четвъртък, 14 юни 2018 г.

Голям празник за Международния ден на река Дунав в Силистра




На 29 юни за 15-а поредна година страните по поречието на реката ще отбележат Международния ден на река Дунав, преминаваща през 10 държави, между които и Република България. Специалният ден цели да привлече общественото внимание към значението на реката за регионите и за устойчивото използване на нейните води. Като символ на подкрепа в страните по поречието на втората по дължина река в Европа се организират множество фестивали и инициативи за опазването ѝ. 

Програмата в Силистра - изцяло в Дунавски парк, започва на 23 юни от 19 ч.  с "Парти с музика от всички времена" с DJ Миро Петров. В навечерието - на 28 юни от 19 ч.  е концертът за соул музика "Край реката“ с участието на Яна Янова-Катур - вокал, Джаред Катур - китара, Пол Бракенс - бас китара, и Пиеро Епифания - перкусии.

В самия ден - 29 юни, 10 ч.,„Зумба на брега на Дунав“ с Нели Йорданова, вечерта от 17  ч. - „Музика в парка“ – концерт на Градски духов оркестър. 

Празникът на общината ще прелее край Втори шадраван с програмата, също посветена на река Дунав, организирана от общинската организация на ПП ГЕРБ. Тя включва конкурс за рисунки, състезание с лодки, викторина, "кораб с послания" и др. изненади, вкл. гост изпълнители от различни културни институции в Силистра.

Дунав е втората по дължина река в Европа (след Волга) и е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира в планината Шварцвалд в южната част на Германия и достига след 2 852 км  до Черно море, в което се влива чрез делта (4 300 км²), разположена в Румъния и Украйна. 

За разлика от повечето други реки, при Дунав е прието километрите да се отчитат от устието към извора, като за начална точка е приет фарът на Сулина при вливането в Черно море. По тази причина приетата дължина на реката не включва главния ръкав на делтата, както и река Брег, първоизточник на Дунав. Водосборният басейн на Дунав има площ от 802 266 км².

Притоците на Дунав, вливащи се от територията на България, са относително малки. Повечето от тях водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави най-големият приток Искър, който извира от планината Рила и пресича Стара планина през Искърския пролом.

Любопитно е, че близо до Имендинген Дунав пресъхва почти напълно, тъй като водите на реката попиват в почвата, преминават през подземни пещерни реки и се вливат на 14 километра оттам в Ахтопф, подхранвайки езерото Констанц, а оттам – отново Рейн. Тази местност се нарича „изчезването на Дунав“. При много ниски води тук Дунав пресъхва изцяло и реката се подхранва само от потоците Крехенбах и Елта. За да се предотврати това е изграден изкуствен тунел, пренасящ водите на реката през тази зона.


Планът от 1900 г. за свързване на Дунав с Адриатическо море на инженера Карл Вагенфюрер[6]
Най-ранните достоверни сведения за Дунав се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк Херодот през 5 в. пр.н.е. - река Истър (древногръцкото название на Дунав) започва в земята на келтите край град Пирен и пресича Европа по средата. През 105 г. император Траян построява първия каменен мост през Дунав.

Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През 3 в. Дунав е северна граница на Римската империя, а крепостите, построени на бреговете ѝ, служат за защита срещу нападенията на готи, хуни и славяни.

По-късно Дунав е път за достъп до Константинопол. Кръстоносците я ползват при походите си до Светите места. През Средновековието реката улеснява нахлуването на турците в Централна Европа.

Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през 18 в. при Мария Тереза - императрица на Австрия, която сформира звено, регулиращо плаването по реката. Век по-късно вече Дунав е важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров.

През 1830 г. англичанинът Андрю предприема превоз на пътници от Австрия до Сърбия с параход. През лятото на 1834 г. е открита параходна служба и е установена редовна връзка между Унгария, Сърбия, Влахия и България. През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова.

С подписването на Парижкия договор през 1856 г. и на Версайския договор през 1919 г. договор се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави (в момента 10 , а това са страни като ГерманияАвстрияСловакияУнгарияХърватияСърбияБългарияРумънияМолдова и Украйна).

След изграждането на канала Рейн - Майн - Дунав в Германия през 1991 г. реката става част от трансевропейски воден път от най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море и Сулина на Черно море с обща дължина от 3 500 км. Най големите градове по реката, вкл. столици на 4 страни - Австрия, Сърбия, Унгария и Словакия, са както следва:ГерманияЕхинген, Улм, Гюнцбург, Донаувьорт, Инголщат, Регенсбург, Пасау;
Австрия – ЛинцКремс, Виена; 
Словакия – БратиславаКомарно;
Унгария – ГьорКомаромЕстергомВац, Будапеща, Дунауйварош (побратим на Силистра)ПакшМохач
Хърватия ВуковарИлок;  
Молдова – Джурджулещ
Украйна – РениИзмаил

Във връзка с река Дунав в десетте страни има над 20 национални парка и резервата, от които 3 са в България, а два от тях в област Силистра - Природен парк "Персина", Защитена местност "Калимок-Бръшлен" и Биосферен парк "Сребърна".

Няма коментари:

Публикуване на коментар