ЕЗИКЪТ НА СИМВОЛИТЕ Е ЗАДАДЕН В БЪЛГАРСКАТА
ДУШЕВНОСТ, НО Е РЕАЛИЗИРАН В ГЕРБОВЕТЕ НА ДЪРЖАВИ КАТО УКРАЙНА И МОЛДОВА
д-р по етнология Йордан Николов Касабов, град Силистра
В света на етнологията на българите няма
по-богат на багри, цветове, шарки, везмо, тъкан, сплитки, бродерии приемствен
опит. Умението да пресъздаваш тъждественост,
чувства, знания, календар, вплетени в необятното разнообразие на форми, оттенък, идеи, модели на геометризъм е белег за стародавна
традиция, един жерт – стожер на натрупан опит в света на идентичността. В
света на усвоеното, неминуемо попада и душевността – едно толкова осезаемо и
до там неуловимо присъствие в битийността на познанието отдадени в
опознаваемостта изцяло на неговите условности и влияния.
Нашата етнография в продължение на две
столетия сериозно изучава материалната и духовната култура на българите от
научна гледна точка. Множество школи очертават пътя на проучванията по
въпросите, но в крайна сметка целта е да се събере народното богатство – устно
и писмено творчество, фолклор, песни, танци, обреди.
Един от доайените на първите стъпки в
появата на науката Етнография-Етнология на българите е Юрий Венелин. Той
поставя на показ „забравената” българщина в началото на ХІХ в.сл.Хр. Ако
фанариотите, османците, сърбите са целели тоталното ни унищожение на народ,
култура, идентичност, то в това отношение тогавашна Русия целенасочено и
умишлено е криела от погледа на света българската идея. За да не излезе на
показ, че Велика Русия е рожба на българите. Шамбат Кий, брат на Кубрат ,е
създател на гр. Киев и на Киевска Рус. Българите налагат реч - език и писменост
в Русия на български, наречена „Черковно-славянска” за по-удобно, а също
българите им дават и Християнството, отделно патриарси и митрополити. Случайно
ли е това?
През ХІІІ в.сл.Хр. династията на Латичите,
наследници на Шамбат Кий, биват умишлено преименувани на „Рюрики”, за да могат
проруските кръгове, омесени в своята династичност и съсловия с варяжки бракове,
да властват – един своего рода политически преврат. Така една българска аналогия
става тотално „славянска” за по-удобно с идеята да се открои нов владетел. По
този повод Иван Грозни, завладявайки Волжка България (1552 г.), пише, че води
война с половците-кумани, когато свършва войната обаче започва да се титулова
„Цар на всички руси и българи”. До ХІІІ в.сл.Хр. заедно с Дунавска и Волжка
България има още една държава – Дулоба на българите, която след това по ред
причини се вплита в останалите образувания в картата на Европа. Дулоба владее
земите до пред Атлантика и Скандинавието, териториите на европейска Рус –
Украйна до Подмосковието, с долна граница – делтата на р.Дунав и Азовско море.
Това само по себе си поражда въпроса за понятието славяни, което е удобен
термин вече на засилващата се руска държава.
След това отклонение нека да се върнем
отново на Юрий Иванович Венелин (1802-1839). Истинското име на Венелин е Георг
Гуца и е украинец /Колев 2002:40/. Съдбата го среща с Бесарабските българи при
неговото установяване в Кишинев. Остава изумен от богатата душевност и култура
на българите. Заема се да събере сведения за езика, културата и историята за
нищо не знаещата за българите наука.
През 1829 г. в Москва излиза трудът му „Древные и
нынешние болгаре”, където сравнява българската и руската култура, прославя
качествата и миналото на българите като класически народ. Заради това си дело,
докато е жив, в Русия не му е издаден нито един труд. Поставя българите
равнопоставими на русите и нещо повече! Той с не по-малко романтичен патос,
отколкото Паисий, възвишава качеството и миналото на българите –
„най-благороден от всички „славянски племена” /Вакарелски 1977:26/. Венелин
събира около петдесет народни песни и историко-етнографски материали от
Силистренска Добруджа в демаркационната зона във войната на Русия с Турция
1828-1829 г.
До изплащането на репарациите към Русия териториите на
една част от Добруджа са нейно владение, обхващащо земите на днешен Алфатар в
Силистренска област – около 20 км разстояние от Силистра. През 1835 г. от
събрания теренен материал Венелин издава книгата „О характере народных песен у
славян задунайских”. Първата и втората му книга са издадени с помощта на
родолюбиви българи, а не от страна на Русия. През 1839 г. Венелин издава
съчинението си „О зародише новой болгароской литературы”. Всичко, което приживе
е издал и публикувал Венелин, е с помощта на българи/Касабов 2018:114/.
Приживе на Венелин от предадените му
писмени работи в Руската академия нищо не е било издадено. Особено българската
граматика, която така усърдно разработил и проучил. Венелин изпаднал в много
лошо положение, че трябвало да работи за парче хляб като домашен учител. Русия
не гледала с добро око на начинанията му. Одеските и букорещките българи
всячески му съдействат и в набирането на народни песни и материали, както го подпомагат и материално.
Русия съзира във Венелин потенциално опасен учен, който на практика разбулва
забулената пелена – истината за произхода на руския народ. Венелин съставя
програма от пет точки, по която да се събират сведения за българската история,
обреди, дрехи, празници, носия, песни, легенди и танци.
На 28 март 1839 г. Венелин умира на
37-годишна възраст в Москва и е бил погребан в Даниловския манастир при голямо
стечение на народ – български. На гроба му е поставена мраморна плоча,
изработена в Италия, с надпис: „Юрию Ивановичу Венелину Одеские болгаре
1841 году. Напомниль свету о забытомъ, но негагда славномъ и могущественом
племени болгаръ, и пламенно желалъ видет его возраждение” /Иречек
1978:572.
Венелин първи маркира задачите и същността на
българската етнография. Отделно от това Русия и до ден днешен не показва
скритото в хранилищата на Ермитажа и други музеи българско културно наследство
– предмети, находки, погребален инвентар, ценности (стремежът е да се
преиначава произхода на тези находки, само и само да не са български), както
също, че изопачава българските книжовни носители с промяната им в руско
звучене, но въпреки това видимото не остава скрито. Един символ като езика на
българите е възприет от Русия, но в друга падежна форма, за да избягат от
началното звучене, но това не скрива делото на братята Кирил и Методий, както и
на Климент Охридски.
Последовател на Венелин е Георги С. Раковски,
който разработва още по-обширна програма от 28 точки за проучване на
българската история и култура. Раковски също недолюбва „руската братска ръка”.
Държи на идеята, че българите са началото на понятието от народи в числото на
„славяните”, а не обратното.
Идеята, че символите са голямата сила
на един огромен народностен дух не е елементарно по смисъла си понятие. Символът
е веществен или абстрактен знак, който служи като основен белег на понятие,
идея, творение /БТР 1963:830/. Историята познава в своето записано пространство
и извори достатъчен обем символи от различен характер. Ако се направи анализ,
се вижда, че много от тези белези, знаци, конфигурации идват от индо-памирското
пространство през Месопотамия към Европа. Символите на Шумер, Вавилон, Акад,
Египет, на Критско-Минойската цивилизация, Кушанската култура на парти и скити,
траки и илири съдържат в себе си признакът на свое, индивидуално, отличаващо и
същевременно идентично – близко с останалите. Това говори, че символите имат
първичен признак на произход и той е най-древният белег – слънцето, след това
видимите планети, съзвездията, галактиката и по реда си останалите природни
стихии и форми.
Дълго време е обмисляна тази статия – съобщение
дали в този ред на мисли да бъде представена, но явно така трябва. Ние, българите,
събираме разпилените трохички от грамадното си наследство и културно богатство
в един огромен ареал: от пътя на Коприната до Янтарния път! Може да звучи
патетично и от словосъчетанието, че от „българите няма по-велики”, според
мнението на някои автори. С едно изречение можем да потвърдим истинността на
горното твърдение, което се тиражира в последно време вече открито както от
чужди историци, а още академичната ни общност също открито заявява стародавната
истина, че българите са арийски народ.
