На босанска кава в града на Лепа Брена

Кафене от филджан с локум в Тузла

„Опознай Родината, за да я обикнеш“ е известен български туристически девиз, който в условията на световна глобализация и отворени граници става все по-актуален, защото реализацията му просвещава и завещава уникални спомени за хилядолетната ни държава и нейните превъплъщения.

Напоследък обаче българинът, може би, за да компенсира пропуски от минало време, а и повлиян от агресивни чужди реклами, гледа все повече навън, отколкото към себе си. И накрая излиза, че ще познаваме небългарското материално и културно наследство за сметка на недостатъчна представа за местните образци, които реално са по-стари и по-ценни.

Балканите са от тази част на Европа, където през вековете са се развивали голяма част от събитията, определящи границите и бъдещето на десетки нации на Стария континент. Предвид различни обстоятелства обаче, с изключение на Гърция. И донякъде на Турция, разположена по обясними причини на два континента, което я прави по-различна и привлекателна. Останалите държави в региона в повечето случаи са неопитни в международното си поведение и в умението да привличат внимание.

Да сръбнеш кафе в уюта на килими и ковьори
с нашенски изображения - според етнолозите
българите по геометрията се познаваме

А имаме какво да покажем както на съседите, така и на света, защото сме наследници на поне по 4 цивилизации, оставили разнообразни следи между няколко морета. Не само артефакти, а и забележителни черти в архитектурата и културата на всяка една от страните. Някои от тях „млади“, защото са получили своята независимост едва преди не повече от четвърт век.

В този смисъл българският туристически словесен тренд може да бъде перифразиран в девиза „Опознай Балканите, за да преоткриеш уникалността на населяващите ги народи“. В това ме убеди и скорошно пътуване в Босна и Херцеговина – една страна със статут на федерация, чието състояние и  поведение се определи от международно споразумение след драматичния и кървав разпад на СФРЮ.

Дългият път до едно или друго населено място във всяка държава дава полезна информация за инфраструктурата, за природата и за хората. Макар че няколко дни сред тях никога не са всичко, необходимо за оформяне на пълна представа за една общност или населено място, а камо ли за цяла страна. Още повече, когато тя е разнообразна като традиции и етнически субстрат -  в нея живеят бошняци - мюсюлмани, хървати - католици, и сърби - православни християни - в различни пропорции помежду им, променящи се във времето след 1990 г. 

И все пак на принципа „виж отляво – виж отдясно“ става ясно, че и тази малка страна е минала през криза, отразила се на сградния фонд, на поведението на хората и на стандарта им на живот. Но може би и заради това съхранила традиции, специфика на услугите и най-вече – демонстрация на култура, все още неповлияна папагалски от модни по света тенденции.

Остава и приятното впечатление от лежерната зеленина (в страната има скалисти планини, сини реки, красиви водопади и невероятни долини, както и 25 км излаз на Адриатика), съпътстваща придвижването между населените места, в които явно няма регулативни процеси при строителството и така картината край пътищата изглежда пъстра, накачулена и предвид неравния терен, даже чудновата като конфигурация.  Но, както биха казали някои спецове по тези въпроси – тука е така и тепърва ще се вземат на въоръжение чужди модели, вкл. от България по отношение на градоустройствените планове.

Пътуването в страната на „Бръчко, Република Сръбска и Босна и Херцеговина“ бе по повод участие на силистренския Смесен хор „Седянка“ в третия хоров конкурс „Леге Артис“ в град Тузла, където е родена фолк дивата Лепа Брена. Той е столица на едноименен кантон, който има свои съименници на населени места и местности още в България, Гърция, Турция и в други страни в рамките на някогашната Османска империя.

Вляво - кафенето с български
фолк мотиви и босанска кава

Защото „туз“ на турски означава „сол“, а в третото по големина селище в БиХ е имало мини за добив на каменна сол. Тук се е развивала също химическа и автомобилна индустрия.  В миналото градът е бил познат под названието Салинес („град на солта“), а през Средновековието е станал известен със славянското име Соли.

За което етнолозите биха направили тутакси препратка евентуално от какъв произход е било населението в него (респективно и наши предшественици). Впрочем това в някаква степен дава отговор и на загадката какво търсят в най-посещаваното за дегустация на „босанска кава“ („босненско кафе“) заведение в центъра на града килимчета по стените и по пода с изцяло български фолк мотиви или поне срещащи се в изобилие и при нас.

Удивителна е гледката по чаршийските сергии и в Сараево на известната „Баш чаршия“, където също се натъкваш в изобилие на българските геометрични фрагменти и шарки върху различни произведения от тъкачеството, идващи обаче от...Иран, откъдето, твърди се, са дошли предците ни. Върху тях греят със съвършенството и гордата си осанка мандали, макаси, изображения като „дърво на живота“, „жабица“, „змейка“ и др., които, както е известно, имат защитни и обозначителни за етноса функции.

Вареното кафе, което, у нас и в други съседни страни, наричат „турско“, а в Русия – „източно“, в родината на поп дивата Лепа Брена се казва босанска кахва/кава и се пие от филджан; кафепиенето, което се случва задължително в компанията на приятели, се определя като...събитие.

Както става ясно, не иде реч на еспресото, естествено – освен, че е „късо“ по принцип. Приготвя се и  по специален начин: „Изсипете кафето в гореща вода в джезвенце. Поставете го на плота, за да се повдигне малко, и сложете малко вода. Преди години са добавяни и по няколко кафени зърна, за да подсилят аромата на самата кафява течност. Целият този процес изкарва душата на кафето“, казват етнолози, проучили практиката на кафеваренето на Балканите и специално в Босна и Херцеговина, където при гости ободряващата напитка се пие за изпроводяк.

Колцина са запомнили, ако изобщо са чували, че кафето произхожда от етиопската провинция Кафа? И, че първите кафенета са отворени в Истанбул през 16 в., а продукцията първо е дошла през Арабския полуостров. Цял век по-късно напитката навлиза и в страните в Европа. 

Почивка насред шопинг
тура сред гълъбите на столицата

Не е изненада за никого, надявам се, че заведения тип „бързо хранене“ почти няма, но за сметка на това пекарните („Pecara“) са на всеки ъгъл, при това различните видове бюреци (със сирене, спанак и пр.), кифли и останалите популярни по нашата географска ширина тестени изделия са много вкусни и…евтини.

На много места в страната се предлагат т.нар. ястие „чебапи“ - пазарът в Сараево е със силен ориенталски привкус и се намира в културния и исторически център на града. Началото на чаршията е през 15 век по време на основателя на Сараево Иса бей Исакович. Наименованието Баш чаршия идва от турските думи „баш“ (главна) и „чаршия“ (търговска улица). Заради голям пожар в 19 век днес тя е 2 пъти по-малка от тогавашната.

Тузла - между православната църква и
спортно-развлекателния комплекс

Известният пътеписец Евлия Челеби, който има описания и на България, пише през 1660 г.: „Чаршията има 1 080 дюкяна, които са пример за хубост. Самата чаршия е много прилична и е изградена по план...“, нещо, което - става дума за плановете, не може да се каже за днешна Босна и Херцеговина, поне по отношение на строителството извън големите градове.

Разположението й е на северния бряг на река Миляцка. В района ѝ се намират няколко исторически забележителности на босненската столица – Беговата джамия, Сараевската сахат кула и др. Днес сараевската чаршията е основна туристическа атракция на Сараево. Тя е и място, където всяка година се провежда летният културен фестивал „Башчаршийски вечери“.

Наблизо е и т.нар. Инат къща, преместена  тухла по тухла от властта, за да угоди на собственика, противопоставил се на австро-унгарските управленци при изграждането на кметство край реката - то пък днес е библиотека. В момента - каква изненада! - превърната е в луксозен ресторант, какъвто за кратко бе къщата на любовника Ромео във Верона. В центъра на Сараево можете да видите една до друга джамия, синагога, католическа и православна църкви. 

Друга е темата, че предвид стеклите се обстоятелства е изградено ново селище край столицата, наречено Източно Сараево като един от четирите служебни града на БиХ, съставен на територия в околностите на Сараево с близо 100 000 души население в 6 градски общини. Образувано е на база на Дейтънското споразумение през 1995 г., сложило край на 4-годишната гражданска война.

Според интернетски съвет: „Ако искаш да пиеш чаша вино или бира, ще трябва да седнеш в едно от многото заведения в западната половина на града. С уговорката: малката салата е 200 грама, а малката ракия само 0,3 милилитра. Босненски специалитети: туфахия – ябълка , пълнена с орехи и карамел; формешица – сиропиран десерт; босненско клепе – прилича на пълнени с месо тестени топки; босненско гърне – пълно е с различни видове меса; супите - тархана, също и от пиле, а гулашът е нещо като тас кебап“.

За отбелязване е, че автомобилният парк не впечатлява с разкоша си – може би защото тукашните хора не могат да си го позволят, отделно е впечатлението от отношението на водачите на МПС към пешеходците. То е приблизително на това, което беше у нас до преди няколко години, а в някаква степен и сега – преминаваш на пешеходна пътека с прибежки, оглеждания и припълзявания възможно най-бързо, защото никога не е сигурно, че ще бъдеш предпазен от най-близкото превозно средство.

На входа на Баш чаршия до
средновековния кладенец - чешма -
емблема на Сараево

Защото червеният сигнал за нашего брата понякога е съчетан на друго ниво със зелен…за автомобилите, завиващи надясно. Ставаш разноглед и  тръпки те полазват от мисълта за непредвидена среща с препускащ с пълна газ автомобил.

В град Тузла може да се наемат и велосипеди за разходка, защото разстоянията между отделните обекти са сравнително големи - близо 3 км е от центъра до Босански културен център, където е и седалището на Американския университет. В този шикозен център на великолепно аранжирана сцена бяха концертните вечери с участието на Смесен хор „Седянка“, който под диригентството на Лидия Кулева спечели в Третия международен хоров конкурс трета награда сред 23 участващи формации, предимно от бивши страни на СФРЮ, плюс България, Полша и Унгария. 

Не е за пренебрегване и спортно-културният комплекс, в който има изградена каскада, „водеща“ към Панонските езера. Това са три солени изкуствени водоема в Тузла, които имат различни размери и дълбочини, като към тях са и солените водопади, част от вече споменатата каскада, от най-високата точка на която се открива красива гледка към града. 

В комплекса има спортни игрища, както още заведения за хранене, културни и развлекателни съоръжения. Езерата се намират в центъра на Тузла. Казват, че на това място в най-горещите дни може да се съберат 17 000 души в рамките на един ден, плажуващи върху доста едри камъни, от които се състоят и дъната на езерата. Изграждането на съоръженията продължава и сега, 18 години след старта на идеята за създаването им. 

Панонските езера са богати на минерали като калций, натрий, сяра, йод, бром и др. Течното им съдържание е смес от технологична вода, доставена от тръбопроводите от изкуствения резервоар на езерото Модрак, а саламурата се доставя от солените кладенци от помпена станция край града. В процес на изграждане е четвърто, закрито езеро, което ще позволи целогодишно използване на комплекса.

За Босна и Херцеговина четем и в интернет (www.peika.bg), за да научим още: „Освен Сараево, Баня Лука и Тузла - трите най-големи града, има и други места, които си заслужават посещението. Един от най-впечатляващите в страната е град Мостар, известен с османската си архитектура и особено с 24-метровия Стари мост, бомбардиран по време на войната през 1993 година, но възстановен след това“. Босненските пирамиди се намират на близо час път от Сараево и са един от световно признатите феномени. За туристите с по-специфични интереси има и специален тур по пътя на богомилите, чрез които се търси и българската връзка от преди 10 века.

И още инфопомощ от световната мрежа (www.epicenter.bg): „Босна и Херцеговина не е за хора, харесващи многолюдни тълпи, светски кафенета, музеи или замъци. Тя е за любители на спокойствието, природата и изумрудено зеления цвят“. 

С поредната си – 4-а за последните две години, награда от международен хоров конкурс – този път в град Тузла в Босна и Херцеговина (известен като „Леге Артис” – в превод - „всичко по правилата”), силистренският смесен хор „Седянка” при Народно читалище „Доростол” Силистра потвърди, че в момента е сред най-успешните хорови формации в Североизточна България поне що се отнася до състезания в тази сфера на музикално-певческото изкуство.

Третата награда в третия по големина град в младата планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров, създадена на федеративен принцип със столица Сараево, е продължение на подобни класирания на международни изяви в град Добрич през 2016 г., град Кишинев(Молдова) през 2017 г. и в Медовина Попово (България) през 2018 година.

И всичко това се случва, след като съставът – един от първите по рода си в България,  наследник на 120-годишното Музикално дружество „Гайда” и на 110-годишното Музикално дружество „Седянка”, в сегашния си обновен състав – както по възраст, така и по репертоар, под ръководството на диригента Лидия Кулева – в миналото дългогодишен негов корепетитор, възстанови традицията за участие в конкурси, прекъсната необосновано през 1999 г.

По този начин бе демонстрирано, че Силистра заслужено е била в зората на хоровото певческо изкуство и неслучайно продължава да дава на България и на света изявени певчески дарования както в оперното пеене, така в класиката, а напосвледък все по-често и в поп културата.

На практика в БиХ България направи своя прощъпулник в хоровото изкуство чрез силистренския хор, постигайки успех сред 23 състава от 7 страни в най-трудната категория – „Смесени хорове”, в която имаше повече от половин дузина участници (от Хърватска - 2, Сърбия, Унгария и България) пред жури с диригенти от Унгария, Словения, Сърбия и БиХ. Не случайно силистренци бяха поканени от директора на проявата Ясмин Хасич догодина да се включат в 4-ото издание на конкурса.

Той е най-голям в ексюгославската страна, но в политиката на седенкари е да избират по възможност различни дестинации, за да разширяват географията на представата за българско хорово пеене, включително и за представяне на обработки на образци от родния фолклор, които за запазена марка по света. 

Изнесен бе и забележителен по своето съдържание и въздействие върху публиката концерт в православната църква „Успение на пресвета Богородица”, която е единствена сред трите храма в града – столица на едноименен кантон, и е част от Сръбската патриаршия. Изявата там бе заедно с характерни църковно-славянски песнопения от български и от руски автори, редом до състави от Унгария и Сърбия.

До края на творческия сезон Смесен хор „Седянка” има още една международна изява – по предварителна покана в град Кълъраш, където предстои провеждане на годишнина, която домакините от Дом на културата в крайдунавския румънски град държат да бъде уважена от силистренци.

Румънският хор е традиционен участник и в Събора на хоровете от крайдунавските страни, чието 12-о издание бе проведено през есента на 2016 г. със съдействието на община Силистра и със специалното гостуване на Теодосий Спасов, обявен за „Кавалджия на планетата”, родом добруджанец, и чийто концерт предстои отново в Силистра.