петък, 22 юни 2018 г.

„Рицари и юнаци. ЙОАНитите“: за властта над миналото, настоящето и бъдещето


На 21 юни 2018 г. в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра бе представянето на изследователския проект „Рицари и юнаци. ЙОАНитите“ на филоложката от Силистра Снежанка Генчева. Избраният за първа среща с читателите на творбата ден не е случаен – връзката е с празника Рождество на св. Йоан Кръстител, както и 23 юни, когато е най-страшната битка от Великата обсада на Малта. За поредния си труд Генчева бе поздравена от Регионалната библиотека и с поздравителен адрес от Областна администрация.

Посланието на книгата, резултат от тригодишен труд, според Генчева: „Който знае миналото - има власт над бъдещето“. Изследването е разказ за един от мъжете, наречени или избрали да се нарекат Йоан - наследник на българската царска династия и малтийски рицар. Книгата се основава на хиляди документи и други писмени свидетелства, на множество артефакти от миналото и настоящето, проучвани на място в различни страни, както и на специалния прочит на 737 фолклорни текста, публикувани през последните три века, сред които и песни за Малта.

„Книгата ми обхваща период от 1 000 години и е свързана с факти от Волжка България до Вашингтон и други краища на света, а близо 1 000 бележки под линия дават допълнителна информация; ползвани са документи от различни източници, вкл. и непознати у нас от Испанския кралски институт…Зададох много въпроси, стигнах до някои отговори,…ще продължа нататък“, заяви авторката в експозето си.

За какво става дума в актуалния за момента проект на Генчева, свидетели на чието представяне бяха: екип на домакина – регионалната библиотека – нейният директор Даниела Недялкова направи въведение в темата; трима известни историци  - Веселин Аврамов от РИМ, Петко Добрев – държавник и също автор на подобни книги - те изказаха вкратце свои гледни точки, и д-р Йордан Касабов – етнолог с изследвания в няколко направления, документирани в книги, вкл. за богомилското начало у нас и по света; двама преподаватели филолози от Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“, краеведът Михаил Гавазов и др.

В книгата се прави съпоставка между фолклорни текстове с убеждението, че най-истинският разказ за историята е народното творчество, тъй като на народа няма кой да му налага цензура „какви песни да пее и какво да разказва“, за да представя нещата така, както ги помни или ги е разбрал. Едно от „откритията“ на Генчева, че Йоан не е име в българската история, а е определение, титла. 

При българските владетели единствено Йоан Комнин от семейството на цар Йоан Александър има за съименник св. Йоан Кръстител. Впрочем в Библията – настолната книга на християните, има поне 27 персонажи със същото име, показва изследването. В 96 случая на влашки войводи има самоопределение като Йоан. В книгата са вплетени доказателства за връзки на българските владетели с Малтийския орден.
Според Уикипедия, „хоспиталиери (от лат. - hospitale – гостоприемен; hospital – болница, лечебница), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Основан е по време на кръстоносните походи начело с брат Жерар през 1099 г., но съществува и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Орденът поддържа и досега болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II  и Евгений III, съответно в 1113 и 1153 г.“.

В рамките на дискусията в библиотеката стана ясно, че Русия в различните й превъплъщения на държавност е имала отношение към Малтийския орден от Петър Първи до Николай Втори, от който се „дистанцира“ едва през 1954 г. Този факт бе използван от участник в срещата да направи заключение, че руско влияние е имало над Йоанитите през всичките тези векове, вкл. и при защитата на интереси по света, и конкретно на Балканите.

Посочено бе също, че българската църква на Божи гроб в известен период от време е поддържана от района на „Дръстър“. Подсказана от аудиторията, присъстваща на представянето, теза бе, че най-масовите помюсюлманчвания по време на Османската империя са в райони в българските земи, където народът не е твърдо свързан с източноправославната църква, което било тема за размисъл.

За някои от присъстващите историци „темата е огромна и дълбока, и по нея си заслужава да се работи“, но „няма очаквания официалната българска историография да се произнесе по написаното от Генчева“. Направен бе и извод, че е крайно време да се направи нов прочит на църковната история на България, сведения за която със сигурност има в архива на Константинопол, но „той е таен и пазен“. За съжаление – българските книги от Средновековието са или унищожавани методично пред вековете, или се пазят някъде, но няма достъп до тях.

Преди 4 години бе представен друг изследователски проект – „Цар Иван Шишман и Дан войвода – 23.09.1386“, отново дело на Снежанка Генчева, възпитаник на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. С него тя надникна зад думите в песните и зад изображенията в паметните знаци, за да разкрие една „голяма средновековна тайна“. Тогава в обем от 816 страници на популярен и достъпен език бе представен резултатът от многогодишна работа – задочно и на терен, започнала с въпроса защо българските народни песни възпяват цар Шишман и величаят Дан войвода.

Архив ВЕРСИНАЖ: Според проф. дин Георги Атанасов от РИМ Силистра „търновката Мария - съпруга на цар Шишман, е като Хубавата Елена в историята на древна Гърция, по повод „историята“ й с Дан войвода, който е кръстник на нейното дете. Става дума за красива любовна драма с много последствия, която липсва в румънските исторически извори, както и в официалната българска история. Тази драма е заметена под чергите на история, които днес Генчева отмита, а навремето е отекнала в цялото балканско културологично пространство; подобни истории има като рицарски романси, за които са останали свидетелства в замъците; за съжаление у нас имаме от XIV в. в някаква степен запазени само 4 средновековни центъра, докато на Запад има градове с цели квартали от XI-XII в.“.

сряда, 20 юни 2018 г.

Най-дългият ден в годината превръща Силистра във фестивален град за половин месец

В навечерието на най-дългия ден в през 2018 г. Силистра се превръща във фестивален град за половин месец. Първо на ход е Фестивал на китарата Дунавски струни, който ще има прощъпулник в нашия град, арена на който ще станат Дунавски парк, салонът на общината и Художествена галерия. После идва ред на поредното издание на Международния детски фестивал Утрешният мир започва с днешното приятелство.


На пресконференция с участието на д-р Юлиян Найденов, кмет на община Силистра, и на Виктория Цветкова от Клуб Акустик - инициатор на фестивала на китарата, бе изразена надежда,  че Дунавски струни“ може да стане също традиционен, благодарение на  организаторите, спонсорите и участниците.

Община Силистра оказва финансова и логистична подкрепа за организацията на фестивала, какъвто има има и в други градове у нас. В таз годишното издание ще участват китаристи от Добрич, Плевен, Варна, Русе и Силистра, на които ще бъде предоставена възможност да се  запознаят с културно-историческото наследство на Силистра. 

Фестивалът Дунавски струни е част от събитията, посветени на Деня на р. Дунав послучай международни яден на реката - 29 юни. Събитието ще бъде открито в залата на община Силистра на 22 юни от 19 ч. с концерт на Акустик Трио 3000. 

На следващия ден от 10 ч. ще е конкурсната програма за изпълнение на електрическа китара - концертите в зала 13 на Художествената галерия започнат от 19 ч. и в 22 ч. в пиано бар Артистик, където ще е концертът на наградените по волята на известни китаристи - жури, сред които най-известен е рок музикантът Иван Лечев - ментор в ТВ-шоуто Гласът на България. На 24 юни  е конкурсът за класическа китара, а вечерта  е гала проявата на победителите. Входът е свободен за всички събития.


Международният детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“ ще се проведе в Силистра от 2 до 6 юли 2018 г. под патронажа на д-р Юлиян Найденов – кмет на Община Силистра. Над 300 са децата, участници във фестивалните прояви на Двадесет и третото издание.


През настоящата година участие във фестивала ще вземат четири чуждестранни състави: Ансамбъл „Астарта-Зорецвит“ от гр. Голобино, Полтавска област, Украйна; Ученически ансамбъл „Мермиси“ от гр. Хула, Грузия; Фолклорен ансамбъл „Малък Чеханов“ от гр. Чеханов, Полша; Фолклорен ансамбъл „Битоля“- от гр. Битоля, Македония.


Всички силистренски детски танцови състави също ще участват във фестивала: Ансамбъл „Добруджа“, ФГ „Ритъм“, ДФФ „Добруджанче“; както и балетите Б 2; „Лиденс“ и „Аксел“; Клуб за състезателни танци „Елеганс“. Постоянно ще работи фестивалният клуб във фоайето на залата на Община Силистра, в който журналисти, участници, гости и граждани могат да получат актуална информация за фестивалните дни.

Акценти в програма:
- На 3 юли 2018 г. от 10.30 часа в Дунавския парк – втори фонтан, ще се проведе ателие по танци с всички участници. В ателието ще се разучават фолклорни хора от всички страни – участници във фестивала. Същия ден от 17 часа е дефилето на съставите, предвождани от Градски духов оркестър и флага на фестивала – от фото „Стаки“ до площад „Свобода“, където от 17.30 е тържественото откриване на фестивала с изпълнение на химна на фестивала „Де е България?“ и издигане на фестивалния флаг. Следва първият фестивален концерт в салона на театъра.

- На 4 юли 2018 г. от 10 часа на басейна на хотелски комплекс Дръстър“ Силистра ще се проведе конкурсът „Мис и Мистър Фестивал“, а от 18 часа в салона на театъра стартира вторият фестивален концерт.

На 5 юли 2018 г. от 11 часа в заседателната зала на Община Силистра кметът на общината ще се срещне с представителни групи на всички състави участници във фестивала. От 17 часа е тържественото закриване на фестивала и заключителният концерт.

Фестивалът стартира през 1994 година като първият за България Международен детски танцов фестивал с въздействащото послание „Утрешният мир започва с днешното приятелство“. Основатели са председателят на Сдружението на детско-юношеските хореографи в България Агрипина Войнова и силистренският хореограф Йордан Филипов, а в продължение на години негов ментор бе началникът на отдел Култура при община Силистра Виолета Балева. В годините към проявата отношение имаха и ресорните заместник кметове в различните кметски мандати от близо четвърт век насам. В Силистра са гостували изявени детски танцови състави от Европа, Азия, Америка и Африка - близо 4 000 представители на над 30 страни. 

Награди за таланти от Силистра от конкурси в Шумен и Несебър


От протокола на зоналния кръг на фестивала „Нека винаги да има слънце“, проведен в град Шумен с участие на победителите от регионалния кръг и от Силистра, става ясно, че нашите представители имат няколко престижни награди.

Първи места за: Никол Черникова – ДГ „Нарцис“ в раздел „Песни“; ДГ „Нарцис“ – за танц „Бабушки старушки“; Трио „Рая, Рада, Яна“ (ЦМИ „Мегатон“) в раздел „Песни – колективни изпълнения“; Камелия Неделчева (ЦМИ „Мегатон“) в раздел „Песни – инвидивидуални изпълнители“. Второ място за ДГ „Нарцис“ – танц „Котета“ (1. място не се присъжда). Трето място: Николета Караджова(ЦМИ „Мегатон“) в раздел „Песни – индивидуални изпълнители“.

Междувременно в град Несебър бе проведен 19-ият международен детски фестивал „Слънце, радост, красота“ с участието на Вокална група „Бяло, зелено, червено“ при ООС „Младост“ Силистра с ръководител Румяна Вълчанова, на която бе отредено почетното четвърто място.


вторник, 19 юни 2018 г.

В Силистра филоложката Снежанка Генчева представя нова книга на историческа основа

На 21 юни в четвъртък от 17.30 часа в Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра ще бъде представена книгата за йоанитите. Повод за това е празникът Рождество на св. Йоан Кръстител, както и датата 23 юни, когато се случва най-страшната битка от Великата обсада на Малта. Очаквайте разказ за един от мъжете, наречени или избрали да се нарекат Йоан - наследник на българската царска династия и малтийски рицар. Книгата се основава на хиляди документи и други писмени свидетелства, на множество артефакти от миналото и настоящето, както и на 737 фолклорни текста, публикувани през последните три века.
Уикипедия. Хоспиталиери (на френскиOrdre des Hospitaliers, на малтийскиOrdni ta’ San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta).
Организацията им представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи начело с брат Жерар през 1099 г., съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Названието „хоспиталиери“ произлиза от лат. hospitale – гостоприемен; hospital – болница, лечебница. Най-ранното наименование на ордена е „Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani“. Орденът поддържа и досега болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III съответно през 1113 и 1153 г.

Архив ВЕРСИНАЖ. През м. февруари 2014 г. бе представянето на подобна книга от Снежанка Генчева - „ЦАР ШИШМАН и ДАН ВОЙВОДА – 23.09.1386“, наречена „изследователски проекти 2013“. Авторката е от Силистра, възпитаник е на филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и на Кръжока по фолклор на проф. Анчо Калоянов. Топ фолклористът, сам автор на няколко книги с фолклористична, митологична и литературна тематика, е сред петимата академични преподаватели, изказали се с уважение към труда на Генчева. С него тя надниква зад думите в песните и зад изображенията в паметните знаци, за да разкрие една „голяма средновековна тайна“.
В предварителната покана за представяне на книгата намираме следния есе-текст: „Когато двама велики мъже  делят мегдан, по-голям от целия свят – едно сърце...Когато една глава се разделя с короната си, а едно тяло – с главата си...Когато за това се пеят  стотици песни векове наред  от морето, наричано Адриатическо,  до степите на Южна Русия...Холивуд може само да точи лиги и да премлясква гладно за тяхната история. А вие – да я „видите“ сега!“ С продължението с елементи на анотация: „Тази книга започва с „Любов”  и завършва с „Дай покой на душите им, Господи!”. В нея присъстват Малкият принц и Хубавата Елена, както и добруджанският мъжки ръченик с шиници. В книгата има място за „шифъра на патриарх Евтимий“, водещ до уникалните портрети на последния българин, приеман като цар и самодържец. И на всички, които по силата на кръвта имат към онзи момент законни права върху короната“.
В поканата за представяне на книгата с участието на археолога от РИМ – Силистра Георги Атанасов, доктор по християнска история, също автор на научни и популярни произведения, се казва: „В книгата вобем от 816 страници на популярен и достъпен език е представен резултатът от многогодишно изследване, започнало с въпроса защо българските народни песни възпяват цар Шишман и величаят Дан войвода. Търсенето на отговори на въпросите разкрива „една голяма средновековна тайна“. Освен известната от българската историческа литература фактология по темата, авторката ползва оригинални влашки паметници и документи, както и археологически находки от ХІV век, открити на територията на република Румъния, вкл. проучвания и публикации на румънски учени.
В детайли са анализирани 452 народни песни, записани в географския ареал от Адриатическо море до Южна Русия и издавани  през последните три века. Заради трудния достъп до много от тях 297 песни са включени в приложението. Тeкстът е илюстриран с много снимки, таблици, схеми и диаграми. Уникално е представеното за пръв път тук стенописно изображение на последния български владетел – Шишман, приеман като цар и самодържец на българите, както и на всички, които по силата на кръвта имат към онзи момент  права върху короната“.   
Книгата е ориентирана към широк кръг читатели – ученици, студенти, работещи, пенсионери. Но заради преобръщащите представите ни за българската история в края на ХІV век резултати под линия са дадени отпратки към изворите и научните публикации, върху които стъпва това увлекателно издирване.
„Изглежда почти невероятно, но Регионална библиотека „Партений Павлович“ разполага с богат фонд, който любезно ми предоставен за моето изследване, така както съм ползвала фондовете на библиотеките в Пловдив, София (Националната библиотека), Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и др., поради което те на практика са почти съавтори на книгата“, заяви при представянето Снежанка Генчева.
„Като историк съм впечатлен  от труда на авторката, която е филолог, тъй като е тръгнала по една нова линия и траектория във връзка със събития и исторически герои, образи и личности от 14 в., за които тя ще говори на 7 март в предаването „Час по България“ на телевизия СКАТ, чийто водещ е проф. Пламен Павлов“, каза във встъпителните си думи при представянето на книгата Георги Атанасов. Той не скри от аудиторията, че именно това столетие век е сред най-изследваните. Тогава  България влиза в орбитата на европейското всекидневие.
Според учения, защитил професорски докторат, „търновката Мария, съпругата на цар Шишман, е като Хубавата Елена в историята на древна Гърция“, по повод „историята“ й с Дан войвода, който е кръстник на детето й. Става дума за хубава любовна драма с много последствия, която липсва в румънските исторически извори, както и в официалната българска история. „Тази драма е заметена под чергите на история, които днес Генчева отмита, а навремето е отекнала в цялото балканско културологично пространство; подобни истории има като рицарски романси, за които са останали свидетелства в замъците ; за съжаление у нас имаме от XIV в. някаква степен запазени само 4 средновекивни центъра, докато на Запад има градове с цели квартали от XI-XIIв.“, пояснява проф. Атанасов. Ефектът с елементи на изненада бил в няколко пункта: намерени са отговори на въпроси, търсени от десетилетия, вкл. и за смъртта на Дан войвода (Дан I), за която има „приписка от три реда“. И всичко това е благодарение на фолклористичен структурален анализ. В песните е потърсена т.нар. археологическа структура, анализът е по теми, действия и детайли, вкл. и на основата на артефакти. Пак според специалистите „песните са хлъзгава територия, защото е необходима огромна маса от съвпадения“, но авторката се е справила с тази „опасност“. За песента обаче синур няма, както казва народът, поради което тя е истинският народен епос.
В Уикипедия четем: Иван Шишман е цар на България от 1371 до 1395 г. Син е на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен. Иван Шишман се жени първо за българката Кира-Мария, която почива през 80-те години на XIV век. За втора съпруга той взема Драгана Хребелянович, дъщеря на сръбския принц Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително Александър Шишман, първороден син, пленен приел исляма под името Искендер и станал управител на Самсун през 1418 г.;Фружин, участвал във въстанията и походите срещу османската власт; имал е син, също наречен Шишман; Фружин  умира в Унгария през 1454 г.; княгиня Кераца Шишманинае дъщеря на Шишман и е посочена в Бориловия синодник“.
Дан I (около 1354 - 23 септември 1386) е владетел на формиращото се Княжество Влахия е  от 1383/85 до 23 септември 1386 г., син е на Раду I и полубрат на Мирча Стари.
Според специалистите, „впечатлява новият подход към личността и образа на Шишман“. Оживява и образът на неговия син Фружин, една забележителна фигура и предвид факта, че е освободил Силистра за няколко години през 1425 г. И отново Георги Атанасов: „Фружин е последната инсигния(б.а.- символ или знак на лична власт, статут или пост на представител) на българската държавност.
В заключение – книгата вероятно ще предизвика много спорове в тесните научни среди както сред филолози, така и сред историци, но тя заслужава да бъде притежавана от библиотеките на всички родни специализирани институти, а и в чужбина. Защото „българският XIV в. и знаковите му личности“ заслужават да бъдат коментирани с възможностите на съвременната наука.