Випуск 1978 на силистренската природо-математическа гимназия проведе седмия си юбилей

В Ресторант "Силистра" навръх Деня на приятелството - 9 юни, седмия си юбилеен сбор проведе Випуск 1978 на ПГ "Климент Охридски" Силистра под надслов "40 години по-късно". За да се превърне в културно, интелигентно и весело парти на сериозни и успели хора - 99 души се явиха на поредната среща след завършването, като първата от тях бе през 1988 г. в ресторанта на комплекс "Орбита", който още веднъж е бил домакин на подобна проява. Другите срещи са били в ресторанта на комплекс "Златна Добруджа", отново в ресторант "България" и на други места в града, вкл. и в някогашната дискотека "Андромеда".
В срещата участваха и учителите: Надежда Сарафова - френски език (присъства за пръв път!), Николай Манолов и Ресмие Наимова (химия), г-жа Кулева (руски език), Иванка Тодорова (БЕЛ), Катя Ангелова (физкултура, легенда на спортове като ски и баскетбол в Силистра), Цонка Иванова - физика, и др.

Ди-джей Венко - тоже възпитаник на Гимназията, но от друг випуск, беше перфектен в избора си на музика, за да разиграе разноликата аудитория на инженери, лекари, учители, служители и представители на други сфери. Резултатът: безброй хора с великолепни водещи като Николинка от "Д", Росен и Виолета от "Е", Надя Цекова от "Ж" и др. Изненадващи и не съвсем певчески таланти грабнаха микрофона, за да станат забележителни запевачи: Галя от "В", Живка от "Д", Катя, Светлин и Христо от "Ж". В ненадминат танцьор на народни хора се превърна Стоян от математиците. С надеждата всичко това да влезе в бъдещ филм на Светла от "Г", както бе запечатано от фотоапарата на Йордан от "Ж".

И още - добра дума по адрес на отсъстващите - учители и съвипускници - някои по волята на Съдбата - завинаги; смях, разговори, фотосесии, обещания за скорошна среща - ако има кой да я организира - по възможност всяка година, пък кой знае може отново да се отзоват на поканата съученици, живеещи далече от родината, като Милена от САЩ, Николинка от Великобритания, Хюсние от Турция, още от Германия, Гърция и от други страни.

А в началото, по традиция бе словото: "Уважаеми учители, скъпи съученици от Випуск 1978 г. на Политехническа гимназия „Климент Охридски“ Силистра, и ето – 40 години след последния училищен звънец сме отново заедно. В името на миналото, за да си обещаем, че ще се срещнем пак след най-много пет години в близкото бъдеще.

За да проверим дали още се радваме на живота като току що пораснали деца. Дали пак се усмихваме на зората като влюбени гълъби. Дали умеем да се радваме на чуждия успех с увереността, че и нас ще ни сполети същата или подобна радост. Дали все така ни е приятно да се виждаме и да се здрависваме, да се питаме кога с думи, къде с поглед – „Как си, приятелю?“.

С надеждата поне някой да отговори с думите от песента на „Тоника“ – „пресичам чужди площади и търся Вас“. А ехото да продължи: „Уви, така стоят нещата, стари мой приятелю, махни с ръка и дай нататък“.

А нататък може да са нови щастливи мигове сред близки и приятели. Може да е самота, предизвикана от Съдбата. Може да са и проблеми от всякакъв род, които трябва да сме готови да посрещнем, за да преодолеем. Повелята на живота това иска от нас – да сме устойчиви и непримирими, прощаващи и предизвикващи прошка, здравоносни и изпълнени с енергия.

Защото отдавна не сме на по 18 години, когато на крилете на безгрижността сме летели над „нещата от живота“. Не сме и на „попрището жизнено в средата“, когато ранната младост все още е близко, а третата възраст е някъде в далечината. Но засега сме в активна позиция и имаме възможност да сме полезни на себе си и на хората, които смятаме, че заслужават нашето внимание и грижа.

Нека споменем всеки, които фактически няма как да присъства  на днешното тържество и да отлеем по капка в негова памет. Мислено да приветстваме и другите, които днес не са сред нас по една или друга причина. Нека си благодарим, че някога сме били част от една общност, все още имаща желание да се събира на поредния юбилей от завършването на средното ни образование.

Нека да поздравим всички, които идват за пръв път на срещите, както и да аплодираме тези, които като истински последни мохикани никога не са пропускали поканите на организаторите – впрочем те също заслужават аплодисменти за положеното усилие в името на колективното събиране ("А" - Велика Димитрова; "Б" - Румяна Манева, "В" - Веселина Милушева, "Г" - Красимира Колева; "Д" - Антоанета Сапунджиева; "Е" - Димитричка; "Ж" - Росица Тодорова).

И накрая – благодарност към нашите учители, приели поканата да споделят миговете на общуване на гимназистите, чийто младежки чар се е съхранил все още с аромата на края на 70-те години на миналия век".