Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват

 

През м. август в Копривщица е 13-ият Национален събор на народното творчество, в който общата програма на област Силистра е разнообразна по съдържание, включително с представяне на няколко обичая. Един от тях е на Ансамбъла на НЧ „Йордан Йовков“ – град Алфатар на тема „Побратимство“. В трети пореден събор във възрожденския град – от 2015 г. насам, алфатарци представят обичаи – първо това бе „Сватба“, после дойде ред на „Белене на платно“, сега е побратимството. Става дума за побратимяване на двама мъже – на Каракольовия син с Минчо, който го е спасило от удавяне.

Сценката се разиграва „на открито“ след покани за участие с бъклици с идеята „и слънцето да стане свидетел, т.е. и то да види как се случват нещата", завещани от нашите деди, включително освещаването на курбана и веселието след това, с което завършва обичаят. Като в сцена от филм алфатарци разказват „историята“, започваща с жътва в един кулак навръх Петровден, после „подир пладне“ загърмява и приижда вода. Кольо попада в нея и се уплашва, но Минчо „притичва“ и му помага да излезе от нея до дебела круша.

Казва се в разказа: „Минчо преплува водата, вади удавящия се и го кацва на коня“. Нататък е самият ритуал с палене на свещи за двамата бъдещи побратими, донесени от „черковата“ (пред икона), редят се думи, сред които и заключението, че „Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват“, защото така повелява народната традиция. На финала се разчупва пита, целуват се ръце между побратимите и техните най-близки роднини. Едната рода дарява риза „за сватби, седенки и др. празници“ на побратима от другата рода и т.н. И, разбира се, се отива към веселата част „в голямата соба“, част от която е „прикадяване на курбана“ (в случая) в чест на новите двама братя – в добро и зло.

Според научното тълкувание в сайта www.balgarskaetnografia.com, „Побратимството е универсално културно явление, което не познава географски граници, природни особености, ограничения от степента на цивилизационно развитие или зависимост от типа на културата. Описания на явлението са налични в етнографската литература от Южния Пасифик до тюркските народи на Сибир и от Юга на Латинска Америка до нордическите култури на Европа. В тези описания присъства и е специално откроено мястото на славянската /особено на южно- и източнославянската/ и балканска картина на побратимството.  В народните представи на българите побратимството се поставя дори по-високо от кръвната връзка: то „се счита за по-голямо родство, защото, докато сродникът не се избира, побратимството обикновено е плод на личен избор и взаимно съгласие” (Начов 1895).

Традиционното побратимство у българите е народно-църковен обичай и за него източноправославната църква дава, макар и неохотно, своята санкция. Видовете побратимство се определят от условията, от вида на участниците и/или от начина на извършване на ритуала. Двата основни вида – народно и църковно побратимство, са класифицирани и описани от Н. Начов. В двата вида се представени случаите на нарочно и случайно побратимяване. Побратимството въвлича в регламентирани отношения семействата и целите родове на побратимилите се – строго се спазва брачната забрана, следват се морално-етичните и ценностни изисквания. Реликти от побратимски отношения могат да се регистрират и днес в българската култура“.

"По добруджански" през юни в Силистра, през август - в Копривщица

 

В най-дългия ден на годината: 21 юни – Ден на лятното слънцестоене, в салона до Дунавската градина в Силистра със съдействието на местната община, представена на форума от инж. Галина Даскалова – началник на отдел „Образование, култура и спорт“, бе проведен Регионален преглед за област Силистра за подбор на участници за Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025. Той бе организиран съвместно от Областна администрац ия и РЕКИЦ-Читалища – Силистра. Участниците в него – колективни и индивидуални представители на общините Силистра, Дулово, Тутракан и Алфатар, получиха грамоти от името на областния управител Илиян Великов.

Предстоящият най-голям по рода си Събор тази година е в периода 8-10 август в м. Войводенец над възрожденския град и се провежда за 13-и път от създадената през 1965 г. традиция с мото „България пее в Копривщица“. В прегледа журито за определяне на участниците от област Силистра със сборна програма от 3 до 5 часа, бе в състав: гл. ас. д-р Лина Гергова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гр. София; д-р Йордан Касабов – етнолог от гр. Силистра; ст. експерт Йорданка Йорданова от Областна администрация Силистра, председател на Постоянна комисия „Младежка дейност и култура“.

То реши да допусне до участие всички явили се самодейци от Фолклорен ансамбъл "Алфатар" при НЧ "Йордан Йовков-1894 г." – град Алфатар (група от пет певци и и участници в обичай), Фолклорна група ,,Добруджа" към НЧ "Доростол-1870 г." – град Силистра (за съжаление, по различни причини тя няма да се яви в Копривщица), НЧ "Н. Й. Вапцаров-1895 г." – град Дулово (певци), НЧ "Просвета-1907 г." – село Професор Иширково (един участник - певица), НЧ "Васил Йорданов-1942 г." – село Нова Черна (певци и танцьори), НЧ "Светлина-1904 г." – село Варненци (танцов състав и обичай), НЧ "Пробуда-1940 г." – село Калипетрово (лазарки), НЧ "Отец Паисий" – село Межден (един участник - певица), СНЦ "Танцов клуб Ритмика" – град Дулово (участници в обичай), Клуб на пенсионера №8 – Силистра (един участник – певица).

В предстоящ за разпространение протокол ще бъдат вписани препоръките на специалистите от журито, които най-общо се отнасят до промени в отделни моменти от представените обичаи („Пеперуда“ от Дулово, „Побратимство“ – Алфатар, „Лазарки“ – Калипетрово и „Кукери“ – Варненци). Както и до вида на песните на певческите групи. Отделно известни забележки има към носиите с идеята да бъдат непременно „тукашни“ и по възможност да са от „раклата на баба“. Има се предвид и изискване към програмите да отговарят на предварителните изисквания и преди всичко да представят характера на съответната област, в случая Крайдунавска Добруджа.

Индивидуалните изпълнители са: Георги Кръстев и Рая Петева – Силистра, Димитричка Денева – Межден, Стела Тодорова и Васил Косев – Дулово, Димитър Пехливански, Иванка Титева, Елена Савова, Кольо Симеонов, Марийка Господинова – Алфатар, Никол Николаева – Проф. Иширково. Други форми на участие бяха: представяне на „Женска и булченска носии“ от село Нова Черна, Тутраканско“. Така също присъщи за общността като хореография севернодобруджански танци от Нова Черна и Варненци, като за Копривщица изпълнителите трябва да си осигурят музика, изпълнявана на живо, защото не е предвидено техническо обслужване с фонограма. Четири вокални групи се явиха на прегледа – мъжка от Дулово, смесени от Силистра и Алфатар (тамошната плюс танци) и женски – Нова Черна и Дулово.

В организационен план се отчита, че предвид обстоятелства, независещи от институциите на регионално ниво, има забавяне на информацията за събора в Копривщица, което не е позволило на повече самодейци да се подготвят, планирайки своето участие, включително и средства за покриване на разходи – път, спане и др. Счита се, че е трябвало по-голямо взаимодействие между институцията, за да бъде съставена още по-добра програма на регионално ниво, за да се разчита на възможно най-впечатляващо представяне на областта. Още повече, че тук се кръстосват традиции, наследени от различни етнографски и подетнографски групи от всички краища на страната, което прави областта много специфична по отношение на съхраненото песенно и танцово творчество, както и на обичаите.

Добруджански тур край морето от "Болата" през резерват "Калиакра"

 

През 2002 г. туристи от дружествата в Силистра и Добрич полагат основите на срещи на любителите на природата - планините и морето, с провеждане по регионите на събития с различно съдържание, но с една цел - опознаване помежду си, сподели Виолета Атанасова - председател на Туристическо дружество "Дочо Михайлов" в крайдунавския град, по време на поредния поход "Добруджа и морето", проведен и тази година - на 7 и 8 юни. Участваха 18 тур. дружества с общо 250 души. Симона Тодорова и Пламен Иванов  от Студио за вокално обучение "Зонели " с ръководител Елена Карабельова поздравиха всички гости.

Черноморската проява в рамките на Природен резерват "Калиакра" бе дело на ТД "Добротица" – Добрич и в нея се включиха над 200 туристи от дружества от Северна и Южна България, повечето от които също организират срещи от този род. Тържествената вечер бе в град Балчик, като някои от туристите уважиха и тамошния Международен фестивал на хоровете. Силистренци посетиха освен Балчик също и нос "Калиакра“. Както отбеляза в мартенския брой в. Ехо: "Белият град" притежава уникални паметници от много епохи – праисторическа, тракийска, елинистична, римска и византийска. Съхранени са археологически артефакти и от прабългарския период. Под града се намират останки на праисторическо селище на шест хиляди години. Историческият музей съхранява над 20 000 движими културни ценности, част от културното наследство на България".

В него от Крайдунавска Добруджа се включиха и туристи от ТД "Караджата" – град Дулово, което догодина навършва 70 години от своето създаване и отсега се е зародило желание градът да стане домакин на подобна проява, тъй като вече в общината има подходяща инфраструктура - хотели, къщи за гости и др. За съжаление, предвид проблеми от този характер обаче, силистренци ще пропуснат своята емблематична среща "Нашият Дунав", която предварително бе насрочена за първите дни на третата десетдневка на настоящия месец.

Според публикации по темата "Природно-археологически резерват "Калиакра", който е с площ от 687,5 хектара, е единствен по рода си в България, тъй като едновременно включва морска акватория, камениста степ и високи скалисти брегове. В него е запазена голяма част от добруджанската степ с 450 вида флора – висши растения, една десета от които от категорията редки, както и с 350 вида птици по време на тяхната миграция. Тя върви по известно от векове трасе "Виа Понтика", както се казва и някогашният древен римски път – връзка между 20 държави на континентите Европа и Африка – от Финландия до ЮАР".

Стартовата точка – "Болата", е местност (влажна зона), разположена в близост до бивша военна станция на едноименния залив в рамките на резервата край село Българево, където започна походът по добруджанска и българска традиция – с прясна пита и менче вино. Разбира се и със серия от снимки както на самите дружества – участници в проявата, така и между приятели от различните групи, които от години дружат.

Следващата туристическа проява в Североизточна България, включваща поход из полята и горите на Лудогорието, е в първите почивни дни на м. юли по покана на ТД "Буйна кръв" – град Разград. По-нататък в летния и есенния периоди има още няколко, като финалната е в средата на м. декември по традиция във Велико Търново с домакинството на ТД "Трапезица". Междувременно в края на юни силистренското дружество организира пътуване в Северозападна България - 26-29 юни, с посещение на различни обекти – в Мездра, Видин, Белоградчик и др. Негов любезен домакин е Ивайло Мирчев – екскурзовод от град Асеновград, който ще бъде със силистренци като техен вещ водач и в друго съвместно пътуване – през м. август в западната част на Родопите.

Още две морски прояви има в календара на БТС, дело на ТД "Черноморски простори" с председател Атанас Сивков, родом от село Окорш, за което е написал две книги. Първата от тях е през м. юли от Бяла до Варна – няколко дни преход по брега на реката. Втората е през есента и миналата година бе нейният прощъпулник – еднодневен поход през Природен парк "Златни пясъци", разположен на 17 км северно от Варна с площ 13 207 квадратни километра с финал в село Кранево, където е заключителното събитие.

 Йордан Георгиев, ТД - Силистра

В ход е грижа и за сградата на Дома за стари хора - Силистра

 

В последните един-два дни сериозно разбуни „духовете“ в Силистра във вид на снимки и впечатления в медиите и в социалните мрежи отзвукът от първото по рода си журналистическо посещение в най-голямата по обем на Балканите сграда (15 дка застроена площ), открита през 1982 г., предназначена да изпълнява конкретна социална услуга. Става дума за Дома за стари хора, намиращ се „на баира“ в м. Кючук Мустафа срещу друга мега по „бой“ и проблеми сграда – тази на Филиал Силистра на Русенския университет. В момента в него върви трескаво преустройство на 142-та домуващи, от които 70 са в болнична среда, предвид очакването всеки момент да започне ремонтът на стойност 17 млн. лева по спечелен проект от община Силистра, който трябва да продължи до м. май сл.г. Целта е да се освободи терен за работа „отдолу нагоре“, защото сградата е на няколко нива и е на ред етажи с безброй помещения, някои от които тепърва се предвижда да влязат в употреба.

Преди близо половин век, когато е започнало изграждането на дома, в областта са живеели около 150 000 души с тенденция на увеличение, за сравнение сега поне по „списък“ гражданите в Крайдунавска Добруджа са 90-95 000 (иначе казано трендът е една трета надолу с очакване да спада още). Сигурно това е налагало да бъде създаден в края на 70-те години на миналия век, а впоследствие и реализиран мега проект, който да „поеме“ над 200 нуждаещи се. След ремонта, за да се спазят „европейски изисквания“, цифрата на домуващите ще бъде сведена до 120 с идеята да има сектори за семейства с по-големи помещения (в момента „двойките“ се броят на пръстите на едната ръка), а всеки обитател да бъде настанен в самостоятелна стая със собствен санитарен възел. В разрешените средства не стигат пари за собствена за дома фотоволтаична централа, за оградата и за някои други нужди, за които ще се търсят пари в следващи проекти.

Правим уговорката, че някога това е било единствен по рода си държавен дом в област Силистра – днес имаме един също голям в кв. „Деленки“, два по-малки в Тутракан и Алфатар, отделно няколко за подобни услуги, но за друга категория нуждаещи се, както и най-малкото два частни – от няколко години в Межден и ОТ миналата година в Попина. Междувременно е променена философията на социалните услуги в България, различни от преди са подходът и изискванията към грижата от този вид. Не е имало обаче за съжаление през годините, най-вече през т.нар. преход, перспективно и обективно отношение към Дома на ул. „Абена“ 5, като изключим известни промени, отдалечени във времето.

Според ръководството на Дома в лицето на неговия директор Мирослава Червенкова персоналът от 75 души е достатъчен, за да изпълнява качествено услугата, макар и при трудните условия, при които работи. Налични са и социални придобивки, като зала за делови и празнични събития, друг е въпросът, че и в нея от десетилетия не са правени подобрения, за да бъде пълноценно преживяването от провежданите в нея мероприятия. От години помещение е превърнато в православен параклис, който се поддържа от жена от дома и се ползва по всички големи празници, когато идва отец от епархията. В замисъл е уреждането на етно кът, към който отново да проявят отношение живеещите.

Може не на всички обитатели близките им да идват да ги посещават, защото някои живеят в чужбина, други са в далечни градове, трети са влезли в сложни отношения по линията „родители – деца – внуци – роднини“, но за сметка на това – и тук идва изненадата!, най-чести гости са деца от детските градини. Особено по празници те идват, за да изпълняват свои специално подготвени програми. Действащи са и самодейни групи, на чието разположение са двама акордеонисти, които също са домуващи.

Налице са и „местни“ поети, като един от тях – Георги Костадинов, който е работил при военните, тук е прописал стихове, две от които той посвети на силистренските журналисти по повод тяхната извънредна визита. Дама с поетична и изобщо словесна дарба също прояви своето отношение с лично послание към „нашего брата“. С извозване с микробуси се дава възможност на подвижните в летния период да се разходят и в дунавската градина. Иначе режимът на достъп на външни лица и на излаз на домуващите е свободен, т.е. без ограничения, освен в периоди на грипни и други масови заболявания.

Не стои никак добре въпросът с т.нар. басейн, всъщност това е цял мини комплекс за водна рехабилитация. Без да сме сигурни откога точно, но поне от четвърт век, че и повече вероятно той е неизползваем. Казват, че повод да се прекрати дейността му е инцидент, станал много назад във времето, след което е безотговорно изоставен на произвола на съдбата. Дано ремонтът го възстанови успешно, както е замислено, защото в подобна социална структура, обслужваща възрастни хора, половината от които в случая са със заболявания, съоръжение с това съдържание е изключително необходимо, още повече, че е налице професионален рехабилитатор.

Впрочем, голяма роля е възложена на психолога и на социалните служители във всеки от етапите – от посрещането и настаняването на домуващите, а и после в целия им период на пребиваване, включително адаптацията. Защото, криво да гледаме – право да съдим, мирът и разбирателството са много важни за микро климата в едно общество, каквото на практика е Дом, изпълняващ социална услуга. На разположение са десет медицински сестри, а при необходимост се „вика“ линейка с лекар, което се случва сравнително често и това е обяснимо, предвид възрастта на домуващите.

На коментар не подлежи състоянието на електрическата и водоснабдителната система в тази сложна като конструкция сграда, в която е имало някога дори обща баня, подобна на обществените, но, разбира се, отдавна не е работеща, защото от нея няма необходимост. За съжаление, доста от видимите поражения по стените са именно от пробив по пътя на канализацията, защото 4 десетилетия след прерязване на лентата на откриването отдавна е трябвало да има изпълнени задачи и в това отношение. Иначе отоплението е на газ, което е добра новина и посещавалите дома твърдят, че е достатъчно топло през зимата. Частично в добър вид са били приведени и помещения в някои от „крилата“, където е сменена дограмата, ремонтирани са били и помещенията „тоалетна с баня“. Също в определени сектори са обновени леглата и са нови шкафовете. Почистването е с подходящи препарати, налична е пералня, но има какво да се желае по отношение на сушенето на дрехи и спално бельо през зимата.

За храненето е изградена система в просторна обща столова с визия от заводски тип от „едно време“, в която е предвидено конкретно поименно място за всеки отделен човек, а на болните храната е раздава по стаите. Работи се с 2 менюта и три диети по стари рецептурници. Не е успокояващо, но същото се отнася и за детските градини, където предписанията са им „връстници“, тъй като са активни от 1999-2000 г. Твърди се, че въпреки овехтелите задължителни препоръки, от една година храната е разнообразена, включително са въведени неползвани дотогава продукти, промени има и в съдържанието на храната специално за хора с диабет, подагра, жлъчно-каменна болест и др. Набляга се на този вид ястия, които може да минат за тип „домашни“, тъй като се харесват от домуващите.

Дават се по-често плодове, а в голяма част от случаите десертите се подготвят в кухнята на дома, т.е. не се доставят в готов вид. Избраният Домсъвет – обновяването му като състав предстои, и с чието мнение ръководството се съобразява, има думата и по този въпрос – при това всяка седмица темата е на дневен ред при обсъждане на седмичната разкладка. Както се изрази 86-годишна обитателка: „Тук ядем по час, а храната е разнообразна“. Всъщност колцина от възрастните хора, особено живеещите самотно, вкъщи имат тази възможност във финансово и организационно отношение,?

И малко цифри за размисъл: средната възраст на домуващите е 81,5 г. Най-възрастни са две дами – на по 96 г., най-млади – на по 67 г., са също двама, но от мъжки пол. Жена на преклонна възраст пребивава в дома от най-дълго време – вече 34 г., други две жени са от 27 години на грижите на персонала. Според работещите в дома, предвид много обстоятелства, включително меркантилни от страна на много семейства, за немалка част от вече живеещите в дома се смята, че са закъснели да го сторят, защото междувременно са заболели сериозно, което е усложнило грижата за тях.

У тях са настъпили и други промени от ментален характер, а тези процеси са можели да се забавят, ако навреме човек сам реши или близките му преценят, че е по-добре да бъде сред хора и да бъде обгрижван, отколкото да тлее в невинаги благоприятна семейна среда. Защото живеем в трудни във всяко отношение времена, не само във финансов смисъл, независимо че за повече българи парите продължават да бъдат единствения повод да бъдат щастливи. Друг е въпросът, че богатите също плачат, макар това да е видимо само по филмите.

 

 

 

 

Размисъл

 Без конкретен повод, но всъщност по безброй проявления на знайни и незнайни хора с публична изява - специална или импровизирана: "Не съм си представял през 1990 г., че предстои толкова много хора от противния тип "ниска топка, късо чело и обелени от навеждане колена" ще се се изреждат да НИ управляват, а всъщност да забогатяват за сметка на всички други граждани, защото поведението им изрично е подчинено на тази фикс-идея. И после да ни се пенят от екрана на телевизора, говорейки глуповетини, като от прашна латерна, без да се срамуват от това как изглеждат в очите на зрителя. И без страх от Бога, както и от възмездието по неписаните природни закони във времето и пространството".