www.marica.bg

24-годишният Йордан Марков е сред младите лица на българската естрада. Роден е в Силистра, завършил е  Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. д-р Стефка Оникян в специалност "Поп и джаз пеене". С музика се занимава от много години, но професионално от 7 г. Първият му албум се нарича „Живот на кръстопът“. Пее на български. Негова запазена марка са мелодичните песни, заради което го наричат новия Веселин Маринов. Работил е с най-известните български композитори и поети, сред които Тончо Русев, Евтим Евтимов, Стефан Димитров. Печелил е музикални конкурси в Русия, Казахстан, Беларус.  


На 7 юни  Йордан Марков и група "Тоника Домини"представиха на пловдивчани  концерта спектакъл „Любов и приятелство” в лятно кино ”Орфей”. 


- Защо избрахте „Любов и приятелство” като мото на концерта? 


- С "Тоника Домини" искаме да върнем публиката към вечните неща. Пеем за общочовешките ценности - любов, приятелство, семейство, родина. В първата част на концерта пея аз, във втората - те, а накрая завършваме с няколко общи песни. С китара, което дава възможност и на публиката да пее... чудесно шоу с изненади за публиката - подаръци. 


- Имате ли песен, към която сте особено пристрастен? 


- Всяка от моите песни съм усетил, всяка е създадена по реална история. Всяка песен е част от израстването ми, но нямам най-любима песен. Мога да кажа кои песни най-много се харесват на публиката, кои се превръщат в моя визитна картичка - такава например е „Шапка ти свалям, любов!” на  композитора Тончо Русев и поета Евтим Евтимов, с която спечелихме наградата на публиката на 20-ото издание на фестивала „Пирин фолк”. За огромно съжаление и двамата колоси на българската музика и слово вече не са сред живите. 


- Какво дава на млада звезда като вас сътрудничеството с легендите от "Тоника Домини"? 


- Работата ми с тях е огромен урок, безценен опит, който получих като подарък.  Да работиш с музиканти като Ева, Краси, Вили е истинска школа. Няма къде другаде да се докоснеш до невероятния професионализъм на такива хора, да чуеш историите за началото на техния път. Краси Гюлмезов е един от големите български композитори. През 2017 г. издадохме албум „Живот на кръстопът”, представихме го в големите градове на страната. Засякохме се с Краси и Вили, усетихме, че моята и тяхната музика се допълва, харесва се от публиката. Затова тази година тръгнахме заедно на турне.  


На тези концерти наистина човек може да се откъсне от забързания живот. И песните на „Тоника”, и моите са с мелодично-шлагерно звучене. След всеки наш концерт хората ни признават, че са забравили проблемите си.  Аз съм щастлив човек - имал съм възможност да работя с най-големите имена в естрадно-шлагерния стил. Твърдя, че съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна мелодична  шлагерна песен.  


- Излиза, че шлагерът не е демоде?  


- Не е, разбира се. Колкото някои да се опитват да обявяват мелодичната музика за старомодна, това не е вярно. При всякакви поводи, при събирания по лични поводи, неизбежно присъстват естрадните шлагери, хитове като „Телефонна любов”, „Обещай ми любов”. Залите на всички изпълнители на мелодична музика са пълни. Залите на нашите концерти са препълнени. Все повече млади хора се обръщат към този вид музика и култура - явно тя ги връща  към красивото, доброто. 


В нашите песни всеки слушател може да открие себе си - една истинска любовна история, тъжна история за раздяла, история за майката, за приятелството. Явно има глад за истинските ценните, чистите неща в нашия живот.   


- Имате много награди. Коя цените най-много?  


- Всяка е помогнала за моето израстване.  Но една за мен е знакова. През 2012 г. участвах в престижен конкурс в Москва, където получих най-голямата награда заедно с покана лично от ректора да  продължа образованието си в Руската държавна консерватория. Отказах, защото искам да съм в България, да пея българска музика. 


Избрах да уча поп и джаз в Музикалната академия в София. Това е моят път, това е музиката, която искам да правя. Важно е човек да се чувства на мястото си, да прави всичко с удовлетворение. Публиката усеща, когато си истински. 


- Това ли е ключът към сърцето на публиката?  


-  Да си искрен и да се раздаваш. Няма как да се опише радостта в очите на хората от това, че си направил деня им незабравим  празник.  Невероятно зареждащо е да видиш хора, които те харесват, които откриват себе си чрез музиката ти.


Всеотдайност, труд, постоянство са моята формула за успех.  Важно е и това, че целият ми досегашен живот е отдаден само на музиката, на пеенето, на концертите. Очаквам тази година да са 20-30. Готвим клип на нова песен. Не трябва да спираш, да вървиш напред. Някои колеги пробват песни в различни стилове, но това ги лишава от идентичност. Не можеш да се харесаш на всеки, а не е  и нужно. За всеки стил музика има слушатели.


- Старата мъдрост обаче гласи, че музикант къща не храни. Не ви ли е идвало да се откажете в най-трудни моменти?  


- С каквото и да се занимаваш, трудностите са много, а битките - неизбежни. За съжаление борбеността  рядко се среща при младите хора. Аз също съм млад, но по-рано съм получил важни уроци и доста шамари. Имал съм  моменти на отчаяние, разбира се, неслучайно първият ми албум се нарича „Живот на кръстопът”. Имал съм трудности и съмнения, но моята сфера е музиката. 


- Най-важният урок, който научихте от вашия педагог проф. Стефка Оникян, която е пловдивчанка? 


- Изключително добър човек. Тя много се радва на моята борбеност. Наясно съм, че за успеха не е достатъчно само да си имал отличен преподавател. Тя обаче ме научи на постоянство, на уважение към публиката, лоялността към хората, с които работиш. Проф. Оникян ми е помагала да преодолявам различни професионални препятствия.  Тя ме научи правилно да дишам, да артикулирам, което е изключително важно при пеенето. На нея дължа умението да пея дълги фрази.   


Приела ни е като свои деца, винаги е готова да помогне. Благодарение на нея участвахме в джаз феста в Банско - много престижна сцена. БНТ засне концерт на нашия клас в консерваторията с песни на Стефан Димитров - това е един от най-успешните ни проекти.      


- Какво най-силно пречи на младите таланти не само да блеснат като фойерверк, а да направят певческа кариера?


- Егото и прекаленото самочувствие пречи и става причина доста таланти да залязват скоро след като са изгрели. Смятам риалити форматите за изключително вредни. Според мен трябва да ги забранят, защото създават грешна представа за много от изпълнителите. За три месеца влизаш в розова мечта, която свършва и оставаш да се бориш сам. 


За съжаление повечето участници не успяват да използват инерцията. А вече се чувстват звезди. Но интересът на публиката е привлечен от нов формат, после друг. На сцената излизат  нови таланти и старите остават забравени. 


Вие помните ли например кой спечели втория сезон на „Гласът на България” или третия на "Х Фактор"? Никой не ги помни, това е истината. Много хора имат талант, но малцина умеят да го използват. А и у нас няма истински мениджъри, които да помагат на младите звезди. Повечето гледат собствения си интерес, вземат големия процент от хонорарите. 


- Как се спасявате от звездоманията? 


- Важно е човек да знае какви са му целите. Тръгнал съм от малкия град, следвам целите си, въпреки трудностите. Преодолял съм обиди, пренебрежения, животът не е само розов. Това, че те познават от сцената, не те прави необикновен или велик. Израснал съм в патриархално семейство. В малките градове ценностите, моралът са се запазили. Възпитан съм да съм стъпил на земята, да не се главозамайвам. Това също е част от успеха. 


- Виждате ли се на Евровизия? 


- Конкурсът трябва да показва характерността на звученето на дадена страна. Трябва да е характерна песен, с фолклорни мотиви, каквато беше „Вода” на Елица и Стунджи, с която спечелихме четвърто място. Но конкурсът е доста  повлиян от геополитиката.  Преди време се виждах на Евровизия, но напоследък - по-скоро не. 14-ото място тази година обаче безспорно е обидно. За съжаление и в музиката има шуробаджанащина, която явно е в кръвта ни. 


- Какво ви дразни?


- Негативното владее новините, всеки търси скандала. Надявам се да дойде време, когато добрата, а не лошата новина да стане търсената новина. Като показваш само негативното, омразата се насажда у хората. Както облагородява и доброто, когато го показваш. 


- Мечтаете ли за Грами?  


- Реалист съм. Не мога да се нарека успял - в момента, в който човек каже това, тръгва надолу. Не забравям откъде съм тръгнал, през какви трудности съм минал. Мечтая да съм здрав, да продължавам да пея, да пътувам с екип -  това са сбъднатите ми детски сънища. Мечтая публиката да откриват себе си в посланията на стиховете. Не мечтая за световно турне - изпълнявам само българска музика, само на български. 
- Няма ли да напишете песен за Пловдив? 

- Идеята е много добра, а изкушението за мен - голямо предизвикателство. Пловдив ми е на сърцето, в него има магия.  В детските ми години с цялото семейство идвахме по два пъти годишно на пролетния и на есенния панаири. Имам тук приятели, колеги, сред които най-добрият радиоводещ Тома Спространов. Сигурно е време да върна жеста на града.