"По добруджански" през юни в Силистра, през август - в Копривщица

 

В най-дългия ден на годината: 21 юни – Ден на лятното слънцестоене, в салона до Дунавската градина в Силистра със съдействието на местната община, представена на форума от инж. Галина Даскалова – началник на отдел „Образование, култура и спорт“, бе проведен Регионален преглед за област Силистра за подбор на участници за Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025. Той бе организиран съвместно от Областна администрац ия и РЕКИЦ-Читалища – Силистра. Участниците в него – колективни и индивидуални представители на общините Силистра, Дулово, Тутракан и Алфатар, получиха грамоти от името на областния управител Илиян Великов.

Предстоящият най-голям по рода си Събор тази година е в периода 8-10 август в м. Войводенец над възрожденския град и се провежда за 13-и път от създадената през 1965 г. традиция с мото „България пее в Копривщица“. В прегледа журито за определяне на участниците от област Силистра със сборна програма от 3 до 5 часа, бе в състав: гл. ас. д-р Лина Гергова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гр. София; д-р Йордан Касабов – етнолог от гр. Силистра; ст. експерт Йорданка Йорданова от Областна администрация Силистра, председател на Постоянна комисия „Младежка дейност и култура“.

То реши да допусне до участие всички явили се самодейци от Фолклорен ансамбъл "Алфатар" при НЧ "Йордан Йовков-1894 г." – град Алфатар (група от пет певци и и участници в обичай), Фолклорна група ,,Добруджа" към НЧ "Доростол-1870 г." – град Силистра (за съжаление, по различни причини тя няма да се яви в Копривщица), НЧ "Н. Й. Вапцаров-1895 г." – град Дулово (певци), НЧ "Просвета-1907 г." – село Професор Иширково (един участник - певица), НЧ "Васил Йорданов-1942 г." – село Нова Черна (певци и танцьори), НЧ "Светлина-1904 г." – село Варненци (танцов състав и обичай), НЧ "Пробуда-1940 г." – село Калипетрово (лазарки), НЧ "Отец Паисий" – село Межден (един участник - певица), СНЦ "Танцов клуб Ритмика" – град Дулово (участници в обичай), Клуб на пенсионера №8 – Силистра (един участник – певица).

В предстоящ за разпространение протокол ще бъдат вписани препоръките на специалистите от журито, които най-общо се отнасят до промени в отделни моменти от представените обичаи („Пеперуда“ от Дулово, „Побратимство“ – Алфатар, „Лазарки“ – Калипетрово и „Кукери“ – Варненци). Както и до вида на песните на певческите групи. Отделно известни забележки има към носиите с идеята да бъдат непременно „тукашни“ и по възможност да са от „раклата на баба“. Има се предвид и изискване към програмите да отговарят на предварителните изисквания и преди всичко да представят характера на съответната област, в случая Крайдунавска Добруджа.

Индивидуалните изпълнители са: Георги Кръстев и Рая Петева – Силистра, Димитричка Денева – Межден, Стела Тодорова и Васил Косев – Дулово, Димитър Пехливански, Иванка Титева, Елена Савова, Кольо Симеонов, Марийка Господинова – Алфатар, Никол Николаева – Проф. Иширково. Други форми на участие бяха: представяне на „Женска и булченска носии“ от село Нова Черна, Тутраканско“. Така също присъщи за общността като хореография севернодобруджански танци от Нова Черна и Варненци, като за Копривщица изпълнителите трябва да си осигурят музика, изпълнявана на живо, защото не е предвидено техническо обслужване с фонограма. Четири вокални групи се явиха на прегледа – мъжка от Дулово, смесени от Силистра и Алфатар (тамошната плюс танци) и женски – Нова Черна и Дулово.

В организационен план се отчита, че предвид обстоятелства, независещи от институциите на регионално ниво, има забавяне на информацията за събора в Копривщица, което не е позволило на повече самодейци да се подготвят, планирайки своето участие, включително и средства за покриване на разходи – път, спане и др. Счита се, че е трябвало по-голямо взаимодействие между институцията, за да бъде съставена още по-добра програма на регионално ниво, за да се разчита на възможно най-впечатляващо представяне на областта. Още повече, че тук се кръстосват традиции, наследени от различни етнографски и подетнографски групи от всички краища на страната, което прави областта много специфична по отношение на съхраненото песенно и танцово творчество, както и на обичаите.