сряда, 18 октомври 2017 г.

От Добруджа до Балкана без раница, но с песен и наздравица

Добруджанските туристи опознаха още една родна дестинация – Централен Балкан  В края на м. септември т.г. силистренското дружество „Дочо Михайлов“ проведе поредната си проява, този път избирайки интересна дестинация, свързана с харесвани напоследък туристически обекти, които както винаги са далеко от Крайдунавска Добруджа, но заслужават внимание. 

Един от тях е Деветашката пещера – със своите 632,5 кв.м. тя е най-голямата по обем в Европа, дължината й е близо 2,5 км. До 1990 г. в продължение на около 40 години е била склад за горива към  военното министерство, приютявайки 15 огромни цистерни, а над реката – мост и ж.п. линия, както и електричество. 

Още по-назад във времето – преди 1944 г., е ползвана за склад за боеприпаси, които е можело и да бъдат гръмнати при оттегляне на германските войски, но овчар провалил намерението им, научаваме от публикация в сайта на в. „24 часа“.  Пак там ни казват, че пещерата е недостъпна в размножителния период на прилепите (1 юни – 31 юли), но през другото време освен за фото сесии, вкл. и на младоженци, се ползва се и за скокове с бънджи. И сега има мост, дълъг 114 м., но той е за връзка с пещерата за туристите, след като преди се е достигало до опасни пътеки. 

Изграден е преди 7 години при снимките на поредния американски екшън с Жан Клод Ван Дам, за което свидетелства специална табела – реклама на филма. Едва преди 21 години пещерата, вписана между 6 хил. в България, става „природна забележителност“, макар да е забелязана от английски пътешественик още през 1877 г. Тя е една от 69-те у нас сред по-дългите от 1 км и сред 65 пропасти по-дълбоки от 100 м. Проучвана е в присъствието на цар Борис през 1924 г. 

Царство през зимата за над 40 хил. прилепа от 15 вида (обектът е едно от трите най-големи местообитания на Стария континент). Отделно са други представители на фауната – животни (45 вида), птици и бозайници. И още: изброени са 11 езера и 14 извора край десния ръкав на р. Осъм. Специалистите отбелязват невероятна акустика в едно чудо, в което има следи от 6 епохи. 

Крайният обект за посещение на добруджанските туристи бе хижа „Хайдушка песен“, намираща се в Национален парк „Централен Балкан“ – втората по големина в България защитена територия, която е в Средна Стара планина (в миналото е имала и други имена – Хаймон и Зигос, както и най-популярното - Хемус). 

През парка минават останките от трако-римския път в района на т.нар. Троянски проход, връзка между 9 стари селища и укрепления. Пряка връзка е също между Дунав и  Тракия. Тук извират 4-те големи реки – Тунджа, Осъм, Вит и Росица. Истинска прелест е да надникнеш в това „ювелирно ковчеже от непристъпни скали, каньони и ждрела, шеметни водопади и страховити бездни“. Сред тях е и най-скромният по размери резерват (един от деветте в района), обявен преди 30 години – „Козя стена“ – с едноименни връх и хижа. От „Хайдушка песен“ се намира на 3 ч по стръмна пътека с денивелация около 800 м. 

По шубраците има над 40 вида растения, включително и прелестния еделвайс, който иначе е запазена марка за Ирин-Пирин, но тук му е отредена специална „екопътека“. Край х. „Хайдушка песен“ през 1960 г. е издигнат паметник на един от знаковите герои от Априлското въстание – Георги Каблешков, тъй като южно от хижата в м. „Стълба“ е неговото лобно място, както и на съратниците му – въстаниците Георги Търнев, Стефан Почеков и др. 

В района на Централен Балкан се е зародила люлката на Възраждането на българската държава след Средновековието: центровете Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Габрово, Тетевен, Троян, многобройните манастири, църкви, художествени школи, средища на занаяти и др. Хижата е сгушена в полите на величествената Стара Планина и в подножието на резерват Козя Стена. Наблизо е м. Чифлика със своите минерални извори, които летем и зиме могат да бъдат ползвани от любителите на спа-процедури при естествени природни условия. За противниците им остава правото да бъдат част от компанията на софра-туристите.

Разбира се, когато пътят минава покрай Ловеч, бива човек да се отбие в този възрожденски град, който държи спомени за стара слава и тревога за демографско настояще. Паркът „Стратеш“ е сред местата, които през последните години все повече привличат окото на туриста, тъй като тук се намира зоопаркът, който е втори по големина в България, а и алеята на българо-руската дружба. 

Покритият мост е сред архитектурните перли на България от втората половина на 19-ия век и е сред символите на града, още повече, че веднъж е горял, после е възстановен, докато дойде време и да бъде преустроен и ремонтиран (последно преди 18 години). Там се намира и туристическият център, където може да бъде видян въртящ се макет на най-големите забележителности на града, свързан още с Васил Левски, на когото е посветен музей. Сред най-новите туристически придобивки е атрактивният интерактивен музей, посветен на водата, намиращ се във възстановената стара градска баня „Дели хамам“, която е архитектурен паметник от 17-18 в. 
Справочниците твърдят, че обектът, който е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“, е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната в края на средновековието. 

Крушунските водопади край Летница все повече са място, което туристът не отминава, бидейки в Северна България. Според някои това е  най-впечатляващата водна каскада и най-голямата травертинова даденост (т.е. водата е с варовит туф) у нас, край която има изградени възможности за отмора и консумация на вездесъщата „скара бира“. Районът предлага разходка „облагородена екопътека (казват, била най-късата у нас, но за сметка на това е отмаряща), с красива последователност от водопади, дървени мостчета и панорамни площадки към водопадите“. 

По стечение на обстоятелствата силистренци бяха сред първите посетители на парка с макети на български архитектурни забележителности под хълма Царевец във Велико Търново, още преди да бъде официално открит. При това на 22  септември в Деня на Независимостта на България. Една възможност човек на куп да види над 40 обекта, намиращи с в различни населени места, свързани с история, култура и религия. Чудесна частна инициатива, намерила най-подходящото си място - в центъра на България. 

На хвърлей място и от Троянския манастир - също задължителна спирка за поредна среща с обителта, където вече има и второ скривалище на Апостола на свободата. За отбелязване - и чудесно освежаване на стенописите в храма, даващи възможност човек да опознае още по-добре тяхното съдържание и влияние върху сетивата на вярващите, а и на обикновените посетители.

Всяко излизане от Силистра отваря различни портали към запомняща се природна действителност, каквато в малка страна като България има в изобилие. И която за съжаление малко познаваме. Пътуваме из Европа, плащаме луди пари за далечни дестинации, за да ги хвалим в интернет форумите – къде заради ол инклузива, осигуряващ аперитиви и дълги мигове на  заседяване край масите, къде наистина заради досега с уникални обекти, а е хубаво да обръщаме внимание и на родните природа, исторически и културни средища. 

Защото още при създаването на туристическото движение в Родината ни в първите години на последното десетилетие на по-миналия век Алеко Константинов е заявил своя завет към всички нас: „Опознай Родината, за да я обикнеш“. Това е предназначението и на онази карта със 100-те национални туристически обекти, от която все повече българи си купуват, за да събират печати – спомени за посетени свети родни места.

В ПГМТ Силистра потърсиха отговор на въпроса "Що е стрес, афект, емоция...?"


  На 16 октомври 2017 г. в ПГМТ „Вл. Комаров“ Силистра бе проведено атрактивно събитие с УСУ, 9А и представители на 11 А клас  на тема „Страхът - афект, емоция, стрес“ по материали на Мадлен Алгафари и Катя Кючукова, съобщиха от Клуб „Ексклузивен репортер“. Учениците се запознаха с основни понятия като афект, емоция, стрес с цел да се научат да ги разпознават както у себе си, така и у околните с цел да се предпазят и придобият умения за тяхното преодоляване.
След кратка презентация по темата, учениците преминаха към скеч по фрагмент от  книгата на Антоан дьо Сент Екзюпери - „Малкият принц“, с което внесоха идеята за възможността за преодоляване на стрха у всеки един от нас, изигран от представителите на УСУ при ПГМТ „Вл. Комаров“.
След това всички ученици заедно потърсиха отговор на въпроса „Какво трябва да направя, за да спра да се страхувам?“, като откриха и набелязаха 3 начина за справяне със страха на база откъси от филмите „Ян Бибиян“ и др. произведения, а накрая създадоха едно общо изречение като всеки написа по една буква от него и така стана част от увереното твърдение, че животът си е наш и всеки носи отговорността да направи от него това, което пожелае. И нека промяната не ни плаши, а напротив- нека опитваме и опитваме...Докато резултатът ни хареса!



На юбилея на църквата в Калипетрово освещават паметник на св. Димитра Киевска-Доростолска

Църквата Свети Димитър с дългогодишен председател на църковното настоятелство отец Добри Чаков - ставрофорен иконом и протосингел на Доростолска епархия) се намира в центъра на село Калипетрово, построена през 1847 година. През лятото на 2010 г. в двора й бяха открити и осветени барелеф и Духовно-просветен център "Доростолски митрополит Иларион", където вярващите могат да се поклонят на мощите на св. Дасий Доростолски и на св. Димитра Киевска, по произход българка, в чиято чест е предвидено освещаване на паметник. 


Заедно с малките параклиси на 12-те най-големи празници в християнски календар, той ще бъде сред важните обекти в района на обителта. Заедно с кметството в двора на храма се провежда всяка година Лазарски събор, единствен по рода си в Североизточна България.


Димитра Киевска - Доростолска е родена в Силистра през 1810 година със светското име Матрона Александровна Егорова. 

Семейството й се преселило в Бесарабия и тя се омъжила за капитан от руската армия, загинал в Кримската война (1853-1856). Тогава тя става монахиня и името й е чест на Св. Димитър Солунски. Помагала е на ранените на при отбраната на Севастопол през 1855-1856 година, а през Руско-турската война от 1877-1878 година организира в дома си в Киев лазарет за ранените войници. Запазени са спомени и за нейната милосърдна дейност.

вторник, 17 октомври 2017 г.

Танцьори от Банско с танци от Пиринска Македония, Шоплука, Тракия и Добруджа сред най-добрите в страната


Третото издание на Националния фолклорен фестивал „Сандански пее, заиграва – Пирина разлюлява“ се проведе в рамките на три дни (13-15 октомври 2017 г.) в южнобългарския курортен град с организацията на СНЦ „Фолклорен Ансамбъл – Македонска хубост” и местната община.  Участниците - 750 танцьори от 32 клуба от цялата страна, са непрофесионални школи и клубове, изучаващи български народни хора, без ограничения на възрастта.

Сред тях бяха и танцьорите от Народно читалище „Никола Вапцаров 1894 г.”  град Банско с ръководител Райна Асева, играли първи в програмата автентично хоро от Пиринската етнографска област, обработено хоро от Шоплука и композиция на надиграване с ръченица на шопи, тракийци и добруджанци (бел. ред.-с елементи от костюми от АНТП Силистра при НЧ Доростол Силистра с гл. худ. р-л Тихомир Лефтеров). Сцената грейна с пъстрите носии от различните краища на България, с които бяха облечени банскалии. 

За цялостното им представяне, председателят на журито доцент Петър Петров, Ивайло Иванов - главен хореограф на ансамбъл „Филип Кутев” и Маргарита Братоева от катедра „Хореография” на ЮЗУ, присъдиха на танцьорите от Банско второто място, като паричната награда от победата си в танцовата надпревара в деня на българската светица – закрилница на семейството и децата, жените от танцовия състав даряват за здравето на Мартина Танева и отправят молитви и пожелания за бързо изцеление на детето. 

На гала-концерта гост бе Неврокопският владика Серафим, който благослови присъстващите и освети обредни хлябове, символизиращи българските добродетели. Танцьорите от Държавен ансамбъл „Филип Кутев” , заедно с изпълненията на победителите превърнаха спектакъла по награждаването в апотеоз на вечно живия български дух и неутолимата жажда за красота, въплътена в българския фолклор. 

Добруджанец с годишна награда за дарител

В КК „Албена“ бе проведена XII-ата Годишна среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в България, в която с участието на представители на правителството се включиха над 750 представители на общините, кметове, председатели на общински съвети, заместник-кметове и експерти в различни области.

Покрай няколко важни за съвремието ни дискусии за проблеми и предизвикателства пред българските общини, сред които е и създаването електронно управление  с цел намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, алтернативи за финансиране управлението на отпадъците и други въпроси на устойчивото общинско развитие, имаше и награждавания по различни теми.

За първи път от няколко години сред наградените бе и представител на Крайдунавска Добруджа: плакет и почетна грамота за общински дарител получи от НСОРБ Тодор Стаматов Тодоров за направени 200 000 лв. дарения, предназначени за инициативи в полза на общините в област Силистра.

В първите години от това уникално събитие, създадено във връзка с Деня на българската община – 12 октомври, община Силистра също бе носител на награда – тогава от ФРМС, за информационна откритост при общуването на местното самоуправление с обществеността, която в момента се намира в една от витрините на първия етаж на кметската администрация.