Съдебни дела по ЗДОИ, решения и тенденции

Основните теми през 2012 бяха балансът между правото на информация и защитата на личните данни, достъпа до търговска информация и случаите на надделяващ обществен интерес

Александър Кашъмов, ПДИ

Александър Кашъмов

През 2012 в съдилищата бяха поставени редица въпроси от значение за развитието на практиката и за определянето на точния баланс между правото на достъп до обществена информация и неговите ограничения. Едва ли е необходимо да се напомня, че установяването на разбиране по тях в съответствие с международните стандарти е от полза за наличието на информиран избор и обществен дебат, на граждански контрол върху управлението, на отчетност и почтеност на институциите и работещите в тях служители. Основни теми, които бяха предмет на разглеждане, са балансът между правото на информация и защитата на личните данни, достъпа до търговска информация и случаите на надделяващ обществен интерес. В началото на 2012 се постави остро въпроса за разкриване на информация относно помилваните от вицепрезидента на републиката хора. В тази връзка още през 2009 бе заведено дело от журналист във в.”Сега” срещу отказ на главния секретар на Президенството да предостави данни за помилваните, както и за членовете на комисията по помилванията. През 2011 състав на Административния съд – София град прие, че информацията за членовете на комисията следва да бъде предоставена, а тази за осъдените лица – защитена. Докато делото се разглеждаше от съдилищата, непосредствено след встъпване в длъжност на новите президент и вицепрезидент, по заявление на журналистката Доротея Дачкова бе предоставена детайлна информация, която изключваше единствено имената на помилваните. През лятото Върховният административен съд върна делото за ново произнасяне от първата инстанция. Интересът към тези данни е в резултат на практиките през двата мандата на президента Първанов, като следва да се отчете, че в държави като САЩ, Великобритания, Франция, Канада, подобна информация не се пази в тайна. Критиките относно раздаваните в края на 2011 бонуси в държавната администрация отключиха темата за публичността на тази информация. Журналисти и народни представители проучваха фактите, като срещнаха различни пречки. От една страна се оказа, че отделните институции имат крайно различно разбиране дали информацията следва да бъде предоставена. Докато някои институции, като Министерство на външните работи, предоставиха изцяло исканата информация, други я представиха обобщена по групи служители, а трети отказаха каквито и да е сведения. Справедливостта изисква да се отбележи, че първото искане на информация от подобен характер, което при това стигна до съд, бе на журналиста от в. ”Сега” Дина Христова. Заявителката поиска информация за получените от членовете на политическия кабинет на Министерството на труда и социалната политика бонуси. С решение от края на 2011 АССГ прие, че даването на информация за получените от членовете на политическия кабинет премии цели повишаването на прозрачността на институцията и е от надделяващ обществен интерес по смисъла на ЗДОИ. Решението обаче бе обжалвано и едва през декември 2012 Върховният административен съд разгледа жалбата на министерството. Решение още не е постановено. В тази връзка е уместно да се отбележи, че в демократичните държави размерът на получаваните в администрацията възнаграждения е достъпна обществена информация, като естественото място на оповестяването й е интернет страницата на институциите.

Друга нашенска практика на неуместно позоваване на защитата на личните данни е криенето на декларациите на служителите за конфликт на интереси, въпреки предвидената от Закона за предотвратяване на конфликт на интереси публичност. Проблемът се създаде първо от редакцията на законовата разпоредба, с която се предвиди тази публичност да е „при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни” и второ – от мъгляво становище на Комисията за защита на личните данни по въпроса кои данни от декларациите са защитени. В резултат вече често се наблюдават интернет страници, в които е отбелязана само информацията, че служителите са подали декларации, но не и тяхното съдържание. През есента на 2012 по две дела на Центъра на неправителствените организации – Разград, АССГ отмени откази да бъде предоставен достъп до такива декларации, мотивиран със защитата на личните данни. Впрочем забележително е, че в сайта на Народното събрание всеки може да прегледа декларациите на заемащите висши длъжности, но за техните подчинени тази информация е ревниво пазена в тайна. Следва да се отчете, че публичността на заявената в тези декларации информация е предвидена с цел гражданите да се запознаят с нея и ако имат различна информация за същите обстоятелства, да могат да подадат съответно сигнал. Ако се спазваше задължението за публичност, тогава би се осигурила по-голяма прозрачност и почтеност на служителите, както и възможност да бъдат пресяти евентуални неоснователни сигнали.

През миналата година продължи да бъде оспорвана и публичността на декларациите на независимите народните представители, с които те решават към коя партия да бъде насочена полагащата им се бюджетна субсидия. Изненадващо Министерството на финансите, съхраняващо декларациите, отказа достъп с мотива, че се защитават личните данни на депутатите. С две свои решения АССГ отхвърли този аргумент, тъй като става въпрос за публични средства и надделяващ обществен интерес, а народните представители са публични фигури и задължени субекти по смисъла на ЗДОИ.  По жалбата на журналистката Виктория Петрова от БТВ обаче съдът реши делото по противоположния начин, поради което крайно решение по казуса ще даде ВАС през март 2013. Трудно е да оценим нивото на нашето общество и институции в това отношение, след като още през 2008 Европейският омбудсман разпореди да бъде предоставена информация за размера и начина на разходване на получаваните от евродепутатите надбавки  (MEPs allowances), включващи детайли за платените стоки и услуги. Особено важно за нивото на публичност, респ. на защита на т.нар. публични фигури е Решение № 4 на Конституционния съд от 26 март 2012 по к.д. № 14/2011. Делото бе образувано по искане на ВАС за обявяване на противоконституционност на разпоредба от закона за досиетата, според която принадлежност може да се обявява на основата на неподписани от лицето документи. С решението по делото, по което и ПДИ представи становище, КС единодушно отхвърли искането. Според мотивите на КС лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности се ползват с „много по-занижена защита на личните данни в сравнение със защитата на останалите граждани. Примери за това са ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси”. Изложеното разбиране на Конституционния съд има ключово значение за тълкуването на общодостъпността на редица обстоятелства около т.нар. публични фигури, свързани с техните доходи, имущество, заплати, бонуси и надбавки, образование, агентурно минало, конфликти на интереси и др.

През 2012 съдилищата дадоха положителен отговор на въпроса имат ли гражданите право на достъп до договори, сключени от държавни и общински институции. С решение на Върховния административен съд бе окончателно задължен кметът на Смолян да предостави достъп до цените на два договора за снегопочистването. С друго решение ВАС разпореди предоставянето от Министерството на физическото възпитание и спорта на всички договори, които е сключило с Българската федерация по ски. В решенията си върховните магистрати посочват, че разпоредбата на § 1, т.5, буква „е” от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ ясно обявява съдържанието на договорите, по които едната страна е публична институция, за общодостъпни при наличието на надделяващ обществен интерес. Това означава, че по правило те не могат да бъдат отказвани като „търговска тайна”.

В годината на олимпиадата Министерството на физическото възпитание и спорта категорично отказа да предостави и друга информация - за критериите и методиката за финансово подпомагане на дейността на спортни клубове от държавата.  Заявлението за достъп бе подадено от Българската федерация по Спортна стрелба. По жалба на федерацията АССГ отмени отказа в края на месец ноември 2011, но още в средата на декември министерството повтори отказа си. Предстои ново съдебно дело. Събитията през годината маркираха две по-нови области на търсене на информация. Едната е свързана с дебатите около избора на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и на главен прокурор. През пролетта Българският институт за правни инициативи (БИПИ) подаде заявление за достъп до становище в резултат на проведена по-рано проверка от ИВСС на магистрат, който през март 2012 бе кандидат за инспектор в ИВСС. Отказът бе отменен от АССГ, като в решението изрично бе подчертано наличието на надделяващ обществен интерес. През лятото от МВР бе отказана на БИПИ информация за наградени с лично оръжие лица, тъй като не била обществена. Подобна информация бе поискана за Стоил Цацаров по време на кандидатирането му за поста на главен прокурор. От МВР се получи уведомление, Цацаров е уведомен за заявлението и следва да даде съгласие за предоставянето на информацията. Няма данни дали той е дал такова съгласие, а междувременно бе избран за главен прокурор. Можем само да се надяваме, че през седемгодишния си мандат ще демонстрира по-голяма прозрачност.

Друга информация, която журналисти и граждани активно, но за съжаление безуспешно търсиха през годината, е свързана с разходите за пътуванията със самолетите на Авиоотряд 28. Тези сведения упорито бяха отказани на журналисти от в.”Дума”, „Капитал”, „Дневник”, БТВ и на гражданина Вилям Попов. Господин Попов и журналистката Веселка Венкова от в.”Дума” заведоха дела. С решение от октомври 2012 ВАС отмени по жалба на Венкова отказа да бъде предоставена информация за пътните разходи, направени за полетите на премиера Бойко Борисов с Авиоотряд 28 в страната за периода 27.07.2009 – юни 2010.  Според съдебния състав информацията неправилно е била преценена като класифицирана. Равносметката сочи, че е постигнат напредък в стеснителното тълкуване на търговската тайна и ограничението, свързано със защитата на личните данни на публичните фигури. Наред с това част от темите са с очаквано развитие през 2013, която като изборна година, вероятно ще донесе още казуси за баланса между правото на информация и защитата на личната сфера.



© 2012 Програма Достъп до Информация