Калина Михайлова от Шуменци с нова етнографска изложба - този път в румънския град Гюргево

Над 20 образци на народни костюми – наследство, образно казано, от „бабината ракла”, ще впише в поредно свое събитие педагожката Калина Михайлова от село Шуменци, Силистренско, която е носител на наградите „Пазител на традициите” и „Будител на съвремието”. Този път в Дома на пенсионерите жители на румънския град Гюргево ще имат възможност да се насладят на майсторството, вложено в традиционни български костюми. Експозицията си Калина, която е презвитера по православния канон, ще осъществи заедно със своя съпруг отец Михаил. Михайлова е бивш кмет на село Шуменци, а преди това е била и директор на местното училище, преди да бъде закрито.

Заслуга за част от колекцията – семейна реликва, имат нейни предци от две поколения назад в рода ѝ по майчина линии – българи преселници от Северна Добруджа, а друга са събирани една по една – закупувани, дарени и намирани на най-различни места, включително по сметищата в по-предишни години. Сред носиите има и екземпляри на по 100-140 години, и на практика те представляват истинско и непреходно културно наследство от цяла България.

Изложбата е своеобразно продължение на прояви в северната ни съседка – Букурещ, Кълъраш, Кирнодж, Бранещи и др., както и на изложби със същото съдържание, проведени в много български градове и села за събори и фестивали. Но, за отбелязване, веднъж и в Брюксел, през 2015 г. – тогава по покана Кристалина Георгиева, в качеството ѝ на еврокомисар. (Снимките с носиите са от изложбата в Кълъраш преди една година)

На 30 и 31 май в Силистра – музикално събитие „130 г. хорово изкуство в Силистра”

Народно читалище „Доростол-1870“ – град Силистра оповести програмата за провеждане на празнично музикално събитие „130 г. хорово изкуство в Силистра”. На 30 май от 17,30 ч. в Художествена галерия Силистра е творческата среща на тема „130 г. хорово изкуство в Силистра” с участие на представители на институции от областта, Български хоров съюз (БХС), също на диригенти на хорови и певчески състави, учители по музика, хористи и музиканти корепетитори. Специална презентация ще предостави възможност на всички участници да се запознаят със снимков и словесен материал относно 130-годишната дейност на певческите състави в Силистра от последното десетилетия на по-миналия век до днес.

Предвидени са поздравления към участниците от община Силистра – партньор в проявата, както и от гости – БХС, и от участници. Ще бъдат споделени добри практики. Ще има и музикални поздрави. В ход е подготовката на юбилеен вестник, посветен на годишнината на хоровото изкуство в Силистра, подобен на предишни издания. На другия ден – 31 май  2024 г., в 17 ч. е откриването на паметна плоча, посветена на събитието. Тя ще бъде монтирана на фасадата на Младежкия дом с надпис: „130 години хорово изкуство в Силистра“/НЧ „Доростол-1870“, Смесен хор „Седянка“ – Силистра“.

Час по-късно – в 18 ч., ще започне концертната програма в салона на Драматичен театър с участието на хорови състави от градовете Силистра, Сливен и Нови пазар, както и от Кълъраш,  Румъния. На 1 юни на гостуващите хорови състави ще им бъде предложено да посетят експозициите на Регионален исторически музей Силистра и Природонаучен музей „Сребърна“ в едноименния поддържан парк.

Използваните в материала снимки са от архива на читалището - от предишни издания за кръгли годишнини и други подобни, от сайта "Стара Силистра", Николинка Николова и др.

Предстои събитие, посветено на 130-ата година на хоровото изкуство в Силистра

Снимката е от колаж в специалното издание на Областна администрация Силистра за Международна музикално-сценична среща "Европа на крилете на песента и красотата", проведена в изпълнение на Комуникационна стратегия на Република България

На 30 и 31 май 2024 г. предстои събитието „130 години хорово изкуство“ в Силистра, предвидено в културния афиш с програма, включваща празничен концерт, в основата на който са Смесен хор "Седянка" при НЧ "Доростол" и гостуващи състави, както и творческа „кръгла маса“ с участници от страната, включително от Български хоров съюз. Проследявайки историята на хоровото изкуство в Силистра, доколкото я има написана, предимно в миналото за 70-ата и 80-ата година, както и по повод различни издания на Събор на хоровете от крайдунавските градове/страни  и конкретно на хор "Седянка", научаваме изумителни факти. Те говорят за спецификата на времето - в астрономическия и в политическия му смисъл, както и за традициите в сферата на културата. 

В предварителен план началото е когато чехът Карел Махан, възпитаник на консерваторията в Прага, дотогава капелмайстор на Моравската дивизия в град Ниш, става учител в Педагогическо училище - Силистра и поема ръководството на местния черковен хор. Той създава и първото по рода си в България музикално списание "Кавал", отбелязващо изявите на първите хорови прояви със светски характер в града, станали основата на различни формации. Махан твори и китката от народни песни, наречена "На седянка", която впоследствие влиза в репертоара на хор "Седянка", част от едноименно Музикално дружество (1908 г.). 

През 1896 г. е първата концертна обиколка на тогавашните силистренски музикални формации - хор и оркестър - в Дулово, Добрич, Тервел и Балчик, при това с благотворителен характер - в полза на населението от Силистренския край, пострадало от наводнение. Впоследствие още две дузини диригенти остават в летописа на хоровото изкуство в крайдунавския град. Освен Карел Махан (1894), това се Тодор Недков (1894-1896), Тодор Карагеоргиев(1896-1904), Ангел Кавлаков (1904-1906), Петър Бояджиев(1907-1912, 1914-1916, 1918-1927), Захари Йорданов(1913), Пенчо Пеев (1916-1917, 1929-1933, 1934-1948, 1953-1955, 1959- 1960), Николай Влахов (1933-1934), Андрей Папанчев (1948-1952), Неделчо Кисимов (1955-1957, 1959-1960), Николай Обрешков (1957-1958), Петър Карагеоргиев (1960-1968, 1995-1996), Арам Берберян (1968-1969), Чавдар Николов (1969-1988), Христо Стоев (1988-1989), Любомир Павлов (1989-1990), Николай Мерджанов (1990-1994), Георги Гичев (1994-1995), Снежана Спасова (1996-2001), Антонина Колева (2001-2002), Веселин Колев (2002-2004), Светлана Колева (2004-2005), Светлозар Христов (2005-2006, 2015-2016), Димитър Боев (от 2006 г.-2015), Лидия Кулева (2016 - до днес) - в преди това в продължение на години корепетитор на хора и преподавател по музика. 

Дейността на хоровете в Силистра са и символ на партньорство в най-различни начинания: с дружествата "Гайда" и "Доростол", със Спортно дружество "Юнак", с женското и с македонското дружества - в организацията на съвместни музикални програми, вечеринки, годишни актове и утра в педагогическото училище и в града. И още: с емигрантския  "Добруджански хор" в Русе, с хоровете "Млада гвардия и  "Дунав" - при едноименната ТПК; с хорове, съставени на професионален и училищен принцип, с детската формация "Дунавски славеи", която през 2014 г. отбеляза 50 години от създаването си, и др. 

Стотици са хористите, отделяли с години от времето си, за да подготвят песни и да изнасят концерти, участвайки в събрания, тържества, митинги, събори, фестивали и конкурси. В т.нар. румънски период (1918-1940 г.) "Седянка" - едноименното дружество и хорът, са в основата на съхраняването на българската култура в Силистра. Били са години, когато дружеството е имало общо 900 действителни и спомагателни членове. За 120 години хорово изкуство в Силистра, вкл. и най-вече благодарение на "Седянка"  продължение на повече от 115 години, пред публика са представени над 500 произведения от повече от 250 автори. Само до 1975 г., когато е чествана 80-ата годишнина, над 20 седенкари са били удостоени с ордена "Кирил и Методий", а 37 - със значките "Отличник на Комитета за изкуство и култура" и "За активна читалищна дейност". 

На 23 май 1910 г. е първият Събор на хоровете от крайдунавските градове (по-късно Събор на хоровете от крайдунавските страни), превърнал се още в първото си издание в общоградски празник, проведен в Дунавската градина на Силистра с участието на над 400 хористи от градовете Силистра, Тутракан, Русе и Видин. Впоследствие едни от най-добрите хористи на "Седянка" загиват като войници в Балканската война (1913 г.). През 1941 г. хор "Седянка" е приет в Българския хоров съюз. Пред 1964 г. за пръв път "Седянка" печели лауреатско звание и бронзов медал на втория републикански фестивал на художествената самодейност. Година по-късно "Седянка" чества 70 години на хоровото пеене в града и по този повод е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. 

През 1966 г. е възстановен съборът на хоровете от крайдунавските градове. Второто му издание е проведено с 22 състава и 1 400 певци. Сред тях е и ветеранката на хора Ценка Арнаудова, носител на орден "Кирил и Методий" III степен, участничка и в първия събор 56 години по-рано. Засега са проведени 13 събора на хоровете от крайдунавските градове/страни (последните два са съответно през 2016 г. със специалното участие на добруджанеца родом Теодосий Спасов - носител на званието "Кавалджия на планетата", и през 2023 г.). С историята на "Седянка" са свързани оперната прима Стефка Евстатиева, оперният и оперетен певец Христо Сарафов, певци от Фамилия "Пееви" и др. известни певци.

Междувременно през годините в Силистра са създавани и са действали и други хорове - хорове на учителките, на здравните работници, по профсъюзна линия, в училища и др. Хорове е имало и в други населени места в област Силистра - най-често към читалищата. Зараждат се многобройни вокални групи - смесени, женски, мъжки, предимно за изпълнение на народни песни - автентични и от сферата на обработения фолклор. Постепенно те набират много почитатели и понастоящем са в основата на дейността на културните средища във всички населени места. 

Знакови са конкурсите и фестивалите, създадени благодарение на тях: в Калипетрово - в чест на Васила Вълчева - "Българската Омирка", в Алеково - на името на Димитрина Кунева - първата добруджанска певица, записала песен в БНР в средата на 50-те години на миналия век, ограничен брой издания имаше и певчески конкурс в село Айдемир, в който жури беше друга фолклорна добруджанска емблема - певицата Калинка Вълчева. Понастоящем хорове има и към храмовете в Доростолска и Русенска епархия на територията на област Силистра, като най-голям от тях с настоящ диригент Йорданка Димова, а преди това - Димитър Боев, е при катедралния храм "Св.св. Петър и Павел" в Силистра. 

Според публикация във Фейсбук-страницата АРТ Силистра, "През 1965 година е основан хор "Дунавски славеи" с диригент Стоян Чешмеджиев, който за кратък период става един от представителните състави на Читалище "Доростол"-Силистра. През 1976 година участва на петия международен събор на крайдунавските хорове в Силистра и се представя отлично. От същата година под диригентството на Любомир Павлов започват и техните международни изяви в Италия, Чехия, СССР и други държави". За съжаление, по различни причини формацията прекрати своето съществуване и за него напомнят само снимки в социалните мрежи, в някогашни медии и паметна плоча в Дунавския парк, която дели мегдан с единствения в страната Паметник на песента, създаден през 1966 г. Остава и споменът за сподвижници на състава като музиканта Тома Данчев, пианистката Ингеборг Нейова и много други, за които си струва някой да създаде специален очерк, защото само написаното остава за вечността.

Пред Паметника на песента в началото на всяко голямо песенно събитие в Силистра се поставят цветя в знак на признателност към всички предшественици в отделните направления на песенното изкуство. Включително през 2010 г. бе проведен юбилеен концерт "100 години събор на хоровете от крайдунавските градове". С обещанието да звучи създаденият от Петър Бояджиев марш по текст на В. Н. Тумпаров, в който се казва ".."Седянка" наша вечно да живей" в името на вечния седенкарски девиз "...докле сърца туптят в гърдите".

Продължение за изявите на Смесен хор "Седянка": неговите хористи участват в тържествата за 1 800-годишнината на Силистра, вкл. с "Песен за Силистра" от Александър Райчев. Осезателна е и изявата на хора в честването на 100-годишнината на Народно читалище "Доростол" (1970 г.), както и на много други годишнини по различни поводи на не една и две институции, включително за 120 години на социалистическото движение (2014) и др. След 1970 г. зачестяват турнетата на хора в чужбина: СССР (Русия, Украйна), Гърция, Финландия, Италия, Австрия, Румъния и др. Все повече стават и наградите: 1991 г. - Германия (гр. Ненстерхаузен) - участие в международен конкурс - първи награди за "Дамски хор" и за "Диригентско майсторство"; втора награда за "Смесен хор". През 1993 г. в гр. Варна при участие в международния конкурс "Г. Димитров" - първа награда за "Смесен хор", втора награда за "Дамски хор" и награда в раздел "Диригенти". През 1997 г. от международния хоров конкурс "Шуберт" в Австрия (гр. Виена) хорът има трета награда в раздел "Смесен хор". 

През последните десетилетия класическото групово (хорово) пеене има и свои други варианти, някои от които стават все по-привлекателни за по-старото и съответно за съвременните млади поколения. Единият от тях са т.нар. Групи за стари градски песни (също и шлагери), поради което  продължение на години в Дните на Силистра покрай Празника на града - Кръстовден (14 септември) актуален бе фестивалът "Дунавски спомени", в основата на който бе ГСГП "Златна есен". 

Формацията е към НЧ "Доростол" и през 2024 г. отбеляза своята 30-а годишнина. В основата на нейния прощъпулник са предимно учители с диригент учителят по пеене Петър Йовов, който го ръководи до 2000 г. На своя 10-годишен юбилей „Златна есен” е група от 18 певци, подбрани с много добри гласове от своя тогавашен ръководител Йорданка Димова, която ръководи групата в продължение на 18 години. Сплотеността на състава води до много участия във фестивали и конкурси, където са спечелени много награди както от групата, така и от индивидуални изпълнители. Свои периоди в историята на златноесенните ни добруджански певци записаха като техни ръководители още Димитър Джамбазов, Никола Касабов и Иван Радев. В момента начело на групата е Йордан Здравков Георгиев - той е и сред неговите знакови солисти, под чието ръководство репертоарът не обновен, като са запазени най-емблематичните песни, звучали и в предишни години.

Запомнящи са изпълненията в продължение на много години и на Група за стари градски песни "Ретро" с ръководител Никола Касабов, който води няколко години и Група за руски песни "Интер" - и двете също към най-старото силистренско  читалище, както и Вокална група "Ехо".  Група за стари градски песни "Камбанен звън" и Мъжка вокална група за стари градски песни при Народно читалище "Пробуда" в с. Калипетрово просъществуваха дълго време, подобно на група "Чар" - Силистра и Група за стари градски песни при НЧ "Зора" - село Нова Попина. Свое достойно място през годините в този ганр извоюваха и две Мъжки вокални групи - при НЧ "Никола Й. Вапцаров" - град Дулово и НЧ "Христо Ботев" - град Главиница. Актуални към НЧ "Доростол" (през 1960 година то е обявено за Образцово народно читалище и е удостоено с орден "Кирил и Методий" – І-ва степен) са също няколко фолклорни песенни формации: народните хорове при АНТП "Силистра" и   ДФФ "Добруджанче", както и пенсионерските "Добруджа" и "Златен клас", а преди това и "Добруджански славеи".

В годините след 1990 г. сред най-популярните детски вокални групи бе Група "Бяло, зелено, червено" с вокален педагог Румяна Вълчанова, която продължава да работи и с днешните подрастващи. Свой огромен опит, включително с многобройни награди са и възпитаниците на две частни формации: Музикално студио "ДО РЕ МИ" с ръководител Бонка Скорчелиева и Център за музика и изкуства "Мегатон" на Миглена и Илия Илиеви. От тези структури израснаха и певци - солисти, запазили своето отношение към колективното начало - груповото, хоровото пеене. 

Според Венеция Караманова по нейна публикация на адрес www.darbifortalents.com, "...Хоровото изкуство в България е популярно още от дълбока древност и води началото си от традицията за колективно изпълнение на народни песни и песнопения, включени в езически ритуали. Било е предимно едногласно, като в него са участвали и жени, изпълнявали народни песни, и  мъже, като тяхната роля е богослужението – на мъжете. След образуването на българската държава през 681 г. и приемането на източноправославната религия през  865г. от Византия се създават благоприятни условия за развитие на музикалното изкуство  и най-вече на хоровото изкуство. Благодарение на самобитния песенен фолклор, българската култова музика запазила своя специфичен песенен облик. Изключително историческо значение за националното културно  издигане има създадената през 683 г. славянска писменост от двамата братя Кирил и Методий, превели на разбираем български език черковни книги и песнопения. 

Редица исторически документи свидетелстват за наличието на оригинално средновековно музикално творчество с най-характерна форма  „Болгарский роспев“ (български глас) – относително пълен цикъл от черковни песнопения и най-ярък представител на този период Йоан Кукузел (XIII век). За родоначалник на  хорово- изпълнителско изкуство се счита Янко Мустаков, който през 1868 г. създава първия светски многогласен хор. След Освобождението (1878 г.)  хоровото пеене се налага като отговаряща най-пълно на духовните търсения от  хората  изпълнителска форма. Композитори започват да творят в жанр "хорова музика". Създават се певчески дружества, които  през 1926 г. се обединяват   в „Съюз на хоровете“ (1935 – „Български певчески съюз, а сега – „Български  хоров съюз“, който навърши 90 г.). 

Развитието на детското хорово изпълнителско изкуство следва духа на времето. Училището е главното средище, в което децата се възпитават чрез пеене (в голям период от време в годините на социализма в България няма училище без хор). Организират се „Прегледи на хоровата самодейност". Огромно значение за установяване на високи критерии е създаденият през 1951 г. от композитора Георги Димитров хорово-диригентски клас при Държавна музикална академия. През 1946 г. е създаден от диригента Бончо Бочев първият детски хор "Бодра смяна" - София,  донесъл световна слава на детското хорово изпълнителско изкуство". Хорове в България са важен и интересен феномен в българската музикална култура."

Двустранна Търговска Камара България – Румъния за онлайн срещи за Интегрираната Териториална Стратегия за развитие на трансграничната зона Румъния-България

CIVITTA Strategy & Consulting (компанията ангажирана в разработването на “Разработване на Интегрирана Териториална Стратегия за развитие на трансграничната зона Румъния-България”) организира поредица от динамични онлайн работни срещи, предназначени да разпалят дискусия относно визията, целите и стратегиите за постигането им. Сесиите са както следва:

 

∙           Работна среща за Източна територия: 13 май 2024 г., 14:00 – 15:30

∙           Работна среща за Западна територия: 14 май 2024 г., 14:00 – 15:30

∙           Работна среща за Източна територия: 15 май 2024 г., 14:00 – 15:30

∙           Работна среща за Западна територия: 16 май 2024 г., 14:00 – 15:30

 

Работните срещи ще се проведат в Zoom, като линкът за четирите събития ще е един и същ: https://us06web.zoom.us/j/87517675412?pwd=mnd4bJoHQ86nD0vdaJ6ylGPQTo9RZj.1

 

Работните срещи имат за цел да насърчат оживени дебати по различни аспекти на ИТС, включително визия, цели за развитие, приоритети, видове проекти, източници на финансиране, покани за проекти и планове за изпълнение.

 

За да регистрирате участието си, моля, попълнете онлайн формуляра на адрес https://docs.google.com/forms/d/1BIXASTJFiDvdqhQeQCK7iZz5QpX4N5qeXghF0vQeP-g/edit?ts=663b378b.

 

Разработването и изпълнението на Интегрираната Териториална Стратегия за развитие на трансграничната зона Румъния-България се финансира от Политическа цел 5 – „Европа по-близо до гражданите“, в рамките на Програма INTERREG VI-A Румъния-България 2021-2027

 

Светослав Кьосев, заместник-председател на Двустранна Търговска Камара България – Румъния (Моб. телефон: BG +359 888 12 00 06 (Viber/WhatsApp), svetoslav.kyosev@bccbr.com. Контакти: www.bccbr.com, София 1000, Бул. Джеймс Баучер 76А, Hill Tower ет. 3, Букурещ 7000, Ул. Йон Гика 4, Силистра 7500, ул. Дръстър 36.

Място за незабрава в Силистра: паркът с паметника на 31 Силистренски (Варненски) пехотен полк и Мемориална стена на славата

В Силистра - на 9 май 2024 г., церемония за Деня на Европа, посветен на мира и обединението, честван в страните от Европейския съюз във връзка със създаването през 1950 г. на неговия предшественик – Европейската общност за въглища и стомана. Денят на Европа е един от общите ни символи, насърчаващи единството между нас, жителите на Стария континент. Този празник е белязан и с още едно важно за света и в частност за Европа събитие – подписването на 8 май 1945 г. на декларацията за капитулация на Третия райх в резултат на победата на антихитлеристката коалиция. На нея е отреден специален Ден на победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война. Празникът се отбелязва на 8 май от страните съюзници от Западна Европа и САЩ, докато в Русия и на 9 май - в повечето бивши републики на СССР.

На този ден преди 6 години в изпълнение на волята на Инициативен комитет - с последен и най-деен председател юристът Николай Димов, създаден две петилетки по-рано при негови предшественици на поста "областен управител на област Силистра", благодарение на многоетапна дарителска акция и със съдействието на община Силистра - тогава с кмет д-р Юлиян Найденов, мемориалната стена на славата бе осветена от отци на Доростолска епархия начело с тогавашния Доростолски митрополит Амвросий.

На нея са изписани 563 имена на войници и офицери от Българската армия, повечето от които от 31 Силистренски пехотен полк – Железен. От всички тях 119 са силистренци от други подразделения, също загинали за свободата не само на България, но и на други народи в битки на европейско и световно ниво. Проектът е на арх. Мария Друмева и е съгласуван е с Министерство на отбраната, както и е защитен пред Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства и пред Национален институт за недвижимото културно наследство. Част от проекта са и трите пилона със знамената на Република България, на Обединена Европа и на община Силистра.

По този начин бе обогатен с още символика паркът, посветен на полк, в чиято чест през 1985 г. бе изграден паметник, символизиращ едновременно героизма и трагедията, които вървят ръка за ръка във всяка война. И особено в най-кръвопролитната в човешката история, продължила близо 6 години.

Скулптурната композиция е дело на автора на проекта –това е скулпторът Георги Чапкънов – Чапа, осъществена заедно със скулптора Емил Попов и арх. Здравко Русев. Тя е част от Областен регистър на военните паметници и изобразява шестима войници в атака, стъпили върху четириъгълна наклонена плоскост, обшита с меден обков. Надписът върху него гласи „Слава на героите от 31 Силистренски пехотен полк /Железен/“. На него на времето мемориална книга посвети Красимира Орлоева, а популярен е и дневникът на полковия свещеник Марин Генов за участието му в бойните действия по време на Втората световна война.

В продължение на 7 години учителят по история Тодор Николаев издирва имената на загиналите за свободата на Европа и на България войници и офицери от 31-ви Силистренски пехотен полк, както и на силистренци, служили в други полкове от Българската армия, намерили смъртта си в боевете през Втората световна война. В издирвателската дейност активно участват и трите музея в областта – Силистренският, Тутраканският и Дуловският.

31 полк е създаден като Варненски, но в еуфорията през 1940 г. във връзка с възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България той е „преименуван“ неофициално, тъй като в него тогава са служели повече добруджанци от сегашната Силистренска област плюс околия Тервел. В този смисъл добруджанци остават „душата“ на полка, независимо от големия брой бойци от Варненско-провадийския край във втората фаза на Втората световна война.

В нейните рамки малко повече от половината от бойците в полка също са от Крайдунавска Добруджа, а останалите са от различни други краища на страната. По тази причина първоначално е имало идея на Мемориалната стена да бъдат изписани и населените места, но за опростяване на делото е приет вариантът – изреждането да е по азбучен ред по групи и чинове – малко име, инициал на презимето и изцяло представена фамилията. Смъртен акт №1 в полка е на името на Кръстю В. Кръстев от село Кладенци, Тервелско.

Сред изписаните имена като военен дописник е посочен известният български народопсихолог Иван Минков Хаджийски – родом от Троян (1907 г.), който е 119-ият в списъка на бойците, незавърнали се от фронта. Той е бил доброволец и умира при вр. Висока чука на 3 октомври 1944 година още в първия бой на полка, без да е негов член.

Минута мълчание – символичен поклон пред саможертвата на загиналите за свободата, изписани на мемориалната стена на славата и на всички други – знайни и незнайни, чиито кости лежат в общи гробове някъде по света – днес в деня на Европа и 79 години след края на Втората световна война.

Спазвайки традицията, цветя и венци днес поднасят представители на община Силистра, Областна администрация Силистра, на Военно окръжие, от Областните съвети на съюзите на офицерите и сержантите от запаса и резерва, както и на ветераните от войните, представителни групи от училища и културни институти, политически партии и граждани, сред които и потомци на ветерани от войните. Благодарим на всички за участието в церемонията.

Изложба в коридора на ПМГ Силистра - нагледен урок за неговата история в снимки и текстове

Стъпвайки в сградата на училището, вече всеки може да се докосне до избрани моменти от историята на ПМГ "Св. Климент Охридски" - град Силистра. В сайта на училището се казва: "Успяхме да реализираме чудесна идея, свързана с уважение към миналото, което да достига до наши дни и да изпълва с ентусиазъм за добри дела младите хора, спрели се да разгледат и прочетат. През последния ден на месец април и по покана на Анелия Невска - директор на гимназията, дългогодишният учител по история Тодор Николаев разказа на ученици и преподаватели интересни факти за началото не само на училището, но и за образованието в града и страната ни.

На таблата могат да се разгледат снимки от различни периоди и да се прочете повече за личности, оставили своя отпечатък в историята на ПМГ. Акцентът са постиженията на ученици в природните и точните науки. Не са пропуснати също спортните победи, както и любимите на много гимназисти актьорски изяви. Таблата се намират на първия етаж и могат да се разгледат от изкушените да надникнат както в далечното, така и близко минало.

Архив ВЕРСИНАЖ: http://jordansilistra.blogspot.com/2020/11/110.html -: 2020 г.: 110 години ПМГ Силистра, 130 години педагогическо образование в Крайдунавска Добруджа; https://silistranews.net/2021/06/01/album-kalendar-s-arhivni-snimki-razkazva-za-110-godishnata-pmg-silistra - Албум – календар с архивни снимки разказва за 110-годишната ПМГ Силистра.

С билет за театър - половин век по-късно

 Любопитна история с давност от 1974 година стана достояние след края на представлението на най-новото заглавие от репертоара на Драматично-куклен театър-Силистра на 30 април - комедията "Криворазбраната цивилизация", разкри директорът на културната институция Златина Станева.

Тя разказа, че сред зрителите, дошли да гледат спектакъла, който премина при абсолютен успех и след края публиката дълго аплодира актьорите с възгласи: "Браво" и Браво на вас", бе и силистренецът Младен Парушев заедно със съпругата си. През 1974 година Младен Парушев, тогава на 5 годинки, е бил първият зрител на детско представление, закупил билет и прекрачил прага на новооткрития Държавен куклен театър в крайдунавския град и като подарък получава от тогавашното ръководство вечен билет за всички представления.

Държавният куклен театър в Силистра е открит тържествено на 20 февруари, 1974 година, а лентата е прерязана от тогавашния председател на Съюза на артистите в България Любомир Кабакчиев. Повече от 10 години културната институция е преобразувана в Драматично-куклен театър, като репертоарът предлага пиеси за малки и големи зрители.

"Тъкмо с този вечен билет г-н Младен Парушев и неговата съпруга гледаха представлението на "Криворазбраната цивилизация" на 30 април, като екипът на Драматично-куклен театър-Силистра бе щастливо изненадан. Разбира се, че ние веднага осигурихме две места за семейство Парушеви", допълни Златина Станева.

От своя страна Младен Парушев разказа, че вечният театрален билет се пази като ценна семейна реликва и ще се предава на поколенията във фамилията. "Силно сме впечатлени от комедията "Криворазбраната цивилизация", режисьорката работа и играта на актьорите, като препоръчваме тази комедия на всички жители и гости на град Силистра, които все още не са я гледали", коментира семейство Парушеви.

Всички реакции:

33