Translate

неделя, 25 септември 2022 г.

С добруджанска носия си тръгна от Силистра тенисистката Мануела Малеева


Олимпийската медалистка по тенис на корт Мануела Малеева е поредният адресат на самодейката Мария Христова (организатор на Група "Добруджа" при НЧ "Доростол" Силистра), след като получи по нейна поръчка добруджанска народна носия.

Тя бе връчена на шампионката от Атанас Христов - сам тенесист, син на носителката на награда за граждански принос към община Силистра, присъдена от ОбС Силистра. Носията си Малеева получи на тържество в ресторант "Дръстър". В допълнение - заедно с друг силистренски фолклорист - танцьора Димитър Богданов, известната тенисистка майка на три деца редовно участва в български прояви в Швейцария, където от години живее.

По подобен начин с подарък - носия от колекцията на г-жа Христова, която е родом от Алфатар, но от 60 години живее в Силистра, е изразявано уважение и към други официални гости на града - общо към 20, дошли по различни поводи от Япония, Русия, Полша, Украйна и други страни. Както и към организатори на големи фестивали в България, в които представители.ите на най-старото в Силистра читалище участват с песни, танци и обичаи.

Блог ВЕРСИНАЖ, Йордан Георгиев

петък, 23 септември 2022 г.

Силистренско сдружение работи по проект към Министерство на правосъдието

Силистренското Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ с председател инж. Христина Георгиева започна работа по проект „Център за консултиране и превенция от домашно насилие“ по линия на финансиране от Министерство на правосъдието, който трябва да бъде реализиран в периода 15 август – 14 октомври 2022 г. Той е в изпълнение на познатата и от предишни години дългосрочна цел за превенция на домашното насилие в област Силистра чрез ефективно прилагане на Закон за защита от домашно насилие чрез Закон за защита от домашно насилие. Заложени са и краткотрайни цели, насочени към успешна работа в помощ на пострадали от домашно насилие, както и с извършителите, включително в резултат на обучения с тях.

В рамките на проекта са предвидени няколко дейности: „Предоставяне на подкрепа на пострадали от домашно насилие“, а това става при заявка на лица, които се заявяват или са насочени от ДСП, РПУ на МВР и др. институции; „Работа по специализирана програма с извършители на домашно насилие“; „Изработка и разпространение на Ръководство за специалисти, работещи с пострадали от домашно насилие“; „Провеждане на обучения за специалисти в помощ на лица, пострадали от домашно насилие“; „Информираност и публичност“ (вкл. рекламни календари за 2023, разпространени сред институции, училища, кметства и др.).

Проектът е свързан с опазването на основни човешки права, с икономическа и социална интеграция на жертви на домашно насилие; превенция на дискриминацията и равенство на половете и пр. В крайна сметка се разчита да се допринесе за подобряване на качеството на човешкия капитал чрез социална реинтеграция и реализация на пострадалите лица. Не на последно място проектът има значение за повишаване на информираността на местните общности за националните и на европейските политики, свързани с противодействие на насилието.

За българите от от Испания до Китай

По източници от интернет, вкл. чрез Фейсбук бихме могли да опишем над 200 народностни групи, свързани с българите от Испания до Китай: Волжки – казански, бесермени, караки, чуваши, башкортостанци и др.; Кавказки - кумики, карачаевци, балкари; Кипчаци - ногайци, карагаши; Себер – сибири; Чатър – кримци; Иджам – караими; Кара – гагаузи; Мардан – каратаи; Дунавски – България; Тохар – Афганистан; Кимер - Южна Турция; Сирия, Ливан; Калаш – Пакистан; Бахли – Индия; Каспи – Азербайджан; държава с име Сила в Корея, от която произлизат японските императори; и в др. в страни от Западна Европа.

Топоними с българско съдържание: Булгарска гора в Южна Франция (и Урал е нарича Булгарска планина, Булгар планина е имало и в Украйна); градове Булгар в Италия, Волжка България, Унгария, Полша, Чехия, Гърция, Сърбия, Иран, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Индия, Китай, Турция (в южната ни съседка – също три планини и шест реки); старото име на р. Иртиш е Булгарска река; Булгарско море е старото име на три морета:Черно, Азовско и Каспийско; най-голямата в Европа река Волга е била Булгар – Идел – Итил, а в Средното Поволжие има над 100 града, села, реки, гори и планини носили, а някои и все още носят, името Булгар; имаме също река Булгарчай в Азербайджан, както и две реки Булгар в Украйна. 

Манифестът за Независимостта на България се пази в кутии, изработени в Силистра



В кутии, изработени с умелите ръце на майстори от силистренската фирма
Анадар Принт, се съдържа оригиналът на "Манифестът..", с който преди 114 години във Велико Търново е обявена Независимостта на България, която чествахме за 114-и път на 22 сетпември т.г. И така - вече 10 години. Да припомним интересния факт, че истинският манифест е бил написан "на коляно" от тогавашния министър-председател Александър Малинов по време на пътуване в царския влак от Русе към Велико Търното. На гарата в сегашния русенски град Две Могили е разписан от Фердинанд I и от министрите в правителството. Година по-късно по поръчка е изработен манифест на пергамент със сребърен обков, поставен в дървено съндъче.

През м. септември преди 137 години вестникарската преса стартира в град Силистра, а две години по-късно и в град Тутракан

В Силистренския край, днешна Крайдунавска Добруджа, вестникарското дело е с начало през есента на 1885 г. (в Силистра), но понастоящем в административната област със същата територия единствено в град Тутракан излизат регулярно местни вестници, за които има абонамент и продажби в РП. Става дума за два седмичника, единият от които е наскоро навършилият 60 години в. „Тутракански глас“ с главен редактор Калина Грънчарова, получил поздрав за юбилея си от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, а преди 10 години и наградата "Плакет".





Негов събрат е в. „Напредък“ с главен редактор Тамара Спасова, стартирал през 1909 г., но после преустановил за дълго време своята дейност, за да бъде възроден в началото на сегашния век. За отбелязване е, че и двете главни редакторки са дългогодишни членове на Дружество Силистра на СБЖ и в личен план са носители в различни години на наградата на СБЖ „Златно перо“.

Любопитна подробност е, че пресата в Тутракан – в далечното и в по-близкото минало, започва все в м. септември, при това на дати, останали в историята със свои знаци. Първият брой на първия тутракански вестник с име „Бряг” излиза на 6 септември 1887 г. под редакторството на Тодор Кескинев. Дори и за днешното време впечатляващо звучи, че в края на 19 и началото на 20 век в малкия крайдунавски град е имало три действащи печатници – тук е издавано посветеното на българския литературен модернизъм списание „Мисъл”, дело на едноименния „кръг” на д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов. Така до 1915 г. в Тутракан са станали факт общо 11 печатни издания, а 60 са издадените и подвързани книги.

Преди десет години точно в музея бе представена изложба за миналото на вестникарската преса в Тутракан, от която стана ясно какво може да се научи от тутраканската преса за всичките тези години, което остава за историята със своята нееднозначност. Примерно, преди 100 и повече години вестниците са коментирали как трябва да се сменят 50 от светлинните фенери в града и защо е била нужна канализация с дължина 130 м.

И още: как в далечната 1905 г. 3 000 румънци само за една седмица преминали река Дунав, само за да опитат тутраканско вино и да се повеселят, благодарение на него, защото нямали подобно в Олтеница – отсрещен дунавски град, както и в околностите му. Колко трудно е било за рибарите пак тогава, защото останали без поминък за цял месец, когато реката е била заледена.

Вестниците в онези времена стигнали дори до заплахата да публикуват на страниците си имената на всички женени мъже, посещаващи редовно местния шантан, привлечени от „опасни певачки“. Медиите са се вълнували от моралния облик на младежта толкова много, щом са настоявали да се дърпат с възпитателна цел ушите на учениците, пушещи публично. През 60-те години пък на страниците на „Тутракански глас” се ширят карикатури, също целящи да превъзпитават народа чрез възможностите на сатирата. Важно било също да се тръби, че еди кой си гледач на птици се стреми да се отчете с 200 снесени от една кокошка яйца, вместо с декларираните 149.

На изследователите от музея в Тутракан им направило впечатление, че през 70-80-те години на миналия век вестникът става все „по-разчупен”, полемичен и приобщаващ младите хора. В сегашно време в малък град издаването на вестник е едновременно предизвикателство, авантюра и голямо изпитание, но си струва заради признанието на хората. За отбелязване – тутраканци са сред първите в страната, издали и свой общински вестник, макар народът да е смятал за неоправдан паричния разход за списването му. Повече от сто години по-късно решенията на Общински съвет Тутракан също се отпечатват, но във вече споменатите на практика частни издания.

През последните 20 години бе развита практиката всяка община в област Силистра да има свое издание за публикуване на решенията на местния законодателен орган. За съжаление тя все още е актуална само за малките общини Главиница и Ситово, но по подобен начин това ставаше до 2011 г. в община Силистра, до 2015 г. в община Алфатар, сравнително доскоро и в община Кайнарджа. Единствено община Дулово в нито един момент не е имала отношение към тази форма за общуване с гражданите в изпълнение на законодателни изисквания (ЗМСМА и др.). 

В началото на м. септември т.г. стари вестници от Силистра влязоха в мини изложба в Регионална библиотека Силистра по повод 137 години от началото на вестникарството в сегашния областен град, защото според публикация в блог ВЕРСИНАЖ пресата в древното селище има за начало 1885 г. (б.а.- твърдението е на краеведа Вълчо Радев). Да отбележим, че през 2010 г. бе първата и единствена изложба на 70-80 първи страници на някогашни силистренски вестници. Сред тях бе и заглавната страница на в. "Време", първият в Крайдунавска Добруджа "за новини, книжовност и литература", излязъл на 24 септември 1885 г. 

Вестникът се е самоопределил като ежедневник, но се е изявил само в 10 броя. В момента се съхранява в Народната библиотека в София. Две седмици по-късно, на 7 октомври, до читателя достига и първият брой на в. "Телеграф", предназначен "за новини и защита на народните интереси". Издателят му Никола Живков успява да изкара на пазара едва 6 броя. Любопитното е, че създателят на първия силистренски вестник Димитър Бъчваров става отговорник на новото вестникарско издание. Интересно е също, че Живков преди това в Русе е издавал също в. "Телеграф". Малко е известно в Силистра, че той е авторът на текста на бъдещия национален химн "Шуми Марица" и е бил съредактор на поета революционер Христо Ботев.



Силистренка представи в Казахстан свой научен проект



Наскоро учителката от Силистра инж. Румяна Гълчавова, възпитаник на Технически университет София (специалност „Биомедицинска кибернетика“ и с педагогически профил), участва със своя презентация в град Нур-Султан в Казахстан в международна проява в сферата на образованието. Преди това в продължение на четири  поредни години тя бе част от конкурса „Търси се Супер STEM“.

В подобни случаи при подготовката тя се е обръщала за съдействие към д-р Милена Крумов - специалист по икономика и автоматизация в области от нематериалната сфера, основател и управител на  EduTechFlag организация за подпомагане и ефективното използване на интелигентни и модерни практики в областта на образованието.

И този път, ползвайки нейни съвети, учителката от крайдунавския град, която в 16-годишната си преподавателска кариера е преподавала в училища  в общините Силистра, Главиница, Ситово и Кайнарджа, се озовава на 10 септември в далечната азиатска република, където в Двореца на учениците е проведен уникален семеен научно-популярен фестивал. На огромната площ в съоръжението са организирани състезания по роботика, оформени са били кътове с разнообразни образователни и забавни игри, в действие са влезли работилници и сесии.

Всичко това е било подчинено на общата цел за представяне от говорители, учители и популяризатори на постижения на науката до момента, както и тенденциите за качествено образование. Специално за фестивала своите разработки са подготвили участници от страната домакин, също от Франция, Чехия, Тайланд и Русия, както и в лицето на силистренката – и от България. Част от програмата е бил и голям концерт от местни изпълнители.

Инж. Гълчавова – учител с III ПКС: „Чрез мен в образователната изложба имаше и български щанд за представяне на моя пореден проект, този път озаглавен „Увеличителното стъкло – приложение в ежедневието“, за което бях удостоена с ,,Highly recommended“, което е важен и заслужен сертификат“.

сряда, 21 септември 2022 г.

Модерно списание представи върнал се от САЩ млад архитект, силистренец родом

В своя профил във Фейсбук почетният гражданин на Силистра Стоян Дечев - музикант и ръководител на самодейни състави, "издаде", че неговият внук Едуард Радев, който е млад архитект, завършил в САЩ, където дълги години живя с родителите си, е бил представен на страниците на модерното "Списание 8". Майка му Елеонора е също дизайнер, завършила в САЩ и практикувала там професията си, която продължава и в България. От визитната му картичка в списанието става ясно, че е учил при авторитетни специалисти в бранша в Ню Йорк, като за отбелязване е, че бил приет с пълна стипендия по време на обучението си. 

Любопитна подробност е, че вече има опит от работа за подготовка на продукция за игрални и телевизионни филми на най-големи компании в камеството си на артдиретктор и дизайнер. Бил е част от екипи и в други проекти през последните няколко години, особено след завършване на образованието си през 2019 г. 

Архивът на блог ВЕРСИНАЖ припомня, че Едуард, който подобно на дядо си има и музикални заложби - примерно да свири на цигулка и акордеон, през 2013 г. е шампион по фехтовка на националния олимпийски шампионат за младежи на САЩ при при 17-21-годишните тогавашни надежди на Страната на неограничените възможности, както наричат най-голямата държава "зад океана".

Ротарианците от Силистра и Тутракан проведоха традиционната си годишна среща с управителя на ротарианска общност "България"

 В заседателната зала на Клуб „Приятели“ в град Тутракан бе проведена традиционната годишна среща на членовете на ротарианските клубове от Силистра и Тутракан съответно с президенти Николай Костов и Красимир Петров с управителя на ротарианска общност „България“ (Дистрикт 2482) за ротарианската 2022-2023 г. г-жа Виолина Костова. В срещата участва и асистентът на дистрикт-гуверньора (АДГ) г-жа Нина Крушева, която отговаря за „Зона 13“, включваща клубове от Русе – два, от Силистра и Тутракан.

На форума, преминал по церемониалните правила и сценарий, препоръчан от Ротари интернешинъл, и в който участваха представители на младежката структура на РК Тутракан – Интеракт клуб Тутракан, гостенката на двата клуба от Крайдунавска Добруджа представи последните тенденции в ротарианското движение. Както и планираните направления на работа в 90-те клуба в България за текущата ротарианска година, която завършва на 1 юли 2023 г., както и в петгодишен период.



В края на деловата част на форума Виолина Костова подчерта, че в 117-годишната история на Ротари за пръв път жена в лицето на Дженифър Джоунс е президент на световно ниво. Тя връчи значките с актуалните за годината изображения на двамата президенти на клубове, на двамата секретари – Димитър Тодоров (Силистра) и Кенан Рахим (Тутракан). Както и на новоприетия член в клуба на тутраканци – г-н Иван Ангелов, който се присъединява към дългогодишните членове. Повечето от тях са съратници от 2005 г. насам, когато клубът стана факт с посредничеството на приятелите им от Силистра, които пък през м. април т.г. честваха своята 20-а годишнина. 

По време на своя престой в Тутракан Виолина Костова имаше среща с кмета на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, който е ротарианец, а също така бе и сред специалните гости при откриване на етнографската изложба „От корените към бъдещето“, представена от педагожката Калина Михайлова от с. Шуменци в Галерия „Жельо Тачев“ в партньорство с Историческия музей и с общината. По този начин подобно на всички присъстващи тя се потопи в омаята на спектакъла, разказал визуално, музикално-танцово и по артистичен начин неповторимата красота на севернодобруджанските носии, както и на българското вездесъщо везмо. Както винаги стана ясно, че те са пребогати на типична нашенска, съхранена от векове „геометрия“, впечатляват с уникални цветови попадения в палитра от взаимнодопълващи се багри, както и примамват с удивляващия си изискан стил.

Йордан Георгиев, до преди няколко години дългогодишен секретар на Ротари клуб Силистра

 

 

 

Заслужени признания за в. Тутракански глас по повод неговата 60-а годишнина



В деня, отреден за празник на град Тутракан - 21 септември, областният управител на област Силистра инж. Николай Неделчев връчи поздравителен адрес на Калина Грънчарова - главен редактор на в. "Тутракански глас", който излиза неизменно от 1962 г. насам. Сегашното издание, дело на сдружение с нестопанска цел и на малък екип, е наследник на своите предшественици, в миналото подкрепяни от държавни институции.

Днес негови читатели могат да бъдат по целия свят, предвид възможностите, които дава интернет. Негови абонати има в различни градове на България. В момента вестникът отразява събитията и в съседни общини като Главиница и Ситово, но публикува материали и от регионални структури, като Областна администрация, МВР и др.

За 60-ата си годишнина вестникът бе почетен с поздравителен адрес от председателя на СБЖ Светлана Тодорова, което е продължение на предишен жест на управата на най-голямата журналистическа организация у нас: за 50-ия рожден ден на в. "Тутракански глас" той бе удстоен с наградата "Плакет", а преди две години г-жа Гранчарова получи в личен план и наградата "Златно перо".


вторник, 20 септември 2022 г.

Книга за образователното дело в Силистра

От печат излезе книга за образованието в Силистра от края на 19 век до днес в докуменги и снимки, наречена "Искрици във времето". Тя е създадена от екип начело с доц. д-р Румяна Лебедова - директор във Филиал Силистра на Русенския университет. Посветена е на 130 години на педагогическото образование в Силистра, на половинвековното обучение в полувисшия учителски институт и на четвъртвековието на Филиала на русенската Алма-Матер.

Книгата е предшествана от две изложби с многобройни постери, съдържащи информация и фото материали (едната от тях е подготвена с европейски средства, другата - с общински), ко
ито са актуални и в момента във фоайето на Филиал Силистра. Заедно с трета изложба, наречена „Човекът и природата“ те бяха част от интериора на тържеството по откриване на академичната 2022-2023 година.
"Предтечите" (просветителството - основна задача в изграждане на "новото" битие на българите след 1878 г.), "Приемственост" (Педагогическо училище в Силистра,, Полувисш учителски институт, Филиал на русенския университет), "Настоящето" (област Силистра - академична зона) - това са трите раздела в книгата с обем от 2015 стр., изпъстрени с богато архивно допълнение.
Отделено е внимание на сегашни моменти, като работата на Учебно-изследователската лаборатореия "Културно-историческо наследсткво", на Научен център "Свети Дазий Доростолски", на Център за продължаващо обучение, на участието в европейска програма "Еразъм", на Център за продължаващо обучение, както и на международното сътрудничество.

сряда, 14 септември 2022 г.

Доростолска епархия предлага за светец патриарх Дамян, чието седалище е била крепостта "Дръстър", днес с наследник град Силистра

Митрополит Яков в словото си на тържественото заседание на Общински съвет Силистра по повод празника на града, проведено на 14 септември (Кръстовден) 2022 г.: патриарх Дамян заслужава да бъде канонизиран за светец, за което ще направим предложение, защото той е първият български патриарх, в Силистра - център на първата патриаршия в крепостта Дръстър, тук са гробът и мощи на покровителя и подбудител на българите.

По Уикипедия: "Архиерейството на патриарх Дамян обхваща значителен период от няколко десетилетия - най-общо в средата и втората половина на Х век. Известните факти около личността му са нищожно малко. Съществуват многобройни хипотези, свързани както с личността на този висш духовник - с времето, мястото и обхвата на неговото светителство. Според Дюканжовия списък седалището му е в днешна Силистра и по онова време българската църква е почетена за автокефална. Предполага се, че патриарх Дамян се оттегля във все още свободната западна част на България и се установява в Средец. Следователно той е последният патриарх на Преславското и първият на Самуиловото царство".
В публикация в сайта на в. Труд от преди 3 години, дело на археолога проф. Николай Овчаров, четем: "По план, замисъл и начин на градеж архитектурният ансамбъл в Силистра изключително напомня за огромната базилика и комплекса около нея във втората столица, разкрит от Димитър Овчаров, Живко Аладжов и от мен през 80-те години. В историческата наука е напълно прието, че тя е била център на пренесената през 893 г. от Плиска българска архиепископия. Но съгласно каноничното правило, че „цар без патриарх не може“, явно след 913 г. в храма вече са служили българските патриарси.
Ако наистина през 927 г. средището е преместено в Дръстър, то откритата базилика и комплексът около нея са били тяхната нова резиденция. Изборът не е случаен, защото още от времето на хан Омуртаг и цар Симеон градът изпълнява ролята на втора владетелска столица. Пръв и единствен патриарх там е Дамян, управлявал в Дръстър до 971 г., когато крепостта е превзета от ромеите. Малко по-късно цар Самуил ще възстанови патриаршията, но вече в далечния Охрид".

В материала се трвърди обаче, че има и противни становища по хипотезат, имзвказани включително от проф. дин Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра.
Няма налично описание на снимката.



Проф. дин Калчо Калчев от Велико Търново на форум в Балчик: "За нова Добруджа...."

Преди около година и половина уважаваният екип на „Балчишки телеграф” даде място на мои съждения за невъзможността през 1940 г, подписаната Крайовска спогодба да реши кардинално добруджанския проблем в полза на България. Централно място в статията заемаше позицията на големия български историк – медиевист и византолог – проф.Петър Мутафчиев (1883-1943 г.) Заглавието на материала бе „А защо не цяла Добруджа ?...” В него се излагаше позицията на бележития български професор – един от учените към Добруджанския научен институт от 1932 г… През 1940 г. последният възразява категорично пред външния министър на Царство България (1 септ. 1940 г.) да се обезбългарява Северна Добруджа и да се дават материални компенсации на Кралство Румъния за възвръщане на Южна Добруджа към България.

Бидейки перфектно запознат с българо-румънските отношения през вековете и с актуалната политическа действителност, професорът категорично твърди: „Нашето съгласие да бъдат изселени българите от Северна Добруджа означава пълният ни отказ от тази българска земя. Кой днес има правото да обвърже бъдещите ни поколения с подобен отказ, без да се е допитал не само до поколенията, които днес живеят, но и без българската общественост да бъде дори уведомена за жертвата, която предстои да бъде направена ?”. Рационалните доводи на софийския учен, утвърдил се и като елитен византолог в Европа, не са взети предвид, и на 7 септ. 1940 г. спогодбата в Крайова бива подписана...

Но само десетилетие по-късно войнстващата комунистическа идеология щеше да „разпъне на кръст” него - починалия още през 1943 г. син на с.Боженци, Габровско [Централна България] - заради „национализма”,му, а на дъщеря му Вера (1929-2009 г.), в началото на 30-те г.г. – невръстно дете - т.нар. народна власт щеше да създава всячески препятствия по избрания от нея път на елитен учен-историк и писател.

И ето че днес, в навечерието на есенните дни на 2022 г, когато ще отбележим 85-годишнината от смъртта на най-заслужилия към добруджанската кауза Йордан Йовков, благодарение на уникалната и като историограф, и като исторически писател Вера Мутафчиева (1929-2009) неусетно пред погледа ни ще се изправят фигурите на двама от най-великите ратници за българската Добруджа. Защото в оригиналните свои автобиографични животоописания дъщерята на професора ни поднася една прелюбопитна картина на взаимоотношенията между двама от най-бележитите българи на отишлия си ХХ век.

Тази картина е видяна с очите на едно невръстно дете. Това невръстно дете през 30-те г.г. на ХХ в. запомня завинаги как баща му и писателят Йовков се срещали и четяли вестници, докато пиели кафе в сладкарница. За час време момиченцето, явно неразглезено от бащинско внимание, дъвчело виенска кифла и отказвало млякото с какао, без професорът да се досети, че то би изяло паста или торта. „Двамата приятели се намълчаваха и се сбогуваха” – пише вече възрастната Вера Мутафчиева, когато „се връща” в ранните детски години. „Съвместното им мълчание” видимо им е било достатъчно, за да могат да се сбогуват на раздяла най-сърдечно.

Кога ще да са били подобни срещи, детето не е запомнило и затова едва ли следва да отправяме упреци. Почти със сигурност може да се приеме обаче, че Мутафчиев и Йовков ще да са се срещали неведнъж като най-активни дейци на Добруджанския научен институт и че на четири очи не биха могли да не обсъждат, особено до 19-майския преврат от 1934 г., различни аспекти на добруджанския въпрос – от международните отношения до черти на етнопсихологията. Все пак още през 1927 г. професорът е издал „Българи и румъни в историята на дунавските земи”, където е опонирал на някои ненаучни тéзи на румънския учен проф.Н.Йорга.

А именно през 1927 г. Йордан Йовков вече ще се е завърнал в родината, след като 7 години е бил български културен аташе с най-мизерна заплата в румънската столица. Тогава е бил вече с утвърден писателски авторитет, умеещ да представя нравствените добродетели на българина. На бял свят са се появили две издания на повестта „Жетварят”. Читателите са били във възторг и от „Старопланинските легенди”, както и от „Вечери в Антимовския хан” и от „Песента на колелетата”…

Мъжката читателска публика, макар и да реагира нееднозначно, чете с внимание неговите дълбоко човечни военни разкази, от които през 1928-1932 г. се издават наново цели три тома. Сблъскал се като военен кореспондент с жестокото лице на войните, особено с това на военните действия в Добруджа през 1916-1917 г., писателят намира начин да представи националните стремежи и пориви към човечност, без да се поддава на националшовинизъм. Тази проблематика не е извън ареала на изследователския поглед и на запасния офицер Петър Мутафчиев, макар този поглед на двамата да е различен. Никак не е случаен фактът, че някои съвременници виждат у Й.Йовков „най-светлият и човечен български писател” (К.Петканов). а други го критикуват в отсъствието на омраза към „власята”/б.а.власите/.

Колкото и да ровим я мвмоарната литература, каквито и суперлативи от ценностно естество да откриваме във възгледите и на двамата, абсолютната истина не може да се експонира пред нашия съвременник. И двамата ратуват за една българска Добруджа, без Кралството и Царството да си осигуряват бъдещи дипломатически бонуси. Но писателят напуска земния си път близо три години преди да стане преселването на близо 70 000 наши сънародници в днешна Южна Добруджа, разбрал че Добруджанският въпрос е възел, заплетен от т.нар.Велики сили… За съжаление историографията не дръзва да отговори как Писателят, достоен за Нобелова награда, би реагирал на Крайовския акт.


И каква би била оценката за неговия отговор. Защото – трябва и това да признаем с риск да бъдем упрекнати в политикантство ! – лидерът на българската делегация, водеща преговорите в Крайова, професионален дипломат от кариерат , на име Светослав К.Поменов, след 9 септ.1944 г. бива изправен пред Народен съд, осъден на смърт и разстрелян, а близките му – интернирани из Лудогорието и Добруджа.
Изпълнен с неизвестност, ала с ирония и сарказъм би бил и нашият въпрос: „Каква ли би била съдбата на Й.Йовков, ако би доживял Крайовската спогодба и 9 септември 1944 г.?”

в. Балчишки телеграф, септември 2022 г.

понеделник, 12 септември 2022 г.

В навечерието на Кръстовден (14 септември) - празник на град Силистра


В. Порт Силистра 1993 г.
В началото на традицията "Кръстовден - празник на град Силистра" - в началото на 90-те години на миналия век веднага след т.нар. демократични промени бяха споровете между политиците – кой да бъде главният празничен ден на древния град, наследник на 4 цивилизации, защото за едните хоризонтът блестеше в бистро синьо (като небето, чувството за свобода и вярата в бъдещето), за други – грееше в ярко червено (като усещането за минало, изпълнено с народополезни дела), а за трета категория всичко бе неясно, объркано и противоречиво – типично по български.

В крайна сметка сметка избраниците на народа се споразумяха и заковаха 14 септември за Празник на град Силистра – защото, като една от люлките на християнството, празникът Кръстовден се оказа символен. При това предшестващ началото на новата учебна година, чиито тържества са винаги вълнуващи за всички поколения българи; вписващ се между няколко национални празника, а и навечерието на поредния творчески сезон в читалищата и културните институти – неотменни духовни средища на Крайдунаска Добруджа, е също добър повод за празнуване.

Коментар във в. Спектър Силистра 1994 г.
И така – вече тридесетина години Силистра има своя празник, на който посвещава различни инициативи – някои от които като т.нар. Бирфест отмряха във времето – къде по финансови, къде по естетически причини; други си намериха своето трайно място – т.нар. търговско изложение (в началото наистина с елементи на панаир в Младежкия дом, сега повече просто ред от щандове за дрехи и лакомства в центъра на града).

Наложи се във времето разтеглена през по-дълъг период, разнообразна празнична програма наречена "Дни на Силистра", обявена с нарочно решение на ОбС в средата на 90-те години, като обикновено в нея са няколко основни събития.

Тази година акцентите са: Национален певчески конкурс (9-11 септември), Европейски дни на наследството (в последната десетдневка на септември), форум в Регионален исторически музей (в първите дни на месеца), Празник на хляба, песента и танца  (13 септември), празници в селата Проф. Иширково и Бръчма/Българка, рок вечер с "Графит" (Силистра) и с гост "Фанданго" (12 септември ) и др. Междувременно са и няколко празника от националния календар: Ден на Съединението, Ден на Независимостта, годишнина от Крайовския договор и др.


Началото на 90-те години: тогавашният кмет инж. Стоян Плугаров - поздрав за празника на Силистра (в. "Нова силистренска трибуна")

За пръв път от няколко години в основното делово събитие - тържественото заседание на Общински съвет - Силистра, няма да има момент за награждаване на нов почетен гражданин на Силистра, защото никой не бе избран от законодателмния орган. Неизменно е тържеството на пл. "Свобода" в края на деня, което обикновено завършва с концерт (тази година Михаела Филева, Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" са предпочетените гост изпълнители), а накрая е вездесъщата заря. Разбира се, в деня на празника ще е  актуален водосветът за здраве в православния храм "Св. св. Петър и Павел", както и църковната служба, спорен канона на БПЦ.

В основата на публикацията е материал във ВЕРСИНАЖ от 2017 г., но с актуализация

събота, 10 септември 2022 г.

Авторитети в поп музиката ще определят най-добрите в конкурса „Дунавски звезди - Силистра 2022”

В Силистра четвъртото издание на Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Дунавски звезди” (9-11 септември 2022 г.) започна с встъпителна пресконференция с участието на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов и на представители на неговия екип, както и на Йордан Марков като собственик на музикална компания „Сенс мюзик” – инициатор на конкурса, на който над 30 са спомоществователите. Сред тях за поредна година е и Областна администрация Силистра, осигуряваща една от наградите. Разбира се, част от медийния форум стана по традиция и поканеното от организаторите жури. В конкурса ще участват около 40 деца и подрастващи в няколко възрастови групи в борба за награди, включително най-голямата („Гран при”).

Журналистът Николай Текелиев, който от години подбира български участници за участие в международни фестивали, още с първите си думи похвали качеството на силистренския конкурс. В него той е жури също от първото му издание, отбелязвайки, че конкурсът вече започва да привлича на други у нас и навсякъде по света, привличайки малко на брой, но много добри певци. От изказаното от Йордан Марков стана ясно, че Текелиев е автор на регламента, предвид опита, който има в това отношение. Неговата прогноза: „Очертава се много силен конкурс”.

За победителя е предвидена като подарък нова песен, дело на Светослав Лобошки, който идва от Петрич, за да бъде отново част от журито с председател естрадната певица Маргарита Хранова. Тя сподели, че „е любопитна и обича да слуша деца (как пеят)” и съответно да ги оценява. Изрази и впечатление, съгласявайки се, че от предишни лауреати от силистренския конкурс мнозина или по-точно 14 души, са продължили с успешни изяви в други авторитетни фестивали и музикални надпревари. Сред тях са известната мащабна музикална и сценична проява „Славянски базар” в Беларус, Детска Евровизия, мюзикъли на Варненска опера и др. 

Деян Неделчев за втора година е член на журито, печелил е награди като певец от конкурси - „Златен Орфей”, „Мелодия на годината” и др. В хода на изразените от него мисли прозвуча и покана към Маргарита Хранова в концерта „Пеещото жури”, който е на 10 септември на сцената на пл. „Свобода”, за да изпълнят поне един от петте си дуетни песни. Той припомни, че преди двадесетина години са били заедно на „Славянски базар”, включително с участието на Йълдъз Ибрахимова – джаз примата, която е родом от Силистра. Разказано бе с носталгия, че в средата на 80-те години на миналия век Деян и Лобошки са свирили в рок група, която после е прераснала в известната оттогава насам група „Ахат”.

За втори път – в първия конкурс и в настоящия, член на журито е и поп певицата Мартина Иванова, която си спомня онези „4 фантастични дни”, преживени в Силистра при първото й гостуване като журиращ изпълнител. В типичен младежки стил обяви, че независимо от трудното журиране работа, която се очертава, „членовете му ще си свършат работата достойно и с вдъхновение”.

Познатият на цяла България, а и в частност на силистренци радиоводещият Атанас Стоянов, чийто глас слушаме от ефира на Бг радио единствени в страната всеки ден на централния градски площад в Силистра, ще бъде също отново водещ на конкурсните вечери. Той заяви, че за него конкурсът е „чакан, обичан и желан”, обявявайки го за празник на музиката и на талантливите български деца.

За втора година гост на града и на конкурса е и познато лице от екрана – телевизионерът Николай Николов, който е бил нееднократно водещ и на конкурса в Сандански. Както и миналата година, неговата задача е да подготви филм, който да бъде излъчен по БНТ. В първия филм са успели да покажат ценни неща от конкурса, както и места от града. Сега екипът му смята да потърси нови моменти, за да се получи още по-интересен филм, включително намирайки място в него за новости от града. Примерно, подсказано му бе от страна на кмета д-р Найденов, че в кинолентата заслужава да влезе заработилият отново градски часовник, намиращ се от 90-те години на по-миналия век на върха на архитектурната емблема на Силистра – сградата на Художествената галерия. 

Покрай необходимите в подобни случаи думи по повод фестивала, подкрепян от община Силистра, и като реплика на споделеното от гостите, че Силистра е много далече от София, кметът Найденов изказа пред аудиторията мнение, че „държавата трябва да обръща внимание какво се случва в района и в град Силистра конкретно, както и заради р. Дунав – също, защото тук е най-пряката връзка с други райони на света”.