Translate

четвъртък, 30 април 2020 г.

За малките неща и за големите надежди


  В живота си всеки човек получава много „подаръци“, повече от които са под формата на преживявания, от които може да си направи изводи и благодарение на тях да подобри хода си през годините. Ако има обаче нагласа, сетива и ако изобщо в ДНК-то му е заложено да се учи и да помни.

Един от житейските уроци, които съм получил досега е в далечната 1982 г. в крайдунавския град Братислава, столица на днешна Словакия, където група филолози от Великотърновския университет бяхме на студентска езикова практика. Случката, драснала следа в съзнанието ми, няма връзка със словашкия език, който впрочем е в обща езикова група („южна“) с българския и със сръбския (вече и с хърватския) в рамките на т.нар. славянски езици. Впрочем етнически турчин със странното за 80-те години на миналия век име Лудвиг Селимски ми е бил преподавател в Университета по сравнителна граматика на славянските езици общо над 10) – от Балканите, през Средна Европа и Прибалтика до Русия, Украйна и Буларус.
Става дума за преживяване в малък магазин за…вратовръзки. Само за вратовръзки – в онези години в България липсваха специализирани магазини за дребни артикули и аксесоари от този род. С колегата Николай Тодоров (в годините по-късно Николай Каламов – дългогодишен кор. на в. „Труд“ от Русе) влязохме уж за малко, а останахме сигурно половин час. Без намерение да пазаруваме – студенти хора, какви вратовръзки – какви „пет лева“, както се казва. Да, но не мислеше така дребна на вид продавачка (за по-учено им казвахме в онези години „щандистка“, имаше и такъв филм сериал, но чешки – „Жената зад щанда“), а изглеждаше и „възрастна“.
Магазинчето дето се казва – два на два метра, но догоре в стелажи с кутии. Жената ни извади поне по 20, за да ни грабне вниманието и да ни заинтригува.

Поназнайвахме езика и го „упражнявахме“…някакси. Явно сме се разбрали достатъчно добре, защото накрая всеки от нас двамата си тръгна с по…4 вратовръзки. Колко му е на българина – достатъчно е да му свалят звезди, да го ухажват и уважат, за да си отвори портфейла и да си тръгне с покупка, дори когато няма нужда от нея. Всъщност, доволен остава и продавачът в подобни случаи.
Не зная защо се сетих в този горещ последен за 2020 година априлски ден, току в навечерието на Международния ден на труда.
Всъщност, сещам се.
Влизам по работа в Дома на учителя и на излизане с баскетболно зрение забелязвам, че в малкото помещение вляво от входната врата се случва…нещо. Усещането ми бе като в онова малко словашко братиславско магазинче. Тясно, но светло. И стелажи. Догоре. Този път обаче предлагат…малки бутилки с бира. Непознати марки (по начало не си падам по пенливото питие – освен за дегустация в страни като Чехия и Словакия, разбира се – там е друго…пивото).
Така де. Открих, че в Силистра има и такива свежи попадения на инициативни млади хора. Малък магазин с над 50 вида бира (в малки разфасофки). От сорта „домашна“. Сигурно в един горещ летен ден, когато коронаровирусът няма да е актуален в дневния ни ред, някой около мен може да заслужи да го почерпя. С бира в малка бутилка. А за себе си ще намеря с какво друго да се възнаградя. В името на спомена за малките неща, които ни правят понякога щастливи повече, отколкото можем да предположим.
А дали във всичко в живота винаги размерът има значение?

С водосвет и видео послания честват юбилея на Двора на кирилицата в Плиска



На 2 май т.г. се навършват 5 години от създаването на уникалния културен обект, наречен Двор на кирилицата от своя създател Карен Алексанян. Заради извънредното положенвие той ще премине в камерна обстановка: православният отец Андрей ще отслужи празничен водосвет и ще бъде поднесен венец на паметника на св. цар Борис Покръстител Български. Предвидено е във връзка с празника да бъдат събрани и видео послания от институции и граждани.
За изминалото време на територията на Двора на кирилицата, включващ галерия на открито на изработени в Армения паметници на всяка от буквите; галерия на картини с изобразителното изкуство; туристически и развлекателен център) са проведени около 100 културни събития, а е посетен от над 300 хиляди души. Сред тях са и множество добруджанци – ученици, творци, журналисти, както и представители на институции –винаги с участието на Областна администрация като пратеници на духовната столица на Крайдунавска Добруджа..
Поставените бюст паметници на писатели, творили на българската азбука по целия свят, до този момент са общо 44 бр. – сред тях българи, руснаци, украинци, беларуси, чеченци, ингушети, калмици, сърби, осетинци, буряти, арменци, якути, както и представители на други европейски страни. Бъдещите проекти са свързани с организиране и провеждане на международни фестивали с цел превръщане на Първопрестолна Плиска в културен и духовен център.

сряда, 29 април 2020 г.

Новочерненският фестивал на мамалигата в сборник за 100 кулинарни празника

Излезе от печат сборникът „Съвременните кулинарни празници в България", създаден от екип на Регионален етнографски музей на открито „Етър", научаваме от www.etar.bgЛуксозното издание включва доклади на участници във „Фестивал на фестивалите" – събитие, проведено на 24 юни (Еньовден) 2018 година,  Връзката между храната и празника на билките е очевидна – растенията са неизменна част от кулинарните традиции на хората по целия свят.

„Предварително проучване, направено от музейни специалисти, показва, че от началото на XXI век в България се провеждат (понякога еднократно, друг път периодично) повече от 100 събития, свързани с храната", пише във въведението към сборника проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър".

„Нарастващият брой събития, свързани с храната, през последните 15 години вероятно е повлиян от носталгията по някогашните събори, но най-вече – от желанието да се популяризират кулинарни традиции, чрез които да се съдейства за развитие на местния туризъм", допълва към същата част от книгата Ваня Донева, зам.-директор на музей „Етър".

Сред уважените празници и е и единственитя по рода си Международен фестивал вна мамалигата в село Нова черна, община Тутракан. В книгата се казва и рецептата: Мамалигата се приготвя от царевично брашно, прави се гъста и се реже с червен конец. Яде се с кисело мляко, със сирене, с маджун, с пръжки от месо или с кой каквото обича. Някои му казват качамак, но по новочерненски е мамалига." 

В допълнение: кулинарни празници в област Силистра има и в други населени места - посветени на гозбите на Добруджа в Сребърна, на динения маджун в Смилец, на добруджанската трапеза в Полк. Ламбриново, на плодородието и даровете на земята в Бабук, на хляба в Алфатар, Гарван, Шуменци и в др. населени места. Най-новият е в Силистра в навечерието на празника на града, също посветен на хляба, но още на песента и танца.

Храмове са най-старите сгради в Крайдунавска Добруджа

Тюрбе в Тутракан
В област Силистра имат над 100 религиозни храма - на християни, мюсюлмани (вкл. алевити), привърженици на арменското и на юдейското вероизповедания, на адвентисти от седмия ден, както и средища на протестанти. Някои от обектите са известни като места за поклонения, защото са емблематични за съответната религия. 

Най-вероятно храмовете са и най-старите сгради изобщо в областта - това със сигурност се отнася до Арменския апостолически храм в Силистра (400 г., най-стар по рода си в страната), до Куршумлу джамия в Силистра (трета по важност в Североизточна България, градена през 17 в., паметник на културата), ритуален комплекс "Елиезер Папо"(в чест на едноименния равин от началото на 19 в.). Някога в града е имало действаща синагога, сега ползвана от друго вероизподание.
Аязмо Руйно, с тюрбе

К-с "Е. Папо"
Силистра

Половината от стоте религиозни обители са свързани с мюсюлманството и с алианското религиозно течение. Според публикация във Фейсбук на Исторически музей Тутракан в крайдунавския град най-старата сграда вероятно е алевитско тюрбе: "То е посветено на Сабри Хюсеин (Софта баба) и е една от емблематичните сгради в града, построено около средата на ХІХ в. За него малцина знаят, защото е частна собственост. 

Представлява осмоъгълно пространство с полусферично куполно покритие. Осемте ъгъла на пространството преминават в купола, завършващ без отвор на върха си. Стените на постройките са масивни, изградени с камъни, а прозорците с железни решетки.

Арменски храм
Силистра
Старата джамия 
Силистра
Стъпки на Демир Баба край село Йорданово
До средата на ХХ в. накшбендите, бекташи, казълбаши от града и района са посещавали тюрбето и семахането всяка седмица в неделя вечер. Широко разпространено е вярване в града и района, че Софта баба притежава сила, с която може да помага предимно на болни, става повод за посещаване на тюрбето от вярващи, изповядващи различни религии".

В Силистренско подобни свои храмове, някои от които са кенотафи, т.е. без погребения (по дефиниция - надгробен паметник без гроб), алевитите имат в селата Черник, Брадвари, Руйно (в м. Аязмо), както и в село Варненци ("Денизли Али Баба", което е с 4 погребения). Село Йорданово е прочуто, че през него е минал Демир Баба (едноименното теке е в м. "Сборяново" в Исперихско), където е оставил своите "стъпки".

Преди ЖП гара Силистра добруджанци с шейни до гара Тодорово

Назаем Фейсбук профил Земята ни Българска


Железопътна линия 91 (Самуил – Силистра) е линия от Националната железопътна мрежа, намираща се в Североизточна България. Линията е единственото отклонение от Девета главна железопътна линия (Русе – Каспичан). ЖП линията е еднопътна и неелектрифицирана с нормално междурелсие (1 435 mm).

Първият участък от линия 91 (Самуил – Исперих (27,4 km) е открит за "временна" експлоатация на 20 ноември 1948 г., а въвеждането му в редовна експлоатация става през 1951 г. От 16 август 1953 г. се пуска в редовна експлоатация и завършеният участък Исперих – Тодорово (12,8 км). След 26-годишно строителство, на 9 септември 1974 г., е открита и последната част от линията от Алфатар до Силистра (26 км).

Предишната последна действаща ЖП гара е Тодорово, построена през 1953 г. Архитектурният и план наподобява до голяма степен този на ЖП гара Исперих. Любопитен факт от историята на ЖП гара Тодорово е, че до началото на 60-те години тя е била най-близката до Силистра гара. Така всеки, който е искал да използва железницата, е трябвало първо да стигне до с. Тодорово, задача, която особено през зимата била трудно изпълнима, поради затворените от навявания пътища. За тази цел предприемчиви добруджанци организирали "зимни трансфери" от Силистра до селото. 

Пътуването с шейна траело два дни с междинна спирка в с. Окорш. Там "трансферираните" пътници нощували, а на следващия ден продължавали към гарата. Нужно е да се отбележи, че този трансфер се заплащал и не бил безопасен, тъй като много често шейните били следвани от глутници вълци.
От профилра правят уточнение: "Информацията, публикувана в този пост, се основава на публично достъпни източници! Възможно е наличието на фактологични неточности!"

В допълнение: Железопътното дело в България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866. След Освобождението са създадени Българските държавни железници. Дължината на железопътните линии през 1939 г. е 4 426 км. След 1944 година едни от първите обекти обявени за национални строежи са транспортни, вкл. железопътните. Изградената жп линия Самуил – Силистра с обща дължина 114 км и и участъците Горна Оряховица – Лясковец – Златица – град Елена, Червен Бряг – Златна Панега, Видин – Кошава и други с обща дължина 203 км. допълват изграждането на цялостната железопътна инфраструктура и играят конкретна регионална роля, изпълнявайки важни социални, икономически и отбранителни функции в най-тежките и бедни райони в страната. Към края на 1985 г. в страната са изградени 747 индустриални жп клонове, които обслужват най-големите промишлени предприятия, енергетиката, пристанищата, строителните комбинати и крупните складови бази. Към 1990 г разгънатата дължина на жп линии достига 7662 км, електрифицирани линии са 2650 км с приблизително 106 900 000 превозени пътника. БДЖ е основният масов превозвач в НРБ, както за пътнически така и за товарни превози.

Силистренец реди градинки във време на криза


Магдалена Великова
 до 


"Запознайте се с Кольо Гугов от Силистра, родом от с. Алеково. Скромно го почерпих с една бира в знак на признателност към трудолюбието му. Браво за самоинициативата ти! Браво за труда ти!  Браво за упоритостта ти! Да си жив и много здрав чичо Кольо!".

Поводът: сам реди градинки край блокове. А минатала година бе в основата на концерта, който синът му Димитър Гугов - гъдулар с кариера във Франция и по света, направи със свои партньори в залата на родното училище - СУ "Н. Вапцаров" Силистра.

Преди години друг силистренец - учителят Румен Манолов, в района на т.нар. бизнесинкубатор, беше подредил етно кът, който през 2011 г. по останала неизвестна във времето причина бе разрушена. На много места в града обаче и други граждани сами копаят и садят градинки пред блоковете си, а в село Айдемир край главния път вдясно в посока Русе има цяла отсечка, осеяна с красиви цветя. Наскоро дългогодишният общественик Георги Вълев в центъра на града пред блока, в който живее, със свои партньори монтира пейка и маса от дърво. По инициатива на юристка и нейни сподвижници специалисти в ландшафта, бе оформен алпинеум в съседство.


Възпитаник на СУ "Н. Вапцаров" Силистра с онлайн концерт

В личния си профил във Фейсбук възпитаникът на Средно училище "Никола Вапцаров" Силистра, завършилият някогашната музикалната паралелка - настоящият композитор и диригент Марек Дяков (http://marekdyakov.com/съобщи, че заедно с партньори е осъществил "БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРЕН ПРОЕКТ ПОД КАРАНТИНА". Той е по поръчка на ансамблите "ГОРНА БАНЯ" и "ЕЛИЦА" (Пазарджик).


Подобно на много други творци по света, особено муциканти, записът е направен изцяло по домовете на участниците в проекта - кавал: Костадин Генчев, тамбулир: етър Миланов, гайда: Иван Симеуонов Георгиев, гъдулка: Борислав Гълъбов, тъпан и тарамбука: Цонко Валериев, тонрежисьор: Алекс Нушев. Хореографи: Десикслав Михййлов, Йордан Николов, Костад0ин Низамов, Маргарита Караджова (имената на участниците са по профилите им във Фейсбук, но в българска транскрипция).

Няколко силистренсски музиканти също показаха онлайн своето виртуозно майсторство по време на карантинния период във връзка с коронавируса: сред тях Стоян Дечев, Пламен Скорчелиев, Димитър Нанков, Велико Великов и др.

Марек Дяков – „Оптимист съм за българския фолклор”

Нашият съгражданин Марек Дяков принадлежи към най-оригиналните и автентични български композитори на новото поколение. Неговата музика съчетава голямото богатство на фолклора ни, традицията на българското композиторско майсторство, творческа дълбочина и искренност, оригиналност и силен личен почерк. Диригент е на Ансамбъл „Гоце Делчев” – София.
- Кога започна сам да композираш музика ?
- Не съм го търсил съзнателно, но още в самото начало, когато се учех да свиря, имах желание аз да си хармонизирам, да си аранжирам, да си направя моя мелодия. Може би средата в която попаднах ме инспирира към това нещо.
- Как започна твоята любов към музиката, кога реши, че музиката е твоето призвание ?
- Досегът ми към народната музика минава през танца. Аз бях първо танцьор като дете в ансамбъл „Добруджа” – Силистра. Оттам дойде съприкосновението с народната музика и акордеона.
- Как така се реши да играеш народни танци ?
- На танци ме записиха нашите и аз с желание ходех. Тогава се сформираше нова, начинаеща група към ансамбъл „Добруджа” и аз бях част от нея. Там всъщност се зароди любовта ми към народната музика и към акордеона специално.
- Колко време продължи с танците ?
- Танцувах до юношеска възраст, но нещата при мен вървяха паралелно. Аз от танцовата зала си черпех енергия, желание да свиря и най-вече слухов опит. Народната музика се изпълнява най-вече по слуховоподражателен път и за един музикант, който възнамерява да върви по това поприще, една такава среда е перфектното място за него.
- А акордеонът как се появи ?
- Акордеон имаше в къщата на баба ми, който е бил на майка ми. И аз самичък, без никого да питам, отидох от апартамента, в който живеехме, в къщата на баба ми, която се намира на 1.5 км разстояние, сам си го свалих от гардероба и го донесох вкъщи и започнах да свиря, без някой да ме кара насила.
- А ходил ли си на уроци по акордеон ?
- Аз отначало започнах да свиря като самоук. После се записах в Музикалната школа в Силистра и оттам насетне започнаха да се култивират моите занятия по акордеон. После последва средно музикално образование, след това висше. Образно казано,  инструментализмът е нещо, което изисква голяма дисциплина, последователна и методична работа, и най-вече да попаднеш на човек, който да ти покаже правилната посока.
- Подкрепяха ли те твоите родители ?
- Моята среда е безценна, ако говорим за творческата атмосфера в къщи и народната музика. Баща ми е изявен любител на българския фолклор, особено на добруджанската музика. Майка ми също е изключителен творец, занимава се с риложно изкуство. Тя е дългогодишен преподавател по изобразително изкуство, така че на мен творческа среда не ми е липсвала.
- А откога започна де се занимаваш и с диригенство ?
- Диригентът е емоционалният обединител и стратегът на това как ще прозвучи дадената формация, дали била тя хорова или оркестър. Той дава концепцията и динамиката, той изисква всички нюанси от изпълнителите, работейки с тях в репетиционния процес. Неговата работа не е в ръкомахането, в жеста, въпреки че и това е много важно, колкото отношението му към даденото произведение, което ще се интерпретира и неговата концепция как то ще бъде представено. Според мен това е най-важната работа на диригента.
- Лесно или трудно се работи с мого хора? 
- Не е трудно, когато интересите са общи, защото музикантите и певиците се събират на едно място да споделят една и съща енергия.
- В живота къде си практикувал това, което си научил ?
- Сам съм си поправял пътечката, сам си предизвиквах нещата около мен. Стремил съм се към контакти с определени хора. Техният критерий е много важен за мен.
- Вече 15 години работиш с деца? Лесно ли се работи с тях?
- Националният дворец на децата в София, където работя, винаги е можел да се похвали с количествени и качествени продукции откъм народната музика, благодарение на малчуганите. Основател съм и преподавам в школата по акордеон и имам доста деца ученици.
- Какво ти дава работата с децата ?
- Това е една много хубава, красива енергия, която е двустранна и има много голямо очарование.
- Откога си диригент на Ансъмбъл „Гоце Делчев”- София ?
- С народния хор при Ансамбъл „Гоце Делчев” работя вече четири години. Много е хубаво и приятно, защото това са самодейни певици. Повечето от тях имат доста опит в хоровото пеене. Въпреки че не са професионалисти, те също имат своя потребност да изразяват себе си чрез музиката.
- Нови планове, нови идеи – какво предстои ?
- Предстои всичко, което очаквам. Искам нещата да се подреждат, така както пътечката ми е насочена. Имам творчески идеи и предизвикателства, които ми предстои да реализирам в симфоничния и в хоровия жанрове. Оптимист съм за бъдещето на българския фолклор!


Марин Минев, АРТ Силистра, Фейсбук

вторник, 28 април 2020 г.

Силистренски поклон пред жертвите на геноцида над арменския народ

Представители на Областна администрация Силистра, на други институции, граждански организации и медии се включиха в поредното поклонение в крайдунавския град в памет на жертвите на едно от най-големите престъпления срещу етническа група, превърнало се в геноцид срещу арменския народ през 1915 г. в рамките на тогавашната Османска империя.

В резултат на него умират много хора, а други завинаги сменят родината си, вкл. част от тях идват в България. Силистра е сред тези градове, в които живеят потомци на народ, на който големият български поет Пейо Яворов посвети уникалното си стихотворение "Арменци" ("Изгнаници клети, отломка нищожна. от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик). 

Стихотворението е написано двадесетина години по-рано в резултат на случка в малка кръчма на гара Скобелево, където става свидетел на тъжни песни и неволи на арменски заселници в България след масовите убийства на арменци в Османската империя при управлението на султан Абдул Хамид Втори. Общо жертвите от края на 19 в. до 20-те години на 20 в. са 300 000, а насилствената депортация се отнася до 1 млн. души.

Организатор на поклонението на 24 април бе местната арменска общност с ритуал пред паметника от 2005 г. на жертвите от народ, дал на света първата християнска апостолическа църква. Подобни поколения се правят от 70-те години ни миналия век, а в Силистра това се случва в двора на 400-годишния арменски православен апостоличен храм "Света Богородица".

„Арменците в Силистра – минало и съвременност“ е книгата, посветена на силистренските арменци, поръчана от общността и написана от Иван Занов - историк и краевед. Извън нейното богато съдържание, обикновено около празници се тиражира, че стратег на древния "Дръстър" към 1016 година е бил Джорджик, който е имал арменско-грузински произход.
От профила "Духът на стара Силистра" във Фейсбук научаваме: "Възникването и саздаването на арменска колония става в годините на османското господство над Балканите,  по-специално в началото на 17 век. Като важен военностратегически, административен и търговски център Силистра ще да е привлякла арменците, напуснали през 1605 година град Кафа - сега град Феодосия на Кримския полуостров, поради настъпилия там глад и чумна епидемия. За това бедствие споменава арменския хронист Крикор Таранахци в своята „Хронография”. Същият автор съобщава, че през 1630 година в Силистра установява жителство арменският дякон Сафар, което подсказва, че в града е имало макар и малка, но вече оформена и организирана арменска етнико-религиозна общност със своя църква.
За наличието на арменска църква свидетелства запазен до днес обработен камък с надпис, съдържащ името на църквата и годината на нейното построяване – 1069 по арменското леточисление, което са равнява на 1620 година по наше летоброене. Изглежда установилите се в града арменци за кратко време са успели да се възмогнат икономически и благодарение на материалните си възможности да построят църква. Епиграфският надпис годината е за построяване на църквата с име „Света Богородица”. Впоследствие на нейното място се изгражда нов, по-масивен и голям храм, който съществува и до днес. В моментка той е най-старият по рода си в България и е повод да се говори, че Силистра е подходщ за религиозни поклонения град - за мюсюлмани, християни, евреи и арменци.
Арменската религиозна общност е била под надзор на арменската патриаршия в Цариград, изпращала тук периодично свои сановници с различни мисии. Първото сведение за подобна мисия идва от втората половина на 17 век. Тук се развива и книжовна дейност – в една преписка към арменската ръкописна книга се съобщава за йерей Аристакес от Язловец (Полша), който преписва в Силистра ръкопис през 1679 година.
Арменската колония продължава своето съществеване и през 18 век, за което вече има безспорни доказателства. От европейски пътешественици са останали съобщения за арменците в Силистра, но края на 18 век няма никакви сведения за числения им състав. Първите данни за него се отнасят към първата половина на 19 век, макар че те не съдържат броя на хората от арменската общност, а само броя на техните къщи. В книгата си „География” от 1853 г, издадена във Венеция, отец Пъжешкянц споменава, че в Силистра има 50 арменски къщи (250-300 арменци). Според първото официално преброяване в Княжество България през 1881 година арменската колония в града брои 357 души, като действащи са арменско училище, арменска църква (действаща, но без свой свещеник) и девическо училище. Румънскят автор Винтила Михайлеску посочва, че в град Силистра през 1905 година са живеели 454, а през 1916 година 502 арменци.
След освобождението на България от турско иго се наблюдава съживяване на обществено-политическия и и културно-просветния живот сред арменското население в Силистра. Подемат се и се осъществяват редица значими инициативи. През 1887 година арменската религиозна общност организира набиране на средства за строеж на девическо училище и реставрация на църквата. В начинанието активно участие вземат и арменските колонии от Варна, Русе и други български градове. В кипежа на обществения живот през 1888 година се основава културно-просветно дружество (Дружество на настойниците). Арменците в града заедно с българската общественост на митинг на 19 януари 1895 година протестират срещу зверствата на турската власт в Армения и Македония. През 1956 година мнозина арменци от Силистра се преселват в тогавашна  Армения в рамките на СССР, а някои отиват в САЩ.

В края на 2019 г. Сенатът на САЩ прие резолюция, с която призна официално геноцида на арменците в Турция. В края на октомври Камарата на представителите на САЩ прие подобна резолюция. "Резолюцията на Сената на САЩ относно признаването на "арменския геноцид" в Османската империя през 1915 година е безотговорна стъпка, която ще причини дългосрочни щети на турско-американските отношения". Това заяви Фахретин Алтун, ръководител на отдела за връзки с обществеността на президентската администрация в Турция.

През 2015 г. Нaрoднoтo cъбрaниe на Република България признa със свое решение мacoвoтo изтрeблeниe нa aрмeнци в Ocмaнcкaтa импeрия в пeриoдa 1915-1922 гoдинa и oбяви 24 aприл зa Дeн нa възпoмeнaниe нa нeгoвитe жeртви. Над 30 са страните по света, произнесли се срещу този акт от преди сто години.

Силистренка родом с трогателно послание до приятелите си във Фейсбук

Повече информация за заболяването и
предстоящото лечение е публикувана в
 страницата "Да помогнем на Лидия"
(https://tribune.bg/bg/obshtestvo/da-pomognem-na-lidiya/?fbclid=IwAR17pYzlJkrPDOw1AUs-ElUvKzV5f0jGLqy55hYVvYI_1P9O7SMVBT-_wuY#.XkFtpHogTJ8.facebook).
 
Силистренката родом Лидия Лечева-Господинова (магистър МИО, спец. "маркетинг") в момента работи в община Русе (където е омъжена, със син на 13 г.) е бивш служител на Областна администрацшия (2001-2005) -  в отдел "Регионално развитие", вкл. негов началник. 

Във връзка със свое заболяване, с което се бори от 18 години, тези дни тя публикува в личния си профил във Фейсбук послание със следното съдържание: "Мили приятели, хора с добри сърца, сърдечно благодаря, че в тези трудни времена продължавате да ме подкрепяте при набирането на средства за скъпоструващото ми лечение със стволови клетки. За съжаление клиниката по хематология в Москва ще бъде затворена до юни месец, поради опасността от COVID-19; но 1/3 от необходимите средства за лечението в Русия са събрани от кампанията „Да помогнем на Лидия“, в т. ч. чрез дарителска сметка, PayPal и Helpkarma.Сега съм изправена пред ново предизвикателство – не знам кога ще бъде следващата дата на прием в клиниката, защото новите дати тепърва ще бъдат уточнявани. Реалистично е да очаквам, че през есента клиниката в Русия ще започне работа с чуждестранните пациенти. Дано получа шанс да се лекувам по-скоро!"

И още: "Междувременно аз продължавам своята рехабилитация и имам добри резултати особено след месец и половина пълна карантина без никакво излизане навън! Благодаря Ви от все сърце за финансовата и материална подкрепа, която ми оказвате! Бъдете здрави и благословени!".

Всеки, който желае да помогне, може да го направи на банкова сметка в лева: 

IBAN: BG42 RZBB 9155 1011 3584 67

BIC (SWIFT): RZBBBGSF

банка Райфайзенбанк

Титуляр: Лидия Лечева-Господинова

Основание: Дарение PayPal: paypal.me/LidiyaGospodinova  

петък, 24 април 2020 г.

Силистра сред 6 града с еко инициативата „Партньорство за красива и чиста среда“


“Партньорство за красива и чиста среда” (https://thespot.bgbeactive.org/) е гражданска инициатива за облагородяване на публични пространства, която стартира през януари 2020 г.  в шест града – Пловдив, Варна, Русе, Шумен, Добрич и Силистра. Инициативата се осъществява с подкрепата на Фондация Кока-Кола. През годинатаъм програмата се очаква да се присъединят и по-малки населени места.

Проектът „Партньорство за красива и чиста среда“ има за цел да ​​разшири групата на активистите борещи се за #безотпадъци в градовете Варна, Добрич, Шумен, Русе, Пловдив, Силистра, a по този начин да допринесе за общата визия за намаляване отпадъците в българските градове, увеличаване на разделното събиране, подобряване на нивата на рециклиране  и подобряване на обществените пространства за здравословна среда без отпадъци.

Певица, родом от Силистра, обучава онлайн от Сингапур


В своя профил във Фейсбук родената в Силистра певица Мая Нова (Мая Стоянова), която има своя кариера навсякъде по света от Азия до САЩ през Балканите, написа: "Връщайки се в Сингапур след 8 години проучвания в Ню Йорк и изправени пред "новата реалност", реших да предложа отстъпка за всички онлайн уроци по глас през Zoom и FaceTime за периода на "прекъснатата верига". Ако решите да се потопите в красивите земи на пеенето и да научите повече за гласа, свържете се с мен!


Преди 4 години по повод гостуване на Мая в БиТиВи, тогава по повод представянето на втория й албум, от сайта на телевизията ни припомнят: "Мая Нова е талантлива българска джаз певица. За кариерата си от България през Сингапур до Ню Йорк разказа самата тя."

През 2011 г. в сайта Порталът на Силистра има публикация за Мая, в която се казва: "Популярната българска народна песен "Полегнала е Тодора", аранжирана като блус, слушат меломани в страните от Далечния Изток, благодарение на силистренката Мая (Стоя) Нова. През последните години нейното местожителство е в Сингапур, но прощъпулникът й е бил на наша сцена в близкото минало. В продължение на години има своята изява в страни от Европа и Азия. Дебютният й албум се казва "Open"  и е от 2010 г., като съдържа авторски песни и джаз стандарти. 

На родния си език тя написва посланието: "С много обич посвещавам този албум на баща ми (бел. ВЕРСИНАЖ, покойният Христо Стоянов, дългогодишен шеф на силистренската "Следствена служба"), който винаги ще живее в сърцето ми. Винаги съм имала влечение към музиката. Наследила съм го от родителите си. Те имаха съвсем различни професии, но обичаха да пеят. У нас непрекъснато звучеше музика. Родена съм в Силистра. Съхранила съм прекрасни спомени от детството си. Помня, че се почувствах неудържимо привлечена от тази музика още с първите тонове, които прозвучаха", за което става дума и в интернет страницата й www.mayanova.com. 

За БНР, според публикация в "Кворум - Силистра" от преди десетина години, Мая признава още: "В Силистра започнах да уча музика, там са първите ми изяви на сцена. Когато бях на 10 години, започнах уроци по класическа китара в Детската музикална школа в родния ми град. После продължих в Музикалното училище. Учителят ми по китара имаше кънтри група, а аз пеех в нея. Свирех и на пиано. Бях на 16 години, когато един от преподавателите ми даде записи на джаз дуети на Ела Фицджералд и Луис Армстронг". 

През 2009 г.  Мая е полуфиналист на джаз фестивал в Монтрьо, Швейцария. На 11 август 2011 г. Мая Нова участва в Международния джаз фестивал в Банско (Maya Nova quartet & Rick Margitza), а в годините по-късно е имала отново изяви в България, но не и в Силистра.

четвъртък, 23 април 2020 г.

Силистренка от Ню Йорк с награда за принос към филм с „Оскар” („Жокера”)


Живеещата в Ню Йорк силистренка родом Елеонора Дечева (Eleonora de Simone в професионалната си изява  на специалист по интериорен дизайн, както и във Фейсбук) получи признание за работата си в полза на черната психологическа драма „Жокера”, която тази година бе с 11 номинации за наградите „Оскар” (един присъден).

От снимка от профила й в социалната мрежа става ясно, че наградата е за за принос към върховите постижения в изработката на продуцентски дизайн на филма. На практика Елеонора, която е дъщеря на почетния гражданин на Силистра Стоян Дечев (известен музикант – акордеонист и ръковидител на певчески групи), е била неизменна част от екипа, ангажиран с част от специфичните, но важни за кинолентата дейности.

За ВЕРСИНАЖ живеещата със семейството си повече от 20 години в САЩ наша съгражданка заяви: „В продължение на много месеци през 2018 г. по време на снимането на филма бях зам.-директор в арт-офиса на продукцията, подготвящ сцени от филма в дизайнерски план. Работила съм по 10-11 часа на ден. Екипът ни беше много добър и съм доволна от съвместната ни работа”.

Като професионалист в своята сфера, Елеонора е част от Internet Movie Database – онлайн базата в интернет с информация за актьори, филми, телевизионни предавания и звезди, видеоигри и технически персонал. Базата е с начало 17 октомври 1990 г. и от 22 г. насам е собственост на Amazon.com.

Силистренката е завършила средно образование в град Силистра и полувисше в град Велико Търново. В Ню Йорк е учила в PRATT INSTITUTE – една от най-добрите в света школи за дизайнери, предоставяща на студентите си обучение, което е несравнимо по своето качество. Нейната интердисциплинарна учебна програма насърчава студентите за участие в съвместни и креативни стратегии за дизайнерско мислене. Преди това е учила в Harrington College of Design в Чикаго. Синът й Едуард, който е роден в България, но от 3-годишен живее в САЩ, също е завършил архитектура и вече успешно практикува модерната специалност.

сряда, 22 април 2020 г.

Силистренка по род в послание "Пази се" до плувци и треньори от целия свят

Живеещата със семейството си в САЩ силистренка по майчина линия Моника Янева, която е успешна състезателка по плуване, е сред представители на 20 страни и острови - плувци и треньори от различни възрасти, включени в уникално съобщение до целия свят във вид на видео послание в размир на 5,48 минути, чийто финал е "Пази се". 

Нашето момиче е на 4,13 минута по време на поредната си тренировка в домашния басейн в щата Тексас. За разлика от нея, по време на клипа повечето от участниците се представят чрез сухи тренировки на на най-невероятни места - в банята, върху скейтборд, в хола и къде ли още не.

Клипът е на адрес в интернет: