вторник, 28 февруари 2023 г.

Как в Румъния развиват стара езическа българска традиция, включително идвайки на участие на кукерски и маскарадни прояви у нас

На два пъти в рамките на месец на кукерски прояви в Перник и в Раковски гостува група от румънското село Бранещи, където има наследници и на българската общност, обединена в Дружество "Седянка". Селото е най-известния организатор на Ден на кукерите в северната ни съседка, където са гостували неведнъж в предишни години и кукерски групи от България, включително от Калипетрово (населението между двете села са родственици от 200 години насам), както и от други населени места от област Силистра. Тази година брънещяни също проведоха своя празник, за което свидетелства на една страница публикация в сайта jurnaluldeilfov.ro ("Огън без граници. Куковден").

От нея научаваме: "Проведен бе симпозиумът „Фолклор без граници. Куковден", посветен на най-важния празник на общността в Брънещи, събитие, организирано от кметството на едноименната община заедно с Културната асоциация на селото и Окръжен съвет - Илфов чрез Културния център на окръга за опазване и популяризиране на традиционните култури, в партньорство с образователните звена от Брънещи: Детска градина „Рица гаргарица“, гимназия №1, Теоретична гимназия „Траян Лалеску“, Горски колеж „Теодор Пиетрару“ и Техническа гимназия „Чезар Николау“ и др."

Тази година празникът освен симпозиума е събрал и познавачи по темата, проведен е и кратък парад на носии, както и пролетен панаир на малки занаятчии, реализирани в училищни условия. Направен е обмен на опит и примери за добри практики по отношение на начина за интегриране на традицията с маски, като този път е наблегнато на предизвикателствата, които застрашават тази традиция и начините, по които може да бъде запазена и съответно предадена на поколенията. Смятало се е, че към 2000 г. за загубена, но е възстановено постепенно. И в основата на възстановяването е българското дружество "Седянка", които запалват местните учители, които полагат усилия за възраждане на традицията.

И така през 2005 г. е дадено началото на въпросния симпозиум, установил че "Училището, местните институции, инициативните хора и всички, които обичат традициите и културата, трябва да направят нещо, за да не се загуби тази традиция". Сред дейците, застанали зад идеята е г-н Мариус Овидиу, според когото, "Достигнахме до европейски фондове, до норвежки фондове, писаха се документи, сформира се традиционна група на кукерите от Брънещи, които искаха да представят ритуала и извън населеното място (бел.-гостуваха преди години и в Калипетрово, вероятно ще ги видим пак на 25 март в 16-ото издание на Национален кукерски фестивал) и по този начин се установиха междукултурни връзки с общностите в България".

По темата Дойна Ишфанони, която е етнолог изследовател в Националния музей на селото в Букурещ, смята, че празникът е свързан с достойнството и идентичността на общността. "Ние наричаме тези културни поведения ритуали, чрез които човек успява да се синхронизира с ритмите на Вселената", казва още тя. И след като отбелязва ролята на учителите, продължава: „Най-важното е да продължим. Видях, че това се е превърнало във ваша запазена марка. Поздравления за всички вас, деца, за всички тези възрастови нива, които култивирате в институционална среда“. Своя опит са споделили директори на учебни заведения от селото, включително за практиката да организират часове за подготовка за празника.

Не на последно място, журналът на окръг Илфов отбелязва, че в симпозиума са участвали "Депутатът Георге Нанков от Банатски съюз – Румъния (бел.-той е от българската общност в област Банат), който е и почетен консул на Република България в Тимишоара, заедно със секретаря на българското посолство в Букурещ Огнян Илиев. Те са изразили своята благодарност за начина, по който общността на Брънещи успява да съхрани традицията и дори да развие обичая, който е традиция с български произход, и подчертават полезната роля, която етническите общности в Румъния са имали и имат, оценявайки еднакво благоприятната политика на румънската държава, провеждана за насърчаване на идентичността на етническите общности".


понеделник, 27 февруари 2023 г.

Краевед написа историята на село Коларци - днес в област Добрич, преди в окръг Силистра

 

Краеведското начало винаги е имало почва у нас и продължава да има в определени места, макар да е предимно частна инициатива, дори в смисъла на идея, подкрепена от читалищен екип. „Историята на село Коларци, моят род и още нещо…“ е заглавието на най-новия краеведски труд на хартиен носител. Негов автор е Руси Вълев Русев, а издател на книгата е РИТТ Силистра. В миналото селото е част от Тервелска околия и до преди няколко десетилетия е в рамките на Силистренски окръг, докато днес е в област Добрич.

Още в нейното начало авторът връща читателя в 1598 г.
, припомняйки първото Търновско въстание с трагични събития в района на Пирдоп и Златица, откъдето е „неговият род“. Следва заради спасена девическа чест убийство на спахия, а оттам и бягство от родното място „на изток“ на 10-15 семейства с цел оцеляване в района на Сакар планина. По-нататък са проследени събития в 18 и 19 век.

Разбираме също, че от Сакарския край група семейства тръгва за изселване в Русия, но пътьом остава в района на сегашния град Тервел. Докато уточнява новия си маршрут, разузнавателната група на конвоя навлиза в околностите на село Коларци – днешното, и установява, че има добри условия за живот, включително много чешми. Междувременно срещат българина Еньо Минков – той пък идва от село Краново, който изразява разочарованието си от живота в руската империя, което повлиява на нашенците на решението им да продължат пътя си натам.

И се установяват в с. Арабаджии, днешното село Коларци. На страница и половина авторът е изписал имената на мъжете от въпросните семейства, за които е писано в книгата. Подобно на много други селища в Добруджа, и Коларци има свой римски период, за което се съди от останки на сгради и постройки към тях, както и други материали, включително монети.

В творбата на Руси Русев е намерено място за много имена – на опълченци, на участници в обсадата на Одрин, в битката при Кубадин, в Българо-сръбската война, както и за годините в румънска окупация., Септемврийското въстание, Втората световна война, посрещането на руските войски през септември 1944 г.  и др. Изредени са и имената на македонски фамилии (във връзка с тях са описани и няколко истории). Подобно на много други книги, и в тази има представени записани спомени: от Костадин Енев, участник в Отечествената война 1944-1945 г. Останалото е в духа на познатия подход – да научим за занаяти, традиции , видни личности

 

Георги Атанасов: Бесилото на Левски е апогей на слава и безсмъртие, превърнало се е в неразрушим фундамент

В специално тържество, проведено в Областна администрация Силистра, областният управител на област Силистра инж. Николай Неделчев и д-р Габриела Миткова – началник на РУО на МОН, наградиха двадесет и двама участници за успешно представяне в конкурса „И ние сме във времето“, посветен на 150 години от гибелта на Васил Левски. В общ план в конкурса се включиха 319 ученици със 179 творби от три възрастови групи. 

Гост на тържеството бе проф. доктор на историческите науки Георги Атанасов, член на ръководството на Общински комитет „Весил Левски“. В своето приветствие той обърна внимание на уникалния факт, а именно: образът на Левски е единственият от плеядата заслужили дейци за българската свобода, който не е опетнен и във връзка с него няма въпросителни.

Знаменателно е също, че, без да е обявен за светец от православната ни църква, той е канонизиран от българския народ и е безсмъртен в неговата памет. Проф. Атанасов пожела на учениците да продължат да се докосват до Левски и особено до неговия дух, защото духът управлява и владее всичко на този свят.

Дългогодишният археолог, който доскоро бе в екипа на Регионален исторически музей – Силистра и негов доайен, както и най-изявен археолог, сподели възхищението си от прочувственото есе „Писмо до Апостола“, споделено по време на тържеството. За него то бе повод да завещае на съвременното поколение ученици да направят стъпката, която не е направена от предишните поколения: да изпълнят посланията на Апостола на свободата.

И още – за проф. Атанасов „бесилото е апогей на слава и на безсмъртие, в случая във връзка с Левски превърнал се в неразрушим фундамент“. Той направи паралел с увисналия на кръста Исус, тъй като кръстът също с времето се превръща в символ на безсмъртието в християнската религия.

 

Урок по народно пеене с Ивелина Димова и наздравица с чаша вино в клубна обстановка


Клубната форма за забавления с най-различно съдържание, провеждана по заведения е позната навсякъде по света. В Силистра в миналото също тя бе развила свои корени (най-ярко през 80-те години на миналия век с някогашния „Кафе театър“, макар че кафе не се предлагаше, но това е друга тема). До преди няколко години специфична атмосфера се създаваше периодично и в кафенето в „Централ парк“, но дали пандемията или друга причина му свали гарда в това отношение (за съжаление).  

Рок концертите във „Версай“ също бяха свеж полъх, чието продължение тази година е през м. март, но в комплекс „България“. Гостуването на певци и музиканти в дискотеки, доколкото ги има в Силистра, не ги „броим“, защото е друга „форма“ на общуване.  

Напоследък в Силистра има няколко прощъпулника на възможности за хора с определени интереси, засега в сферата на музиката, да се чувстват уютно в своя си среда. Примерите са на ресторант „Ривърсайд“, където вече са факт няколко творчески вечери, посветени веднъж на руската музика с участието на Център за музика и изкуства „Мегатон“ и пак там – но с латино програма.  

Клуб „БаРок“ също се включи в „играта“ с няколко изяви с разнообразно съдържание специално за меломаните, за отбелязване – не само по линия на вечния рок, някои от които са гостуващи извън Силистра солисти. Опитването на „почвата“ обаче продължава и дано се получи развитие, за да има поводи силистренецът от всяко поколение да „излиза“ сред хората и да се наслаждава на изкуството и на живота.  

В този ред на мисли можем да споделим и отлично впечатление от сеансите „Рисуване и чаша вино…“ на художничката Елена Маркарян. Първо то се случи в специално избрано помещение, а после и в Бар&Магазин на изба „Пинк пеликан“ на Боян и Марио Боеви в Силистра, където бе и демонстрацията преди няколко седмици на различни видове сирена от родопска мандра (винените дегустации не ги броим, те са естествени за Боеви, защото това им е работата).

Пак там клубната забава бе осъществена и с първа по рода си творческа вечер „С вино и песен животът е чудесен“ с участието народната певица и вокален педагог Ивелина Димова. В момента тя е ръководител на народния хор при Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“, който е към Народно читалище „Доростол“. Събитието бе в навечерието на деня на любителското творчество и в него се оказа, че непрофесионалисти могат след кратък урок и импровизирана репетиция да запеят правилно оригинала на една от вечните песни на България – родопския хит „Девойко, мари, хубава“. Песента е открита през 1955 г. в изпълнение на д-р Костадин Дурев от Широка лъка, който освен лекар е и богослов, за да бъде първо от него записана със съпровод на оркестър в БНР, в чийто „Златен фонд“ е и до днес.

Колко малко му трябва на човека: един великолепен изпълнител на разположение, подкрепен от пиано и мултимедия, и чаша вино, разбира се, за подклаждане на настроението и за обиране на луфта от притеснението. За да се превърне вечерта в необикновен микс от емоция, усещане и знание. В случая за известната певица – ярък представител на добруджанската област от по-младото поколение, но вече с натрупан опит, както и за песните, които тя изпълнява. Но и познание за нейни превъплъщения в носии от различни краища на страната: за да стане ясно, че освен добруджанската са й любими кюстендилската „сая“, хасковската и други. Присъстващите разбраха

също, че е крайно наученото от нея по време на годините участие в работата на Държавния ансамбъл, носещ името на незабравимия фолклорист Филип Кутев, включително от диригента Георги Генов – за пеенето, но и за…дишането. Още повече, че в различните области на България песните се изпълняват по…различен начин. Димова даде примери на участниците във вечерта, за да им покаже как изглежда на практика в Добруджа, Тракия, Странжа, Шоплука и пр.

И ако не знаете – бъдете сигурно, че всяка песен е една история, включително за своето създаване, както и за бъдещото си преоткриване, за да влезе отново в нечий репертоар, след период на евентуална забрава. За да освежи в момента на изпълнение всяка душа със своя музикален изказ, с вибрациите си, достигайки до мозъка, привнасяйки в него радост от живота, а в сърцето да раздвижи кръвообръщението, докато трелите масажират белия дроб.

Разбира се, за да се случи всичко това при певците, трябва непрекъснато упражнение. Естествено, това се отнася и за умението да се диша правилно в неговите три етапа: вдишване, задържане и стартиране на процеса на пеене. Отделен е моментът, че, пеейки, човек не само подобрява своето настроение, а на някои им ликува и депресията, но на слушателите доставя удоволствие.

И как да не се съгласиш, че дори и с песни за маса може да се извие най-красив глас, на който някой е способен, за да „разтопи“ компанията, заседнала да се весели по повод или без конкретна причина. Малка подробност е знанието, че при народните песни е специфична формата на дишане и изпълнение, осигурявайки ситуация на пространствено яйце (краят на езика е надолу и назад), гарантиращо правилно звукоизвличане на фолклорните фрази.

Участниците в необикновената по настроение вечер получиха диска на един от актуалните гласове на Добруджа в момента – Ивелина Димова, в чиято певческа кариера са записани и 18 години в Ансамбъл „Филип Кутев“ – София. Пред камерна аудитория тя представи песни от различни етнографски области, сред които и добруджанската емблема „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Както и урок по народно пеене, който не може да бъде забравен. Но със сигурност е добре да бъде повторен, най-добре в кръг на много приятели, на които народната песен им допада както за слушане, така и за пеене.

 

 

петък, 24 февруари 2023 г.

И пак се питаме: във времето ли сме, то с нас ли е или ни заобикаля?


От днес, 24 февруари 2023 г., силните сини очи на Васил Левски гледат с кристален блясък от 20-те чифта на изображенията в най-добрите творби в раздела "Приложно изкуство" в Областния конкурс "И ние сме във времето", подредени във фоайето на втория етаж в Областна администрация Силистра по повод награждаването в понеделник. По ирония на съдбата като в шпалир те ще проследят дошлите за регистрация в РИК - Силистра кандидати за народни представители от 20-и многомандатен избирателен район във връзка с изборите на 2 април 2023 г.

Колцина от тях ще си зададат въпроси от рода на:

- "Какво да кажа на избирателите, Василе, за да ми повярват и съответно да ме подкрепят за народен избраник от един от районите с най-малък брой депутати и обхващащ един от най-бедните региони в страната?";
- "Ще познаят ли, Апостоле, дали съм искрен в намеренията си на евентуален депутат в 49-ото НС на Република България, тази България, за която ти мечтаеше да бъде чиста и свята република за всички - българи, турци, както и за други етноси и социални групи...?";
- "Дяконе, имам ли качества да представлявам там, където се комат закони, своя род, приятелите и съпартийците си, а и всички добруджанци, както е по конституцията на Република България?";
- "Ще бъде ли дълъг животът на 49-ия парламент, за да си струва да да стана част от него?";
- "Достоен ли съм да бъда избран, за да защитавам интересите на гражданите от Крайдунавска Добруджа, уважаеми Левски?"; - "Дали и днес ти, най-великият българин за всички времена, би написал в тефтерчето си отново онова прословуто и неразгадано и до днес "Народе????", без да си ни обяснил преди век и половина какво означават онези завещани от теб четири въпросителни?".

И, тъкмо на Сирни Заговезни/Прошки кукерите ще изгонят злото от къщите, мегданите и душите на хорото..., и към тях ще се запътят кандидатите за депутати. Няма празно! Но друго си е да пристъпиш на чисто! Дано го имат предвид знайните, дето им е омръзнало ходенето сред народа с протегната за електоарална помащ ръка. Ама няма как - за едни е дълг, за други - навик, за трети - препитание, за четвърти - жизнено важно е да бъдат в ролята на Някой си, и т.н.

За незнайните, които тепърва прохождат в тази игра, най-важното е да разберат за какво става дума и повече да питат хората, отколкото да им говорят пратени от партийните централи фрази, често изпразнени от смисъл и съдържание. Защото отдавна изборите не са "Дайте, (за) да дадем!", а възможност да извлечеш поука, да си научиш политическия урок, да усвоиш граматиката на изборния процес и, ако ти се случи отново да влизаш в същата роля, да не допускаш досегашни грешки или тези на предшествениците си.

Колко малко се иска от един кандидат - да бъде усмихнат, позитивен, доброжелателен, слушащ, а не бърборещ скучнотевини. И колко много трябва да даде на всеки, от когото очаква да му се довери - най-малкото надежда, че се ангажира с проблеми, които е разбрал, че са важни за голяма група от хора.

И така: прескачаме деня на самодейността, яхнали в нейна чест Баба Марта с неизтощимата й бяло-червена сила, завещана от нашите изически деди; ден по-късно се покланяме пред паметниците, свързани с Освобождението (то от "време оно" е едно и също, нищо че го наричаме с различни именавсеки го пресъздава през свой поглед или сметка). И, хайде на поход към изборнит урни, уморени от гласуване! За всеки случай прескачаме 1 април, дето тази година е натоварен с непосилната задача да бъде Ден за размисъл - знаем отколе какъв ден е!

В навечерието на Сирни Заговезни и Прошки: с прибежки и приползявания през най-дългите пости до заветния 2 април ни чака дълъг път! А след него идва Великден, за да завъртим вездесъщото сключено хоро - вечен символ на кръга (безкрайността) и на любовта между хората!

Бабук се побратими с българско село в Молдова, местната църква с икона - дар от дама

От профила във Фейсбук на Елена Радева - секретар на НЧ "Дочо Михайлов" - село Бабук, научаваме за две новини от селото, а именно - на 16 февруари  гостуване на делегация с нейно участие, водена от кмета на село Костадин Иванов, бе извършено побратимяване със село Долна Албота, Реп. Молдова. То е близо до град Тараклия и е населено основно с потомци на българи, представители на които ще идват в близко време, за да върнат визитата на бабукци. И още по друга тема: по време на литургията за Сирни Заговезни в църквата "Св. Пророк Илия" отец Георги Попов освети иконата на св. Марина, дарена от г-жа Евгения Владимирова, за да служи за добро на жителите от селото.




Очертава се успешна година за къдроглавите пеликани в България, включително край Силистра и Тутракан

В публикация на сайта на Българско дружество за защита на птиците (www.bspb.org) научаваме за състоянието на колониите от къдроглави пеликани в България през м. февруари 2023 г. Дейностите по тяхното опазване се извършват в рамките на проект „Животът на пеликана“, финансиран по програма LIFE на ЕС и с помощта на Whitlеy Fund for Nature. В следващите седмици и месеци ще продължи следенето на ситуацията с гнездовите колонии на къдроглавите пеликани в България с надеждата за много успешен размножителен сезон. 

От направените при огредите изводи е станало ясно, че успешно стартира размножителният сезон за къдроглавите пеликани у нас, включително в езерото Сребърна край Силистра и в Защитена местност „Калимок-Бръшлен“ край Тутракан, където към момента 32 двойки са оформили своите гнезда върху старата платформа. Още около 40 пеликана са си харесали новата платформа от м. декември м.г., където част от птиците вече са изградили своите гнезда върху нея, докато други все още ги строят. Очертава се и рекордна година - за сравнение през 2022 г. 30 двойки успешно са отгледали 30 малки. По време на редовния мониторинг през месец януари т.г. екипът  БДЗП е наблюдавал около 50 възрастни птици по платформите. За осма поредна година пеликаните загнездиха и в Природен парк „Персина“ в блатата на едноименния остров Персин, като 50 готови да гнездят възрастни птици вече са заели източната наколна дървена платформа в блато „Песчина“. 

В публикацията Свилен Чешмеджиев от БДЗП, чиито са и снимките, заявява: „Много сме щастливи, че пеликаните са си харесали и заели новата наколна дървена платформа, която изградихме за тях преди три месеца. Това наистина е голям природозащитен успех с оглед на изкючително лошата за птиците минала година, когато популацията на този величествен вид на Балканите намаля с около 40% само за няколко месеца, заради голямата смъртност, причинена от високопатогенен щам на птичи грип, който беше регистриран в огнища в Гърция, Румъния, Албания и Черна гора. Всяко новосформирано гнездовище е стъпка напред към опазването и осигуряване на бъдещето на къдроглавите пеликани“.


четвъртък, 23 февруари 2023 г.

Работна среща при областния управител на Силистра с ръководството на Филиал Силистра на Русенския университет

В Областна администрация Силистра бе проведена работна среща на областния управител инж. Николай Неделчев с представители на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ в лицето на доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиала, и доц. д-р Евгения Горанова – ръководител на катедра „Филологически и природни науки“. Повод за срещата е започналата кампания за прием на студенти за следващата академична година (2023-2024) в двете направления, за които е актуален приемът на студенти: в педагогическото и в инженерното направления. В момента 270 са студентите в 4 специалности общо за 4-те години за обучение.

 
Доц. Лебедова представи спецификата на обучението във Филиал Силистра и необходимостта от по-тесен контакт с икономическите структури, както и с браншовите организации в област Силистра с цел привличане на студенти. Според направената през последните няколко години справка става ясно, че 80% от влизащите на обучение във Филиала за завършили в предишни години, т.е. не са били зрелостници, след което веднага са постъпили, както и че са предимно от средата на живеещите на територията на област Силистра. Следователно е добре да се търсят резерви сред работещите на различни позиции във фирми и ведомства в Крайдунавска Добруджа, и то ва се отнася специално за автомобилното инженерство и електроинженерството.
 
Като представител на държавната власт за област Силистра, инж. Неделчев се ангажира да бъде събрана и селектирана подходяща информация, характерна за областта, която да бъде предоставена на ръководството на учебното заведение. Отделно ще бъде изготвена препоръка към кои конкретни фирми е добре да се насочат неговите ръководители, за да представят възможностите на факултетите си. Още повече, че болшинството от бъдещите инженери са на задочно обучение.
От страна на Филиал Силистра бе подчертано, че като академично звено към най-голямото висше учебно заведение в Северна България, той има възможности за професионално обучение и кариерно развитие на младите хора от областта. Да отбележим, че през последните три учебни години студентите – бъдещи педагози, са освободени от плащане на семестриални такси, което е добра възможност за реализация в сферата на образованието на поносима социална цена.
 
Доц. Лебедова сподели също, че постоянно се прави различен вид анкетиране, даващо полезна информация, с която да се съобразяват както на академично управленско ниво, така и на факултетно. Примерно, реализацията при мъжете е 100% по специалността, най-вече при инженерите, а при жените е 40%, но се има предвид излизане в майчинство и други семейни проблеми, влияещи на реализацията. Станало е ясно също, че съвременните студенти искат повече работа в реална среда за придобиване не само на теоретични, но и на знания от практиката. Осъзнато е, че в динамичното време, в което живеем, има необходимост и от система от дейности в целия процес, за да се постигне добър резултат.

Най-голямата хуманитарна организация в света – Ротари Интернешинъл, празнува на 23 февруари 118 години служба на обществото

В България – от 90 години (с прекъсване между 1945 и 1993 г.), в Силистренска област – от 2002 г. чрез Ротари клуб Силистра и Ротари клуб Тутракан - от 2005 г.

На 23 февруари 2023 г. глобалната мрежа от лидери и професионалисти, посветени на службата на обществото, известна като Ротари Интернешънъл, чества 118-ата си годишнина от своето  през 1905 г. по идея на адвоката от Чикаго Пол Харис. В своето време той е казал: „Каквото и да означава Ротари за нас, светът ще ни оцени по резултатите, които постигаме“. В днешно време на негово име има награда, на която са носители и двама силистренци – инж. Веселин Андреев и д-р Марин Пейчев. През годините и двамата са били президенти на местния клуб, основан със съдействието на Ротари клуб Варна през 2000 г., но официално признат две години по-късно. Пет години след силистренския бе създаден и клубът в град Тутракан, на който спонсор (кръстник) са силистренци.

В момента РИ е организация с над 1,4 милиона членове в повече от 200 държави и територии, които променят живота на общностите по целия свят чрез значими и устойчиви проекти. Членовете на Ротари са мъже и жени от всички сфери на живота - хора на действието,  работещи заедно за вдъхновяващи каузи (малки и големи; локални, регионални, национални и световни). Девизът на Ротари „Service Above Self“, т.е. „За безкористна служба“, отразява ценностите на организацията – приятелство, почтеност, многообразие, служба и лидерство, които ръководят работата на членовете ѝ за подобряване на живота на хората по света.

През годините Ротари Интернешънъл и Ротари България (от 2007 година насам в самостоятелна ротарианска област Дистрикт 2482) са осъществили множество проекти, насочени към насърчаване и опазване на мира, осигуряване на чиста питейна вода, подпомагане на образованието, изкореняване на болестите, подпомагане на майчиното и детско здраве, подобряване на икономическото развитие на местно ниво, опазване на околната среда и намаляване на бедността.

Някои от най-значимите приноси на Ротари включват създаването на Фондация „Ротари“ през 2017 г., която е инвестирала над 4 млрд. долара в хуманитарни инициативи, в помощ на глобалното изкореняване на полиомиелита чрез партньорство с други организации, сред които УНИЦЕФ и СЗО, както и за насърчаване на мира, разрешаване на конфликти и предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещи се общности.

Дистрикт-гуверньорът на Ротари България за 2022-2023 г. Виолина Костова сподели с всички български ротарианци, ротарактори и интерактори (вкл. за интерактклубовете в Силистра и Тутракан): „Това е денят, в който и ние, българските ротарианци, празнуваме и сме горди да бъдем част от тази изключителна организация. Но Ротари е много повече от това. Ротари е уникално семейство, защото всеки наш член е приел за своя кауза да помага на обществото дарявайки своето време и средства“. Всеки един от нас не само съпреживява мечтата на Пол Харис, но и работи активно тя да бъде актуална днес и в утрешния ден. Днес, ние преоткриваме Ротари по нов начин, защото светът се променя, и ние с него.  Всеки ден, вече 90 години, българските Ротарианци влагаме своята страст и усилия в изпълнението на проекти и каузи, които имат трайно въздействие в обществото. Защото Ротарианците сме хора на действието!“

118-ата годишнина на Ротари е празник на повече от един век служба, но също така е напомняне за решаващата роля, която Ротари и нейните членове играят в справянето с най-неотложните предизвикателства в света. Чрез своя ангажимент за безкористна служба, членовете на Ротари продължават да променят общностите, на които служат, оставяйки трайна следа в живота на хората навсякъде по света. Ротарианците ежедневно работят за един по-добър свят за всички и приветстват лидери и професионалисти от всички среди да се присъединят към тази мисия.

Миналата година Ротари клуб Силистра отбеляза с юбилеен бал своята 20-ата година, тогава председателстван от най-младия си президент в своята история – Боян Боев. За това събитие четете на адрес: https://jordansilistra.blogspot.com/2022/04/20_18.html, в материала „С юбилеен бал Ротари клуб Силистра отбеляза 20-ата си годишнина“:  16 април 2022 г. Град Силистра. Ресторант „Дръстър“. Тържество „20 години Ротари клуб Силистра“, преминало с участието на представители от клубове от градовете Русе, Тутракан и Попово. За изминалата време от клуба са реализирани десетки малки и големи проекти в хуманитарната сфера. Вложени в тях са над 100 000 лева, а отделно е положеният труд от ротарианци и приятели от няколко поколения“.

сряда, 22 февруари 2023 г.

Парад на 150 кукери и и 50 маски на Сирни Заговезни в Айдемир

В Национален клуб на БТА – Силистра бе проведена поредната пресконференция, този път дадена от представители (Стоян Орманджиев, Стоян Райков и Георги Спасов) на Народно читалище „Родолюбие” – село Айдемир. В организационен план то е в основата, заедно с кметството и с община Силистра, на 47-ото издание на Празник на кукерите и маските. По традиция от преди половин век един от най-атрактивните празници в българския календар, свързан с края на зимата и в чест на пролетта е навръх Сирни Заговезни (тази година на 26 февруари с начален час 10 в центъра на село Айдемир).

Коментиран бе фактът, че в последния ден преди началото на Великденския пост, който е и Ден за прошка, става все по-трудно да гостуват кукерски групи извън област Силистра. По тази причина участниците са освен от селото домакин (носител на награда „Бронзова маска” от най-голямата подобна проява „Сурва – Перник 2020” и участник в международна проява със същото съдържание в Москва през същата година), още от съседните села Калипетрово (тази година №2 в SMS-гласуването в „Сурва – Перник 2023), Проф. Иширково, Сребърна и Ситово (за отбелязване – и от двете села групите са от жени, макар това да е извън традицията), Варненци (т.нар. черни кукери, които са единствени по рода си в страната), както и деца от две детски градини, и от ОУ „Иван вазов” – град Силистра. В празника ще се включат освен около 150-те кукери, от които близо 50 са от Айдемир, още и петдесетина маски в различни жанрове.

В миналото в село Айдемир е имало много олелии/уралии, т.е. ритуално палене на огньове за прескачане за здраве, и тогава е имало дори състезание чий огън ще изгори последен, но днес всяка година само на Паткина чешма се спазва традицията, включително с участие на народен оркестър и певица, за да бъде веселието пълноценно и за всички, припониха Стоян Райков и Стоян Орманджиев. С допълнението, че уралията вече не като в тяхното детство, тъй като се ползват различни от тогава материали (преди години предимно стебла от царевица, клони и др., сълбирани от дворовете на айдемирци, но днес животни няма по къщите, така че…).

„В радиус от 300 километра от Силистра извън областта само в няколко населени места има кукерски групи, които обаче няма да могат да дойдат, тъй като дефилират в своите общности по същото време”, каза за медиите Георги Спасов, който е и общински съветник (за 14 часа на 26.02. и в Канарджа е обявен празник, а обикновено има и в Алфатар). Тази ситуация правела актуална темата за вераоятна промяна на деня за провеждане на празника, т.е. да не бъде на Сирница, а в друг период, но засега нямало решение по въпроса за бъдеще време. В дискусията с журналистите по въпроса бе подксазано за следващото издание още от есента да се влезе във взаимодействие с РУО на МОН и да се потърси разширение на кръга от участници сред подрастващите.

Иначе айдемирци могат да се похвалят с необикновено постижение: в групата на кукерите им има представители на три поколения от няколко семейства – примерно от една фамилия са дядо, син и двама внуци, а това е истинско предаване на щафетата. Още повече, че кукерската дейност започва 2-3 месеца преди самия ден за извършване на ритуала, когато всеки участник в групата си възстановява маската, подобрява я с допустимите природни материали.

Целта е всеки да се представи по достойнство и според установените правила от време „оно”, за да има достатъчно добра оценка от публиката, но и от журито. Макар че вече в Айдемир празникът е изцяло на фестивални начала, тъй като състезателността остава на заден план и е почти изчезнала. Но, както всяка година, в словесно отношение всеки ще получи заслужена похвала или неочаквана доброжелателна критика от поканените специалисти – етнолози и фолклористи.

В допълнение – предварителен анонс: на 4 март в тутраканскотто село Варненци е следващата кукерска проява под формата на национален, а на 25 март в село Калипетрово е международната проява на кукерите, когато обикновено гостуват групи и от други краища на страната. И трите кукерски празника са част от Областен културен календар и съответно от общинските календари със събития на Силистра и Тутракан.

Български и румънски носии от стари времена на обща изложба в Кълъраш, Румъния

Животът понякога предлага възможности уникалeн момент да съвпадне със знаков световен празник – в случая става дума за Международния ден на майчиния език (21.02.2023 г.) и за откриването на този ден на българо-румънска изложба „Старинни носии от България и Румъния” в етнографската експозиция на Музей на Долния Дунав в румънския град Кълъраш. В нейната канава бе вписано наследство от „бабината ракла”. Събитието е съвместно дело на педагожката Калина Михайлова от Шуменци, Силистренско (носител на наградите „Пазител на традициите” и „Будител на съвремието”), и на държавния служител, общественик и депутат в местния парламент Аурелиан Котобан от комуна Кирнодж, окръг Кълъраш, Република Румъния.



Над 20 от участващите в изложбата носии са или наследство от две поколения назад в рода по майчина линии - преселници от Северна Добруджа, или са събирани една по една, а някои са и купувани от Калина. Сред носиите има и на по 100-140 години и на практика представят културно наследство от цяла България. Михайлова е бивш кмет на село Шуменци, а преди това е била и директор на местното училище, преди да бъде закрито. 

В изложбата десетина са костюмите от района на Кирнодж, които са в основата на открития преди няколко години Етнографски и краеведски музей в общинския център – побратим на град Тутракан. Изложбата бе осъществена със съдействието на Окръжен съвет Кълъраш, чийто заместник-председател Михаица Бестеа участва в събитието, домакин на което е Валентин Парник, директор на музея в окръжния град. Както и с помощта на община Тутракан, чиято делегация бе водена от зам.-кмета Дарина Иванова, а в нея участваха и представители на Исторически музей Тутракан, тази година навършващ 30 години от своето създаване.

Оказано бе внимание както от съответните кметства, така и от Областна администрация Силистра със специални поздравителни адреси от областния управител инж. Николай Неделчев. В своя анонс към репортажа от Кълъраш румънският сайт „Канал суд” (https://canalsud.ro/eveniment-cultural-transfrontalier-la-muzeul-dunarii-de-jos/) обяви: „Организаторите положиха усилия да съберат впечатляваща колекция народни носии, които с гордост бяха изложени в залите на музея на Долен Дунав. Всяка носия беше придружена с информация за региона и общността, от която идва, използваните материали, техниките за изработване и специфични символи и мотиви.

Подчертано е, че „Събитието представи ценна възможност за изследване и по-добро разбиране на културата и историята на Дунавския регион, както и за оценяване на творчеството и майсторството на местните занаятчии от миналото и настоящето”. Специалистите и посетителите могат да потърсят приликите – примерно геометричните изображения във везбата, и разликите мчежду българските и румънските носии, представени на изложбата, която ще бъде на разположение на кълърашчани в продължение на две седмици. Силистренци, които пътуват до отсрещния на Силистра град, също могат да видят експонатите, включително и от постоянната експозиция на музея, включваща и любопитни експонати от времето на комунизма.

В личен план към събитието отношение прояви етнологът д-р Йордан Касабов от град Силистра, който е дългогодишен консултант на подобни форуми, събори и изложби. Той подари своята етноложка книга за подетнографската група шиковци от Добруджа на домакините от музея в Кълъраш. За организаторите и участниците кратка музикална програма изнесоха самодейци от читалищата в Шуменци и Белица. Почерпката бе от Калина Михайлова, включително добруджански краваи, соленки и сладки, а от домакините бе вино от тамошна изба.

Изложбата е своеобразно продължение на съвместни българо-румънски прояви със същото съдържание в Тутракан и Кирнодж, а подобна предстои и в Силистра. Преди тях Калина Михайлова е показвала най-доброто от своята многообразна и представителна частна колекция в Брюксел, Букурещ, Русе, Силистра, Балчик, Кирнодж, както и в разнообразни по съдържание фестивали и събори в Шуменци, където живее, и в Белица, откъдето е родом, както и в други добруджански села, като Старо Село, Нова Черна, Сребърна, но също и в по-далечни краища на страната – Варненско, Търновско, Ямболско и т.н.

В своя пост във Фейсбук Михаица Бестеа - зам.-председател на Окръжен съвет - Кълъраш, Румъния, по повод изложбата "Старинни носии от България и Румъния", открита в Музей "Долен Дунав" в окръжния град, заяви: "Радвам се, че хората се стремят да обединят общностите чрез култура и изкуство. Традиционните носии са красив начин за свързване на хората с историята и традициите на тяхната култура. 

В откритата за публиката изложба, която се провежда в Окръжен музей, имахме възможността да видим не само автентични добруджански народни носии, но и други от всички краища на България, даващи ни богата и разнообразна гледна точка върху културата на съседите. 

С удивление научих, че някои от тези костюми са на над 110 години, грижливо запазени във времето, те заслужават нашата признателност и възхищение , както ина всички, които ще видят изложбата. Рядка възможност е да се докоснеш до подобни автентични народни носии и да оцениш културната им стойност.

Важно е да се отбележи, че тази изложба стана възможна чрез екипна работа и сътрудничество между две различни общности. Събирането на приятели от Кирнодж, окръг Кълъраш, и нови приятели от България (бел.-преди всичко Калина Михайлова, която събира и съхранява народни носии, подпомогната в случая от община Тутракан, от самодейци от Белица и Шуменци, както и от свои сподвижници от Силистра), в общо експозиционно пространство е блестящ пример как можем да изградим културни мостове и да укрепваме връзките между двете общности.

Каня ви да посетите тази изложба, където можете да откриете и оцените богатството на румънската и на българската култура чрез автентични народни носии и други етнографски обекти. Поздравления за организаторите и се надявам занапред да виждаме повече културни събития с това съдържание".

петък, 17 февруари 2023 г.

"Пинк Пеликан" и Ивелина Димова заедно с... "Вино и песен"

Месец февруари до няма и тридесет години бе посветен на...трезвеността, макар в кратките си дни да има два празника, посветени онази напитка, за която от древността казват, че в нея е истината. И в братовчедка й, разбира се, дето е по-висок градус и с по-остър вкус. Но, както казва, в годините за демократични промени и наспирен "преход" времената са други и...просторът - също. В този ред на мисли трапезата не минава без наздравици.

Накратко: в края на февруари предстои събитието “С вино и песен животът е чудесен”...“Девойко, мари хубава, сипни ми винце да пийна, девойко…”, казват от "Пинк пеликан" и канят на 25.02.2023 г. точно в 18 ч. в уютната атмосфера на единствената по рода си в Силистра комбинация между бар и магазин за вино (Pink Pelican Wine Bar & Shop), който е на бул. "Македония". Поканата е и за среща с "гласа на Добруджа” Ивелина Димова - дългогодишна солистка, изпълнителка както на добруджански, така и на песни от всички етнографски области на България. С идеята "...да пеем от сърце и да се заредим с положителна енергия"..., защото идва не по-малко празничен месец - вездесъщият март.

В тази песенна среща акцентът е обичаната родопска песен “Девойко, мари хубава”. организаторите обещават срещу куверт от 30 лева (чаша вино "Розов Пеликан" и дъскичка с вкусни колбаси и сирена), че "Ще научим и упражняваме как да имаме правилна гласова постановка, какво е певческо дишане и как да го постигнем, колко важно е да го владеем, за да можем хубаво да пеем". Резервации: 0887797842.

Събития за Левски в Исторически музей Дулово

Публично събитие в Исторически музей Дулово с директор Гюнер Мехмед бе проведено на 16.02.2023 г. с участието на учениците от VII г клас при местното ОУ “Христо Смирненски“ с преподавател по история Ганка Касабова. Те разгледаха картинната презентация, посветена на биографията и революционната дейност на Васил Левски и участваха в съвместната беседа „150 г. от безсмъртието на Апостола“. Децата слушаха с интерес за образователната и революционна дейност на Левски в Добруджа през 1867-1868 г., където той осмисля бъдещите си планова за създаването на комитети и вътрешна революционна организация във всички земи, населени с българи.

Подобни събития, посветени на годишнината от гибелта на Апостола на свободата провеждат също читалища, училища и културни институти. На 18.02. от 11 ч. в Силистра, където е в ход програмата "Пред олтара на свободата", а по същото време и в други грладове и населени медста на областта ще бъдат проведени възпоменания в чест на най-велиикя българин, както бе обявен преди 17 години от анкета на социалогическа агенция.

Групата за Патриотични песни – гр. Дулово уважи поканата на Музея за съвместно възпоменателно отбелязване на „150 г. от безсмъртието на Апостола“, което се проведе в Лекционната зала на ИМ-Дулово. Проведена е съвместна беседа за Васил Левски и неговата просветно революционна дейност в Добруджа. Групата изпълни певческа програма, посветена на Апостола на свободата.

четвъртък, 16 февруари 2023 г.

Проява за Васил Левски в Калипетрово

В навечерието сме на 150-ата година от гибелта на Васил Левски, известен с над 20 псевдонима приживе, но най-вече с последвалите две прозвища: Апостол на свободата и Най-великият българин (в класация от 2006 година след всенародно проучване). Събитията по този повод започнаха с лекцията на проф. д-р Пламен Митев, която е част от програмата „От олтара пред свободата“, продължаваща на 18 февруари със служба в православен храм „Св. св. Петър и Павел“ и с възпоменание от 11 ч. пред паметника на карловеца в Силистра.

Междувременно читалища и училища в областта посветиха свои мероприятия за „150 години безсмъртие“, едно от които под формата на среща разговор бе в село Калиппетрово – съвместна проява на НЧ „Пробуда“ (Литературен клуб „Евгения Марс“ към читалищната библиотека) и  на представители на Клуб на учителите пенсионери „Иван Байчев“ – град Силистра. Както винаги напоследък, „сценарият“ бе на читалищния деец Ирена Владимирова, която обикновено е и в ролята на медиатор на подобни събития.

За разлика от много други подобни форуми, в срещата е станало дума и за жените от различни съсловия, участвали във великото дело на Апостола. Някои от тях са били привлечени от него като личност с безспорни качества, други са проявили уважение преклонение пред идеите, зад което е застанал. Едни са били богати и образовани, други – най-обикновени и неуки, но са се обединили около харизматичната му осанка. За да е ясно, че в борбата за свобода участват и решителните родолюбиви българки, съпричастни към общото дело – силна, свободна и независима България.

Разбира се, отдадено е уважение към Гина Кунчева – майката на революционера, която е най-важният сред жените човек в неговия живот. Във вечерта за Левски прозвучаха стихове, разкази и откъси от други литературни произведения, сред които и „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“ на Неда Антонова от Търговище, който бе наскоро представен в Силистра.

Сред споделените мисли бе и признанието на калипетровци:: „Даскал и светец! Духовник и революционер! Велик си, Дяконе! Незабравим си! Недостижим си! Ти изпревари времето, Апостоле, врече се на Отечеството си и на българския народ, прозирайки бъдещето на България!“ Тодорка Узунова дари за архива на читалищната библиотека юбилеен вестник „Жив във времето“ на Общобългарски комитет и Фондация „Васил Левски“.

От името на Клуб „Иван Байчев“ Момка Чумпилева направи безценен подарък на читалищната библиотека, изработен от Лилия Мутафчиева - диамантен гоблен с лика на Левски; Милена Гебешевa прочете много емоционално стихотворение за Левски, а Тодорка Узунова подари Юбилеен вестник, издаден. Недка Грозданова, Татяна Кузманов, Георги Куртев, споделиха мисли за Левски.

 

Поредна българо-румънска етнографска изява, този път в Кълъраш

На снимката: Калина Михайлова със своя консултант д-р Йордан Касабов - етнолог от Силистра, по време на изложбата й "От корените към бъдещето" - м. септември 2022 г., град Тутракан (публикация по темата на адрес: www.kvorum-silistra.info/news/27535)

През 2022 г. по веднъж в Тутракан, а преди това и в общинския център Кирнодж, окръг Кълъраш (Румъния) бяха проведени представителни етнографски изложби с чуастието на Калина Михайлова от село Шуменци. Чрез тях бяха показани на домакини и гости от двете страни на р. Дунав стари носии, някои от които на век и половина, при това предимно от Добруджанската етнографска област, дело на майсторки от Крайдунавска Добруджа и на преселки от Северна Добруджа. В единия случай изложбата бе дело в Обредния дом на община Тутракан във взаимодействие с културните й институти, а в другия - на Етнографски музей - Кирнодж с музеограф Аурелиан Йонел Котобан със съдействието на Окръжен съвет - Кълъраш

Този път домакин на изложбата „Стари народни носии от подунавието от България и Румъния“ е Общински музей - Кълъраш, предвидена да бъде открита на 21 февруари от 13 часа. Образците са от колекццията на г-жа Калина Михайлова от село Шуменци, община Тутракан, и е своеобразно продължение на подобни нейни прояви в Брюксел, Букурещ, Русе, Силистра, Балчик, Кирнодж, както и в разнообразни по съдържание фестивали и събори - в Шуменци, Старо Село, Нова Черна, Сребърна, Белица, Търновско и Ямболско, и на много други места.

Изложбата е дело на Окръжен съвет Кълъраш и Музей на Долния Дунав в областния център със съдействието на Етнотграфски музей Кирнодж с музеограф Аурелиан Котобан. Община Тутракан и кметство Шуменци, заедно с читалището в селото, оказват съдействие на Михайлова, за да осъществи поредния форум в чужбина на непреходното българско културно наследство.