На босанска кава сред български фолк мотиви в Тузла и Сараево

Баш чаршия или Главна търговска улица е пазарен площад с околен квартал  в Сараево, столица на Босна и Херцеговина. Сараевски кладенец е негов символ (чешмата е градена при Мехмед паша Кукувицата). Заедно с гълъбите, които го посещават за забава на туристите (срещу една конвертируема босненска марка - т.е. 1 български лев, за всеки случай си купуваш царевични зърна, за да ги храниш на воля с цел поредна оригинална фото сесия).

Удивителна е гледката по чаршийските сергии, където се срещат и български фолклорни мотиви върху различни произведения от тъкачеството. Върху тях греят мандали, макаси, изображения като "дърво на живота", "жабица" и др., които, както е известно, имат защитни и обозначителни за етноса функции.

Мястото е подходящо за кратка спирка след умората от обиколките за сувенири - много често от кована мед и сребро, както и от гурме залитанията в името на консумацията на вкусотията чебапи (малки по размер кебапчета в питка). И, разбира се, на великолепните тестени изделия, предлагани от многобройните по правило пекарни - при това на изключително достъпни цени. Е, как и без "bosanska kava" - варено кафе, което у нас наричат "турско", а в Русия - "източно". В Босна и Херцеговина пиенето на кафе от филджан се определя като...събитие, което се случва задължително в компанията на приятели.

Bosanska kava (босненско кафе) се подготвя по специален начин. "Изсипете кафето в гореща вода в джезвенце. 

Поставете го на плота, за да се повдигне малко, и сложете малко вода. Преди години са добавяни и по няколко кафени зърна, за да подсилят аромата на самата кафява течност. 

Целият този процес изкарва душата на кафето", казват етнолози, проучили практиката на кафеваренето на Балканите и специално в Босна и Херцеговина, където при гости се обродяваща напитка се пие за изпроводяк.

Колцина са запомнили, ако изобщо са чували, че кафето произхожда от етиопската провинция Кафа. И, че първите кафенета са отворени в Истанбул през 16 в., макар продукцията да е дошла през Арабския полуостров. Век по-късно напитката навлиза и в страните от Европа.

Пазарът в Сараево е със силен ориенталски привкус и се намира в културния и исторически център на града. Началото на чаршията е през 15 век по време на основателя на Сараево Иса бей Исакович. Наименованието Баш чаршия идва от турските думи „баш“ (главна) и „чаршия“ (търговска улица). Заради голям пожар в 19 век днес тя е 2 пъти по-малка от тогавашната.

Известният пътеписец Евлия Челеби, който има описания и на България, пише през 1660 г.: „Чаршията има 1 080 дюкяна, които са пример за хубост. Самата чаршия е много прилична и е изградена по план...“, нещо, което - става дума за плановете, не може да се каже за днешна Босна и Херцеговина, поне по отношение на строителството извън големите градове.

Разположението й е на северния бряг на река Миляцка. В района ѝ се намират няколко исторически забележителности на босненската столица – Беговата джамия, Сараевската сахат кула и др. Днес сараевската чаршията е основна туристическа атракция на Сараево. Тя е и място, където всяка година се провежда летният културен фестивал „Башчаршийски вечери“.

Наблизо е и т.нар. Инат къща, преместена  тухла по тухла от властта, за да угоди на собственика, противопоставил се на австро-унгарските управленци при изграждането на кметство край реката - то пък днес е библиотека. В момента - каква изненада! - превърната е в луксозен ресторант, какъвто за кратко бе къщата на любовника Ромео във Верона.