Клуб на учители обсъжда исторически теми в Силистра

В 17-я си сезон навлезе през учебната 2012/2013 г. създаденият през 1996 г. Клуб на учителите по история, чийто председател е Иван Занов. В него участват близо 30 преподаватели, които се събират веднъж месечно, за обсъждат предварително зададени теми. Какво заяви за медиите Иван Занов: „Идеята е да се търсят нови измерения на проблеми от исторически порядък както за България, така и за света. До преди няколко години са организирани конкурси за стихотворения, есета и постери, вкл. и със съдействието на областната управа по времето на Светлана Великова като губернатор. Това е трудоемко обаче, поради което се  ориентирахме към науката, за да обменим мнения по историографията след 2000 г. Предстои и смяна на учебниците, поради което искаме да сме в крак с времето. Никога не стигаме до еднакво мнение, което означа, че вървим в правилната посока.”

 Първите теми за 2013 г. са свързани със спора дали княз Борис е затрил 52 болярски рода или 52-ма боляри, предвид особености на превода от латински език на определени понятия. По повод 140-ата година от обесването на Васил Левски е темата за Апостола на Свободата през м. февруари, а през март е обсъждането на факти по недостатъчно известния концлагер в Гърция преди 100 години, когато на остров района на Солун са избити между 1 000 и 7 000 българи, сред които войници, жени и деца.

Какво мислят някои от членовете на клуба относно дейността му? Веселин Аврамов: „В апокрифния български летопис „Видение Исаево” от 11 в. става дума първо за Дристра град и после за Плюска град, следователно дали това означава, че българската държава първо е създадена в Силистра, докато се строи Плиска? Темата е дискусионна, тъй като историята на Силистра, както и на България, е многопрочитна”. Ексобластният управител Петко Добрев, който е член на клуба: „Безспорно има нужда от нов прочит,  но трябва да се внимава. Поне да се върнем към „изворите” и към историографията. Дръстър не е случаен град, щом тук е била първата българската патриаршия. През последните десетилетия, свързани с незначителната роля на Силистра като административен център, ролята му в българската история е принизена.”