Преди известно врем,е пишейки книга за
богомилите, изведнъж като под формата на аналитично прозрение интерпретация пред
нас се очертаха множество древни български символи и гербове, които поместихме
в книгата „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността”, издадена през
2016 г. Там преоткрихме нашите мандали, канатици, янтри, улзи под формата на геометризми,
жабици, пентаграми, планетарни символи в изградени схеми. В процеса на работа
се разбра, че българите имат тризъбеца, но в особена формаq за един от своите гербове (тамги). Оказва се, че този символ е и до днес тамга (герб) на
Татарстан (Волжка България) и на днешна Украйна. Тризъбецът е фиксиран по много
монети и други артефакти на българите и във Второто българско царство до края
на ХІV в.сл.Хр. /Касабов 2016:226-239/.
Научната гилдия и историческа формация
знаят, че сюбиги кхан Кубрат има свой
герб. Той е лавров венец, в който вътре са поместени глава на бик, идеограми на
слънцето и луната, както и орел, който държи в човката си кръст! На колцина е
известно, че този герб е националният герб на Република Молдова? Кубратовият
герб е вплетен и в герба на сегашна Украйна! Молдовския герб е орел в
правоъгълна форма с обърната надясно глава – посоката на изгряващото слънце,
където в тялото му е поставена букрания, т.е. бича глава.
Интересното тук е, че
този символ го има сечен на монети от ХVІІІ-ХІХ в.сл.Хр., отнасящи се за Молдова
и Украйна по време на поредните руско-турски войни. Въпросът е откъде са имали
познанията за този знак гравьорите на руския императорски монетен двор?
По-същественото тук е, че съкровището от Малая Перещепина до Полтава в Украйна
е доказано Кубратово, където е открит и неговият герб в началото на ХХ в.сл.Хр.
Събитията изпреварват времето, а гербът на Кубрат се явява още преди да бъде
наново преоткрит!
Езикът на българите е онзи, даряващ „голямото
славянско море” с речево-говорна комуникация, а не обратното, а вече във времето
на столетията започват граматически и падежни промени при всички славянски
народи. Понятието славяни е изкуствено създадено, то според нас е явление след
разпада на Хунския съюз на Атила, където на Атила му „пеят славянки скитски
песни” /Динеков 1980:79/. Понятието скити е равнозначно с това на българи - това се доказва с изворови и писмени документи. Хронистът летописец Йордан като свидетел
на времето е означил скитите като славяни=българи /Касабов 2016:328/.
Когато говорим за символи често пъти си
задаваме въпроса „защо, когато се провикват на хорото, или в тържествени
моменти българите надават възгласа – „илли-ли-ли-ли-ли-лий“”? При едно сериозно
тълкувание изводът стига до понятието – ili – „или”. Това
при древните шумери е обръщение към Бог /Касабов
2016:108/. През VІІ-VІІІ в.сл.Хр. Семитите-араби в земите на Месопотамия
започнали да изразяват на арабски думата „ИЛИ” с траскрибирането и на „иллах-аллах”
при мюсюлманите. Впоследствие при българите възгласа „или-ли-ли-лий” се преобразува
в краткото „Иху”;иху-иха–ха; „Их”, откъдето и скороговорката – „Их да му се не
види” - едно обръщение към Бог.
Символът на посоките на света – двата
квадрата (ромбове); символът пентаграм и представата на българите за Бог;
символът слънце – сутрин при изгрев му се кланят и боготворят, смъквайки калпак.
Българите боготворят Слънцето като върховен символ на всичко видимо и
създадено, никога не изричат пейоративи по негово отношение, а само
благодарности и преклонение.
Целият свят е приел символа за посоките
на света като меродавни, но единствено само при българите този феномен е
засвидетелствуван с рисунки графити още от VІІІ-ІХ в.сл.Хр. Излиза, че това е
български патент. Пентаграмът и петолъчката също се срещат като идеограми,
петроглифи, сграфити отново при българите и те за тях са още от древността
вездесъщи. Българите са доказано пентаграмен народ. Пентаграмен е планът на
Велики Преслав, пентаграмни са градежите на крепостни кули и крепости /Касабов
2016:216/. Българите си представят Бог като човек с разперени нагоре и встрани
ръце и крака, което на практика образува пентаграм. Така Леонардо да Винчи представя
Витрувиевия човек. Вече след ХV в.сл.Хр. папската институция, за да оскверни
тези български свещени символи, ги означават като сатанизъм. Пентаграмът е
приет за символ на качество в Русия, всички стоки със сертификат за качество
имат отпечатан символен знак – пентаграм.
Има един символ, липсващ при всички
останали народи. Това е ипсилонът с
двете хасти ІYІ, считан за изконен само при българите. В последно време
започват претенции от страна на турски историци, че това е турски символен
знак, защото Кубрат бил с „турски” произход – още едно безумие. През 90-те
години на ХХ в. жълти вестници, издавани в София, явно с платени автори,
написват, че Кубрат е с турски произход. Отделно някои новопоявили се
историкотворци у нас излизат с тезата, че ипсилонът с хастите възможно да е и с
византийски произход, а това е още едно недоразумение, на което липсва аргументация /Христова 2018:171/.
Българската обредност е вплетена и
изцяло втъкана в безкрай символи и символизъм. Стигнало се е дотам, че при
българите езичеството е вплетено в християнството, които и до днес вървят
заедно в синхрон, без да си пречат и вредят. Така са запазени уникални практики
и действия.
В деня на своето съзряване и
преминавайки в лоното на семейните жени момата – младата булка-невяста приема символиката на жената-млада булка – колан,
пафти, месал, косата и се подрязва на късо, а плитките и от тек-нечетни стават
четни. Символите говорят с езика на своето поведение, така рогатото забраждане
при хърцоите е белег, че това е скоро преминала през венчило млада булка и този
признак символ казва на лудите глави-ергени да не я закачат, защото тя вече
носи семейни отговорности. Рогатото забраждане се носи докато невястата роди
своята първа рожба.
Впоследствие вече има други символни белези и
характеристики, които показват чрез начина на забраждане всяка една жена в
какъв статус и място в йерархията се намира. Цяла наука за морал, поведение, семейно
правни и родови отношения в родово-обичайното право. Характерно също е
месаленото забраждане, то е белег, носещата месал жена е в лоното на
семейните. Отделно - по месала има строго спазвана декорация, чиито символи
имат точно звучене и значение чрез цветове, геометрична конфигурация, както и нагласа.
Едно момче, докато не навлезе във възрастта на
ергените, няма право да се опасва с опас. Символиката претендира, че опасването
с пояса е границата, разделението между поколенията. Младата булка в деня на
своето разбулване получава още един важен символ – пафти или пафтен колан.
Погрешно е пафти, „рахтен колан” и „кованец” да се слагат от моми, защото те са
инициация и символен белег на обвързаност чрез брак. И още: един момък винаги
може да покаже чрез символи обичта си към дадена мома според приетите правила. Общността
на българите приема редица символи за показ на харесване и обич, като на
Гергьовден, когато момата я люлеят на люка да я питат – кой ерген й е либе,
кого е харесала.
На прескачането на огньовете на Сирни заговезни ерген
и мома могат заедно да прескочат пречистващия огън, което показва, че те се
харесват, могат да се захванат и люлеят на въртежите (люлките) заедно, което също
сочи, че се харесват. На Коледа коледарите момци получават скъп дар от своите
обожателки – венец от сушени плодове, захар на бучки или бонбони – това е
символика на обредното признание и избор на момата пред своите родители, че
харесва този момък. Някои момци са събирали по пет-шест и повече венци!
Символично момъкът има публичното право да покаже коя
мома предпочита, обича, избира на Лазаровден, когато лазарките-кумици; моми за
женене се захванат на лазарско хоро. Момците със своите майки са наредени зад
играещите и момъкът, на която кумица дръпне праждите на престилката и я
развърже да падне, означава, че я е избрал. Затова на Лазара кумиците носят
винаги две престилки. Символно, когато женуарите сватовници отидат в къщата на
момата, не говорят със родителите за какво са дошли, но влизайки вътре в стаята,
отиват до огнището и разравят жаравата, това е признак, че са дошли да искат
тяхната щерка. След това вече сватовникът ще каже „ние имаме юнец и търсим за
него юница” – символно означава, че момъкът харесва щерка им и ако се спогодят
се стига до сватба.
Правилата и символите само на Сирни заговезни
разрешават на момата да пристане на момък, когото харесва, ако родителите не
желаят да я дадат и тогава не се търси отговорност. Когато момъкът харесва
мома, която по класов статус не отговаря на изискванията на родителите му –
сиреч е от по-бедно или малоимотно семейство, заявява на „улюлунгата” –
запаленият огън чрез думите „...таз мома боса – тя на мене соса”. Соса означава
стига ми. Този момък може да вземе тази мома пристануша и от нея не се дири
зестра и имотни облаги.
Знайно е, че първият символ на харесване е, когато момъкът отпие от
водата на момата или пък й вземе китката, след това започва либене (обожаване), а
не любов в същинския аспект. На хорото момъкът, когато харесва момата, се залавя
близо до нея, но се захващат само с по един пръст, а не с цяла длан. По-често
се прилагал символът на условното им залавяне – без да има докосване и
физически контакт, а момата подава своето месалче, за което се захваща момъкът.
Още няколко щрихи по символиката и
символите на българите, с уговорката, че далеч това не е край и изчерпателност
в този аспект. Знайно е, че българите сме соларен народ и върховното ни
божество – Слънцето, символ на светилото и дарител на живот. Надали на мнозина
е известно, че в езическата ни религия последовател и родеещ се наместник на Слънцето
е Митра – роденият от светлината за доброто. Митраизмът е властваща религия до
ІV в.сл.Хр. в Римската империя, но българският митраизъм е коренно различен от
този на римляните, където Митра е божество на легионерите-воини. По стели и
гравюри се вижда как Слънцето е символно олицетворявано като гега, сопа,
кривак. Точно тези предмети са символно табуитарни за народното преклонение.
Сопата е наричана „Боговица” – тя е целител и дарител
на справедливост. Често се казва „да ти е здрава гърбината”, когато си погазил
порядките. Кривакът, гегата са също слънчеви символи и атрибути от рода на
скиптъра. Счита се, че Слънцето е оприличавано символно и като божествен Бик –
бикът на съдбата и сътворението. Бикът е за древната ни вяра онова животно,
дало ни плодородието след принасянето му в жертва от Митра, това е „рогът на
изобилието” от него потича мед и масло, вино, жито и благодат. Заместник на
слънчевия бик са конят, овенът, все наши спътници. Тризъбецът на българите е
отражение на българската същност, за която сме дали обширно описание /Касабов
2016:226-230/.
Този тризъбец след ХV в.сл.Хр. при нас изчезва, но
негов заместители са кукерската гега и овчарският кривак. Кривакът с
антропоморфно скулптурно резбован митологичен заряд и посредник между хората и
Бот. Този кривак е нашият символен герб на тризъбеца и наш щастиеносец, затова всеки
един българин трябва да притежава такъв. Що се отнася за гегата, кукерите чрез
нея символно играят своето кукерско слънчево хоро напомняйки кръга и центъра на
слънцето.
Целта на това научно съобщение е да
подскажем колко дълбока е символиката и символната практика заложена в
жизненото ни пространство. Това е една сериозна тема за разработване и
изследване, която изисква своето внимание п място в нашето историческо
пространство. Въобще не считаме, че сме изчерпили темата, а само наченахме
символизма в периферията му без да сме навлезли в същината. Тази идея очаква
своето развитие и проучване, защото го заслужава.
БЕЛЕЖКИ:
БТР 1963. Български тълковен речникV С.,1963
Вакарелски 1977. Вакарелски,Хр. Българска етнография.С.,1977
Динеков 1980. Динеков,П. Български фолклор.С.,1980
Иречек 1978. Иречек,К.История на България.С.,1978
Касабов
2016. Касабов,Й. Богомилите вечни и
живи-пратеници от древността. Сс.2016
Касабов 2018. Касабов,Й. Шиковското население в Добруджа. Сс.2018
Колев 2002. Колев,Н.И. Българска Етнография (Етнология). ВТ.2002
Христова 2018. Христова,В. Амфоровидни съдове от некрополите при
Николово и Тръстеник Русенско.-В: Camera Danubiana
– Образи от градовете в страните по Дунав. Рс.2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар