четвъртък, 31 януари 2013 г.

Съветниците в Силистра обявиха 7-ми поред конкурс за шеф на ДКЦ 1 (поликлиниката)



Повечето от общинските съветници от Силистра приеха възражението на д-р Вилияна Цончева, дългогодишен управител на ДКЦ 1 ЕООД – Силистра и участник в конкурса за нов управител, проведен за шести път през последните 4 години. Така стана ясно, че се приема едното от алтернативните, но противоположни предложения на избраната Временна комисия с участието на общински съветници от всички политически групи. Комисията бе призвана да развие възела на противоречията, настъпила след жалбата на невроложката по повод избора на гинеколога д.-р Данчо Костадинов за нов управител на общинското търговско дружество, което на практика е с дейността на бившата градска поликлиника. Така предстои на практика нова процедура по провеждане на конкурса, след като бе отменено предишното решение, определило избора на д-р Костадинов.
В още две докладни записки опозицията в лицето на БСП, МК „ГЕ”, ДПС и др. проби проекта за решения в тях. Така не се случи преструктурирането и преименуването на досегашното ОбП „Жилфонд” в ОбП „Дръстър”. Съветниците не харесали икономическата обосновка на предложението, като намерили и други мотиви, които явно са проработили, за да се формира отрицателна позиция. За друга сесия остава и транспортната схема, сагата с  която продължава от години насам. Междувременно областният управител Николай Димов обяви на среща с журналисти, че през м. март-април се надява да обедини усилията на администрациите на 7-те общини, за да се реализира дългоочакваната Областна транспортна схема.
Димов бе гост на заседанието на съветниците и им благодари лично, че са подкрепили идеята за изграждане на т.нар. Стена на славата. Както е известно, областният управител от известно време е начело на Инициативен комитет, с който освен общините работи Съюзът на ветераните от войните, както и други организации. Стената на славата ще бъда на територията на паметника на 31 Силистренски пехотен полк – Железния.

За м. феврруари - метеодиагноза и прогноза



         За м. февруари и неговите особености. Февруари е  последният типично зимен месец. Продължителността на деня от 9 часа и 59 минути в началото достига до 11 часа и 11 минути в края на месеца. С нарастването на деня се увеличава и слънчевото греене и достига 90-100 часа. Температурите на въздуха се повишават като средномесечните температури за Североизточна България са около нула градуса. Наблюдавани са значителни отклонения от нормите: За Силистра най-топъл е бил февруари през 2002 год. със средномесечна температура плюс 8.4 градуса, а най-студен през далечната 1954 година, когато средномесечната температура е била минус 9.6. През същата година за 7 дни от месеца са били регистрирани абсолютни минимуми. Най-топъл ден  в  Силистра е бил 27  февруари 1995 година с максимална температура на въздуха 23.7 градуса, а най-студен 05 февруари 1954 година минус 23.8 градуса. Февруари е един от най-сухите месеци с валежни норми за областта между 36 и 44 л/кв.м     

Февруари 2013 в прогноза. Тази година се очаква средната февруарска температура да бъде около и над нормата. В по-голямата част от страната най-ниските температури през месеца ще бъдат между минус 10° и минус 15°, при ясно и тихо време и наличие на снежна покривка не е изключено и по-ниски. Най-високите температури ще бъдат между 15° и 20°. За месец февруари 2013 година се очаква сумата на валежите   да бъде над нормата.
 Динамиката на атмосферата през февруари ще бъде повишена, ще има чести промени на времето и валежи от дъжд и сняг, без да се образува съществена трайна снежна покривка в равнините.
В началото на месеца ще се установи пренос на топли въздушни маси от югозапад и температурите ще бъдат по-високи от обичайните. Облачността ще е променлива, ще има значителни намаления до ясно и слънчево време, ще има и периоди, когато ще е значителна, на места с превалявания, предимно от дъжд, но съществени валежи не се очакват. Повишена вероятност за повече и по-значителни валежи има към средата и към края на десетдневието, последвани от краткотрайно понижение на температурите и преминаване на дъжда в сняг.
През първата половина от второто десетдневие ще е малко по-студено, но температурите ще са близки до обичайните. Очакват се чести превалявания, предимно от сняг, а в южните и източните райони е възможно да са и от дъжд. През втората половина от десетдневието ще има повече спокойни дни, без съществени валежи, но с по-ниски минимални температури. В началото на третото десетдневие има вероятност за валежна обстановка, но впоследствие тенденцията е към затопляне и време без валежи.
Р-л. МО Силистра: Йордан Чешмеджиев      
  НИМХ – София, Българска Академия на Науките,   GSM: (0887) 262 730; (0898) 444 125
   Метеорологична обсерватория  Силистра, GSM:  (0886) 262 748,  Е-mailmeteo@silistra.bg

Дейността на Областна администрация-Силистра през 2012 г. и ангажиментите й през следващите няколко месеца, представена пред медиите от областния управител Николай Димов



           
Дейността на областна администрация-Силистра през 2012 г. и ангажиментите й през следващите няколко месеца, представи днес (30.01.2013 г.) на нарочна пресконференция областният управител Николай Димов. В нея участваха  заместник-областните управители Алтимир Адамов и Тодора Цонева, главният секретар Николай Колев и директорите на общата и специализираната администрации. 
 „Аз и моят екип не сме привърженици на идеята да се поставят много цели, да се подемат много инициативи – и накрая – да се постигнат минимални резултати“, посочи Николай Димов. Изминалата година, той отчете в няколко направления – по-значими резултати от дейността на администрацията, с пряко отражения върху област Силистра,  инициативи и дейност за подобряване на ефективността и прозрачността на администрацията. Откроени бяха и  някои от приоритетите за 2013 г.
Като по-значими резултати от дейността на администрацията, в унисон с политиката на правителството за регионално развитие и съдействието й за реализацията на инфраструктурни проекти, Николай Димов посочи:
1.Ускоряването на процесите, предшестващи реалното изграждане на газопровода Добрич-Силистра.
Към днешна дата, всички административни и институционални пречки, пред реалното изграждане са отстранени. При нормализиране на метеорологичните условия,  се очаква да започне изграждането на газопровода.
 „Настоявах за ускоряване на процеса, защото съм убеден, че подобна инфраструктура е от решаващо значение за развитието на област Силистра“, подчерта Николай Димов и поясни: „При неблагоприятното икономическо развитие и демографския проблем, който е пред всяка една от общините,  за да има шанс област Силистра да се развива, в което и да е направление, тя се нуждае от инфраструктура – от всякакво естество. В този смисъл,  без големи инфраструктурни проекти, които да бъдат базата за едно икономическо възраждане, за едно припознаване на област Силистра, като добро място за инвестиране – не можем да се заблуждаваме, че могат да се случат добрите, локални идеи за развитие.“
 В този контекст, бе припомнено и че след рехабилитацията на пътните отсечки по направленията Силистра-Добрич и Силистра-Русе,  предстои да бъде завършено и трасето Силистра – Шумен – с дължина 106 км.
 
2.Област Силистра вече разполага с резервен далекопровод. През м. декември 2012 г. бяха извършени и задължителните функционални проби, преди пускането му в експлоатация.
Съдействието на Областния управител в този случай се оказа решаващо, след като изграждането на обекта се беше бавило над 6 години, заради проблеми между съсобствениците на имоти по трасето на далекопровода. Казусът намери своето разрешение, след издадена заповед за принудително отчуждаване в полза на държавата, на части от 6 имота по трасето на електропровода. Общата площ на земите бе 98 кв.м
 Далекопроводът  „Тутракан - с. Малък Преславец”- Подстанция Силистра”  гарантира надеждно електрозахранване на областта.
3. Активизирана бе дейността  по параграф 4. От 5 местности в област Силистра - за 2 от тях е приет план за новообразуваните имоти, а по останалите - работата продължава.  „Желанието ни е въпреки финансовите ограничения, да се реши в максимална степен този проблем, който се е отлагал във времето около 8 години“, изтъкна Областният управител.
4. По отношение на повишаване на заетостта в областта, областната администрация успя да защити разкриването на 66 работни места. Това стана възможно чрез проекта „Подкрепа за заетост“, който е с продължителност 9 месеца.
 
„При встъпването ми в длъжност като областен управител, преди малко повече от една година, извън чисто административните задачи, които по закон съм длъжен да изпълнявам, поех ангажимента - аз и екипът ми, използвайки и капацитета на администрацията - да съдействаме на общините в работата им с нормативната уредба, при работата им по оперативни програми и по проекти, както и да им оказваме необходимото съдействие, за всяко тяхно полезно начинание“, припомни Николай Димов. Той отбеляза, че сред в резултат на подобно съдействие на експерти от Областна администрация-Силистра, е  разработен и одобрен проектът „На гости в Добруджа“, по Оперативна програма Регионално развитие - „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите”. Той обхваща общините Алфатар, Дулово и Кайнарджа. Стойността му е 445 308,80 лв. и в момента тече неговото изпълнение.
„Една от най-важните задачи за самата администрация си остава ефективното управление и опазване на държавната собственост“, изтъкна  г-н Димов. Той информира, че е резултат на изпълнението на препоръки на Сметната палата (след нейна проверка за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г.) и на разпоредените от Областния управител мерки за подобряване на дейността на областната администрация, са актуализирани действащи и създадени нови Вътрешни правила (23 бр.) и са  разработени процедури, които регламентират действия  по придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - държавна собственост и извършването на предварителен, текущ и последващ контрол при тези дейности. Създадени са критерии за определяне размера на депозит за участие в търгове и за определяне на плащания с компенсаторни инструменти, при разпоредителни сделки с имоти; Разработени са процедура за окомплектоване и съхранение на досиетата на  имотите държавна собственост и др.
По отношение на препоръката, която обхваща над 3000 държавни имота на територията на областта и касае установяване на вида и действителната стойност на недвижимото имущество–държавна собственост, във всички населени места, е определен краен срок за изпълнение – месец юли 2013 г. „Това е дейност, която през целия период на съществуване на Областна администрация-Силистра (14 г.) никой не е извършвал. Поставихме си амбициозната цел  - в рамките на една година това да се свърши“, отбеляза Николай Димов.
 
През 2012 г, областният управител се ангажира и с дейности, извън административните си задължения. Сред тях са:
1. Инициирана и осъществена кампания по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” по програмата за развитие на селските райони.
С помощта на експертите от Областната служба за съвети в земеделието, през месеците февруари и март 2012 г., Николай Димов и заместниците му проведоха разяснителна кампания в над 20  населени места от цялата област.
Мярката е достъпна и е предназначена за най-дребните земеделски стопанства - такива, които произвеждат по-голяма част от продукцията си за собствена консумация и малка част от нея предлагат на пазара. Помощта е в размер на левовата равностойност на 1500 евро годишно (около 3000 лева), в рамките на 5 години. Тези суми са безвъзмездна субсидия – т.е. това са средства, които не трябва да се връщат. Не се изисква и собствено участие на кандидата. В същото време, стопаните добиват известна сигурност във финансово отношение и подпомагат усилията или намеренията си да преструктурират или преориентират своето стопанство, така че да е печелившо.
В резултат на кампанията, с помощта на експерти в Службата по земеделие, са подготвени 224 проекта. От тях, в разплащателната агенция в Силистра, до края на 2012 г.  са приети 218 заявления, за общата сума на безвъзмездната помощ в размер на 3 197 782, 05 лв. От тях, до края на м. декември 2012 г. са одобрени 146. Очаква се броят им да се повиши съществено.
 За сравнение,   през 2008 г. са приети 6 заявления, през 2009 г. – 34, през 2010 г. – 14, през 2011 – 52 и през 2012 г. – 218.
 „В сравнение с 2011 г. е постигнато повишение от 4 пъти на подадените заявления. А това означава - реално разработени проекти за преструктуриране на стопанствата в областта, за срок от 5 г. и нови работни места най-малко за 146  души“, отбеляза Николай Димов и допълни: „Тази кампания доказва тезата ми, че когато хората имат възможност да научат за мерките на достъпен за тях език, при директен контакт с експертите или специалистите, когато имат възможност да зададат въпросите си и да получат разяснения – резултатите са налице“
                       
2. Сформирана мобилна група за осъществяване на контрол, при реализиране на реколтата от трайни насаждения и зеленчуци на територията на област Силистра.
В периода 1 юни – 30 септември 2012 г. мобилна група от представители на автомобилната инспекция, КАТ, Националната агенция по приходите – офис Силистра и Агенцията по безопасност на храните) имаше за цел да извършва периодично изненадващи проверки на места, обособени като официални и неофициални пазари на селскостопански стоки и пунктове или в близост до такива.
 „Акциите имаха основно превантивен характер. Но е факт, че за разлика от предходни години, през 2012–та не се стигна до ексцесии, при изкупвателните кампании“, отбеляза Областният управител.
 
3. Подкрепа на даровити деца, с отличен успех, от семейства с материални затруднения.
28 даровити деца – отличници от социално-слаби семейства получиха подкрепа от земеделски производители, кооперации и фирми с дейност в областта на селското стопанство.
Инициативата ще бъде продължена и праз тази година, увери Николай Димов, като изрази надежда, че в нея ще се включат и представители на други браншове.
          
 „След анализ на дейността за предходната година, смятам че са положени сериозни усилия за подобряване на дейността и ефективността на администрацията“, обобщи Областният управител и се аргументира: „Красноречива е и оценката на инспектората към Министерски съвет, който след последната си проверка, преди няколко месеца, оцени дейността на Областна администрация-Силистра като добра и  определи нисък корупционен риск“.
За следващите месеци, основен приоритет в работата на администрацията ще са дейностите, свързани със следващия планов период - 2014-2020 г. и изготвянето на основните стратегически и планови документи. Това са Стратегията за развитие на област Силистра (2014-2020)  и Общинските планове за развитие.
Сериозен ангажимент пред администрацията ще е и организационно-техническата подготовка на предстоящите парламентарни избори.
„Извън задължителните административни ангажименти – инициативата, към която не крия и лично отношение е изграждането на мемориална „Стена на славата“ на 31-ви пехотен Силистренски полк в Силистра“, сподели Областният управител Николай Димов, който оглавява и едноименния инициативен комитет. Той изрази увереност, че близките месеци, дългогодишната мечта на ветераните от войната ще бъде изпълнена.
 
        Още информация за дейността на Областна администрация-Силистра през 2012 г.:
 -Изготвени от администрацията са стратегически документи - Областна стратегия за безопасност на пътя, Актуализиран документ на Стратегия за развитие на област Силистра, периодичен мониторинг и актуализация  на Стратегия за развитие на социалните услуги.
 Изготвен е Областен план за защита при бедствия, съвместно с териториалните структури на изпълнителната власт и кметовете на общини, съгласно последните изменения на Закона за Защита при бедствия. Създаден е Регистър на водните обекти на територията на област Силистра.
 През 2012 г., в рамките на ежедневните ангажименти за ефективно управление и опазване на държавната собственост са съставени 91 акта за държавна собственост; издадени са 205 заповеди и удостоверения за деактуване на имоти държавна собственост; извършени са 344 обстоятелствени проверки по молби-декларации на граждани; извършена  е 1 (една) продажба на прилежащ терен на цена 10 098,10 лв.; осъществено е прекратяване на съсобственост – 3 бр. -цена 45 570 лв.; извършени продажби на 2 имота - държавна собственост, чрез провеждане на явен търг, цена 8721 лв.; осъществено е безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имот – държавна собственост;     на 4 ведомства безвъзмездно са предоставяни имоти – частна държавна собственост за управление;
 При изпълнение на правомощията на областния управител за гарантиране законосъобразността на актовете на кметовете на общини и решенията на общинските съвети са изготвени 13 заповеди за връщане за ново обсъждане на 16 решения. Общинските съвети са приели мотивите на Областния управител и са се съобразили с тях.
 Сравнително малкият брой върнати решения, областният управител обясни с подобреното взаимодействие с общинските съвети и общините и предварителните им консултации, по отношение прилагането на нормативната база.
           
По отношение политиката на прозрачност и достъпност:
  - През м. октомври в Областна администрация-Силистра започна реално да функционира нов website - www.silistra.government.bg. Чрез него тя предоставя актуална информация за своята дейност – съществуват модули за регистри на държавната и общинска собственост в областта, разпоредителни сделки, профил на купувача, Пресцентър и т.н.
  - през 2012 г. Пресцентърът на Областна администрация–Силистра е предоставил на медиите (местни, регионални и национални) 197 прессъобщения;
  - През разглеждания период са организирани, проведени и информационно обезпечени 11 пресконференции.
  - Общо проведени заседания на областни съвети и комисии, с участието на медии – 21 бр.
 Целогодишна остава практиката за срещи с граждани.В рамките на 2012 г., приемната на областният управител са посетили 102-ма души, след предварително записване. Голям е и броят на гражданите, посетили приемните на заместник-областните управители. Част от проблемите им са пренасочени към Комисията за работа с предложения и жалби на гражданите.
 И през 2013 г. областният управител ще поддържа установената практика. Приемният му ден е всеки четвъртък от 10:30 до 12:00 ч.,
 Комисията за работа с предложение и сигнали на граждани – през 2012 г. е провела 30 заседания, на които са разгледани 54 сигнала. По тях са образувани 42 преписки. От тях  са приключени 29. Останалите 13 преписки по жалбите не са приключени, поради неполучени отговори от Министерства, общини и общински съвети и държавни структури.
 Сигналите касаят широк кръг от проблеми – от  проблеми с карта на възстановената собственост в общини, през взаимоотношения с институции, до семейни и  междусъседски отношения.
 
 



Назаем от Вести.БГ: Атанас Семов за референдума, смяната на министъра и други проблеми в обществото


       Поведението на управляващите не е любопитно, то е традиционно неадекватно. Това заяви за БГНЕС доц. Атанас Семов, гл. редактор на Международния журнал по ядрено право и вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти в Париж във връзка с провелия се референдум.

За мен референдумът като цяло е един много добър първи опит за превръщане на гражданското общество в постоянен законодател. Винаги съм твърдял категорично, че всички важни управленски решения трябва да се вземат с референдум. От начина, по който беше приложен Законът /за референдумите - бел. ред/ стана повече от очевидно ясно, аз твърдя, че той е и противоконституционен, защото лимитира въпросите, по които може да се провежда референдумът, въвежда недопустими ограничения за организирането му и противоречи, според мен, на духа на член 1 на Конституцията, който предвижда, че цялата власт принадлежи на народа и се осъществява от него пряко или чрез определените в Конституцията органи, каза Семов и като виден юрист, специалист по европейско право. 
      Според него, участието на референдума е било добро като за първи референдум с изопачен и недобре формулиран въпрос. "И предвид факта, че реалното избирателно тяло в България е много по-малко от онова, което се посочва от ЦИК. Смятам, че избирателната активност беше някъде между 25 и 30% от живеещите в Българи и имащи право на глас, което е една добра активност. Тоест първият ми извод е, че в България може и трябва да се провеждат референдуми. Вторият ми извод е, че горе долу преброихме активно мислещите граждани - тези, които имат позиция, които могат да я формулират за себе си и могат да я отстояват. Те излязоха и гласуваха и аз се покланям на тези български граждани, които се проявиха като пълноценни европейски граждани, гласувайки независимо дали с "да" или с "не". Трето, стана ясно, че българското общество въпреки опитите на спекулативни или неграмотни политици да го подвеждат и от единия, и от другия полюс политически, ясно потвърди разбирането на цивилизования свят, че ядрената енергетика днес е без алтернатива. В наши дни отказ от ядрената енергетика означава ликвидирането на икономическото развитие", убеден е Семов. 
       Според него поради това на практика никъде в цивилизования свят подобен процес не тече. "Японското правителство, което е днес на власт, беше избрано, след като официално заяви на изборите, че ще възстанови изцяло ядрената програма на държавата и ще пусне спрените реактори. В Германия, единствената цивилизована държава, която има отказ в наши дни от ядрена енергетика, този въпрос може и да бъде преразгледан и трябва да се има предвид, че там тя има относително малък дял - 10-12% от енергийния баланс на страната. В целия останал цивилизован свят - Великобритания, САЩ, Франция, вън от съмнение и много други държави предстои изграждане на нови ядрени реактори. Строят се в момента в света 54 реактора и се планира да се строят нови 20 в следващите 20 години", каза Семов.
      Според него друг извод от референдума е, въпреки, че във въпроса бяха скрити 3 подвъпроса, че българското общество вярва в развитието на ядрената енергетика. Второ, под каква форма ще се развива, тя е отделен въпрос, на който в момента не може да се отговори, тъй като няма ясна оферта. Едната оферта за "Белене" горе - долу беше изяснена като параметри, това е най-голямата полза от референдума, която винаги съм подчертавал, че при референдум наяве излиза истината. Стана ясно каква е цената, пределно ясно стана от документи, които бяха извадени. Стана ясно под чии натиск е взето решението за затварянето, че всъщност голямото усилие за спирането на проекта "Белене" е да не се строи руска, а друга централа или по друга технология. Стана ясно и колко е голям управленският хаос по този въпрос. Тъй като през цялото време се говореше как ние ще развиваме ядрена енергетика, но не чрез "Белене", а чрез нови блокове в "Козлодуй" без никой никога да каже какви ще са тези блокове като технология, кой ще бъде инвеститорът, след като в "Белене" е проблем, че няма инвеститор, колко ще струват, след като в "Белене" е проблем, че има висока цена. И колко време ще отнеме построяването им, след като се притесняваме, че "Белене" се забавя", подчерта Семов. 
      Той посочи, че най-абсурдното в ситуацията е, че същите тези, които обясняваха как нямаме нужда от нова централа изобщо и от нови ядрени мощности, подкрепяха тезата да имаме нови мощности в "Козлодуй". "Държавата ни има или няма нужда от нови енергоизточници след 10 или 15 г. За мен отговорът е повече от да, несъмнено да. Напротив, това, че имаме известно забавяне на нарастването на потреблението, се дължи на чудовищната емиграция и на свитата в кризата икономика, а не на това, че потреблението няма тенденция да нараства. Напротив, в целия свят, а в държави като България, на които им предстои галопиращо да развиват икономиката си, им предстои много висок ръст на потребление", заяви Семов. 
      Според него е станало повече от ясно каква е разликата между провеждането на избори по политически въпроси, свързани с управлението за избор на парламент, местни власти или президент и друг такъв тип ангажиране на политическата воля на гражданите. "Този път нямаше купени гласове. Тоест можем горе - долу да изчислим какъв е обемът на купените или корпоративно, или чрез насилие осигурени гласове. Това е около 2/3 от гласуващите. Около 2/3 от гласуващите са изкривен вот и 1/3 е граждански вот, осъзнат и мотивиран. Тези изводи трябва да бъдат много добре осмислени през следващите няколко месеца и да покажем, че сме общество, което има място сред европейците, защото иначе като тенденция сме една изчезваща, самоубиваща се нация. И ако се откажем и от ядрената енергетика, ще ускорим процеса на самозаличаване", подчерта Атанас Семов. 
Малко европейско виждаме в поведението на политическата класа като цяло. Най-неевропейски бяха призивите да не се участва в референдума. те са и недемократични, и неинтелигентни, категоричен е Семов. 
    За оставката на Сергей Игнатов, Семов коментира и като университетски преподавател, че в сферата на образованието са били направени някои много сериозни грешки в последните години. "Една то тях беше самоцелната и безумната война с БАН - бюджетна, ценностна, личностна, която не би могла да има политически печеливш никога и по никакъв начин. Друга голяма грешка беше насилствено наложеният по политически начин нов закон за развитието на академичния състав - тоест за научните степени и звания, който убива българската наука. Който произвежда неуки учени. Трета голяма слабост беше пренебрежението на управлението към средното образование. Дори теоретично не можем да си представим, че е възможно силно висше образование при съсипано средно образование. От нашите училища излизат мучащи младежи, 80% от които се вълнуват единствено към коя точно държава да поемат, независимо какво ще правят там", коментира Семов. 

         Той посочи, че са били направени и положителни промени най-вече в задължителното училищно и доучилищно образование. "Аз съм много смутен от неадекватната реакция на част от нашето общество против задължителното привличане на децата от 4-годишна възраст. Ясно е, че тази мярка е насочен не към децата на добрите семейства, повечето от които и без това са в детските градини. Моето момиченце на 1 г. и 6 месеца тръгна на ясла, защото смятам, че това е правилно - че е социализация, че изгражда допълнителни ценности, познания и способности, сподели и личния си опит доц. Семов. Това е насочено към онези деца от тежки социални среди, на които трябва да помогнем да станат пълноценни граждани като ги приберем, колкото се може по-рано в детските градини и като ги държим колкото се може по-дълго в училище. Това е задължителна линия. И съм убеден, че новият министър, който и да е той, ако не в това правителство, то в следващото, има една степен на историческа задача - минута почивка да не намира докато не убеди неадекватната политическа класа в Конституцията като стратегически национален приоритет да се запише развитието на образованието. Това означава приоритет, от който произтичат останалите приоритети. Защото от образованието като приоритет зависи демографската катастрофа на България, конкурентоспособността на работната сила, оттам стабилизирането на икономиката, преодоляването или поне предотвратяването на по-сериозни етнически конфликти и напрежение. Колкото по-образовани са хората, толкова по-малка роля имат етническите и религиозните различия между тях. И втори смисъл е, че от това зависи спасяването на българската нация", каза още Сем

сряда, 30 януари 2013 г.

В присъствие на бебе областният информационен център с отчет пред медиите


В присъствието на 6-месечната Яна-Мария се отчете Областният информационен център в Силистра. За да стигнат до обществеността най-важните моменти от неговата дейност през 2012 г.  Беше разгледан напредъкът по изпълнението на ОП, както на национално, така и на местно ниво, като следствие и от дейността на мрежата от 28 информационни центъра в страната.  В област Силистра през 2012 г. са сключени 23 нови договора по Оперативните програми на обща стойност близо 105 млн.лв. От тях в размер на 101,5 млн.лв. е безвъзмездната финансова помощ, а останалите средства са съфинансиране от страна на бенефициентите. Забележителна активност се отчита при бизнеса – на фона на общия брой изпълнявани проекти от 2007 г. до момента – 15 бр., само през 2012 г. местните фирми са сключили 7 договора за 2,2 млн.лв. От тях 4 са за осигуряване на безопасни условия на труд за заетите лица, а 3 проекта включват технологично обновление на производствено оборудване. Организираните и проведени публични събития от Областен информационен център – Силистра за 2012 г. са 44, а присъствалите 800 човека са представители на различни целеви групи: експерти в общински администрации, бизнес, браншови и неправителствени организации, младежи, хора с увреждания, кметове и кметски наместници в малките населени места, читалища. Посетителите на място в центъра са 251, а експертите са отговорили на 275 въпроса. Най-честите запитвания са по отворени и предстоящи процедури за кандидатстване, но немалка част се отнасят и до търсене на възможности за реализиране и финансиране на конкретна идея. По време на срещата беше официално представен и информационният сборник  „Успешните проекти в област Силистра“. Той е дело на експертите от ОИЦ – Силистра и обхваща част от приключилите проекти по Оперативните програми, които показват положителен и устойчив ефект върху различни целеви групи. Всеки от включените 17 проекта е представен със своите цели, дейности и ползи, дори снимки и коментари по изпълнението. Сборникът се разпространява безплатно и е наличен в Областен информационен център – Силистра, сградата на Художествената галерия, входът към Кукления театър.

Ана Караджова, експерт "Комуникация, информация и логистика"

Област Силистра била с нисък корупционен риск



         Област Силистра била сред отличниците в страната след дадената и много добра оценка и условия на нисък корупционен риск, заяви пред журналисти в края на м. януари 2013 г. областният управител Николай Димов. Оценката е дело на инспектората на МС на Република България. Отчетена е добра практика, която щяла да бъде сред примерите в страната. Губернаторът отчете няколко важни неща, постигнати в дейността на управата: съдействие за създаване на проекти в общините на областта, което е на фона на ниско икономическо развитие и на проблеми от демографски характер. Приключва работата по т.нар. параграф 4, характерен проблем по отношение на проблеми със земи в общините Силистра и Тутракан. Работата по които е започнала още през 2005 г. и все не е била довършвана. Става дума за планове на новообразувани имоти, ползвани по този параграф от гражданите в продължение на години. Над 300 души са минали през 2012 г. през приемните на областния управител и на неговите заместници Тодора Цонева и Алтимир Адамов. Николай Димов се е ангажирал с администрацията си, заедно със седемте общини да реши и старият проблем, свързан с областната транспортна схема. Има разчет до лятото на 2013 г. тя да бъде осъществена, като началото на актуализацията й предвидено за м. март- април т.г. „Така окончателно ще закърпим скъсаната дреха на областната транспортна схема”, заяви Димов пред журналисти в рамките на годишния си отчет пред медиите.


Газопроводът Добрич – Силистра влезе в режим на изграждане



Най-късно през м. февруари-март ще започне дългоочакваното изграждане на газопровода между Добрич и Силистра, който ще мине през териториите на 4 общини, където вече е факт отчуждението на необходимите земи. Изграждането на мост над река Дунав при Силистра и довеждането на газ до „най-северния север” бе тема в предизборната надпревара на всички видове избори от близо 15 години насам в Силистра и областта. От 2000 г. насам продължава сагата с газификацията на Силистренския край, вкл. с преодоляването на редица административни пречки и на проблеми, възникнали от археологически обекти. Приблизително 48 млн. лева е стойността на на проекта, включително и с газстанциите. „Булгартрансгаз” АД е негов главен инвеститор. По предварителни разчети една година е необходима, за да бъдат положени тръбите по трасето и да потече газ по тях до Силистра.

Стената на славата в Силистра върви към реализацията си



         На път към окончателната си реализация е т.нар. Стена на славата, която е предвидена като неразделна част от паметника „31 Силистренски пехотен полк”, който е изграден в средата на 80-те години на кръстовището на бул. „Македония” и ул. „Добруджа” в Силистра. Сред неговите създатели е и известният скулптор Георги Чапкънов – Чапа. Отскоро начело на Инициативния комитет, поел ангажимента за проекта, е областният управител Николай Димов. Факт е визата за проектиране, а на предстоящото заседание на ОбС – Силистра се очаква да бъде гласувано  и разрешението за монтаж. На практика изграждането се очаква да започне в късната пролет на тази година. Мемориалът с изписани имената на над 300 бойци и офицери, загинали във Втората световна война, е в подготовка заедно с финансовото участие на общините от Силистренския край. Събрани са 17 500 лева, като засега пари са гласувани от съветниците в общините Тутракан, Алфатар, Ситово и Кайнарджа. Със 750 лева участва и семейството на загинал участник във Втората световна война, чието име е в списъка за „стената на славата”.

В Силистренско язовирите и държавните имоти влязоха в електронни регистри




         Над 70 са водните обекти, предимно язовири, собственост на някоя от седемте общини в област Силистра, влязоха в новосъздаден  електронен регистър. В друг подобен регистър за пръв път са и над 3 000 държавни имота в Крайдунавска Добруджа. „Създаването му е закъсняло с 8 години, тъй като е трябвало да бъде факт още през 2005 г”, заяви областният управител Николай Димов. Междувременно няколко от общините в областта са получили досегашни държавни имоти със съдействието на областната управа. Сред тях – 13 дка в т.нар. Рибарска махала в Тутракан, за да се изгражда там яхтено пристанище край рука Дунав, подобно на това в Силистра. Антимовското ханче в м. „Дълбоки” край главния път Силистра – Русе също  е  отдадено на община Тутракан. В ход на придвижване е документацията на пътническото пристанище в Силистра, поискано от общината, но предвид процедурите за концесиониране на подобни обекти, засега е проблем участието на пристанището в инфраструктурата на държавна фирма с център Русе. От община Главиница са поискали да притежават бившия пионерски лагер в района на езерото на лилите в село Малък Преславец, но засега то също е делимо като собственост във фирмите на военното и образователното министерства.

В област Силистра продължават темата за поливното земеделие



            Инициативата за възвръщането на област Силистра към поливното земеделие става все по-актуална и напредва в развитието си, макар и да е зависима от мярка 125 в програмите на ЕС, съобщи областният управител Николай Димов. Засега основата е създаденото първо по рода си в областта сдружение на собственици на обработваема земя с цел поливането им в пет населени места в община Тутракан. Сдружението се нарича „Изгрев” и обхваща 16 000 дка земя. Най-вероятно в следващия програмен период ще стане възможно финансирането на проекта, вкл. с участието на държавата, за да бъде регламентирана помощта от бюджета на страната.


Областната експозиция от знамена на общините от Крайдунавска Добруджа: по символите ще ги познаете



          Спонтанна инициатива в екипа на областния  управител на Силистра Николай Димов събра в началото на 2013 г. знамената на 7-те общини от Крайдунавска Добруджа на едно място – в заседателната зала на областната управа. Редом със знамената на Република България и на ЕС. Експозицията дава уникална възможност на участниците в деловите срещи на губернатора по естествен начин да се състои опознаването на символите на съответните общини на базата на избраните цветове и изображения, които ги представят пред света.
         Бързият поглед показва, че по отношение на основния цветови фон на знамената,  с изключение на общините Силистра (условно зелен) и Дулово (условно светлосин), на всички останали той е предимно бял. Навсякъде в основата на знамената е гербът на съответната община. Единствено на община Тутракан гербът е във формата на кръг, при останалите общини той е във вид на различни видове щитове, вкл. и изобразяващи крепости. С изключение на община Кайнарджа, в гербовете на другите общини има стилизирано изображение на житен клас, символ на плодородието и на поминъка в региона. На 4 от знамената - на Силистра, Туктракан, Главиница и Кайнарджа, са изобразени вълните на река, респективно на Дунава. Гроздето „участва” в композициите на Ситово и Кайнарджа.  В герба на Алфатар е намерено място и за орнамент от алфатарската престилка.
При ситовци място заема и кайсията като друга „забележителност” от Силистренския край. За Главиница се оказва важен е слънчогледът, който също ни гледа от герба на общината. Зъбчатото колело, символизиращо промишлено присъствие, има в гербовете, респективно в знамената, на общините Тутракан, Дулово и Главиница. Два интересни момента има в герба на Кайнарджа: върху него мегдан делят разтворена книга, символ на знанието и елемент от връзка с Кючук-кайнарджанския договор, сложил края на поредната руско-турска война. За Тутракан е от значение включването и на стилизирана лодка, предвид поминъка, и на единствения музей на рибарството и лодкостроенето. Картината на разнообразието допълва гербът на Силистра, който е от пет елемента, вкл. патриаршески кръст, пеликан и контури на градската художествена галерия, сградата на която е изградена в стил  „късен сецесион”.

Становище на БСП в Силистра за преминалия референдум


                                                                        

Първият референдум в новата демократична история на нашата страна  показа, че над 20,22 % от избирателите поискаха гласът им да бъде чут. БСП като национално отговорна партия застана зад идеята за изграждане на ядрена централа в страната, като възможност за ново бъдеще пред България и осигуряване на заетост на стотици хора.  Близо 25 000 жители на област Силистра, пътвърдиха, че са отговорни граждани и имат волята чрез заетата от тях гражданска позиция да участват активно в управлението на страната! 65% казаха ясно „ДА” на развитието на ядрената енергетика в България.  Сред тях с над 70 % подкрепа за изграждането на АЕЦ са жителите на общините Ситово, Тутракан и Главиница. Над 20 % избирателна активност в референдума отчетоха жителите на общините Силистра, Алфатар и Главиница, което показва, че те искат да бъдат питани по въпроси, които засягат не само тяхното бъдеше, но и бъдещето на България.
След официалното обявяване на резултатите от ЦИК за референдума  имаме самочувствие да заявим, че в България има пряка демокрация и гласът на над 1 400 000 българи трябва да бъде чут. Допитването даде реален резултат и въпросът за АЕЦ влиза отново в Народното събрание. През изминалите месеци имаше периоди на спекулации: управляващите направиха всичко възможно, да обезличат гласа на народа и неглижираха събирането на подписи, редактираха и въпроса, под който се бяха подписали над 700 хил. български граждани. Господин премиерът първо беше „за“, след това „против“ и накрая имахме съмнения какво решение ще вземе ЦИК за избирателна активност - под или над 20 %. Въпреки всички пречки, създадени от властта, провеждането на референдума доказа нещо, с което трябва да се съобразят всички. Властта в държавата принадлежи на хората. Никой министър или премиер не може да действа от името на народа и срещу неговите интереси.
В тази битка за бъдещето на България БСП бе инструмент в ръцете на хората, за да изразят своята воля. Победата принадлежи на всички, които отидоха да гласуват на 27.01.2013 г.  И това е достатъчно да кажем, че първият референдум на прехода изигра своята положителна роля за събуждане на активната гражданска позиция на българина и  подаде към управляващите достатъчно ясни сигнали!


ОблС на БСП – Силистра, председател - Вяра Емилова 

понеделник, 28 януари 2013 г.

Сергей Станишев: БСП се превърна в инструмент на българското общество


  
БСП се превърна в инструмент на българското общество, каза председателят на БСП Сергей Станишев в интервю за БНР. Лидерът на социалистите остро критикува изявлението на Бойко Борисов в деня на референдума, с което той на практика призна, че мнозинството в парламента няма да се съобрази с резултата от референдума. „Поведението на Бойко Борисов заслужава директно неговата оставка. Това е бламиране на волята на българските граждани”, категоричен беше Станишев. Той определи като скандално поведението на Борисов и изтъкна, че след като хората чуха неговите три НЕ-та, те казаха голямо ДА за развитието на ядрената енергетика. „Който върви срещу волята на мнозинството от хората, губи. Гражданите ще накажат ГЕРБ заради арогантното им поведение”, категоричен беше Станишев.
„Никой не може да подценява това, което се случи”, каза още лидерът на БСП. Той припомни реакциите в европейските и световни медии, които пишат за историческия референдум в България, за голямото ДА, което хората казаха на развитието на ядрената енергетика и за загубата на Бойко Борисов. „25% от реалните избиратели, а не от измислените списъци с близо 900 000 мъртви души, заявиха своята воля и изразиха гражданска позиция. 1,5 милиона българи гласуваха, въпреки кампанията, която се опитваше да откаже хората от гласуване и да внуши, че референдумът е безсмислен”, добави Станишев. По думите му в кампанията правителството не е действало като обективна страна, а се стремеше хората да бъдат объркани и да не гласуват. Лидерът на БСП изтъкна, че резултатът от националното допитване задължава парламента отново да преразгледа развитието на ядрената енергетика и изграждането на Белене.
„Този вот е на свободните български граждани, които ясно заявиха своята позиция. В целия свят демокрацията е на активните граждани. Тежи вотът на тези, които са гласували”, коментира председателят на социалистите по повод на избирателната активност. Той даде пример с референдума в Бургас, на който гласуваха една четвърт от гражданите. Тогава мнозинството от тях казаха, че не искат Бургас-Александруполис, всички се съобразиха с това мнение и никой не оспори, че такава е волята на бургазлии. „Това е смисълът на референдумите. Политиците трябва да се съобразяват с тях”, каза Станишев. Пред БНР Станишев коментира и темата с цената на проекта Белене. „Когато сме разговаряли с г-н Борисов и той търсеше подкрепа от мен и от БСП за развитието на проекта Белене през 2011г., аз му поставих въпроса – защо цената е завишена. 6,3 млрд. евро е цената, която отговаря на интереса на руската страна и България по време на моето управление отстояваше цена от 5,2 млрд. евро”, каза лидерът на социалистите. 
Пресъобщение на НС на БСП

Стефан Господинов: Политизацията на референдума от страна на БСП го провали




„В Силистренско хората не излязоха да гласуват, защото БСП се опита да използва референдума политически, а отправените послания останаха неразбираеми” – това заяви силистренският народен представител от ГЕРБ Стефан Господинов. Според него, темата свързана с развитието на ядрената енергетика, е следвало да има ясно изразена финансова обосновка, която да бъде обяснена достатъчно опростено и разбираемо на хората от страна на експерти в тази област.  Според народния представител подобни действия от страна на БСП не са предприети, а това от своя страна крие много рискове. „По време на подписката миналата година, която социалистите организираха в Силистренско за провеждане на референдум, свързан с АЕЦ Белене, получавахме сигнали от жители на областта за некоректно зададени въпроси. Например в Главинишко: "Искате ли да бъде намалена цената на електроенергията?” припомни Господинов. Според народния представител още тогава се е подходило некоректно и подвеждащо по темата, от страна на организаторите. Иначе, Стефан Господинов сподели наблюденията си от неделния ден ( 27.01.), за неочаквано високата активност на гласоподаватели от ДПС, въпреки запазеното мълчание и сдържаност от страна на Движението по темата свързана с развиването на ядрената енергетика. Той не смята това за укоримо, нито пък за обезпокоително от страна на техните избиратели и поддръжници. Резултатите в Силистренска област, след проведения референдум, са както следва: Имащи право на глас 124707 души. Гласували: 24986 (20,04%); с положително становище  15995; с отрицателно 8569 .

Кой е най-добрият град за живеене в България през 2012 г.?




       За шеста поредна година Дарик радио и вестник„24 часа"стартират националното проучване „Кой е най-добрият град за живеене в България". Дните до края на февруари 2013 г. са период, в който не просто класираме градовете от 1 до 27 и изследваме много внимателно всичките 29 критерия, но и обръщаме внимание на чисто субективните ни възприятия за това какво превръща един град в добър за живеене. Нов критерий през тази година е състоянието на пешеходните пътеки в градовете. В продължение на месец и половина екипите на двете медии ще събират информация за инвестициите, алеите за велосипеди, броя на детските градини, бездомните кучета, безработицата и други критерии, които определят качеството на живот в градовете на България. Читателите също могат да направят своя избор и да гласуват кой според тях е най-добрият град за живеене в България. Както всяка година градът, получил най-много гласове в читателската класация, ще получи специален приз. Класацията се провежда от 2007 г. Варна е печелила наградата два пъти (през 2007 и 2008 г.), София е най-добър град за живеене през 2009 и 2011 г., Бургас е носител на отличието през 2010 г. Тази година в класацията участват 27-те областни центрове: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София, Стара Загора, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.
     Класиране към 14 часа на 28 януари според сайта на Дарик: http://dariknews.bg/city2012.php 

Без малко 25 000 души от около 125 000 гласували в Силистренския край



До 02:35 ч. на 28.01.2013 г. бяха  обработени протоколите на всички 220 секционни избирателни комисии в област Силистра. От 124 707 избиратели в област Силистра, според избирателните списъци, правото си на вот в Референдума са упражнили 24 986 избиратели. От намерените в урните за гласуване 24 986 плика, при преброяването е установено, че 10 от пликовете са празни, 7 от бюлетините са пуснати в урната без плик, 52 са сгрешените бюлетини, а 419 са недействителните бюлетини. Общият брой на действителните бюлетини е 24 564. От тях – с отговор „Да“ са 15 995  бюлетини, а с отговор „Не“ – 8 569 бюлетини. 

неделя, 27 януари 2013 г.

Референдумът като форма на употреба

              Референдумът - добър или лош, мина. Иначе казано - стана, т.е. състоя се четвъртият референдум за 90 и повече години. При това 42 години по-късно след предишния. За пръв път не го предизвикаха управляващите, но за пръв път те и не победиха, каквото и да означава това. Както се казва, скромно, но тържествено, едни близо 22% от българските избиратели гласуваха в референдума за българската енергетика. С други думи - изиграха ролята си на граждани на Република България. Както и да се тълкува това на фона на сложното питане във въпроса. Да, вотът е политизиран, но наистина ли някой има съмнение, че става дума за политика в пълния смисъл на думата? Щом иде реч за енергетика...както и да го разбира драгият избирател. Не е сложно да си помисли човек, че БСП предизвика референдума, за да си преброи редиците и да влезе в дневния ред на обществото. Включително и чрез медиите, чийто "вот" отдавна е контролиран, както е известно. "Парата прави борбата", да припомним една борческа максима от преди 30-40 години. Тогава всъщност ставаше дума за "храната", но кой помни тази "подробност от пейзажа" на соцвремето, когато "борбата" беше национален спорт? 
               На практика референдумът отговори на няколко въпроса. Най-важният от тях е, че политиците не пропускат "държавната субсидия", за да го ползват за собствена употреба. Иначе недоволните ни убеждават, че струва 20 млн. лв. Има-няма по 7 лева еднократно на пенсионер към мизерните пенсии. Вероятно ще свършат работа и за n-брой детски градини в София и Варна, които не достигат в т.нар. български мегаполиси. Тях кой ги създаде? Политическият елит от последните 20 години, за когото периферията няма значение, щом има своите интереси, различни от тези в столицата. 
                Истината е многопосочна: с проведения референдум демокрацията в България  се състоя. Друг е въпросът, че в него участваха предимно представителите на т.нар. трета възраст и на т.нар. партии на прехода, с малки изключения. Впрочем, хубаво е, че за пръв път в графата "пас" останаха избирателите от групата на "голямо етническо малцинство" и на т.нар. маргинализирани групи, към които никой не се обърна, разбирай, не осъществи платен или заплашителен вот с тяхно участие. Възможно е да е и въпрос на тактика, за да се премерят силите на управляващите от ГЕРБ и на основната опозиция - БСП. Ще сгрешат фатално обаче ръководствата им, ако решат, че резултатите отразяват отношението към самите тях. При положение, че задачата в референдума бе с гласуване "Да" и "Не". Ясно и категорично. Опцията "въздържам се" е в няколко плана, вкл. и с предпочитения от управляващите, за да стане ясно, че се влиза в алтернативата "оти ги ручаме жабетата". Накратко: що управляваме, като нямаме ясна, последователна и категорична позиция по такъв важен въпрос. При това с обтекаема цена от 4 до 11 млрда евро, ако се вярва на основните говорители на "двете страни".  Впрочем, техни главни говорители бяха преди всичко политици, а не експерти. 
         И така: референдихме в новия век. Няколко века след швейцарците, ако и да сме уж Швейцария на Балканите, макар и по прогнози от 19-ия век. Взехме си "петте пари", демек осъществихме си вота. Който гласувал - гласувал, да му е честито гражданското поведение. Макар да подозирам, че голяма част от гласуващите да са били участници и в референдума през 1946 г., когато сме избрали републиката пред царството, както и през 1971 г., за да утвърдим т.нар. Живковска конституция. Т.е.,  приели сме, че комунизмът е победил окончателно и безвъзвратно. Всъщност, за само още по-малко от 20  години, за да избухне демокрацията, чийто мандат не е изчислен във времето и пространството.  Какво му плащаш? Сега решихме нещо, което всяко Народно събрание на Република България ще го сметне във вид, който смята, че го устройва. Разбира се, с ясното съзнание, че подпечатва с черен печат следващия си мандат. Народът може да е беден, унижен и все повече неук, но доказа през последните две десетилетия, че е прав дори, когато греши. Иначе нямаше да  позволи на ОДС, НДСВ, "тройната коалиция" и ГЕРБ да си прави експерименти с търпението и надеждите му за по-добър живот. Но иначе как щеше да се убеди, че " и ножът, и хлябът е в него". И че "министър" на латински не означава нищо друго освен "слуга", когото назначаваш, за да работи в твоя полза.
           Нека да е референдум. Днес за ядрената енергетика. Утре по по-малко важни въпроси, но от които зависи нашето битие.  Защото "Глас народен - глас Божи"! Пък на когото не му харесва - да си намери друг народ. 

Българската политика като фарс


     Преди около месец зададох ироничния въпрос: „Не преживяваме ли отново 1989 г.?” в лекцията си по време на един политически семинар. Доста от слушателите ме погледнаха учудено и неразбиращо. А според мен, такова връщане във времето съвсем не е случайно. Въпросът напира да бъде зададен, колкото и абсурдно да звучи. Днес, точно както тогава, през 1989 г., „държавният и партиен ръководител” се е развихрил, като че ли ще векува, а раждащата се нова опозиция е рахитична и безпомощна пред величието на „Бистришките тигри”. Във въздуха около нас отново се нагнетява огромно напрежение, заредено с разнопосочни енергии и надежди за промяна. Никой не може да предвиди какво точно ни очаква и то, както за България, така и за Европа като цяло...
    Наскоро участвах в публична дискусия „Страхът и свободното слово“ в книжарница „Хеликон“ във фоайето на гранд хотел България. Знаково място, с отпечатъци от цялата ни нова история. Един от съорганизаторите беше германската либерална фондация „Фридрих Науман“, за която имам удоволствието да работя. И тогава се запитах – с какво се занимаваме ние всъщност? Никога, дори и в най-песимистичните си прогнози, не съм си представял, че германска политическа фондация ще подкрепя проект в защита на свободата на словото през 2012 г. в една европейска държава, която вече шест години е член на ЕС. Та това звучи направо абсурдно. Но когато тази страна само за няколко години се е сринала с 50 места в класацията на "Репортери без граници” по индекс за свободата на медиите и с 80-тата си позиция е на най-последното място в ЕС, не може да не си зададеш въпроса: „В коя година живеем всъщност?”.
    Винаги съм бил убеден, че свободата на словото и правото на информация са най-безспорните завоевания на демокрацията. Тази свобода, която най-много ни липсваше, като че ли най-бързо се възприе като даденост, която никой вече не може да ни отнеме. Всички виждахме обезпокоителните тенденции в натрупването на проблемите със собствеността и политиката на медиите през последните години. Медийната среда опростяваше и се профанизираше пред очите ни. Сериозната плуралистична политическа журналистика и публицистика останаха далечен спомен от първите години на прехода, но никога не съм очаквал, че ще стигнем чак дотам отново да преживеем политико-икономическа симбиоза между власт и медии.
     Така стигаме до най-важния въпрос, който днес ни вълнува - може ли журналистическото слово да е свободно, ако медиите са зависими политически и икономически? Или, ако става дума за нас, гражданите, въпросът можем да го зададем и по друг начин. Има ли смисъл свободното ни политическо или гражданско слово, ако няма къде да го кажем или напишем, за да може и някой друг, освен роднини и приятели, да ни чуе или прочете? Ако няма демократична медийна среда, може ли да покълне изобщо гражданско общество, камо ли да цъфне и да върже?
   Тревожното състояние на медиите в България бе коментирано и от Европейската комисия, и от "Фрийдъм хаус", и от какви ли не чужди наблюдатели и експерти. И какво от това? Наскоро дори посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер направи безпрецедентно изявление за цензурирано негово интервю във в. "Монитор", където са орязани именно критиките му към медийния пейзаж в България и концентрацията на собственост в медиите. И то го направи не някъде другаде, а на сайта на германското посолство, на официалния сайт на германската държава в България... Замисляла ли се е някоя от мумиите на мнозинството в парламента какъв дипломатически сигнал е това?
    На въпроса в една от новогодишните анкети „Кой, според вас, е скандалът на 2012 година?”, най-недвусмислено отговаря Евгений Дайнов: „Форсираното завземане на медиите от страна на властта и на нейните съюзници, рекламирани като приятели на премиера. Това е скандалът, защото свободата на словото е в основата на всички останали свободи. Ако тя изчезне – изчезва всичко.”[1] Не изчезва само премиерът, който продължава да ни омайва в популистко-народняшкия си стил: „...По-голяма демокрация в тази държава никога не е имало. Всеки да може да говори каквото си иска за управляващите... Преди два дни си ми се обадил и казваш, че искаш интервю. Някой да ти е казал какви въпроси да ме питаш, някой да ти е казал, че ако питаш нещо, ще ти вземат камерата и касетата, никой. ... Пълна свобода имаш, стоиш пред премиера в момента, задаваш му, каквито искаш въпроси и никой не ти пречи...”[2] Какво блестящо словоизлияние, каква прекрасна илюстрация за превръщането на политиката във фарс?
    „Постижението на годината” в институционалната среда: При избора на нов главен прокурор са спазени всички конституционни и европейски изисквания за таен и неманипулиран избор...
Колкото и да се опитваме да избягваме връщането във времето, поведението на държавната власт днес по отношение на медиите наистина поразително напомня „широко затворените очи на властта“ през 1989 г. Тогава България бе изпаднала в пълна международна изолация, бе критикувана от целия демократичен свят за насилието към коренното си турско население, но представителите на властта продължаваха да повтарят като развалени грамофонни плочи – „турците ли, ами те сами доброволно си смениха имената, ето, поискаха да отидат на екскурзия до Турция, дадохме им веднага паспорти с новите имена, дадохме им да си вземат и повече багаж, ако искат, за да останат за по-дълго“.
По същия абсурден начин днес, през 2012 г., властта с невероятно усърдие ни убеждава, че при избора на нов главен прокурор е имало състезателност, честна игра, висока мотивировка от страна и на номинираните, и на ВСС и са спазени всички конституционни и европейски изисквания за таен и неманипулиран избор... Отново един невероятен фарсов спектакъл. Тогава, през 1989 г., за да разберем за какво става дума, трябваше да слушаме „Свободна Европа“, а днес, символично казано, трябва да четем сайта на „Дойче Веле“, за да разберем истината за България.
    Горчивите аналогии с 1989 г. далеч не свършват дотук. Те са системни и генетични по своя характер и олицетворяват дълбокото същностно подобие между късния „перестроечен социализъм” след 1985 г. и ранния (все още) „националпопулизъм” след 2009 г. Не можем да не споменем, например, аналогията между екстремистката агресивност в политическата, медийната и обществената среда в България по време на т.нар. „Възродителен процес” и дълбокото националистическо, нетолерантно и назидателно говорене и политическо поведение на днешните управляващи. Методите са различни, но целта е една и съща - профанизация и обезсмисляне на едно от най-големите ни богатства – успешното съжителство на различни култури, етноси и религии.
    Най-опасната за демокрацията аналогия обаче с времето около 1989 г. е безпрецедентното неглижиране и унижаване на институциите, на което сме свидетели днес. Според ГЕРБ, институциите, процедурите и разделението на властите само затрудняват и поставят препятствия пред „вожда и учителя”, поел отговорността да бъде изпълнител и говорител на народните въжделения. За първи път, например, след 1989 г., имаме толкова политически импотентен парламент, напълно неспособен да свърши нещо полезно за обществото и абсолютно несклонен да контролира действията на правителството. Парламент, който превърна дори избора на конституционен съдия от своята квота в най-жалък махленски фарс. С една дума, за един мандат ГЕРБ преформатира цялата координатна система на българската политика. Той замени класическото демократично парламентарно противостоене "ляво-център-дясно" с ново – лепкав популизъм срещу реална политика, където вече няма идеология и където лявото и дясното се оказват от една и съща страна на барикадата.
   „Успехът на годината” във финансирането на българския футбол: ... На г-н Бойко Борисов му бяха необходими само пет минути, за да ме убеди, че бизнесът трябва да помага на футбола. В знак на добрите ми намерения и желанието да осигуря стабилност на Локо Пловдив, показвам документ, с който удостоверявам, че съм внесъл 1 милион лева по сметките на клуба. Това е само началото..., заявява Веселин Марешки.
     Винаги съм се удивлявал на възторжената лекота, с която Бойко Борисов реди думи след думи, напълно недопустими да бъдат дори помислени, а камо ли изречени публично от един министър-председател на демократична държава и то член на ЕС: „…Един по един отборите изпадаха в криза. За някои съумявам, когато идват големи инвеститори в България, в неформални разговори да разкажа за тях и да предложа да помогнат. Така беше с “Левски”, така беше с “Нефтохимик”, със Стара Загора - там общината помогна, намерихме спонсор в Благоевград. В Гоце Делчев дадохме 250 000 лева за стадиона, за да почне отборът в А група. На “Етър” дадохме половин милион, в тази ковачница на кадри. Един по един отборите, където има възможност, им помагаме. ….Всяка по-голяма фирма, която влиза в България, аз настоявам да си избере да подпомага някой отбор… В условия на криза дадохме милиони за спорт. Правя 10 стадиона в момента, които или сме дали на кметовете пари, или сме изпратили кои да ги ремонтират от държавните фирми. Не се месим, опитваме се всячески само да помагаме…”
     Едва ли може да се намери по-добър цитат за дефицитите на демокрация и демократична политическа и бизнес култура в България. Откровенията на премиера за изпепеляващата му любов към спорта показват сериозно разминаване със служебните му пълномощия, пълно пренебрегване на принципа за разделение на властите, но най-вече - грубо погазване на процедурните правила в държавата, които трябва да бъдат еднакви за всички юридически и физически лица. А точно тези правила би трябвало да формират липсващото ни върховенство на закона.
   Премиерът на една уважаваща себе си страна никога не води „неформални” разговори с чужди инвеститори. На такова държавно ниво всички отношения между политиката и бизнеса (би трябвало да) са формални, колкото и големи да са взаимните симпатии и доверие. Още по-малко пък точно премиерът може да предлага на чуждите инвеститори да финансират закъсали футболни клубове. На политически език това не е нищо друго, освен търговия с влияние и учтива форма на изнудване. Политически недопустими са и действията на премиера да търси спонсори и собственици за футболни клубове сред независимите от държавата представители на частния бизнес в България.
   Напоследък се говори много за две Европи, за контрастите между усилено работещата и дисциплинирана северна Европа (Германия, Холандия и Скандинавските страни) и мързеливата, разпусната и воняща на чесън южна Европа. Франсис Фукуяма отива още по-далеч. Според него, реалното разделение не е културно; всъщност, то е разделение между клиентелистката и неклиентелистка Европа[3]. Точно към тази клиентелистка Европа, в която управляващите политически партии използват обществените ресурси като средство за възнаграждаване на политическите си и икономически поддръжници, принадлежи с пълна сила и България.
      Политическият феномен „Бойко Борисов” може да се роди само в тази „клиентелистка” Европа. Той е плод на типично българския преход, представляващ странна смесица от опити за провинциална модернизация и нестанала декомунизация. И съвсем не е изключение. Тук е мястото да споменем, че раздаването на обществени длъжности и направляването на ресурси към собствените политически поддръжници се смята за нещо не само нормално, но и задължително.
        Да, „клиентелистката” система създаде и издигна до върха новия ни партиен и държавен ръководител, но много по-страшното е, че той успя да я усъвършенства безотказно. След четиригодишно управление, той получава всичко, което поиска, действително за минути: „...На г-н Бойко Борисов му бяха необходими само пет минути, за да ме убеди, че бизнесът трябва да помага на футбола. В знак на добрите ми намерения и желанието да осигуря стабилност на Локомотив Пд, показвам документ, с който удостоверявам, че съм внесъл 1 милион лева по сметките на клуба. Това е само началото...”, заявява „преливащият от щастие” нов собственик на елитния пловдивски клуб, небезизвестният Веселин Марешки.
      Подобни „сделки” наистина са възможни само в първобитното клиентелистко общество на оцеляването, в което живеем. Подобни взаимоотношения никога няма да повишат нито спортното ниво на футбола, нито жизнения стандарт на българина. Те ще доведат само до продължаване и задълбочаване на агонията. Просто на следващите избори феновете на „Локо” ще гласуват „като един” и за Бойко Борисов, и за Марешки, те двамата ще бъдат избрани и ще ни управляват без проблеми през следващите четири години. За радост на благодарните българи и, разбира се, на Европейската народна партия в Брюксел. И така, до края на света…
„Външнополитическият удар” на годината: Върнахме си го на Скопие.
    През изминалата 2012 г. станахме свидетели на много погрешни вътрешнополитически ходове, които задълбочиха проблемите в институционалната и медийната среда, в разделението на властите и функционирането на правовата държава. Но във външната ни политика като че ли успявахме да поддържаме баланса и крехкото равновесие на изграждания вече повече от 20 години международен авторитет като прогнозируем и стабилен регионален и европейски партньор. И всичко това, почти до края на годината. По-точно, до 11 декември, когато от пресцентъра на държавния глава ни съобщиха, че на среща между президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов е обсъдена позицията България да не подкрепи Македония за получаването на конкретна дата за започване на преговори за членство в Европейския съюз.
         Ако възторженият народняшки замах, с който българският премиер реже лентичките при откриването на поредния обект на развития популизъм, може да се приеме с усмивка и дори снизхождение, то позицията му спрямо Македония говори за недалновидност и един много стеснен политически кръгозор. Едва ли има нещо по-вредно и маниакално в политиката от взимането на важни за националните интереси решения само от една личност или в тесни политически кръгове по интереси, без да се търси стратегическо парламентарно мнозинство и широка обществена подкрепа. Премиерът може да ругае денонощно тройната коалиция, но не е в състояние да прояви елементарна приемственост с предишни правителства и президенти в една от най-деликатните политически области – отношенията със съседите.
    Не искам да звучи поучително, но ако имаше нещо досега, с което можехме наистина да се гордеем в противоречивия си преход след 1989 г., това бе без съмнение коренно променената ни, независима и разкрепостена външна политика. Приемането на България в НАТО и ЕС са най-безспорните постижения на тази политика, които заслужено повишиха националното ни самочувствие. Излизането на страната ни от международната изолация по време на комунизма, разработването и прилагането на новата външнополитическа стратегия и последвалите външнополитически успехи се дължаха на стабилно отстояваната евроатлантическа ориентация в държавната ни политика. Точно в духа на този стратегически консенсус първи признахме независимостта на Македония (заедно с Хърватска, Словения и Босна) още на 15 януари 1992 г., с което не само поставихме началото на принципно новата си отворена и широко скроена балканска политика, но при очертаващата се конфликтна ситуация на Балканите направихме и първата демонстрация на дипломатически действия в духа на международните стандарти, принцип, който спазвахме през всичките тези години.
         Не можеха ли Борисов и Плевневлиев, преди да огласят позицията си, да се консултират най-малкото с предишните президенти Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов и премиерите Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, вместо да пригласят на Каракачанов и Сидеров? Може би можеше, ако имаха по-различна политическа култура или най-малкото чувството за „национално отговорна регионална политика”. Те предпочетоха обаче да се поставят в услуга на все по-самоизолиращата се гръцка дипломация, от която се разграничавахме толкова успешно повече от 20 години. Нещо повече, поредното забавяне на Македония да започне преговорния процес е в интерес и на други държави извън ЕС, които биха желали Македония да бъде включена в една нова перверзна комбинация от типа на бивша Югославия, където няколко страни, водени от Сърбия, да бъдат вкарани в обща евроинтеграционна писта, обречена на дълъг и мъчителен присъединителен процес без гарантиран краен успех. При една по-далновидна политика България би могла да подкрепи даването на дата за начало на преговорите на Македония и едва тогава да постави открито своите изисквания, като следи за изпълнението им в хода на преговорите. С този прибързан акт правителството на Бойко Борисов дефакто не само затруднява диалога между двете съседни страни, но пречи на усилията на обединената опозиция да свали националпопулисткото правителство на Груевски, което, между другото, си прилича като две капки вода с правителството на Борисов. Няма да престане нито националистическото говорене спрямо България, нито ще изчезнат пречките за българския бизнес и българските инвестиции. Всякакви бъдещи опити за политическа, консултативна и експертна помощ от страна на България за европейската интеграция на Македония ще са повече от обречени.
         Огромни глупости се изговориха, но и много сериозни анализи бяха представени през последните месеци по темата „Македония”. Както се очакваше, позициите бяха напълно поляризирани. И ако на единия полюс се вихреше тесногръдата и ограничена позиция на българското правителство, то на другия полюс имаше много запомнящи се, стратегически осмислени и широко скроени мнения. Ще изброя само някои от тях - на Стефан Попов[4], на Януш Бугайски[5], на Валентин Стоянов[6], на Любомир Кючуков[7], на движение „България на гражданите” на Меглена Кунева[8]. В заключение ще си позволя да цитирам бившия американски посланик Джеймс Пардю. Неговата позиция, която напълно споделям, е великолепен пример как се мисли в голямата политика[9]:
           „Тази драматична промяна в политиката на правителството на Борисов не е нито оправдана, нито мъдра. Новата му позиция не е от полза на широките национални интереси на България и скъсва с конструктивната регионална политика, която служеше добре на страната десетилетия наред. (...) Външната политика на България в региона беше до голяма степен зряла и конструктивна през последните 20 години. Страната избегна междуетническите страсти и конфликти, които разкъсаха други страни на Балканите. Същевременно България отзивчиво сътрудничеше на международната общност за прекратяването на конфликтите и приобщаването на новите балкански страни към демократичните западни институции.
          Тази разумна политика бе отражение на ясното разбиране, че българският национален интерес е най-добре защитен при регионална стабилност, дух на сътрудничество със съседите и общ ангажимент към демократичните ценности на ЕС и НАТО. (...)
        Като човек, на когото и двете страни са близо до сърцето, се присъединявам към бившите български президенти и други сериозни политически фигури в страната и призовавам българското правителство да промени контрапродуктивната си политика на спъване на македонското членство в ЕС.”
 Прогнозата за 2013 г.: ГЕРБ отново печели изборите.
       Може би звучи песимистично, но очаквам ГЕРБ да спечели парламентарните избори. Точно така, както БСП спечели изборите за ВНС през 1990 г. Може би с малко, може би ще трябва да управлява в коалиция, но ще спечели и ще доминира политическия живот през следващия парламентарен цикъл. Понякога нещата са такива, че да гледаш на тях оптимистично, означава, че просто не ги разбираш. Не може да се очаква чувствителна промяна в съдбините ни, докато българският избирател не бъде излекуван от политическото си късогледство, което му пречи да добие точна представа за колективните реалности. Не може на незначителните резултати да се придава гротескна значимост, а съществените неща да остават незабелязани. Не можеш в ХХІ век да продължаваш да живееш с болни маниакални илюзии и за миналото, и за бъдещето. Политическият (национал)илюзионизъм ми е бил винаги чужд. Така че, аз лично се опасявам, че формално принадлежащата към „свободния свят“ България е всеотдайно и мазохистично обладана от Бойко Борисов за още дълги и потискащи години на популистко управление.
http://www.kultura.bg