петък, 29 декември 2017 г.

Супер кратък хороскоп за Жълтото земно куче 2018 г.

Според Източния календар 2018 ще бъде година на Жълтото земно кучеЧервеният Огнен петел управлява мъдро и грамотно и даже не бърза да се раздели с нас. През нощта на 16 февруари 2018 година обаче Петлето ще размаха криле, ще изкукурига за последно и ще отстъпи трона на Кучето. Символът на следващата 2018 г. ще бъде Жълтото земно куче. Той благоприятства Козирозите, Скорпионите и Водолея, въпреки че началото на годината ще бъде трудно за тях. Лъвовете и Близнаците ще получат знаци, които ще ги накарат да се раздвижат. Овен ще намери семейно щастие, но Дева и Рак, напротив, рискуват да загубя...нещо си - подробностите в хороскопите никога нямат значение.

Китайската астрология е с 5-хилядолетен стаж. Далеч преди новата ера до нея са се допитвали с уважение властници и богати търговци. Възникналите на запад системи разглеждат благоприятните и неблагоприятните влияния на планетите върху съдбата и ежедневието на човека. Древните китайци следят подемите и спадовете на естествените ритми, свързани с цикличността на деня и нощта, сезоните, приливите и отливите, лунните фази и т.н.

През 2018-а идва Земното Куче, чийто цвят е жълт, а стихията – земя. След 2016 и 2017 сега страстите минават на втори план. Почвата е по-плътна, тя носи мир и спокойствие на мястото на бушуващите горещи чувства и емоции. Това ще се отпечата върху всичко: политика, кариера, здраве, личния живот и дори върху природата.
Кучето е 11-ят знак от 12-годишния цикъл на източния календар. То се асоциира с енергията „ян“ и елемента „метал“. Съответстващият му знак от западния зодиак е Водолей. Кучето символизира: положителни черти – честност, отзивчивост, самоотверженост, отговорност, целеустременост, праволинейност, надеждност, упорство, но и негативни черти – безпокойство, циничност, неувереност в себе си, самокритичност.

"Звездите" на Силистра победиха в благотворителен турнир по волейбол

С 3:1 гейма отборът с име "Всички звезди" (All stars) надви командата на "Евроинс" във финала на Коледния благотворителен волейболен турнир в помощ на децата сираци от Езикова гимназия "П. Яворов", проведен в крайдунавсикя град с организацията на Аматьорска волейболна лига Силистра.  Така бе потвърдена една традиция на 7-8 години (началото е "млади" срещу "стари"), претърпяла трансформация, за да достигне до турнир с 6 участници (другите два са "Модена" и "Дуросторум"). Турнирът започна на 26 декември с мачове в две предварителни групи.

Мачът премина оспорвано, като започна с гейм, спечелен от впоследствие загубилия отбор. Във втория евроинсци след догонване постигнаха равенство за 16:16, но не успяха да отиграят сполучливо няколко атаки срещу по-младите си съперници, сред които и изненадващ играч - Илия Добрев - шампион по спортни танци, който в момента се състезава за Словения, тъй като партньорката му Ана Месец е от Любляна. Като цяло срещата бе динамична и изпълнена със завидно майсторство за аматьори. В следващите два гейма победителите потвърдиха превъзходството си с повече от убедителна игра в почти всичките и елементи - сервис, защита и нападение.

В мача за 3-о място отборът на ЖОАН-1, в който успешно игра и 68-годишен доайен, помнещ славни мачове от времето на някогашното работническо първенство през 70-те и 80-те години на миналия век, се наложи с 3:0 гейма над отбора от град Главиница. И тази среща зарадва любителите на волейбола от Силистра, сред които предимно млади хора. При закриването на турнира, в който нямаше флагчета и купи, от името на организаторите Димитър Миланов обяви: "Заедно успяхме да съберем 980 лв. - от отборлни такси от по 40 лева, от дарителница, както и от съдействие на кмета д-р Юлиян Найденов и на Общински съвет Силистра (бел. ред.-негов представител в турнира бе общинският съветник Боян Димов)".

Още в първия учебен ден от новата 2018 година средствата ще бъдат предадени на Магдалена Атанасова, директор на Езикова гимназия "П. Яворов", чийто представител не присъства в заключителната част на турнира. Отделно за часовете по физическа култура и спорт в гимназията са  подарени две волейболни топки Gala,което е инициатива на председател на Областна съдийска колегия по волейбол за област Силистра с отговорник Росен Стойков от Русе. 


четвъртък, 28 декември 2017 г.

Първа книга на румънски език за българите в Молдова

Назаме от www.vox.publika.md
Болгарское присутствие на молдавской земле насчитывает свыше 200 лет. Это девять поколений тех, чьи потомки и сегодня живут в Молдове и никуда не собираются уезжать. Кто-то из нас возделывает землю, кто-то работает в иных сферах экономики, есть и ученые, труд которых решает сразу несколько задач – приоткрывает завесу прошлого бессарабских болгар и параллельно знакомит представителей других этносов в историей и культурой нашего этнического сообщества.
Одним из них является Иван Думиника, который представил свой очередной труд „Coloniile bulgarilor in Basarabia (1774-1856 гг.)” в Тараклии – административном центре компактного проживания болгар Молдовы. Но примечателен даже не сам этот факт (хотя создание подобного рода монографий уже подвиг), а то, что впервые в Молдове научная публикация такого фундаментального характера по данной тематике издана на румынском языке. 

Это значит, что в межнациональных отношениях станет еще на несколько мифов меньше. Книга изобилует весьма любопытными фактами, которые станут не только открытием для самих болгар, но и в немалой степени поразят и представителей молдавского этноса. Не буду заниматься пересказом, ибо неблагодарное это дело – лучше ознакомьтесь с оригиналом. Тем более, что труд Ивана Ивановича Думиника и еще несколько значимых работ авторитетного болгариста – Ивана Федоровича Грека – пополнили фонды Тараклийской районной публичной библиотеки.

Дуловец засне "НЛО", следа на космическа ракета

Дуловчанинът Сезер Нихат е сред заснелите загадъчен обект в небето, тип НЛО, разбираме от репортаж по БиТиВи на кореспондента в Силистра Любомир Добрев и проучване на журналиста Борислав Борисов. Става дума за загадъчни светлини в 5,30 ч. сутринта на втория ден на Коледа - . Служителят на отдел "Култура" в добруджанския град, който пътувал за вкъщи, е направил 3 снимки на явлението, което се разпръснало за 10 минути. По подобен начин е наблюдавано още в Румъния, Турция, Русия, Полша и др. страни. 

Няколко часа по-късно МО на Руската федерация съобщава за експериментално изстрелване на междуконтинентална балистична ракета, приземена на руска територия. Тя е летяла в определени слоеве на атмосферата с 5 км/сек, поради което се появява видим от земята плазмен облак, приличащ на НЛО. Експериментите на РУ ще продължат и през 2018 г.

На Коледа в Крайдунавска Добруджа в прослава на Млада Бога

В с. Ветрен - с бразая
В с. Смилец - в общ концерт на читалищните самодейци
От с. Бабук - "звезди" и в Ямбол

Мотористите - в Силистра

с. Кайнарджа



В няколко населени места в област Силистра в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа бе спазена традицията за коледуване по домовете от местни коледарски групи - в Силистра, Айдемир, Калипетрово, Бабук, Малък Преславец, Срацимир, Кайнарджа, Проф. Иширково, Смилец и др. 

В град Алфатар 
В с. Проф. Иширково
В допълнение - бабукци откриха фестивала на коледарския ямболски буенек навръх Коледа, а в същия ден по 156 телевизии в 13 града бе пуснат филм за коледуването в селото, заснет миналия месец; иширковските коледари поздравиха Негово Високопреосвещенство Доростолския Митрополит Амвросий и всички присъстващи на тържествената литургия в храма "Св. Илия" също в първия ден на Коледа. 

Макар и извън традицията, но по свой начин "коледуваха" благотворително и членове на Силистренския рокерски клуб "Свободни мотористи", които проведоха тур по града, завършил с благотворителна изява в детски социален център. 

В с. Малък Преславец
Алфатарска Коледа имаше за пореден път и в 126-годишната къща на Гагови-Събчоулар-Чорбаджийски-Бинбелови в град Алфатар. Да припомним, че с 8 групи, от които две детски, бе проведено 23-ото издание на Коледарския фестивал "Стани нине, господине" в Силистра,.

Той е един от малкото по рода си в страната, може би защото коледуването е "родом" от Добруджа, където са сбрани по волята на историческите обстоятелства различни етнически съставки на българската нация.

сряда, 27 декември 2017 г.

Мотористи коледари с поредно шоу и благ жест в Силистра

Фейсбук-профил на Daniel YordanovМотористите от Силистра решиха да повдигнат коледния дух в града като за поредна година се облякоха като Дядо Коледа и обикаляха улиците на града. В коледния дух мотористите направиха дарение за Дом за деца в неравностойно положение.

Добруджанска стъпка в празника "Ямболски коледарски буенек"



Ямболският коледарски буенек се изви дузина пъти навръх Коледа на традиционния празник на танцуващите ямболски коледари, в който 12 от най-добрите местни куди (групи) представиха автентичния местен обичай с песни, благословии и характерния за града мъжки коледарски танц, съобщиха от пресцентъра на Община Ямбол. 

Добруджанската нотка на фестивала бе на Коледарска група при НЧ "Дочо Михайлов" от село Бабук, община Силистра, която откри проявата без конкурсен характер, предшествана от Детски коледарски фестивал с 15 участници, проведен на Игнажден. Преди години ямболии са гостували с коледарския си буенек и на фестивала "Стани нине, господине", проведен тази година за 23-и път в Силистра. През месец ноември т.г. в с. Бабук бе заснет филм за традициите и обичаите, свързани с един от най-хубавите и обичани християнски празници - Коледа. Филмът "Бъдни вечер и Коледа в село Бабук" бе излъчен на 24 и 25.12.2017 г. по 16 телевизии в 13 града на страната, вкл. в София.


Представянето на коледарските групи бе предшествано от празничен концерт на Професионален фолклорен ансамбъл "Странджа" и тържествена церемония с участието на кмета Георги Славов и архиерейския наместник архимандрит Димитрий.


Коледарска куда от Ямбол - 2014 г.

Ямболският начин на пресъздаване на коледарския танц е единствена по рода си в страната и е отличителен белег за коледуването в града. Тя не се среща дори и в околните на Ямбол села. Тази година Общината подаде заявка в Патентното ведомство, за да защити Ямболския коледарски буенек като запазена марка на града.  Традицията е с над вековна история и началото й се свързва с присъствието на солиден военен гарнизон в Ямбол в началото на ХХ век. 

Счита се, че облеклото на ямболските коледари е взаимствано от някогашната характерна за конната войска униформа – високи кожени ботуши с шпори и войнишки панталон (брич). Самият танц е адаптиран вариант на лазарския буенек, но пригоден за изпълнението му от мъже. Колоритът на обичая бе представен в цялата му самобитност и пъстрота по време на фестивала, събрал по обяд най-добрите групи в градския парк на Ямбол. 


понеделник, 25 декември 2017 г.

От Бъдни вечер през Коледа до Сурваки и т.н.

http://bgnasledstvo.org
Както е добре известно, денят на зимното слънцестоене е честван от всички европейски народи в предхристиянската епоха и се е смятал за най-важния езически празник. В това отношение разлика не правят и българските традиции, които демонстрират особена почит и тържественост към тази свещена дата. 
По отдавна установена закономерност обредните действия у българите започвали на 24 декември – дата, която някога е съвпадала със зимното слънцестоене. Денят и нощта са известни с различни наименования по нашите краища – Малка/Суха КоладаКаден вечерКрачунНаяткаБъдникБъдни вечерВечернаКадилкаКадена вечерБогата вечеря и др. 
От сутринта на този ден по къщите пристигали коледарчета – момчета на възраст до 12 години, които се движели на групи по 3–4 деца, изпълнявали кратки благословии и се явявали предвестници на празника; те обаче не били същинските коледари, които са се появявали по-късно вечерта. 
За своите наричания коледарчета получавали от страна на домакинята хлебчета колаци, които закрепвали на своите дрянови пръчки (коледници), приготвени специално за повода, както и орехи, и сушени плодове. В миналото на някои места е била запазена традицията на този ден да се пали огън и децата да пеят коледни песни около него и да зоват: „Коледе, Коледе“.
Най-основната част от празничната обредност обаче била свързана с периода от залез слънце на 24 декември до зората на 25 декември. Основните елементи на ритуалната практика на този свещен времеви отрязък се свеждали до бъдника, жертвените храни, освещаването и коледарите. 
Бъдникът, известен още и като коладник, представлявал право, тригодишно дъбово или церово дърво, което се е отсичало от момък или младоженец, окастряло се от клоните и се е отрязвало до големина, която му е позволявало да бъде внесено в къщата. За да се превърне дървото в бъдник, то е трябвало да бъде осветено, и за тази цел се пробивала недълбока дупка в него, в която се слагало зехтин/масло, тамян и восък (на някои места вместо това използвали мед и масло, което вероятно води към по-стара традиция), а след това дупката се запушвала с малък клин. 
Накрая дървото се увивало в бяло ленено платно и се полагало до огнището чак до времето на каденето. Всички тези ритуални действия били съпътствани от коледни песни, изпълнявани от младите жени.
Голяма роля изпълнявал празничният огън и затова било много важно той да не загасне през нощта. Основна роля сред жертвените храни, които се приготвяли на Бъдни вечер, играели хлябовете, които се делели на три вида. 
Първият вид представлявал хлябът, известен най-вече като боговѝцабоговàкòлашки колàкбъдняквечерна и светец, който се приготвял в чест на Слънцето; вторият - вечерникнаядкатокралоорачкошараовчарниккравагумноили кола – бил посветен на плодородието; третият, който се наричал най-често кравай, но още и наречнякблагословник, бил предназначен да обдари очакваните по-късно коледари.
Приготвянето на тези хлябове се извършвало с голямо внимание и дълбока почит и е било придружено от изпълнението на специални обредни песни. Всички хлябове са украсявали с най-разнообразни елементи, но най-широко се използвали соларни символи като спиралата, кръстъткръгътрозетатакръсташката (свастиката). 
Освен хлябове за жертвоприношения на трапезата се поставяли още вино, различни ястия (боб, леща, грах, жито, просо, овес, булгур, ориз, тиква, зеле, чесън, лук, орехи, мед, варени сливи и круши) и сушени плодове (сливи, круши, грозде). Обичаят да се включва само растителна храна на трапезата на Бъдни вечервероятно е в пряка връзка с измолването на светлина и топлина от Слънцето за плодородието на Земята.
След като се подреждали храните на масата, те трябвало да бъдат осветени, като за тази цел масово се използвал желязната част на плуга (палешниклемеж) за кадилница и тамян или определени растения. По време на каденето стопанинът е наричал за плодородие, а след това полагал бъдникът да гори в огнището, който не трябвало да загасва през цялата нощ. 
Преди да се седне на трапезата се канело божеството на вечеря, а след това се разчупвала боговицата, като първото парче се е посвещавало на Слънцето, а останалите – на дома, земята, животните и членовете на семейството.
По време на Бъдни вечер се избягвало да се става от масата, а на някои места дори трапезата не се е вдигала до зори. Изключително разнообразни практики се изпълняват с цел да се гадае каква ще бъде следващата година. Следи се как гори бъдникът, у кого ще се падне парата от погачата, използват се лучени люспи, сол, въглени, за да се узнае времето и плодородието през идните месеци, момите гадаели какви ще бъдат бъдещите им съпрузи. След полунощ се очаквали коледарите, които са съставлявали млади и здрави мъже (момци и младоженци), облечени в празнични дрехи. Те възвестявали раждането на бога, изпълнявали коледни песни и наричания за плодородие, а за награда получавали краваи и други храни.
С изпровождането на коледарите завършвало и самото тържество, което трябвало да приключи преди утрото на следващия ден – Коледа (25 декември). На Коледа е съществувала традиция да се организира общо хоро, в което се включвали всички. 

От проследяването на обредните действия става ясно, че празникът е отбелязвал и е бил съгласуван с прехода между края и началото на годишния слънчев цикъл – от нощта на зимното слънцестоене към началото на първия ден след него. В представите на нашите прадеди залезът на зимното слънцестоене е бил моментът, в който Слънцето е умирало, а с изгрева на следващия ден богът отново се е раждал. 
Именно този повратен природен момент се е смятал за граничен между новата и старата година и затова не е случайно, че първият ден от новата година е наречен „Коледа“ – общославянска заемка от латинското „kalendae“ (първия ден от всеки месец). По време на най-дългата нощ се е смятало, че може да се установи какво ще донесе бъдната година – наименованието ѝ „Бъдни вечер“ ясно говори за това.

http://plovdivskinovini.com

Коледа е празник, който всяко семейство очаква с нетърпение. Традициите на Коледа сплотяват семейството и близките, правят атмосферата вкъщи магическа, стоплят сърцето.

За да направим празника още по-интересен, ще ви разкажем някои любопитни факти за Коледа от цял свят.

Коледа невинаги е била на 25 декември. Според Юлианския календар или казано разговорно „по стар стил“, Коледа се е празнувала на 7 януари.

Можем да благодарим на принц Алберт за традицията с коледното дърво. През Средновековието по време на зимното слънцестоене в домовете в Западна Европа били поставяни вечнозелени клонки, които да напомнят за пролетта по време на студената зима.

Германският кралски двор има заслуга за днешната традиция, която спазват християните по цял свят, а именно украсяването на коледно дърво у дома. Немският принц Алберт, женен за британската кралица Виктория, пръв решава да внесе цяло коледно дърво и да го украси край камината.

Доказателство за това е картина, изобразяваща кралското семейство с наследниците си около украсена коледна елха. Картината е от 1848 година.

Червеният костюм на Дядо Коледа е плод на реклама. Компания, създаваща популярна газирана напитка, в своя реклама от 1930 година за първи път представя Дядо Коледа в яркочервен костюм – такъв, какъвто го познаваме и днес. Допреди това мистичният старец е изобразяван в синьо, зелено, бяло и, разбира се, в червено.

Свети Никола от Мира, Ликия, е първообразът на Дядо Коледа. На латински името на светеца се произнася Свети Николаус (Sanctus Nicolaus), заради което днес народите от англосаксонската езикова група наричат добрия старец Санта Клаус (съкратено от Николаус).

Легендите разказват, че Свети Никола бил закрилник на децата, моряците, търговците, затворниците, бъчварите, фармацевтите, дори крадците. Според едно предание, Никола спасил с горещите си молитви 3 деца, които били посечени от зъл месар и хвърлени в кацата за осоляване на месото. След молитвите на Никола чудото станало и децата оживели.

Днес всички деца очакват Дядо Коледа с огромно нетърпение да раздаде подаръците на Рождество.

Традицията с коледните чорапи за подаръци има забавни корени. Обичаят с размяната на подаръците идва от Холандия. Там празникът на свети Никола се отбелязва като у нас на 6 декември. Тогава децата оставяли обувките си навън, а на сутринта добрият светец им оставял малки подаръци вътре.

Според легендата, един беден човек имал три дъщери, но нямал средства да им осигури зестра, така че да могат да се омъжат. Една нощ добрият свети Никола пуснал през комина торба със злато, за да помогне на бедняка най-голямата му дъщеря да се омъжи. Торбата обаче паднала в един стар чорап, който съхнел близо до камината. Така се ражда традицията за поставяне на подаръците в коледната свята нощ.

Дядо Коледа си има свой собствен пощенски код. Всяка година той получава милиони писма от цял свят. Много пощенски станции по света приемат и изпращат писма до добрия старец.

bg.wikipedia.org
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
Втора кадена вечер
Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“ (втора кадѐнка в Ловешковтора кадилка в Средни и Западни Родопи[ и др.), тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“.
Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида. В някои села в Западни Родопи (Ковачевица и др.), след като прекади три пъти трапезата, най-възрастната жена отива до огнището и, викайки през комина, кани „Васил“ на вечеря.
Празничната трапеза
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.
В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка[2]. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата[4], а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела[5].
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце.
Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъкаГоспод и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.
На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т. е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа).
Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод[6]. В някои селища в Софийско част от месото, както и част от чорбата се използват при направата на баницата, наречена там меснѝк; в някои сакарски села (Доситеево и др.) кокалчетата от свинското се изхвърлят през нощта далеч от дома[9], а в с. Долно ЛуковоИвайловградско, тази пача се смята за „поганска манджа“ (свързана с Мръсните дни) и се нарича „караканзел“ (т. е. караконджул).
Гадания
Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.
В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски културии според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Широко разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име.
На някои места младите момичета (в Софийско и ергените) вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.
Сурвакане
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Ладуване
Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
В Средните Родопи и Рупчос този ден се празнува и за предпазване от среща с диви зверове, в частност мечки и вълци. В Рупчоско се правят колаци, другаде качамак и се раздават, с пожелание за избягване на злополучни срещи с хищниците


неделя, 24 декември 2017 г.

Из есето "Бъдни вечер" на Георги Марков

Снимката е изпратена от профила Srebarna-old Photos
във Фейсбук като новогодишна честитка
Из есето "Бъдни вечер" на Георги Марков. 
www.kultura.bg. Публикувано е за първи път с любезното разрешение на © г-н Любен Марков в бр. 87 на сп. „Християнство и култура“. Машинописният оригинал не е датиран, но текстът е четено по радио „Дойче Веле” в периода 1974–1976 г. 
На първия ден на Коледа край някаква дълга маса, събрала всички възможни и невъзможни членове на фамилията, тия пакети ще се отворят и ще започне истинска престрелка с подаръци. Всеки всекиму. 
Това е най-съществената част на съвременна западна Коледа. Останалото се допълва от препиването, преяждането и забавленията. А аз ще стоя като африканец в царството на ескимосите и ще си мисля за отдавна отминала Бъдни вечер, за отдавна изчезнала българска Коледа. 
За времето, когато на земята нямаше неонови светлини, нямаше поп музика, не се разменяха лицемерни подаръци, не се пращаха картички, нямаше телевизия и хората не се събираха за една измислена вечер, а живееха заедно цял живот.
Тогава бяха зимите на дебелия свят. Из Софийско по Коледа натрупваше такъв сняг, че понякога само комините на къщите оставаха да стърчат и когато снеговалежът спреше и настъпеше нощен „ясник”, тогава най-злият студ разтваряше ледената си уста и сковаваше реки, кладенци, чешми и хапеше всяка открита човешка плът. Селяните в Сливница, където живеехме, се радваха и на снега, и на студа. Снегът значеше берекет, студът – здраве.
Някъде под този дебел сняг в моята памет стои едно почти безплътно, призрачно утро, когато кучетата в нашия двор залаяха настървено и само след миг гръмна хор от нестройни, силни гласове:
„Бог се роди, Коледа!”
Това бяха първите селски коледари, седем или осем души, от които най-малкият беше в първо отделение, а най-големият беше войник. Те бяха от долната махала и бяха тръгнали веднага след полунощ, за да могат да обходят повече къщи. 
Всички бяха облечени в топли кожуси с вълнени качулки и носеха през рамо големи торби, а на рамо дълъг дрянов прът, на който нанизваха колачите. Всяка година в деня преди Бъдни вечер майка ми и жените от махалата месеха тия невероятни колачи с формата на малки венчета.
 Доставяха се купища орехи, плодове и дребни пари и винаги се изпитваше тъжно суеверие, ако не дойдеха много коледари. Ала те следваха просто едни след други. Майка ми излизаше на вратата с цяла тава колачи и други подаръци, изслушваше песента и после даряваше коледарите по ред. И тъкмо първата коледарска група беше сигнал и за мен да тръгвам. 
Отначало тази работа ме плашеше – беше студено, мрачно и из селото имаше толкова много зли кучета, но у дома, както и навред из Шопско, се смяташе, че ако не си коледар (и куче не те ухапе отзад поне два пъти), никакъв мъж няма да излезе от тебе. 
От друга страна, приятелите ми от училище и техните батковци никога нямаше да ми простят подобно дезертьорство. И някъде към четири и половина аз закрачвах на опашката на нашата група, нарамил някаква неимоверно голяма торба и дряновия кривак на нашия съсед дядо Рангел. 
После аз слушах пискливия си глас да реве пред нечия врата: „Бог се роди, Коледа!” или „Станенине господине, добри сме ти гости дошли, добри гости коледари” и т.н. Вратата се отваряше и на прага заставаше домакинята, почти винаги с голямо сито в ръка, препълнено с колачи, ябълки, орехи, бонбони. В онези времена хората бяха много щедри. Те пълнеха торбите ни, така че само след няколко къщи аз едва се движех под тежестта на торбата си, а прътът с колачите все по-заплашително се накланяше надолу.
„Влезте де, влезте вътре да се огреете” – канеха ни на повечето места и ние се намъквахме в дълги „одаи” с измазан под от пръст с неизбежната миризма на туршия и чудния дъх на прясно опечен хляб. За мен, градското момче, това беше друго царство, изпълнено с топъл полумрак и най-чиста сърдечност. Понякога ни даваха греяна ракия, а на друго място вино, докато селският поп (помня много добре) ни покани на… чаша чай.
„Отче – попита го моят приятел Стоянчо, – пие ли Господ чай?” Отецът се засмя и каза, че Господ е създал чая, за да го пият хората, а не сам Той да си го пие.
Мисля, че най-много ни се радваха бабите, особено по-старите. Там ние целувахме пропукани, сбръчкани или костеливи ръце, които след това разрошваха косите ни и в добавка получавахме скришом по някое левче или пък „шекерче”. Захарта в ония години се смяташе из Шопско за драгоценен подарък.
След около два часа „коледуване” гласът ми пресипваше и скърцаше горе-долу като вратата на нашата барака, а бузите си и носа си не усещах повече, като че природата си ги беше взела обратно. Но нашият главатар беше заповядал категорично, че ще продължим, докато неговият прът не се запълни догоре с колачи. А той сякаш беше нарамил един от пилоните, на които военните издигаха знамето.
„Че защо са ти толкова колачи!” – протестирахме ние, по-малките и по-премръзналите. „Да се убиеш, не можеш да ги изядеш!”. „Че аз няма да ги ям!” – отвръщаше той. – Но е казано прътът да се напълни догоре, и щом е казано, така ще бъде…”
Думата „казано” имаше за мене задгробен смисъл. Много любопитствах „къде” и от „кого” е казано, но никога не посмях да запитам, за да не ме уличат в неграмотност.
С развиделяването и с нашата умора очарованието на коледарското пътешествие почти изчезваше и малко преди обед, отмалели, изтръпнали и премръзнали, но с гордото чувство за изпълнен дълг, ние се дотътряхме до домовете си. А в това време у дома, както и във всички къщи се развиваше трескава дейност.
От всички традиции, обичаи, обреди и празненства, които вековете са съхранили в живота на българите, няма нищо по-красиво, по-съдържателно и по-завладяващо от старата българска Бъдни вечер. За разлика от моите градски връстници бях щастлив да живея в семейство, където традицията се зачиташе най-строго и се предаваше задължително от поколение на поколение. По-късно никога не приемах, че имаше хора, които прекарваха Бъдни вечер на маса, а не слагаха софрата на пода. И сякаш всеки път чувах гласа на дядо ми да казва:
„Само поганците ядат на маса тази вечер!”
Едва ли някой от роднините ми беше религиозен в сериозния смисъл на думата, но традицията сама за себе си беше задължителна религия. Да правиш това, което са правили баща ти, дядо ти и прадядо ти, винаги се смяташе, че дава смисъл на живота, че човек не е случаен самотник, а продължител на много дълъг и много силен род.
За нас, децата, тази вечер имаше най-силно обаяние, защото на нея всички се събираха и целият рояк от братовчеди, братовчедки, чичови стринки, вуйчовци, вуйни и т.н. нахлуваше като шумно празнично шествие у дома, сякаш за доказателство колко сме много и колко сме силни. Изведнъж изчезваше самотата на нашия дом, глъч и врява изпълваха всички стаи, в които мъжете дълбокомислено говореха за „мъжките” работи по света, а жените разискваха минали погребения и бъдещи сватби.
Дядо ми, заедно с някои от чичовците, донасяше кош със слама, която разпиляваха равномерно в средата на голямата стая, след което баба ми разстилаше отгоре огромна шарена черга. Върху нея вече поставяха месали, които по-късно щяха да бъдат заменени с покривки. 
Около този голям кръг се нареждаше цялото население, като всеки сядаше било по турски, било просваше краката си назад и се подпираше на лакът. В средата се поставяше хлябът за Бъдни вечер (пълен с късмети), разбира се, върху него се забождаше и запалваше дълга свещ, после другото пространство се запълваше с тиквеник, баници, абсолютно задължителните сарми и неизбежния накрая ошав. 
На Бъдни вечер никой месо не ядеше. В ония години елхата беше все още европейска измислица. Но кой имаше нужда от лъскавите дрънкулки, с които по-новите поколения щяха да окичват празниците? После идваше най-силният момент, когато всички ставаха на крака и дядо ми, държейки лопата с горящ и димящ тамян, започваше молитвата
По-късно баща ми, а след това аз, щяхме да произнасяме същата тази молитва, която иде някъде от дълбините на Средновековието и която в софийските села все още произнасят. Паметта ми пази с любов тази картина на изправени гологлави мъже, на жени, застанали в тържествено мълчание, и на деца, които се гледат учудени едно друго. 
Като че в този миг, когато се чуваше един-единствен глас и ни обграждаше голямата тъмна тишина на зимата, ние чувствахме, че се докосваме до оная всеобща сила, която носеше всички тайни на света. Ние се чувствахме приобщени към нещо голямо и достойно, което щеше да ни придружава цял живот. 
След „Амин” трябваше да се обиколи къщата, трябваше да се отиде в обора при животните, при кошерите с пчелите, при кокошките, за да се прогони всичко зло и миризмата на тамяна да обещае добра година. Едва когато лопатата с тамяна се върнеше обратно, можеше да започне вечерята. 
Дядо ми започваше да разчупва от голямата пита с късметите. И до ден днешен виждам огромните му напукани ръце да чупят хляба и да го подават наоколо по реда на старшинството. И същевременно се отчупваше хляб за отсъстващите и за мъртвите. Ние моментално разтваряхме подаденото ни късче, за да дирим някакъв късмет – пара, който символизираше богатство; дрянова клонка, която символизираше здраве; тресчица, която символизираше щастие в дома, и т.н. 
Докато се ядеше, никой не биваше да става, а всички накрая трябваше да станат заедно, за да се запази единството на рода. Имаше още куп правила и поверия за тази вечер, които времето е поизличило в паметта ми, но зная, че баба ми непрекъснато отделяше от трапезата за някакви нейни магически цели. Всичко завършваше с неизбежното комарджийство, разиграване на орехите, което хвърляше нас, децата, в луд възторг.
При някои от нашите съседи тази същата вечер предлагаше цели театрални представления. Те отиваха в градината, където се спираха пред всяко безплодно дърво и се водеше класическият диалог. Един от мъжете замахваше с голямата брадва и викаше: „Сега ще те отсека!”. Друг го питаше: „Че защо ще го отсечеш?”. „Ами оти не ражда” – отговаряше първият. „Чекай! – викаше вторият. Тая година ще роди!”
С годините щях да видя, че из цяла България имаше такова невероятно разнообразие на коледни обичаи, което само народ с дълъг живот и огромна фантазия би могъл да създаде. Всичко беше такава чудна смесица от суеверни символи, чрез които традицията на миналото се заставяше да гадае живота в бъдещето. 
През тези вечери нашият живот някак загубваше своята делнична реалност и започваше да плува всред свят на приказност и фантазия, където всяка вещ, всеки образ съдържаше благословия, заклинание или проклятие.
Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше „бъдникът”, всички – и възрастни, и млади – ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност на живота и заменянето, макар и за една-единствена вечер с фантастичния свят на децата човек обновяваше мисълта си и чувството си. 
А плътното обкръжение на близките, техните лица, усмивки, погледи, думи, сякаш преутвърждаваха, че ние не бяхме сами, че бяхме част от голямо и дълголетно дърво, което имаше своя Бог, своя традиция и свои плодове.
А плътното обкръжение на близките, техните лица, усмивки, погледи, думи, сякаш преутвърждаваха, че ние не бяхме сами, че бяхме част от голямо и дълголетно дърво, което имаше своя Бог, своя традиция и свои плодове.