Напоследък в Силистра се изредиха представяния на книги от различни автори, за някои от които подобно събитие е своеобразен прощъпулник пред публиката, интересуваща се от литература. Благодарение на тези форми на общуване навлязохме в света на етнолога д-р Йордан Касабов, за да си припомним за делото на богомилите; за пореден път разбрахме, че пожарникарят по професия Иван Колев може да ни изненадва с нови и нови послания; бяхме заедно с несъгласните думи от втората част на едноименната книга на нашия съгражданин дисидента Димитър Бочев.
В един от първите юнски дни своя дебют направи и живеещият в САЩ силистренец Румен Чернев - възпитаник на ВМУ във Варна, живял и работил дължи години в крайдунавския град. За да отиде след 52-ата си годишна възраст в Америка при дъщерите си, където битува като учител (Mr. T), разказващ за родния си град и за България на всички свои ученици. („На всяка първа среща с моите ученици споделям, че съм българин – за кирилицата и за нашето културно наследство, за България”).
 |
| Отляво надясно: доц. д-р Лебедова, г-н Чернев, г-жа Лечева, сн. АРТ Силистра, Фейсбук |
В своя профил във Фейсбук Цветана Игнатова отбеляза: „С неговата подкрепа в комплекс „Златна Добруджа” се разви и институционализира инициативата „Петък, 15 часа” на Гилдията на силистренските журналисти (1996-2001). В този период той учреди наградите „Браво”, давани от името на журналистите на силистренски лекари с принос за спасяване на човешки живот; изгради и М/к „Браво” – истинско плавателно бижу, порило водите на по река Дунав в акваторията на Силистра” (бел. автора - днес то разкарва туристи в Черно море някъде на юг в България).
 |
| Румен Чернев, интервю в Радио Силистра |
И ето - пред нас е книгата му с разкази, носеща непретенциозното, но в същото време и предизвикващо интерес заглавие „Нищо съществено” (издание на печатница „Ковачев” Силистра). И след като я прочетеш на един дъх се убеждаваш, че в крайна сметка в живота най-важна и най-свидна е...червената лачена чанта на мама (по думите на проф. дин Георги Атанасов), забравена някъде там..., за да съхрани избелели от времето, но свидни свидетелства за семейни спомени.
Книгата е финансирана от автора. Всеки читател, който пожелае и има възможност, може да дари средства по посочена банкова сметка за благотворителност с адресат Община Силистра. Всички присъстващи, пожелали книгата, я получиха с автограф. Поздравления бяха поднесени от името на областния управител Ивелин Статев, по чиято заръка авторът получи екземпляр на книгата - трилогия „Прокудени” на силистренката Момка Чумпилева, посветена на съдбата на добруджанци в периода 1916-1940 г.; от кмета на общината д-р Юлиян Найденов и от Регионална библиотека „Партений Павлович” Силистра, чието дело е и мултимедийната презентация. Музикални интерпретации предложи Светлозар Христов.
Пред близо 100 силистренци - повечето от които негови приятели от десетилетията назад, авторът сподели: „Много години поред съм си представял, че един ден, към края, ще седна и ще напиша на децата си всичко за моя живот, без да спестявам каквито и да е подробности, пълната и цялата истина за мен. Колкото се приближавам към този край, все повече се разколебавам и разубеждавам. Няма да ми стигнат силите – моралните и физическите, нито времето, нито времето на децата. Ориентирах се към фрагменти, които все пак ще ме представят, пък и нали заедно сме го живели този живот, познават ме. Така се стигна до тази книга”.
В духа на традицията при подобни събития аудиторията изслуша 15-минутно експозе - анализ, предложено от доц. д-р Румяна Лебедова – преподавател във Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев”. Актрисата Стефани (Стефка) Лечева, родом от Алфатар, дълги години играла на сцените на театрите в Силистра и Шумен, прочете няколко разказа от сборника за сведение на присъстващите, все още не отпили от омаята на творбите в сборника.
Доц. Лебедова: „Сборникът „Нищо съществено“ е първата литературна изява на Румен Чернев. В основата му е автобиографичното начало – и в уводните, и в заключителните думи авторът поставя акцент върху това, че написаното е върху лични преживявания. В кратките разкази са въплътени неговите прозрения и откровения за най-същественото в живота.
Повторно оживените чрез литературния разказ житейски истории пораждат асоциация с тезата на Сенека: „Животът е дълъг, ако е пълен…“. Нека го измерваме с постъпки, а не с време. Но това, с което впечатляват, е по-различният ракурс към избистряне смисъла на живота – авторът сякаш ни приканва да го измерваме не просто със събитията, а с отношението си към тях.
Преживяването, породено от тях, е значимо. Последиците от тях са онова, което пише книгата на живота ни. Свързваща нишка между отделните разкази е философско-психологическият проблем за идентичността. И понеже преди залез сенките стават дълги и ни напомнят, че всичко е преходно и сме за кратко на тази земя, правейки житейска равносметка, търсим нещата, които могат да бъдат неподвластни на времето и в този смисъл – спасителни за тези, които ни обичат.
Създадени с намерението да разкаже на децата си „пълната истина за себе си“, те се превръщат в история за духовното съзряване, за пътищата, хората и превратностите, водещи до знание за всичко онова, което прави корените на идентичността дълбоки и жилави.
Животът е представен като трансцендентно (бел. автора - онова, което е отвъд познатото, представеното или изпитаното) уравнение. Понякога е необяснимо въздействието на определени хора върху съдбата ти, понякога си пред задачи, за които няма зададена формула и решението е неизвестно. Ключът за успеха е в куража и постоянството, с които да правиш опити. За всеки те са различни – като същност и като брой.
Натрупаният опит - осмислен, преживян и изстрадан – това е плодът на човешкото усилие да бъдат намерени отговорите на екзистенциалните въпроси. И всеки в определен период от живота си е пред своето трансцендентно уравнение – в което трябва да бъдат съотнесени нещата, отиващи си заедно с човека, и другите, които ще останат след него. Особено онези, които не могат „да се видят и пипнат“.
Има нещо предопределено в нишките на живота, осъществяващи връзките между хората – тези, на които е отредено да се разпознаят и да се учат един друг. В корпуса разкази, вдъхновени от учителската практика на автора, без излишна сантименталност и с психологическа достоверност са пресъздадени ситуации, в които зад импулсивността, амбицията, тъгата или гнева винаги проблясват благодарност и справедливост. Дори когато са въплътени в неочаквани прояви.
Тази своеобразна обратна перспектива, представяща отношенията учител -ученик („Уроците на моите ученици“) придава дълбочина на повествованието и го насища с топлота и реализъм на изображението.
Книгата е посветена на благородна кауза – благотворителността. Сякаш за да докаже, че доброто, което си срещнал в живота си, може не просто да те изпълни с благодарност – то трябва да се съхрани и нещо повече – да се умножи чрез споделянето“.
Доц. Лебедова: „Сборникът „Нищо съществено“ е първата литературна изява на Румен Чернев. В основата му е автобиографичното начало – и в уводните, и в заключителните думи авторът поставя акцент върху това, че написаното е върху лични преживявания. В кратките разкази са въплътени неговите прозрения и откровения за най-същественото в живота.Повторно оживените чрез литературния разказ житейски истории пораждат асоциация с тезата на Сенека: „Животът е дълъг, ако е пълен…“. Нека го измерваме с постъпки, а не с време. Но това, с което впечатляват, е по-различният ракурс към избистряне смисъла на живота – авторът сякаш ни приканва да го измерваме не просто със събитията, а с отношението си към тях.
Преживяването, породено от тях, е значимо. Последиците от тях са онова, което пише книгата на живота ни. Свързваща нишка между отделните разкази е философско-психологическият проблем за идентичността. И понеже преди залез сенките стават дълги и ни напомнят, че всичко е преходно и сме за кратко на тази земя, правейки житейска равносметка, търсим нещата, които могат да бъдат неподвластни на времето и в този смисъл – спасителни за тези, които ни обичат.
Създадени с намерението да разкаже на децата си „пълната истина за себе си“, те се превръщат в история за духовното съзряване, за пътищата, хората и превратностите, водещи до знание за всичко онова, което прави корените на идентичността дълбоки и жилави.
Животът е представен като трансцендентно (бел. автора - онова, което е отвъд познатото, представеното или изпитаното) уравнение. Понякога е необяснимо въздействието на определени хора върху съдбата ти, понякога си пред задачи, за които няма зададена формула и решението е неизвестно. Ключът за успеха е в куража и постоянството, с които да правиш опити. За всеки те са различни – като същност и като брой.
Натрупаният опит - осмислен, преживян и изстрадан – това е плодът на човешкото усилие да бъдат намерени отговорите на екзистенциалните въпроси. И всеки в определен период от живота си е пред своето трансцендентно уравнение – в което трябва да бъдат съотнесени нещата, отиващи си заедно с човека, и другите, които ще останат след него. Особено онези, които не могат „да се видят и пипнат“.
Има нещо предопределено в нишките на живота, осъществяващи връзките между хората – тези, на които е отредено да се разпознаят и да се учат един друг. В корпуса разкази, вдъхновени от учителската практика на автора, без излишна сантименталност и с психологическа достоверност са пресъздадени ситуации, в които зад импулсивността, амбицията, тъгата или гнева винаги проблясват благодарност и справедливост. Дори когато са въплътени в неочаквани прояви.
Тази своеобразна обратна перспектива, представяща отношенията учител -ученик („Уроците на моите ученици“) придава дълбочина на повествованието и го насища с топлота и реализъм на изображението.
Книгата е посветена на благородна кауза – благотворителността. Сякаш за да докаже, че доброто, което си срещнал в живота си, може не просто да те изпълни с благодарност – то трябва да се съхрани и нещо повече – да се умножи чрез споделянето“.
И, както отново г-жа Игнатова отбелязва: „Седем фута под кила и пълен напред на книгата на Румен Чернев!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар