Символи в християнството

tues.ru. Ранната църква не познавала иконата в съвременния й догматичен смисъл. Началото на християнското изкуство - рисуването на катакомбите - е символично. Склонен е да изобразява не толкова божество, колкото функция на божество. Исус използва символи, когато вървеше по пътищата на Палестина. Той се отнасяше към себе си като добрия пастир, врата, вино и светлина на света. Когато учеше Своите ученици, Той говори в притчи, които бяха богати на символика.   Ние използваме символи в ежедневието си.

• пеперуда   - символ на Христовото Възкресение и вечен живот за вярващите.
• Везни - Символ на справедливостта и символ на Божия справедлив съд. На Страшния съд от лявата страна на Христос или директно под неговия престол се разгръща сцената на претеглянето на душите, която се провежда от архангел Михаил. Той държи везните в ръка, а на двете им купи на душата - праведния (отдясно на архангел) и грешника (отляво). Душата на праведните е по-тежка и тя превъзхожда; дяволът дърпа чашата на грешника. Така те са разпределени - някои към небето, други към ада - които са се издигнали до този Съд, които са възкръснали.
• лоза   - Евхаристийният образ, както и символ на Божия народ, Църквата. В последния разговор с учениците Исус каза: "Аз съм истинската лоза, а Моят Отец е лозето ..."
• вода   - символ на мимолетно време и Кръщение. Нищо чудно, че един от многото символи на Христос е поток. Самият източник, който тече от под Дървото на живота в рая, е живата вода. Това е казано за него в Евангелието: „Който пие водата, която аз ще му дам, няма да е жаден завинаги“.
     Гълъб със зелено клонче е символ на по-нов живот, той идва от Стария Завет: след потопа гълъбът се върна при Ной със зелено клонче в клюна си, като по този начин уведоми Ной, че водата вече е слязла и Божият гняв е заменен с милост. Оттогава гълъбът с маслинова клонка в клюна се е превърнал в символ на мира. Бял гълъб без клон може да представлява Божието присъствие и Божието благословение.
• Две дървета : зелено и изсушено - идеята за зелени и изсъхнали дървета се свързва с дървото на познанието за доброто и злото и дървото на живота, стоящо до Райската градина.
• огледало   - прозрачна сфера в ръцете на ангел с надпис „IS XP“ - символ, показващ, че ангелът служи на Исус Христос и е дух, но не и антропоморфно създание.
• Ключовете   - златото и желязото символизират портите на небето и ада.
• кораб   изобразява църква, която води вярващ по безопасен начин през бурните вълни на море от живот. Кръстът върху мачтата символизира посланието на Христос, който дава власт на църквата и я насочва. Името на частта от църквата, в която се намира общността, нефът, означава „кораб“.
• Кръст с пет точки   - около кръста рисуваме кръг и в резултат получаваме пет точки: точката на есенното равноденствие, пролетното равноденствие, лятното слънцестоене, зимното слънцестоене и централната точка. Това е неподвижната ос, около която се движи времето. Такъв визуален модел дава известна представа за връзката на времето и вечността в рамките на християнската култура.
• Кръв Христова , изливайки от раните си на кръста, има, според християнското учение, изкупителна сила. Затова беше обичайно да я изобразявам обилно да се излива. Може да се стича до черепа (Адам), лежащ в основата на кръста. Черепът понякога се изобразява с главата надолу и тогава светата кръв се събира в него, като в купа.
     Кръвта на Христос според средновековните теолози е истинска субстанция, една капка от която би била достатъчна, за да спаси света.
• Луна и слънце   - луната символизира Стария завет, а слънцето - Новия завет, и както Луната получава своята светлина от слънцето, така и Законът (Старият Завет) става разбираем само когато е осветен от Евангелието (Новия Завет). Понякога слънцето се символизирало от звезда, заобиколена от пламъци, а луната - от женско лице със сърп. Има и обяснения на фигурите на слънцето и луната като индикации за двете Христови природи или като символи на самия Христос (слънцето) и църквата (луна).
• Маслинов клон   - символ на мира между Бог и човека. Маслиновият клон е символ на надежда и мир.
• ореол   - ореол, символ на святост, слава. Изобразен е като кръг около главата.
• пясъчен часовник   традиционно символизират преходността на времето и смъртността на всички неща.
• Потънете с три капки вода   напомня за кръщението, когато три пъти се проливаше вода в името на Отца и Сина и Светия Дух.
• Ihtis - рибата е един от най-разпространените символи в древни времена, олицетворяващ Христос. В най-старата част на римските катакомби е намерено изображение на риба, носеща на гърба си кошница хляб и съд с вино. Това е евхаристийният символ, обозначаващ Спасителя, който дава храната на спасението и нов живот.

• щъркел - символ на благоразумие, бдителност, благочестие и целомъдрие. Тъй като щъркелът съобщава за настъпването на пролетта, той се свързва с Благовещение на Мария - с добрата вест за идването на Христос. Възможно е съществуващото северноевропейско вярване, че щъркелът носи деца на майките, произтича от факта, че тази птица е била свързана с Благовещение. В християнството символизира чистота, благочестие и възкресение. Въпреки факта, че Библията изброява всички кокоши птици като „нечисти животни“, щъркелът се разглежда по различен начин като символ на щастие, главно защото поглъща змиите. Така той посочва Христос и неговите ученици, които унищожиха сатанинските създания.
• Ангел с огнен меч   - символ на божествената справедливост и гняв. Господ Бог, прогонвайки нашите предци от рая след падането им, създаде „Херувим с огнен меч, който да пази пътя към дървото на живота.“ (Бит. 3.24). В Откровението на евангелиста Йоан за Човешкия Син се казва: мечът “.
• Ангел с тромпет   - символ на възкресение и съд. Христос за идването на Човешкия Син казва: „Той ще изпрати ангелите си със силна тръба и те ще съберат избраниците му от четирите ветрове, от ръба на небето до ръба им“. По същия начин второто пришествие на апостол Павел Христов казва: „Самият Господ, когато бъде обявен, с гласа на Архангел и Божията тръба ще слезе от небето, а мъртвите в Христос ще бъдат възкресени първо“.
• протеин   - сред християните означава алчност и алчност. В европейската митология се появява катеричката Рататоск („гризач“), която постоянно се разпръсква по ствола на световното дърво и сее раздора между орела на върха му и драконите, изгризващи корени, предавайки думите си един за друг. Тя се свързва с дявола, въплъщавайки се в това червеникаво, нахално, неуловимо животно.
• вол   - символ на убитите за Христос мъченици. За този герой се казва св. Йоан Златоуст и Св. Григорий на нацианците.
• Влъхвите   - Cupronickel (старши), Balthazar (среден), Caspar (младши). Има обаче друга връзка: най-възрастният Каспар (или Яспир), средният - Балтазар (той може да бъде изобразен като чернокож), най-младият - Купроникъл. През Средновековието те започват да символизират три известни тогава части на света: Европа, Азия и Африка и по-младите - Каспар често е представян като чернокож.
• гарван   - символ на усамотение и живот на отшелниците.
• Конски глави - вечната метафора на необратимостта на течение на времето.
• нар - традиционен символ на възкресението, сочи Христос като Спасителя на света. Нарът се смята за символ на живота ... Според легендата ковчегът на Ной бил осветен с нар. Нар с произход от Азия, това е един от първите плодове, консумирани от човека. Древният Картаген бил смазан от римляните и умрял завинаги. Казват, че от него е останала само „картагенска“ или „пуническа“ ябълка. Името на гранатата - punica granatum - е дадено от римляните. Смята се, че хвощът отгоре на нар е станал първообраз на кралската корона.
• грифони   - измислени същества, половин лъвове, половин орли. С остри нокти и снежнобяли крила. Очите им са като пламък. Първоначално изображението на грифон изобразяваше Сатана, примамвайки човешките души в капан, по-късно това животно се превърна в символ на двойната (божествена и човешка) природа на Исус Христос.Така грифонът също стана враг на змии и базилики.
• гъска   - в гностическата традиция гъската е олицетворение на светия дух, символ на предвидеността и бдителността. Съществува известна легенда за капитолийските гъски, които спасили Рим от нашествието на галите. Но през Средновековието в Европа се смяташе, че гъските са вещици на вещици.
• делфин   - В християнското изкуство делфините могат да се срещат много по-често от другите морски обитатели. Той стана символ на възкресението и спасението. Смятало се е, че делфинът, най-силният и бърз от морските създания, пренася душите на починалия през морето в друг свят. Делфинът, изобразен с котва или с лодка, символизира душата на християнин или Църквата, която Христос води към спасението. Освен това в разказите за пророк Йона делфинът често е изобразяван вместо кит, което е довело до използването на делфина като символ на Възкресението, а също така, макар и много по-рядко, като символ на Христос.
• дракон - едно от най-разпространените митологични същества - крилата змия, която обаче представлява комбинация от елементи на други животни, обикновено главата (често няколко глави) и тялото на влечуго (змия, гущер, крокодил) и птичи крила или като прилеп; понякога изображението включваше и елементи на лъв, пантера, вълк, куче, риба, коза и пр. Това е един от образите на дявола. Но въпреки факта, че драконът също е образ на водната стихия, той често изглеждаше огън дишащ (комбинация от противоположните символи на вода и огън). В Библията това е символ, който е подчертан; Интересно е да се отбележи, че анаграмата на Ирод в Сирия - ierud and es - означава „огнедишащ дракон“. Ярко описание на змея като Божи враг е дадено в Откровението на Йоан Богослов. „И на небето мина война: Михаил и ангелите му се бориха срещу дракона, и драконът и ангелите му се бориха срещу тях, но те не можаха да устоят и вече нямаше място за тях на небето. И големият змей беше изгонен, древната змия, наречена дявол и Сатана, измамила цялата вселена, хвърли на земята, а ангелите му бяха изхвърлени заедно с него. "
• кълвач в християнската традиция символизира ерес и дявол, което унищожава човешката природа и води човек до проклятие.
• инорог   - в древността се свързваше с култа към богинята майка Богородица и рано започва да се свързва от християнските богослови с девствеността на Мария и въплъщението на Христос. Библейският символ на сила и сила, като такъв се използва в герба на Великобритания. В „Огледалото на мистериите на Църквата“ Хонорий Отенски пише: „Много свирепо животно със само един рог се нарича еднорог. За да го хванат, те оставят девица в полето; тогава животното се приближава до него и се натъква, защото се побира на утробата си. Това животно представлява Христос "рогът е неговата непобедима сила. Той, лежащ на пазвата на Богородица, беше заловен от ловци, тоест придобит в човешка форма от онези, които го обичаха."
• прът   - клубът е символ на сила и сила, следователно на всеки епископ се връчва пръчка по време на освещаването. "Епископската палка", казва архиепископът на Солун Симеон, "обозначава силата на Светия Дух, установяването и управлението на хората, силата да управлява, бунтовниците да наказват и тези, които са тръгнали да се събират заедно." Епископският прът е увенчан с две змийски глави и кръст. Змийските глави са символ на мъдростта и архипастирската власт, а кръстът трябва да напомня на епископа за задължението му да пасти стадото си в името на Христос и за Неговата слава.
• Порочен кръг - символ на вечността. Кръгът - на небето през Средновековието изразява идеята за вечността, безкрайността и съвършенството.
• звезда   - Маговете отидоха до родното място на Исус, когато видяха знак - звезда на изток, както каза Матей, и за тях беше ясно чия звезда са видели „Неговата звезда“. В протоевангелието на Яков няма пряка препратка към звезда, но само в необикновената светлина се казва в пещерата, в която е роден Христос. И ако този източник е бил в основата на много други иконографски мотиви, е напълно разумно да се предположи, че той обяснява образа на ярка светлина в пещерата с помощта на традиционния образ - звездата.
• Змията   в християнската символика е основният антагонист на Бог. Това значение идва от старозаветната история за падането на Адам. Бог проклина змията в следните изрази: "... понеже си направил това, прокълнат си пред целия добитък и пред всички животни на полето; ще ходиш по утробата си и ще ядеш прах през всичките дни от живота си." Aspid в християнството също символизира злото, отровата. Змия край дърво в рая, която съблазнила Ева в непослушание, се появява под името Самаил в средновековната еврейска легенда (съответства на принца на мрака Луцифер). Следните мисли й се приписват: „Ако говоря с мъж, той няма да ме изслуша, защото е трудно да се счупи мъж. Следователно, най-добре е първо да говоря с жена с по-добро разположение. Знам, че тя ще ме слуша, защото жената слуша на всички! "
• ибис   - символ на плътско желание, нечистота, мързел. Ранният християнски текст „Физиолог“, както и средновековният „Бестиарий“, отбелязват, че ибисът не знае как да плува и затова яде мъртви риби край брега. Последно, той носи храна на малките си. „Подобно на ибисите, те са месоядни хора, които алчно изяждат смъртоносните плодове на дела и дори децата си до развалянето и смъртта, те ги хранят“ (Unterkircher). „Този \u200b\u200bибис е най-лошият от всички, защото от грешниците и издънките на греха“ („Физиолог“).
• календар   - памет на човек за корените си и неговия източник
• Камък в ръка   - символ на покаянието, наложено върху самия себе си, и по този начин, знак, че е извършено покаянието. Един папа от Ренесанса, гледайки образа на светеца, твърди, че: „добре е, че той държи камък, този знак на покаяние доброволно е приет от самия него, защото без това той едва ли би бил смятан за светец“.
• Ключовете   - златото и желязото символизират портите на небето и ада.
• коза символизираше добродушие. Във формата на козел Сатана изкушава Св. Антъни. В Евангелието на Матей козелът е емблема на греха и проклятието („и той ще постави овцата от дясната си страна, а козите отляво“). В традиционните представи, датиращи от митове, черната коза се асоциирала с „долния“ свят. Според легендата Сатана присъствал в събота под прикритието на черна коза. В християнската символика козата е "миризливо, мръсно, постоянно търсещо удовлетворение" създание, което на Последния съд е обречено на вечно наказание в ада. Пряко свързана със изкупителната жертва - символ на прехвърляне на собствената вина на някой друг. Оттук и традиционното значение на козата като разузнаващ агент и зловещата му връзка с дявола.
• копие   е един от инструментите на страстите Господни. В Евангелието на Никодим се казва, а след това в „Златната легенда“ се повтаря, че името на воина, който прободе Христос с копие, е Лонгин. Той беше сляп и според Златната легенда по чудо се излекува от слепота - кръвта, която тече от раната, нанесена му от Христос. Впоследствие, според легендата, той е кръстен и претърпял мъченическа смърт. Като правило той е изобразен от „добрата“ страна на Христос. Художниците по различен начин разясниха на зрителя, че Лонгин е сляп: копието, което той се стреми да пробие в тялото на Христос, може да бъде ръководено от стоящ войн или Лонгин специално насочва пръст в очите си, обръщайки се към Христос и сякаш да каже: изцелете ме, ако сте Божият син ! В допълнение към копието, атрибутът на Лонгин е носител на дарител, в който, както казва легендата (Евангелието не казва нищо за това), той е събрал капки от светата кръв на Христос.
• котка   - символизира способността да виждате ден и нощ. Поради навиците си котката се е превърнала в символ на мързел и похот. Съществува и легенда за „котката на Мадоната“ (gatta del la. Madonna), която казва, че преди да се роди на Христос, котката обикаляла в същото ясла. Тази котка обикновено е изобразена с кръстосан знак на гърба си. Когато котката беше дива, тя се смяташе сред най-големите си за едно от най-свирепите животни.
• Червена лилия   - символ на мъченическата смърт на Светата Кръв Христова.
• Червен сардоникс означаваше, че Христос проля кръвта си за хората.
• Стомна и фалшив показвам сексуална умереност: водата гаси огъня на похотата.
• шрифта   - символ на девствената утроба, от която посветеният се ражда отново.
• икона-лампа - лампа на знанието. От древни времена лампи са осветени, за да разсеят физическата тъмнина - тъмнината на нощта. С началото на нов училищен семестър лампата на науката отново се запалва, за да прекрати невежеството и духовната тъмнина. Светлината на истинското изкуство и полезните знания трябва да гори ярко в нашия свят.Има друг вид тъмнина. Този духовен мрак е тъмнината на неверието, отричането на Бога и отчаянието. Християнското образование от всички видове води учениците към Исус Христос, Светлината на света. Средствата, използвани за духовно просветление, са Словото Божие. Псаломът гласи: „Твоето Слово е светилник за крака ми и светлина за моя път.“ Евангелието, което свети от страниците на Светото писание, не ни учи само как да живеем в този свят - то ни показва пътя към Небето чрез вяра в Исус Христос. „Колко ценна е вдъхновената книга!“ Подобно на лампа, нейните учения осветяват нашия път към Рая. ” В Стария Завет Господ заповядва на Мойсей да "запали лампата по всяко време." Лампата, която гори в скинията, символизираше постоянното присъствие на Господ сред Неговия народ. Днес неизгасимите лампи в някои църкви ни напомнят за присъствието на Христос чрез Словото и Тайнствата. Това предполага, че християните, събрани около Словото, винаги и навсякъде служат на Бога. „Въплътеното Божие Слово, Висшият ум, о вечната и неизменна истина, светлината в тъмнината, ние те прославяме, блестящи от свещените страници, озаряващи нашите пътища с вечна светлина.“
• барака   (разрушена сграда) - тя символизира Стария Завет, вместо който Христос се появи в Новия свят.
• Лео, като орел, животно. символизиращо господство, често се появява в хералдиката и се характеризира в басни като „цар на зверове“. Символ на бдителност и бдителност и духовна сила - тъй като се смяташе, че спи с отворени очи. Sentinel, поддържащ основите на църквата. Символът на възкресението, защото вярваше се, че лъв вдъхва живот на лъвове, родени мъртви. Следователно лъвът започна да се свързва с възкресението от мъртвите и го направи символ на Христос. Раннохристиянският текст „Физиолог“ разказва следното за удивителните обстоятелства при раждането: „Когато лъвица ражда бебе, тя го ражда мъртъв и остава буден в тялото, докато на третия ден баща му дойде и започне да духа във физиономията си .. . (лъвицата) седи срещу него три цели дни и го гледа (към кошара). Но ако тя отмести поглед, той няма да се съживи. "Левият мъж се събужда, издувайки жизнен дъх в ноздрите му. Лъвът се превръща в емблема на Исус Христос (вж. Също лъвът като емблема на старозаветните Юди, от чийто род е Иисус Христос) и много светии (Марк, Йероним, Игнатий, Адриан, Евфемия и др.). В Стария Завет Юда, Дан, Саул, Йонатан, Даниил и други се сравняват с Лъв, а самият Лъв е описван като „силен човек между зверовете“.
• Вляво и вдясно - От дясната страна на Христос е обичайно да се поставят праведните, а отляво - грешниците. Непокаяни винаги от лявата ръка на Спасителя. Когато Човешкият Син дойде в славата си и всички свети ангели с него, тогава той ще седне на трона на славата си и всички народи ще се съберат пред него; и той ще отдели една от друга, както овчар отделя овцете от козите; и той ще постави овцете от дясната си ръка и козите отляво. Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната му страна: Елате, благословен от Отца ми, наследете Царството, приготвено за нас от основата на света; защото бях гладен, а вие ми дадохте нещо за ядене; жаден и ме накара да пия; Аз бях скитник и вие Ме приехте; беше гола и ме облече; беше болен и ти ме посети; Бях в затвора, а ти дойде при Мен. Тогава праведният ще му отговори: Господи! кога те видяхме гладен и те нахранихте? или жаден и се напи? кога те видяхме като скитник и те приехме? или голи и облечени? Кога те видяхме болен или в затвора и дойде при теб? И царят ще им отговори: Истина ви казвам, тъй като вие сторихте това на един от моите по-малки братя, вие направихте с мен. Тогава той ще каже на онези от лявата страна: елате от мен, проклет, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, защото бях гладен, а вие не ми дадохте храна; жаден и не ми дадохте вода; Той беше скитник и не ме приеха; Той беше гол и те не Ме облечеха; болен и в затвора и не ме посети. Тогава ще му отговорят: Господи! кога те видяхме гладен, или жаден, или непознат, или гол, или болен, или в затвора, и не ти служи? Тогава той ще им отговори: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на някой от тези по-малки, не сте ми го направили. И тези ще отидат във вечни мъки, но праведните във вечния живот.
• лисица - символ на алчност и хитрост, беззаконие и хитрост. Като традиционно установен символ на лукавството и коварството, лисицата се е превърнала в символ на дявола. Изображенията на лисицата често се появяват в средновековната скулптура, през Ренесанса лисицата става главен герой в книжните илюстрации. Червеникавият цвят на козината й наподобява огън, който (заедно с тръс и катеричка) го нарежда сред дяволската охра (свита). Отрицателна оценка на лисицата се изразява и в средновековни книги за животни, например, когато става въпрос за факта, че той като измамник и хитро животно е ненадминат. "Когато е гладен и не намери какво да погълне, той рови в червена глина, докато не изглежда като окървавен, изпъва се като убит и се порязва настрани. Птиците виждат как той уж кърви и езикът си струпва, и те мислят, че са умрели. Те са срещу него и той ги хваща и изяжда. Такъв е дяволът: той се преструва, че е мъртъв преди живите, докато той ще го съблазни и съблазни в своите изчисления "(Unterkircher). "Лисицата е на щитовете на емблемата. Значи ли знамето изобщо за хитър ум и при тези, ако са издигнати върху емблемите, думата и делото са едно по същество.
• лодка е символ на църквата, през която можете да бъдете спасени; мрежата е християнско верую, а рибите са хора („хора“), обърнати към християнската вяра. Много от учениците на Исус бяха рибари, преди да бъдат призовани в апостолското служение. Исус би могъл да ги нарече „рибари на хората“, сякаш намеква за предишната им професия. С което той сравнява Царството Небесно с мрежа, хвърлена в морето и уловена риба от различни видове. Веднъж, когато хората се тълпяха с Него, за да чуят Божието слово и Той застана до езерото Хенисарет, Той видя две лодки, стоящи на езерото; и рибарите, оставяйки ги, измиха мрежите. Влизайки в една лодка, която беше Симонов, той го помоли да отплава по някакъв начин на брега и, като седна, научи хората от лодката. Когато спря да преподава, той каза на Саймън: Плавайте към дълбините и хвърлете мрежите си за риболов. Симон му отговори: Менторе! работихме цяла нощ и не хванахме нищо, но според Твоята дума ще пусна мрежата. След като направиха това, те уловиха голямо разнообразие от риба и дори мрежата им се счупи. И дадоха знак на другарите, които бяха на другата лодка, да дойдат да им помогнат; и те дойдоха и напълниха и двете лодки, така че започнаха да потъват. Виждайки това, Симон Петър падна на коленете на Исус и каза: излезте от мен, Господи! защото съм грешен човек. За ужас го иззеха и всичко, което беше с него, от този риболов на уловената риба; също Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха другари на Симон. И Исус каза на Симон: Не се бойте; отсега нататък ще хващате хора. И като извадиха и двете лодки на брега, те оставиха всичко и го последваха.
• Луна и слънце   - луната символизира Стария завет, а слънцето - Новия завет, и както Луната получава своята светлина от слънцето, така и Законът (Стария Завет) става разбираем само когато е осветен от Евангелието (Новия Завет). Понякога слънцето се символизирало от звезда, заобиколена от пламъци, а луната - от женско лице със сърп. Има и обяснения на фигурите на слънцето и луната като индикации за двете Христови природи или като символи на самия Христос (слънцето) и църквата (луна).
• Меден умивалник и кърпа   символизират девствената чистота.
• Мечът   - символ на справедливостта. Самият св. Павел ни обяснява този символ в Ефесяни: „И вземете шлема на спасението и духовния меч, който е Словото Божие“.
• маймуна - сред християните от ранното средновековие - символ на дявола и обозначаването на езичеството, а не на човешката греховност. В готската епоха обикновено маймуна е изобразявана с ябълка в зъби, като символ на падането на Адам и Ева. В християнското изкуство маймуната е символ на греха, злобата, измамата и похотта. Той може да символизира и небрежността на човешката душа - слепота, алчност, склонност към падане. Понякога под прикритието на маймуни те изобразяват Сатана, сцени с оковано животно може да означава триумф на истинската вяра. Понякога в сцените на поклонение на влъхвите маймуната присъства заедно с други животни.
• елен   - елените обикновено са изобразени близо до извори. Това е символ на душата, която копнее за Бога. Псалмистът казва: „Както елен се стреми към водни течения, така и душата ми се стреми към Тебе, Боже“.
• Орел изкачването към слънцето е символ на възнесението. Орелът е символ на душата, която търси Бога, за разлика от змията, която символизира дявола. Обикновено орелът се смята за символ на Възкресението. Тази интерпретация се основава на ранната идея, че орелът, за който се предполага, че за разлика от други птици, лети близо до слънцето и се потопя във водата, периодично актуализира оперението си и възвръща младостта си. Това тълкуване се разкрива по-нататък в Псалм 102: 5: „... младостта ти се обновява, като орел“. Освен това орелът често служи като символ на нов живот, започнал с шрифта за кръщене, както и душата на християнин, който се усилва благодарение на добродетелта. „Но тези, които се доверяват на Господа, ще бъдат подновени във властта; ще вдигнат крилете си като орли ... " Орелът е в състояние да се извисява във въздуха, издигайки се толкова високо, докато не го изгледа, а също и поглед „към палещото обедно слънце. Поради тази причина той се превърна в символ на Христос. В по-общ смисъл той символизира справедливостта или такива добродетели като смелост, вяра и религиозно мислене По-рядко, когато орел е представен като жертва, той олицетворява демона, пленяващи души или греха на гордостта и светския авторитет. Евангелистът Йоан с право се сравнява с орела, той, както някой пише, „от началото до края на Евангелието му“ Arita на орлови криле на много Божия престол. "В по-общ смисъл, орелът се превръща в символ на вдъхновяваща идея на Евангелията. Той е против това тълкуване, аналой, от която да се чете Евангелието, често се прави под формата на орел се разпространява крилата си.
• пеликан - според древна легенда, предавана от Плиний Старши, пеликан, за да спаси от смъртта си пилетата, отровени от отровния дъх на змия, ги храни с кръвта си, която излъчва от рана, нанесена на гърдите му с клюна. Пеликан, който храни деца с кръвта си, е символ на жертвената смърт на Христос. Така пеликанът се превърна в символ на Исус Христос, който в Евхаристията ни храни със своето Тяло и Кръв.
• пясъчен часовник   традиционно символизират преходността на времето и смъртността на всички неща.
• Lash в ръка - триъгълна лапа - символ на оръжието, с което Амвросий се скарал на еретика Арий и неговите последователи (арианци); три възли - символът на Св. Троица.
• Прозрачен берил , предаваща светлина - образът на християнин, озарен от светлината на Христос.
• Петнадесет ангела   - петнадесет е броят на добродетелите: четири „кардинални“ - смелост, мъдрост, умереност, справедливост, три „богословски“ - вяра, надежда, любов и седем „основни“ - смирение, щедрост, целомъдрие, самозадоволяване, сдържаност, спокойствие, надежда. И още две - благочестие и покаяние. Общо шестнадесет, но умереността и сдържаността по същество са едно и също. По този начин има само петнадесет различни добродетели. Тридесет и три ангела - съответства на броя на живелите от Христос години.
• Ръце, сгънати напречно на гърдите   - жест на дълбоко благоговение и благоговение.
• риба - в Новия завет символиката на рибите се свързва с проповядването; бивши рибари, а след апостолите Христос ги нарича „риболовци на хора“, а небесното царство оприличава „морски моряк, хвърлен в морето и улавящ всякакви риби“. През първите векове на християнството хората са носели стъкло, перла или каменна риба - бъдещите кръстове на вратовете си. Евхаристийното значение на рибата е свързано с образователни евангелски трапези: насищане на хората в пустинята с хляб и риба, хранене на Христос и апостолите на езерото Тиберия върху Възкресението, което често се изобразява в катакомбите, затваряйки се с Тайната вечеря. В Писанието Христос казва: "Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб, би му дал камък? И когато поиска риба, щеше да му даде змия?" Според тълкувателите образът на рибата се отнася до Христос като истински Хляб на Живота, за разлика от змията, която символизира дявола. Образът на рибата често се комбинира с образа на кошница хляб и вино и по този начин символът на рибата се свързва със самия Христос. Писахме по-горе, че графичният вид на гръцкото име за рибата допринася за тази връзка. Символиката на рибата е свързана и с тайнството Кръщение. Както казва Тертулиан: „Ние сме малки риби, водени от нашия ихтус, ние се раждаме във вода и можем да бъдем спасени само като сме във водата“. Това е важен и често използван символ от ранните християни. Рибата беше за тях на първо място символ на прераждане от водата - св. кръщение. Вземането на вода, където се е извършило кръщенето, се е наричало на латински шрифт, което означава рибен басейн. И тази котка, когато се кръсти, беше потопена в нея, наречена риба, на гръцки ihtis. "Ние сме риба", казва Тертулиан, "и по друг начин не можем да бъдем спасени веднага във водата" - т.е. чрез кръщението. Гръцката дума ihtis (риба) беше символ на Христос и защото всяка буква на гръцки език съставлява думите Исус Христос, Синът на Бог Спасител. (Исус Христос Теу Ius Soter). Очевидно символът Риби е бил знак, чрез който ранните християни са се намирали и разпознавали един друг, особено във времена на преследване. Издраскан на стена, на пода на пазарен площад или близо до чешма, на многолюдни места, това позволяваше на скитащите християни да разберат къде се събират техните братя във вяра.
• Риба с монета в устата - символ на Чудото, извършено от Исус Христос. Когато дойдоха в Капернаум, колекционерите на дидрахми се приближиха до Петър и казаха: Няма ли вашият учител да даде дидрахми? Той казва „да“. И когато влезе в къщата, Исус, като го предупреди, каза: мислите ли Симоне? земните крале, от кого взимат мита или данъци? дали от синовете им, или от външни лица? Петър му казва: от непознати. Исус му каза: Значи синовете са свободни; но, за да не ги съблазняваме, отидете до морето, се откажете от уд и вземете първата риба, която се натъкне, и, отваряйки устата й, ще намерите статир; вземете го и им го дайте за Мен и за себе си. Той извършва чудо: ако Исус знаеше, че в устата на рибата, която първо е хванала Петър, ще бъде погълнатата от нея монета, Той е всезнаещ. Ако Той е създал тази монета в нейната уста, Той е всемогъщ.
• Свещ в свещник трябва да чете: "Майката подкрепя Сина, като свещ за свещ."
• Прасе (глиган) ) - служи като олицетворение на демона на чувствеността и лакомия и затова често действа като един от атрибутите на Антоний Велики, който победи този демон. Лакомия, егоизъм, похот, упоритост, невежество, но и майчинство, плодородие, просперитет и благополучие. Положителното отношение към прасетата в повечето митове контрастира с предимно негативната им символика в световните религиозни традиции.
     Християнската живопис често изобразява сцена на прогонване на демони от обсебен човек. Исус им позволи да влязат в стадо от 2000 прасета, които след това се хвърлиха от скала в морето. В християнското изкуство прасето символизира лакомия и похот (обикновено потъпкани от алегоричната фигура на целомъдрието), както и мързел. Притчата за прогонването на Исус от двама обсебени демони, които след това влязоха в стадото прасета (Матей, символизира желанието на човека да се изчисти от чувствените ексцесии.
• Седем камбани (цветя)   - имат двойно символично значение: първо, те намекват за седемте скърби на Богородица и, второ, сочат седемте дарби на Светия Дух: „И Духът Господен, духът на мъдростта и разума, духът на съвет и сила, духът на знанието и благочестие; и ще се изпълни със страха от Господа. ”
• сърце , Намира се в изображения, датиращи от 15-ти век. Често излъчва езици на пламък („огнено сърце“), което символизира духовното изгаряне.
• мрежа   - християнско верую.
• Скорпион - Показва живота на отшелник в пустинята. Скорпион хапе опашката си въплъщава измама. Скорпионът е един от символите на злото. Ужилването в края на опашката на скорпиона съдържа отрова и човек, ужилен от скорпион, изпитва страшни мъки. Той често се споменава в Библията: „... и мъките от него са като мъки от скорпион, когато ухапе човек“ (Откр. 9: 5). Заради коварния му начин, ужилването на скорпион се превърна в символ на Юда. Скорпионът като символ на предателството присъстваше на знамената и щитовете на войници, участвали в разпятието на Христос. Поради коварната си, често фатална захапка, е символ на Юда. В средновековното изкуство това е знак за смъртоносна предателство, понякога завист или омраза. Скорпионът се намира и като атрибут на алегоричните фигури на Африка и Логика (вероятно като символ на последния аргумент).
• куче   „Ранните коментатори на Библията държат ниско мнение за кучето като символ на нечестие.“ По-късно бащите на църквата, а след това и други средновековни автори, промениха отношението си към нея. През Възраждането куче в портрети на учени-хуманисти и религиозни водачи се превърна в символ на преданост към истината. Кучетата ловци - (обикновено са четири от тях) олицетворяват четири добродетели, за което свидетелстват латинските надписи, свързани с тях: "Misericordia" (милост), "Justitia" (справедливост), "Pax" (мир), "Veritas" (истина).
• щрауси, снасянето на яйца в пясъка и забравянето да ги излюпи е образ на грешник, който не помни задължението към Бога.
• Стрелка или греда пробиване на сърцето. Това е алюзия към думите на Св. Августин от „Изповед“ относно Божествената любов: „Sagittaveras tu cor nostrum caritatr tua et gestabamus verba tua transfxa visceribus“ („Вие ранихте сърцата ни с любовта си и ние запазихме думите ви в нея, проникнали в нашата утроба“). Три стрели, пронизващи сърцето, символизират пророчеството на Симеон. При първата жертва на Исус в храма присъстваше Симеон, праведен и благочестив съпруг, който търсеше удобствата на Израел. По вдъхновението на Светия Дух той дойде в Храма и, като взе Бебето на ръце, изпя последната си песен „Сега ще се освободиш“, а пророческата му майка изрече пророчество: „Ето, това се крие върху падението и бунта на мнозина в Израел и темата за препирване - и "Самото оръжие ще предаде душата на вас - нека се разкрият мислите на много сърца." В това пророчество има три предсказания, всяко от които се отнася до един човек: Исус ("Този"), Израел и Мария.
• Три пирона стана един от символите на Света Троица. В изкуството до XV век Христос е изобразяван като прикован от четири нокти - по един пирон за всяка ръка и крак. По-късно западноевропейските художници - изобразяват три нокти: крака, кръстосани с един нокът. Нашите грехове са унищожени, защото Бог „е приковал [тях] към кръста“.
• Обувки свалени - символ на святостта на мястото, където се провежда събитието. Такова тълкуване се основава на Божиите думи, адресирани до Мойсей, който се появи пред горящ храст: „Свалете обувките от краката си; защото мястото, на което стоиш, е свята земя. "
• Триумфен флаг - бял банер с червен кръст. Това изображение се появява в т. Нар. Мисис Ратман от средата на 12 век (Хилдесхайм, катедралата). Христос предприема решителна стъпка, пристъпвайки над предния ръб на саркофага; държи кръст с надпис, фиксиран върху него; оттогава знамето - знак за победата му над смъртта - се е превърнало в характерна черта на всички следващи изображения на Възкресението Христово. Като емблема на Добрия пастир понякога се изобразяваше знаме с кръст, прикрепен към персонала на овчаря.
• Хляб и вино   - "И когато те ядоха, Исус, като взе хляб, благослови, счупи, даде им и каза: приемете, яжте; това е Моето тяло. И като взе чашата, благодари, той ги даде: и всички пиха от нея. И той им каза: Това е Моята кръв от Новия Завет, която се пролива за мнозина. "
• хляб   изобразена под формата на уши от царевица (снопчета символизират срещата на апостолите) или под формата на причастие хлябове. В катакомбите на ранните християни по стените можете да видите изображението: риба носи на гърба си кош с хляб и бутилка червено вино - така е изобразен Христос по това време. Една кошница е изображение на огромен пай, който всеки ще получи, тъй като по време на него хиляди хора бяха хранени с няколко хляба и риба (Исус Христос насищаше пет хиляди души с пет хляба).
• цветя - символизират нов живот: Господ дойде на земята - и цветя цъфтяха. Цветята бяха обичайната украса върху гробниците на мъченици в катакомбите като символ на преминаващ човешки живот. В книгата на Йов четем: "Мъж, който се е родил от жена, е къс и пълен с безпокойство. Той расте като цвете и изсъхва и управлява сянка, без да спира." Светият апостол Петър учи: „Защото всяка плът е като трева и цялата човешка слава е като цвят на тревата, тревата изсъхна и цветът й падна“.
• Купата, от която излиза змията. Произходът на този атрибут датира от средновековната легенда, според която свещеникът от езическия храм на Диана в Ефес дал на Йоан да пие отровена чаша, за да изпита силата на неговата вяра. Джон, пиейки, не само оцеля, но и отгледа още две, които пиеха пред него от тази чаша. От Средновековието чашата се е превърнала в символ на християнската вяра, а змията - Сатана.
• череп - като символ на победата на духа над плътта. Символът на смъртността на всички неща, обикновено изобразяван в сцени на смърт и погребение. Друга причина за наличието на черепа е включването в картината на мотива Memento mori (лат. - помнете смъртта).
• молитвена броеница - символ на благочестие и символ на служба на Църквата и хората. Розарията е изключително прост и в същото време изключително обемен и впечатляващ модел на времето. От една страна, в броеницата виждаме, че мънистата - те са свързани с една нишка - е един вид континуум. От друга страна има временни корпускули.
• Четири женски