„Рицари и юнаци. ЙОАНитите“: за властта над миналото, настоящето и бъдещето

На 21 юни 2018 г. в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра бе представянето на изследователския проект „Рицари и юнаци. ЙОАНитите“ на филоложката от Силистра Снежанка Генчева. Избраният за първа среща с читателите на творбата ден не е случаен – връзката е с празника Рождество на св. Йоан Кръстител, както и 23 юни, когато е най-страшната битка от Великата обсада на Малта. За поредния си труд Генчева бе поздравена от Регионалната библиотека и с поздравителен адрес от Областна администрация.

Посланието на книгата, резултат от тригодишен труд, според Генчева: „Който знае миналото - има власт над бъдещето“. Изследването е разказ за един от мъжете, наречени или избрали да се нарекат Йоан - наследник на българската царска династия и малтийски рицар. Книгата се основава на хиляди документи и други писмени свидетелства, на множество артефакти от миналото и настоящето, проучвани на място в различни страни, както и на специалния прочит на 737 фолклорни текста, публикувани през последните три века, сред които и песни за Малта.

„Книгата ми обхваща период от 1 000 години и е свързана с факти от Волжка България до Вашингтон и други краища на света, а близо 1 000 бележки под линия дават допълнителна информация; ползвани са документи от различни източници, вкл. и непознати у нас от Испанския кралски институт…Зададох много въпроси, стигнах до някои отговори,…ще продължа нататък“, заяви авторката в експозето си.

За какво става дума в актуалния за момента проект на Генчева, свидетели на чието представяне бяха: екип на домакина – регионалната библиотека – нейният директор Даниела Недялкова направи въведение в темата: „В тази монография не само се предлагат достоверни исторически доказателства за тезата в нея, но и ни отвежда в „отколешни времена и в далечни земи, среща ни с изключителни хора – Йоанитите. Разтворете нейната творба, прочетете я! Тя ще ви отведе до корените, ония неизтляващи български корени, които ни дават крила!”

Снежанка Генчева е завършила българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” с дипломна работа на тема „Надгробните надписи – отражение на митологични представи”. Тя е изследовател на българското народно творчество, обичаи и традиции. В своите проучвания включва фолклора като сигурен и коректен извор за преосмисляне и решаване на натрупаните противоречия и заблуди в историографията.

Изследването е опит да бъдат показани явления и процеси, създадени, предизвикани или вдъхновени от йоанитите – от първия Йоан до съвременния Малтийски орден със статут на наблюдател в ООН. Основните ѝ аргументи са мълчаливите свидетелства на артефакти и документи от различни времена и държави. Сред големите ѝ приноси е представянето на неизследван досега клон от наследниците на цар Йоан (Иван) Асен II. Един от тях е Велик магистър на Ордена на рицарите хоспиталиери".

В срещата се включиха още трима известни историци  - Веселин Аврамов от РИМ, Петко Добрев – държавник и също автор на подобни книги - те изказаха вкратце свои гледни точки, и д-р Йордан Касабов – етнолог с изследвания в няколко направления, документирани в книги, вкл. за богомилското начало у нас и по света; двама преподаватели филолози от Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“, краеведът Михаил Гавазов и др.

В книгата се прави съпоставка между фолклорни текстове с убеждението, че най-истинският разказ за историята е народното творчество, тъй като на народа няма кой да му налага цензура „какви песни да пее и какво да разказва“, за да представя нещата така, както ги помни или ги е разбрал. Едно от „откритията“ на Генчева, че Йоан не е име в българската история, а е определение, титла. 

При българските владетели единствено Йоан Комнин от семейството на цар Йоан Александър има за съименник св. Йоан Кръстител. От българските владетели са 4: Йоан самодържец, известен от учебниците като Иван Владислав; цар Йоан, наричан Калоян; Йоан Асен III и детето цар Йоан, син на Смилец.

Впрочем в Библията – настолната книга на християните, има поне 27 персонажи със същото име, показва изследването. В 96 случая на влашки войводи има самоопределение като Йоан. В книгата са вплетени доказателства за връзки на българските владетели с Малтийския орден.

Според Уикипедия, „хоспиталиери (от лат. - hospitale – гостоприемен; hospital – болница, лечебница), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Основан е по време на кръстоносните походи начело с брат Жерар през 1099 г., но съществува и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Орденът поддържа и досега болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II  и Евгений III, съответно в 1113 и 1153 г.“.

В рамките на дискусията в библиотеката стана ясно, че Русия в различните й превъплъщения на държавност е имала „отношение“ към Малтийския орден от Петър Първи до Николай Втори, от който се „дистанцира“ едва през 1954 г. Този факт бе използван от участник в срещата да направи заключение, че руско „влияние“ е имало над Йоанитите през всичките тези векове, вкл. и при защитата на интереси по света, и конкретно на Балканите.

Посочено бе също, че българската църква на Божи гроб в известен период от време е поддържана от района на „Дръстър“. Подсказана от аудиторията, присъстваща на представянето, теза бе, че най-масовите помюсюлманчвания по време на Османската империя са в райони в българските земи, където народът не е твърдо свързан с източноправославната църква, което било тема за размисъл.

За някои от присъстващите историци „темата е огромна и дълбока, и по нея си заслужава да се работи“, но „няма очаквания официалната българска историография да се произнесе по написаното от Генчева“. Направен бе и извод, че е крайно време да се направи нов прочит на църковната история на България, сведения за която със сигурност има в архива на Константинопол, но „той е таен и пазен“. За съжаление – българските книги от Средновековието са или унищожавани методично пред вековете, или се пазят някъде, но няма достъп до тях.

Преди 4 години бе представен друг изследователски проект – „Цар Иван Шишман и Дан войвода – 23.09.1386“, отново дело на Снежанка Генчева. С него тя надникна зад думите в песните и зад изображенията в паметните знаци, за да разкрие една „голяма средновековна тайна“. Тогава в обем от 816 страници на популярен и достъпен език бе представен резултатът от многогодишна работа – задочно и на терен, започнала с въпроса защо българските народни песни възпяват цар Шишман и величаят Дан войвода.

Архив ВЕРСИНАЖ: Според проф. дин Георги Атанасов от РИМ Силистра „търновката Мария - съпруга на цар Шишман, е като Хубавата Елена в историята на древна Гърция, по повод „историята“ й с Дан войвода, който е кръстник на нейното дете. Става дума за красива любовна драма с много последствия, която липсва в румънските исторически извори, както и в официалната българска история. Тази драма е заметена под чергите на история, които днес Генчева отмита, а навремето е отекнала в цялото балканско културологично пространство; подобни истории има като рицарски романси, за които са останали свидетелства в замъците; за съжаление у нас имаме от XIV в. в някаква степен запазени само 4 средновековни центъра, докато на Запад има градове с цели квартали от XI-XII в.“.