Добруджанци в интер лагер за индианци

Българска група почитатели на живота на индианците от Северна Америка, част от която е и добруджанското семейство Виктория и Денислав Деневи, участва в Чехия в международен лагер на последователите на северно-американските индианци.

За ВЕРСИНАЖ Денева заяви: „От 2007 г. членувам в Българско общество по индианистика, защото интересът ми е свързан с изучаването на бита и традицииите на шайените - северно-американско племе, обитавало територия между Великите равнини и Черните хълмове. Съпругът ми се интересува от апачи чирикауа, обитавали южните земи на днешните американски щати. Лагерът е в рамките на период от две седмици и събира почитатели на коренната американска култура от няколко държави“.

По темата от www.duma.com научаваме: „През 30-те години на миналия век във Великобритания и Германия се създават първите общества на хора, следващи традициите, начина на живот и ценностите на индианците. По-късно това става в Чехия и Унгария, а най-късно и у нас. Най-често първопричината са книгите на Джек Лондон, Карл Май, Майн Рид, комиксите, филмите с Гойко Митич (сръбски актьор, станал известен с филми на ГДР) и Пиер Брис, от които юношите преди време се увличаха“. 

И още от www.peika.bg: „Лагерът е в китна долина в Южна Моравия и събитието не е публично и няма общо с историческите възстановки освен автентичността в бита, занаятите и облеклото на участниците в него. Няколко табели със странна абревиатура IWIG с изрисувана стрела под него са единствените белези, свързващи този свят с другия...IWIG е съкращение за „Международен събор на горските индианци”. И ако случаен турист реши да последва табелите, ще повърви половин час преди да му се разкрие шеметната гледка от сгушени в края на поляната шест-седем вигвама, навеси и шатри. 

...Както знаем, книгите на Карл Май, четени от милиони по света, и филмите по неговите романи, реализирани през 60-те, популяризират индианската тема, но в същото време създават стереотипна и невярна представа за различните индиански народи и техните традиции. В крайна сметка не всички индианци живеят в конусовидни шатри, наречени „вигвами”, не всички вярват във Великия дух Маниту, носят „корони” от орлови пера, яздят коне и ловят бизони или ползват канута от дървесна кора и т.н. - списъкът на тези заблуди е твърде дълъг. Но макар тези книги и филми (включително “червените уестърни от 70-те с участието на Гойко Митич, в които индианците са изцяло положителни герои) да не се отличават с историческа достоверност или културна автентичност, успяват да възпитат в поколения читатели и зрители от Стария континент добро отношение, уважение и дори обич към коренните американци“.