Фотоизложба разказва в Силистра за съдбата на българските евреи преди 75 години

В изложбената зала на Държавен архив - Силистра неговият директор Юлия Кюшелиева откри за Международния ден на архивите изложба (9 юни), посветена на събитията от 1941–1943 г., свързани със съдбата на евреите в България. В откриването участваха Ростислав Павлов - секретар на община Силистра; Цветана Цанова - Общински комитет „Васил Левски”; председателят на Клуб на учителите историци и преподавател в СУ „Дръстър” Иван Занов, заедно със свои ученици; Даниела Недялкова - директор на РБ „Партений Павлович”, учителят по история Тодор Николаев, османистът Огнян Георгиев и др. В изложбата постер е посветен на семейства евреи от Силистра. 

По неофициална информация при създаването на държавата Израел за там заминават 80 семейства от крайдунавския град, където един от символите е равинът Елиезер Папо, спасил Силистра от чума през 1828 г. - в момента сред 12-те най-почитани по света религиозни дейци евреи, а специално построен комплекс е обект за поклонение от ортодоксални евреи от цял свят, обикновено за еврейската нова година.

В словото си тя заяви: „Документалната фотоизложба: „1943. Преследване и защита. Съдбата на българските евреи”, предоставена от Държавна агенция „Архиви”, е експонирана по повод 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи от концлагерите на смъртта и разказва за историите на българските „праведници на народите“ на държавата Израел, които заради изключителния им принос за запазване живота на свои съграждани евреи по време на Втората световна война, са обявени за такива от института за Холокоста „Яд Вашем” в Ерусалим. Българските праведници са общо 20 души, като по-известните сред тях са заместник-председателят на тогавашното народно събрание Димитър Пешев, патриарх Кирил и екзарх Стефан. Непоказвани досега документи, снимки, писма разкриват лицата на непознатите спасители и разказват историите на непопулярните, обикновени хора, участвали в спасяването на българските евреи през 1943 г. Главната цел на фотоизложбата е именно да се заговори за тях, като се покажат малките на пръв поглед усилия, които тези хора са направили, но с което са рискували живота си и собственото си удобство в онези времена, за да помогнат на сънародниците си от еврейски произход. Делото им заслужава да бъде помнено и разказано. Ние не знаем почти нищо за повечето от 20-те човека, обявени за праведници. В изложбата е отделено място на първите прояви на омраза и антисемитизъм преди приемането на Закона за защита на нацията. В хронологичен порядък е изведено антиеврейското законодателство в България от 1941 до 1944 г. Чрез документи се проследява развитието на националсоциализма в Г ермания, навлизането му в България и отношението към евреите в България и в Европа. Исторически българският народ е доказал, че е народ, който категорично отхвърля насилието и омразата. Българите са толерантни към хората от друг етнос или изповядващи различна религия. От стотици години насам в българските земи живее еврейска общност, която българският народ възприема като своя неразделна част. Затова, наред с привнесените гласове в подкрепа на антисемитизма, много по-силно са отекнали гласовете на толерантността - това е средата, дала възможност в изключително сложна историческа обстановка, в България да се провежда деликатна и балансирана политика, която в крайна сметка довежда до съхраняването на близо 49 000 човешки живота.  Нещо повече - България издава хиляди транзитни визи на изселващи се в Палестина европейски евреи, небългарски граждани, и с това спасява и техните животи. Днес споменът за стореното е жив и се предава от поколение на поколение като уникално постижение на един достоен народ”. В рамките на деловата част г-жа Кюшелиева връчи грамоти на Мариана Илева – за дарителство - материали, творби и документи на своя баща Илю Станчев - дългогодишен художник, и на д-р Наталия Симеонова от РИМ Силистра – за най-много посещения в архива през изминалата година.