вторник, 19 юни 2018 г.

В Силистра филоложката Снежанка Генчева представя нова книга на историческа основа

На 21 юни в четвъртък от 17.30 часа в Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра ще бъде представена книгата за йоанитите. Повод за това е празникът Рождество на св. Йоан Кръстител, както и датата 23 юни, когато се случва най-страшната битка от Великата обсада на Малта. Очаквайте разказ за един от мъжете, наречени или избрали да се нарекат Йоан - наследник на българската царска династия и малтийски рицар. Книгата се основава на хиляди документи и други писмени свидетелства, на множество артефакти от миналото и настоящето, както и на 737 фолклорни текста, публикувани през последните три века.
Уикипедия. Хоспиталиери (на френскиOrdre des Hospitaliers, на малтийскиOrdni ta’ San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta).
Организацията им представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи начело с брат Жерар през 1099 г., съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Названието „хоспиталиери“ произлиза от лат. hospitale – гостоприемен; hospital – болница, лечебница. Най-ранното наименование на ордена е „Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani“. Орденът поддържа и досега болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III съответно през 1113 и 1153 г.

Архив ВЕРСИНАЖ. През м. февруари 2014 г. бе представянето на подобна книга от Снежанка Генчева - „ЦАР ШИШМАН и ДАН ВОЙВОДА – 23.09.1386“, наречена „изследователски проекти 2013“. Авторката е от Силистра, възпитаник е на филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и на Кръжока по фолклор на проф. Анчо Калоянов. Топ фолклористът, сам автор на няколко книги с фолклористична, митологична и литературна тематика, е сред петимата академични преподаватели, изказали се с уважение към труда на Генчева. С него тя надниква зад думите в песните и зад изображенията в паметните знаци, за да разкрие една „голяма средновековна тайна“.
В предварителната покана за представяне на книгата намираме следния есе-текст: „Когато двама велики мъже  делят мегдан, по-голям от целия свят – едно сърце...Когато една глава се разделя с короната си, а едно тяло – с главата си...Когато за това се пеят  стотици песни векове наред  от морето, наричано Адриатическо,  до степите на Южна Русия...Холивуд може само да точи лиги и да премлясква гладно за тяхната история. А вие – да я „видите“ сега!“ С продължението с елементи на анотация: „Тази книга започва с „Любов”  и завършва с „Дай покой на душите им, Господи!”. В нея присъстват Малкият принц и Хубавата Елена, както и добруджанският мъжки ръченик с шиници. В книгата има място за „шифъра на патриарх Евтимий“, водещ до уникалните портрети на последния българин, приеман като цар и самодържец. И на всички, които по силата на кръвта имат към онзи момент законни права върху короната“.
В поканата за представяне на книгата с участието на археолога от РИМ – Силистра Георги Атанасов, доктор по християнска история, също автор на научни и популярни произведения, се казва: „В книгата вобем от 816 страници на популярен и достъпен език е представен резултатът от многогодишно изследване, започнало с въпроса защо българските народни песни възпяват цар Шишман и величаят Дан войвода. Търсенето на отговори на въпросите разкрива „една голяма средновековна тайна“. Освен известната от българската историческа литература фактология по темата, авторката ползва оригинални влашки паметници и документи, както и археологически находки от ХІV век, открити на територията на република Румъния, вкл. проучвания и публикации на румънски учени.
В детайли са анализирани 452 народни песни, записани в географския ареал от Адриатическо море до Южна Русия и издавани  през последните три века. Заради трудния достъп до много от тях 297 песни са включени в приложението. Тeкстът е илюстриран с много снимки, таблици, схеми и диаграми. Уникално е представеното за пръв път тук стенописно изображение на последния български владетел – Шишман, приеман като цар и самодържец на българите, както и на всички, които по силата на кръвта имат към онзи момент  права върху короната“.   
Книгата е ориентирана към широк кръг читатели – ученици, студенти, работещи, пенсионери. Но заради преобръщащите представите ни за българската история в края на ХІV век резултати под линия са дадени отпратки към изворите и научните публикации, върху които стъпва това увлекателно издирване.
„Изглежда почти невероятно, но Регионална библиотека „Партений Павлович“ разполага с богат фонд, който любезно ми предоставен за моето изследване, така както съм ползвала фондовете на библиотеките в Пловдив, София (Националната библиотека), Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и др., поради което те на практика са почти съавтори на книгата“, заяви при представянето Снежанка Генчева.
„Като историк съм впечатлен  от труда на авторката, която е филолог, тъй като е тръгнала по една нова линия и траектория във връзка със събития и исторически герои, образи и личности от 14 в., за които тя ще говори на 7 март в предаването „Час по България“ на телевизия СКАТ, чийто водещ е проф. Пламен Павлов“, каза във встъпителните си думи при представянето на книгата Георги Атанасов. Той не скри от аудиторията, че именно това столетие век е сред най-изследваните. Тогава  България влиза в орбитата на европейското всекидневие.
Според учения, защитил професорски докторат, „търновката Мария, съпругата на цар Шишман, е като Хубавата Елена в историята на древна Гърция“, по повод „историята“ й с Дан войвода, който е кръстник на детето й. Става дума за хубава любовна драма с много последствия, която липсва в румънските исторически извори, както и в официалната българска история. „Тази драма е заметена под чергите на история, които днес Генчева отмита, а навремето е отекнала в цялото балканско културологично пространство; подобни истории има като рицарски романси, за които са останали свидетелства в замъците ; за съжаление у нас имаме от XIV в. някаква степен запазени само 4 средновекивни центъра, докато на Запад има градове с цели квартали от XI-XIIв.“, пояснява проф. Атанасов. Ефектът с елементи на изненада бил в няколко пункта: намерени са отговори на въпроси, търсени от десетилетия, вкл. и за смъртта на Дан войвода (Дан I), за която има „приписка от три реда“. И всичко това е благодарение на фолклористичен структурален анализ. В песните е потърсена т.нар. археологическа структура, анализът е по теми, действия и детайли, вкл. и на основата на артефакти. Пак според специалистите „песните са хлъзгава територия, защото е необходима огромна маса от съвпадения“, но авторката се е справила с тази „опасност“. За песента обаче синур няма, както казва народът, поради което тя е истинският народен епос.
В Уикипедия четем: Иван Шишман е цар на България от 1371 до 1395 г. Син е на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен. Иван Шишман се жени първо за българката Кира-Мария, която почива през 80-те години на XIV век. За втора съпруга той взема Драгана Хребелянович, дъщеря на сръбския принц Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително Александър Шишман, първороден син, пленен приел исляма под името Искендер и станал управител на Самсун през 1418 г.;Фружин, участвал във въстанията и походите срещу османската власт; имал е син, също наречен Шишман; Фружин  умира в Унгария през 1454 г.; княгиня Кераца Шишманинае дъщеря на Шишман и е посочена в Бориловия синодник“.
Дан I (около 1354 - 23 септември 1386) е владетел на формиращото се Княжество Влахия е  от 1383/85 до 23 септември 1386 г., син е на Раду I и полубрат на Мирча Стари.
Според специалистите, „впечатлява новият подход към личността и образа на Шишман“. Оживява и образът на неговия син Фружин, една забележителна фигура и предвид факта, че е освободил Силистра за няколко години през 1425 г. И отново Георги Атанасов: „Фружин е последната инсигния(б.а.- символ или знак на лична власт, статут или пост на представител) на българската държавност.
В заключение – книгата вероятно ще предизвика много спорове в тесните научни среди както сред филолози, така и сред историци, но тя заслужава да бъде притежавана от библиотеките на всички родни специализирани институти, а и в чужбина. Защото „българският XIV в. и знаковите му личности“ заслужават да бъдат коментирани с възможностите на съвременната наука.


Няма коментари:

Публикуване на коментар