петък, 22 септември 2017 г.

Добруджанци ще учат японци на нашенски танци

Самодейци от Япония - част от фолклорна група, изучаваща български народни танци в Токио, гости на Стоян Господинов – хореограф и главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ град Добрич, ще участва в открита репетиция на фолклорните групи и състави на НЧ „Дръстър-2012“ в Силистра на 25 септември 2017 г., научаваме от блога на читалището www.dobrogeasilistra.blogspot.bg.


Стоян Господинов на репетиция с приятелите от Япония

Японците разучават автентични добруджански хора и не са за пръв път в Добрич. Тази година те са пожелали да разширят кръгозора си и да посетят Силистренския край и да се запознаят с местните хора и обичаи. Освен с групите на най-младото силистренско читалище, в репетицията ще участват и представители на Ансамбъл за автентичен фолклор при НЧ „Пробуда“ село Калипетрово


Тази година Стоян Господинов празнува два юбилея - 60 години житейски път и 50 години на сцена. Честването e на 22 септември от 18.30 часа в Летния театър в град Добрич. 

Преди много години възпитаниците на Иван Иванов от Ансамбъл "Добруджанче" гостуваха в Япония със свое турне. Още на два пъти силистренци са били със специална задача в Страната на изгряващото слънце - представители на КК "Славия Истър", и наскоро - общинарска делегация в града побратим Сакурагава.

Обявени свободни работни места в област Силистра към 25 септември 2017 г.


Бюро по труда – Силистра /общините Силистра, Ситово и Кайнарджа/


1 огняр - средно образование, шофьор кат.В
8 работник, ръчно производство на сладкарски изделияосновно образование
1 дърводелец, мебелист - средно образование
1 учител по механизация на селското стопанство – висше образование по специалността/трактори и кари
1 учител по математика и физика – висше образование по специалността
2 шофьор на товарен автомобил – 12 и повече тона – средно образование, кат.С
1 учител по английски език, гимназиален етап – висше филологическо образование
1 автомонтьор - средно образование
1 технически сътрудник – средно образование
1 магистър фармацевт – висше образование по специалността
5 машинни оператори, обработка на ядки – средно образование
2 работници, сладкарско производство – основно образование
1 обслужващ работник, промишлено производство - средно професионално образование
1 работник, сушилня – средно професионално образование
1 мияч на превозни средства /ръчно/ - средно образование
1 агроном – висше образование по специалността
1 продавач консултант – средно образование
2 гробари – средно образование
1 общ работник – основно образование
10 камериери/ камериерки – основно образование
1 автомеханик – средно образование, автотранспортна техника
1 склададжия – основно образование
4 майстори, производство на тестени изделия – няма изискване за заемане
1 птицевъд – средно образование
1 механик, промишлено оборудване – средно образование
2 шофьори на тежкотоварен автомобил – основно образование, кат.Д+Е
1 склададжия –  средно образование
2 продавачи консултанти –  средно образование
10 машинни оператори, шиене - средно образование
20 шивачи, мъжко/дамско облекло - средно образование
1 продавач, павилион – средно образование
1 готвач, заведение за бързо хранене – средно образование
1 майстор, производство на тестени изделия – основно образование
3 продавачи консултанти – средно образование
1 продавач консултант – средно образование
1 готвач – средно образование
1 сервитьор – средно образование
1 пекар – средно образование
1 сладкар – средно образование
2 оператори, преса за каучукови изделия – средно професионално образование
1 фрезист – основно образование
2 електрончици – средно специално образование
3 шивачи – основно образование
1 спасител, басейн – средно образование
1 заварчик – средно професионално образование
1 стругар – средно професионално образование
10 лекари – висше медицинско образование

*Работни места за младежи до 29 години, разкрити по проект 2014BG05M90PO01-1.2014.001-C0001 „Нова възможност за младежка заетост”/”МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ”/ на ОП „Развитие на човешките ресурси” – в две направления:

- За стажуване

1 работник в кухня – средно професионално образование, хранителни технологии, готварство
1 регионален мениджър – висше образование, мениджмънт, маркетинг, техническо направление
1 шофьор на автобус – средно професионално образование, автотранспорт, кат.Д, С
1 продавач на билети – средно професионално образование, икономическо/автотранспорт

-За обучение по време на работа

1 организатор, работа с клиенти - без изисквания за заемане
1 машинен оператор, печатарствобез изисквания за заемане
1 продавач консултант – няма изисквания за заемане

*Работни места за младежи до 29 години, разкрити по проект BG05M90PO01-1.005-0001 “Обучения и заетост за младите хора” на ОП “Развитие на човешките ресурси” - в две направления:

- Заетост без обучение:

5 работници, озеленяване – свидетелство за придобита първа степен ПК по специалността „Озеленяване и цветарство”
2 общи работници – няма изисквания за заемане
1 копист – средно образование

Бюро по труда – Дулово /Общини Дулово и Алфатар/


1 учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап – висше педагогическо образование
5 работници, сглобяване на детайли – основно образование
5 машинни оператори, дърводелство – основно образование
5 общи работници, промишленост – основно образование
3 пазачи, невъоръжена охрана – средно образование

Бюро по труда – Тутракан /общините Тутракан и Главиница/


1 машинен оператор, пресевна машина – средно образование
2 общи работници – основно образование
2 шофьори на тежкотоварен автомобил – средно образование, кат.С и СЕ
10 общи работници, промишленост - основно образование, работа на три смени и/или една смяна
1 технически секретар – средно образование, работа с компютър
1 продавач консултант – средно образование, двусменен режим на работа
2 началници на смяна – средно образование, трисменен режим на работа
2 общи работници, строителство на сгради – основно образование
5 машинни оператори – средно образование, трисменен режим на работа
5 оператори, производствена линия – средно образование, за с.Цар Самуил
4 лекари, ЦСМП – висше медицинско образование

*Работни места за младежи до 29 години, разкрити по проект 2014BG05M90PO01-1.2014.001-C0001 „Нова възможност за младежка заетост”/”МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ”/ на ОП „Развитие на човешките ресурси” – в две направления:

-За обучение по време на работа

3 монтажници, изделия от метал – средно образование
1 монтьор, свързване на кабели – средно техническо образование
1 машинен оператор, производство на пластмасови изделия – средно образование
1 бояджия, промишлени изделия – средно образование
1 технически сътрудник
1 общ работник
1 агент, снабдяване
1 работник, строителство
1 специалист, продажби
2 машинин оператор, производство на тестени изделия


***За всички работни места трудовите договори са СРОЧНИ, освен ако изрично не е уточнено, че договорът е безсрочен. За учителските места се изисква педагогическа правоспособност.

Неграмотни възрасти тръгват на училище както преди 70 години


Правителството прие Национален план за действие за периода 2017-2018 г. в изпълнение на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020). Във всички региони на страната, с цел създаване на благоприятна среда за насърчаване на четенето и повишаване на грамотността, са планирани конкретни дейности за привличане на общественото внимание към значението на грамотността и за популяризиране на четенето. Заложени са инициативи за подпомагане на родителите за усъвършенстване на техните умения да увличат и да насърчават децата си към четене и към развитие на езикови умения, както и дейности за осигуряване на лесен достъп до книги и библиотеки, за обогатяване на училищните библиотеки, за създаване и за поддържане на библиотеки в класните стаи и др.

С цел повишаване на мотивацията на децата и учениците да четат художествена и научна литература Министерството на образованието и науката организира Национална седмица на четенето с различни по вид инициативи на територията на цялата страна като маратон на четенето, приказни герои, състезания, ден на книгата, подаряване и размяна на книги.

В изпълнение на цел „Повишаване на равнището на грамотност“ се планират регионални външни оценявания на четивната грамотност на 5000 ученици от VI клас и на функционалната грамотност на 5000 ученици от IX клас в 28-те региона с методическата подкрепа на ЦОПУО. 6300 ученици ще бъдат включени в международни изследвания на грамотността (PIRLS, PISA), както и в провеждане на национални изследвания по проблемите на грамотността.

Предвидено е усъвършенстване на държавните образователни изисквания за учебното съдържание и на учебните програми по български език и литература (БЕЛ) в началния етап на основното образование и изработване на учебни програми за провеждане на курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап, като специално внимание се обръща на дейностите по ограмотяване на възрастни. Предвидено е да бъдат обучени 10 000 неграмотни и слабограмотни лица.

В изпълнение на цел „Увеличаване на участието и приобщаването“ се осигурява допълнителна подкрепа за ученици със затруднения в обучението по БЕЛ, за деца и ученици, чийто майчин език е различен от българския език, както и безплатен достъп до библиотеки и до електронни ресурси. Чрез регионалните управления на образованието се предоставя информация и се осигурява допълнителна квалификация на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна образователна среда, включително за преподаване на български език на деца, за които той не е майчин. Предвидени са обучения и за преодоляване на дигиталната пропаст и за предоставяне на равна възможност на всички учители за участие в европейската електронна платформа за учители eTwinning без значение на географското местоположение и социална позиция.

Планът е изготвен от Министерството на образованието и науката в сътрудничество с институциите, ангажирани с политиките за насърчаване и развитие на грамотността на местно, на регионално и на национално ниво. Това са Министерството на културата, регионалните управления на образованието, в. „Аз Буки“, Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО), Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОПДУЕМ), Националният дворец на децата и Институтът за български език към БАН. Планираните дейности са заложени на база на годишния отчет за изпълнение на Националния план за действие по Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността за периода 2015-2016 г.

Планираните съвместни действия на различните институции и организации, ангажирани в изпълнението на Националния план, са насочени към достигането на заложените в Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността индикатори, както и към максимално сближаване с целите в областта на образованието и обучението, които Европа се стреми да достигне до 2020 г.


13-ата национална среща на музейните специалисти „Добри практики” е в Силистра

През 2017 г. България отбелязва за 26-и път Европейски дни на наследството. Тази година домакин на официалните прояви е град Силистра (27–30 септември) с 13-ата национална среща на музейните специалисти „Добри практики” на тема Иновативни форми за опазването и представянето на културното наследство ” (27–29 септември). 

Форумът е организиран  от Министерство на културата, Регионален исторически музей Силистра и община Силистра. В конференцията ще вземат участие 120 представители от 62 културни институции в страната. Доклади ще изнесат и специалисти от Министерство на културата.

В рамките на Дните на наследството в Археологически музей Силистра ще гостува изложбата „КарикаТуристи”, част от художествен фонд „Хумор на народите” на Музея „Дом на хумора и сатирата“ Габрово, събиран в продължение на 45 години.  В изложбата, посветена на опазване и защита на природата, са включени 41 творби на 12 автори от Бразилия, България, Германия, Иран,Италия, Китай,  Куба, Литва, Русия,Сърбия, Украйна и Чехия. 




четвъртък, 21 септември 2017 г.

Тутракан поиска да стане град на българската бойна слава








Тържествено заседание на Общински съвет Тутракан на 21 септември - празник на града, открито от неговия председателя Данаил Николов. 

77 години след възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България. В резултат на Крайовския мирен договор от 7 септември 1940 г. Тутракан е първият освободен от българските войски град.  

Слово на кмета д-р Димитър Стефанов. По решение на съветниците – връчване на награди: на проф. д-р Иван Гаврилов – лекар, патриот, дарител – най-новият почетен гражданин; на учителката Мария Кирякова – почетен знак на община Тутракан; грамоти от кмета на общината за Аурел Стоянов – художник, Толга Кантаров – ученик фотограф и Димо Денчев – бизнесмен и общественик. 

Общинските съветници гласуваха решение за съгласие гр. Тутракан да стане "Град на Българската бойна слава" и възложиха на кмета д-р Димитър Стефанов да подготви необходимите документи за пред президента, Народното събрание и Министерския съвет за издаване на Указ.

Поздравления от присъствалите гости: от заместник-областния управител на област Силистра Стоян Бонев и от областния управител на област Разград Гюнай Хюсмен; от народния представител Александър Сабанов - депутат от област Силистра, от гостите от румънското село Кирнодж - побратим на Тутракан, и др. Поздравителни адреси от президента Румен Радев, от евродепутатите Емил Радев и Асим Адемов; от народния представител Алтимир Адамов - депутат от област Силистра; от кметове на общини и от председатели на общински съвети от няколко области (сред тях и чл. кор. проф. Христо Белоев от Русе, също гост на събитието), както и от други лица и институции.

В тържеството участваха представители на органите на местното самоуправление от общините Дулово, Кайнарджа, Алфатар, Главиница и Ситово. Към гостите се присъедини и актрисата Искра Радева, приятел на Тутракан. Поздравителна програма от певци от местната певческа школа на Доротея Бальовска. Новият почетен гражданин проф. Гаврилов благодари за оказаната му висока чест, която се оказа изненада за него, и направи поредни дарения - книги за двете средни училища в града, икона за криптата на Историческия музей, финансови средства за издаването на книгите на двама местни автори - "Наказание без престъпление" на Анастасия Якова и "Там, край реката..." на Александър Димитров (бел. ред-те вече са факт и бяха представени пред тутраканци); картина за Община Тутракан. Стипендиите в размер на по 5 хил. лв. за СУ "Йордан Йовков" ще са на името на Румяна Раднева, а на СУ "Христо Ботев" - на ген. Пантелей Киселов, на когото признателните тутраканци изградиха преди години паметник пред ритуалната зала в града.



21 септември – Европейски ден без жертви на пътя!

Спаси животи! Това е мотото на тазгодишната кампания на Пътна полиция в България по повод 21 септември, Европейския ден без жертви на пътя. Инициативата е на TISPOL - Европейската мрежа на службите на пътна полиция. Тя се реализира за втора поредна година, като целта е да се обърне внимание на водачите да са по-внимателни на пътя.

На 21 септември в България и във всички страни, членки на TISPOL, ще се проведе операция EDWARD - European Day Without A Road Death. Целта е в този ден по пътищата в Европа да няма загинали хора. Според статистиката, около 70 души на ден загиват по шосетата на Стария континент. Цифрата е стряскаща, но статистиката може да бъде променена, ако водачите са по-разумни на пътя.

В Европейския ден без жертви на пътя в Силистренска област ще се проведе специализирана полицейска операция. 

На възлови места по републиканската пътна мрежа, а също и в малките населени места ще бъдат разположени полицейски екипи, които ще следят за спазване на скоростните режими, за шофиране от неправоспособни или употребили алкохол водачи, за използване на обезопасителни колани и за други нарушения. Целта е да се подпомогне безопасното придвижване на участниците в движението и да се намалят предпоставките за пътнотранспортни произшествия. На всеки час информация ще се подава към ГД „Национална полиция”, а брояч на деня ще отбелязва броя на настъпилите автопроизшествия и ще предоставя онлайн информацията на обществеността.

сряда, 20 септември 2017 г.

Какво е да си главен редактор на една от най-влиятелните медии в България – интервю с Борислав Зюмбюлев, силистренец родом

www.glasutnamladitehora.com
Снимката е от профила във Фейсбук на Борислав Зюмбюлев
Основната роля на медиите и журналистите е да информират обществеността за реално случващото се в държавата на всички нива. Те трябва да са независими, а като основен закон се явява тяхната „служба“ – да бъде само и единствено в интерес на обществото.
Именно затова те са наричани четвъртата власт.
Когато обаче медиите се използват не по предназначението си, а с цел осъществяване на задкулисни борби с комерсиална цел и нечисти намерения, тогава те започват да губят общественото доверие.
Именно поради тези причини качеството и независимостта на журналистиката са сред основните теми и проблеми в световен мащаб. Хората все по-често публично поставят под въпрос тяхната власт, съдържание, критичност и собственост. Особено в България.
Независимо от формата на медията, основна роля при взимането на важни решения изпълняват главните редактори. Ето защо направихме среща с главния редактор на вестник „24 часа“ Борислав Зюмбюлев – за да разберем повече за него, за работата му и най-вече за условията, в които той и екипът му правят журналистика.
Господин Зюмбюлев, в момента вие сте главният редактор на в. „24 часа” — можете ли да ни разкажете малко повече за вас, и как всъщност решихте да се занимавате с журналистика?
В  детската ми  възраст повече ме теглеше правото –  беше ми страст. И до днес много хора си мислят, че имам диплом по право. Нямам диплома, но имам знания и то доста задълбочени. Смятам, че всеки журналист трябва да е чел учебника по  конституционно право на Стефан Баламезов. Пък и всеки, който се занимава с обществена дейност, също трябва да е чел този учебник – велика книга е, чрез нея разбираш и уважаваш демократичните механизми. Нещо, което хронично липсва в България.
Но обстоятелствата така се стекоха, че бях приет журналистика в челните места на класирането и  обикнах  тази професия. Искам да подчертая, че образованието през 80-те години в Софийския университет беше на много високо ниво – като си затворим очите за идеологическите алабализми, образованието бе нещо, което много се доближаваше до идеята за liberal arts, за средновековния европейски университет. Получавахме задълбочени знания от хора като Исак Паси, например. И днес като се замисля, изобщо не съжалявам, че учих журналистика.
Занимавате се с тази професия от 29 години – можете ли да ни споделите какви за вас са разликите между поколенията журналисти преди 1989 г. и сега?
Преди 89-та година, бях на края на тинейджърството, четях “Стършел”, “Паралели”  и “Отечествен фронт” (петъчният му брой), честно казано, нищо друго не ставаше. И, разбира се, перестроечният съветски печат. В България импулсът към свобода дойде от Москва. Затова сега много се дивя на т.нар. русофоби и русофили. Едното стана символ на либерализъм, другото на диктатура. Но истината е, че това няма връзка с националността, а с доктрина, която сега владее Русия. Утре може да е друга.
След настъпването на демокрацията  у нас нашето поколение имаше шанса да стане създател на свободния печат, на първото порно, на хейтърските издания. Златното време на българския печат. Журналистите в началото на демокрацията в България участвахме в самото създаването на демократичната държава. Неописуемо беше чувството да си част от неща, които се правят за първи път.
Кое е нещото, което ви мотивира вече толкова много години да се занимавате с журналистика?
Опитвам се да информирам хората по честен начин и така да издържам и семейството си.
Как започва вашият ден?
Ставам сутрин, взимам си телефона или отварям компютъра (в повечето случаи телефона) и се информирам какво се е случило, докато съм спал. След това преглеждам онлайн версията на “24 часа”. Понякога дори гледам сутрешни блокове по телевизията, но предпочитам да ги следя онлайн, и ако видя нещо, което сме пропуснали, се обаждам в редакцията, за да го доразработят или обновят.  В редакция на “24 часа” съм от 11:00 до 20:00 часа поне.
Какво всъщност предслява длъжността на главния редактор, тъй като вестник “24 часа” е разделен на две – онлайн версия и, познатия на всички, хартиен носител?
Е, как каква – ръководна.
„24 часа“ не е разделян на две, на пет или на седем. Онлайн изданието не е нещо различно от вестника, то е вестникът в малко по-разширен вариант, защото за разлика от хартията, Интернет поема всякакви обеми, докато вестникарската страница е ограничена. Точно по тази причина в онлайн изданието читателят може да открие и информация, която липсва във вестника – това са т.нар. събития, които се следят в реално време. Там навлизаме и то доста успешно в територията на радиостанциите и телевизиите.
Редакцията обаче е една, няма как да бъде другояче. Хората, които списват вестника, правят и сайта. Затова и той е толкова добър, колкото вестника. Аз няма как да отговарям по-малко за едното издание за сметка на другото, защото това е „24 часа“ – и на сайта, и на хартията, просто носителите на съдържанието са различни. Отговорен съм изцяло и напълно и за двете. Те са едно и също нещо. 
Работата на един главен редактор е тежка, неблагодарна и много отговорна. Трябва да имаш железни нерви и гумени кръвоносни съдове, защото непрекъснато има някакъв натиск към теб. И мога да дам пример: преди няколко седмици написахме подробно за обвинителния акт за Цветан Василев. На следващия ден започнаха веднага атаки срещу вестника (несвързани с Цветан Василев, за нещо друго, каквото се сетиш), и това не спира няколко седмици. Може би е очаквано, но атаките са отвякъде и за всякакви неща. Никога не може да си на сто процента сигурен какви интереси засягаш, откъде и защо ще те атакуват и е много трудно да си независим, да преживяваш обидите и хейта. Но щом ни удрят от всички страни, утехата е, че си гледаме добре работата. Пожелавам  всичко добро на омразниците ни.
Главният редактор няма никакво свободно време, дори да съм в уикенд, в отпуск – всеки час следя онлайн изданието и преди да видя хартията, не печатаме. Слава Богу, технологиите напреднаха и мога да правя това дистанционно.
Разкажете повече за вестник “24 часа” – какво го прави уникален?
“24 часа” е изключително нещо – това е първият вестник в България, който раздели новини от коментари и реклама. Това е историческо постижение, направено преди аз да започна там. До появата на в. “24 часа” всички вестници  бяха органи – на партии, профсъюзи и т.н. Дори и при първите опозиционни, нещата бяха много оплетени съдържателно – дали ще е само новина, или едновременно с коментар, дали ще е някакъв патос, който призовава да громим някого.

Вестник “24 часа” беше първият в България, да не кажа и в цяла Източна Европа, защото през първите години печатът в Полша и Унгария беше по-скоро опозицонен, а не такъв, опитващ се да продава новини.
Другото много важно нещо за нас е, че ние във вестника разделяме физически новините от коментарите – това е ключово за цялата среда и изобщо за либералното мислене. Фактите са си факти, мненията са си мнения, а рекламата – реклама. Сега в момента наблюдаваме един процес за обратно омесване на всичко това, за което говорих, особено онлайн, където се смесват новини с коментари, и новини с реклама, и за това са виновни ПР агенциите, но това е сложна тема. Но показва завръщане на доктриналното съобщаване на новини. Обратно завръщане на органите. На тоя фон, “24 часа” беше и си остана градина, в която цъфтят всякакви цветя.
Кои са най-важните неща за вас като главен редактор – нещата, на които държите най-много?
Да не пишем лъжи и глупости – това е най-важното нещо, на което аз лично много държа.
Много се гордея, че успяхме да се опазим от това да не пишем измислици. Въпреки че звучи старомодно, продължаваме да имаме елементарна етика и виждам, че това се оценява от хората. И днес всички го виждат – докато ние не съобщим нещо като факт, хората не го възприемат много на сериозно.
Гордея се също с една дописка от ранните ми години. Аз бях първият човек, който написа за град Севлиево – който изведнъж тръгна много позитивно. И защо се гордея – това бе пред очите на всички, никой освен мен не го осъзна по този начин. Беше през далечната 1995-96 , когато още работех в “168 часа”, и това ми е личната гордост, защото успях да превърна нещо очевидно, но незабелязано, в актуална новина – подеха го телевизии, други вестници.
В момента има бум на новорегистрирани новинарски сайтове, които пишат за всичко и всеки – къде е „фейк“, къде истина. Дори и аз самият съм пример, както и много други млади хора, които развиват собствени медии, че свобода има.
И ще ви дам пример – днес аз се срещам с вас, но утре мога да се видя с вашата конкуренция и да направя интервю, но въпреки това ние все още стоим на 109 място по свобода на словото в класациите, как ще коментирате това?
Тези класации са като да сравяняваш краставици, домати и чушки – кое е номер 1 по вкус? Класациите  се използват от една група хора да оправдаят съществуването си с писането на критични доклади. Институт „Отворено общество“ прави една кръстосана класация на Европа, т. нар. „кечъп индекс“ – по всякакви критерии. Имат уникален софтуер и може да сравняваш страните по всякакви критерии. Там са забелязали всякакви корелации – например, колкото по-силни вестници има дадена държава, толкова по-богати са и гражданите. Или обратното.  Или колкото е по-ниско неравенството, толкова по-свободни са медиите.
Свободата на словото много зависи от парите, това е истината. Колкото по-рентабилни са медиите, толкова по-свободни са – когато нямат нужда от донор.
В момента в България рентабилни са двете големи телевизии, но и те са на ръба; “24 часа” също, но и при нас е много трудно. Обществените БНТ и БНР са нещо съвсем различно, тъй като парите за тях се дават от държавата. И, общо взето, това е – всички останали медии в България имат нужда от финансов ресурс, който потича към тях от някакви “собственици”, големи рекламодатели, държавни донори, и това, разбира се, се отразява много неприятно на свободата на словото.
Медиите трябва да са рентабилни, защото в противен случай отново се превръщат в органи – някой ти плаща, но ти трябва да защитаваш някаква позиция, и това е легитимно и допустимо. Истинският идеал за свободна медия са информационни източници, които печелят пари, съобщавайки новини.
И “24 часа” е именно такава медия?
Да, именно такава медия сме и се стремим да останем.  Искам да подчертая, че собственикът на „24 часа“ – Венелина Гочева е единственият, който не се занима с друго. Нейният бизнес е вестникът, сайтовете, списанията. Мисля, че това е показателно и много важно.
Да поговорим за Делян Пеевски – той ли провали медиите, той ли е най-големият проблем?
Дали ще е Делян Пеевски, или някой друг – няма никакво значение. Пак казвам, нерентабилността на медията я прави зависима от някого, което не е добре за общата среда. Нямаше как да сме в сегашната реалност, ако медиите се издържаха сами, продавайки новини.
Причините са много, първата е демографска –  ако се върнем в миналото през 1990-1992 г., имаше около милион и половина читатели, които четяха “24 часа”, “Труд”, “Ранно утро”, и каквото им беше кеф. В момента четящите са под 700 хиляди. Именно емиграцията на млади и активни хора означава по-малко тиражи, по-малко реклама, а това създава несигурност в медиите. Другата причина е дигитализирането на медиите – това рязко промени границите на това, което наричаме свобода. На практика всеки, който има профил във „Фейсбук“, „Туитър“, или която и да е друга социална медия, е издател, защото той може да публикува своите мисли, може да избере статиите на определени медии,  които всекидневно да предоставя на своите приятели или последователи.
В додигиталната епоха най-видимият показател дали има свободни медии беше това има ли вестници еднодневки. Събират се двама приятели, правят някакво вестниче, пишат, каквото си искат, след време фалират и се появяват нови. Днес това е изключително лесно чрез интернет. Да, може един човек да е изключително влиятелен в телевизията или вестниците и онлайн, да има всичко. Но всеки ден се появява нов, който казва своята истина и утре той може да е най-влиятелният.
Бъдещето на “24 часа” е светло – ние успяхме да преодолеем кризата на прехода към онлайн, успяхме да намерим правилната формула да го направим едно от най-четените онлайн издания в България. Категорично мобилната ни версия е номер едно – хората масово влизат през телефоните си при нас, което започва да ни носи приходи, а това е шанс за стабилното ни бъдеще и подобряване на общата среда в България.
Как ще коментирате темата КТБ и разсекретяването на документите?
Разсекретяването на тази стенограма беше някаква форма на буфосинхронизъм – всички участници в тази стенограма знаеха, че няма нищо и не може да има, но въпреки това натискаха това да се случи. Не знам защо я разиграха тази сценка, например Плевнелиев много се развълнува. Факт е обаче, че по-богати не станахме, нито разбрахме истината.
Има ли политически натиск спрямо “24 часа”?
Разбира се, че има. Имало го е винаги, но добива по-перфидни форми, не е както при Жан Виденов – да се влиза в директен конфликт. Например, за цялата медийна среда в България е много характерно едно явление – отказът да коментираш. И тук според мен трябва да се въведе наказателна отговорност за държавни служители и политици, които отказват да коментират, да говорят. Това е една гадна нова формула за цензура, която представлява следното – когато не ми харесва какво пишеш, няма да ти отговарям на въпросите. Това е наистина проблем, на който трябва да се намери решение. А в телевизиите политическото влияние често пъти е фатално важно.
В момента наблюдаваме някакви много странни събития в „Нова ТВ“ –  например преди няколко месеца Васил Иванов напусна скандално телевизията, сега разбрахме, че Ани Цолова няма да води сутрешния блок с Виктор Николаев – как ще коментирате вие тези събития – предвидени смени или външна намеса?
И тук отговора вече го казах преди малко – когато медията няма достатъчно приходи, започва да се стреми да бъде прекалено любезна.
Аз не знам конкретни неща около Цолова. Надявам се причините за всичките промени да се изяснят – уволнена ли е, сама ли е избрала друго поприще, някой се дразни от нея и иска да не я вижда ли. Ще се промени ли посоката на сутрешния блок извън политиката.
Защото традиционните телевизии не могат да бъдат прекалено волунтаристични – нямат право да правят каквото си искат. Те ползват краен ресурс – телевизионния ефир, и от тях се очаква да спазват по-високи професионални и етични норми. Един водещ не е просто служител на „Нова ТВ“, той е журналист и е уникален. Неговата позиция е важна за свободата у нас изобщо. Затова подобни промени трябва да бъдат аргументирани и публични.
Искам да кажа още нещо друго. Мен много ме дразнят предавания като „Вип брадър“ и „Фермата“. Това са квази сериали, направени с ужасни фрикове. Общо взето все едно ни пускат, за да се забавляваме с брадати жени и зле поддържани травестити в менопауза. Става ми мъчно, че премахнаха танцуващите мечки и маймунки – имаше повече съспенс и артистизъм. Ще кажете – това има рейтинг и телевизиите за него се борят. Не е така – поне половината зрители в България имат достъп само до ефирна телевизия. Каквото им пуснат в 20:00 часа, такова ще гледат. Националните телевизии затова са национални, да подкрепят артистите у нас, а не жените с по 2 кила силикон.
Тези пари, които се прахосват, биха могли да отиват за производство на истински телевизионни сериали, задълбочена публицистика, детски филми. „Откраднат живот“ или „Под прикритие“ също имат висок рейтинг? Без грам силикон! Каквото и да  пуснеш в 20:00 часа от монополното положение, също ще има рейтинг и ще носи приходи. Сигурно по-малко и сигурно по-трудно. Но това е отговорността на крайния ресурс – все едно хлебарницата в едно малко село да почне да продава само кифли. Не става, хората искат да ядат и хляб. Може би и това е форма на политически натиск – махаш Цолова и пускаш някое плашило от здрач до зори да говори за обема на имплантите си.
Когато се появи „Биг Брадър“ – преди десетина години в Холандия, неговата цел бе да пусне обикновени хора, които са под денонощно наблюдение – реализирана антиутопия. То затова и името му е по Оруел. Разбира се, бързо доскуча, защото работата на медиите е да показват необикновеното, а не баналното. Сегашната посока е квази сериал с панаирджийски натуршчици на ръба на софт порното, което е вредно за артистична България. Вместо представление – човешки зоопарк.
Смятате ли, че медиите могат да бъдат четвъртата власт в България?
Те са четвъртата власт и в момента.
Хората обаче твърдят друго –  големите медии не критикуват достатъчно големите политически фигури.
Критика има достатъчно, повярвайте ми, няма нужда всичко да е изцяло базирано на критика и ние по нея да съдим. Важното е да съобщаваш истината, и когато го направиш, реакцията на гражданите идва. Тоест, няма нужда да подхождаш към новината индоктринирано и да напишеш “Това не е окей”, може да го постигнеш чрез съобщаването на чисти факти, и това е абсолютно достатъчно. 
Опасното е, когато се прикрива информация в нечия угода.
Много от младите българи продължават да записват журналистика, вярват в тази професия и имат желание да се развиват като журналисти, какви са вашите съвети към тях?
Наскоро ми се наложи да убеждавам едно младо момиче, което започна да се занимава с журналистика, а сега искала да смени професията с човешки ресурси, тъй като това била учила. Аз ѝ казах: ти представяш ли си в каква скучна среда ще работиш, ще гледаш едни досиета, ще съжаляваш цял живот, че си оставила онова, което сега като журналист си изпитала.
Журналистиката наистина е много хубава професия, която обаче изисква много време и много нерви, но доставя удоволствие, което не може да бъде сравнено с нищо на света.
Интервю на Веселин Диманов