Какво му трябва на човек на Йордановден: ред поред пожелания и едно ято гълъби, които да нахрани, защото са символ на светлината, късмета и безсмъртната душа

Хубав ден е именният ден. Особено Йордановден, третият по важност празник (Богоявление) в света на християните. 100 000 сме в малка България именниците на този ден. Част от нас живеят край реки и водоеми, където по традиция се провежда ритуалът по изваждането на кръста. Най-често от някой пъргав плувец, който няма страх от почти ледената вода и иска да е здрав през започналата година.

Хубав ден е Йордановден. Все още коледната и новогодишната поздравителна серия е в общ порядък, почти като в сапунен сериал. Пожеланията са нещо като наздравица, но и като заклинание. Някои са обикновени, познати, но обичани, защото кратко и ясно, даже ударно, ти пожелават най-важното – здраве, щастие и успехи. Други са натруфени с различни словесни финтифлюшки, които обаче предизвикват приятелска усмивка и умиление. Има и един трети, бих го нарекъл „представители” на т.нар. философски вид, където има едновременно умозрение, укор и предизвикателство. За да се потвърди за пореден път, че човешката мисъл е разнолика, а българският език е богат, вкл. и на чуждици, отдавна влезли в употреба.

Благодарен съм на всеки, който на Йордановден си спомни за името ми и покрай него – за мен, а може и обратното. Защото човек за едното красно име живее. Мнозина по имената им ги познаваме, други – по делата им. Бих се радвал, ако поздравилите ме – тук във „фейса”, по телефона, наживо или чрез есемес, връзват в едно името ми, лицето ми и стореното от мен. Дори и в случаите, в които към някого съм бил несправедлив от негова гледна точка. Йордановден отминава, но все още е възможно да се каже „Наздраве за именниците, да се готвят Ивановците”.

Какви словесни послания получих днес от близки приятели, от познати или от просто хора, които обичат да поднасят поздрави. Много ме стопли едно кратко пожелание: „Честито ти име!” Все едно се родих отново, а и съм в Сатурнова дупка, тъй като наближава и рожденият ми ден. Негово естествено продължение е „Да ти е живо и здраво името, Данчо!”. И пак в този ред на мисли: „Данчо, честит имен ден! Желая името ти да продължава да бъде една от най-добрите визитки в живота и да те дарява с внимание и успехи...” Още в същия порядък: „Честито да ти е името, щото и ти му даваш свой смисъл!” Идва ред и на нещо по-завъртяно: „Честит имен ден, Данчо! Днес дай воля на душата си, пък утре Свети Иван може и да те стресне с идея за ново начало. Успешна година!” Как да не се зарадваш и на такъв поздрав: „Ч И Д! Да си жив и здрав! Да (х)илядиш!” Защото има и още един, който е попадение в десетката: „Честит имен ден! С много здраве и късмет да си носиш името...и кръста!” Това с „кръста” много ми харесва, тъй като го вкарвам в корелация с предсказанието: „Честит имен ден, Данчо! Мноооого успешни и щастливи дни! И все така на първа линия! Наздраве!” Нищо че е стара българската приказка за боя, в който първите обикновено падат в кърви, а последните стават...задължително първи, но след сражението.

Иначе, какво? Работата е ясна: „Честит имен ден! Всичко, което ти желая е здраве, защото е необходимо; щастие, защото е важно, и любов, защото тя ще спаси света!” То май Достоевски красотата имаше предвид, но зкакво пречи век и половина по-късно любовта да е сменила красотата или поне да са станали синоними в името на една и съща идея? Как в противен случай ще се осъществи приумицата: „Честит имен ден! Да имаш толкова здраве, че да учудиш медицината, и толкова щастие, че да ти завидят ангелите!” За цвят има и контрастни пожелания: „Данчо, честит имен ден! С пожелания за здраве и успех по пътя на самопознанието и самоусъвършенстването!” и „Честит празник! Освен вечното – здраве, ти подарявам мисълта „Имаш ли цел, ще намериш пътя!"  Петимен съм да прочитам по свой адрес и хашлашки подканки от рода на „Хайде, не бъди мързеланчо:), от зори юнашка трапеза подреди и приятелите почерпи!!!!” Вярно, че за юнашка трапеза трябва не само вълча салата, люта ракия и руйно вино, но и здрава компания.

Разбира се, накъде без „черешката” върху „тортата на пожеланията” като пожеланията с вкус на есета. Например, „Честито да ви е името, приятели! За това, че днес празнувате именния си ден, благодарете на родителите си, запазили това традиционно българско име, изпълнено с толкова дух и преклонение! Бъдете здрави, опитвайте само от сладостта на живота, а горчилката оставете в някой ъгъл! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!” Зачиташ се с упование и в обяснението „Отмерваме времето с месеци и дни...Отброяваме часове, минути и секунди. Фамилиарно, механично и с тъга...Оправдаваме се с миналото и се крием в бъдещето...Животът ни повлича, ей така, под махалото на времето и в междукрачието на света...забравили, че единствен е Мигът.”

За мен в този чудесен ден, част от който премина във Фейсбук, „върхът на сладоледа” бе пожеланието: „Забелязахте ли как се държат гълъбите днес? Ако не сте – има време – целодневно е Йордановден! Казват, че днес се отваря небето и Върховната сила ни се явява като гълъб. Затова – Йорданчовци, Данки, Божани, Богданки – хранете гълъбите днес – така се увеличава шанса за среща с Бога. И нас можете да почерпите... Кой знае, може някой пророк да се е замотал във Фейса:). Навръх Йордановден не успях да потърся гълъби, за да им поднеса част от празничната трапеза, но обещавам на Ивановден да намеря поне едно малко ято, за да му предложа възможност да стане част от празника.