четвъртък, 23 ноември 2017 г.

На 1 декември палим елхата в Силистра


Рок и поезия в една есенна вечер в Силистра


Уважаеми съграждани, скъпи приятели, ценители на изящната словесност,
Рок клуб „Силистарс” и Дамски клуб „Осезание” 
с любезното съдействие на Община Силистра 

ви канят
на
поетично-музикална вечер

С УСМИВКА КЪМ ЖИВОТА

с гост  поетесата

ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА – СВИДНА

от гр. Варна

 23. 11. 2017 г. , в ресторант „Силистра”
от 18 ч. Вход свободен

Силистренка заведе на обмен в Япония ученици от София, Пловдив и Казанлък

В навечерието на поредната си годишнина ПМГ „Св. Климент Охридски“ град Силистра има отново повод за гордост и радост, свързан с дейността на гимназията като част от мрежата на училищата на ЮНЕСКО в България, научаваме от ФсБ-профила на училището. Да приповним, в началото на миналата година беше обявена програма за обмен с японски училища от град Окаяма между двете мрежи на училища, асоциирани към ЮНЕСКО. 

Предвидено е дейностите по програмата да включват ученици и учители, които ще обменят опит, и дейности, свързани с образованието за устойчиво развитие, като: опазване на околната среда и културно-историческо наследство, образование за международно разбирателство и други. 

Във връзка с това предложение от японска страна за първата визита по програмата (включваща дейности за периода 2017-2020 г.) бяха избрани за обмен четирима ученици от 4 български училища: Национално училище за танцово изкуство – София, 138 СОУ – София, Национална гимназия по пластично изкуство и дизайн - гр. Казанлък и СУ "Иван Вазов" - гр. Пловдив. 

Учениците трябваше да бъдат придружени от един учител, координатор в мрежата на училища ЮНЕСКО в България и тук идва личният ни повод за гордост, защото националният координатор на АСУ към ЮНЕСКО отправи покана към  Калина Сато-Жейновазаместник-директор по учебна дейност на най-старото средно училище в област Силистра (бел. ред.-на 27 ноември от  17,30 ч. в салона на ДТ Силистра училището празнува своята  107-ма годишнина), като човек с опит, живял, учил и работил в Страната на изгряващото слънце. 

Визитата бе в периода 9-15 ноември, когато е сезонът на красивата японска есен: тогава японските кленове са обект на съзерцание, възхита и истинска зрителна наслада, тъй като са щедро обагрени в най-причудливи нюанси на зелено, златисто жълто и огнено червено. Посещението включваше сърдечна среща с кмета на град Окаяма - господин Масао Омори, гостуване в две гимназии - Ичиномия и Гакугейкан, домакини на събитието в града, а българските гости имаха възможност да участват в чаена церемония, калиграфско писане и демонстрация на бойното изкуство кендо, да се преоблекат в традиционно леко кимоно – юката. 

На 11 ноември бе официалната същинска част на обмена – над 150 ученици от 10 училища в Окаяма, заедно с гостите от България, са събрани в огромна зала, за да презентират дейностите на своите училища, свързани с целите на ЮНЕСКО. След това са разпределени по групи за дискусия с цел обобщаване на ефекта от различните дейности и начертаване на нови цели и споделяне на нови идеи. 

На официалното парти, организирано в чест на българските гости, присъстват освен ученици, директори, заместник-директори, координатори от десетте гимназии, още и представители на кметството и общината (от отдела за образование и устойчиво развитие на град Окаяма). Българските гости се насладиха на уникално изпълнение на вадайко – традиционен японски барабан, а японските се включат в български хора.

В следващите дни домакините предоставят нови изненади – посещение на замъка Окаяма, известната градина Коуракуен (създадена през 1700 г., една от трите най-великолепни в Япония), шинтоисткия храм Кибицу и още много други. Впечатленията на учениците и г-жа Сато не се изчерпват с написаното, но понякогана човек му се иска разстоянията между България (вкл. до малка Силистра) и далечните държавите да не са толкова големи и трудно преодолими. 

В заключение г-жа Сато-Жейнова заявява: "Ето защо пожелаваме на още ученици и преподаватели да имат възможността да се докоснат до различни на нашата култури, а след това да споделят с нас хубавите си емоции, които да ни усмихват".

вторник, 21 ноември 2017 г.

Пловдивчанин представя в Силистра книга с очерци за дейци на Съюза на слепите



В дните около празника Ден на християнското семейство, в Силистра има няколко изяви (сред тях и концерт на 22 ноември от 17,30 ч. в Младежки дом Силистра със състави на НЧ „Доростол“), вкл. и литературни – първата от тях бе представяне на книгата за село Окорш на инж. Атанас Сивков от Варна. Неговата съгражданка Евгения Георгиева – Свидна, също представя книга в нашия град чрез музикално-поетичен рецитал заедно с Дамски клуб „Осезание“ (23 ноември от 18 ч. в ресторант „Силистра“). На ход е и представянето на книга на пловдивчанина Ангел Сотиров, съдържаща очерци и разкази (23 ноември от 10 ч. в Регионална библиотека „Партений Павлович“).
 
„Силуети в здрача“ е седмата книга на автора, отпечатана в престижното софийско издателство „Феномен“ с консултанти д-р Петър Стайков и маг. Стефан Данчев. Тя съдържа 26 биографични очерка, три интервюта и два документални разказа, придружени със снимки, повечето от тях цветни.

Обект на авторските съчинителски пориви са писатели, поети, композитори, диригенти, учители, изтъкнати дейци на Съюза на слепите в България (ССБ). В мнозинството си тези персонажи са слепи или слабо виждащи. С нормално зрение са само писателите Христо Стоянов и Стефан Стойчев, холандският есперантист и щедър благотворител на българските слепи и глухо слепи Жак Туиндер, изявената общественичка и спортистка на Съюза на инвалидите в България Веска Младенова.

Книгата завършва с доста любопитен раздел, наречен „Другите за Ангел Сотиров“: в 14 страници са представени за него текстове от шестима автори в мерена и немерена реч. Още на 9 мартт. г.,само двайсетина дни след появата й, „Силуети в здрача“ бе брилянтно представена в предаването „Тези мънички минути" с водеща Мира Попова по софийското радио Алма матер.

ССБ побърза да закупи от автора 12С екземпляра от нея. Въпросната книга е вече налична като аудио версия в фоно библиотеките на ССБ. До края на настоящата година тя ще се появи и на брайлов шрифт.Книгата още през месец май е качена в електронната библиотека на Национално читалище на слепите „Луи Брайл 1928“.


За Атанас Сивков и за неговите „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“



На 20 ноември в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра бе представянето на книгата на Атанас Сивков „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“ (първа част). В него участваха авторът, директорът на библиотеката Даниела Недялкова и Мануела Енчева – завеждащ краеведския отдел. Поздравителни адреси от областния управител Ивелин Статев и от кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов.

Инж. Сивков е председател на Туристическо дружество „Черноморски простори“ Варна и е автор на шест книги, преди всичко фокусирани върху туристически обекти в Североизточна България, край морето и в манастирските комплекси. Организатор е на един от най-интересните походи – по крайбрежието на Черно море от Бяла до Варна.

В него неведнъж са участвали и силистренци – представители на СУ „Никола Вапцаров“ и на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“. През 2016 г. възпитаникът на ВНВУ „Васил Левски“ Велико Търново и на Военна академия „Г. С Раковски“ София бе сред стожерите и на пътуването до могилата на хан Кубрат в Украйна, където се провеждат големи тържества на българската общност. Той е представител на 260-годишния Сивков род, на чиито 5 от общо 9 срещи е организатор от 1977 г. насам.

 
Негов представител е Филип Сивков – един от прототипите на Йордан Йовков, преди време днешният му родственик Сивков осигури изложба за „певеца на Добруджа“ Йордан Йовков, която отново бе на разположение в силистренската библиотека. „Началото на книгата сложих в периода 1980-1990 г. с две кратки монографии, публикувани във варненски вестник, но преди пет години се захванах отново с материала, а до две години за сбора на селото се надявам да е готово и продължението“, каза авторът в началото на своето представяне.

Името на селото с 2 000 години история, наследник на 6 махали и намиращо се на главния път Силистра – Разград, е дадено през 1942 г., идва от прабългарския копан Окорсис, който в началото на 9-и век е защитавал източната граница на България по река Днепър (бил е началник на войската и сътрапезник на Омуртаг), и е единственият известен представител на прабългарския род Чакарар Първите сведения с наименование на населено място е от 15-16 в. (Рахман ашиклар, т.е. Рахман певецът или Рахман играчът).

В миналото, когато селото е било и център на община с 10 села наоколо, се е имало за градец, който в йерархията на населените места е преди наименованието град (колиба, махала, село, градец, град, столица), в момента е кметство – от 1999 г. насам.

В рамките на близо 300 страници Сивков е подбрал богата информация в цифри, факти и имена, представяща на практика историята и живота в село Окорш в продължение на дълги векове – от времето на траките (6-2 в. пр. Хр.) и до днес. Селото, в което в най-добрите му години е имало 2 278 души (1975 г.), а днес е с 1 868 души, е нестандартно за нашия район и по отношение на етническия си състав.

В него живеят потомци на местни българи, както и на преселници от Северна Добруджа (200 семейства от Башкьой); местни турци и преселници от Родопите; както още наследници на българи от Софийско, Петричко, Кюстендилско и от други места на родината. Някои от тях са идвали в Добруджа, за да бъдат оземлени, а други са предпочели да живеят тук, защото в миналото е имало поминък.

Малцина в Крайдунавска Добруджа знаят, че село Окорш има и своя песен по текст на Величка Манолова и по музика на Калина Русева. В селото гнездят черни щъркели, заедно с 20-30 гнезда врабчета. Празникът му е на 21 септември, когато е Малка света Богородица. В близост до селото има ж.п. спирка от 1960 г. насам, а от преди това вече са факт ТКЗС (1948), ДЗС (1950), електрификация (1953-1954), общоселска радио уредба (1955), нова училищна сграда (1962), сграда на селсъвета (1966), модерна селска баня (1969) и др.

В селото също има Младежки дом – някога най-голям в селските райони на тогавашния окръг. В селото има две църкви – едната е в къща, подарена от някогашен свещеник, а другата е от 2000 г., когато с референдум е взето решение бившето каменно училище да бъде превърнато в православен храм. В старото осмокласно училище има и уникална етнографска сбирка.

В селото има две действащи джамии. По-старата от тях е на над 200 години и по времето на румънския период е било училище за изучаване на Коран. Мюсюлманите в предишните десетилетия са се молели в 6 джамии, тъй като във всяка махала е имало по една.

Известни са имената на 22-ма кметове от 1878 г. (без румънския период). Най-дългогодишен от тях е Стефан Василев (2003-2015), кмет е бил и Петко Добрев – областен управител на област Силистра (2001-2005, януари-март 2017). В момента селото си има за първенец и първата жена кмет – Емилия Кралева. Любопитно е също, че сред кметовете има и образовани хора, пратени от София.

Село Окорш помни и важни гости като 30-ия султан на Османската империя Махмуд II, нощувал в селото на 9 май 1837 г., което тогава е било част от стратегически пътен възел. Затова свидетелства колона, намираща се в старото турско гробище в съседното село Грънчарово. В района има и крепост (45 дка) от началото на 9-и век, по която е работено в продължение на десетилетия, за да бъде разкрита. В селото има и три пещери, входът и изходът на едната води към крепостта.

Първата учителка след 1940 г. е от Русе – за отбелязване местното средно училище „Йордан Йовков“ издържа на демографския срив вече няколко десетилетия. В селото е имало начално турско училище до 1959 г., както и в продължение на 8 години – до 1966 г., и т.нар. Зимно практическо училище, обучаващо хора от района в различни професии, най-вече в сферата на земеделието.

В селото има две библиотеки – в училището и в Народно читалище „Христо Ботев“. За отбелязване – патриотично е и името на потребкоопа – „Стефан Караджа“. В началото на века окоршанци не са участвали във войните за национално освобождение, тъй като мюсюлманите не са били вземани за войници. Във втората световна война има участници от селото, което не е дало за радост нито една жертва – всички те са представени в книгата. Представени са също 80-90 прякора – звучни и интересни. Има информация също за характерните особености на обичаите и на сватбените тържества.

Село Окорш се отличава с богата народностна култура, включително при съхраняване на изворното творчество, за което в книгата има богат илюстративен и информационен материал. След справочника за община Кайнарджа, който наскоро излезе под авторството на Дафинка Станева – ръководител на Туристическия посетителски център в селото, книгата за Окорш е поредното доказателство за живото краеведческо начало в Силистренския край. 

В този смисъл е и голямо очакването от предстоящото представяне на 27 ноември от 13 ч. в ХГ Силистра на още една уникална книга, наречена „Енциклопедия на Силистренска област“, към създаването на която са съпричастни общинските администрации, читалищата, краеведите, служителите на музеи и на други институции.