Translate

петък, 30 юли 2021 г.

Културният афиш в Силистра за м. август стартира с детско шоу и завършва с празник на динения маджун

 ОБЩИНА СИЛИСТРА, ДИРЕКЦИЯ „ХУМАНИТАРНИ ДЕЙНОСТИ”

ПРОЯВИ ПРЕЗ МЕСЕЦ АВГУСТ  2021 г.

 

2 август, 18 ч. До втория шадраван в Дунавския парк: Конкурс за малки и големи таланти „Мини мис и Мини мистър“ под патронажа на д-р Юлиян Найденов - кмет на община Силистра.  Шоу с актрисата Илиана Балийска. 

2 август- 31 август,  Регионална библиотека „П. Павлович”: „Архитектурни шедьоври“ – изложба от фондовете на Регионална библиотека „Партений Павлович”

2 август- 31 август, 1
0.30 – 12 ч.,
 Регионална библиотека „П. Павлович”: Прожекции на детски филмивсеки вторник и четвъртък от 10.30 – 12.00 ч.

12 август, 18.00 ч., Лятна сцена в Дунавския парк: Младежко събитие под мотото „Предизвикай себе си“, посветено на Международен ден на младежта: състезание по пейнтбол, открити тренировки по канадска борба и стрелба по електронна мишена, демонстрации по скейтборд, арт ателие и информационна кампания по Програма „Еразъм+“

13 август - 13 септември,  Регионална библиотека „П. Павлович” – I –ви етажФотографска изложба  „Силистра и България в сърцето ми” – ЕРА

14 август, 10 ч., с. БългаркаФолклорен празник „В Българка – с български песни и танци“, посветен на 80 години Народно читалище „Васил Левски – 1941”

14 август, 9 ч., пред базата на СНЦ „Дунавски клуб“, гр. Силистра: Преплуване на река Дунав и проява „Плуване към спомена“

15 август, 10 ч. с. Богорово: „Край чешмата, под липите“ – празник на селото и на Народно читалище „Иван Богоров – 2012”

16 август, 17.30 ч.,  Регионална библиотека „Партений Павлович”: Представяне книгата „На 4 метра под водата” на силистренеца родом Димитър Русков, живеещ в Нидерландия  и работещ в библиотека в Амстердам

20-26 август, с. Ветрен: Пленер за живопис, графика и рисунка  „Човек и природа”

27  август, 17 ч., Художествена галерия: Откриване на изложба от  Пленера  за живопис, графика и рисунка „Човек и природа - Ветрен 2021”

29 август, 8 ч., с. Смилец: „Празник на динения маджун “ – демонстрация на приготвяне на динен  маджун  

 

 

 

 

Магията на българския фолклор раздвижи въздуха в Старо село в юлската лятна мараня

За втори път през последните няколко месеца село Старо село, община Тутракан, бе домакин на събор, в който акцент е българското народно творчество в различните му направления – от обредност през представяне на народни костюми до изява на песни и танци. През м. юни бе Староселският събор с основен момент – сватба по местен обичай, а в края на м. юли – Национален събор „Магията фолклор“, част от програмата „Огненият Дунав“ на община Тутракан.

В началото на празника на откриването му гостува кметът на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, а със специален поздравителен адрес своя задочен поздрав отправи г-жа Ели Тодорова – областен управител на област Силистра, като поздрав от нейна страна имаше и за Калина Михайлова. Програмата „Огнен Дунав“ в Тутракан продължава до 1 август с разнообразна програма.

Въпреки голямата жега, която е трудно човек да предвиди при подготовката на толкова мащабна площадна изява, в сутрешната част, както и в следобедната, хора от различни краища си дадоха нарочна среща, за да реализират за първи път нов повод за общуване в името на съхранението на българските традиции. Намерението на организаторите е да развият събора с още участници и от други краища на страната, но вероятно в друго време на годината.

В първата част на събора бяха представени сергии със зеленчуци, плодове и месни произведения, както и мед (по подобен начин в община Силистра реализират есенния събор „Земята и плодородието“). Изпълнители от няколко състава предадоха своето настроение на отрудените селскостопански  производители.

В следобедната програма своите певчески  умения показаха на публиката младежки състави от град Тутракан с р-л Доротея Бальовска, включително с невероятна обработка на познати български народни песни, и танцьори от Силистра начело с Димитър Джамбазов – НЧ „Дръстър“ и Ансамбъл „Добруджа“, както и от село Зафирово. В програмата друг малък акцент бе урокът по народни танци, даден от Чудомир Валериев – представител на силистренската и тутраканската школи с едно и също име – „Хоротропница.

В програмата бе поредното ревю на народни костюми, осъществено от педагога и фолклорист Калина Михайлова от село Шуменци. Нейни подобни прояви са вече в историята със спомени от Силистра, Русе, Балчик, Брюксел и другаде. С едно и също послание – костюмът на българката е уникален, независимо от кой край на страната е – от Добруджа, шоплука, Централна северна и Югозападна България, както и от южния край на страната.

Както винаги, по свой специфичен начин и с подходящите думи г-жа Михайлова разказа на присъстващите кой костюм какви елементи съдържа, от какво е направен, кои са характерните в него моменти и с какво е добре да бъде запомнен. В някои от случаите това са престилки, в други – забрадки, украси и шевици по сукманите, а и ризите, а в трети – т.нар. рогато забраждане от Старо село, с което някога са разпознавали на хорото омъжените жени, за да бъде сигнал за ергените за достойно поведение от тяхна страна.

Така с 15 костюма в рамките на едно раздвижено ревю се огледаха различните етнографски области на България, богатството на кройки, цветове, комбинации на елементи в облеклото от старо време. Сред участниците в дефилето бяха и внуци на Михайлова – Ния и Мишо, които, независимо от характерното за възрастта си притеснение, се включиха в ревюто, за да покажат, че и за невръстните българчета са шити подходящи за тях дрехи в духа на народната традиция. Финалът на проявата бе фото сесията на участниците в двата къта, подредени с отдавна излезли от употреба битови уреди, сред които и цял стан за тъкане на черги.  

Сред специалните гости на фолклорния събор в село Старо село бе етнологът д-р Йордан Касабов от Силистра, който в неформален план, но с професионални  словесни размишления, а и със съвети разкри някои от тайните на народните костюми. На домакините от НЧ „Възраждане“ той подари книгите си „Шиковското население в Добруджа“ и „Скритият бог“ – своеобразни фолклористични и етнографски енциклопедии, каквито е добре да има всяка библиотека




.

 

сряда, 28 юли 2021 г.

Преди повече от век богаташи парвенюта от Европа - в резервата "Сребърна" за пера от бели чапли

 

В периода 28-30 юни 2021 г. в Силистра бе проведен международният работен семинар по програма Интеррег на ЕС (Дунавска Транснационална Програма в проект SIMONA) на тема, свързана с внедряване на транснационално хармонизирано вземане на проби от седименти, лабораторни анализи и протоколи за оценка в тестовите зони. Ръководител от българска страна бе проф. д-р Ирена Пейчева от Геодезическия институт при Българска академия на науките, която е родом от Силистра. Част от групата бе и друг силистренец родом -  географът доц. д-р Георги Железов (на преден план на снимката), работещ в Националния институт по геофизика, геодезия и география, който също е при БАН. 

Пред аудиторията в своеобразна импровизирана лекция той разказа от погледа на неговата си наука каквото знае за сребърското чудо, както и за неговата емблема - къдроглавия пеликан, който е застрашен от изчезване. Макар вече да не е част само от "Сребърна", има го още и на о. Персина, а вече и върху платформа в намиращия се наблизо екологичен обект "Калимок-Бръшлен" край Тутракан. 

На около 2 км от р. Дунав е блатото с карстов произход и с поетично име - негов източник според една от версиите е образуващата се сребърна пътека при пълнолуние в огледалото на езерото. Позициониран е между хълмовете "Карабурун" (111 м) - в превод "Черен нос", и "Коджа баир" (89 м) или "Голяма височина", както и вече превърнатите в обработваеми земи "Чомлека" и "Поляната". В района има доста горски площи, които оказват косвено влияние върху водния баланс в района, а и имат водозадържаща роля. 

На много места водата в езерото е богата на водородно съдържание, което е добре за рибите и за биоразнообразието като цяло. Средната дълбочина на водата е 1,5 м, но достига и до 4 м при високи нива. От 1985 г. насам е прокопан канал за връзка с река Дунав. Цялата защитена територия е върху 902 хектара. От 1992 г. част от всичко това е зоната между р. Дунав  и т.нар. Малък остров ("Кумлука", т.е. "Пясъка", с картово име "Девня").

По българското законодателство "Сребърна" е със статут на "Поддържан резерват", който на световно ниво се наблюдава от ЮНЕСКО към ООН. С прокарването на канала с цел приток на прясна вода, респективно на риба обаче естествената му биосфера е нарушена и обектът се е превърнал в "управляваема екосистема".  И, като стана дума за риба, 340 т са необходими за изхранване на ловуващите в езерото птици, като част от тях се набавят от пеликаните и другите като тях от водни пространства, отстоящи на 70 км от сребърското.

Естествен местен феномен са плаващите острови от 2 вида тръстика, които тукашните хора наричат "кочки", а това на практика е повърхностен слой, започващ да плува при повишени нива на водата. Рибарки, чайки, лебеди и дори пеликани ги ползват - все едно лодки се движат из езерото, като в същото време те са и защита от набези на кучета, чакали и диви прасета. Преди години пе направено непредпазливо развъждане на ондатри - вид бозайник  от върха на хранителната пирамида, и това довежда до проблеми с яйцата на птиците, на които гризачът се оказва любител. 

От 390 птици - не само воподлаващи, в резервата в Сребърна има 290 от тях. "Виа Понтика" е прелетното трасе, ползвано от сребърските пеликани при придвижването им в двете посоки при идване и при прибиране, съответно зиме и лете. Друг проблем е сивата върба, която засушава и фосфоресцира територията, с опасност да превърне влажната зона в...гора. А някога езерото, река Дунав и две други реки са били обща геосистема. През 1948 г. е изградена дига, която прекъсва тези връзки, а защитата на района е започнала 6 години по-рано, като развъдник на блатни и водоплаващи птици.

Относно популацията на пеликаните - от 80 до 100 годишно, но има и нулеви години по различни причини, вкл. климатични. От известно време те не са  опръстенявани, което пречи да се проследяват идващите да летуват тук ята от редкия гмуркащ се вид. Заедно с лебедите те са най-тежките летящи птици, достигащи до 20-22 кг. 

Според авиатори с въображение, в тяхно лице имаме пример за създаване на евентуален "съвършен бомбардировач", предвид пропорциите на тези уникални пернати. Палеоорнитолози обясняват, че те са на етап на развитие, познат като "екологичен регрес", като подобни на тях са дроплата и щраусът, които обаче са тежки и тромави.  

Доц. Железов припомня и любопитна история от преди повече от век, когато тук са идвали пратеници на богаташи от Западна Европа на лов за пера от чапла, от която птица има 6 вида в "Сребърна". Хит са били екземпляри от два от тях - малката и голямата бели чапли. В края на 19 и в началото на 20 в. по р. Дунав са пристигали цели експедиции не само за пера, а и за препариране на чапли, вкл. за музейни експозиции. 

Голяма част от тези своеобразни авантюристи, но и в същото време бракониери, са произлизали от аристократични среди. Добрата новина е, че те са описвали посетените места, с което са оставили сведения за езерото. Твърди се, че някои от тях са престоявали в Сребърна по 6 месеца, докато корабите чакат на реката, където се пълнят трюмовете им с красиви пера.

Йордан Георгиев

понеделник, 26 юли 2021 г.

Туристическа разходка с дъх на лято от резервата в Сребърна до река Дунав




Туристическо дружество "Дочо Михайлов" с председател Виолета Атанасова проведе на 25 юли 2021 г. поредната си проява, този път на територията на резерват "Сребърна", който е част от едноименния биосферен парк - един от 4-те по рода си в България от общо 17 в Европа.

Началото, както му се полага, е в открития през 1983 г. уникален Природонаучен музей, който е между 5-6 подобни на него в България, и предлага осъвременена експозиция за нагледно представяне на българското "Елдорадо на блатните и водоплаващите птици", забелязано от пътешественика Феликс Каниц още през 19 в. и описано преди повече от сто години от географа проф. Анастас Иширков.

По традиция - кратка сказка от екскурзоводката Яна Райнова, за да стане ясно, че тази година звездата на резервата - къдроглавият пеликан, както и братовчед му - розовият пеликан, ведно с други прелетни птици, вече не са част от обитателите на езерото, защото за отлетели "на юг" още преди средата на м. юли.  

Сравнително рано са ни лишили от присъствието си, но за сметка на това са долетели още през м. декември миналата година, за да създадат поколение, което да обучат, и заедно да си отидат в "топлите страни". На практика за тях биологичното лято е свършило, а то обикновено започва на 2 май, когато температурата е поне 15 градуса.

За компенсация на отсъстващите "звезди" на блатото - прожекция на най-новия филм за резервата, представян на гостите на музея отскоро - от преди месец. Кадрите са чудесна възможност за виртуално запознанство с всичко що лети над водата и гнезди в растителността на езерото. Включително ятото от красиви бели лебеди, които живеят своя си живот извън ареала на другите птици.

Туристическата проява продължи с поход до р. Дунав, но за съжаление не по истинската екопътека, защото растителността по нея е буйна, а по шосето, което след няколко километра води до рибарско селище и до брега на втората по големина река в Европа. "Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор - Фисон в нашето Писание, е наречена Истър от гърците, Данувий от римляните, Дунав от готите (Δουναβιν). Фисон… преминава край Етиопия и Индия, гдето я наричат Ганг. Гърците я именуват Истър и Инд, илирите и рипианите, които живеят край нея - Дануви, а готите – Дунавтис.

От горния цитат може да се извади заключението, че Инд и Ганг са всъщност една и съща река, която е и Истър и Дунав. Забележително е, че готите наричат Дунав точно така, както го наричат и българите – едно от многото доказателства за това, че готи и българи са един и същ народ" - текстът е от Фейсбук и е по повод книгата "Балканските корени на българския народ" на д-р Николай Тодоров-Бесараба". 

Фотосесия край реката, осъществена от фотографката Николинка Николова. Свободен разговор за близък остров - един от общо 62 в българската част на реката. Пътьом на връщане - сливобер за разкваска в юлската жега. За финал - малка беседа от Светлин Анчев на тема "здраве" - как да си правим профилактика без химия, дори и да ни струва малко повече от някои всекидневни разходи..., щом е за доброто ни настроение и в името на завиден жизнен статус.

Разбира се, на изпроводяк - последните винаги импровизират, глътка студена вода от ремонтирана сребърска чешма - обект за фото сесия на лазарски и други народни обичаи, свързани с водата. И китка за спомен от характерни за сезона цветя - дамите винаги знаят как да си тръгват от една проява с туристическа цел - с цвете и с дъх на лято.

Месец преди пешеходния тур край езерото от страна на силистренските туристи негови гости бяха участниците в международен екосеминар с ръководител от българска страна проф. д-р Ирена Пейчева от Геодезическия институт при БАН, която е родом от Силистра. Част от групата бе и друг силистренец родом, географът доц. д-р Георги Железов от Националния институт по геофизика, геодезия и география, който също е при БАН. 

Пред аудиторията в своеобразна импровизирана лекция той разказа от погледа на неговата си наука каквото знае за сребърското чудо, както и за неговата емблема - къдроглавия пеликан, който е застрашен от изчезване. Макар вече да не е част само от "Сребърна", има го още и на о. Персина, а вече и върху платформа в намиращия се наблизо екологичен обект "Калимок-Бръшлен" край Тутракан. 

На около 2 км от р. Дунав е блатото с карстов произход и с поетично име - негов източник според една от версиите е образуващата се сребърна пътека при пълнолуние в огледалото на езерото. Позициониран е между хълмовете "Карабурун" (111 м) - в превод "Черен нос", и "Коджа баир" (89 м) или "Голяма височина", както и вече превърнатите в обработваеми земи "Чомлека" и "Поляната". В района има доста горски площи, които оказват косвено влияние върху водния баланс в района, а и имат водозадържаща роля. 

На много места водата в езерото е богата на водородно съдържание, което е добре за рибите и за биоразнообразието като цяло. Средната дълбочина на водата е 1,5 м, но достига и до 4 м при високи нива. От 1985 г. насам е прокопан канал за връзка с река Дунав. Цялата защитена територия е върху 902 хектара. От 1992 г. част от всичко това е зоната между р. Дунав  и т.нар. Малък остров ("Кумлука", т.е. "Пясъка", с картово име "Девня").

По българското законодателство "Сребърна" е със статут на "Поддържан резерват", който на световно ниво се наблюдава от ЮНЕСКО към ООН. С прокарването на канала с цел приток на прясна вода, респективно на риба обаче естествената му биосфера е нарушена и обектът се е превърнал в "управляваема екосистема".  И, като стана дума за риба, 340 т са необходими за изхранване на ловуващите в езерото птици, като част от тях се набавят от пеликаните и другите като тях от водни пространства, отстоящи на 70 км от сребърското.

Естествен местен феномен са плаващите острови от 2 вида тръстика, които тукашните хора наричат "кочки", а това на практика е повърхностен слой, започващ да плува при повишени нива на водата. Рибарки, чайки, лебеди и дори пеликани ги ползват - все едно лодки се движат из езерото, като в същото време те са и защита от набези на кучета, чакали и диви прасета. Преди години пе направено непредпазливо развъждане на ондатри - вид бозайник  от върха на хранителната пирамида, и това довежда до проблеми с яйцата на птиците, на които гризачът се оказва любител. 

От 390 птици - не само воподлаващи, в резервата в Сребърна има 290 от тях. "Виа Понтика" е прелетното трасе, ползвано от сребърските пеликани при придвижването им в двете посоки при идване и при прибиране, съответно зиме и лете. Друг проблем е сивата върба, която засушава и фосфоресцира територията, с опасност да превърне влажната зона в...гора. А някога езерото, река Дунав и две други реки са били обща геосистема. През 1948 г. е изградена дига, която прекъсва тези връзки, а защитата на района е започнала 6 години по-рано, като развъдник на блатни и водоплаващи птици.

Относно популацията на пеликаните - от 80 до 100 годишно, но има и нулеви години по различни причини, вкл. климатични. От известно време те не са  опръстенявани, което пречи да се проследяват идващите да летуват тук ята от редкия гмуркащ се вид. Заедно с лебедите те са най-тежките летящи птици, достигащи до 20-22 кг. Според авиатори с въображение, в тяхно лице имаме пример за създаване на евентуален "съвършен бомбардировач", предвид пропорциите на тези уникални пернати. Палеоорнитолози обясняват, че те са на етап на развитие, познат като "екологичен регрес", като подобни на тях са дроплата и щраусът, но тежки и тромави.  

Доц. Железов припомня и любопитна история от преди повече от век, когато тук са идвали пратеници на богаташи от Западна Европа на лов за пера от чапла, от която птица има 6 вида в "Сребърна". Хит са били екземпляри от два от тях - малката и голямата бяла чапли. В края на 19 и в началото на 20 в. по р. Дунав са пристигали цели експедиции не само за пера, а и за препариране на чапли, вкл. за музейни експозиции. Голяма част от тези своеобразни авантюристи, но и в същото време бракониери, са произлизали от аристократични среди. Добрата новина е, че те са описвали посетените места, с което са оставили сведения за езерото. Твърди се, че някои от тях са престоявали в Сребърна по 6 месеца, докато корабите чакат на реката, където се пълнят трюмовете им с красиви пера.

За съжаление, езерото "Сребърна", както и музеят към него, от години не са обект, включен в допълнителните турове на курортистите от комплекса "Златни пясъци", както е било в десетилетията назад. Оказа се, че туристическите оператори не предлагат тази някога любима специална екскурзия в своите оферти към гости от други страни. Вероятно пандемията от 2020 г. насам също пречи за възраждане на интереса към най-известната в Крайдунавскка Добруджа перла в короната от природни богатства.

вторник, 20 юли 2021 г.

В Кълъраш откриват изложба от стари снимки за градския живот между първата и втората световни войни

На 28.07.2021 г. в Музей на Долен Дунав в град Кълъраш ще бъде открита изложба на тема „Междувоенният градски живот в равнината Бараган – Олтеница, Кълъраш и Слобозия“, съобщи сайтът cbsrd.tutrakan.tours по проекта Иновативен културен мост за устойчиво регионално развитие (CBSRD) “, осъществяван от музеите в Тутракани Кълъраш, съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния-България.

В нея - снимки на стари сгради в Олтеница, някои от които са запазени само в този вид, защото са унищожени от хората и времето. Окъм гарата е имало красива алея с тополи, която е водела към малък парк, където е бил издигнат красив паметник, посветен на героите. В същото време общинската зала е била превърната във възхитителен салон за тържества. Вдясно от парка е Общество Дунавска стража, поддържало и добро за времето си кино. 

Сред останалите снимки - сгради на банката и казиното, устието на Арджеш -  място, което би могло да бъде чест дори за град като Букурещ. Още - банката  пощенската сграда и Гимназия К. Алимънищяну. В миналото градът се е развивал, благодарение на търговията със зърно, осъществявана от гърци и евреи, а румънците са били предимно ханджии и орачи. В един момент дори е надминавана като обеми търговията, извършвана в град Кълъраш. 

Общата цел на проекта е да се използва богатият културен и исторически потенциал в района на градовете Тутракан и Кълъраш за повишаване на броя на туристите и посетителите в културните обекти, за да има посредством технологиите за виртуална реалност активно взаимодействие на публиката с историческите факти и събития. Стартът на проекта бе на 30. 08. 2019 г.  

В неговите рамки ще бъдат организирани и три исторически изложби в Тутракан и Кълъраш, както и специални археологически работилници за деца. Проектът стъпва на успеха на най-добрите практики, използвани в цяла Европа за представяне на исторически обекти. Такива решения се използват в различни музеи в Италия, Германия, а данните показват, че благодарение на тях интересът на посетителите и младите поколения нараства.

Част от проекта е 10-минутен филм, който се очаква още от ноември да бъде показван в Историческия музей в Тутракан. Екипът на Исторически музей Тутракан и изпълнителите от Консорциум „Тутраканска епопея“ специално благодарят за съдействието на Военния университет и полк. Евгени Пенчев, зам.-началник на висшето учебно заведение за съдействието за филма. Актьори, 12 каскадьори и над 100 курсанти от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново се превърнаха в истински герои от 1916 година, превземащи форт номер 7 от уникалното военно съоръжение. След петдневните репетиции, на 29 и 30 май бе същинското заснемане на филма. 

Специално за продукцията от висшето военно училище предоставиха за войните легендарните пушки Манлихер, образец 1895 година, с които нашите деди са участвали във войните за национално освобождение и подготвиха цялата логистика и оборудване на бойното поле. Освен окопа, който разделя двете войски, ограден с бодлива тел, на снимачната площадка присъства и копие на оригиналното куполно оръдие от 1916 г. По проекта е изложбата 105 години Тутраканска епопея.

Следизборни вълнения - юли 2021

20-и МИР Силистра. Парламентарни избори - 11 юли 2021 г. и 4 април 2021 г. Сайт ЦИК, раздел Резултати - РИК Силистра. Обобщени резултати. https://results.cik.bg/pi2021_07/rezultati/20.html - 11 юли, https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/20.html - 4 април

Изборите са проведени. Протоколите са в архива. Резултатите са обект на коментар. Каква е картината в област Силистра (20-и МИР), преди да стане окончателно ясно кои са 4-ата депутати от региона в 46-ото НС на Република България?
Преглед на партиите и коалициите, преминали 4%-овата бариера в област Силистра, както и сравнение на резултатите от изборите на 4 април и на 11 април 2021 г. на Коалициите „ГЕРБ-СДС“, „БСП за България“, „ДБ-Обединение“, „Изправи се! Мутри вън!“, партия ДПС и партия „Има такъв народ“.
Три от шестте политически субекта – ДПС, „Има такъв народ“ и „ДБ-Обединение“ имат ръст в процентите си, съответно с 1,75%, 6,3%, 1,48%. С уговорката – от тях само ДПС има спад на броя на гласовете си (-413), „Има такъв народ“ е с ръст от 2 434 гласа, „ДБ-Обединение“ има 537 гласа в повече. Другите 3 политически формации имат спад и на гласове, и на проценти: „БСП за България“ (- 1 422 гласа и - 1,71%), „ГЕРБ-СДС“ (- 2 718 гласа и - 2,91%), „Изправи се! Мутри вън! (- 275 гласа и - 0,3%).
ЦИК излиза с конкретно поименно решение по въпроса, когато приключи целият процес по обработка на резултатите. (jordansilistra.blogspot.com/…/07/20-4-11-2021.html).

Над 35 000 души са отбелязали в интегралната бюлетина "Не подкрепям никого" в "Парламентарни избори - 11 юли 2021 г.". В сравнение с 4 април 2021 г. - 47 749, с уговорката, че е била по-висока избирателната активност, т.е. сумарно са гласували повече хора. От времето преди 11 юли, когато беше актуално питането "Камо грядеши?" по Хенрик Сенкевич, преминахме в следизборното положение "А сега накъде?" по Рангел Вълчанов.

И отново настана момент, като по време на поредната епидемична вълна, когато всеки се изказва по темата на деня - в случая проведените парламентарни избори и събитията след тях. Преди - всички видове лекари и други разбирачи. Сега - от всички среди - политици, политолози, социолози, журналисти. Но и всякакви хора - в социалните мрежи, което и тяхно право да имат мнение.
Най-странното - до този момент никой не говори, цитирайки нещо и някого "от извора". Всичко е "тайна майна от Украйна". Всяка партия си има своя форма за общуване с "пространството" - най-често монологична и без задаване на насрещни въпроси за уточнения на това-онова.
Медиите пак услужливо подават микрофон на пожелалите да разсъждават на глас, с надеждата първо те и съответните им потребителите да научат нещо важно.
Резултатът: три дни след деня за вот ни е известно какви са резултатите от изборите със заключението, че никой не е доволен от тях. Партийни анализи по въпроса не виждаме в достатъчна степен, но имаме една подадена без време и извън традиционните правила заявка за това кой да има за обозримо бъдеще изпълнителната власт.

Припомнено от приятел за...размисъл (няма нищо общо със сегашната ситуация в държавата): "Българската участ" и "Българският модел"
Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло. Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги:
- залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш;
- ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива;
- ще се давиш накрай Дунава;
- ще си произлязъл от маймуна;
- съседът ти ще е добре, а ти ще си зле;
- Бог ще е високо, а Цар - далеко;
- теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката ще е песимистична;
- българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове;
- ще обичаш наште планини зелени;
- ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият;
- министрите ще бъдат с портфейл;
- най-близките ти ще бъдат най-далече - в Канада;
- ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо; ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги: народът няма да бъде прав; у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка; петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската участ е:
- да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи;
- нашият общ език да е английският;
- силата да прави съединението, а не съединението - силата;
- никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава;
- да избираме винаги най-лошия вариант;
- нито яйцето днес, нито кокошката - утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си - никога.
Българският модел
Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на
Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас - цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират
реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим
безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.
Станислав Стратиев (1941-2000)

Положението е "Аз знам, че нищо не знам", но не си признавам, и гледам другите около мен да не го забележат. Ако случайно го узнаят, да си траят. Нали се сещате за келнерското "Ако мине..." (специалитет на заведението). И още за ситуацията - колко точни са български поговорки, от рода на: "Иди ми - дойди ми", "Примък - отмък", "Дай си ми куклите - на си ти парцалките"и др.
В социалната мрежа се върти едно писмо - покана, с много правописни и пунктуационни грешки. Ако е истина - жалко е какви хора работят като сътрудници в партийните структури. А може ли да е провокация, за да се отклони вниманието от всичко друго, което е важно в сложната политическа ситуация, за него май е по-добре никой да не пита?
Хубавото е, че е лято и все още е отворен прозорецът извън епидемичната обстановка, та народът да гледа малко по-встрани от нея. И да полетува там, където му е възможно според джоба. И, все пак, олимпиаден период е - нашите представители в Токио не ни дават много поводи да следим изявите им под "петте олимпийски кръга", но навикът ни кара да гледаме, каквото ни предлагат телевизиите и интернет.
А какви олимпиади имаше преди години..., примерно, когато властваше в повечето спортове някогашната ГДР, чиито представители "сборуваха" на ВСК "Белмекен" в България?
Всяко нещо с времето си..., моментът сега е за герои - атлети в различни спортове с произход от страни от "третия свят", най-често подготвени от треньори в американски учебни заведения.
Разбира се, има и изключения...

За човек, който не се взема насериозно, независимо на каква "позиция" е в обществото и колко много му е издут порфейлът, понякога казват, че е комплексар и няма особено високо мнение за себе си. Някак си българско е, откъдето и да го погледнеш...
А междувременно в най-лятната жега след пореден изборен маратон в България е як студ в отношенията между партиите в парламента, където уж трябва да се съединяват, за да олицетворят силата на народа и страната си. Отделно вътре в някои от тях е настъпил такъв ледников период, какъвто е нямало от години. Иначе всички играят на "Търси се...премиер", т.е. председател на министрите.
И, както се казва, не достига харесване, ей...Няма как да е друго, след като чакаме да падне ангел с разперени крила или да ни се яви прероден бог, за да заеме мястото на стола най-отпред. Засега кочияшите, стоящи начело на капрата на политформациионните карети, не виждат себе си за това място, а по-точно нито един от тях няма шанс да го заеме, защото знае, че другите като него не го харесват.
Да погледнем от 30 години назад какво се е случвало след парламентарни избори: преди всичко - все лидери на партии - предимно победителки в тях (понякога с малко, но не завинаги), стават министър-председатели - през 1991, 1994, 1997, 2001, 2009, 2014 и 2017 г. Веднъж (2005) и лидер на партия, която не е победила, с атака от по-задна позиция, при това с чужда лодка, успява да стигне пръв фотофиниша.
Изключенията - 1990, 1992, 2013, като и в трите извънредни случаи знаем какво е ставало - наблюдавали сме нечий танц за по едно, та даже и за по-малко, а най-много за 2 лета.


Президентът Радев посред лято в Силистра




В последния работен ден на отминалата седмица второто си посещение в област Силистра осъществи президентът на Република България г-н Румен Радев, придружаван от съпругата си Десислава Радева. Заедно с нея той бе в село Проф. Иширково за ритуал „Жътва” – по покана на ЗК „Нива 93” с председател Велика Славова (отделно гостите бяха и на масива с кайсии, за да уважат берачите на добруджанския еликсир), в град Силистра – по покана на областния управител Ели Тодорова – за срещи с представители на гражданството и на бизнеса (с участието на двадесетина представители на различни производства - от земеделие, през месо и млечни произведения, вино, машини и др., на кметовете на общините Силистра, Тутракан, Алфатар и Кайнарджа, както и на представители на община Главиница - зам.-кмет и секретар), както и в село Ситово – в мандрата на собственика Муса Мусов.

Първото посещение в областта на държавния глава бе миналата година за Деня на град Тутракан – 21 септември, когато бе чествана и 80-ата година от Крайовския договор, възвърнал Южна Добруджа към майката родина България по мирен път и след размяна на население с Румъния.
Какво заяви при посещението си в Добруджа президентът Румен Радев (публикация в www.m.president.bg): „Няма значение колко е далеч един град от столицата – когато има визия за развитие и се работи енергично, резултатите са налице”. Изявлението на президента е по време на среща с интелектуалци и културни дейци от региона в Художествената галерия на града.

На срещата присъстваха областният управител на Силистра Ели Тодорова и кметът на общината д-р Юлиян Найденов. Директорът на Художествената галерия Йордан Колев показа на държавния глава част от произведенията в галерията, чиято сграда е построена през 1891 година. Сред творците, чиито произведения са гордост за галерията, са Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов и други.
„Това е храм не просто на българската култура, това е храм на българщината,” посочи държавният глава. Той поздрави работещите там, че са съхранили това национално богатство, което е инвестиция в децата, образованието и в бъдещето на България. „Нашите предшественици преди повече от 100 години са ни показали вярната посока“, отбеляза президентът.
Държавният глава изтъкна, че въпреки предизвикателните времена, днес Силистра произвежда и изнася промишлена продукция благодарение на най-важното, което хората от региона носят в себе си – силата на духа, която поколения наред е пренасяла древната култура по тези земи.
По-рано президентът наблюдава ритуала „Жътва“ в село Проф. Иширково (освен домакините и официалните гости, той бе разигран и пред представители на земеделски кооперации от региона, пред зам.-земеделския министър Явор Гечев и др. ), с който се дава начало на жътварския сезон с благопожелания за успешна реколта. Държавният глава бе посрещнат на събитието от председателя на Земеделска кооперация „Нива 93“ Велика Славова. „На тази свещена българска земя, която ни е хранила в продължение на векове, Вие показахте здравата връзка на българина със земята, с нашите предци, с нашите традиции, но и с Вашия несломим дух Вие показвате, че България има бъдеще с хора като Вас - трудолюбиви, честни, всеотдайни, влюбени в земята, влюбени в България“, каза държавният глава пред участниците в ритуала.
По думите му хората в село Проф. Иширково дават пример, че българското село с труд и с отговорност може да бъде проспериращо и благоденстващо, за да могат младите хора да остават и да намират бъдеще. „България започва от тук и призовавам политиците да мислят за българската земя, за българите, които хранят всички нас и никога да не го забравят“, каза още президентът Румен Радев.
Публикация в сайта bntnews.bg по повод брифинга на държавния глава пред местни и национални медии, даден край с. Проф. Иширково, на който стана ясно, че президентът свиква Народното събрание на 21 юли - сряда, от 9 ч. И без да се бави ще изпълни конституционната процедура - консултации с политическите сили и връчване на първия проучвателен мандат: „Всички очакваме най-сетне в Народното събрание да започне този диалог, от който очакваме да има ясно политическо решение с една дългосрочна перспектива”.
На въпрос за освобождаването на проф. Асен Балтов като директор на „Пирогов” президентът заяви, че е делегирал пълно право на служебните министри да определят кадровата си политика. Посочи, че едно от големите очаквания на българите е да се намери ефективен модел на здравеопазването, защото сегашният не работи добре и превръща здравеопазването в бизнес.
И още: „Води до една неприемлива уродливост вътре в системата. Не може разликата в заплащането между новопостъпил лекар, ако изобщо си намери работа, и шеф на държавна болница да е 50 до сто пъти. Виждате ли го това за нормално. Ако не се отворим и не започнем да решаваме проблемите на младите български лекари и като намиране на работа, и като възможности за специализация като нормални достойни социални условия за работа и живот, ние категорично не можем да имаме добро здравеопазване в бъдеще”.
Президентът поздрави „Има такъв народ” с изборната победа и каза, че с решението да ревизират предложението си за кабинет те отварят вратата за диалог. Политическите сили в парламента трябва да намерят пресечни точки на своите виждания и да си свършат работата в интерес на българите, е мнението на Румен Радев.
„Всички очакваме от тях да продължат демонтажа на порочния управленски модел, да се пресекат кражбите, да се укрепи държавността, да намерим най-сетне изход от икономическата криза, от несправедливостта, от бедността, да тръгнем по нов, модерен път на развитие на страната. Всички го очакваме. Сега днес е българската политическа жътва и аз очаквам българските политици да бъдат на висотата на очакванията на ето тези хора”, каза още президентът Радев.
Решението на Слави Трифонов да преосмисли проектокабинета си и начертаните мерките бяха определи така: „Това, което те вчера предприеха като отваряне, е всъщност отваряне на вратата към диалог, към намиране на консенсус и на решения на проблемите пред българската политическата система". Президентът посочи, че идеята служебното правителство да бъде избрано за редовно зависи от народните представители: „Зависи, разбира се, и от свободната воля на самите министри и най-вече от намирането на консенсус, на обединяване около ясни принципи, ясни приоритети в името на бъдещето на България”.
Публикация в сайта на Областна администрация Силистра (www.silistra.government.bg): Президентско посещение по жътва в Силистренския край
Президентът на Република България Румен Радев посети област Силистра заедно с представители на своя екип и на съпругата си Десислава Радева. По покана на ЗК „Нива 93“ с председател Велика Славова в село Проф. Иширково, заедно с НЧ „Просвета“ и кметството бе осъществен ритуал, озаглавен „По жътва“, пресъздаващ работна атмосфера посред лято от преди повече от половин век.
С него бе представена добруджанска традиция, показваща начина на живот във връзка с поминъка и създадено на негова основа народно творчество, включително песни и танци. Театрализираният ритуал премина пред областния управител Ели Тодорова и нейния заместник Минчо Йорданов, пред кмета на общината д-р Юлиян Найденов и заместник-кмета Мария Недялкова, както и пред представители на други регионални и местни институции.
Пред присъстващите г-жа Славова – инициатор на събитието, разказа за работата на една от най-успешните земеделски кооперации в региона в присъствието на председатели на други подобни земеделски структури от региона. На президента бе връчена ръкойка със стръкове пшеница, а мощни съвременни комбайни показаха как се жъне в днешни условия, благодарение на развитие на техниката.
Пред член-кооператорите, а после и пред медиите на брифинг на полето президентът Радев сподели своите мисли в условията на „политическа жега“ на национално ниво след проведените избори на 11 юли. Стана ясно, че на 21 юли от 9 ч. според негов указ ще бъде свикано заседание на 46-ия парламент, за да бъде извървян регламентираният от конституцията и от законодателството път за избор на ръководни органи на парламента и на излъчено от него правителство. Президентът отговори на зададени въпроси на национални и на местни медии.
Втората част от програмата при гостуването в село Проф. Иширково бе на кайсиевия масив, който е част от 1 000 декара овощни градини към кооперацията, в които се оглеждат пет вида кайсии, праскови и череши. Работещите там също изразиха по свой начин уважението си към държавния глава и придружаващите го гости.
По инициатива на областния управител Ели Тодорова посещението на президента Румен Радев продължи в град Силистра. Той бе посрещнат пред Художествена галерия Силистра от стотици граждани, сред които лидери на политически структури, служители в културни институции, представители на неправителствения сектор.
Президентът и част от посрещналите го хора разгледаха заедно залите на галерията, помещавана в сграда – емблематичен символ на града, градена за педагогическо училище в края на по-миналия век. Директорът на галерията Йордан Колев акцентира по време на обиколката върху най-ценните картини, събирани с години за попълване на нейния фонд.
В една от големите зали на експозицията бе срещата на гражданството с президента Румен Радев, който изрази пред тях възхищението си от богатството на галерията, от значението на Силистра за страната в сферата на културата, както и за необходимостта за използване на възможностите на града за неговия растеж.
Областният управител Ели Тодорова го приветства от името на обществеността на града и му връчи подарък – картината „Добруджанка“ на художника Йордан Маринов – почетен гражданин на Силистра, както и умалено копие на римска шлем маска от фонда на Регионален исторически музей Силистра.
В общуване в непосредствен план по подобен начин, включително със символни подаръци, своето отношение към госта изразиха кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов, Иванка Ташева – зам.-председател на ОбС Силистра, етнологът д-р Йордан Касабов, Валентин Петков – клуб „Традиция“, Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“, Художествена галерия Силистра и др.
Вокално трио „Елмина“ с ръководител Лилия Пейчева-Тодорова и китаристът Иван Русев в художествен план поздравиха участниците в срещата с президента Радев и самия него, както и екипа му. По подобен начин предната вечер своя поздрав поднесоха гайдарите от Музикална школа „Великов“.
В Силистра програмата на президента Румен Радев продължи с работна среща – обяд с представители на различни видове бизнес от област Силистра, както и с участието на ръководители на общини от областта. Пред всички тях гостът сподели своите виждания по политически, икономически и други важни теми, някои от които отнасящи се до възможностите за развитие на област Силистра, на р. Дунав като свързващ речен коридор и др.
Участниците в срещата имаха възможност да общуват с държавния глава, за да споделят проблеми, успехи, намерения и очаквания. Посещение бе реализирано и в Мандра „Ситово“ с управител Муса Мусов, която е една от най-добре развиващите се в бранша в регион Силистра.
Местни производители, като „Мероне“ Алфатар, Мандра „Ситово“, „Актуал“, „Месони“, изба „Пинк Пеликан“ и фирма „Каладан“ се представиха с продукти, произведени в региона, и с които Силистренският край се гордее.

 В последния работен ден на отминалата седмица второто си посещение в област Силистра осъществи президентът на Република България г-н Румен Радев, придружаван от съпругата си Десислава Радева. Заедно с нея той бе в село Проф. Иширково за ритуал „Жътва” – по покана на ЗК „Нива 93” с председател Велика Славова (отделно гостите бяха и на масива с кайсии, за да уважат берачите на добруджанския еликсир), в град Силистра – по покана на областния управител Ели Тодорова – за срещи с представители на гражданството и на бизнеса (с участието на двадесетина представители на различни производства - от земеделие, през месо и млечни произведения, вино, машини и др., на кметовете на общините Силистра, Тутракан, Алфатар и Кайнарджа, както и на представители на община Главиница - зам.-кмет и секретар), както и в село Ситово – в мандрата на собственика Муса Мусов.

Първото посещение в областта на държавния глава бе миналата година за Деня на град Тутракан – 21 септември, когато бе чествана и 80-ата година от Крайовския договор, възвърнал Южна Добруджа към майката родина България по мирен път и след размяна на население с Румъния.
Какво заяви при посещението си в Добруджа президентът Румен Радев (публикация в www.m.president.bg): „Няма значение колко е далеч един град от столицата – когато има визия за развитие и се работи енергично, резултатите са налице”. Изявлението на президента е по време на среща с интелектуалци и културни дейци от региона в Художествената галерия на града.
Публикация в сайта на Областна администрация Силистра (www.silistra.government.bg): Президентско посещение по жътва в Силистренския край
Президентът на Република България Румен Радев посети област Силистра заедно с представители на своя екип и на съпругата си Десислава Радева. По покана на ЗК „Нива 93“ с председател Велика Славова в село Проф. Иширково, заедно с НЧ „Просвета“ и кметството бе осъществен ритуал, озаглавен „По жътва“, пресъздаващ работна атмосфера посред лято от преди повече от половин век.
С него бе представена добруджанска традиция, показваща начина на живот във връзка с поминъка и създадено на негова основа народно творчество, включително песни и танци. Театрализираният ритуал премина пред областния управител Ели Тодорова и нейния заместник Минчо Йорданов, пред кмета на общината д-р Юлиян Найденов и заместник-кмета Мария Недялкова, както и пред представители на други регионални и местни институции.
Пред присъстващите г-жа Славова – инициатор на събитието, разказа за работата на една от най-успешните земеделски кооперации в региона в присъствието на председатели на други подобни земеделски структури от региона. На президента бе връчена ръкойка със стръкове пшеница, а мощни съвременни комбайни показаха как се жъне в днешни условия, благодарение на развитие на техниката.
Пред член-кооператорите, а после и пред медиите на брифинг на полето президентът Радев сподели своите мисли в условията на „политическа жега“ на национално ниво след проведените избори на 11 юли. Стана ясно, че на 21 юли от 9 ч. според негов указ ще бъде свикано заседание на 46-ия парламент, за да бъде извървян регламентираният от конституцията и от законодателството път за избор на ръководни органи на парламента и на излъчено от него правителство. Президентът отговори на зададени въпроси на национални и на местни медии.
Втората част от програмата при гостуването в село Проф. Иширково бе на кайсиевия масив, който е част от 1 000 декара овощни градини към кооперацията, в които се оглеждат пет вида кайсии, праскови и череши. Работещите там също изразиха по свой начин уважението си към държавния глава и придружаващите го гости.
По инициатива на областния управител Ели Тодорова посещението на президента Румен Радев продължи в град Силистра. Той бе посрещнат пред Художествена галерия Силистра от стотици граждани, сред които лидери на политически структури, служители в културни институции, представители на неправителствения сектор.
Президентът и част от посрещналите го хора разгледаха заедно залите на галерията, помещавана в сграда – емблематичен символ на града, градена за педагогическо училище в края на по-миналия век. Директорът на галерията Йордан Колев акцентира по време на обиколката върху най-ценните картини, събирани с години за попълване на нейния фонд.
В една от големите зали на експозицията бе срещата на гражданството с президента Румен Радев, който изрази пред тях възхищението си от богатството на галерията, от значението на Силистра за страната в сферата на културата, както и за необходимостта за използване на възможностите на града за неговия растеж.
Областният управител Ели Тодорова го приветства от името на обществеността на града и му връчи подарък – картината „Добруджанка“ на художника Йордан Маринов – почетен гражданин на Силистра, както и умалено копие на римска шлем маска от фонда на Регионален исторически музей Силистра.
В общуване в непосредствен план по подобен начин, включително със символни подаръци, своето отношение към госта изразиха кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов, Иванка Ташева – зам.-председател на ОбС Силистра, етнологът д-р Йордан Касабов, Валентин Петков – клуб „Традиция“, Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“, Художествена галерия Силистра и др.
Вокално трио „Елмина“ с ръководител Лилия Пейчева-Тодорова и китаристът Иван Русев в художествен план поздравиха участниците в срещата с президента Радев и самия него, както и екипа му. По подобен начин предната вечер своя поздрав поднесоха гайдарите от Музикална школа „Великов“.
В Силистра програмата на президента Румен Радев продължи с работна среща – обяд с представители на различни видове бизнес от област Силистра, както и с участието на ръководители на общини от областта. Пред всички тях гостът сподели своите виждания по политически, икономически и други важни теми, някои от които отнасящи се до възможностите за развитие на област Силистра, на р. Дунав като свързващ речен коридор и др.
Участниците в срещата имаха възможност да общуват с държавния глава, за да споделят проблеми, успехи, намерения и очаквания. Посещение бе реализирано и в Мандра „Ситово“ с управител Муса Мусов, която е една от най-добре развиващите се в бранша в регион Силистра.
Местни производители, като „Мероне“ Алфатар, Мандра „Ситово“, „Актуал“, „Месони“, изба „Пинк Пеликан“ и фирма „Каладан“ се представиха с продукти, произведени в региона, и с които Силистренският край се гордее.