четвъртък, 31 октомври 2013 г.

СКЕ "Багаин" - Силистра отброи 20 години



             СКЕ "Багаин" - Силистра отброи 20 години и проведе първия си голям юбилей. Заслугата е на сем. Цветкови - Неделчо Цветков - президент и и треньор, Ивелина Златева-Цветкова - дългогодишна състезателка, шампионка в 4 вида спортове, Златко Цветков - многократен шампион в различни спортове, 4 пъти спортист №1 на Силистра, Цветан Цветков - треньор, Петър Цветков - директор на ОСУ "Дръстър", Стефан Стефанов - треньор. Община Силистра - партньор на клуба през последните десет години. СКЕ "Багаин" в момента е в основата на възстановеното преди 8 години спортно училище, в което има няколко спортни единоборства. 
        За 20 години - 3 000 обучени състезатели, стотици медали, 20 национали. Поздрав от областния управител Насуф Насуф, уважение от кмета д-р Юлиян Найденов и от председателя на ОбС - Силистра Димитър Генов. Всичко това в присъствието и с участието на 17 състезатели по джудо от СК "Сорбиер" - Париж, Франция, които за втори път идват в Силистра, за да тренират с българските си колеги. 

Заради блокадата на Софийския университет местят форум за Шейх Бедреддин в ПГТЕ "Хенри Форд"

        От 17 години КПД “Родно Лудогорие провежда културологичния поход “По пътя на Шейх Бедреддин”. Изявата, със съдействието на Министерство на образованието и науката, е придружена с викторина конкурс за есе, стихотворение, рисунка и мултимедия, като досега са участвали над пет хиляди ученици от цялата страна. "Във връзка с големия интерес към събитията тази година решихме под патронажа на Исторически факултет - СУ „Св. Климент Охридски” изявата да се проведе под формата на научен семинар, в който да участват учители по история и културология от цялата страна", заяви д-р А. Кънев, председател на КПД ”Родно Лудогорие”. Заявки за участие са подали 216 преподаватели.  Участие има и от представители на Силистра. 
     Основни лектори са проф. Пламен Митев – декан на Историческия факултет, проф. Христо Матанов – професор по Средновековна балканска история и История на Византия, акад. Георги Марков. Във връзка със стачните действия на студентите от СУ „Св. Климент Охридски” мястото на провеждане на мероприятието от Ректората се премества в ПГТЕ „Хенри Форд”. 
      И отново г-н Кънев: "Използвам случая да благодаря на Софийския РИО на МОН за бързата реакция и лично на г-жа Антоанета Григорова. Разбирам, че в тези „интересни” времена събитието не е от централна медийна значимост. Въпреки това се надявам да оцените, че Денят на Будителите е важен факт и именно подобни начинания ще помогнат да се възроди българския дух и самочувствието на българския учител".
               Организатори на форума са Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и КПД „Родно Лудогорие“. Откриването му е на 1 ноември от 10 часа в зала 201 на Професионална гимназия по ТЕ „Хенри Форд”. От 10:15 ч. е лекцията "Времето на Бедреддин, Османската империя и състоянието на Балканите в началото на XV в", изнесена от проф. Христо Матанов, по която е предвидена дискусия до 11,15 ч. От 11:45 ч. е лекцията на проф. Пламен Митев на тема "Българските будители от епохата на възраждането", отново придружена с дискусия. Следобедните мчасове са посветени на посещения на Градската художествена галерия, на изложба-ретроспекция на Любен Диманов и на Археологическия музей. На другия ден - 2 ноември, от 11:00 ч. в Националния исторически музей е лекцията на акад. Георги Марков 

БЕДРЕДДИН: МИСТИК-ФИЛОСИФ ИЛИ   БУНТОВНИК-РЕФОРМАТОР



"По стъпките на Шейх Бедреддин",
Дулово, 2012 г.
         Преди 560 години, в първите десетилетия на османската инвазия в Европа, един философ-мъдрец, хуманист и революционер-реформатор, роден в българските земи повежда бунтовна армия срещу централната османска власт. Бедреддин Симави се явява вожд на първото антифеодално въстание срещу султана и спахийския феодален ред, който новата империя насажда.

          Усвоил знанията на изтока, запознат с противоречията на властта и дошъл до философски изводи за ценностите в човешкия живот, шейх Бедреддин проповядва равенство между хората и религиите, отрицание на робството и експлоатацията на човек от човека и отрицание на съдбовната предопределеност на нещата в света от волята на Аллах. Той възвестява правото на всеки човек да бъде свободен и щастлив, но същевременно отговорен за делата си и учи, че светът е само тук на земята, че всички проповеди за друг свят са само заблуда.
          В 1418-1419 г., в съюз с влашкия воевода Мирчо Челбътрън, шейх Бедреддин застава начело на 3000 войници – турци, българи, власи, християни и мюсюлмани, бедни и средни собственици и в името на братството и солидарността ги повежда от Силистра през Лудогорието към Одрин, където е била столицата на султана тогава. Негови сподвижници в Мала Азия са Бьорклюдже Мустафа /Деде Султан/ и Торлак Кемал. 
       Султанската армия го пресреща при Стара Загора и се разиграва решителното сражение. Бунтовната армия е разбита и Бедреддин се връща в лесовете на Лудогорието, където две години води партизанска борба. Привържениците му са много и го пазят. Султанските хора обаче успяват да го пленят с измама. Отвеждат го в гр. Серес, където е лятната резиденция на султана. Те могат да го убият, но искат първо да го разгромят идейно. Подлагат го но богословски диспут и съд, но той ги оборва в спора. Обесват го гол, като символ на голямо унижение. През нощта тялото му изчезва от бесилката. 


Кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов участва във „ Вторият годишен форум на Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския регион“ и „Седмата европейска конференция на дунавските градове и региони“ Букурещ-2013


      Кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов участва в двамеждународни форума  в периода 27 - 29 октомври.  Основна тема  в тях бе развитиета на дунавските градове и региони. В  тях  взеха участие политици, представители на Европейския парламент, министри, както и кметове и представители на местната власт по поречието на р. Дунав. Кметът сподели, че делегатите на  форума  са обменили опит и идеи за основните макро регионални инициативи, приоритет за следващия програмен период 2014-2020 г. в областите, обхванати от Дунавската стратегия. По този начин чрез съвместен диалог и интегриран подход за развитие на регионите ще бъдат постигнати по-добри резултати. Средствата, които ЕК предоставя за тези програми, са съобразени с броя на населението в граничните региони.

  На 7-ата Европейска конференция на дунавските градове и региони бе представена "Стратегията на ЕС за Дунавския регион, документ в който се акцентира на актуалното състояние на нейното изпълнение, както и на етапите на работа, до които са достигнали дунавските проекти. Проведоха се и редица дискусии по възможностите на Дунавската стратегия за стимулиране на растежа, създаването на работни места и грижата за опазването на  околната среда. Подробно бе  коментирано и финансирането на Дунавския регион.

Областният управител на Силистра отправи поздрави за Деня на народните будители, за юбилеите на СК "Багаин" и "Държавен архив"-Силистра, както и за празника на село Проф. Иширково

31/10/2013

                 В рамките на няколко дни областният управител на Силистра г-н Насуф Насуф отправи поздрави до различни хора, институции и общности във връзка с конкретни поводи и официални празници. Поздравителни адреси са разпратени за Деня на народните будители - 1 ноември, до училища, читалища, културни институции, творци и съвременни будители. Уважение бе изразено в отделни адреси до СКE "Багаин", отбелязал тържествено с гости от Франция и със съдействието на община Силистра, своя юбилей - 20 години от създаването си. Поздравителният адрес е до президента на клуба Неделчо Цветков ("Днешният празник е тържество на спортното майсторство и на вечно живия дух в борбата за здраве в живота и за красота в природата. Повече от век наследниците на Луи Айер практикуват физкултурни занимания, за да прославят имената си и своя древен град Силистра! Честит юбилей!").
               В Деня на будителите представители на областна администрация участват в тържеството за юбилея на "Държавен архив" - Силистра - 50 години от създаването му ("Уважаеми госпожи и господа – служители, дарители и участници в тържеството за 50-годишнината на „Държавен архив“ – Силистра! В Деня на народните будители заедно вписваме един празник на паметта, традициите и грижата за миналото, съхранено в документи. Благословени да са всички, които тачат стореното от нашите предци и правят необходимото, за да бъде в оригинал на разположение от всички, имащи нужда от неговото съдържание.)  
Проявата е в Професионална гимназия
"Х. Форд" в София
               Послание и до 17-ата проява "По стъпките на Шейх Бедреддин", провеждана с помощта на областна администрация в СУ "Климент Охридски": "Уважаеми госпожи и господа, тазгодишната Ви проява е доказателство, че КПД „Лудогорие“, общините и музеите на Силистра, Разград, Дулово и Исперих, както МОН и най-старият български университет – СУ „Св. Климент Охридски“, могат да бъдат заедно като институции в името на една обща идея. За да съчетаят съвременния прочит на теми като „Будителите на България от епохата на Възраждането“ и „Времето на Бедреддин, Османската империя и Балканите през XVв.“, които даваме за пример на толерантност и днес. Приемете моето уважително отношение към проявата, която намира достойно място в Деня на народните будители на 1 ноември 2013 г.".
         Уважение с поздравление се изразява и към участниците в програмата за празника на село Проф. Иширково, също вписана в Деня на будителите. В него се казва: "В навечерието на народния празник на селото Вие за пореден път по свой начин вписахте представата си за достойнство и саможертва".

Още веднъж за регионалната медийност в България

  

Наскоро в Благоевград бе проведен семинар на СБЖ с участието на журналисти от различни градове на страната, но предимно от Югозападна България. В работата му със свой доклад участва д-р Росинка Проданова от Радио Благоевград. От името на УС на СБЖ бе докладът на Йордан Георгиев, представен по-долу, заедно с впечатления от изявите на Игор Броварник, кореспондент на ИТАР-ТАСС в България , и на Иво Атанасов, член на СЕМ. Семинарът бе воден от Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ, с участието на Елисавета Каменичка, директор на Радио Благоевград, получило Плакет на СБЖ за своята 40-ата годишнина.
Темата „Европейски политики за развитието на регионалното радио и регионалните медии“  е естествено продължение на досегашните форуми и семинари на СБЖ (над 20 през последните няколко години),  проведени в София, Варна, Русе, Силистра и други градове. Този път в Благоевград, където едноименното радио, безспорен лидер в ефира на Югозапада на България, навършва 40 години.
Цифровизацията, медиите в условията на корпоративни и персонални интереси, журналистите срещу корупцията, монополизмът в медиите, информацията в условията на национални кризи, дискриминацията в спорта и в обществото, професионалната защита на журналистите на свободна практика, професионалните норми в интернет медиите, българската журналистика и стандартите в ЕС, местна власт и медии, предизвикателствата пред регионалните медии, българо-руската журналистическа конференция са част от останалите теми, на които обърнахме внимание в прояви с участието на журналисти от над 20 града на страната.
Проведените семинари и срещи може да не променят статуквото в медийната среда, но те са възможност да се надникне зад паравана и да се проникне над стобора на все по-притеснената журналистическа действителност. Преди 2-3 години по време на форум в Европейския парламент с участието и на журналисти от България бе споделено, че ще е много полезно създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който да разработи насоки към правителствата в страните от ЕС за регулация на новата медийна среда. Идеята е да се създадат независими политически структури за преодоляване на проблема с етичната журналистика.
На друг семинар, проведен в София, при обсъждането на професионалните стандарти в журналистиката бе направен изводът, че е актуална темата за сливането на медиите, т.е. за превръщането им в т.нар. мултимедии. В подготвения обзор за медийната ситуация в 10 области на страната ще има малка илюстрация на тази тенденция. И още един важен извод: борбата между медиите е кой да седне до дясното коляно на властта, което ги обрича да се превърнат в одържавени медии. За сведение: във Франция от 1918 г. насам има правило – медиите не могат да угодничат на властта. Пак на форума в Брюксел обаче бе заявено, че, за разлика от 80-те години на миналия век, в „страната на петлите“, има отдръпване от журналистическата дейност, ефект от недоверие към пишещите братя, той пък резултат от навлизането на банките в медийната индустрия.
През 2012 г. в радио „Варна“ СБЖ и Фондация „Фридрих Еберт“ проведоха семинара „Регионалните медии – свобода и зависимости“. Тогава проф. Милко Петров заяви: „Медиите са затруднени по отношение на това към кого да бъдат отговорни – към собствениците си ли или към публиката?“ Както е известно, по регионите собствениците станаха много, но публиката намаля, вкл. и по демографски причини, а и се отчужди от писаното слово. Още в оня момент бе споделена прогнозата, че и у нас ще избуи гражданската журналистика в интернет, защото ще се припознае като т.нар. журналистика на протеста. В известен смисъл последвалите събития в България от м. февруари т.г. насам доказаха това очакване. И пак като сравнение: на запад гражданската журналистика се изразява чрез социалните мрежи, докато на нашата географска ширина блоговата система е по-популярна и предпочитано се използва за тази мисия.
Най-общо какви са наблюденията на регионалните медии у нас според изследванията й, направени в родните ВУЗ? В поне 5 факултета се изучава журналистика, друг е въпросът дали завършващите се вливат в армията на журналистите. Та, ситуацията приличала на 1990-1995 г., твърди доц. д-р Георги Калагларски от Варненския Свободен университет, член на УС на СБЖ. В смисъл: тогава в големите градове имаше по един официоз, представляващ властта, независимо от политическата й окраска, и друг – негов опонент. Заедно те осъществяват един дуалистичен журналистически модел. И още наблюдения, споделени по същото време в рамките на проведената дискусия: журналистът от местната медия се е превърнал повече в регистратор и наблюдател на събитията, отколкото в коментатор и в изразител на обществени потребности. С уговорката: читателската аудитория по правило е по-взискателна към регионалната преса, тъй като има очаквания местните журналисти да бъдат по-критични, по-настъпателни, даже крайни и безкомпромисни. Без публиката да си задава въпроса дали местната журналистика разполага с такъв капацитет, личен интерес и сигурна защита, за да рискува да се превърне в същински Матросов пред амбразурата на „недъзите на обществото“, както казвахме „едно време“. И още една констатация – у нас, за разлика от страни като Унгария и Полша, в регионалните ни медии не са навлезли чужди капитали, за да се превърнат в животоспасителни инжекции за медийната инфраструктура в регионите.
През 2006 г. в България на пазара е имало 446 вестници, за да намалеят до 358 през 2010 г. Сумарният им годишен тираж е 340 млн. бр. Любопитно е, че списанията от 778 са станали 695 с тираж 32 млн. Между 80 и 90 са радиостанциите, а приблизително 100 – телевизиите. Какво коментира проф. Маргарита Пешева на семинара отново във Варна: „Съвременният журналист трябва да бъде човек оркестър, да е на „ти“ с новите технологии и да е интегрален модератор, който умело работи в мултимедийна среда“. Нейна е прогнозата, че бъдещето на хартиения вестник е в дублетно съжителство с брат си в интернет. Други заключения: Телевизията влияе най-много върху аудиторията, формирайки 70-80% от ценностите у хората. В същото време обаче се забелязва, че в регионите местните телевизии или липсват, или са слаби, а най-често и зависими изцяло от нечии икономически и/или политически интереси.
И по този повод: в периода 1990 – 2012 г. медиите в „провинцията“ следват политическия модел, т.е. политическите „проекти“. Говори се за медиен тропик и за финансов дъжд. Постепенно се свива медийният пазар, подобно на страни като Унгария, Полша и Чехия, където това стига до намаление до три пъти. Със забележката: в тези страни вестниците имат двойно по-голям тираж спрямо българските, а и покриват по-големи територии. Според една статистика едва 7-8% от медиите у нас се самоиздържат, докато, примерно, в една Русия – 30%. У нас липсва стопанска реклама, а имиджовата не е толкова на мода, колкото беше преди 15-20 години.  И още данни: в България в медиите работят не повече от 10 000 души, което до преди година-две бе едва 0,4% от трудещите се в страната.
Както вече споменахме, през лятото бе проведена Българо-руска журналистическа конференция на територията на базата на СБЖ в К. к. „Чайка“. На нея Любов Петрова, зам.-главен редактор на сп. „Журналист“ - Москва, което тази година става на 100 години, сподели цифри, факти и тенденции в Руската федерация по отношение на медийната среда. В регионалната преса на Русия има 65 000 издания, 73% от които са изключително от регионален характер. В 10 000 от случаите медийните формати са с участието на местните власти. На мода са холдинги с участието на властта, т.е. те са частни по регистрация, но работят и със средства от бюджета. 70% от вестниците в регионите са безплатни. Изчислено е, че 40% от аудиторията над 18 г. се информира чрез интернет. На хартиения носител руснаците обаче все още имат повече доверие, благодарение на което се привлича реклама. С най-високи тиражи са вестници от типа „телегид“, или в които има рекламно-информационно и развлекателно съдържание. Т.нар. обществено-политически вестници губят аудитория и тиражи. В развитие са мрежи от вестници на един и същи издател, разпространявани в различните региони, като примерно са обхванати над 50 големи града в страната.
Можем да сравним дали актуалните в тамошния печат теми: проблеми в жилищно-комуналното стопанство и в бита; благоустройство и местна проблематика; здравеопазване и образование; власт и критика на действията й, представяни на аудиторията, имат нещо общо с нашия „дневен ред“. И всичко това на страниците на 4 000 регионални и общински издания, достатъчни, за да информират 2/3 от четящата публика в Руската федерация. Те са в основата на пирамидата на т.нар. федерален печат както по брой, така и по тираж. С уточнението – 80% от тях в някаква степен или форма са на държавна/общинска „ясла“ с произтичащата от това зависимост. Изчислено е, че в Русия в град с 20 000 души население местният вестник трябва да има продадени 5 000 бр., т.е. средно един на всяко семейство да е направил абонамент или да е клиент на ръчна продажба, за да се гарантира самоиздръжка на изданието.
Каква е картината на медиите в 10 региона на Република България по сведения на колеги от областните центрове? Погледът е външен и повърхностен, но той дава възможност да се ориентираме в ситуацията. Областите са Русе, Силистра, Видин, Плевен, Варна, Враца, Ловеч, Сливен, Ямбол и Стара Загора; на практика представители на 4 района за планиране, между които, както е известно, има сериозни икономически „разминавания“, отразяващи се и на медийния бизнес.
Най-големият крайдунавски град – Русе, е пример за съжителство на два големи всекидневника с дългогодишен опит на пазара. Единият от тях има свои „братя и сестри“ и в други градове на Северна България (Плевен, Силистра, Свищов и пр.). В конкурентната им среда се вписва и многостраничен седмичник, разпространяван в няколко съседни области. Колеги от Русе твърдят, че в тамошните вестници все още се издържа на екипната работа, което осигурява разнообразие и информационно покритие в по-широк мащаб. В града има и РТВЦ, който е държавна дейност. Местните сайтове са поне седем, като най-малко четири от тях са активни и читаеми дори и в други краища на страната. Развит е добър рекламен пазар.
Във Видин също има два вестника със сайтове към тях, но периодиката им е два пъти седмично. Твърди се, че общо взето са дело на семеен бизнес. Любопитно е, че врачански вестник обслужва както аудиторията във Видин, така и тази в Монтана. За отбелязване е, че тук има две местни телевизии с новинарски рубрики в тях. Голям е броят на радиата, но единствено с постоянна новинарска дейност е държавното регионално радио. Останалите разчитат на музика и реклами. Четири са интернет порталите.
Поглед и към другия край на река Дунав – Силистра, където вестникарската традиция не е замлъквала от близо 130 години насам, вкл. и в румънския период. Всекидневните новини се следят от русенски вестник със силистренско име, но от лятото насам периодиката му е три пъти седмично. Били са години с три всекидневника, излизащи паралелно, впрочем в допълнение с по три местни телевизии и радиостанции само в областния град. Повече от десет години в Силистра телевизия няма, вестници се появяват и спират, и други ги заместват за определено време; радиата намаляха до две, от които само едното е в ефир, докато другото се слуша единствено в кабелната мрежа. Отскоро има два нови вестника, от които единият (седмичник) се писа за наследник на спрян преди 22 години вестник, официоз в соцпериода, а другият, разпространяван безплатно, се явява веднъж месечно. Спорадично вестник издава местната организация на ГЕРБ, а в изборни периоди и БСП си има свое издание. Бедно е интернет пространството в Силистра: три са сайтовете, от които един е относително активен; допълва ги и новинарски блог. Само двама са кореспондентите и то на държавните БТА и БНР. Извън Силистра два са вестниците – седмичници, делящи мегдан в Тутракан, а четири от общините – Главиница, Алфатар, Ситово и Кайнарджа, издават месечници, за да публикуват решенията на местните общински съвети и информация за делата на кметовете. Отскоро общинско ефирно радио има и в Дулово, център на община, която е №50 по население в страната.
Интересна е картината в Плевен. Два са всекидневниците в областния град, където вестник има и БСП. Едно е  радиото – общинско, една е и телевизията. Вестници има в общините Белене, Левски, Никопол и Червен бряг. Цял рой са сайтовете в най-големия град на Централна северна България. Съседен Ловеч също е в интересна медийна ситуация. В основата й е местен медиен издател, който има телевизия, предаваща в Плевен, Ловеч, Троян и Тетевен; плюс вестник, радио и два сайта. В града има още два конкуриращи се вестника, както и общинско радио. Междувременно от хоризонта за изчезнали други две издания и едно радио.
Отиваме „зад Балкана“. В Сливен медийният „бизнес“ е също семействен – вестникът е един, но сайтовете са повече, също по произход дело на по един-двама души, отново с фамилно присъствие.  Има и телевизия с два екипа. Колежка от Сливен твърди: „Медиите в града на стоте войводи живеят от избори до избори“. Слава Богу, в България избори до 2019 г. ще има всяка година поне по веднъж. Проблемът е, че рекламата се дава по симпатия. Единствено парите от общината са гарантирани, но само за тези, които имат благоволението на властта, т.е. дават се на определени медии. И отново колегиално признание: „Няма разследвания в истинския смисъл на думата“. За сравнение – в съседен Ямбол медиите са ефект от опита, желанието и уменията на журналисти с писателски уклон, извършващи умело журналистическа дейност.
От прегледаните региони Стара Загора е истинска „черешка върху тортата“ по отношение на медийното богатство. Голям щатен или хоноруван отбор от кореспонденти на централни медии, телевизия с 11 души, чиято конкуренция е на колега, изявяващ се в стил „уан мен шоу“. Без съмнение, естествен медиен център е регионалното държавно радио с близо седемдесет души, работещи в него, от които поне ¼ са журналисти. Картината се допълва от телевизионери, кореспонденти и фоторепортер, които поддържат сайтове. В града на липите дори има специален сайт за здравеопазване, какъвто се разработва и в Плевен. На медийния пазар в Стара Загора е вестник, излизащ пет дни в седмицата и друг, предимно с реклама, броящ 34 страници. Има още няколко вестника, вкл. и месечник, както и литературно издание. В региона Казанлък се отчита с три седмичника с малки тиражи, допълвани от малки сайтове. БСП и тук има своя трибуна. В Раднево и в Гълъбово се радват на по два вестника, а в Чирпан са по-скромни – само на един.
Варна като черноморска столица е също интересен медиен екземпляр. БСП си има вестник, бивш съветник от СДС – и той, както и друг негов колега, също бивш общинар. Отчита се силно присъствие на сайтовете, вкл. и с читаемост в цялата страна. Безспорен лидер е регионалното държавно радио. Има няколко телевизионни канала и вероятно безброй рекламни издания, както и други със специфично предназначение за търговските вериги.
Какво прави впечатление от така нахвърлената обстановка в една трета от областите в страната? Картината е разнообразна и не е в пряка зависимост от географското разположение, политическата конюнктура, икономическите възможности и местните традиции. Явно много са факторите, влияещи  върху медийния пъзел, вкл. демографската характеристика, умението на журналистите да оцеляват и да се развиват напук на проблемите; поколенческите взаимоотношения, професионалната представа за съвременна медийност, манталитетът в конкретния регион, а в някаква степен и съвкупният местнически патриотизъм на интелигенцията, властта и бизнеса. За съжаление, като че ли за много от тези „моменти“ все още не сме докрай узрели – обществото, политическият елит, журналистическото войнство.
 „В Русия и в България журналистите имат едни и същи проблеми и предизвикателства, определящи бъдещето на професията“, заяви в рамките на дискусията Игор Броварник, кореспондент ИТАР-ТАСС в България. Около 100 са колегите му, работещи в регионите, за да отразяват на място живота специално за агенцията. Самият той заявява, че „произвежда“ мултимедийна журналистика. Твърди, че регионалните медии възпитават добри кадри за медиите и на национално ниво, защото по места се достига до специфични новини, полезни за израстването на журналистите, а и се работи по много и разнообразни информационни поводи. Споделя информация, че в Русия има издания на 77 езика при два пъти повече  на брой етнически групи и народи в страната. Най-големият проблем на медиите по места била зависимостта от местните бюджети, формиращи „зони за влияние“. При руснаците добър пазар има и за хумористичните издания, поради което карикатуристите са сред най-добре платените журналисти.
„По-трудно е да си журналист в регионално издание, почти е героизъм“, заяви в дискусионен тон Иво Атанасов, член на СЕМ. Включително и по финансови съображения, тъй като преди 20 години е било възможно човек да се издържа от хонорари, в столицата – също, докато сега нещата не са сравними. Смята за голямо предимство, че в регионите скоростта за отразяване на новините е по-голяма. Сподели също, че познава хора, които искат да имат вестник или радио като „брошка“ на ревера си.
Семинарът в Благоевград бе поредната възможност, осигурена от СБЖ, да се споделят мнения, да се представи статистика, да се обслужи тенденция. За да може всеки от участниците да намери себе си в целия този процес, от който е част, и в който е вписан всеки по свой начин, за да съществува като гражданин, професионален журналист или като обикновена житейска единица.






сряда, 30 октомври 2013 г.

За доброволните формирования при бедствия са предвидени повече средства за 2014 година

 
30/10/2013
          В сградата на Областна администрация Силистра бе проведено обучение на служители на общините от областта, където има или са в процес на изграждане т.нар. Доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации, както и отстраняване на последиците от тях. В него участваха представители на Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ в лицето на Евлоги Станков, Явор Минков и др. отговорни служители от управлението. Обучението се извършва по заповед на министъра на МВР и във връзка с промени в нарочната наредба, регламентираща дейността. В нея има заложени по-високи като размер средства за обезпечаването й: общо от 481 лева на 1 200 лева на човек за обучение, застраховка и екипировка. Понастоящем в страната има 124 формирования с 1 679 доброволци. Голяма част от тях са обучени по един от трите модула, като най-малко са преминали през обучение за оказване на медицинска помощ.
          В момента на територията на област Силистра в три от общините има изградени доброволни формирования – в Алфатар, Ситово и Кайнарджа. Решение на Общинския съвет за създаване на същата структура е взето и в община Главиница, но по различни причини, вкл. заплащането на участието в нея, засега има само двама желаещи при гласувани 15 бройки. По стандартите за следващата година за общини с население до 5 000 души формированието може да бъде с група от пет човека, с право за допълнителна група от още толкова доброволци, средствата за които се поемат от общината. За общини с население до 10 000 души, съответно със съотношение 10+5 човека. Финансирането става както от държавния бюджет, така от общините и чрез дарителство. България разполага със Стратегия за развитие на доброволните формирования от 2012 до 2020 г.
         Целта на доброволните формирования е да извършат действия до пристигането на специализираните спасителни групи. Те действат на териториален принцип като самостоятелна единица или в състава на единната спасителна система. Всеки доброволец преминава пред предварително индивидуално обучение по програма на Академията на МВР. Начело на всяка група стои ръководител, обучаван допълнително. Предвидени са тренировки всеки месец. Заплащането на участието в спасителни акции става по разчети, разписани в Наредбата. Практиката показва, че има бюрократични пречки за осъществяване на възнагражденията, поради което в общините са преминали според възможностите си по места към т.нар. материално стимулиране.
          Споделен бе проблем от страна на общините, че не навсякъде са дадени средствата, предвидени за обучение и екипировка, което налага да се пишат напомнящи или изискващи писма до Министерството на финансите. Продължава практиката и тази година да се палят нерегламентирано стърнищата в община Алфатар, предизвикващо необходимост от задействане на доброволното формирование, създадено предимно от служители, които понякога се налагало да реагират и по два пъти на ден, за да гасят пожари. 

вторник, 29 октомври 2013 г.

Тамара Спасова, главен редактор на регионален седмичен вестник „Напредък” – Тутракан: Без нотка патриотични чувства вестникът в малкия град е обречен на провал

„Как си, колега?”

Тутракан е малък град, но в него вестникарската традиция е започнала още в първите години след освобождението през 1878 г., продължава и до днес. Два вестника делят мегдан всяка седмица на пазара на пресата с местен произход. За единия от тях - „Тутракански глас”, вече стана дума при предишна публикация в сайта на СБЖ. Наред е да отворим приказка за още един тутракански вестник – „Напредък”, с неговия главен редактор Тамара Николаевна Спасова, член на СБЖ, възпитаник на университета „Тарас Шевченко” в Киев и на ВКШ в Москва. „От 24 септември 1981 г. та досега – вече 32 години – по-голямата част от живота ми, живея и работя в България; през 1997 г. станах българска гражданка, пълноценно упражнявам правата си във втората ми родина, която обичам, заявява нашата събеседничка.
         - Как се прави вестник в малък град?
       - С желание. На този, който го списва, и на този, който го издава. С подкрепа на читателите, които го търсят, и на рекламодателите, които не смятат за ненужно да рекламират своите продукти или услуги чрез местен вестник, макар те да са познати на местните им клиенти. Без нотка патриотични чувства вестникът в малкия град е обречен на провал. С такива чувства съм изпълнена и аз, макар да не съм тукашна, но живея в Тутракан вече 29 години. Обикнах този град и не по-малко от кореняците тутраканци съм привързана към неговите красоти и хора, както и не съм равнодушна към недъзите на този край. 
         - Какво печели народът от един седмичник?
        - Първосигнално - пари не печели. Но печели информация. А казват, че вярната информация е най-ценният източник за печелене и на пари, и за откриване на пътя към своя бизнес, професия, позиция в живота...    
         - Как се вписва вестник „Напредък” във вестникарската традиция на Тутракан, датираща още в годините след Освобождението?
       - Вестник „Напредък” чудесно се вписва в историята на първите печатни издания в Тутракан, защото е основан през 1909 година с излизането на първия му брой на Димитровден. Той е частен вестник с издател Владимир Кр. Стоянов, с първия редактор и основател на вестника Андрей Чернев. Излиза 4 години – вкл. през 2012 г. Прекъсва поради финансови затруднения на издателя. Второто издание връща вестник „Напредък” сред тутраканския периодичен печат през 1940 г. и продължава до 1944 г. включително. В този период няма други вестници в Тутракан. С промяната на политическата система в България като частно издание в. „Напредък” приключва съществуването си. Но на 4 октомври 2007 г., благодарение родолюбието на американския предприемач с тутракански корени Стив Хараламбиев и желанието му да възроди един от най-старите вестници в родния му град, вестник „Напредък” отново се възражда и излиза първият брой на третото му издание. През есента на 2009 г. чествахме 100-годишния юбилей от основаването на вестник „Напредък”, за което имаше поздрав и от централата на СБЖ. И ето, че вестникът вече надхвърли 6 години от обновеното му издание, започна 7-та си година и е търсен от читателите на Тутракан, общината, региона и страната.       
       - Какво разказват 7 пана за 100-годишнината на вестника?
        - По повод вековния юбилей на вестника направихме 7 пана. В 4 от тях е историята му през двата периода на издаването: 1909 – 1912 г. и 1940 – 1944 г. Едно от останалите три пана в снимки и текст /както и първите четири/, разказва за настоящия издател на в. „Напредък” Стив Харламбиев, който, освен издаването на вестника, стана известен и с построяването на параклиса „Св. Георги Победоносец” на Мемориалния комплекс „Военна гробница – Шуменци, 1916 г.”; с модернизирането на икономиката в Тутракан; с откриването на много работни места за местните хора, най-вече за младите сред тях. Две други пана свидетелстват, че в. „Напредък” следи събитията отблизо и често е в центъра им.
       - Три най-големи трудности пред един главен редактор?
          - Трудностите на един главен редактор основно са свързани с физическата и психическата му издръжливост, иначе опитът и рутината ги има. При нас в малкия град главен редактор е като шест в едно: и главен редактор, и отговорен редактор, и репортер, и фотограф, и коректор, и рекламотърсач... И може би е най-универсалният редактор от всички останали редактори по отношение на тематиката. За краткото време (два дни) за подготовка на публикациите за новия брой се налага да пишеш еднакво информирано и компетентно на много теми: и за икономика, и за политика, и за култура,  и за образование, и за местните власти...Току-що си правил интервю с артиста, и веднага преминаваш на тема зелените площи или кучета, и т.н.  Но за нас, старите „пушки”, като мен и колежката от другия местен вестник („Тутракански глас”), това вече не са проблеми. Познавам Тутракан и общината, както и района, и хората тук много добре. Работих 23 години във вестник „Тутракански глас” (1984 – 2007), а преди това две години във в. „Устрем” в град Главиница.  
       - С една дума – най-голямото удовлетворение?
         - Ще го кажа с две думи – творческият процес. А с повече думи -  когато съм налучкала болната тема на местните хора и съм успяла да я разгърна, да потърся решение и то да се реализира. В полза за конкретните хора по конкретните проблеми, а не някакви общи и обтекаеми. Приятно е, когато хората се обаждат и благодарят за това, че вестник „Напредък” им е бил в помощ. Но дори да ме наругаят (най-вече засегнатите), пак се чувствам добре значи вестникът си е свършил работата. 
          - Как без скандали се поддържа тираж?
           - Скандалът винаги провокира интереса на читателя, макар да се възмущава от него. Но лошата новина по- се търси, дори и в малкия град. Но не е задължително да се случи убийство, макар и това понякога се случва, за да се изчерпи броят на вестника. Хората търсят местен печат най-вече заради своите неволи или хубави събития в града и селото, и които се отразяват на страниците на местния вестник.
          - Бизнесмен - издател: формулата на успеха?
           - В нашия случай именно бизнесменът е издателят, както вече споменах. Формулата на успеха сигурно не е еднаква за всеки местен вестник. При нас надежoната подкрепа на издателя е важна за редовната периодичност на вестник „Напредък” и за свободата му в избора на редакционната политика. Освен това, съвместно с фирмата-издател вестник „Напредък” вече пета година подред поощрява развитието на творческите таланти на деца и младежи от град Тутракан и региона. Това става чрез традиционното провеждане на коледни конкурси на различни теми в разделите за литературно и изобразително изкуство. Авторите на най-добрите творби се награждават с материални награди и грамоти, а самите творби се отпечатват на страниците на вестник „Напредък”. Така вестникът намира и новите си автори.
С колегата Любомир Добрев от бТВ  някога - в края на 80-те г. - работихме заедно във вестник "Тутракански глас"/ и с Петър Бойчевq директор на Исторически музей - Тутракан . 
        - Прогнозата за бъдещето на регионалната и местната „преса”.
          - Според мен, местната преса (не я слагам в кавички, защото си е сериозен периодичен печат) има бъдеще, независимо от прогреса на информационните технологии и интернета. Местните хора повече се интересуват от местните медии, отколкото от централните, защото те са огледало на техния живот.






Френски джудисти от Париж мерят сили в Силистра с партньори от СК „Багаин”

    
Снимката е направена при пристигането на французите в България, публикувана на интернет страницата им на 29 октомври 2013 г.

         В Силистра пристигна група джудисти от Франция, които гостуват на СК Багаинс президент Неделчо Цветков. В рамките на няколко дни представителите на Клуба по джудо Сорбиер от Париж (http://www.judoclubsorbier.fr), близо 20 души от различни възрасти, ще имат общи тренировки в залата по джудо в Общинското спортно училище „Дръстър”. В четвъртък – 31 октомври, отново в същата зала от 16,30 ч. е честването на 20-годишнината на един от най-успешните спортни клубове в Силистра. При това в над 40-годишната история на този вид спорт в крайдунавския град. 

Завръщането на...гущера в центъра на Силистра


Серия прояви на община Силистра за Деня на народните будители и през м. ноември

                               ОБЩИНА СИЛИСТРА
                 ДИРЕКЦИЯ „ХУМАНИТАРНИ ДЕЙНОСТИ”

ПРАЗНИЦИ НА  БЪЛГАРСКАТА                   
   ДУХОВНОСТ И ТРАДИЦИИ
               В СИЛИСТРА



 ПРОЯВИ, ПОСВЕТЕНИ НА 1 НОЕМВРИ –      
     ДЕН НА  НАРОДНИТЕ  БУДИТЕЛИ


30.10 – 01.11. 2013 г.               Училищни прояви, посветени на 1 ноември - Ден на  народните будители

30.10., 18.00 ч.                      ► Спектакъл „Характери” от Театрално студио
ДТ „С. Доброплодни”          „Питър Пан” – ПГСУА „Атанас Бурав”, гр. Силистра

                                              
31.10., 14.00 ч.                          Духът на българина” – Силистра 2013
 РБ „П. Павлович”                         Церемония по награждаване на отличилите се
 Зала „Диоген Вичев”                   участници в Областния ученически                                                                                    литературен конкурс

01.11. 2013 г.                            ►Ден на отворените врати
РБ „П. Павлович”

01.11.- 02.11. 2013 г.               ►Участие на учители по история в Седемнадесетия                                                           семинарен поход „По пътя на Бедреддин“–гр.София,                                         СУ “Св.Климент Охридски”

01.11., 09.30 ч.                       ►Пресконференция- представяне на проект „Стара РБ „П. Павлович”                     "Силистра е-достъпна”
Зала „Диоген Вичев”

01.11., 16.00 ч.                        ►Среща на кмета на Община Силистра- д-р 
Художествена галерия               Найденов с интелектуалци
Зала 13
01.11., 16.00 ч.                        ► 1-ви ноември -Празник  на  с. Проф. Иширково –    
с.Проф. Иширково                      тържествено освещаване на възстановения паметник на загиналите герои от селото и тържествен концерт с  участието на Стоян Дечев и приятели

01.11., 17.30 ч.                        ► Поетична вечер 
салона на кметство с. Айдемир                          
                                                      Успението на св. Софроний- епископ  Врачански
                 
                                
01.11., 17.30 ч.                        ► Празничен концерт на формациите на НЧ  
Младежки дом                            „Доростол -1870” –Смесен хор „Седянка”, 
Зрителна зала                              Детска вокална студия, Балет „Лиденс”, Групите за стари  градски песни    „Ретро”, „Ехо” и Златна есен”, и  фолклорните групи „Добруджа”, „Добруджански славеи” и „Златен клас”,  посветен  на Деня   на   
народните будители

02.11., 10.30 ч.                        ►Детско утро, посветено на Деня   на народните  
 Читалището                               будители
с. Бабук

13.11., 17. 00 ч.                       ► "Въведение"- изложба -живопис  на млади          
силистренски творци
Художествена галерия   

  06.11. , 17.00 ч.                       ►„Славеи на  Добруджа”- Регионален преглед на           
  Залата на                                       изявени изпълнители на добруджански фолклор
 Община Силистра                          

06.11. , 14.00 ч.                         "По стъпките на възрожденеца Рашко Блъсков" -                     
Духовен център                              среща  между учителите от ОУ “Св.св.Кирил и                                                                                                   
 с. Калипетрово                               Методий”, с. Калипетрово и настоятели от читалище  "Напредък"  гр.Шумен 

09.11.,10.30 ч.                         ► Кулинарен фестивал „Гозбите на Добруджа”       
Читалището                                 
с. Сребърна

  10.11.,10.30 ч.                          ►Концерт, посветен на патронния празник на Читалище „Й. Йовков” с. Казимир
 с. Казимир
    
15.11.,17.30 ч.                           ►Представяне на стихосбирката „Светлосенки” от  Художествена галерия                                                       Любен Дашев
                                           


20.11.,17.00 ч.                           ►Фотоизложба на ученици от ПМГ „Св. Климент 
Художествена галерия                Охридски” от екскурзия в Родопите през лятото на 2013-та година

23.11.,11.00 ч.                        ►Матине, посветено на християнското семейство
кафе -бар
в МОЛ Сентър парк


25.11.,11.00 ч.                     ►Патронен празник на ПМГ “Св. Климент Охридски”
Драматичен театър


30.11.,10.00 ч.                        ►Първи обучителен етап на Литературната
СОУ „Н. Й. Вапцаров”                   конференция  за ученици на тема „Образите на смелостта и страха в българската литература и култура

Консултативният съвет по горите, дивеча и рибата за област Силистра проведе годишното си заседание

29/10/2013

         С участието на председателя си – Севдалина Димитрова, директор на Регионална дирекция по горите Русе, в Силистра годишното си заседание проведе Консултативният съвет по опазване на горите, дивеча и рибата. В работата на съвета участваха заместник областният управител Джанан Халил и ресорни експерти от Областна администрация Силистра. В него участват представители на различни институции: общини, ловно-рибарски дружества, МВР, областна администрация, горски стопанства и др. До края на м. септември са извършени 2 213 проверки, става ясно от сведението, подготвено за участниците в заседанието. Повече от половината от тях са на превозни средства, а останалите са на складове и сечища; на ловци, риболовци и физически лица. Част от проверките са съвместно с МВР, РСПБЗН, ИАРА, СЛРД и РИОСВ.
Издадени са 325 наказателни постановления. Досъдебните производства във връзка с опазване на горите са 43, а други 3 са за незаконен лов. Отчита се добро сътрудничество между институциите в съвместните проверки, вкл. с органите на полицията и с Инспекцията по труда. „По изготвен график ще продължат съвместните проверки на Регионалната дирекция по горите, дивеча и рибата на територията от 174 хил. хектара, обхващаща областите Русе, Силистра и Разград“, каза г-жа Димитрова.