


Както бе казано на
финала: идеята за проекта се роди в тежката зима на 2016 г., документалното
продължение се случи в жежкото лято на същата година, и още тогава бе
уговорката финалът да бъде на Никулден през 2019 г. Презентации по темата
направиха ръководителите на партньорски организации от Силистра и Кълъраш,
съответно д-р Диана Бебенова и Виорел Гица.
Проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей Русе, представи резултатите от проекта по отношение на направеното изследване на общо 10 рибарски общности от Видин до Силистра и огледалните им от другата страна на р. Дунав в Румъния. Резултатът: 30 интервюта с по 75 стандартизирани въпроси с рибари – българи и румънци. Те на практика са разкази, спомени, утвърдени практики, които на практика са наследство в тази сфера.
В тях се дава информация за рибарски инструментариум, поддръжка на лодки, знания за места и видове риби, както и за ястия с рибни продукти. Според професора, това са просветени хора, изиграли не една битка със стихиите и речните обитатели – повечето са истинско преживяване. Поради това от тях може да се научи много, в разказите има и философия, но и крилати фрази като на Марин от Чуканещ: „Аз храня птиците на света“.
Практически резултат са и видеоклипове, както и разработени 30 маршрута – по три на територията на всяка от общностите. Някои от тях са представени вече на форуми в Италия от самия проф. Ненов, както и в Букурещ, а с готовите туристически продукти ще бъдат запознати и участниците във форуми в Констанца и в София. В рамките на проекта имаше и промотурове, вкл. за фестивала „Гозбите на Добруджа“ и в Деня на есента в град Кълъраш.
Според проф. Ненов, в България само една рибарска общност, която е част от т.нар. Национална представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища“. Става дума за раздел „Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци“ чрез кандидатурата „Плетене на рибарски такъми – таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив” по предложение на РИМ в Бургас, а индивидуален носител е Сталин Иванов Илиев и неговите приятели и колеги от рибарско селище Ченгене скеле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар