодателство е синоним на „паметник с национално значение“ (по списък №4578 от 14.11.1945 г. на Отделение за културни институции на Министерство на народното просвещение). В този списък от 7 обекта два са от Силистра – под №2 – Римска гробница – открита 3 години по-рано, и под №4 – крепостта „Меджиди табия“. В същия списък останалите обекти са в Пазарджик, Видин (старинна джамия), Трявна, Казанлък (Казанлъшка гробница) и Карнобат.

За да се случи влизането в този списък заслуга имал именитият български археолог Иван Велков – в първите години след 1940 г. той е директор на Народния музей в София, който през 1943 г. е посетил Силистра и обещал на местните власти да се даде статут „народна старина“ на гробницата и на крепостта в крайдунавския град. За това му обещание свидетелства дописка във в. „Подем“ от януари 1943 г. Статията на Вълчо Радев завършва с предложение крепостта „Меджиди табия“ да получи статут за „паметник с национално значение“, според сегашното ни законодателство.

Той припомня още, че през далечната вече 1967 г. е имало предложение на територията на т.нар. плац в крепостта да бъдат прожектирани филми с  историческо съдържание, което обаче не е изпълнено и до днес. Миналата година при посещение в Силистра зам.-министър на културата заяви, че част от площта е подходяща за „сцена“. За сметка на това в крепостта са снимани няколко документални и игрални филми. Гостували са официални държавни лица и гости от различни страни (сред тях и свитата на Симеон Сакскобургготски като премиер на страната), вкл. над 300 участници в Световния конгрес на археолозите. 



Бил е арена за провеждане на своеобразен „Хайд парк“ навръх 1 май по повод Международния ден на труда и работническата солидарност (еднократна инициатива на БСП). Превръщан е в място за тържества като сватби, коктейли и концерти (там завърши 12-ият Събор на хоровете през 2018 г.).  На входа на крепостта е бил финалът на единствения ротариански крос „По стъпалата към Победата”, посветен от „Ротари клуб Силистра”на 100-годишнината от Балканската война през 2012 г. В продължение на години стопанинът на крепостта (едновременно и неизменно домакин, ключар, пазач, озеленител, касиер и гид), в която живеят над 50 костенурки, поддържа няколко експозиции.




вторник, 20 август 2019 г.

Древни български символи в гербовете на чужди държави


           ЕЗИКЪТ НА СИМВОЛИТЕ Е ЗАДАДЕН В БЪЛГАРСКАТА
 ДУШЕВНОСТ, НО Е РЕАЛИЗИРАН В ГЕРБОВЕТЕ НА ДЪРЖАВИ КАТО УКРАЙНА И МОЛДОВА

д-р по етнология Йордан Николов Касабов, град Силистра

      
В света на етнологията на българите няма по-богат на багри, цветове, шарки, везмо, тъкан, сплитки, бродерии приемствен опит. Умението да пресъздаваш  тъждественост, чувства, знания, календар, вплетени в необятното разнообразие на форми, оттенък, идеи, модели на геометризъм е белег за стародавна традиция, един жерт – стожер на натрупан опит в света на идентичността. В света на усвоеното, неминуемо попада и душевността – едно толкова осезаемо и до там неуловимо присъствие в битийността на познанието отдадени в опознаваемостта изцяло на неговите условности и влияния. 

Нашата етнография в продължение на две столетия сериозно изучава материалната и духовната култура на българите от научна гледна точка. Множество школи очертават пътя на проучванията по въпросите, но в крайна сметка целта е да се събере народното богатство – устно и писмено творчество, фолклор, песни, танци, обреди. 

Един от доайените на първите стъпки в появата на науката Етнография-Етнология на българите е Юрий Венелин. Той поставя на показ „забравената” българщина в началото на ХІХ в.сл.Хр. Ако фанариотите, османците, сърбите са целели тоталното ни унищожение на народ, култура, идентичност, то в това отношение тогавашна Русия целенасочено и умишлено е криела от погледа на света българската идея. За да не излезе на показ, че Велика Русия е рожба на българите. Шамбат Кий, брат на Кубрат ,е създател на гр. Киев и на Киевска Рус. Българите налагат реч - език и писменост в Русия на български, наречена „Черковно-славянска” за по-удобно, а също българите им дават и Християнството, отделно патриарси и митрополити. Случайно ли е това?

През ХІІІ в.сл.Хр. династията на Латичите, наследници на Шамбат Кий, биват умишлено преименувани на „Рюрики”, за да могат проруските кръгове, омесени в своята династичност и съсловия с варяжки бракове, да властват – един своего рода политически преврат. Така една българска аналогия става тотално „славянска” за по-удобно с идеята да се открои нов владетел. По този повод Иван Грозни, завладявайки Волжка България (1552 г.), пише, че води война с половците-кумани, когато свършва войната обаче започва да се титулова „Цар на всички руси и българи”. До ХІІІ в.сл.Хр. заедно с Дунавска и Волжка България има още една държава – Дулоба на българите, която след това по ред причини се вплита в останалите образувания в картата на Европа. Дулоба владее земите до пред Атлантика и Скандинавието, териториите на европейска Рус – Украйна до Подмосковието, с долна граница – делтата на р.Дунав и Азовско море. Това само по себе си поражда въпроса за понятието славяни, което е удобен термин вече на засилващата се руска държава.

След това отклонение нека да се върнем отново на Юрий Иванович Венелин (1802-1839). Истинското име на Венелин е Георг Гуца и е украинец /Колев 2002:40/. Съдбата го среща с Бесарабските българи при неговото установяване в Кишинев. Остава изумен от богатата душевност и култура на българите. Заема се да събере сведения за езика, културата и историята за нищо не знаещата за българите наука.

През 1829 г. в Москва излиза трудът му „Древные и нынешние болгаре”, където сравнява българската и руската култура, прославя качествата и миналото на българите като класически народ. Заради това си дело, докато е жив, в Русия не му е издаден нито един труд. Поставя българите равнопоставими на русите и нещо повече! Той с не по-малко романтичен патос, отколкото Паисий, възвишава качеството и миналото на българите – „най-благороден от всички „славянски племена” /Вакарелски 1977:26/. Венелин събира около петдесет народни песни и историко-етнографски материали от Силистренска Добруджа в демаркационната зона във войната на Русия с Турция 1828-1829 г.

До изплащането на репарациите към Русия териториите на една част от Добруджа са нейно владение, обхващащо земите на днешен Алфатар в Силистренска област – около 20 км разстояние от Силистра. През 1835 г. от събрания теренен материал Венелин издава книгата „О характере народных песен у славян задунайских”. Първата и втората му книга са издадени с помощта на родолюбиви българи, а не от страна на Русия. През 1839 г. Венелин издава съчинението си „О зародише новой болгароской литературы”. Всичко, което приживе е издал и публикувал Венелин, е с помощта на българи/Касабов 2018:114/.

Приживе на Венелин от предадените му писмени работи в Руската академия нищо не е било издадено. Особено българската граматика, която така усърдно разработил и проучил. Венелин изпаднал в много лошо положение, че трябвало да работи за парче хляб като домашен учител. Русия не гледала с добро око на начинанията му. Одеските и букорещките българи всячески му съдействат и в набирането на народни песни и  материали, както го подпомагат и материално. Русия съзира във Венелин потенциално опасен учен, който на практика разбулва забулената пелена – истината за произхода на руския народ. Венелин съставя програма от пет точки, по която да се събират сведения за българската история, обреди, дрехи, празници, носия, песни, легенди и танци.

На 28 март 1839 г. Венелин умира на 37-годишна възраст в Москва и е бил погребан в Даниловския манастир при голямо стечение на народ – български. На гроба му е поставена мраморна плоча, изработена в Италия, с надпис: „Юрию Ивановичу Венелину Одеские болгаре 1841 году. Напомниль свету о забытомъ, но негагда славномъ и могущественом племени болгаръ, и пламенно желалъ видет его возраждение” /Иречек 1978:572.

Венелин първи маркира задачите и същността на българската етнография. Отделно от това Русия и до ден днешен не показва скритото в хранилищата на Ермитажа и други музеи българско културно наследство – предмети, находки, погребален инвентар, ценности (стремежът е да се преиначава произхода на тези находки, само и само да не са български), както също, че изопачава българските книжовни носители с промяната им в руско звучене, но въпреки това видимото не остава скрито. Един символ като езика на българите е възприет от Русия, но в друга падежна форма, за да избягат от началното звучене, но това не скрива делото на братята Кирил и Методий, както и на Климент Охридски.

Последовател на Венелин е Георги С. Раковски, който разработва още по-обширна програма от 28 точки за проучване на българската история и култура. Раковски също недолюбва „руската братска ръка”. Държи на идеята, че българите са началото на понятието от народи в числото на „славяните”, а не обратното.

Идеята, че символите са голямата сила на един огромен народностен дух не е елементарно по смисъла си понятие. Символът е веществен или абстрактен знак, който служи като основен белег на понятие, идея, творение /БТР 1963:830/. Историята познава в своето записано пространство и извори достатъчен обем символи от различен характер. Ако се направи анализ, се вижда, че много от тези белези, знаци, конфигурации идват от индо-памирското пространство през Месопотамия към Европа. Символите на Шумер, Вавилон, Акад, Египет, на Критско-Минойската цивилизация, Кушанската култура на парти и скити, траки и илири съдържат в себе си признакът на свое, индивидуално, отличаващо и същевременно идентично – близко с останалите. Това говори, че символите имат първичен признак на произход и той е най-древният белег – слънцето, след това видимите планети, съзвездията, галактиката и по реда си останалите природни стихии и форми.

Дълго време е обмисляна тази статия – съобщение дали в този ред на мисли да бъде представена, но явно така трябва. Ние, българите, събираме разпилените трохички от грамадното си наследство и културно богатство в един огромен ареал: от пътя на Коприната до Янтарния път! Може да звучи патетично и от словосъчетанието, че от „българите няма по-велики”, според мнението на някои автори. С едно изречение можем да потвърдим истинността на горното твърдение, което се тиражира в последно време вече открито както от чужди историци, а още академичната ни общност също открито заявява стародавната истина, че българите са арийски народ.

Преди известно врем,е пишейки книга за богомилите, изведнъж като под формата на аналитично прозрение интерпретация пред нас се очертаха множество древни български символи и гербове, които поместихме в книгата „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността”, издадена през 2016 г. Там преоткрихме нашите мандали, канатици, янтри, улзи под формата на геометризми, жабици, пентаграми, планетарни символи в изградени схеми. В процеса на работа се разбра, че българите имат тризъбеца, но в особена формаq за един от своите гербове (тамги). Оказва се, че този символ е и до днес тамга (герб) на Татарстан (Волжка България) и на днешна Украйна. Тризъбецът е фиксиран по много монети и други артефакти на българите и във Второто българско царство до края на ХІV в.сл.Хр. /Касабов 2016:226-239/.

Научната гилдия и историческа формация знаят, че сюбиги кхан  Кубрат има свой герб. Той е лавров венец, в който вътре са поместени глава на бик, идеограми на слънцето и луната, както и орел, който държи в човката си кръст! На колцина е известно, че този герб е националният герб на Република Молдова? Кубратовият герб е вплетен и в герба на сегашна Украйна! Молдовския герб е орел в правоъгълна форма с обърната надясно глава – посоката на изгряващото слънце, където в тялото му е поставена букрания, т.е. бича глава. 

Интересното тук е, че този символ го има сечен на монети от ХVІІІ-ХІХ в.сл.Хр., отнасящи се за Молдова и Украйна по време на поредните руско-турски войни. Въпросът е откъде са имали познанията за този знак гравьорите на руския императорски монетен двор? По-същественото тук е, че съкровището от Малая Перещепина до Полтава в Украйна е доказано Кубратово, където е открит и неговият герб в началото на ХХ в.сл.Хр. Събитията изпреварват времето, а гербът на Кубрат се явява още преди да бъде наново преоткрит!

Езикът на българите е онзи, даряващ „голямото славянско море” с речево-говорна комуникация, а не обратното, а вече във времето на столетията започват граматически и падежни промени при всички славянски народи. Понятието славяни е изкуствено създадено, то според нас е явление след разпада на Хунския съюз на Атила, където на Атила му „пеят славянки скитски песни” /Динеков 1980:79/. Понятието скити е равнозначно с това на българи - това се доказва с изворови и писмени документи. Хронистът летописец Йордан като свидетел на времето е означил скитите като славяни=българи /Касабов 2016:328/.

Когато говорим за символи често пъти си задаваме въпроса „защо, когато се провикват на хорото, или в тържествени моменти българите надават възгласа – „илли-ли-ли-ли-ли-лий“”? При едно сериозно тълкувание изводът стига до понятието – ili – „или”. Това при древните шумери е обръщение към  Бог /Касабов 2016:108/. През VІІ-VІІІ в.сл.Хр. Семитите-араби в земите на Месопотамия започнали да изразяват на арабски думата „ИЛИ” с траскрибирането и на „иллах-аллах” при мюсюлманите. Впоследствие при българите възгласа „или-ли-ли-лий” се преобразува в краткото „Иху”;иху-иха–ха; „Их”, откъдето и скороговорката – „Их да му се не види” - едно обръщение към Бог.

Символът на посоките на света – двата квадрата (ромбове); символът пентаграм и представата на българите за Бог; символът слънце – сутрин при изгрев му се кланят и боготворят, смъквайки калпак. Българите боготворят Слънцето като върховен символ на всичко видимо и създадено, никога не изричат пейоративи по негово отношение, а само благодарности и преклонение.

Целият свят е приел символа за посоките на света като меродавни, но единствено само при българите този феномен е засвидетелствуван с рисунки графити още от VІІІ-ІХ в.сл.Хр. Излиза, че това е български патент. Пентаграмът и петолъчката също се срещат като идеограми, петроглифи, сграфити отново при българите и те за тях са още от древността вездесъщи. Българите са доказано пентаграмен народ. Пентаграмен е планът на Велики Преслав, пентаграмни са градежите на крепостни кули и крепости /Касабов 2016:216/. Българите си представят Бог като човек с разперени нагоре и встрани ръце и крака, което на практика образува пентаграм. Така Леонардо да Винчи представя Витрувиевия човек. Вече след ХV в.сл.Хр. папската институция, за да оскверни тези български свещени символи, ги означават като сатанизъм. Пентаграмът е приет за символ на качество в Русия, всички стоки със сертификат за качество имат отпечатан символен знак – пентаграм.

Има един символ, липсващ при всички останали народи. Това е  ипсилонът с двете хасти ІYІ, считан за изконен само при българите. В последно време започват претенции от страна на турски историци, че това е турски символен знак, защото Кубрат бил с „турски” произход – още едно безумие. През 90-те години на ХХ в. жълти вестници, издавани в София, явно с платени автори, написват, че Кубрат е с турски произход. Отделно някои новопоявили се историкотворци у нас излизат с тезата, че ипсилонът с хастите възможно да е и с византийски произход, а това е още едно недоразумение, на което липсва аргументация /Христова 2018:171/.

Българската обредност е вплетена и изцяло втъкана в безкрай символи и символизъм. Стигнало се е дотам, че при българите езичеството е вплетено в християнството, които и до днес вървят заедно в синхрон, без да си пречат и вредят. Така са запазени уникални практики и действия.

В деня на своето съзряване и преминавайки в лоното на семейните жени момата – младата булка-невяста приема  символиката на жената-млада булка – колан, пафти, месал, косата и се подрязва на късо, а плитките и от тек-нечетни стават четни. Символите говорят с езика на своето поведение, така рогатото забраждане при хърцоите е белег, че това е скоро преминала през венчило млада булка и този признак символ казва на лудите глави-ергени да не я закачат, защото тя вече носи семейни отговорности. Рогатото забраждане се носи докато невястата роди своята първа рожба.

Впоследствие вече има други символни белези и характеристики, които показват чрез начина на забраждане всяка една жена в какъв статус и място в йерархията се намира. Цяла наука за морал, поведение, семейно правни и родови отношения в родово-обичайното право. Характерно също е месаленото забраждане, то е белег, носещата месал жена е в лоното на семейните. Отделно - по месала има строго спазвана декорация, чиито символи имат точно звучене и значение чрез цветове, геометрична конфигурация, както и нагласа.

Едно момче, докато не навлезе във възрастта на ергените, няма право да се опасва с опас. Символиката претендира, че опасването с пояса е границата, разделението между поколенията. Младата булка в деня на своето разбулване получава още един важен символ – пафти или пафтен колан. Погрешно е пафти, „рахтен колан” и „кованец” да се слагат от моми, защото те са инициация и символен белег на обвързаност чрез брак. И още: един момък винаги може да покаже чрез символи обичта си към дадена мома според приетите правила. Общността на българите приема редица символи за показ на харесване и обич, като на Гергьовден, когато момата я люлеят на люка да я питат – кой ерген й е либе, кого е харесала.

На прескачането на огньовете на Сирни заговезни ерген и мома могат заедно да прескочат пречистващия огън, което показва, че те се харесват, могат да се захванат и люлеят на въртежите (люлките) заедно, което също сочи, че се харесват. На Коледа коледарите момци получават скъп дар от своите обожателки – венец от сушени плодове, захар на бучки или бонбони – това е символика на обредното признание и избор на момата пред своите родители, че харесва този момък. Някои момци са събирали по пет-шест и повече венци!

Символично момъкът има публичното право да покаже коя мома предпочита, обича, избира на Лазаровден, когато лазарките-кумици; моми за женене се захванат на лазарско хоро. Момците със своите майки са наредени зад играещите и момъкът, на която кумица дръпне праждите на престилката и я развърже да падне, означава, че я е избрал. Затова на Лазара кумиците носят винаги две престилки. Символно, когато женуарите сватовници отидат в къщата на момата, не говорят със родителите за какво са дошли, но влизайки вътре в стаята, отиват до огнището и разравят жаравата, това е признак, че са дошли да искат тяхната щерка. След това вече сватовникът ще каже „ние имаме юнец и търсим за него юница” – символно означава, че момъкът харесва щерка им и ако се спогодят се стига до сватба.

Правилата и символите само на Сирни заговезни разрешават на момата да пристане на момък, когото харесва, ако родителите не желаят да я дадат и тогава не се търси отговорност. Когато момъкът харесва мома, която по класов статус не отговаря на изискванията на родителите му – сиреч е от по-бедно или малоимотно семейство, заявява на „улюлунгата” – запаленият огън чрез думите „...таз мома боса – тя на мене соса”. Соса означава стига ми. Този момък може да вземе тази мома пристануша и от нея не се дири зестра и имотни облаги. 

Знайно е, че първият символ  на харесване е, когато момъкът отпие от водата на момата или пък й вземе китката, след това започва либене (обожаване), а не любов в същинския аспект. На хорото момъкът, когато харесва момата, се залавя близо до нея, но се захващат само с по един пръст, а не с цяла длан. По-често се прилагал символът на условното им залавяне – без да има докосване и физически контакт, а момата подава своето месалче, за което се захваща момъкът.

Още няколко щрихи по символиката и символите на българите, с уговорката, че далеч това не е край и изчерпателност в този аспект. Знайно е, че българите сме соларен народ и върховното ни божество – Слънцето, символ на светилото и дарител на живот. Надали на мнозина е известно, че в езическата ни религия последовател и родеещ се наместник на Слънцето е Митра – роденият от светлината за доброто. Митраизмът е властваща религия до ІV в.сл.Хр. в Римската империя, но българският митраизъм е коренно различен от този на римляните, където Митра е божество на легионерите-воини. По стели и гравюри се вижда как Слънцето е символно олицетворявано като гега, сопа, кривак. Точно тези предмети са символно табуитарни за народното преклонение.

Сопата е наричана „Боговица” – тя е целител и дарител на справедливост. Често се казва „да ти е здрава гърбината”, когато си погазил порядките. Кривакът, гегата са също слънчеви символи и атрибути от рода на скиптъра. Счита се, че Слънцето е оприличавано символно и като божествен Бик – бикът на съдбата и сътворението. Бикът е за древната ни вяра онова животно, дало ни плодородието след принасянето му в жертва от Митра, това е „рогът на изобилието” от него потича мед и масло, вино, жито и благодат. Заместник на слънчевия бик са конят, овенът, все наши спътници. Тризъбецът на българите е отражение на българската същност, за която сме дали обширно описание /Касабов 2016:226-230/.

Този тризъбец след ХV в.сл.Хр. при нас изчезва, но негов заместители са кукерската гега и овчарският кривак. Кривакът с антропоморфно скулптурно резбован митологичен заряд и посредник между хората и Бот. Този кривак е нашият символен герб на тризъбеца и наш щастиеносец, затова всеки един българин трябва да притежава такъв. Що се отнася за гегата, кукерите чрез нея символно играят своето кукерско слънчево хоро напомняйки кръга и центъра на слънцето.

Целта на това научно съобщение е да подскажем колко дълбока е символиката и символната практика заложена в жизненото ни пространство. Това е една сериозна тема за разработване и изследване, която изисква своето внимание п място в нашето историческо пространство. Въобще не считаме, че сме изчерпили темата, а само наченахме символизма в периферията му без да сме навлезли в същината. Тази идея очаква своето развитие и проучване, защото го заслужава.
                                                                        


                                 БЕЛЕЖКИ:


БТР 1963. Български тълковен речникV С.,1963
Вакарелски 1977. Вакарелски,Хр. Българска етнография.С.,1977
Динеков 1980. Динеков,П. Български фолклор.С.,1980
Иречек 1978. Иречек,К.История на България.С.,1978            
Касабов 2016. Касабов,Й. Богомилите вечни и живи-пратеници от древността. Сс.2016
Касабов 2018. Касабов,Й. Шиковското население в Добруджа. Сс.2018
Колев 2002. Колев,Н.И. Българска Етнография (Етнология). ВТ.2002
Христова 2018. Христова,В. Амфоровидни съдове от некрополите при Николово и Тръстеник Русенско.-В: Camera Danubiana – Образи от градовете в страните по Дунав. Рс.2018

















понеделник, 19 август 2019 г.

Силистренец родом по стъпките на брат си - стана играч на университетски баскетболен отбор в САЩ

Профил на U.S. Embassy Sofia във Фейсбук: 

Сн. www.spacecoastdaily.com
Поздравяваме Анди Франсис, родом от Силистра (бел. ВРСИНАЖ - възпитаник на Светлана и Лъчезар Тодорови в БК Доростол), който ще се присъедини към отбора на Florida Institute of Technology, където ще учи. Анди е завършил 119-о СУ „Академик Михаил Арнаудов“.  Визитка: www.youtube.com/watch?v=ZxW9ji6-rpU.

Още от сайта www.spacecoastdaily.com: Florida Tech обяви окончателното си подписване за сезона 2019 г. Беше член на българския национален отбор до 18 г. през 2017 г., но изигра само един мач, след като получи контузия.

В предишните години като играч на ЦСКА София, Франсис помогна на отборите си да спечелят златен, два сребърни и четири бронзови медала в българските национални първенства. Очакваме с нетърпение да вкара Анди в кампуса и да го наблюдавам как играе с нашия екип.

„Харесвам Флорида Тех, заради добрата програма за баскетбол и високия стандарт на образование“, каза Франсис. За последно игра в мъжкото ни първенство за бургаския "Черноморец", където през миналия сезон записа средно по 12.8 точки, 4.6 борби, 1.8 асистенции и 1.4 отнети топки в общо 5 мача. 

В допълнение припомняме нещо и за брат му Самуел Франсис спорeд www.sportal.bg (2013 г.): Самуел Франсис - тогава на 21 г., юношески и младежки национал на България, е един от младите български баскетболисти, които са избрали да продължат развитието си на спортно и академично ниво на хиляди километри далеч от дома – в САЩ. 

Франсис е роден в Силистра, като майка му е българка, а баща му – нигериец. Започва да се занимава с баскетбол в родния си град, забелязан е от Лукойл Академик, след което се мести в София. През първата си година в Страната на неограничените възможности младият българин е част от състава на South Dakota State University – учебно заведение, чийто баскетболен отбор се подвизава при „големите момчета” в I-ва дивизия. После е част от После е в състава Saint Joseph’s College в Индиана, който играе във II-ра дивизия на NCAA. При връщането си в България играе за различни отбори.

Междувременно друг баскетболист, силистренец родом - Станимир Маринов, заигра в пореден отбор зад граница - този път във Франция. Преди това той записа кариера в отбори в България, Румъния, Украйна и Косово.

понеделник, 12 август 2019 г.

Екип от Силистра създаде химн на варненски отбор

https://www.youtube.com/watch?v=0Rp39XHkEio&feature=share
ОФИЦИАЛЕН ХИМН НА ФК "ОЛИМПИК" - ВАРНА. Музика и аранжимент - Иван Неделчев (рок клуб Силистра), автор и на текста заедно с поета Валентин Йорданов.

Вокали са Ивена Великова и Галин Великови; Явор Шарбанов - тромпет; Детелин Йосифов - инструменти; бек вокали - Пенка Кръстева , Силвия Нинова, Петя Георгиева, Ина Атанасова. Запис и мастеринг - Детелин Йосифов.

Силистренец родом завърши в най-дългото бягане на света - 5 000 км

Благодарение на силистренеца родом Тодор Димитров българското знаме бе развято в Ню Йорк като завършил най-дългото състезание в света, наречено „Шри Чинмой Себенадминаване 3 100 мили (5 000 км)“, изминато от него за 51 дни, 17 часа, 8 минути и 38 секунди, научаваме от http://www.360mag.bg. Така добруджанецът стана един от 44-те бегачи, завършили състезанието през повече от 
20-годишната му история. Той се класира на 40-о място и едва вторият българин, успал да завърши този необикновен маратон.

В профила си във Фесйбук (https://www.facebook.com/todor.dimitrov.5203577) силистрецът заявява: "Внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне! Пожелах си дълга и вълнуваща ваканция в Ню Йорк, а за тези 52 дни получих разтърсващо и трансформиращо из основи преживяване, след което никога няма да съм същия. Благодаря на всички, които ми помагаха и подкрепяха! Без вас нямаше да стигна дотук".

Още за състезанието, което се определя като една от най-трудните, биологично невъзможни прояви за издръжливост: външните предизвикателства пред които се изправят бегачите са, че те бягат в кръг в продължение на 52 дни без прекъсване. За това време износват повече от 15 чифта маратонки и бягат повече от два маратона на ден (60 мили или 97 км), обикалят трасето (тротоар около едно училище и няколко игрални площадки в Куийнс, Ню Йорк) повече от 5 600 пъти. 

Бегачите се хранят, докато бягат, почиват минимално и прекарват възможно най-много време на трасето. Състезанието се провежда в месеците юли и август от 23 години насам. Бегачите са изложени освен на огромното натоварване, също и на най-горещите дни от годината, изпепеляващото слънце, както и летните бури, които не са рядкост.


четвъртък, 8 август 2019 г.

Пиеса за Силистра в основата на турската класическа драматургия


„Родината или Силистра“ е театрално произведение в четири действия, написано през 1872 година от Намък Кемал (1840-1888), научаваме от Уикипедия, от публикация в www.eprints.nbu.bg и от други сайтове в интернет. Творбата на автора – писател, философа и националист, който е родом от Текирдаг, е от първите типични примери за романтичен театър в турската литература.  

В същото време е най-противоречивата и критикувана пиеса на автора, превърнала в негова емблема – достатъчен повод да се говори за името и творчеството му. Включително и заради факта, че по повод творбата му писателят е арестуван и депортиран във Фамагуста (о. Кипър, по ирония на съдбата прославен в стихове от поета Никола Вапцаров). Любопитна подробност - името на забравения в България автор е носило в периода 1944-1959 г. училището за турски език в град Силистра.

Според литературоведите пиесата е целяла да мобилизира в обществеността чувствата на патриотизъм и героизъм. Сюжетът се развива около любовта на младо момиче и нейния любим младеж, която влиза в костюма на войник и се присъединява към отбраната на Силистра, за да бъде с него на бойното поле и да сподели същата съдба. Силистренската крепост е една от най-важните в Североизточна България по време на Османската империя, но и преди това – в римския и византийския периоди, както и във вековете на двете български царства. Според писателя, случаят е взет от времето на турско-руската война през 1828 г., но е приложен към Силистренската битка в годините на Кримската война от 1853 г. Първоначално пиесата има за място на действието манастир, а по-нататък е пренесено в града. Битката за Силистра е пресъздадена като модерната и днес възстановка в Париж по време на изложение в края на 19 в.

Още две любопитни интерпретации, нямащи връзка с пиесата, но отново отнасящи се до Силистра през същия период. В годините на Кримската война военен кореспондент е бъдещият патриарх на руската класическа литература Лев Николаевич Толстой, който след време пише своите уникални „Севостополски разкази“, но се твърди, че ползва „впечатления“ от силистренския си период. Както и, че според краеведа и писател Петър Кънев, е имал…изгора от Алфатар. Тази любовна история също „плаче“ за сцена, стига да има кой да напише пиеса по текстовете на алфатареца.

И още за „Родината или Силистра“ – след публикуването й пиесата е известна повече само като „Силистра“ (понятието ватан – отечество, родина, се оказало опасно), предвид цензура и забрана. Едва по-късно разпространението става с първоначалното име.  Иначе в пиесата са описани турските патриоти, които защитават до последен дъх силистренската крепост.

Това е единствената творба, видяна приживе на сцена от автора й Намък Кемал, при това преди да замине за Галиполи като държавен служител. Първото представление е на 1 април 1873 г.  Още една корелация: долу горе в същия период в Силистра се играе първата театрална постановка, за което свидетелства паметна плоча на сграда на ул. „Христо Смирненски“ (в близост до катедралния православен храм в града).

Пиесата е играна стотици пъти, вкл. в градове като Измир и Солун. Още една любопитна забележка: според турски историци и литератори, в пиесата се търсят „расови черти“ от образите на Ботев и Каравелов, от каквито герои е имала нужда тогавашна Турция. За първи път в турската история е развита чрез пиесата идеята за национализма, като противовес на османския султанлък, разбира се, т.е. пиесата е „знаме“ на националните движения не само на останалите народи в империята, но и на турското национално консолидиране.

Когато е играна в Истанбул, тя предизвиква демонстрации по улиците (да си спомним спомагателната революционизираща функция на възрожденското „театро“ у нас). През 1855 г. Намък Кемал заминава за София, където дядо му е областен управител, а баща му е управител на българските имоти в Пловдив.

Много пъти Намък Кемал е бил заточван, а произведенията му  са били забранявани и това ги прави още по-въздействащи. Той е автор на стихотворения, вдъхновили по-късно основателя на Турската република Мустафа Кемал. Бъдещият Ататурк, който също е записал свой български период, бидейки на служба в София, имал любовна история с българка – генералска дъщеря, отношенията с която остават неосъществени в брак. Използваните силни метафори поразително напомнят на българските възрожденски метафори (бедната и страдаща майка родина, нейните чеда, които трябва да я защитят, забитият нож в сърцето и др.).

Наричат Намък Кемал „поет на родината“. Родният му дом е на юг от Одрин, на запад от Истанбул и днес е музей, поразително напомнящ копривщенска къща. Неговият портрет на човек на перото е като че ли самият български революционер Любен Каравелов, а съратниците му изглеждат като наши възрожденци комити.

В жестовете си младотурските революционери сякаш „повтарят езиковите жестове на българското четничество и въстания. Те също трябва да се изправят срещу един империализъм - този път европейския, срещу победителите в Първата световна война. Това е също война на слабите срещу силните (Турция по това време е неграмотна и бедна страна) и в нея също се появява идеята за необходимостта да се живее под покровителството на по-силния (за Турция това е САЩ или Англия).