Изложба в Силистра на славен книжар възрожденец от Пловдив

 

28 март 2023 г. Етнографски музей – Силистра. Откриване на изложба за възрожденеца Христо Г. Данов (1828, Клисура – 1911, Пловдив). Тя е дело на едноименния музей с уредник Надежда Баева към Регионален исторически музей – Пловдив с директор Стоян Иванов. Двамата гости участваха в тържеството заедно с директора на Регионален исторически музей – Силистра д-р Николай Тодоров, според когото книжарят, който е бил и кмет на град Пловдив, е с ясен цивилизационен избор – западния свят (Европа), за да го направи близък по манталитет на нас, българите.

Изложбата извисява останалия в историята ни мащабен издател на книги и учебници като човек, в който се оглежда Българското възраждане в периода на извисяване на българите като равни на европейските народи. През 2023 г. традиционният календар на Регионален исторически музей – Пловдив е посветен на Христо Г. Данов във връзка със 195-ата година от неговото рождение.

Делото на Данов е и доказателство, че човек, на когото от малък се среща с предизвикателствата на съдбата – баща му и брат му са жертви на чумна епидемия, когато той е на 9 години, той успява да остави ярка диря след себе си. Независимо, че не е от богата фамилия, поради което е живял при трудни условия, докато учи във възрожденска Копривщица, и чете книги на кандилата на гробищния парк, край който живее. Впоследствие работи с други знакови имена от същия период – Йоаким Груев – също роден през 1828 г., и Найден Геров (1823 г.), които също имат свои рождени годишнини през 2023 г.

През 1855 г. Данов издава в Белград своето календарче „Старопланинче“, в което четем и за личното му верую за добро и лошо, със здравни предписания и др. полезни съвети. Важен момент са издадените взаимоучителни таблици, някои от които са на разположение на изложбата в Силистра, показвайки азбука без буквата Ф (твърди се, че това е борба срещу гръцкото и турското влияние) и информация за „гражданско образование и други интересни четива“.

През 1857 г. Христо Г. Данов създава съдружие, просъществувало няколко години, през които издава учебници и учебни помагала, включително от един момент нататък с участието на Йоаким Груев, който е един от основните им „автори“. Част от издателския „репертоар“ са и географски пособия, включително табла с цел „опознай другите“, представящи информация за хората какво ще видят там, където отидат – примерно в Париж. Набляга и на българската история, като пръв публикува „Пътувания по България“ на Константин Иречек.

След Освобождението през 1878 г. се набляга и на точните науки, факт е алманах „Летоструй“ с 8 годишника, издавани във Виена с научни статии, с нравствени текстове, с писания за актуална политика, пълководци и др. Знаменателен е изработеният от Данов т.нар. планетарий, който също е част от изложбата – става дума за рядък експонат – устройство, което при въртене показва разположението на планетите спрямо земята.

В тези години Данов освен кметуването си има и други обществени изяви – той е един от организаторите на първото международно земеделско изложение в Пловдив. Запомнен е отказът му да се даде възможност на Фердинанд да построи дворец на едно от тепетата в града, поради което е лишен от заплата, каквато и без това не е получавал, тъй като се е изхранвал със заделено от издателска дейност.

С уговорката, че книжарницата му може да е била богато предприятие, но не и той самият да е станал заможен чрез нея. Книжарници е имал в Мизия, Тракия и Македония, където специално има заслуга за посятата чрез книги българщина, задвижвайки процеса на образование в областта (имал е книжарница и във Велес) През 1905 г. се чества 50-ата годишнина от издаването на „Старопланинче“, което  признание за инициатора му. През живота си книжарят със статут на неформален министър е бил и спомоществовател на различни организации (включително женски) – на снахи – съпруги на тримата му синове, от които единият е доведен от третата му съпруга, както и на двете си дъщери. Не са един или двама от наследниците на фамилията, които също имат заслуги в различни области на живота.

102 години Съюз на слепите в България - тържество в Силистра

В Регионална библиотека - Силистра бе проведено събитие по повод годишнината на организацията, дело на Регионалния съюз (300 членове) с председател Петранка Стоянова. Представян бе юбилеен филм, произведен миналата година. Гости бяха представители на Областна администрация Силистра, община Силистра, Държавен архив, Областен съвет на БЧК, Природен резерват „Сребърна“ и др.

В света първият институт за слепи е от 1774 г. в Париж, а след това евреи създават пръв институт по темата. Началото та 20 в. идва със 188 организации за слепи в Европа. По време на министър Иван Шишманов у нас започва активност по проблеми на гражданите със зрителни увреждания. През 1905 г. стават факт първите обучаеми у нас (11 души), при това първи и на Балканите. През 1918 г. – проведена е първата конференция, преди да стане учредяването на Съюза 3 години по-късно. През 1922 г. е създадено дружество за подкрепа на слепи, по линия на което за 8 години напред се събират близо 2 млн. лева за изграждане на дом работилница, открита в София в края на 30-те години на миналия век.

През 1928 година започва да действа национално читалище на слепите и начало на издаването на сп. „Съдба"“ в тираж от 10 000 бр. Наличен е оркестър от слепи музиканти до 1828 г. През 1935 година вече е актуален хор на слепите, а 1946 година - подобен и за подрастващи. През 1950 г. – вече имаме и брайлова печатница в България. През 1962 година - студио за запис. През 2003 година е началото за издаване на говорещи книги - средно годишно по 100 в нашата страна.

В момента са налични над 4 000 заглавия с 50 000 часа запис, достигащи до над 2 000 потребители.

В продължение на години е действал професионален хор на слепите, съществувал половин век, дал през това време работа на 150 души, но от 1999 година формацията е самодейна. През 1955 е началото на стопанската дейност. За 40 години - 40 филиала в страната - производствено-битови комплекси с над 4 000 слепи, част от колектив от 7 000 души. Първото предприятие е от 1952 г., което през 1955 година става ПП „Успех“, което имаше свое поделение и в Силистра.

В последните години - по 40-50 души годишно са назначавани на работа по национални програми. През 1993 г - първи протестен митинг в България за защита на отнети права. През 1985 година - първи закон след политическите промени. Година по-късно ССБ става национална представителна организация, партньор на институциите. През 2018 - нов етап в развитието на организацията; втори протестен митинг с 8 000 участници. От 1962 г. - орган на Съюза издава специално списание.

През 1966 година е началото на Центъра за рехабилитация в Пловдив с национален обхват. Днес е съвременно заведение, включително за обучение в 10 специалности. Средно 1 500 души преминават годишно през 3 рехабилитационни бази, като първата е от 1954 г. В 11 областни града - регионални центрове за социални услуги. Раздават се над 40 вида съвременни устройства. Всяка година - над 100 големи културни прояви по линия на ССБ. Отделно - спортни изяви с първа спартакиада през 1962 г., включително с участия в параолимпийски игри, на световни и на европейски първенства. В момента имаме над 700 слепи спортисти в различни спортове - в Силистра също чрез СКХУ „Дорсстол 2011“.

Двама автори от Силистра в европейска инициатива, осъществена в село Добротица

В силистренското село Добротица ОУ „Отец Паисий“ с директор Есин Мюсрефова се включи на 27 март 2023 г. в първото издание на „Ден на европейските автори“ – една инициатива на Европейската комисия, която е ръководена от българката Мария Габриел – комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. Целта на инициативата е да се насърчи четенето сред младото поколение, като му се разкрие разнообразието на европейската литература. В събитието в училището, което е едно от трите по рода си в в община Ситово, участват д-р Йордан Касабов – етнолог, и Йордан Георгиев – журналист, родом от селото, където е учил до 4 клас.

Според предварителната информация, Европейската комисия ще организира и обиколка на европейски автори в училища, библиотеки и книжарници, където ще прочетат част от свои произведения, като по този начин ще насърчат учениците да открият други европейски автори.

23 март 2023 г. – ден за културни събития в Силистра със завършек – гурме-провокация за ценители на хубавата храна и изящните напитки

Град Силистра, в противовес на стратегическото си значение в миналото, понастоящем е в периферията на страната не само като географско разположение, а и на събитията като цяло. Независимо от това има дни, в които се струпват по няколко с разнообразно съдържание, които са значими и заслужават нашето внимание. Един от тези дни бе 23 март 2023 г., когато в рамките на няколко часа се подредиха три различни един от друг културни епизода. Открита бе забележителна графична изложба на Тулуз Лотрек – един от най-известните художници в периода на постимпресионизма, представен с графични листи – притежание на семейство Кесаури, чието присъствие чрез техни колекции започва да става традиция в Художествена галерия Силистра.

Малко по-късно факт на сцената в салона на Драматичен театър – Силистра стана отдавна непровеждан в подобен мащаб благотворителен концерт на Ансамбъл „Ритъм" с гл. худ. р-л Росен Атанасов, който е към създадено през 1966 г. НЧ „Св. св. Кирил и Методий". При това осъществен с участието на приятели на читалището в лицето на Музикална студия „ДО РЕ МИ“ и на „Балет Б2“. Събраните средства са за довършителни ремонтни дейности на читалищната база, която е единствена по рода си в кв. Гагарин, включваща освен репетиционни зали, още и библиотека, кът за тенис на маса и няколко самодейни състава – от деца през подрастващи до представители на самодейци от т.нар. Трета възраст.

Траен спомен от този богат на събития ден ще остави със сигурност и незабравимата вечер в ресторант „Ривърсайд“, преминала с участието на специалния гост шеф Севда Димитрова от София. Пред „отбрано общество“ тя представи с помощта на своя екип 5-степенно авторско меню, превърнало се в наслада за всички сетива и вкусови рецептори.

Вечерта премина в партньорство с Винарска крафт изба „Пинк пеликан“ – Силистра, от чието име 5 различни вина обяви за дегустация пред почитателите й Боян Боев. Заедно с брат си Марио те държат едноименен бар-магазин на бул. Македония, който е единствен по рода си в крайдунавския град, а и в област Силистра.

В своето предисловие шеф Димитрова заяви на присъстващите, че най-важното е усещането на храната, включително с познатия в подобни случаи „послевкус“. И особено когато предложеното е провокация, предизвикваща рядко изпитвани емоции по гурме-повод. „Готвачът представя себе си, своята чувствителност и художественост чрез представените от него ястия“, каза гостенката с име, означаващо „любов“. Тя посъветва силистренци да имат идея при ходенето за ресторант с нагласа като за преживяване, а не само защото „не ми се готви вкъщи“ и затова отивам на заведение.

Според нея всичко това е свързано с изисквания към съответното посетено място, включително е редно да се задават въпроси на сервитьора, за да се знае как е подготвена храната, какво съдържа, и съответно какво да очакваме от нея. „Обикновено ресторантьорите мислят, че хората са им длъжни, а истината е в обратното“, научиха дошлите на празничната вечер. И още: „Ако утре се сетите за тази вечер, значи съм си свършила работата“. В нейния края, след като реализацията на менюто бе свършен факт, Севда Димитрова лично мина по масите, за да провери кой от посетителите какви впечатления има от „хапката“ до десерта.

На какви чудесии се радваха силистренци, приели поканата да участват във въпросната вечер в навечерието на големия християнски празник Благовещение? Началото бе с  „Целувка в Прованс“ (равиоли от цвекло, пълнени с крем от карамелизиран червен лук; печено цвекло в тесто, мус от козе сирене, гел-джинджифил). Продължението бе с още две предястия: едното бе наречено „Обича ме, не ме обича“ – става дума за „пастет от гъши дроб, гел от манго и бриош (бел.-универсален френски хляб с лек и сладък, невероятно богат вкус), а другото – „Калмари“ (пържени с пикантна глазура с кимчи и мирин – съответно продукти от корейската и от японската кухненски традиции; бадемово пюре, портокалов релиш – хранителен продукт подправка, с кориандър и чили).

В центъра на менюто бе ястието „Френско петле“ (става дума за балотин, т.е. пилешко обезкостено пълнено горно бутче, тартар от горски гъби, крем от пащърнак и целина, трюфел, сос с мариновани сушени смокини, печени лешници“). Разбира се, накъде без десерт – без Негово Величество чизкейка (в случая – сирене „Бри“, лешников пралин – сладкарски продукт, състоящ се главно от раздробенa карамелизирана захар и ядки, най-често бадем; в добавка – маслени бисквитки).

Както става ясно, предвид и някои термини при описанието на менюто, тази специална вечеря имаше и образователен характер. Но както обикновено се получава – човек научава впоследствие какво точно е имал на трапезата, защото за момента за него е било по-важно да усети самата храна като вид, мирис и съдържание. Почти като при далекоизточните императори в миналото, които за различните си сетива са имали на всяко ядене по 120 различни гозби, за да бъдат доволни от поредното задоволяване на глада.

Естествено, трябва за всяко специално ядене и също така необикновено питие, а, както знаем, „Във виното е истината!“ – така било е в древността, но нищо не се е променило и до наши дни. Какво предложи „Пинк пеликан“, носител на 26 медала от престижни винарии само за няколко години, при това и с призове от чужбина: бяло вино от червено грозде по възстановена стара добруджанска рецепта; вездесъщата „Тамянка“ – типичен балкански сорт с необикновен аромат; червено вино „Марселан“ – рядък български сорт с плодов, лек и нетръпчив вкус, при това с малко танин, и накрая – розе „Пино ноар“ с плодово усещане и със завъртят в унеса на захарния памук вкус – истински комплимент в завършека на вечерта.

До среща в следващата с подобен характер, когато и където да се случи, защото си заслужава отделеното време и цената! Още повече, когато е в съчетание с галещата ухото българска и чуждоезична музика, осигурена от Център за Музика и изкуства „Мегатон“!

 

 

И в Силистра ще слушаме песни от български филми

В навечерието на Цветница - Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Васил Петров и Плевенската филхармония на една сцена в Силистра с песни от български филми - на 7 април 2023 г. на сцената на драматичния театър. Информация на телефон: 0878 49 85 49. Сайтът на БНР припомня "След големия успех в Зала 1 на НДК в края на м. март 2019 г., Хилда Казасян реши да зарадва публиката и в други български градове с музика и песни от любими български филми". Програмата на мултимедийния концерт спектакъл включва най-популярната българска филмова музика с нови, направени за този концерт аранжименти. Спектакълът припомня повече от 20 кинотворби от българската класика, сред които са „Козият рог“, „Осъдени души“, „Неочаквана ваканция“, „Момчето си отива“, „Неочаквана ваканция“ и др.