Да си честен и верен - верую за българската общност в Тулча по време на Възраждането

 В началото на 2017 г. стана ясно, че силистренският историк Николай Тодоров, който към онзи момент бе скороназначен директор на Регионален исторически музей Силистра, защити докторантура във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Петчленно жури от учени прие разработката му на тема „Българското общество в Тулча през Възраждането“ в катедра „Нова и най-нова история на България“ с научен ръководител е проф. дин Милко Палангурски. 

Четири години и половина по-късно на вниманието на историците, а и на всички любители на подобни четива, е книгата „Честни и верни хора“ (Българската общност в Тулча през Възраждането) на д-р Николай Тодоров. Тя е на основата на дисертационния му труд, благодарение на който му е присъдена образователната научна степен „доктор“. За автора повече на сайта: www.csii.bg/project/nikolaitodorov/. 

В сайта knizhen-pazar.net 6-те глави на книгата са анонсирани по следния начин: Административно положение, демографски характеристики и стопанско развитие на Тулча в периода ХV-ХVІІ в. Демографски характеристики на Тулча от края на ХVІІІ в. до 70-те години на ХІХ в. Професионална структура на тулчанското население през 60-те и 70-те години на ХІХ в. Развитие на търговията. 

Създаване и дейност на тулчанското търговско дружество. Просветна дейност и културен живот на българите в Тулча. Църковно-национални бори на българите в Тулча и Тулчанско. Национално-освободителните борби на българите в Тулча през 50-те и 70-те години на ХІХ в. Легенда на план на Тулча.

В първия ден на м. юли 2021 г. в залата на Археологическа експозиция на РИМ Силистра книгата бе представена първо от издателство „Тендрил“, а после и от проф. дин Милко Палангурски. Авторът бе поздравен с поздравителен адрес от областния управител Ели Тодорова с пожелание да продължи творческата си работа (в контекста на разговора излезе информацията, че д-р Тодоров прави своето изследване за град Котел).

Според проф. Палангурски, книгата, която е плод на много труд и задълбочено изследване, е пример „как да четем за Българското възраждане“, т.е. и чрез други извори – не само български, руски и западни. 

Новите за нас източници са османските документи – в Истанбулския архив вече са достъпни 60 млн. единици, откриващи неподозирани възможности за осветляване на Възраждането на България преди Освобождението през 1878 г. Включително и за „страничен“ поглед от името на българската историческа мисъл, за да се разшири гледната точка по темата.

Професорът представи пред аудиторията своята теория, че хора, като тулчалии, са имали самочувствие на свободни граждани, които могат да ръководят не само своите бизнес дела, а нацията, дори и империята. Той сравни българското влияние в развитието на Тулча с развитието на Дивия запад в САЩ в друг период от време. Поводът: до 30-те години на 19 в. районът е празно степно място, за да се превърне 2-3 десетилетия по-късно в най-мощната икономическа структура на Добруджа. За кратко време са овладяни територията и е изграден градски център, привличащ търговци от вече доказали се в това отношение средища, овладели всички актуални „езици“ на търговията и производството от Тулча до Охрид и чак до Цариград.

Разгледана  бе и темата за уникалното достижение – собствената образователна система - „емблематичен творчески български опит“ в чужда в културно, религиозно и в езиково отношение среда, каквато е Османската империя. Коментиран бе  и  преходът на определени личности, продукт на Тулча, напуснали „цивилизования Дунав, отивайки в шопските калища“. Отправката е свързана с участието им в градежа на новата българска държава (царство).

Според автора, стопанската история е обективна, а Възраждането е изключително сложна епоха и положеният от него труд е свързан с опита да бъде разбран по-дълбоко, като целта му е не да бъде пренаписана историята за това време, но да бъде допълнена с конкретика, каквато се съдържа в османските документи – своеобразен „книжен тигър“. Друг резерв за периода са руските архиви, от които нови 7 000 документа се очаква да „проговорят“ за бизнесмените и меценати Евлоги Христо Георгиеви.

А що се отнася до заглавието на книгата: „честни и верни“ е изискване в Тулча при всяко начинание, в създаването на социални и икономически мрежи на всякакви нива. С уговорката, че в основата на всичко е икономиката, чрез която става промяната на империята. Бяха дадени примери в това отношение – става дума за османски стимули, от които тулчалии са се възползвали.

От проф. Палангурски запомнящи се ще останат съждения, като „само една част от националния разказ е валиден“, „за да се появи Караджата, трябва да има екзарх – цивилни лица правят екзархията в България, като сред тях са само трима владици“, „родените в империята не правят грешки като държавници и политици, за разлика от другите след 1908 г., когато идва ред на националните ни катастрофи“, „тулчалии са жива трансмисия и много специални хора“, „Тулча е град, строен от нулата“. Оказа се, че там някога е имало римски град и старо българско селище през 11 в.

Покрай „спомена“ за Тулча бе отворена приказка и за ролята на Силистренския вилает (санджак),  съществувал в периода 1593-1864 г., и на който център е Силистра – важна крепост в „крепостния четириъгълник Варна – Шумен – Силистра – Русе“. Вилаетът е включвал североизточната част на днешна България, както и територии от други 4 съвременни държави: Северна Добруджа в Румъния, региони от Украйна и Молдова – Буджак (Южна Бесарабия до Бендери) и Едисан (Южно Приднестровие от Одеса до Балта) или почти целия, владян от османците, черноморски бряг между Истанбул и Кримското ханство, включително всички брегови градове между Варна и Очаков (общо не по-малко от 100 хил. кв. км).

Производството на зърно и съответно търговията, достигнало дори до овладяване на пазара с него, както и ролята на корабоплаването по р. Дунав, също бяха пособени като използвани от тулчалии възможности за скок в икономическия растеж на района. Това довежда жителите на превърналия се в регионален икономически модел град до възможността да бъдат най-европеизираните в Добруджа. Като допълнение от други източници – редовното корабоплаване по разписание по река Дунав започва с основаването на „Първото императорско привилегировано параходно дружество” през 1830 г. във Виена, а пет години по-късно Русе вече е важно пристанище по Долния Дунав с крайна точка Тулча.