вторник, 26 юни 2018 г.

Стъпка по стъпка в потайностите на Родопите



През последните години информацията в интернет все повече ни убеждава, че много често малките по размери страни понякога предлагат по-разнообразни възможности за осъществяване на интересни туристически разходки. В този смисъл Родопите е мястото в България, където се намират едни от чудните кътчета, за повечето от които ехото разказва все по-завладяващи и примамващи истории.

Наскоро екипът на Регионален исторически музей Силистра осъществи поредното си пътуване, подчинено на желанието да бъде посетен друг край на страната, за да се почерпи опит от предлагането на по-малко или повече известен обект, превърнат в туристически продукт.

Според предварителната разстановка на пътуването в програмата влязоха по ред на посещенията: природен феномен, наричан Каменните гъби в Бели пласт (пътьом между Хасково и Кърджали) – вила „Армира“ (специално посещение с пътуване до Ивайловград) – крепост и гробница „Мезек“ – Златоград (етнографски комплекс и музеи) – крепост „Татул“.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни от риолитови вулканични туфи, достигащи до 2,5-3 м във височина, и са в силен контраст с всичко наоколо. Човек има чувство, че това са останки от декор за фантастичен филм, които са нарочно недоразрушени, за да се превърнат в място за непринудени фото сесии. А и повод за малка почивка след поредната извивка на кривуличещия път – запазена марка за Родопите – най-обширната българска планина, известна в Средновековието също и като Славееви гори.

И ако необикновената природна забележителност, произведена в това й „качество“ преди близо 45 години, изниква изведнъж пред очите ти, то никак не е изненада, че и за нея има създадена легенда, почиваща на евентуална случка от дългите години на османско владичество по нашите земи.

От нея научаваме: „Въглищарят Радуил – казват, че бил от добилата световна известност крепост „Перперикон“, имал 4 дъщери, които един ден тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача им, който паднал на земята и момичетата в уплахата си се самораправили с него (помните „Козият рог“, нали?), после избягали в гората.

Четирите моми обаче били застигнати от приятел на загиналия. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри и пак се повторило същото. 

Изплашил се Омур и слязъл от коня, за да убие и последното девойче, но още преди да го стори главата ѝ сама се превърнала в камък. Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат Каратепе (черен хълм) самотната канара в близост до гъбите“. И така, днес върху 3 хектара се намират ерозиращи от ветрове и дъждове каменни чудатости – резултат от интензивна подводна вулканична дейност в района отпреди милиони години. Под тях можеш да се скриеш като под импровизиран чадър или върху им да се катериш като немирно дете, за да се снимаш по подходящ начин за профила си във Фейсбук.
По-любопитното е, че ако обърнеш внимание на крайпътните скални гъби имаш възможност да си осигуриш непринудена среща с минерала, известен като зеолит, вече популярен с лековитите си качества – помага при кръвно налягане, напрежение в организма, депресивни състояния, както и е борец срещу безсъницата.
Напоследък Родопите са място за почивка с различни възможности, вкл. т.нар. и модерен в момента СПА-туризъм. Но все повече стават обектите, които може да бъдат посетени с най-обикновена туристическа цел. Един от уникалните е Римска вила „Арвира“, до която се достига не съвсем лесно, ако си тръгнал от Злратоград, защото пътят се вие, проверява те дали си с подходящ автомобил или микробус, а и често те предизвиква да се загубиш в липсата на указателни табели. 

Накрая обаче те възнаграждава със среща с нещо, от което няма запазено в този вид по родните земи. Вилата, намираща се край едноиментната река – приток на Арда, е прочута с мозайки върху площ от 450 кв.м., и е открита при строителни работи за язовир през 1964 г. С тези си качества петте помещения са най-пищно украсеният дворец от римската епоха в днешна България – архитектурен спомен на близо 2000 години.
Градежите, вкл. на открит басейн от средиземноморски тип без покрив, са от периода I-IV в. сл. Хр. (разрушенията са след битката с готите през 378 г.) и са били част от летен дом за няколко фамилии. Ликовете на някои от членовете им от различни периоди са изобразени по подовете, вписани в мозайки от два типа – по-обикновени или от изваяни със ситни камъчета. Някои от тях съдържат соларния знак, известен като свастика – символ на слава и благополучие, както и на кръговрата на живота – при това в 6 варианта.
Трайно впечатление у посетителите оставят внушителната мраморна колонада в коринтски стил, както и скулптурни изображения на Горгона Медуза в ролята на семеен пазител – всички те са от материал от близката кариера, разработвана от собствениците на вилата, превърната с проект през 2014 г. във великолепен символ на приемствеността между вековете.
На много места „присъстват“ аристократични знаци като венци от лавър, от което се предполага, че тук са живели семейства, близки до императорския двор. Макар началото да е дадено от легионери – военоначалници, имащи за задача да събират данъци за хазната по поречието на Арда. Предполага се, че техен обект на внимание са били поне 2-3 000 поданици на Рим.
За любителите на виното марката „Мезек“ е сред най-популярните в момента, но едноименната куполна могила в м. Малтепе в района на едноименното село не е от най-популярните за непосветените. Както и носещата също име голяма запазена крепост южно от селото, изградена върху един от първите ридове на планината, наричана „Гората“ (намира се в Източни Родопи).
Крепостта е тип стражева, защото пази границата – била е част от отбранителна система, и от нея се вижда цялата Маришка низина. По произход е средновековна – със запазени 9 кули и с високи крепостни стени в 3 тухлени пояса, ограждащи площ от 7 дка. Била е разчетена за 600 войници, но в неправилния четириъгълник, каквато е геометрията й, се побирали до 1 000 души.
До крепостта, чийто вход е изграден на недостъпно отвън място, се стига по удобен път, както още и по маркирани пешеходна и велосипедна пътеки. В един от ъглите на крепостта е построен и прикрит „фалшив“ бетонен военен бункер през 40-те г. на ХХ в., използван от българската армия в укрепителната линия „Крали Марко“ срещу евентуално нахлуване на вражески сили от юг.
Тук след годините, когато районът вече не е гранична военна зона, недостъпна за граждани, са провеждани събития от рода на т.нар. средновековни панаири, от които са останали за промоционален поглед няколко островърхи палатки и съоръжения за стрелба с лък: директорът на РИМ Силистра д-р Николай Тодоров ги пробва и, каква изненада! - почти от раз уцели…десетката, макар да твърди, че никога до този момент не е хващал в ръце лък.
По европейски проект е социализирана и мавзолей гробницата „Мезек“, проучена след откриването си през януари 1931 г. още през лятото на същата година от професор д-р Богдан Филов и от д-р Иван Велков. Датирана е към средата на IV век пр. Хр.  Тя е най-дългата по рода си (29,95 м) и е с голяма кошеровидна куполна камера, както и с две предкамери, до които се достига по въздълъг коридор (дромос).
В него е изложена постоянна холографска експозиция, пресъздаваща намерените в гробницата находки. Гробницата е от смесен тип – микейски профил. В нея е имало няколко погребения, включително на владетел от одриското царство –  последното е от средата на III в. пр. Хр., а като необикновен се описва кънтежът в помещението й.
И тази могила, под която е гробницата – градена от риолитен материал с уникални прикрити железни скоби и с оловни запечатки, е отдавнашен мерак на иманярите, макар че трудно биха се справили, ако искат да разкопаят 50 хил. кубика пръст – природното образувание е с диаметър 90 м и с височина 14 м. В района в една линия са наредени още 3-4 могили, които до този момент не са разкопавани.
Скално-култовият комплекс от ХVIII – ХI в. пр. Хр край село Татул в община Момчилград е с праисторически произход и на негова територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници в България – саркофаг с форма на пресечена пирамида. Той е без аналог сред регистрираните мегалитни паметници, познати на археолозите в България и по света.

Това го прави най-добре запазеният храмов комплекс, изсечен в монолитен къс скала. Подобно и на други обекти от този род, и този е частен, като в почивните дни не се предлага беседа, но за сметка на това има възможност да се закупят книги и сувенири, свързани с комплекса. Първите проучвания са от преди близо 50 години. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на „Мегалитите в Тракия“ и е описан като „скална гробница“. В 1975-1976 г. археологът Иван Балкански с публикация за паметника го характеризира като „тракийско светилище“.
Златоград е родопското бижу и е от примерите как малко населено място може да придобие слава, привличайки с уюта си туристи от всички краища на България, а и от чужбина. Иначе как ще се сетим ние, живеещите в „най-северния север“, да намерим пътя до най-южния град на страната.
Градът, сведения за когото има от XVIII в., се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в т.нар. златна плоча – музикално послание от Земята към далечния космос, в автоматичния космически апарат „Вояджър“ („Пътешественик“), търсещ повече от 40 години разум във Вселената.
На плочата и на нейната изпълнителка Валя Балканска е отделена цяла стая в един от музеите в етнографския комплекс – една мащабна частна инициатива, както пише в Уикипедия, „превърнала градчето в средище на стари традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и с кръглите комини.
Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград – някога център на рудодобива, включително с миньори от Североизточна България, понастоящем са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника, както и 9 работилници.“
Сред тях са възстановки на килийно и на взаимно училище, музейна сбирка на съобщенията с 300 единици, етнографски и просветен музеи, заведения за хранене в народен стил и др. Истинска перла в короната на градеца е новият музей със силно воеводско присъствие в него в името на прослава на Дельо войвода,  борец срещу насилственото ислямизиране на родопските българи.  
В чест на воеводата от 2001 г. насам във втората половина на м. септември се провеждат Дельови празници. Изложен е и калъп за леене на куршуми – смята се, че именно в него е отлят сребърният куршум, с който той е убит.
Експозицията е в чест и на събратята му Ангел, Вълчан, Индже, Момчил..., представяща богата колекция от оръжия от XVII- XIX в., вкл. пушка бойлия, наричана „снайпер на XIX в.“, тъй като е с много дълга цев за поразяване на цел на  около 300 м разстояние.
Част от сбирката е и италианска пушка с вградена в приклада й италианска лира – спомен за велики битки от времето на Гарибалди, в чието въстание е участвал и друг непреходен символ на борбата за свобода на Родопите – капитан Петко Войвода.
Няколко думи и за къща за гости „Родопско кътче“ в намиращото се на 11 км от Златоград село Аламовци, в което някога е имало и гранична застава. От проучването на собственика му – предприемчив родопчанин, използвал европейски средства, за да създаде уютния временен дом за незнайни туристи, разбираме, че 37% от посетителите идват по тези краища заради красотата на природата, в съчетание с дегустация на типични родопски ястия като млин, пататник, млечни произведения от домашен произход. А, ако в компанията или специално за нея се намери кой да изпълни и някоя хубава родопска песен, то тогава може и да се гръмне с пищов от стари времена, за да се напомни за трепетно минало.
Макар че в днешни времена е друго да чуеш рано сутрин или късно вечер необикновения звън на чанове - цената на колекция от различните екземпляри от които може да достигне внушителната сума от 5 000 лв. Природата, гостоприемството, кухнята са трите кита – т.е. основи, превърнали Родопите в №1 в категорията „селски туризъм“ у нас, макар да са едва на трето място – след Рила и Пирин, по брой туристи в планините.
Любопитна подробност е, че Златоград има изписана визия, озаглавена „Златоград – възможност и за мен“, а резултатът е увеличен брой на прекарващите поне уикенди в района. Сигурно се увеличават и още, когато се провежда събития като „Балканска скара“, „Един пазарен ден“, „На гости на бяло сладко в Златоград“ и др.
Родопите са и мястото в България, където можеш да срещнеш най-работливите хора, които съдбата не е дарила с терен за познатия за българина поминък, свързан със селското стопанство. Изключвам животновъдството, което – за отбелязване, е живо в този район.
Мила картина е да наблюдаваш как малка женица се е превела над няколко корена домати, боб, чесън, защото само за толкова има място на „тераската“ от планински чернозем. Не са големи и масивите от тютюн, поливан с помощта на дълги връзки от маркучи, за да се подпомогне семейният бюджет. Като отглас от годините на истинския комшулук от време оно остава споменът за провикванията между намиращите се по височинките къщи – публично провеждан разговор с напевно наречие и нехарактерна за големия град душевност.
До нови срещи с Родопите – една възможност за нас,  добруджанци, а и за всички българи, да прекосим цялата страна на шир и длъж, за да минем през проходи, низини, планински масиви. По този начин да се убедим, че живеем в страна с разнообразна и красива природа – все още запазена, но която не познаваме достатъчно. За да я обикнем веднъж и завинаги, разказвайки с умиление и с упование за нея на всички, които търсят спомена за бащината стряха и за майчината ласка, за да го скътат в сърцето си като нещо безценно и вечно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар