Translate

сряда, 31 март 2021 г.

200 години от рождението на възрожденеца Г. С. Раковски - силистренски прочит за неговия принос за българската наука


На първия етаж в Регионална библиотека Силистра от края на м. март 2021 г. е актуална нова изложба, посветена на Георги Сава Раковски по повод 200 години от рождението му. От фонда на библиотеката са представени книги и албуми, както и фотокопия. Миналата година силистренският етнолог д-р Йордан Касабов участва за втора поредна година във Форум "Българско наследство" в град Балчик, представяйки доклад за приноса 
към българската наука на възрожденеца - полиглот.

 Българската история и култура е базисно фундаментална структура в надстройката на днешното формирано национално общество от единомишленици, съмишленици и изповедниците на родното наше. В плеядата именити българи , дали своя принос за съхраняването на родната ни същност, несъмнено се очертава монументалният образ на една видна възрожденска и уникална по своето съдържание личност и ум. Образът на Раковски се откроява в тази голяма аудитория на учени и талантливи умове, които чрез своя дух са строителите на нова България, възкръснала след столетия забрава и умишлено тласкана към забвение и претопяване в друга национална идея и друг поглед.

Времето на ХІХ в.сл.Хр. е периодът на съзряване, възкръсване и ново съзидание по подобие на феникса – оня вечен жив огън, пламък, жива искра за запазване и съхраняване на българското в автентичния му и неподправен вид. Такова, каквото е завещано от древните ни праотци на нас, техните следовници и наследници на познанието, заложено в древния ни ген, официално датиран още преди 6 000 години преди Христа. Сега има много нови открития на извори, съхранена памет, народно творчество, материална и битова култура, поднасящи даровете на името българи, че е арийско и староцивилизационно – първи народи.

След такова встъпление, идва ред да кажем, че тези горни изречения и редове са в подкрепа на името Г. С. Раковски. Голямата българска аудитория познава този именит сънародник преди всичко като революционер, създател на Българската легия, четническото и комитетското движение. В едно кратко резюме ще се постараем да представим Раковски в още по-силна светлина на учен, полиглот, филолог, езиковед, историк, етнолог, етнограф, фолклорист. Нека да допълним към това, че известен най-вече като писател творец със своя „Горски пътниек”.

Г. С. Раковски (1821-1867) по широтата на своите интереси и страстната си любов към Отечеството е на челно място сред плeядата възрожденци. През тридесетте години на ХІХ в. украинският учен Георг Гуца – Юрий Ив. Венелин (1802-1839) като фолклорист и етнограф в писмо до Васил Евстатиев Априлов от 17.09.1837 г. се обръща с молба българите да започнат да събират песни, исторически и етнографски материали, чрез които да запознаят чужденците и света със своето минало и ще ги заинтригуват със своето тежко положение.

Венелин написва една програма за етнографски и фолклорни проучвания, която се състои от пет точки: 1.Да се събират народни песни; 2.Да се събират народни носии, предимно женски, с техните названия; 3. Да се събират различните обреди, съчетани с годишните празници – календарни и семейни; 4. Да се събират обреди в различните възрасти на човешкия живот; 5.Да се събират вярвания и суеверия – вярата във вампири и вещици, в магьосници, в необикновената сила на някои растения, камъни и талисмани.

Тази програма Раковски в своя  „Показалец или ръководство, как да ся изизсквътъ и издирят най-стари черти нашего бития, языка, народопоколения, стараго ни правления, славного на прошествия и проч”(1859) дава пространни опорни точки и позиции за издирвателска и събирателска дейност. Показалецът формира цели 28 пункта със задачи по които да се работи и конкретно във всички направления. Неоценима програма, дала възможност на редица следващи възрожденци до края на ХІХ в. усилно да работят по нея и събират безценни материали по културата на българите.

Раковски смесва в Показалеца задачите на историка, етнографа/етнолог, фолклориста, филолога. Това е обяснимо с желанието му да обхване целокупното минало на народа ни, за да бъде възстановена културата на старите българи. Приносът на Г. С. Раковски за развитието на българската егнография е явен. Показалецът е първото и най-пълно  всестранно етнографско ръководство за събирателска дейност. Етнографските материали и наблюдения на Раковски и днес не са загубили своята стойност на ценен извор за състоянието на народната култура и бит през ХІХ в.

Теориите и хипотезите на Г. С. Раковски трябва да се оценяват спрямо нивото на познанията и науката по времето, когато авторът е писал своя труд. Възгледите си излага заедно с доказателствата за етногенезиса на своя народ и характер на неговата култура. Освен в Показалеца, всички свои анализи, теории и изследвания излага в основните си трудове „Ключ българского языка”(1858), „Българска старина”, Книга І, 1865 г., и в своите съчинения. Показалеца преди това споменахме. Раковски си поставя голямата цел да докаже дълбоката старинност и самобитност на българския народ, на неговия език, бит и култура, и прякото ни древноиндийско потекло.

Съвременната наука до началото на ХХІ в. считаше научните интерпретации при разкриване на смисъла и значението на конкретните факти и явления от народната култура на Раковски за крайност, до произволни, несъстоятелни тълкувания и изводи. Наследството на Раковски в писана и мерена реч се четеше като за нещо, напъхано от официозите на историческата ни наука в т.н. удобни чекмеджета. Първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Всячески се правеха опити да се тушира колосалният принос на един учен полиглот, знаещ множество живи и мъртви езици. Освен класическите древногръцки, френски, английски, руски, италиански свободно е четял санскрит, иврит, пахлави, авестийски, хинди. Да не пропуснем имперския турски език, а с този език се е подвизавал и като шпионин.

Явно аудиторията е незапозната с мисловните и верски преклонения на Раковски. Той е един от онези изповядващи метемпсихозата – „самостоятелно общуване с Бог, без намесата на опекуни и клирици”. Бил е член на алевийските братства в Котелския край. Поклонник е на мистично-философското суфийско движение и орден по нашите земи. Един Богомил-Масон от наш български формат, не натруфен и припознат.

В своите научни търсения Раковски отделя особено внимание на етнографията и фолклора, както е видно. Той е най яркият и краен представител на романтично-патриотичното течение в нашата етнология и фолклористика, търси научна опора в теоретико-методологическите позиции на митологическата школа. В романтично-патриотичната насоченост на научните му теории прозира влиянието и възгледите на Венелин, Вук Караджич, Я.Грим и др.

При проверка на теориите, фактите, хипотезите на Раковски човек остава изумен от онова което е съумял да проучи и поднесе за времето в своите съчинения. Уви, оказва се, че до и над 90% поднесеното от Раковски се припокрива с истината, а колко време е считано, че „той си ги измисля едни…“. Още като студенти ни предупреждаваха мастити наши учени преподаватели да внимаваме с Раковски и широкото му използване в научното пространство. А се оказа, че, когато се вникне в написаното оставаш изумен и изненадан от широтата на погледа, и прозренията в нашето минало, и точните попадения, базирани на сериозни автори и извори. Защо Раковски е толкова непознат все още в наши дни? Времето изисква Раковски да бъде възвърнат в научното и културното пространство такъв какъвто е, а не такъ     в какъвто го искат силните на деня и глобалистите.

Ако внимателно бъде прочетен Раковски        , горните редове се припокриват с неговите идеи, хипотези, теории, анализи и становища за оня голям мост идващ от индийското пространство през месопотамия, от Памир та чак до Атлантическия океан. Той е онзи, който в онези времена не е съзрял и прозрял изречението, че българите са от Пътя на коприната до Янтарния път. Това ще подкрепим с помощен материал по съчиненията на Раковски.

Раковски сериозно се позовава на научния труд на Амеде Тиери, направил пълен преглед на мненията на античните автори. А.Тиери в своето съчинение за галите упоменава редица келтски племена, в порядъка на които са записани имената на племената „болгиос” и „кимври”. Раковски, позовавайки се и на „Анонимната история от Светогорския манастир за българите” споменава, че „Българите древли носили и името кимбри или кимерии”. Херодот в своята История описва кимерийците като древен народ, той ги свързва и със скитите.

Друг автор е Прокопий Кесарийски, който в своята „История на войните” пише, че кимерийците са древните прадеди на българите. Автори като Константин Каменов стигат в своите анализи и открития, че протобългарите в своя състав включват и шумерите, които той нарича тракокимерийци. В разселванията си кимерийците заемат площи и в Британия, например, Уелс е с такъв корен и днес тяхното знаме-флаг е бяло, отдолу зелено и помежду тях червен дракон-змей. Такъв е гербовият знак и на Аспарух. Това са кимерийците от коляното на братята Болг и Брем в годината от Сътворението на света 4785 = 723 преди Христа. Брем взема земите на запад към Балтийско море и Британските острови, а Болг земите от Карпатите надолу към Средиземно море.

Кимерийците на Брем, създават  Брандебурите, Сведите, Померанците, а също Кембридж и Кембриджкия универсисет. Отделно и една група ,заселена в пределите на VІ в.сл.Хр. от голямото племе на Туман на Бат Баян (Бат Бай) българи в във френските земи и е наречено Вулгунди – Бургунди. Днес на бургундците казват „френските шотландци“. Западните учени признават, че те не са нито французи, нито германци, нито испанци, нито англичани. Никой от тях обаче не иска да признае древнобългарския им произход. Същото е и с областта Оверния, където се играят български хора, свири се на гайда и галено се нарича към всеки оверняни „Хубав като българин”. Това е делото на Раковски.

Добре е да се знае и помни, че Раковски нарича хуните българи Кутритури и Утигури, което е в голямата си степен в днешно време изяснено. Хунският съюз е голям български конфедерационен договор между всички сродни български племана и родове на кимерийци, масагети – скити, траки, пеласги, хунори – дин лин или родът Дуло. Това конкретно доказва Димитър Съсълов в своята книга „Пътят на България”. В този обхват българите доминират и управляват, а Атила е име – вожд.

Раковски в своите филоложки наблюдения по българския език е стигнал до там, че в своята азбука езикът ни трябва да притежава 36 букви. Замислял е реформа по този казус, но времето не му е позволило да стане, както го е замислил. Въвежда някои добавки в азбуката, африканизми и латински знаци. Що се отнася до това, че българите са древен народ, той обяснява, че Ведическите книги („Ведите” и „Ясна”) са български книги, че санскрит е „самскрит език“. Наивно на пръв поглед, но древните българи създават индийската цивилизация и култура, будизма. Брамините са българската висша каста на Индия. Това идва от поселенията на тогавашните българи в Памиро-Алтайския регион и на Междуречието. Казва, че „Ясна” на прост български език е „Изяснение”. Първоначално се възприема с усмивка такова твърдение, но лингвистите и сравнителните думи, изречения и понятия на санскирт, авестийски, хинди и това на сегашните българи имат твърде големи сходства и прилика с разлика в произношението и транскрипцията.

Заинтриговани направихме една съпоставка и открихме следното. Санскрит Авестийски Кюрдски български

                    Сиие          сийе           сие           сянка

                    Неве          неве            ну             нов

                    Чжене       чена                             жена

                     Серд           серд           сар             студ

                     Зумистан   Зумистан   Зивистан   зима

                     Йахе           йахе                              яка

                     Тенг           тенг            тенг            тънко

                                        Серм           серм          срам

                                        Кхалък       калек         калеко

                      Кор            кор                                горе

                      Дикан        дуккан                          диканя

                                         Неве           ну              нов

                      Ку              кухио          кудере       къде

Това са само някои извадки от говорими езици – сходни, близки и еднакви до българския, но за сериозността тук следва сериозното академично становище на езиковедите. Според Г.С.Раковски санскрит е „зендският език“.

Раковски описва българските божества така: Сива или Сур, старо български Бог, Яра-мъзд – светлост (Бял бог), А-Харен – недобър (Черен бог), Вишну – високий, великий, Крачун или Краканчо (многокрачестий и многоръкий), Колед, Перун, Рада (Рати), Яма, Харен (хранящий души), Въртуми и Помяна, Диви и Самодиви, златолуспави огнени змейове – прекрасни полубози млади момци, Злата баба, Лада, Лил или Лелю, Лил-Яна, белобрадатий старец дядо Господ, първо българско в древност божество.

Всичко изредено до тук е един огромен пантеон от утвърденост като божества на древните българи, създатели на Вишну, Шива, Буда и още плеяда божества. Сега никак не е чуждо онова, което е написал Раковски, но в съвременния прочит постоянно извират и излизат на показ все повече и повече доказателства за това, кои са българите и, че са древен и славен народ. Ето, това е Заветът на Раковски и ние трябва да признаем неговото достойно място в българската история и култура с „Достойно Есть“.


 

понеделник, 29 март 2021 г.

По пътя от предизборното бинго към изборното казино

Броени дни остават до 4 април, когато ще изберем поредната разноцветна в политическия смисъл кохорта от народни представители в 45-ия парламент на Република България. Засега вървим сред шпалир от предизборни плакати с познати до болка или с недотам известни имена и физиономии. Някои от тях тукашно родом, други са пратени като емисари от далечни земи, за да представят някого си пред добруджанския избирател.  

Едно е сигурно: ако съставим от слоганите на кандидатите едно цяло изречение, сигурно ще получим сравнително убедителна представа какво трябва да се направи от народното събрание, съответно от правителството, което то ще избере, за да стане животът по-хубав в обозримото бъдеще.  

В момента сме все едно в зала за бинго и около очите и ушите ни се въртят бързо цифри, които трябва да запомним, за да не сбъркаме в интегралната бюлетина. Ако сме тръгнали да гласуваме по съвест и симпатия, разбира се. Тези, които са от корпоративния вот да не ги мислим – те репетират как най-правилно да гласуват, защото после трябва да се отчетат, така че нямат право на грешка.  

В самия изборен ден ще сме като в казино – върти се рулетката, щрака примамливо и възбуждащо. Залагаш на цифра в черно или в червено, на четно или на нечетно число. И се молиш да не се падне 0, за да не спечели самото казино.  

Справка с Уикипедия: „Roulette“ е дума с френски произход, означаваща малко колело. Счита се, че се е появила за първи път във Франция. Според други източници тя е измислена в Китай, а впоследствие доминикански монаси я пренасят в Европа. Най-ранната версия на рулетката е от 1500 г. като карнавална игра. През 1657 г. известният френски математик Блез Паскал предлага много примитивна версия на рулетката, считайки я за вторичен продукт на вечния двигател“.  

Та така, залагаме на онова перпетум мобиле, на което разчитаме да работи безотказно, каквото и да означава това, защото винаги ще се върти в нечия полза, без да е сигурно, че от това ще спечели народът. Макар че от него зависи – реално формално, на кого ще даде възможност да се пробва да бъде следващото крупие.  

Пак според справката, „Първоначално с думата крупие е означаван стоящият зад комарджия с допълнителни резерви в брой, за да го подкрепи по време на хазартна сесия. Думата, получена от крупа (крупа на кон) е по аналогия с този, който язди отзад на кон. По-късно става дума за човек, който е бил нает да събира парите от игрална маса“.  

И след 4 април животът продължава, вече с нови парламентарни ездачи, с определени от тях крупиета и със сменящи се около игралната маса хора от всякакъв род, произход, образователен ценз, имуществено състояние, политически разбирания и прочие особености на характера и мястото им в обществото.

четвъртък, 25 март 2021 г.

Активност на жени дарителки на Държавен архив

 

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив Силистра стартира рубрика в социалната мрежа Фейсбук, в която  представя личности, документи и събития, поддържащи у нас духовността и утвърждаващи ролята на институцията, като пазител на документалното ни наследство. 

По повод тазгодишния Осми март ДА Силистра благодари с пост във Фейсбук на дарители – жени, които през последните години са обогатили фонда и са допринесли за запазване на историческата ни памет. В публикацията са споменати имената на Стела Георгиева, Иванка Христова (автор на книги и дългогодишен библиотекар в миналото), Мариана Илева (дългогодишен служител на община Силистра), д-р Наталия Минчева (Регионален исторически музей Силистра, носител е на грамота за дарителство), Нели Тодорова (актриса), Сени Андреева (общественичка), Костадина Кунчева, Тодорка Ангелова (най-възрастната акушерка в Силистренска област), Димитрина Христова (дългогодишен библиотекар и автор на родолюбиви книги).

Иванка Христова – библиотекар, журналист, автор на книгите: „Жреци в бяло“, „Аристократи на духа“, „Ключ към сърцето“, „Насаме“ и „В дебрите на вселената живот“ – първа и втора част. През 2003 г. дарява на ДА - Силистра оригинални снимки на личности от Силистра, включени в портретните й очерци, а през 2021 г. направи голямо дарение на документи, свързани с личния й живот, творческата и обществената дейност, които са в процес на обработка.

Тодорка Ангелова е най-възрастната акушерка в Силистренска област. През 2018 г. тя стана дарител на архива, като безвъзмездно предаде документи от биографичен характер и много снимки от своя професионален и житейски път.

Мариана Илева на три пъти - през 2014, 2015 и 2020 г. безвъзмездно дарява документи от личния живот, творческата и обществената дейност на баща си Илю Станчев – художник. Дарените документалните материали имат културно и историческо значение, източник на сведения за развитието и дейността на Съюза на българските художниците в Силистра.

д-р Наталия Минчева - уредник в РИМ – Силистра, през 2018 г. предоставя документи, свързани със служителите от финансовата администрация на окръг Дуростор. Депозирала е през 2018 и 2020 г. в библиотеката на ДА - Силистра двете си последни книги, които допълват историографията на нашия край - „Пресечният път на свободата. Силистра 1940-1947” и „Власт и общество 1948-1958”.

През 2020 г. актрисата Нели Тодорова дарява документи, свързани с дейността на Драматичен театър "Сава Доброплодни" - Силистра, още - пиеси, плакати, програми и снимки за периода 1970-2009 г.

Г-жа Сени Андреева дарява документи от личен произход на съпруга си Андрей Андреев - член на Адвокатска колегия Силистра.

Костадина Кунчева предоставя документи през 2015 г. - писма до Димитър Кунчев от Екатерина Чолакова - източник на сведения за живота и дейността на силистренския възрожденец Гено Чолаков, преразказани от неговата внучка /Екатерина Чолакова/. През 2020 г.  -  документи, свързани с нейни родственици и приятели.

Димитрина Христова е краевед, журналист и автор на книгите „Път през годините”, „Развитие на библиотечното дело в Силистра”. Био-библиографиите: „Ако светът имаше въображение” /2008/ за поета Валентин Чернев и „Живот на кръстопът” /2010/ за Борис Илиев – адвокат, драматург и краевед, „Краят винаги предстои” /2019/ за д-р Станка Георгиева. През 2019 г. направи значимо дарение - лични документи на Пирин Бояджиев - почетен гражданин на Силистра, дългогодишен учител, краевед и публицист.




сряда, 24 март 2021 г.

Полумесечно списание „Архиви” поддържа българщината в Силистра в румънския период

Полумесечно списание „Архиви” поддържа българщината в Силистра в румънския период, научаваме от публикация в профила на Държавен архив Силистра във Фейсбук, при това в нова рубрика, създадена по повод 70-ата година на държавните архиви в България. В Архива са запазени от първи до четвърти брой за периода 1 юни 1932 г. – 15 юли 1932 г., дарени от Жечко Русев през 1964 г. Главен редактор на списанието е Матей Рибаров - учител, читалищен и църковен деец, кмет на Силистра през 1918 г. Печата се в п-ца „Дуростор” - Силистра.

Списанието се издава от Българското общество в Силистра и неговото основна цел е да запази националното съзнание на българското малцинство под румънска власт. В сп.1 от 1 юни 1932 г. е поместена програма, която завършва с думи: „Следователно програмата на „Архив” е: да изнася най-широко и всестранно културната дейност на ръководителите на Обществото и секциите му; обективно да изнася и осветлява всички прояви в живота...да пише културната история на Българското общество в Силистра”.

В периодичното издание се поместват протоколи и отчети за дейността на културното общество, научни статии, съобщения за местни и културни прояви, новини и др.

Преди 11 години СБЖ, Регионална библиотека Силистра и ХГ Силистра подредиха изложба с над 70 първи страници на вестници и списания, излизали в Силистра и региона от 1885 г. насам - тогава по повод 125 години от началото на вестникарството в Крайдунавска Добруджа.

В нашата МИЗИЯ, в частност в ДОБРУДЖА, и като цяло в СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ, е поредната ПРОЛЕТ. И е ВРЕМЕ да чуем покрай песента на мотора на КОМБАЙН в полето и прочувствената мелодия на КАВАЛ. Тя е нашата разпознаваема по света ДЕЛИОРМАНСКА, СИЛИСТРЕНСКА и ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА. И още: светият НАШ НОВ ГЛАС, нашата откровена ДУМА за ДЕМОКРАЦИЯ и СПРАВЕДЛИВОСТ, и свежа МИСЪЛ за ПРОБУДА или ПРАВДА.

За да видим отново с УСПЕХ над хоризонта истинския и неповторим СВЕТЛОСТРУЙ – поредната ЗОРА над древния ДРЪСТЪР. В който се е стаил бойкият ДОБРУДЖАНСКИ ЗОВ, роден от необозримия ДОБРУДЖАНСКИ ЖИТЕН ФРОНТ – пълнозърнестия ЗЛАТЕН КЛАС, неизменен хит край древната крепост ДРЪСТЪР. С който с право се гордее от векове непревземаемият ПОРТ СИЛИСТРА, изграден на красивия СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ, нееднократно описван от ДУНАВ НЮЗ, а по-нататък и в новите издания СИЛИСТРА ПРЕС и от старата нова СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА. Край него къдроглавият ПЕЛИКАН продължава да бъде сред неизменните З ОТ 7 чудеса на Крайдунавска Добруджа. Нашият вечен КАПИТАЛ, заслужил спора ДА и НЕ.

За да я има СИЛИСТРА ДНЕС И УТРЕ. За да има ЖИВОТ ЗА СИЛИСТРА. Той е и чакмак за ДУЛОВСКА ИСКРА, и отзвук от ТУТРАКАНСКИ ГЛАС – медиен БРАНИТЕЛ, носител на ТУТРАКАНСКИ ВЕСТИ, за да може за всеки ТУТРАКАНЕЦ да иде реч в ТУТРАКАНСКИ(Я) ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК.

Той е и символ на ентусиазиран УСТРЕМ в Главиница, и на сладък ИЗВОР край Кайнарджа. Акцент е и за Добруджанската къща в Алфатар, където през 50-те години на миналия век са отсядали неведнъж за романтична ДЕТИНСКА ПОЧИВКА видни журналисти от БНР, СЕПТЕМВРИЙЧЕ и ЖЕНАТА ДНЕС. За да подготвят с много любов новия вестникарски брой на местната моторно-тракторна станция.

За него има място във всяка УЧИЛИЩНА СБИРКА и във всяко НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ. Защото вестникът е РЪКОВОДИТЕЛ на делата ни. Той е едновременно САМОЗАЩИТА, но и израз на НАПРЕДЪК. И интересен СЪБЕСЕДНИК в скучната провинциална НЕДЕЛЯ, когато нищо не е СИЛИСТРА ПЛЮС. Той е лъч от СВЕТЛИНА на СТУДЕНТСКИ ПЛАМЪК и отблясък от шарения СПЕКТЪР на Добруджа, и от вечния КАРНАВАЛ на живота. За който понякога свидетелстваше в своя десетгодишен живот дори официозът БЮЛЕТИН НА ОБЩИНА СИЛИСТРА, който отброи до №100 и спря да стига до читателите, институциите, министрите и посолствата на различни държави.

След 135-годишна история Негово Величество вестникът в Крайдунавска Добруджа видимо е последният СИЛИСТРЕНСКИ ПАТРИОТ, който няма намерение да се пресели при ОРКУС, бога на мъртвите от римската митология. Защото има издатели, читатели, журналисти и...библиотеки. И в ерата на интернет не умира максимата „прочетох във вестника, чух по радиото и видях по телевизията, следователно е вярно, това, което се говори в обществото”.

Време е за ОБЯВИ, госпожи и господа! Да поканим младия КНИГОПИСЕЦ, за да влее НОВА СТРУЯ, протяжна като добруджанска мелодия в МУЗИКАЛЕН ВЕСТНИК, истински журналистическия водопад в чест на парада 120 ГОДИНИ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ, организиран от СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ. За който няма да достигнат и дните на СЕДМИЦАТА, за да се разкаже за събитията в чест на славната годишнина.

В заключение: в Силистра вестниците столетници са преродени в дигитализиран вид. Силистренци четат издания от преди 135 години на сайта на Регионалната библиотека „Партений Павлович” в състояние, което е удобно и съвременно. В електронния вариант са периодични издания, излизали в Силистра  от 1885 до 1940 година, и други 130 краеведски периодични издания. В допълнение са и краеведски документи, свързани с важни събития от политическия и обществения живот на Силистра. Подготвена е и публикация в европейската електронна библиотека Europeanа.  Дигиталната библиотека е създадена по линия на проект „Стара Силистра е-достъпна”,  финансиран от грантовата схема за иновативни проекти на програма „Глоб@лни библиотеки-България”.

вторник, 23 март 2021 г.

Силистра и Тутракан в изложба с картички от градовете на Добруджа

В края на по-миналия месец във фоайето на Дом-паметник „Йордан Йовков“ бе открита изложбата „Добруджанските градове в старите пощенски картички“, подредена от Регионален исторически музей Добрич, и която може да бъде посетена до края на месец април. Тя е своеобразно продължение на изложбата от 2020 г., в която бяха показани пощенски картички с изгледи само от град Добрич, и включва 94 черно-бели и цветни картички – снимки и литографии.

В изложбата: изгледи от градове в Северна и Южна Добруджа от първата половина на XX вeк. Показани са черноморските градове Балчик, Каварна и Констанца. Специално място е обърнато на дунавските градове Тутракан, Силистра, Хърсово и Тулча. В изложбата са включени картички от Генерал Тошево, Меджидия, Бабадаг. Показан е и известният манастир Кокош.

Интерес представляват и серията картички със събития, случили се в градовете в Северна Добруджа по време на Първата световна война. Музейните специалисти от най-големия град на българската част на Добруджа призовават гражданите, които пазят картички с изгледи от добруджанските градове, да ги дарят на музея. Припомняме, че след приключване на миналогодишната изложба бяха дарени 20 картички с изгледи от Добрич. (Източник: bnr.bg/varna по информация от РИМ Добрич)

За Живота като за мелодия, написана от Съдбата в съавторство със самите нас

Един подир друг си отиват от нас светлите личности - ветерани на духовността В случая и Татяна Лолова. (Поклон пред таланта, професионализма и човечността!). Животът е едно петолиние с различна дължина за всеки от нас с написани от съдбата ноти, които не винаги изпяваме правилно - може би защото не ни допада избраната от Нея мелодия. Друг път фалшивеем, вероятно по причина на други ноти, които паралелно твори нашето съзнание. Накрая се оказва, че най-важното е да знаем къде да правим паузи, за да си вземаме дъх, продължавайки с бодър дух уверено напред. До оня последен миг, от който остава спомен, но само у другите, но не и в самите нас.

За едни от нас животът е мелодия - балада, за други е истинска класика - строга и тежка. За трети - джаз импровизация. Има и житейски мелодии, в които по невероятен начин са миксирани рок и всички възможни музикални жанрове. Разбира се, понякога се случват и нотни писания, като че ли диктувани от извънземни същества - толкова странни и непознати, так чак настръхваш от космически смут.

Важното е твоята мелодия да е възможно най-дълга и задължително запомняща се завинаги, поне от страна на най-близките хора. И още - отново по възможност - да сме получили признание за настроението, което е създавала в околните, включително и непознатите, до чийто слух е достигнала. Дори ако е била като далечно ехо, разнесено на пресекулки.

понеделник, 22 март 2021 г.

Сензационно видео на дуловец от изригващ вулкан в Исландия


Уникална по своето съдържание е публикацията във Фейсбук на дуловеца Георги Георгиев www.facebook.com/georgegeorgiev.i на адреса в личния му профил в социалната мрежа. Словесното му обяснение дава светлина на преживян от него момент в Исландия: "След 8 часа преход през скали и мъх успяхме най-накрая да стигнем до мястото на изригване на вулкана Гелдингадалсгос и безопасно да се върнем у дома след общо 12 часа в дивата природа. Успях да заснема следните кадри и да се насладя на тази грандиозна гледка само на метри от избухващия вулкан. Това беше може би най-трудният и изтощителен поход, който някога съм правил в живота си и, ...заслужаваше ли си? Ще ви оставя да решите това".

Според руския сайт radiomayak.ru: Стотици исландски жители, включително президентът Гудни Йоханесон, посетиха изригващия вулкан Гелдингадалсгос на полуостров Рейкянес - 50 километра от исландската столица Рейкявик и на 32 километра от главното исландско летище. Властите не затвориха района, така че местните жители се втурнаха там през уикенда, за да направят снимки с вулкана на заден план. По-рано в Исландия вулканът Фаградалсфял се събуди за първи път от шест хиляди години насам.

Допълнение от ВЕРСИНАЖ: През 2010 г. вулканът Ейяфятлайокутъл стана популярен по целия свят, тъй като след изригването му попречи на самолетните полети в различни посоки, тъй като дим и прах покри небето за дълго време. Рзултатът: затваряне на въздушното пространство в почти цяла Европа поради изхвърлената вулканична пепел на височина около 8,5 км в атмосферата. Отменени бяха 900 000 полета. Предходните му изригвания са в периода 1821-1823 г., когато причинява наводнения в района и флуоридно отравяне на добитък. Преди това вулканът е изригвал през 1612 г.

Територията на Исландия e заета от високи планини, ледници, гейзери и множество вулкани (20 действащи). За страната казват, че е родена от вулкани. По света има 1 500 вулкана, средно с по 60 изригвания годишно. Вулканът е геоложка формация, цепнатина на повърхността на земната кора или на друга планета, която позволява изтичане на лава, вулканична пепел и газове от магмената камера под повърхността. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на 17-те тектонски плочи (Уикипедия).

  Дуловец – музикант, фотограф и актьор, на метри от вулканична лава в Исландия 

Уникална по своето съдържание бе публикацията във Фейсбук на дуловеца Георги Георгиев на адреса в личния му профил в социалната мрежа (www.facebook.com/georgegeorgiev.i). И тя заслужено предизвика интерес в медиите. Включително и интервюта с него, публикувано на сайта Монитор и на страниците на в. Телеграф. 

-         Георги, как се озовахте в Исландия в точния момент и на точното място, за да заснемете уникалните снимки на вулкана, каквито няма в цял свят? Специално за снимките ли отидохте? 

-      Аз живея в Исландия. Пристигнах преди две години с приятелката ми, която е исландка. Ние се запознахме в България през 2018 г., поживяхме една година в София, но после решихме да се преместим в Исландия. Сега живеем в столицата Рейкявик. Когато чух за вулкана, си помислих, че е само на 30 км оттук, и реших да отида да го видя. Не се знаеше колко време ще продължи самото изригване. Говореха се много неща – че може да продължи броени дни или пък месеци, дори години. Никой не знаеше точно, затова реших да не губя време и така се озовах там. 

-         Вие сте фотограф, снимате и с дрон. Откога се занимавате професионално с това? 

-         Откакто пристигнах в Исландия, оттогава започнах да снимам професионално. Реално самата страна с всичките си пейзажи ме вдъхнови да се занимават точно с фотография и видеография. Мога да ви кажа, че видеото от вулкана го направих с моя личен дрон.  -         Вие сте бил на 150 метра от кратера. Не ви ли беше страх, че лавата може да ви залее, да пострадате или, не дай си Боже, да ви убие? 

-         Да, но реално ние обмислихме нещата, преди да отидем. Безопасността ни е на първо място. Може би се чудите защо говоря в множествено число, защото бях с един колега и приятел. Ние бяхме застанали на едно хълмче, нещо като възвишение и лавата се стичаше точно към нас. Нямаше как да ни стигне обаче, защото бяхме на по-високо. А по въпроса със самия прах и фините частици, които излизат при изригването и са много опасни, решихме да подходим, като се съобразим с вятъра. Застанахме по посока на вятъра, а не срещу него, за да не идват газовете към нас. 

-         Като видяхте какво снимате, помислихте ли още тогава, че кадрите и снимките ви могат да бъдат уникални за цял свят? 

-         Мина ми през ума в момента на самото снимане, че може да са такива, но го осъзнах малко по-късно, може би на следващия ден. Тогава видях как локалните медии излъчват изригването и срутването на кратера. Още тогава забелязах, че техните кадри са много по-неясни и по-лоши от моите, по-зле с една дума. Осъзнах, че съм хванал много хубав и удобен ъгъл, в който се вижда целият процес. Затова и кадрите ми са една идея по-уникални. Имаше на място и други фотографи, но малко хора очакваха да се случи точно този момент със срутването, просто никой не го очакваше. 

-         За колко секунди лавата срути стената на кратера? 

-         Когато ние отидохме, може би около час имаше активност, виждахме как вулканът пръска лава. Голямото изригване, за което говорим, обаче стана изведнъж и трая може би 10-15 секунди. Видеото, което видяхте , и което съм качил на профила ми, е в реално време, хората могат да го видят. Ние даже се уплашихме, понеже като се срути кратерът и всичката тази лава потече към нас, не знаехме с какъв мащаб е тази вълна. Тръгнахме да бягаме по хълма, за да сме сигурни, че няма да стигне до нас. Наистина не знаехме каква е големината й и затова прибягахме десетина метра нагоре. Мога да ви кажа, че и самият преход до вулкана беше много сложен. 

-         Вътрешно какво изпитахте, когато видяхте кадрите си и какво беше изживяването?  -      На място не можах да осъзная какво се случва, защото никой не го очакваше, беше адски изненадващо и всички останаха без думи. В един момент всички започнахме да викаме, еуфория или страх беше, но останах без думи. Такова нещо никога не бях виждал през живота си. Нещо уникално. 

-         Вече след това, като видяхте в социалните мрежи как хората възприемат видеото и снимките, какво почувствахте? 

-         Същото. Абсолютно изненадан бях. Аз освен чисто професионално си правя и любителски видеа точно като това. Това е любителско видео, на което слагам някакъв тип музика. След това ги качвам в социалните мрежи, по този начин си поддържам имиджа. По никакъв начин не съм очаквал и допускал, че това видео ще стигне толкова далече, чак в България и да стане такава сензация (смее се). 

-         Свързаха ли се с вас международни медии, които да искат кадрите ви?  -         Все още огромни международни медии, както вие казвате, не са се свързали с мен, нито аз с тях. Обмислям обаче по-нататък да го направя. Може би ще ви е интересно да ви разкажа, че първоначално предложих материала на локалните медии, но те имат собствени екипи, които пращат там с хеликоптер, с всякаква техника и вероятно, за да не отиде техният труд на вятъра, не взеха моето видео. 

-         Кои медии мислите, че ще проявят интерес, от калибъра на „Нешънъл джиографик“, „Дискавъри“ може би? 

-         Може би, да, но наистина още не съм го обмислил. Към момента в Инстаграм и Фейсбук съм качил видеото. Но определено може би става дума за американски канали основно. Просто трябва да отделя време, да направя списък и вече ще ми е по-ясно с кого да се свържа. 

-         След изригването на вулкана и срутването на кратера какво друго искате да снимате и какво ще представлява предизвикателство за вас? 

-         Има много интересни неща в Исландия, но на фона на това видео ще ми е малко трудно да направя нещо, което да е толкова уникално. Това е уникално явление, разбирате ли, случва се адски рядко. В интерес на истината ми задавате въпрос, по който мисля от два дни насам. Аз се занимавам с това, искам да продължавам да предоставям качествени кадри. Освен че изпитвам лично удоволствие, ми харесва и че има такъв интерес от останалите хора.  Може би следващото видео ще е за средновековните ледници, нещо такова си представям. Тук има вечни ледове с огромни мащаби, така че мисля, че също бих могъл да направя уникални кадри, но е трудно проходимо и ще трябва да се подготвя доста добре, за да предприема такова пътуване. 

-         Вие сте млад човек, как и защо решихте да заминете за Исландия? 

-         Роден съм в град Дулово. Завършил съм джаз и поп изкуство с електрическа китара и съм музикант по професия. Завърших в Пловдив, след това заминах за София. Започнах работа в един офис, не по специалността, а после се запознах с приятелката ми. запознахме в една социална мрежа. Онлайн стана. Тя се занимава с моден дизайн. Започнахме да живеем заедно в София и изкарахме там една година. След това решихме да върнем малко топката и да поживеем на нейна територия и вече сме в Рейкявик от две години. 

-         Къде е по-добре – в България или в Исландия? 

-         Аз много си обичам България и не мога да кажа дали е по-добре или по-зле. Винаги ще си идвам при първа възможност – дали за почивка или за по-дълъг период. Просто сега ми е малко по-трудно, повече от година не съм мърдал от Исландия заради пандемията от коронавирус и наистина се надявам в скоро време да дойда до България да се видя със семейството и приятелите си. Аз имам сестра, която живее в София. Тя е с година и осем месеца по-голяма от мен – Михаела се казва. Майка и татко си живеят в Дулово. 

-         Как реагираха те, като разбраха синът им е сензация и е направил уникални снимки на вулкана? 

-         О, да, да. Всички са много горди, радват се много. Постоянно се чуваме, постоянно си говорим по месинджър и с видеовръзка. Всички включително и аз обаче все още сме в шок, защото не очаквахме нищо подобно. Тръгнах натам, за да направя поредното любителско видео, а вижте какво стана. Всяка седмица си качвам в Инстаграм, в Ютуб. Този път реших да кача кадрите и във Фейсбук, и знаете ли какво усетих? Усетих, че повечето гледания са във Фейсбук и повечето хора и медии го предпочитат. За в бъдеще ще знам, че е важно и там да си качвам работата. 

-         Освен с фотография и видеография, с нещо друго занимавате ли се? 

-         Да, както ви казах – музикант съм. Имам и участия в местни сериали тук. В някои случаи съм просто като статист с второстепенна роля. Но реално това не ми е основната работа, само от време на време. Усещам, че сега ще ме питате коя ми е най-главната роля, която съм играл, нали (смее се). Играх в един сериал, който беше много известен тук в Исландия. Реално актьорите са исландци, но някои от тях участват в много холивудски продукции, известни са. Моята роля беше на барман в едно заведение и водех комуникация с главния герой. Но това ми е странична работа, не ми е главното занимание. Искам и опитвам да се развивам като фотограф, в това хвърлям цялата си енергия.  -         Някой казвал ли ви е, че на някои снимки приличате на героя на Джони Деп от филма „Карибски пирати“ – Джак Спароу? 

-         Джак Спароу, да (смее се). Аз постоянно го чувам това.   

Положен е първият камък на храм в кв. Деленки на село Айдемир

В 20-ата година от възстановяването на Доростолска епархия – поредна „първа копка“ на храм – този път в кв. „Деленки“ на село Айдемир. Тя бе проведена в стандартен за православното християнство ритуал – полагане на камък и на олтар, но без литийно шествие, каквато е традицията – по причина на спазване на противоепидемични мерки.

В ритуала участваха представители на общинската и на местната власти, както и основният за момента ктитор на храма Тодор Тодоров – по подобие на на други църкви, вкл. на наскоро откритата в село Черковна в Дуловско.

„С Божията помощ днес започна строителството на четвъртия храм в областта с мое участие, полагайки първия камък на църквата „Св. св. равноапостоли Константин и Елена“. Всички се помолихме за Божията закрила, за здраве, благоденствие и мъдрост. Във времена, като днешните – непредсказуеми, с трусове и кризи, все по-често се обръщаме към Бог“, каза по време на  водосвета Доростолският митрополит Яков, който служи заедно с духовници от епархията.

Според кмета на село Айдемир Денчо Георгиев, нуждата от храм в квартала към селото се е зародила още през 2014 г.: „Щастлив съм, че спомогнах да се сбъдне желанието на жителите на Айдемир за още едно божие място, в което да отправят молитва и благодарност към Всевишния“. В Айдемир има църква, която е на близо 200 г., както още храмове в съставната махала Татарица – тя е към старообрядческа епархия с център Тулча, Румъния, и в м. „Кълнежа“ – в рамките на манастира „Покров Богородичен“ - единствен по рода си в областта, при това съхраняващ над 30 ценни и благосляващи стъкленици.

Над 50 са православните храмове в Доростолска епархия - в пет от общините на област Силистра, както и в една в област Добрич. Увеличава се и броят на параклисите в региона с идеята всяко населено място с християни да има свой молитвен дом.


Диск на добруджанец родом – от Варна до Япония, Европа и „отвъд океана“

* В една от песните свири Теодосий Спасов

В своя профил във Фейсбук роденият в Дулово музикант ЙорданЙорданов, познат като член на „Фанданго“, сподели тези дни: „Дискът ми е вече готов и ще бъде дистрибутиран засега само в Япония, а малко по-късно в Европа и отвъд океана“.

Специално за благ Версинаж той уточни, че изпълненията в диска – 7 песни и 3 инструментала – всички акустични и с лирично звучене – са авторски аранжименти и по негова собствена музика,и са записани за около 3 години. Текстовете на песните са на английския автор Фил Джаксън. Вокалите са на изключителния шведски певец Йоран Едман, известен от проекти с Ингви Малмстийн, Джон Норъм (ЮРЪП), Николо Коцев и други.

За диска още от
самия Йорданов: „Песните са смесени и мастерирани в собственото ми студио във Варна
(ДАНН Студио). В записите в диска участват много гост музиканти, сред които Йенс Сквирблис – немски хамонд-органист.  Също и в една от песните – Пепи Главанов – китарист на АКАГА. Пианисти, участвали в проекта, са Добри Добрев и Рей Джонсън, а фретлес бас свири Диян Димов. 
В една от песните свири Теодосий Спасов“.

Дискът е издаден в момента от японската компания „OrphicTone“ и засега ще се продава само на тамошния пазар. Малко по-късно ще има тиражи за европейския пазар, както и за „отвъд океана“. Европейският вариант на диска ще съдържа едно допълнително парче, което работим в момента и то ще е голяма изненада, специално за българските слушатели“.

Още от и за Йордан Йорданов четете в публации – в блог Версинаж (www.jordansilistra.blogspot.com/2020/01/blog-post_40.html) – Йордан Йорданов от „Фанданго“ стана рекламно лице на американски фирми за музикални инструменти“ и в сайта Силистра нюз (Четвърта песен с международен екип на Йордан Йорданов от „Фанданго“).

петък, 19 март 2021 г.

Сагата на тема мост при Силистра е връстник на древния град


Преди няколко дни започна своя нов „живот“ силистренският фериботен терминал, където близо 10 години беше тишина и пустош. Големият кораб, превозващ автомобили от всякакъв калибър, вече пъпли по своя 7-километров път, с надеждата, че така ще бъде до обозримото бъдеще. Докато някой ден изпружи снага между двата бряга един красив мост.

 Той едва ли ще реши всички проблеми на Добруджа и на нейната 19-вековна духовна столица. Със сигурност обаче ще внесе спокойствие , че не e проблем да минеш „от другата страна“, за да продължиш още по-нататък. Както, казват, било в древността – преди години местен историк твърдеше, че тогава (когато и да е било това, но все пак доста отдавна, щом няма „извори“ за потвърждение), при днешна Силистра е имало 6 моста, включително дървен.

В оня период явно геостратегическите интереси са били в друга посока, за разлика от Средновековието до днес. Но пък, кой знае…може векторът да се обърне в наша полза. Иначе много хора са се упражнявали в миналото да вадят от девет кладенеца вода, за да доказват важността, необходимостта и възможността за мост тук, в подстъпите на делтата на р. Дунав.

Преди 4 години силистренският инж. Господин Иванов Господинов издаде в книжка (формат А5) своя „опит за обосновка“ на тема „Мостът Силистра – Кълъраш“. На 123 страници той прави кратка хронология на мостовите съоръжения по поречието на Долния Дунав, сред които и мост от 105 г. сл. Хр. – вероятно първи по рода си на реката, известна като „една от четирите на света, изтичащи от райския извор“. Той е бил в района на румънския град Турну Северин, изобразен в Рим върху триумфалната колона на 13-ия римски император Траян. За римските мостове на Дунав - в блога barin.blog.bg.

От хронологията научаваме също, че при Тутракан – Олтеница е имало временен мост в периода 367-369 г. сл. Хр. Успоредно с тези и други мостове по р. Дунав бил изграждан и римският път откъм Австрия надолу по течението р. Дунав, по чието трасе е и т.нар. в днешно време „Дунавският велосипеден път“.

В следващите векове няма сведения за изграждане на мостове на Долния Дунав, макар че в рамките на Османската империя се предполага, че ако изобщо е имало намерение да се гради мост, то той би трябвало да е при Силистра, тъй като наоколо има множество крепости. Авторът цитира препечатка, ползвана от Тодор Денев в книгата му „Силистра и Добруджа през погледа на чуждестранните пътешественици (XV-XIX в.)“, издадена през 1986 г., за която няма и следа в интернет – за съжаление: „През февруари 1785 г. покрай Силистра, засегнат от чумата, минава граф Александър Морис Д'Отрив френски дипломат и политически деятел, заемал дипломатическа длъжност в Цариград в този период, който, описвайки пораженията от чумата, оставя за поколенията бележки за Силистра, пишейки, че…в края се вижда остров – Хопа, Пастрамаджи, Остров, образуван от реката и заселен от християни. Отсреща се виждат материали, приготвени за мост (бел. – на ръкава на реката?), започнат преди 3 години, но едва ли ще бъде завършен и след три века“.

В края на първата част инж. Господинов прави преглед и на случващото се по нашите и румънските земи след Освобождението от 1878 г., за да стане ясно, че товаро-пътническият трафик в този период между Средна Европа (Австро-Унгария и Германия), Ориента и Близкия изток се реализира по Средния и Долния Дунав, по 2 железопътни линии и чрез пристанищата Варна и Констанца.

Направеният от него извод: (като че ли) в северна посока нужда от мост няма – по-скоро разширения и подобрения на пристанищните съоръжения в Русе, Черна вода, Варна и Констанца (най-вече). С допълнението: през 1890 г. вместо мост при Силистра – Кълъраш започва изграждането на мост при Черна вода – Фетещ, като продължение на линията Констанца – Черна вода – Букурещ във връзка с овладяването на Северна Добруджа. След близо 100 г. – през 1987 г. мостът е дублиран с нов път и двуколовозен железопътен мост. Останалите мостове по Долния Дунав са при Русе – Гюргево – 1956 г., Хърсово – 1970 г., Видин – Калафат – 2013 г.

В третата глава на книгата Господинов разглежда развитието на идеята за мост при Силистра през последните 140 години, като подчертава една от пречките – неизгодната за България граница във формата й при Силистра, установена през 1886 г. Припомнят се също пасивната съпротива от страна на северната ни съседка още от времето на Княжеството.

Съвременните вероятни причини са също известни: недоказан трафик, липса на финансиране от страна на ЕС,  невъзможност за дофинансиране на прилежащата околомостова инфраструктура, неприемливи условия на концесионери, желаещи да изградят мост със собствени средства и др.

Авторът прави и уговорката, че „…идеята (за мост) е факт и при загърбване на историческите предразсъдъци от двете страни  (България и Румъния) е възможна реализацията й в условия на добронамереност, взаимни интереси и членството в ЕС“. С още една посочена условност: „…Вместо по краткото – мост при Силистра и Кълъраш, се употребява и „мост в ареала на Силистра – Кълъраш“, защото географското разположение на двата бряга не предразполага насрещен мост“.

Както е известно, Кълъраш е разположен на реката Борча, а Силистра е на истинския Дунав и частично на ръкава Остров(-ит), който е изцяло в Румъния, и разстоянието между двата града е 7-8 км плюс ширината р. Дунав срещу лесоместността „Кичу“, където в момента е пристанът за ферибота.

В книгата има и няколко глави с информация по следните теми: „Необходимост от изграждане на мостово съоръжение в ареала Силистра – Кълъраш“, „Транспортни връзки през р. Дунав“ (общо 126 моста – от които 80 са по един на всеки седем километра в горната част на реката; в средната част мостове има на всеки 27 км, а в Долен Дунав – на всеки 155 км). Изтъква се, че 12 са фериботните връзки на Долния Дунав, от които 8 са от Силистра (вкл.) до делтата на румънска територия.

За отбелязване – само 6 са сухоземните връзки над реката в Долния Дунав, между които два шлюза. Твърди се обаче, че има нужда от още поне 8 водни „връзки“ между България и Румъния, ако искаме да има добро икономическо развитие на регионите по Долния Дунав. Други теми, обособени в глави са „Трансграничен коридор Игуменица – Север и Североизток – алтернативен участък на пътното трасе на територията на България“, „Мост в ареала Силистра – Кълъраш“ и др.

Работата за изграждане на мост в периода 1878-1940 г., а и десетилетия след това замира по различни причини, за някои от които стана дума по-горе. Имало е период – 50-те години на миналия век, когато е развивана теорията за друг вид съоръжения на същото място, но проектът е прекъснат. По-късно отново става актуален (според публикация на сайта Медиапул от 2009 г. - Идеята за изграждане на хидротехнически комплекси между Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Кълъраш, бе възродена от новото правителство на ГЕРБ и бе създадена съвместна българо-румънска работна група“), а през 2014 г. завърши проект за проучване за мост на 4 места, вкл. при Силистра – Кълъраш и тукашният вариант бе един от фаворитите по получените данни.

Проблемът за моста бе размразен и в първите години на новия век, с известна активност от страна на местната власт в Силистра. Публикации в медиите от същия период дават примери за едни от най-сериозните опити да се стъпи на пистата за реализиране на вековната идея. Интерес на Испано-Китайски консорциум през 2012 г. наследи подобни намерения на консорциум от Португалия през 2006 г.; на частни инвеститори от Оман през 2007 г. и др. Близо 30 години е актуална и темата за ро-ро връзка с Украйна, но и тя остана неосъществена.

Ерата на Водолея и мълчанието на агнетата

Какво като сме навлезли в "Ерата на Водолея", когато уж на ход ще са духовността и Шестата раса..., за да започне т.нар. Златна епоха. Според пророците, тя идвала да спаси света. Всъщност, има време - тази ера продължавала според някои изчисления 2 160 години. Макар че на "шестаците" им трябвали...300 000 години, за да развият новата по вид и съдържание епоха.

Който е жив тогава, ще разказва през какво са преминали неговите пра-пра-пра...деди. Засега било важно да знаем, че "Петата раса носи цигулката, а Шестата ще свири на нея".
Положението в началото на третото десетилетие на 21 в. е като "едно време на Изток" - "Молчать и не расуждать". Или като в казармата пак в същия период - "Когато говориш с мен - ще мълчиш".
Не са хубави тези работи, но през някакъв времеви и житейски цикъл стават модерни, макар да не водят към хубав край. Как иначе обаче ще започваме отначало, за да има за всяко поколение препятствия, които да преодолява?