Есеистично за отиващата си година и оптимистично за идващата 2020 г.

Приятели на Силистра и на АРТ Силистра, много мина - съвсем малко остана от тортата, наречена 2019 г., изпечена преди точно една година. Повече от парчетата са изядени с настървение, независимо че понякога по житейски причини се е появявал на хоризонта и горчив привкус.

Отредено ни е от Фортуна да го преглътнем за пореден път, с надеждата, че Тя - Господарката на Вселената, ще ни спестява занапред (поне често) подобни предизвикателства. Макар че всяко от тях, особено когато е предоляно с лекота (или със злорадство и презрение), ни е научило на някоя истина, която сме знаели, но може би сме пренебрегнали.

Нека 2020 г. - не само защото е високосна, но и ни превежда през границата на времето, за да влезем в третото десетилетия на 21-ия век, да бъде блага, състрадателна и предоставяща ни ни безброй възможности за изява и радост, както и ситуации за изразяване на благодарност към себе си и другите.

Честити да сме в следващите 366 дни!

От профила на Мартин Маринов, журналисти, писател: Ражда се последният ден от годината. Не се различава по нищо от предишните, само определението "последен" го прави по-тъжен. Такъв е последният щрих от нарисуваната картина, такъв е последният ред от написаната книга, такова е всичко последно. Всичко последно е прощаване. Раздяла с нещо, с което си живял, радвал или страдал. 

Няма да се повтори повече никога. Старата година е стар календар: 12 откъснати листа - от времето, от живота, от вечността. Още една обиколка на стадиона на надеждите, мечтите, разочарованията. Още малко побеляла коса, още малко задъхване по стълбите, още малко познание в очите на внучката. Изтритото време на една изтекла година...

Разсъмва. Бавно, тържествено и строго. Последното мънисто в броеницата се готви да се прости и да се отрони завинаги. Определението последен прави деня важен и значим. И като всичко последно - достоен. Завинаги. Добро последно утро на 2019-та, която ни беляза и пощади! След няколко часа ще удари последния гонг - свършва и последният й рунд. Да се подготвим: вдигнете гарда, стегнете кръста, гумата в устата и - напред. Все още не ни е победила! Ще се изплъзнем и този път...                     

От профила на Дими Борисова, бизнес дама, писател: След няколко часа ще изпратим СТАРАТА 2019 и ще посрещнем НОВАТА 2020 година Ще отворим нова книга. Страниците й ще бъдат празни. Сами ще поставим думите върху тях. Книгата е наречена "Възможност", а първата й глава е Новогодишният Ден...

Нека да отворим широко душата си и да посрещнем идващата Нова година с вярата, че всичко пошло, лошо и негативно е останало в старата година, и си отива с нея...И с надежда и много вяра да посрещнем позитивното, вълшебното и доброто, което се надяваме да се случи през идната година...

Нека тя ни донесе много любов и верни приятели, да отвори пред нас най-истинския и верен път, да отвори сърцaта ни за добро...И, ако в отминаващата година е имало спънки и трудности, нека тази, която е вече пред вратата на нашия дом, ни донесе само щастие и много радостни усмивки....Бъдете здрави и много усмихнати..Да се спъвате в безброй вълшебства... Бъдете себе си! Винаги и във всяка ситуация...Благодаря на всеки един поотделно, че ме зареждахте с толкова любов и знам, че ще е така и през Новата година! Бъдете благословени! 

От профила на Krasi Nyagolova, библиотекар в Регионална библиотека Силистра: Стара, стара - колко да е стара тази година?! Не я виждам побеляла и изнемощяла, просто е тази, която отминава и отнася със себе си всичките ни радостни и тъжни мигове. Усмихва се на изпроводяк, а в очите й грее обич. Доволна е, че сме живи и здрави, че през изминалите дванадесет месеца бяхме заедно и посрещахме своите предизвикателства със смелост -кой колкото има, смяхме се и плакахме, радвахме се и тъжахме, пресътворявахме и обичахме, борихме се и живяхме с благодарност. 

Тръгва си с една последна прегръдка за сбогом, за да не се върне никога, но се усмихва и с топлина ни завещава спомени, които да скътаме в бъдните си дни. Време е, само след няколко часа ще посрещнем Новата. Тя ще дойде като снежнобял лист, върху който ще пишем новите си надежди, като чисто платно, върху което ще рисуваме новородените си светове.

Нека винаги да усещаме пулса на живота в душите си и с вдъхновение да продължаваме да правим своите стъпки по пътя напред! Нека добрите новини са повече, вълшебствата и чудесата да станат видими, а в края на следващия декември отново да сме заедно в една по-красива реалност! Приятно посрещане на Новата 2020-та година! 

От профила на Deni Mihaylova, директор на ПГСУАУ „Атанас Буров“ Силистра: След часове 2019 ще си отиде. Една година, в която преживях и хубави и лоши мигове, подкрепяха ме близки и приятели, и за съжаление имаше моменти на предателство. Но най-важното е, че сме здрави, обичани и се радваме на щастливи мигове в семейството. Такъв е животът...шарен, борба, предизвикателства, но и осеян с много красиви и щастливи мигове. Трябва да се радваме на най-малките жестове на доброта и любов около нас.

Изпращам старата 2019 с вяра в бъдещата 2020, с благодарност към всички, които са до мен, с надежда и очакване, че ме очакват щастливи и усмихнати дни, много успехи и здраве в семейството! Радвам се и съм благодарна на приятелите до мен!

От профила на Kalina Grancharova, главен редактор на в. „Тутракански глас“: И 2019-а полека-лека си отива. Поредна година пълна с превратности...Благодаря на всички, които бяха/са с мен и семейството ми в радост и гадост! Помня и тези, които са против мен/нас...През 2020-а пак ще се срещнем. Здрави бъдете!

От профила на Vladislav Prelezov, журналист, пиар: Годините летят. Не правя равносметки. Живея всяка секунда, прощавам, мисля добрини, не завиждам. На лошите се усмихвам, любимите ги прегръщам, простите ги отбягвам, а простаците ги убивам с мълчание. Благодаря на Бога, да остане здраво семейството ми, всички около мен, другото идва само. Обичам изгревите, залезите, листата, тревата, морето. Красотата не се купува с пари. Не си мислете, че станах отшелник. Научих се, че щастието се събира в шепа. А то е цялата Вселена... ЧНГ...

Назаем от Кристиян Калчев, родом от Тутракан, председател на нЕК ЮНЕСКО в София: Честита 7524 г. според Българския календар - най-точният и най-старият в света, признат от ЮНЕСКО София, още преди календара на маите, преди китайския, преди юлианския, преди григорианския. Това е голям интелектуален и научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. 

Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия. Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическот и властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 г. пр. Хр. 

Назаем от Rositsa Vasileva, филолог, родом от Силистра, в София: Скъпи приятели, честита 2020 година! Като голяма част от вас след новогодишната нощ разглеждам красивите картички, които щедро получавам чрез различните социални мрежи. Благодаря на всички от сърце! Иска ми се обаче да напиша в отговор нещо по-лично - като онези картички, които със сигурност са останали вече в миналото – с текст, написан на ръка, старателно и красиво...

И понеже това няма как да стане, публикувам нещо, за което си мислех днес и поразрових в нета: какво ли е било в годината със същата симетрия – 1919 г. Тогава започва „ерата на джаза“, „епохата на нямото кино“, прагът на „лудите двадесет“. Хубаво време – красиво, свободно, артистично, изискано. Дано и 2020 да е такава за всички нас! На 1.01.1919 г. е роден Селинджър, който остава незабаврим със „Спасителят в ръжта“, романа за преживяванията на Холдън Колфийлд около Коледа, който вижда чрез въображението си „малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива...на ръба на някаква шеметна пропаст“. 

А той стои и спасява всяко дете, което тръгне към пропастта. И аз пожелавам като шестнадесетгодишния герой на всички да бъдат спасители, „да не разправят само колко бензин хабят идиотските им коли, да не са подли типове или типове, които никога не четат книги, да не са скучни“. 

Назаем от Красимир Крумов, журналист от Шумен: В епохата на Дядо Мраз. За новата 1970 година ми донесе черен роял. За ЧНГ 1971 в кутията беше първият ми телефон - с шайба, слушалка със спираловиден кабел, бутон за звънене и сигнал ти-тиии като се вдигне слушалката и свободно след избиране. 13-а Седмична детска градина в Шумен.

Надеждата да роди радост, мечтите - удовлетворение! Мъдрост за дъщеря ми, щастие за жена ми, здраве за родителите ни! А на всички вас да ви е вкусна..., пардон, честита идващата 2020 година! Роден съм в Шумен през 1966 година. Бил съм на 2 години, когато е станала Пражката пролет, събитие без особено влияние върху България, респективно върху моя живот. Важните дати от обществено-политическия календар в детските ми години бяха тези на петилетки и конгреси. Живял съм досега в мир. 

Войните ставаха някъде далече - Западния бряг, Ивицата Газа, Виетнам. Първата по-сериозна промяна, на която бях съвременник беше "кадифяната революция" през 1989, жертви нямаше. От запомнящите се дати, на които съм съвременник и които може да бъдат изучавани някой ден в учебниците по история са още влизането на България в НАТО и ЕС. Преживях Вранчанското земетресение от 1977 и Стражишкото през 1986. Все мърморим, че цяло поколение изкарахме живота си в криза и преход. И чакаме с надежда 2020.

Да видим сега, ако бях роден 100 години по-рано, през 1866 и навършвах 53 през 1919 каква щеше да е равносметката ми в навечерието на 1920. Щях да съм роден в Османската империя, може би в Шумла, а може би някъде в Пиринска Македония. Сега съм връстник на Сергей Станишев и Слави Трифонов, тогава щях да съм набор на Пенчо Славейков, Ромен Ролан, Август фон Васерман, Кръстьо Кръстев, Иван Бацаров, Сун Ятсен, Василий Кандински, Андрей Ляпчев и Васил Златарски. 

В Шумла старите хора още си спомнят чумата от средата на века, чичовци и лели са измрели още като бебета, щом аз съм се родил, значи, че моите родители са оцелели. В първите месеци след раждането ми щеше да тръгне първият влак по българските земи между Русчук и Варна. Бандити от Влашко начело с някои си Филип Тотю и Панайот Хитов ще вилнеят в България когато съм на 1 годинка, но може и да не разберем за това - няма интернет, джиесем, дори писма се пишат рядко. Ако майка и татко са по-окумуш през 1873 можеше да ме пратят на килийно училище в Дивдявово, Ченгел. Или някъде в Пиринско. През февруари щях да чуя от възрастните, че обесили някакъв си Джингиби. 

Според някои се борел да ни освободи от турците, други разправят, че бил разбойник и убил някакво дете, така пишели вестниците. Като съм на 10 вълнения в цялата страна, пак някакво въстание, колкото да ядосаме турците, а мене ме дават за чирак в някоя абаджийница или в кафене. Тате коли прасето. Вече може На следващата година Русия напада нашата държава, започва война, всички стават лоши не знаем какво ще стане, дано не стане по-зле. Колим прасето. Преживяваме войната. България е свободна, вече живеем в наша си държава. Ако съм в Пиринска Македония в Ораново, това ще се случи едва като стана на 32. 

Имаме български княз. Ама е зле като по турско. Като дойдат избори - бой, сопи. И Русия много ни се меси. На 16 години през 1882 се хващам чирак в новата фабрика за бира на чеха Франтишек Милде. По Коледа колим прасето. На 19 години размахвам байрак, имам активна патриотична позиция и се напиваме с приятели за Съединението. Сърбия ни удря подло, взимат ме във войската и ме пращат на Сливница. По-чудо оцелявам, целият Запад вика, че ще ни спукат сърбите, ама не  Година след това пак преврат, този път не махат султана, а българския княз. 

Нещо като това, което родените 100 години по-късно ще преживеят на 10 ноември 1989. Хем го махат Александър Първи Батенберг, хем сам се маха. Само дето няма телевизия да го предават. Имаме нов държавен глава - княз Фердинанд. През 1908 година България обявява независимост. Доживях, казвам си със сълзи на очите, скоро съм навършил 42. Оттук нататък всяка една преживяна година си е късмет. На 46-годишна възраст избухва война. Не знам дали ме мобилизират мен, но на фронта отиват децата ми, половината може би няма да се върнат. 

Тия, които оцелеят през Балканската, ги чака второ изпитание в Междусъюзническата. През 1915 България се включва в Голямата война, изпращам деца и внуци на фронта, мъка ми е, но идеята е, че ще си върнем Вардарска Македония и ще си върнем заграбеното от Румъния и Гърция. Много жертви, много лишения и накрая ни побеждават, подписваме Ньойския договор през 1919, моето поколение, доживяло Освобождение, Съединение, Независимост, дало много жертви, преживява национална катастрофа. Гледаме на наближаващата 1920 с надежда, че животът ще е по-хубав...Ей така, като си помислим в кво „тъпо време“ живеем и в какво нещастие, не е лошо да пропътуваме малко назад, не много, само 100 години... Освежава.

Назаем от Цветана Игнатова, филолог, журналист (СБЖ), директор на дирекция в община Силистра: Високо, с полета на птиците - до звездите! Честита Нова година! Да е мирна, здрава, плодородна, тази наша високосна година! Поздравявам Ви от сърце в първия ден на 2020 г. Моята скромна мечта за годината е ВИСОКО! С полета на духа ни и надеждата за честити дни! Да пазим крехкото равновесие между „звездното небе над мен и моралния закон в мен“ (Кант); да вярваме и да обичаме! Да си спомним ФСБ и красивата песен „Високо, високо, високо“; текст Евтим Евтимов. Да дарим първите усмивки на обичаните хора и свободните птици! Високо, в 2020 - пожелавам здраве и 5 х 20 години живот!