30-годишен запасняк, учител по вероучение, родом от Силистренско, наредил разстрела през 1943 г. на шестте ястребинчета и техните родители

Наскоро дългогодишният журналист от в. „24 часа“ (преди това от „Работническо дело“ и „Дума“) издаде втората си книга, наречена „Сплав човешка“, в която на документална основа са разгледани теми с истински истории, отнасящи се до събития, простиращи се във времето до 80-100 години назад. Най-често те са повлияни от исторически тежнения, отразили се върху съдбата на стотици и хиляди българи. Поне една от „историите“ има и добруджанска връзка, при това свързана с разстрел на хора, извършен на 20 декември 1943 г. в Търговищкия край, като предлогът е укриване и подпомагане на партизани.

Става дума за взет в запас 30-годишен учител, включително със специалност да преподава „Вероучение“,  назначен за командир на картечна рота, който в това си качество издава заповедта за разстрела на 18 жители на село Ястребино (6 деца и родителите им). След 1944 г. командвалият разстрела фелдфебел-школник Никола Маринов се разминава с 15 години затвор, докато ротният му командир е осъден на смърт от Народния съд през 1945 г.

За книгата колегата Христо Христов от Стара Загора казва в личния си профил: „Подробностите от биографията на запасен подпоручик Константин Георгиев Йорданов стават известни на широката общественост, след като авторът на книгата в продължение на близо две години преравя всички възможни архиви и се среща с наследниците както на избитите, така и на избилите ги.

Предистория: в средата на 80-те години на миналия век току-що завършилият факултета по журналистика при СУ „Климент Охридски“ Стоилов е изпратен за кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Търговище. Там по силата на случайността той се оказва съсед на партизанина Рангел Калайджийски, чиито братчета Иван и Стойне, както и сестричката му Надежда, са сред жертвите на трагичния 20 декември, както и техните родителите.

От близо 40-години са първите записки на журналиста, като към тях през десетилетията се прибавят множество други, заедно със снимки и документи (вкл. са ползвани архивите на Народния съд), за да се оформи параметрите на случая „Ястребино“. За този случай след промените в България през 1990 г. се появиха немалко противоречиви публикации, като се стига до там, че пловдивска поетеса приписа смъртта на децата на…партизаните от местна чета. Авторът на „Сплав човешка“ признава, че е научил за „творбата“ на Надежда Любенова повече от случайно, месеци след като е започнал работа над своя ръкопис. Той установява обаче, че документалистиката в книгата на Любенова…липсва. В архивите на Народния съд Стоилов се натъква на детайли, останали встрани от някогашната трактовка на събитията от антифашистката съпротива в района на Тозлука.

Случилото се в горичката край село Ястребино, където днес живеят едва петдесетина възрастни мъже и жени, е обрасло с мълчание. Новите поколения, които случайно попадат на музейната сбирка в случайно оцелялото от палежите селско училище дори не разбират какво е могло да мотивира войниците да стрелят на „месо“ по живи мишени – деца на по 7, 10 и 13 години“.

За родения в някогашното село Базиргян, днес заедно с други две несъществуващи вече села - Айдогду и Драгалина, то е част от обединяващото ги село Искра, Силистренско, научаваме от книгата още, че е учил за средно образование в град Русе, а в Шумен – за учител. Преподавал е в училището в село Ситово (1942-1943 г.), за който период обаче според проучванията на Стоилов никой няма спомен в селото, включително и по причина, че не са вече живи негови ученици, които би трябвало да са поне на 85-86 години. Преди това е живял в Разградския край, където се е оженил.

Разбираме също, че в момента на проучванията Йорданов е жив 86-годишният син, който до преди няколко години е живял в Силистра в продължение на десетилетия, а в момента е във Варна. За отбелязване – неговите наследници не са пожелали публичност и по обясненията на автора на книгата не са му предали никаква допълнителна информация. Изпратили са само любезно писмо с мотиви за отказ за съдействие при разплитането на своеобразния пъзел.

 

 

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра представи дарителската 2022 година

В Национален пресклуб на БТА в Силистра бе проведена среща с журналисти по инициатива на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра с председател инж. Христина Георгиева, представена на пресконференцията от Галя Иванова – зам.-председател на Сдружението, регистрирано преди 20 години, Христина Кирова – дългогодишен социален работник, и Ванушка Дамянова – психолог.

Организацията е от неправителствения сектор и поддържа 4 социални услуги, включително Кризисен център за жени и деца, претърпели насилие (неговият капацитет е 10 души), Преходна къща „Резилианс“ (в действие е от 2015 г. насам и в нея приетите за обитатели сами покриват разходите за ток, вода, храна и др. нужди), Консултантски център, Център за обществена подкрепа и др.

От представените данни става ясно, че Сдружението през 2022г. е набрало средства от дарения на обща стойност 36 427 лева, от които от международната организация „Ангели за България“ 22 940 лв, други 4 672  лв са от различни публични форми (акции), а 4 336 лв са принос на живеещата в село край Силистра британка Бернадет Леггет, която като доброволка към организацията е провела със съдействието на нейния екип няколко базара.

Специално внимание е отделено на майка със 7 деца, на която е помагано в рамките на половин година, за да обитава що-годе нормално обзаведен дом. Съдействие е оказано и на децата от 3,5 до 17 години, за да могат да учат (снабдени са с компютърна конфигурация и два лаптопа, както и с книги). Събирани са помощи и за селата в Карловско, предвид трагичните обстоятелства, свързани с наводненията.

Със средствата, както и с материални помощи от „Стройпроект“ и „ЖОАН“, са извършени ремонти и пре- и дооборудване на Кризисния център, в който през годината са преминали жени, претърпели насилие, които са на възраст от 18 (майка на 40-дневно бебе) до 84 г. (високо интелигентна бивша бизнес дама с отдавна пораснали деца). Както и шестима заловени на границата египтяни (по документи – непълнолетни), които са преживели близо месец в Центъра за сметка на оскъдния бюджет на Сдружението, работещо като делегирана държавна дейност.

През годината по подобен начин са обгрижени 38 души, от които 26 са непълнолетните, за обучението на които Сдружението дължи благодарност за съдействието на една детска градина, една детска ясла и едно основно училище в крайдунавския град. Поне 5-6 от „клиентите“ на Центъра са минали по два пъти през него, за да извървят дългия път към евентуалната промяна, благодарение на грижите на специалистите.

Именита добруджанска певица, родом от Добрич, представи през годината книга за своята житейска и творческа история

Снимка: Сливен Медия

В залата на Общинска библиотека „Петър Матеев“ в Котел през м. юни т.г. бе първото представяне на книгата „За песните на моята душа“ на народната певица Галина Дурмушлийска, съобщи тогава сайтът на Дарик. И, както пише в корестопнезцията, „Събитието беше оцветено емоционално с песни, на които публиката имаше възможност да се полюбува на живо. Авторката предложи на своите гости избрани текстове на любими песни, включени в книжното издание, някои от които изпълни в дует със старозагорската ученичка Божидара Николова, чиято наставница е изпълнителката. „Изпяла съм много песни, които съм научила или са ми дали, но не съм пяла нищо без то да мине през душата ми“, сподели авторката. По темата за събитието в подбалканския град сайтът Сливен медия допълва: „Авторката представя историята на песните от своя репертоар, включително от кого ги е взела и кои са хората, които са ѝ ги предоставяли“.

Галина Дурмушлийска е носителен званието „почетен гражданин на Добрич“ и представи в ровдния си град първото издание на книгата си в рамките на проведения в края на м. септември Фестивал на занаятите и изкуствата, проведен в Архитектурно-етнографския музей на открито „Стария Добрич“. Изпълнитеката на народни песни от Добруджанската фолклорна област живя години наред и в чужбина - примерно, в Холандия/Нидерландия, където създава няколко музикални групи от местни хора, изпълняващи български фолклор. Един от тях - „Чубрица“, преди известно време гостува с концерт в Силистра под ръководството обаче на друг диригент. 

В резултат на своето творчество и забележително присъствие на сцената Дурмушлийска, която е била солистка и на ПФА „Добруджа“ - Добрич, е заслужила, подобно на други именити певици добруджанки, определението „славеят на Добруджа“ или „гласът на Добруджа“. Не е случайно, че в книгата са поместени спомени за 4 певици, които са оказали силно влияние върху нея, както и разкази на колеги и приятели, много снимки, включително и обложките на всички издадени касети и албуми. Книгата е представена и в град Нова Загора, където бе определена за „красива приказка за музиката и за едно поколение, чиито песни ще останат завинаги в златния фонд на БНР“ (www.nova-zagora.org).

Килимът и чергата - тъкана приказка за рода и семейството

Назаем от Фейсбук от профила на Галина Маринова - https://www.facebook.com/groups/1762619173838712/user/100000451658526/.

По таваните в българските къщи по времето на Възраждането често е имало дърворезба иq както следва да се очаква, там най-често е било изобразявано слънцето. А земята в дома това е подът и той се застила с тъканото слово – килим или черга. За първи път тази съществена част от екстериора се появява в Древна Персия. В превод от фарси думата „килим“ означава „грубо одеяло“. Най-често се прави от вълна, но се срещат и килими, тъкани от памук, лен, коприна, коноп, юта или изкуствени влакна. Изработва се на ръка на вертикални или хоризонтални станове. Формата на килимите почти винаги е правоъгълна, което се определя от често късата ширина на тъкачния стан, но се срещат квадратни и кръгли.

Чергата е вид килим, зработен от по-евтини материали, но шарките й са на ивици и са по-обикновени. Като правило е по-тясна и по-дълга от килима. Килим обаче не се тъче просто така. Така твърди баба Еленка от село Зорница, Бургаско. „Килим се прави за стая. Един е за одаята с огнището, сега хол му казват, където се събира семейството, друг е за спалнята на стопаните, трети – за младите, с пъстри черги са постилани вътрешните стълби, за да е красиво и да се ходи на меко. Това дава топлинка, а тя е най-важното за всеки дом“.

Две са известните килимарски школи у нас – Чипровската и Котелската. Специфичното за котленския килим е това, че композицията му е изпълнена чрез шахматно повтаряне на един и същи мотив. Освен това той е и с две напълно идентични лица: едното лице е за първите 100 години, а другото – за после. Чипровските килими са винаги само от памук и вълна ръчно изработени на вертикален стан, боядисвани с естествени багрила. Там се срещаме с Дървото на живота (Живото дърво). В него са втъкани и небесните птици – тези пратеници към Бога за сбъдване на съкровените ни молитви. Орнаментиката на по-старите чипровски килими е с древен произход. Тя е силно геометризирана - изградена е от триъгълници, ромбове и други геометрични знаци.

Същественото при българския килим са символите в неговата орнаментика. Жива и разбираема в по-стари времена, сега тя е напълно непозната за повечето хора. Един от самобитните български творци – скулпторът, иконописец, писател и поет Спас Мавров, ни запознава с богатата гама на семейните и родови символи в българското народно приложно изкуство. Според него една от най-често срещаните теми и особено добре прокарвана в килимарството и шевицата е тази за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода.

Известните символи в българските килими са Маказ, Голям маказ (сватба), Канатица, Голяма канатица, Велика канатица, Бабица, Голяма бабица и Велика бабица (клонеста). Маказ - знак и за мъжкото и женското начало, означава годеж и символът визуално насочва към това възприятие. Допирането на върховете на двата триъгълника показва съприкосновение, взаимопроникване и семантично е свързано с продължаването на рода. Когато двата триъгълника са допрени откъм широката си страна, това означава сродство. Маказът е основен символ в родното килимарство и е градивен елемент на почти всички останали знаци. Така има Двоен маказ в няколко разновидности, Пресечен маказ, Двоен маказ със свещница, Двоен пресечен маказ и др.

Големият маказ е символ на съпружеството, на бащата и майката като основата за продължението на рода, и означава сватба. Двата триъгълника са проникнати един в друг и обозначават вече реализирания годеж. При Канатицата основната част на знака Сватба или Голям маказ е представен с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа, тоест заложеното в Маказа и Големия маказ вече е реализирано – създаден е нов живот. Орнаментно това е изразено чрез добавянето на два малки триъгълника към Големия маказ. Малките триъгълници са два, но те символизират не толкова броя и половата определеност на децата, колкото тяхното присъствие вече в семейството.

Голямата канатица символизира рода. Там малките триъгълници, композирани до Големия маказ, са четири – по два от двете му страни, и това на езика на символиката в българския килим означава, че първото поколение вече има свои деца и че родът се разраства. Орнаментът обозначава обаче не само плодовитостта, но и благоденствието на рода във времето и неговото естествено разрастване.

Великата канатица символизира народа, племето. Там малките триъгълници са по три от всяка от страните на Големия маказ и показват наличието вече на кръвно свързана група от хора, образуваща по-голямата общност – племето, народа, нацията. Сродството се илюстрира с два триъгълника, долепени един до друг по широката си страна и образуващи ромб. Този ромб е и в основата на символа Бабица. Неговата визуална семантика ни показва сродените семейства, членовете на рода. Към ромба за сродство вече има в средата и два малки триъгълника от двете му страни, но за разлика от Канатицата, обърнати с острия си връх навън.

Голямата бабица или сродените родове се предават като към Бабицата се добавят по един триъгълник от двете страни на ромба. Сродените племена пък в българския килим са визуализирани чрез шест триъгълника, ситуирани симетрично, като в средата се образува празен ромб или такъв, наполовина запълнен с по-малък ромб. В този знак символиката нараства значително. Ромбът в средата означава половото тайнство на сродството, тоест сродяване на родове, а после и племената. Това са част от знаците в българското приложно изкуство – килимарството, с което с голяма любов и въображение се занимавали български жени. А втъканата в тях символика се е предавала от поколение на поколение.

По темата още на www.obuch.info

Силистренският Смесен хор "Седянка" заслужи най-голямата награда на международен онлайн фестивал

"Агенция Артвойсес" от град София с директор Росица Йорданова проведе Коледен конкурс "Christmas confession 22" с участие на състави от 16 държави: Естония, Румъния, Полша,Литва,Украйна, Словения, Италия, Армения, Кипър, Беларус, Северна Македония ,Португалия, Филипините, Сърбия, Чехия и България, разбира се. Сред номинираните за наградата "Гранд при" с най-висок резултат бе и дирижираният от Лидия Кулева Смесен хор "Седянка" при Народно читалище "Доростгол" Силистра, който получи най-голям точки от международното жури, заслужавайки престижната награда. Нейното финансово изражение и под формата на ваучер на стойност 300 лева при ползване на услугите на агенцията. Седенкари вече участваха веднъж под егидата на "Арт войсис" във фестивал в град Мармарис, Република Турция, през м. май т.г. За отбелязване: всички участници може да видят своите изпълнения в Ю туб. В групата на "Седянка" са били вокални групи и многогласни ансамбли (от типа трио, квартет, дует) - общо 31 състава от различни страни.

.

Проф. Георги Атанасов уточнява дали епископ от Дуросторум е баща на новото летоброене

Проф. Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра в своя профил във Фейсбук заявава в навечерието на Рождество Христово и Новата 2023 г.: "В последно време - почти преди всяка Коледа, излиза информация, че по поръка на папа Либерий епископът на Дуросторум Дионисий съставя т.нар. пасхални таблици (бел. - за датата на Възкресение Христово), свързани с новото летоброене". Това, според историка и археолог, "около 50% е истина".

Продължението: "Dionysius Exiguus или Дионисий Малкия (Смирения) живее от около 470 г. до около 544 г. и според Касиодор (бел.- римски писател и учен, държавник по времето на управлението на Теодорих Велики, крал на остготите в Италия) е римлянин със скитски произход, владеещ латински и гръцки. Той обаче твърде рано напуска Скития и се установява в Рим като абат. През 525 г. той формулира новото летоброене, използващо като база рождението на Христос, по поръчение на папа Йоан I, а не на папа Либерий, който е папа в периода 352- 366 г., т.е. 2 века по-рано.

В предговора към латинския превод на послания 45 и 46 на свети Кирил Александрийски, адресирани до епископ Сукцес, написан от Дионисий около 519 г., някои автори долавят описание на благочестивия живот на монаси в Скития, придържащи се неотклонно от православието. Дионисий никога не е бил епископ на Дуросторум! Вероятно обаче произхожда от провинция Скития (Добруджа) и негови последователи са изключителните "скитски монаси" - богослови, писатели, дипломати, изискани интелектуалци, които при посещенията си в Рим влизат в контакт с Дионисии".

В заключение докторът на историческите науки, който е автор на множество книги и статии, включително за светци, заявява: "Дуросторум има забележителна раннохристиянска история и няма нужда от подобни "допълнения", пък било то от високата категория, каквато е "абат Дионисий".

В сайта www.ab-bg.com четем по подобна тема относно измерването на времето: "В различните календари началото на броене на дните (ера) e избирано по различни реални или митични събития. В древния Египет ерите започвали в годините на възкачване на фараоните на престола, в древния Китай – от началото на господството на императорите, в древния Рим – отначало “от основаването на Рим”, а по-късно по императорите..." До Дионисий!

Митрополит Яков в навечерието на Рождество Христово: здраве и доброта, мъдрост и благородство в сърцата на хората

В резиденцията на митрополита на Доростолска епархия в Силистра бе проведена традиционната преди коледно-новогодишните празници среща на духовния водач на епархията – митрополит Яков, с представители на местни и национални медии. Пред журналистите бяха припомнени най-големите събития през отиващата си година: приемането на мощите на светите братя Кирил и Методий, началото  на традиция за провеждане на света божествена литургия чрез подвижен престол в скален манастир на територията на община Алфатар (за празниците св. Дух и Андреевден – във втория службата бе водена от трима архиереи), изграждането на кръст край село Калипетрово, продължаване на работата по подготовката на православен манастир в село Попина, привличане на протодякон от Украйна на служба в Силистра и др.

В бъдеще време се предвижда за следващия Кръстовден православната църква заедно с общината да изгради кръст на най-високото над Силистра място в чест на закрилника на града – Светия кръст. Изразена бе надежда, че ще бъдат привлечени още свещеници, защото действащите (общо 21 за над 50 храма – църкви и параклиси) не достигат, за да бъде обгрижено всяко населено място с миряни.

Митрополит Яков коментира и възможностите за обучение в училищата по темата за християнските ценности, обсъждано наскоро с д-р Габриела Миткова като началник на РУО на МОН. Когато става дума за тип „вероучение“ при християни и мюсюлмани, неговото мнение по принцип е, че говорим за „едни и същи послания, поднасяни по различен начин, но е най-добре тяхното представяне и изучаване да става поотделно, без прикриване“. Колкото до това, че сред акцентите е изучаването на традициите на народа ни, той смята, че те „крепят вярата“. Защото, примерно, Рождество Христово и Коледа са един празник, но в единия случай е религиозното му проявление (в този смисъл Бъдни вечер е подготовка за празника), а в другия – светското.

Пред медиите митрополитът на Доростолска епархия заяви и своето пожелание към богодаруваното паство в навечерието на празника, ознаменуващ раждането на Младенеца, а именно: за здраве и доброта, за мъдрост и благородство в сърцата на хората. С ясното съзнание, че „спасението е на земята, а осъждането е на небето“, при това в условия на пречки, създавани от „поднебесните сили и бесовете“. В заключение митрополит Яков отбеляза, че през двете години, в които е начело на епархията, е получавал подкрепата на Областна администрация Силистра, т.е. от държавната власт, от органите за местно самоуправление в общините, както и от техните кметове.

В своето послание до областния управител инж. Николай Неделчев, като представител на държавата за област Силистра, митрополитът заявява: „Молитвено пожелавам родилият се младенец да изпълва Вас и Вашия дом през настъпващата 2023 година със здраве, мир, мъдрост и благоденствие“. От своя страна в своя поздравителен адрес до Доростолския митрополинт инж. Неделчев казва: „Пожелавам Ви и в новата 2023 година успешни събития в Доростолска митрополия! Навлизайки в третото десетилетие след своето възстановяване – жадувано от поколения свещеници и миряни от Крайдунавска Добруджа, древно просиялата епархия все повече се утвърждава като важен център на духа“.

Силистренска неправителствена организация отчете дарения през годината

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра приключи  2022 година с отчет на набраните от благотворителност средства за закупуване на материали или за дейности за социалните услуги, които организацията поддържа в свэоето порт-фолио.

За какво става дума?

През февруари стартира и приключи успешно през март 2022 г. „BCause – онлайн кампания за набиране на средства за майка със седем деца“. Със събраните  4 000 лв. са закупени легла, гардероб, спалня и готварска печка за многодетното семейство. През годината за дейности на организацията са набрани 1 261,12 лева в дарителници. Анонимни дарители (неформална група) е превела 1 000 лв. по банкова сметка.

През месец март: по случай 20-ата година от създаването на Сдружението бе проведен благотворителен базар, в който са набрани 1 525 лв. за различни дейности на организацията. Отделно частен дарител също се е включил с дарение с 300 лв. със същата цел. На 24.03. Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Силистра направи дарение на дълготрайни хранителни продукти, разпределени между многодетни семейства, потребители на Център за обществена подкрепа.

В началото на годината по сметка на организацията бе преведена сумата от 4 340 лв. от страна на организация на българите в чужбина, наречена „Ангели за България”. С част от тях са закупени битови уреди – готварска печка, сушилня за дрехи, климатик и микровълнова фурна, в „Кризисен център“. С остатъка са закупени хранителни продукти и санитарни консумативи, част от които са предоставени за нуждите на кризисния център, а 12 хуманитарни пакета за пратени на многодетни семейства от региона, потребители на услуги в Център за обществена подкрепа.

В периода м. юли – м. декември с други 16 100 лева същата организация даде подкрепа на възрастните хора по селата чрез осигуряване на мобилен лекарски екип и социален служител. И отново „ангелска“ подкрепа на стойност  500 лв. през м. ноември: 40 хранителни пакета за социално слаби семейства на стойност 2 000 лв. и хранителни продукти за „Кризисен център“.

Ученици на ПМГ „Св. Климент Охридски“ – Силистра предоставиха дарение на дълготрайни хранителни продукти и лакомства за деца, разпределено сред многодетни семейства, потребители на услуги в Център за обществена подкрепа към организацията. Съвместно с неформалната организация „Рицари на доброто“ бе проведена двудневна кампания за набиране на дрехи за различни възрасти, детски играчки, детски колички и т.н. 300 евро за дейността на Център за консултиране и превенция от домашно насилие към Сдружението осигури „Уорли Нюклиър Сървисис“ ЕАД (архитектурни и инженерни дейности и технически консултации; лицензи и сертификати). 

През годината най-активната доброволка към Сдружението бе британката Бернадет Легет във връзка с набиране на средства: 500 лв., предоставени от англичани, живеещи във Велико Търново, за закупуване на хладилник; в 6 проведени от нея базари са закупени, както следва: 4 легла за Кризисен център (875 лава – 5.08.); други 4 легла за 836 лв. от анонимен дарител; 1 018 лева за гардероби (15.09.); 715 лева за скринове (14.10.); 462 лева за телевизори (11.11.); 418 лева от англичани от две прояви във Велико Търново (м. октомври и м. ноември); 12 единични и един голям протектори за легла.

Клонът в Шумен на „ФИКОСОТА“ ООД с посредничеството на Национална мрежа за децата (НМД) предаде перилни, миещи  и козметични препарати за потребители на услуги към организацията. НМД дари книжки за 16 деца, потребители на услуги в Център за обществена подкрепа. Проведена бе и операция „Плюшено мече“ – коледни подаръци за  32 деца, потребители на „Кризисен център“ (отделно 1 телевизор), Център за обществена подкрепа и Преходна къща „Резилианс“.

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в Силистра отпразнува 20-ата година от регистрацията на организацията. Организацията изпълнява 4 социални услуги, както и проекти с различни партньори, включително министерства, държавни агенции, областната и общинските администрации, висши учебни заведения, НПО и др.

 

В Дулово Марияна Йорданова - музикален педагог, ръководител в общината и самодейка, издаде първа поетична книга

Директорът на училището домакин на представянето Стилиян тотев заедно с авторката Марияна Йорданова

В град Дулово бе представена книгата "Жарава от обич в сърцето", автор на която е Марияна Йорданова - музикален педагог и самодейка, началник на образователния отдел в общината, научаваме от профила на Клуб "Журналист" (рубрика "ПРОСЛЕДИХМЕ ЗА ВАС", подготвена от Валентина Георгиева и Ивайла Иванова X а клас) при Средно училище "Васил Левски", научи ВЕРСИНАЖ. По същество: "Представянето бе на 20.12.2022 в актовата зала на училището. Книгата съдържа различни по стил и тематика стихотворения, събрали в себе си трепетите и вълненията на авторката. Стиховете са подредени в няколко тематични кръга: за семейството и любимите хора на поетесата; за България, морето, сезоните и природата, която е в съзвучие с чувствата и мислите на авторката. Включени са и стихове, в които са отразени проблеми от съвременната реалност и др.

Всяка творба рисува отделни късчета от живота на поетесата, а това, което обединява цялата тематична палитра, е силата на изразените от нея емоции. Част от стихотворенията бяха представени под формата на авторски песни, изпълнени от поетесата и нейни приятелки от Вокална група „Магия“. Песента „Коледа“ създаде в залата приятна коледна атмосфера и изпрати посланието на авторката към всички приятели и гости за здраве и благоденствие. Подготвили: Валентина Георгиева и Ивайла Иванова X а клас".

Йорданова с колеги учители и почитатели

Допълнение от ВЕРСИНАЖ: Авторката, която е родена в град добрич, е от семейство на икономист и медицинска сестра. Брат й Йордан емузикант в група "Фанданго", синът й Георги, който също е творец - китарист, актьор и фотограф, живее в Исландия и се прочу миналата година със снимки и видео от избухнал тамошен вулкан, както и и дъщеря й Михаела, защитила наскоро докторска научна степен, имат отношение към оформлението на стихосбирката. Тя е в бутиков тираж и е предназначена за подаръци за най-близки хора.

С русенско участие етнографска книга от Тутракан разширява представата за добруджанци от Силистренския край

В навечерието на Коледа излезе от печат книгата „Етнография на Тутракан“ - авторски труд на музейни специалисти, етнографи, фолклористи и етнолози в лицето на проф. Николай Ненов, Десислава Тихолова и Искра Тодорова от Регионален исторически музей-Русе. Както и на Донка Съботинова, в близкото минало етнограф в Регионален исторически музей-Силистра (тя е бивш директор на Етнографската експозиция и нейни дипляни, както и книги по темата, са издавани от 1987 г. насам, включително за традиции на няколко етноса в Крайдунавска Добруджа).

Още в края на м. август т.г. русенският вестник „Утро“, както и други медии, съобщиха новината: „Одобрен за финансиране от Министерство на културата е проект „Популяризиране на културната памет в Тутракан“. Изследователският и научен труд ще представя цялото многообразие от празници, вярвания, обреди от жизнения цикъл, елементи от материалната култура (бит, храна, облекло), етнографски групи, фолклор“.

В профила във Фейсбук на Исторически музей Тутракан с директор Петър Бойчев, чието име е първо на корицата на „Етнография на Тутракан“ заедно с това на Величко Атанасов, четем, че се изследвани и представени обичаи, традиции, бит, култура (народно изкуство, облекло, език), архитектура, фолклор, занаяти, семейни и родови взаимоотношения, вярвания на отделни етноси и религиозни групи от бившата Тутраканска околия (днес това са общините Тутракан и Главиница, Главиница, както и части от общините Сливо поле и Ситово); на местно и преселническо население (балканджии, севернодобруджанци); роми и алиани (казълбаши).

Изследователският и научен труд „Етнография на Тутракан“ представя цялото многообразие: празници, вярвания, календар, обреди от жизнения цикъл, елементи от материалната култура (бит, храна, облекло), етнографски групи, фолклор. Информацията е групирана в научни статии, музейните и научни специалисти предлагат на читателя и съвременен поглед към етнография на Тутраканския край. Представя се етнографията като динамична система, поради което авторите разглеждат не само традиционното съдържание, но и трансформациите, които настъпват в хода на 20 век. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Тутракан.

АРХИВ ВЕРСИНАЖ: В област Силистра през последните години друг подобен труд бе посветен на малката подетнографска група шиковци чрез книгата „Шиковското население в Добруджа“ (техни потомци понастоящем живеят в десетина села в област Силистра, както и навсякъде в България и по света, разбира се). Разработката е дело на д-р Йордан Касабов. Отново на етнолога от Силистра от близкото минало са книгите му за казълбашите (алианите) от общините Силистра, Дулово и Главиница. 

В някаква степен етнография на различни насебени места е представена в книгите на Господин Великов - краевед от село Проф. Иширково (в една от тях в съавторство с проф. Любомир Пенев от БАН - добруджанец родом), педагога Илия Равалиев от село Попина, Дафинка Станева от Кайнарджа - автор на няколко краеведски книги за населени места от района. Песенно богатство от Силистренския край в книга бе събрано и от Андрей Христов от Дулово. Разбира се, в по-далечното минало и други автори са оставили свои разработки, свързани с многообразното проявление на добруджанци.

След 3D принт бюст на Флавий Аеций стана еко моливник

За съжаление, малцина знаят, че в древния римски град Дуросторум, чийто наследник е днешна Силистра, е роден един велик пълководец - Флавий Аеций, наричан последният истински римлянин, три пъти консул в Рим, победител в битката на Каталаунските поля през 451 година срещу Атила - последен и най-могъщ владетел на европейските хуни. Факт е, че с изключение на изображения в историческия кът на входа на магазина към комплекса "Централ парк" до Дунавската градина, нищо друго в града не напомня за военачалника от последните десетилетия на Западната Римска империя. Преди време художничката Елена Маркарян сътвори портрет в негова чест и при представянето на картината бе заявена инициатива за изграждане на паметник на човека, който четвърт век успешно отбива набезите на хуните.

И ето че специално за тазгодишния коледен бал на Ротари клуб Силистра двама млади силистренци - Даниела и Влади Костови, представиха за благотворителен търг произведен чрез 3D принт бюст на Аеций, който на практика е предназначен за моливник за бюро. Лекият материал, от който е произведен, го прави мобилен и подходящ за ползване от хора на различни възрасти. Младите му автори предложиха на присъстващите и възможност да си закупят от ротаринския благотворителен магазин и други свои творби от рециклирани материали.

Треньор на олимпийска шампионка ще води урок по карате в Дулово

Най-вероятно още следващата пролет (м. март) в град Дулово ще бъде проведен турнир по карате, стана ясно по време на награждаването на спортисти от добруджанския град, проведено преди заседанието на ОбС Дулово. Новината съобщи Валери Великов от Клуб по карате "Шото - Витяз", който освен в Силистра, развива дейност и в Дулово, където тази година имат и вицеевропейска шампионка. В града вече работи обучен местен треньор.

Очаква се да дойде в Крайдунавска Добруджа за свой открит урок (тренировка) Ангел Ленков - треньор за 2021 на България, извел Ивет Горанова до олимпийската титла в Токио. В миналото и в Силистра имаше различни видове състезания от подобни спортове: международен турнир по джудо и републикански по борба, както и по бокс, но през последните десетилетия традицията бе прекратена.

Седмица след премиерата на нов филм в Силистра, Адриан Ал Жазар с добра вест от Лос Анджелис за късометражния „Изоставен“

 

На 14.12.2022 година в кино „Latona Cinema“ в салона на Дом на учителя в Силистра бе премиерата на 25-минутния игрален филм „Киберфен“ (плакат: Лъчезар Чокоев) на Адриан Ал Жазар, сниман на различни места в крайдунавския град, чийто жанр този път е определян като „киберпънк, фантастика, екшън, пародия, комедия“. В поредната кинолента на силистренеца участват Деян Димитров, Иван Димитранов, Глория Христова, Михаил Мъров, Йордан Георгиев, Станимир Иванов, Йорданка Йорданова, Мария Йорданова и други. Някои от тях са били в ролята на негови герои в предишни филми – някои от тях са в Ю туб („Nightmare Studio“).

Седмица след премиерата на новия филм стана ясно, че късометражният филм „Изоставен“ на „Nightmare studio“ ще се състезава за номинация на годишните филмови награди „ISA“ в Лос Анджелис, след като спечели квалификация за участие през месец декември 2022 година, където участваха филми от 22 държави. „ISA“ e един от водещите независими кинофестивали в света, който тази година подкрепи няколко филма претенденти за „ОСКАР“. Годишните награди на кинофестивала се провеждат през месец август и септември в една от най-големите театрални вериги в САЩ – „Regal L.A.LIVE”, както и в обновеното студио „Releigh Studios HOLLYWOOD” в Холивуд. 

Преди време късометражният филм „Празен живот” на Жазар спечелил кинофестивали в Холивуд и Лас Вегас. „Златната богиня на музата” е престижна награда, присъждана от международния кинофестивал в Лас Вегас - „Vegas Movie Awards” за най-добър филм в независимото кино. С нея беше удостоен филмът „Празен живот” на „Nightmare studio” в категория за микрофилми. На същия филм бе присъдена и наградата „Златна звездана Холивуд” на международния кинофестивал „Hollywood gold awards”. Година по-рано, през 2020 г., късометражният филм „Съвест” получи две номинации на филмови фестивали в САЩ. В меката на киното зад океана филмът „Животното” също имаше усппех на различни фестивали.

На християнския Игнажден в село Шуменци в наверечието на древния български новогодишен празник Еднажден

На Игнажден в село Шуменци с подходящото облекло и с характерните за празника ястия, разбира се, и с ритуалите, пресъздадени със съдействието на педагожката Калина Михайлова, колекционер не само на добруджански, но и на носии от цяла България - тя е „Награда на публиката“ в категория „Личност“ в конкурса „Пазител на традицията“, както и номинат през настоящата година за "Съвремемен будител" в община Тутракан. Както и в предишни години, етнокътът в селото оживя с представените традиции в битова обстановка.

Уикипедия: "Игна̀жден е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември. Според фолклорната традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. Празникът е свързан със зим


ното слънцестоене и със своята символика е старо българско наследство - Еднажден (в древния български календар е закован на 21 срещу 22 декември, наричан още Егнажден, Ениалем, Единак, Идинашден, Иде наш бог, Полаз и Ден на Новото слънце), когато за древните ни предци е започвала новата календарна година. Става дума за ден, в който “старото Слънце, старият Бог” си отива(т) и се начева Новото в живота на хората и света.

Относно един важен "герой" в празника в www.tangrabg.wordpress.com четем: "Централно место в него заема Полязникът – това е човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, той не е само нашата Родина, този Дом е и нашата Душа. Полязникът не бива да се схваща само като антропоморфен образ на “новото Слънце”, той не е просто символ, защото демонстрира именно значението на човека за цялата Вселена – вътре и вън от нас. Затова Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, нои да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и Млада Бога начева...Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече – сърцат и най-вече да е речовит – речта да му е блага!".