В България и по света има безброй празнични
дни. Част от тях имат международен характер, тъй като се отнасят до ценности и
умения, които съществуват по всички точки на планетата. Сред най-популярните е Международният
ден на музиката, отбелязван от 1974 година по решение на Международния съвет по
музика към ЮНЕСКО. У нас този празник навлиза през 1980 г., когато е обявен в
чест на българските музиканти и певци. Конкретният повод е 700-годишнината от
рождението на средновековния български светец, певец и композитор Йоан Кукузел. Силистра и Крайдунавска Добруджа са сред
районите в България, където музиката
и песента винаги са на почит, защото са част от културната традиция на
добруджанци. Значителен е списъкът с имена на личности и на факти, свързани с музиката и със Силистра.
През 1894 г. тук е издадено първото музикално списание „Кавал“. Дружество
„Седянка“ и едноименният смесен хор са сред първите в страната, така през 1910
г. край река Дунав в Силистра се провежда първият събор на хоровете.
Свидетелство за това дело е единственият в България „паметник на песента“. На
метри от него са останките от патриаршеската базилика в древния „Дръстър“,
където по времето на патриарх Дамян са звучали едни от първите
църковнославянски песнопения.
В
Силистра, Тутракан, Дулово и останалите населени места на областта са първите
изяви на оперната прима Стефка Евстатиева, на джаз легендата Йълдъз Ибрахимова,
на кавалджията на планетата Теодосий Спасов. Композиторът Хетко Николов бе
между най-популярните ни композитори на
естрадна музика в продължение на повече от десетилетие. Доскоро директор на
Музикалния театър в София бе силистренецът Тодор Димитров. В Силистра са
първите изяви на естрадния изпълнител Бисер Киров, бъдещия покорител на
слушатели от България, Германия и Русия. Примата на поп фолка и една от
най-добрите изпълнителки на народни песни Нелина е също момиче, родом от
Силистренския край. В продължение на години първоначално в Оман, а сега в
Малайзия музика преподава китаристът Веселин Колев, дългогодишен диригент на
хор „Седянка“. Още се помнят някои от най-авторитетните му предшественици
Чавдар Николов и Николай Мерджанов, както и Димитър Боев, сегашният диригент на
„седенкари“. Под негово ръководство Градският духов оркестър на Силистра
продължава да придава тежест на тържествата в цялата област.
Из
екзотични географски ширини – от Нова Зеландия до Сингапур, своя певчески
талант в сферата на джаза непрекъснато доказва Мая Нова, чийто музикален
прощъпулник е също в „най-северния север“. Под псевдонима Джайма ветренката
Емануела Калчева направи международно пътешествие в рамките на няколко години,
за да покаже музиката си в проекта „Глас на мира“, включително и в родния си
град преди 4 години. Гъдуларят Димитър Гугов продължава да удивлява света
някъде между Женева и Париж. Певецът Юзай Незир не само успя да реализира
певческите си възможности на сцената, но и завърши медицина в чужбина, за да
практикува в областната болница в Силистра. Под швейцарското слънце своето
обучение в китарно майсторство реализира Виктория Цветкова, участвала
многократно в концерти и конкурси за класическа музика в Силистра и страната.
Силистренска
област поддържа традициите си, свързани с музиката и песента, провеждайки
неизменно конкурсите „Речни ноти“ в Тутракан, „С песните на Баба Васила“ в
Калипетрово, „С песните на Димитрина Кунева“ в Алеково. До преди няколко години по своя път успешно
вървеше и конкурсът „Звезди над Дунав“ в Силистра, подобно на различни по
размери и съдържание музикални изяви. В близкото минало в Силистра е имало
самодейна оперета. В продължение на десетилетия съществуваха Детската музикална
школа, славният хор „Дунавски славеи“ с диригент Любомир Павлов и уникалният за
времето си професионален струнен квартет „Силистра“. Хоровата традиция продължава да е жива в
православната и в адвентната църкви, а песенното начало е съхранено и при групите
на протестантите.
Дълги
години СОУ „Никола Вапцаров“ бе специализирано в сферата на изкуствата и в
частност на музиката. Своя следа в музикалната култура на Силистра и областта
са оставили музикантите Лиляна Стринска – в близкото минало, , пианистките
Лидия Кулева, Ингеборг Нейова, Тома Данчев. В редица училища в областта все още
има оркестри за фанфарна музика. Минало забравено е обаче многообразието на
оркестъра от 40 гъдулки в село Гарван. Професионален оркестър все още има Ансамбълът
за народни песни и танци „Силистра“ при Народно читалище „Доростол 1870“. Цигуларката
Йорданка Димова в същото читалище успява да концентрира внимание върху
музикалната традиция в най-старата ни духовна обител. Братята Тодор и Пламен
Скорчелиеви като корепетитори са сред най-активните участници в музикалните
изяви в Силистра. И още: почетният гражданин на Силистра, акордеонистът Стоян
Дечев, музикантът с петербургска диплома за деятел в сферата на културата
Никола Касабов, дългогодишните музикални модератори на хиляди народни веселби
Иван Радев и Йордан Георгиев, оркестрите за всякаква забава „Истър“, „Еделвайс“,
„Бисери“ и др. Саксофонистът Петър Момчев свири на воля в различни формации в
София; силистренецът Антоний Георгиев-Тонто, музикант в „Ахат” от най-добрите му времена,
наричан „моцарт на българския метъл“ – също. Двама добруджанци са в основата на ВИГ
"Фанданго": китаристът от
Силистра Детелин Йосифов и дуловецът Йордан Георгиев, едновременно „майстор на китарите“, неин фен и укротител. С
тукашно потекло са „латинопартизанинът“ и „ловец на каймани“ Искрен Пецов,
както и гениалният от детска възраст цигулар Васко Василев. „Вапцаровката“
Ивелина Димова е не само сред най-красивите в ансамбъл „Филип Кутев“, но е негов
хорист от 10 години, а вече и солист на световноизвестния ансамбъл, обиколил още
преди 5 десетилетия САЩ, за да представи по достойнство България.
Една след
друга в днешно време своите услуги предлагат частни, читалищни и ведомствени вокални
студии и школи в Силистра – „МЕГАТОН“ на Миглена Илиева, „Бяло, зелено,
червено“ на Румяна Вълчанова, „ДО РЕ МИ“ на Бонка Скорчелиева. В близкото
минало сред ентусиастите да работи на извън училище и на общинско ниво бе и музикалната
педагожка Антонина Колева. В Тутракан са актуални вокалните групи „Вива Тийнс“,
„Слънчева усмивка“ и „Усмивчица“ от Общинския център за извънучилищни дейности
начело с емблематичната си ръководителка Доротея Бальовска. От Тутракан е
китарен състав „Акустика“ От по-малкия дунавски град са рок-групите „Непукист“
и „New age“,
първата от които наскоро „подгря“ в Русе легендарната „Ди пърпъл“, а другата
участва в София в концерта, посветен на Георги Минчев. За група „Нафталин“ да не
говорим дълго и упоително, защото се завъртяха доста години, в които Иван
Неделчев показваше талантите си на различни сцени, вкл. преди всички
силистренски групи – на джулая край Камен бряг.
Старата градска песен със своя фестивал
„Дунавски спомени“ в Силистра е намерила също почва в нашия край: чрез
съставите „Златна есен“, „Чар“, „Ретро“ и „Ехо“; „Магия“ – Дулово и „Камбанен
звън“ – Калипетрово. Свой богат репертоар в различни стилове показват мъжката
вокална група от Главиница и „колегите“ им от Дулово, където с много хъс на
сцената излиза и Групата за патриотични песни. Вокална група „Северини“ от
Тутракан и многобройни читалищни колективи от почти всички населени места в
областта са неизменни участници във фестивалите в областта, най-известните от
които са в Силистра – „Песни и танци от Добруджа“, в Тутракан - „Един ден в
Дунавския край“, „Под чешмата – под върбата“ в Кайнарджа, във Върбино –
Дуловско, в новоорганизирания фестивал за „мъжка песен“ в Ситово. На Сдруженията
с нестопанска цел „Тунанан“ и „Аккадънлар“ град Дулово дължи възможността да се
поддържат народните традиции в песенната и музикалната специфичност на
мюсюлманските общности в района.
И днес
Силистра има своите малки и големи звезди на музикалния небосклон. За трети
пореден път тази година наградата на публиката на Международния фестивал
„Пиринфолк“ в Сандански взе поп певецът Йордан Марков. В едно от първите
издания на телевизионния формат „Мюзик айдъл“ успешно участие регистрира Ели
Раданова. Монислава Недева от няколко години е сред най-надеждните родни певци.
В групата на интересните ни изпълнители във фолк средата е и доскорошният тийнейджър
Раян.
„Където
е текло – пак ще тече“, казва народът и благославя: „Да бъде!“. Преди – дълга и
протяжна, тъжна и докосваща сърцето добруджанска песен. Днес – съвременни
трели, в които се оглеждат актуалните ни разбирания за емоция и грация, за
толерантност и напрежение, за любов и омраза, за благодарност и укор, за местен
патриотизъм и чуждо патриотарство.
„От мене тази песен, от теб една ракия“ би казал всеки диджей, решил да се потопи в момента на настроението на аудиторията, която трябва да забавлява. Да не забравяме обаче, че „Първата чаша принадлежи на жаждата, втората на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието“. И по-добре да си казваме „Звучи в мене музика…“, както твърдеше в песен незабравимият Емил Димитров. А неповторимата Йорданка Христова го допълва по чудесен начин: „Ще продължавам да пея до последния си честен миг. И ако отмина, пак след мен ще има музика, която да звучи!“
„От мене тази песен, от теб една ракия“ би казал всеки диджей, решил да се потопи в момента на настроението на аудиторията, която трябва да забавлява. Да не забравяме обаче, че „Първата чаша принадлежи на жаждата, втората на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието“. И по-добре да си казваме „Звучи в мене музика…“, както твърдеше в песен незабравимият Емил Димитров. А неповторимата Йорданка Христова го допълва по чудесен начин: „Ще продължавам да пея до последния си честен миг. И ако отмина, пак след мен ще има музика, която да звучи!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар