Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват

 

През м. август в Копривщица е 13-ият Национален събор на народното творчество, в който общата програма на област Силистра е разнообразна по съдържание, включително с представяне на няколко обичая. Един от тях е на Ансамбъла на НЧ „Йордан Йовков“ – град Алфатар на тема „Побратимство“. В трети пореден събор във възрожденския град – от 2015 г. насам, алфатарци представят обичаи – първо това бе „Сватба“, после дойде ред на „Белене на платно“, сега е побратимството. Става дума за побратимяване на двама мъже – на Каракольовия син с Минчо, който го е спасило от удавяне.

Сценката се разиграва „на открито“ след покани за участие с бъклици с идеята „и слънцето да стане свидетел, т.е. и то да види как се случват нещата", завещани от нашите деди, включително освещаването на курбана и веселието след това, с което завършва обичаят. Като в сцена от филм алфатарци разказват „историята“, започваща с жътва в един кулак навръх Петровден, после „подир пладне“ загърмява и приижда вода. Кольо попада в нея и се уплашва, но Минчо „притичва“ и му помага да излезе от нея до дебела круша.

Казва се в разказа: „Минчо преплува водата, вади удавящия се и го кацва на коня“. Нататък е самият ритуал с палене на свещи за двамата бъдещи побратими, донесени от „черковата“ (пред икона), редят се думи, сред които и заключението, че „Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват“, защото така повелява народната традиция. На финала се разчупва пита, целуват се ръце между побратимите и техните най-близки роднини. Едната рода дарява риза „за сватби, седенки и др. празници“ на побратима от другата рода и т.н. И, разбира се, се отива към веселата част „в голямата соба“, част от която е „прикадяване на курбана“ (в случая) в чест на новите двама братя – в добро и зло.

Според научното тълкувание в сайта www.balgarskaetnografia.com, „Побратимството е универсално културно явление, което не познава географски граници, природни особености, ограничения от степента на цивилизационно развитие или зависимост от типа на културата. Описания на явлението са налични в етнографската литература от Южния Пасифик до тюркските народи на Сибир и от Юга на Латинска Америка до нордическите култури на Европа. В тези описания присъства и е специално откроено мястото на славянската /особено на южно- и източнославянската/ и балканска картина на побратимството.  В народните представи на българите побратимството се поставя дори по-високо от кръвната връзка: то „се счита за по-голямо родство, защото, докато сродникът не се избира, побратимството обикновено е плод на личен избор и взаимно съгласие” (Начов 1895).

Традиционното побратимство у българите е народно-църковен обичай и за него източноправославната църква дава, макар и неохотно, своята санкция. Видовете побратимство се определят от условията, от вида на участниците и/или от начина на извършване на ритуала. Двата основни вида – народно и църковно побратимство, са класифицирани и описани от Н. Начов. В двата вида се представени случаите на нарочно и случайно побратимяване. Побратимството въвлича в регламентирани отношения семействата и целите родове на побратимилите се – строго се спазва брачната забрана, следват се морално-етичните и ценностни изисквания. Реликти от побратимски отношения могат да се регистрират и днес в българската култура“.