сряда, 27 юни 2018 г.

Паметникът на добруджанските революционери в Силистра влезе в режим на ремонт


Паметникът на добруджанските революционери, намиращ се в центъра на Силистра, влезе в режим на ремонт 60 години след изграждането му, съобщиха от общината. Закупени са 8 кв. м. черен гранит за ремонта на падналите и повредени плочи. Очаква се ремонтът да продължи около десет работни дни, стига времето да позволи. Подобен бе правен и преди няколко години, пак във връзка с паднали плочи.

До края на този месец той ще бъде ремонтиран със средства от Бюджета на Община Силистра. Предстои да бъдат подменени падналите плочи, предстои изписване на имената на добруджанските революционери със златни букви и ще бъдат ремонтирани всички части, по които времето е оставило следи.

На 5 януари 2018 г. бе направен оглед на паметника на площад "Свобода" с цел ремонт на отлепящите се плочи. Кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов определи комисия в състав: инж.Тихомир Борачев - зам.-кмет,  архитекти Антонина Огнева - тогава, и Марин Неделчев от дирекция "Устройство на територията", както и Валери Марков - експертно лице, да установят нарушенията по целостта в основата на паметника. 

По повод историята на паметника, който се извисява в центъра на града, в профила на Арт Силистра във Фейсбук, както и в сайта Стара Силистра пише, че Георги Коцев и Павел Метеоров са автори на паметника, открит официално през месец май 1958 г. Двамата изработват ликовете на Дочо Михайлов, Димитър Дончев - Доктора и на д-р Петър Вичев. Автор на архитектурната част на монумента е арх. Иван Найденов. 

Архив ВЕРСИНАЖ:  Беше 1990 г. Лятно време. Художникът Красимир Обретенов - през последните години живее в Германия, се готвеше или вече бе осъществил изложбата си в ХГ, при откриването на която почерпи народа със 7 печени дунавски скумрии и с една гъдулкова мелодия на живо, която още помня като настроение. 

Вървим по централната улица на Силистра, тогава още Георги Димитров, сега Симеон Велики, той – тогава учител по изобразително изкуство, и разказва за „творческите си намерения”, и изведнъж заявява: „А бе, защо не боядисам паметника на Дочо Михайлов с темперни бои – да оживее, после с вода от маркуч
а ще го измия?” 

Говореше на мен, като че ли ми искаше разрешение, каквото на практика не мога да издействам. Но всъщност си казваше на себе си като художник на творец: „Този с ватенката трябва да изглежда като жив: с погледа си, с прическата си, с типичните за времето си (б.а.-20-те години на миналия век) дрехи и обуща

Не зная какви бяха съображенията му да иска да оживее символът на добруджанската революционна организация, поборник за свободата на Добруджа от Тутракан до Балчик през Силистра и Добрич в годините "между двете световни войни". Едва ли са били идеологически или исторически. Най-вероятно са били естетически, повлияни от духа на тогавашното ново време”, когато емоцията бушуваше у всеки от нас, ведно с надеждата, че идват със сигурност по-добри времена. 

Години по-късно Дочо все още е там, вече пред „МОЛ-а на Силистра”, а зад него са разкопките от преди 10 века и необикновената Дунавска градина. И само залезът в реката във всеки сезон на годината си позволява да му отправи в гръб своите лъчи на вечен художник, който никога не повтаря картините си. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар