петък, 23 август 2019 г.

Повече от половин век крепостта „Меджиди табия“ е „народна старина“

 

Разгръщането на стари вестници, дори примерно от преди десетина години, понякога се оказва полезно занимание. Например, статия от в. „Дръстър прес“ от м. февруари 2008 г., написана от покойния краевед Вълчо Радев. В 90-те години, а и по-късно той бе автор на множество полемики, а в случая поредната е посветена на един от най-посещаваните исторически обекти в Крайдунавска Добруджа – крепостта „Меджиди табия“  град Силистра, изградена в навечерието на руско-турската война, известна като Кримската война (средата на 19 в.).

Покрай отговора му на публикация в същия вестник в по-ранен период, от написаното от него стават ясни няколко важни неща, които са важни както за читателите, така и за властимащите, когато трябва да се разпореждат с обекта, който е любопитно да отбележим, че през последните близо 20 г. се стопанисва от частно лице – г-н Валентин Петков – председател в момента на Клуб „Родолюбие“.

И така, според В. Радев: крепостта е обявена за „народна старина“ през 1945 г., което по тогавашното законодателство е синоним на „паметник с национално значение“ (по списък №4578 от 14.11.1945 г. на Отделение за културни институции на Министерство на народното просвещение). В този списък от 7 обекта два са от Силистра – под №2 – Римска гробница – открита 3 години по-рано, и под №4 – крепостта „Меджиди табия“. В същия списък останалите обекти са в Пазарджик, Видин (старинна джамия), Трявна, Казанлък (Казанлъшка гробница) и Карнобат.

За да се случи влизането в този списък заслуга имал именитият български археолог Иван Велков – в първите години след 1940 г. той е директор на Народния музей в София, който през 1943 г. е посетил Силистра и обещал на местните власти да се даде статут „народна старина“ на гробницата и на крепостта в крайдунавския град. За това му обещание свидетелства дописка във в. „Подем“ от януари 1943 г. Статията на Вълчо Радев завършва с предложение крепостта „Меджиди табия“ да получи статут за „паметник с национално значение“, според сегашното ни законодателство.

Той припомня още, че през далечната вече 1967 г. е имало предложение на територията на т.нар. плац в крепостта да бъдат прожектирани филми с  историческо съдържание, което обаче не е изпълнено и до днес. Миналата година при посещение в Силистра зам.-министър на културата заяви, че част от площта е подходяща за „сцена“. За сметка на това в крепостта са снимани няколко документални и игрални филми. Гостували са официални държавни лица и гости от различни страни (сред тях и свитата на Симеон Сакскобургготски като премиер на страната), вкл. над 300 участници в Световния конгрес на археолозите. 



Бил е арена за провеждане на своеобразен „Хайд парк“ навръх 1 май по повод Международния ден на труда и работническата солидарност (еднократна инициатива на БСП). Превръщан е в място за тържества като сватби, коктейли и концерти (там завърши 12-ият Събор на хоровете през 2018 г.).  На входа на крепостта е бил финалът на единствения ротариански крос „По стъпалата към Победата”, посветен от „Ротари клуб Силистра”на 100-годишнината от Балканската война през 2012 г. В продължение на години стопанинът на крепостта (едновременно и неизменно домакин, ключар, пазач, озеленител, касиер и гид), в която живеят над 50 костенурки, поддържа няколко експозиции.




Няма коментари:

Публикуване на коментар