В периода 28-30 юни 2021 г. в Силистра бе проведен международният работен семинар по програма Интеррег на ЕС (Дунавска Транснационална Програма в проект SIMONA) на тема, свързана с внедряване на транснационално хармонизирано вземане на проби от седименти, лабораторни анализи и протоколи за оценка в тестовите зони. Ръководител от българска страна бе проф. д-р Ирена Пейчева от Геодезическия институт при Българска академия на науките, която е родом от Силистра. Част от групата бе и друг силистренец родом - географът доц. д-р Георги Железов (на преден план на снимката), работещ в Националния институт по геофизика, геодезия и география, който също е при БАН.
Пред аудиторията в своеобразна импровизирана лекция той разказа от погледа на неговата си наука каквото знае за сребърското чудо, както и за неговата емблема - къдроглавия пеликан, който е застрашен от изчезване. Макар вече да не е част само от "Сребърна", има го още и на о. Персина, а вече и върху платформа в намиращия се наблизо екологичен обект "Калимок-Бръшлен" край Тутракан.
На около 2 км от р. Дунав е блатото с карстов произход и с поетично име - негов източник според една от версиите е образуващата се сребърна пътека при пълнолуние в огледалото на езерото. Позициониран е между хълмовете "Карабурун" (111 м) - в превод "Черен нос", и "Коджа баир" (89 м) или "Голяма височина", както и вече превърнатите в обработваеми земи "Чомлека" и "Поляната". В района има доста горски площи, които оказват косвено влияние върху водния баланс в района, а и имат водозадържаща роля.
На много места водата в езерото е богата на водородно съдържание, което е добре за рибите и за биоразнообразието като цяло. Средната дълбочина на водата е 1,5 м, но достига и до 4 м при високи нива. От 1985 г. насам е прокопан канал за връзка с река Дунав. Цялата защитена територия е върху 902 хектара. От 1992 г. част от всичко това е зоната между р. Дунав и т.нар. Малък остров ("Кумлука", т.е. "Пясъка", с картово име "Девня").
По българското законодателство "Сребърна" е със статут на "Поддържан резерват", който на световно ниво се наблюдава от ЮНЕСКО към ООН. С прокарването на канала с цел приток на прясна вода, респективно на риба обаче естествената му биосфера е нарушена и обектът се е превърнал в "управляваема екосистема". И, като стана дума за риба, 340 т са необходими за изхранване на ловуващите в езерото птици, като част от тях се набавят от пеликаните и другите като тях от водни пространства, отстоящи на 70 км от сребърското.
Естествен местен феномен са плаващите острови от 2 вида тръстика, които тукашните хора наричат "кочки", а това на практика е повърхностен слой, започващ да плува при повишени нива на водата. Рибарки, чайки, лебеди и дори пеликани ги ползват - все едно лодки се движат из езерото, като в същото време те са и защита от набези на кучета, чакали и диви прасета. Преди години пе направено непредпазливо развъждане на ондатри - вид бозайник от върха на хранителната пирамида, и това довежда до проблеми с яйцата на птиците, на които гризачът се оказва любител.
От 390 птици - не само воподлаващи, в резервата в Сребърна има 290 от тях. "Виа Понтика" е прелетното трасе, ползвано от сребърските пеликани при придвижването им в двете посоки при идване и при прибиране, съответно зиме и лете. Друг проблем е сивата върба, която засушава и фосфоресцира територията, с опасност да превърне влажната зона в...гора. А някога езерото, река Дунав и две други реки са били обща геосистема. През 1948 г. е изградена дига, която прекъсва тези връзки, а защитата на района е започнала 6 години по-рано, като развъдник на блатни и водоплаващи птици.
Относно популацията на пеликаните - от 80 до 100 годишно, но има и нулеви години по различни причини, вкл. климатични. От известно време те не са опръстенявани, което пречи да се проследяват идващите да летуват тук ята от редкия гмуркащ се вид. Заедно с лебедите те са най-тежките летящи птици, достигащи до 20-22 кг.
Според авиатори с въображение, в тяхно лице имаме пример за създаване на евентуален "съвършен бомбардировач", предвид пропорциите на тези уникални пернати. Палеоорнитолози обясняват, че те са на етап на развитие, познат като "екологичен регрес", като подобни на тях са дроплата и щраусът, които обаче са тежки и тромави.
Доц. Железов припомня и любопитна история от преди повече от век, когато тук са идвали пратеници на богаташи от Западна Европа на лов за пера от чапла, от която птица има 6 вида в "Сребърна". Хит са били екземпляри от два от тях - малката и голямата бели чапли. В края на 19 и в началото на 20 в. по р. Дунав са пристигали цели експедиции не само за пера, а и за препариране на чапли, вкл. за музейни експозиции.
Голяма част от тези своеобразни авантюристи, но и в същото време бракониери, са произлизали от аристократични среди. Добрата новина е, че те са описвали посетените места, с което са оставили сведения за езерото. Твърди се, че някои от тях са престоявали в Сребърна по 6 месеца, докато корабите чакат на реката, където се пълнят трюмовете им с красиви пера.
Йордан Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар