Баба Марта е - от Аспарух до наши дни, а и от преди това


Така се прави за истински народен празник - почти като по Коледа - в случая за Баба Марта - мартеници - малки и големи, се аранжират вкъщи, на входната домашна врата, на къщната порта, на масата в собата - стаята за гости при старите българи, на видно място в апартамента, в ъгъла на офиса, на центъра на населеното място, в коридора, на библиотеката, над телевизора, в банята, в колата и къде ли още не...И на ревера, разбира се...

За здраве и в името на традицията. Честит да е празникът, наследен от далечното минало - от времето на скритите ни богове, които носим в сърцата си, дори без да им знаем имената, но и векове по-късно сме сигурни, че ни защитават в лоши дни и ни напътстват в добрите наши лични и фамилни моменти.

ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА: Свързана е с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава, ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили от него наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено Хуба - сестрата на хан Аспарух, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си и по сокола му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. (Припомнено на страницата на Дими Борисова във Фейсбук)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Символи в християнството

Изображение
tues.ru.   Ранната църква не познавала иконата в съвременния й догматичен смисъл. Началото на християнското изкуство - рисуването на катакомбите - е символично. Склонен е да изобразява не толкова божество, колкото функция на божество. Исус използва символи, когато вървеше по пътищата на Палестина. Той се отнасяше към себе си като добрия пастир, врата, вино и светлина на света. Когато учеше Своите ученици, Той говори в притчи, които бяха богати на символика.   Ние използваме символи в ежедневието си. пеперуда     - символ на Христовото Възкресение и вечен живот за вярващите. Везни   - Символ на справедливостта и символ на Божия справедлив съд. На Страшния съд от лявата страна на Христос или директно под неговия престол се разгръща сцената на претеглянето на душите, която се провежда от архангел Михаил. Той държи везните в ръка, а на двете им купи на душата - праведния (отдясно на архангел) и грешника (отляво). Душата на праведните е по-тежка и тя превъ...
Прочетете още

2 000 птици на изложба в Силистра

Изображение
         В Силистра бе открита 21-та филателна изложба, дело на Филателно дружество "Димитър Дончев" и един куп съорганизатори, между които Регионална библиотека "Партений Павлович" като домакин, община Силистра, кметството, резерватът и музеят в Сребърна и др. Изложбата е посветена на поредния еко форум "Сребърна", провеждан за 29-ти път от местния организация, в случая Обединеният детски комплекс.            В нея участват и двама румънци от дружеството на филателистите в окръг Кълъраш. Над 2 000 птици от цял свят представят те върху пощенски картички и марки. Над 20 са участниците - от Силистра, Оряхово, Плевен, Хайредин и др. населени места. "От 1977 г. насам е книгата ни за впечатления", обяви секретарят на дружеството организатор Христо Христов. 
Прочетете още

На бесен пазар и разнообразни развлечения в турската част на древна Тракия

Изображение
През последните години обикновеният българин заобича да пътува зад граница, независимо от обстоятелствата, в които се вписа т.нар. пандемия, респективно и икономическата криза намери място в тях. Даже предпочита да е в чужбина, независимо колко повече му струва, за сметка на това да опознава родината си, за да я заобича ( най-после! ) . Все пак, междувременно в някаква степен заради ограниченията, наложени принудително с грижа за здравето на хората от целия свят, нашего брата преоткри отколешните в България „високи сини планини, реки и златни равнини“, както и „небето нежно от коприна“. Дано повечето са казали, както в песента, а именно „Това е моята родина ! “. В същото време обаче безспорна любима дестинация си останаха различните предложения за Турция, особено насочени към вниманието на представителките на нежния пол, както и на пенсионерите. Може би защото мантрата „достъпен и евтин пазар“, в съчетание с вълшебната думичка „индирим“ ( отстъпка ) привлича като магнит портфейла на...
Прочетете още