20-и МИР Силистра. Парламентарни избори - 11 юли 2021 г. и 4 април 2021 г. Сайт ЦИК, раздел Резултати - РИК Силистра. Обобщени резултати. https://results.cik.bg/pi2021_07/rezultati/20.html - 11 юли, https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/20.html - 4 април
Изборите са проведени. Протоколите са в архива. Резултатите са обект на коментар. Каква е картината в област Силистра (20-и МИР), преди да стане окончателно ясно кои са 4-ата депутати от региона в 46-ото НС на Република България?
Преглед на партиите и коалициите, преминали 4%-овата бариера в област Силистра, както и сравнение на резултатите от изборите на 4 април и на 11 април 2021 г. на Коалициите „ГЕРБ-СДС“, „БСП за България“, „ДБ-Обединение“, „Изправи се! Мутри вън!“, партия ДПС и партия „Има такъв народ“.
Три от шестте политически субекта – ДПС, „Има такъв народ“ и „ДБ-Обединение“ имат ръст в процентите си, съответно с 1,75%, 6,3%, 1,48%. С уговорката – от тях само ДПС има спад на броя на гласовете си (-413), „Има такъв народ“ е с ръст от 2 434 гласа, „ДБ-Обединение“ има 537 гласа в повече. Другите 3 политически формации имат спад и на гласове, и на проценти: „БСП за България“ (- 1 422 гласа и - 1,71%), „ГЕРБ-СДС“ (- 2 718 гласа и - 2,91%), „Изправи се! Мутри вън! (- 275 гласа и - 0,3%).
ЦИК излиза с конкретно поименно решение по въпроса, когато приключи целият процес по обработка на резултатите. (jordansilistra.blogspot.com/…/07/20-4-11-2021.html).
Над 35 000 души са отбелязали в интегралната бюлетина "Не подкрепям никого" в "Парламентарни избори - 11 юли 2021 г.". В сравнение с 4 април 2021 г. - 47 749, с уговорката, че е била по-висока избирателната активност, т.е. сумарно са гласували повече хора. От времето преди 11 юли, когато беше актуално питането "Камо грядеши?" по Хенрик Сенкевич, преминахме в следизборното положение "А сега накъде?" по Рангел Вълчанов.
И отново настана момент, като по време на поредната епидемична вълна, когато всеки се изказва по темата на деня - в случая проведените парламентарни избори и събитията след тях. Преди - всички видове лекари и други разбирачи. Сега - от всички среди - политици, политолози, социолози, журналисти. Но и всякакви хора - в социалните мрежи, което и тяхно право да имат мнение.
Най-странното - до този момент никой не говори, цитирайки нещо и някого "от извора". Всичко е "тайна майна от Украйна". Всяка партия си има своя форма за общуване с "пространството" - най-често монологична и без задаване на насрещни въпроси за уточнения на това-онова.
Медиите пак услужливо подават микрофон на пожелалите да разсъждават на глас, с надеждата първо те и съответните им потребителите да научат нещо важно.
Резултатът: три дни след деня за вот ни е известно какви са резултатите от изборите със заключението, че никой не е доволен от тях. Партийни анализи по въпроса не виждаме в достатъчна степен, но имаме една подадена без време и извън традиционните правила заявка за това кой да има за обозримо бъдеще изпълнителната власт.
Припомнено от приятел за...размисъл (няма нищо общо със сегашната ситуация в държавата): "Българската участ" и "Българският модел"
Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло. Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги:
- залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш;
- ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива;
- ще се давиш накрай Дунава;
- ще си произлязъл от маймуна;
- съседът ти ще е добре, а ти ще си зле;
- Бог ще е високо, а Цар - далеко;
- теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката ще е песимистична;
- българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове;
- ще обичаш наште планини зелени;
- ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият;
- министрите ще бъдат с портфейл;
- най-близките ти ще бъдат най-далече - в Канада;
- ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо; ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги: народът няма да бъде прав; у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка; петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската участ е:
- да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи;
- нашият общ език да е английският;
- силата да прави съединението, а не съединението - силата;
- никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава;
- да избираме винаги най-лошия вариант;
- нито яйцето днес, нито кокошката - утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си - никога.
Българският модел
Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на
Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас - цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират
реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим
безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.
Станислав Стратиев (1941-2000)
Положението е "Аз знам, че нищо не знам", но не си признавам, и гледам другите около мен да не го забележат. Ако случайно го узнаят, да си траят. Нали се сещате за келнерското "Ако мине..." (специалитет на заведението). И още за ситуацията - колко точни са български поговорки, от рода на: "Иди ми - дойди ми", "Примък - отмък", "Дай си ми куклите - на си ти парцалките"и др.
В социалната мрежа се върти едно писмо - покана, с много правописни и пунктуационни грешки. Ако е истина - жалко е какви хора работят като сътрудници в партийните структури. А може ли да е провокация, за да се отклони вниманието от всичко друго, което е важно в сложната политическа ситуация, за него май е по-добре никой да не пита?
Хубавото е, че е лято и все още е отворен прозорецът извън епидемичната обстановка, та народът да гледа малко по-встрани от нея. И да полетува там, където му е възможно според джоба. И, все пак, олимпиаден период е - нашите представители в Токио не ни дават много поводи да следим изявите им под "петте олимпийски кръга", но навикът ни кара да гледаме, каквото ни предлагат телевизиите и интернет.
А какви олимпиади имаше преди години..., примерно, когато властваше в повечето спортове някогашната ГДР, чиито представители "сборуваха" на ВСК "Белмекен" в България?
Всяко нещо с времето си..., моментът сега е за герои - атлети в различни спортове с произход от страни от "третия свят", най-често подготвени от треньори в американски учебни заведения.
Разбира се, има и изключения...
За човек, който не се взема насериозно, независимо на каква "позиция" е в обществото и колко много му е издут порфейлът, понякога казват, че е комплексар и няма особено високо мнение за себе си. Някак си българско е, откъдето и да го погледнеш...
А междувременно в най-лятната жега след пореден изборен маратон в България е як студ в отношенията между партиите в парламента, където уж трябва да се съединяват, за да олицетворят силата на народа и страната си. Отделно вътре в някои от тях е настъпил такъв ледников период, какъвто е нямало от години. Иначе всички играят на "Търси се...премиер", т.е. председател на министрите.
И, както се казва, не достига харесване, ей...Няма как да е друго, след като чакаме да падне ангел с разперени крила или да ни се яви прероден бог, за да заеме мястото на стола най-отпред. Засега кочияшите, стоящи начело на капрата на политформациионните карети, не виждат себе си за това място, а по-точно нито един от тях няма шанс да го заеме, защото знае, че другите като него не го харесват.
Да погледнем от 30 години назад какво се е случвало след парламентарни избори: преди всичко - все лидери на партии - предимно победителки в тях (понякога с малко, но не завинаги), стават министър-председатели - през 1991, 1994, 1997, 2001, 2009, 2014 и 2017 г. Веднъж (2005) и лидер на партия, която не е победила, с атака от по-задна позиция, при това с чужда лодка, успява да стигне пръв фотофиниша.
Изключенията - 1990, 1992, 2013, като и в трите извънредни случаи знаем какво е ставало - наблюдавали сме нечий танц за по едно, та даже и за по-малко, а най-много за 2 лета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар