Translate

петък, 28 януари 2022 г.

С няколко дарения ЖС "Екатерина Каравелова" подобри условията за живот в услугата "преходна къща"

Преходна къща "Резилианс" след ремонта

Български фонд за жените е организира нов Фонд за набиране на средства за превенция и борба с домашното насилие и насилието над жени и подкрепи организации, които работят с жертвите на насилие и управляват кризисни и консултативни центрове в цялата страна. Предложението е след проучване на нуждите, проведено през 2021 г.

През м. декември м. г. Сдружение „Екатерина Каравелова” – Силистра  получи дарение от Фонда в размера на 10 000 лв. Средствата ще се използват целево за ПСР тестове и медикаменти, дрехи и вещи от първа необходимост и др. Основното перо обаче в размер на 7 000 лв. е за газификация на Преходна къща „Резилианс”, разходите за която не се покриват от делегирания бюджет на услугата „Кризисен център“, управлява от Сдружението. Настаняването в преходната къща се налага, когато жена, потребител на Кризисен център, не е успяла да си осигури квартира или собствено жилище за себе си и своите деца, поради липса на трудова заетост или недостатъчно заплащане на работата, която извършва.

Преходна къща "Резилианс" преди ремонта

Преходната къща е обзаведена и оборудвана за поддържане на домакинство, но потребителят поема разходите за консумативи - вода и електроенергия, както и сам се грижи за своята прехрана, почистващи препарати и др. Помещенията се отопляват с радиатори, затопляни от електрически водогреен котел, а токът е на промишлени цени. Това води до изключително големи разходи за отопление през зимния сезон, които се оказват непосилни за настанените потребителки.

С цел подобряване на битовите условия в преходната къща Сдружение „Екатерина Каравелова” инициира благотворителната кампания „Заедно сме по-добри”, в рамките на която бяха събрани близо 1 500 лв. Кампанията се организира всяка година от организацията в рамките на т.нар. 16 дни за борба с насилието над жени и домашното насилие.

Средствата бяха използвани за ремонт на преходната къща и за оптимизиране на енергийната й ефективност. През м. януари 2022 г.  ремонтът приключи, като изпълнението на строително-ремонтните дейности са реализирани безвъзмездно от местна силистренска фирма - дарител.

Друго дарение, което Сдружението получи миналия месец, е в размер на 3 182,50 лв., набрано като средства в рамките на благотворителен базар „Книга за надеждата”, дело на „Неделчо Карагенов и приятели“ в навечерието на Коледа. Част от средствата са използвани за оборудване на компютърни конфигурации, които организацията предостави на ученици – продължение на инициативата „Подари компютър на дете”, стартирала в края на 2020 г., и достигнала до близо 70 потребители от цялата област.

По този повод през есента на 2021 г. по предложение на Областна администрация Силистра Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ получи награда в една от категориите в конкурс на Държавна агенция за защита на детето.

 

четвъртък, 27 януари 2022 г.

Филиал Силистра навърши четвърт век в структурата на Русенския университет

Публикации в социалната мрежа Фейсбук ни напомни, че на 27 януари 1997 година, т.е. преди четвърт век, ИПУ Силистра става част от Русенски университет „Ангел Кънчев“ под формата на Филиал Силистра с обучение в две направления понастоящем – 25 години по-късно: педагогическо и инженерно. Днес Филиал Силистра е акредитирана образователна структура на Русенския университет „Ангел Кънчев”, която отговаря на съвременните критерии, изискващи качествено образование като предпоставка за интеграция в Европейското културно и образователно пространство.

За този момент разказва в профила си  тогавашният директор на института доц. д-р Илиана Горанова – почетен гражданин на Силистра: „Паметен ден, ,,когато се наливаха основите“ на висшето образование в един малък крайдунавски град...Тогавашният министър на МОН – академик Илчо Димитров, избра Силистра, за да оповести Указа, с който полувисшите институти (52) се включиха в системата на висшето образование...; от тази дата Силистра вече имаше академична структура – Филиал на Русенския университет с ректор проф. Борис Томов.


Доц. Горанова си спомня още: „Преди 25 години на този ден сградата на Института беше пълна със студенти – усмихнати, ентусиазирани... С днешна дата – благодарност към всички, които тогава застанаха зад нас…Честит празник на всички, които са минали през силистренската школа (защото то си беше школа)!... Бъдете здрави, мили момичета и момчета, където и да сте днес по света!“.

По същия повод в текст в профила на Русенския университет се казва: „За трета поредна година Филиал Силистра чества годишнина – след достолепните 130 години от откриването на Педагогическото училище и началото на педагогическото образование в Силистра (2020) и половинвековния юбилей от създаване на Полувисшия педагогически институт за подготовка на учители – днес Филиал на Русенския университет(2021), през 2022 година образователната институция навършва 25 години, откакто е в структурата на Русенския университет.

В Държавен вестник (бр. 10, 4 февруари 1997 г.) е публикувано Постановление №15 от 27 януари 1997 година на Министерския съвет на Република България, според което се открива филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“ със седалище Силистра със статут на юридическо лице. Полувисшият педагогически институт в Силистра се преобразува в Педагогически факултет в състава на Филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ с предмет на дейност подготовка на учители на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалностите „Български език и чужд език (руски, френски, английски)“; „Математика и физика“, „Биология и химия“.

Със същото постановление Полувисшият институт по машиностроене и електротехника – Силистра се преобразува в Технически колеж в състава на Филиала и подготвя кадри на образователно-квалификационна степен „специалист по…“: „Транспортна техника и технология“, „Електроенергетика“, „Електроника“, „Радио-телевизионна техника“, „Автоматизация на производството“. Двете звена създават обща академична структура на Русенския университет в град Силистра, чийто колективен орган за управление е Общо събрание на Филиала.

Вече четвърт век учебното заведение се развива и се реформира в условията на цялостна промяна на обществения модел. Въпреки демографската криза, въпреки икономическата криза, остава устойчив стремежът на академичния състав да съчетава добрата традиция и професионализма при подготовката на кадри за просветната, културната, социалната и инженерно-техническата сфера на обществения живот в региона с иновативни решения.

Устойчивото развитие на Филиала, социалната му роля в региона и адекватността към изискванията на времето в образователен и в социокултурен аспект са резултат от усилията на студентите и преподавателите да работят качествено в условията на многото реформи в системата на висшето образование и да осъществяват мисията на Русенския университет. А именно, „разпространяване на знания, извършване на фундаментални и приложни научни изследвания, внедряване на иновации в практиката, с цел подготовка на висококвалифицирани специалисти, които допринасят за устойчивото развитие на региона и страната“.

Тази мисия изразява и основния стремеж: „Русенският университет „Ангел Кънчев“ да бъде не само университет с бъдеще, но и УНИВЕРСИТЕТ НА БЪДЕЩЕТО“. Със своята дейност и традициите, утвърдени през годините, Филиал Силистра е пълноценна част от Дунавската ос, която изграждат Русенският университет и неговите три филиала, и която създава облика и авторитета му на „Българската академична дунавска столица“.

сряда, 26 януари 2022 г.

Силистренец изригна във Фейсбук с коментар по темата "Македония", припомняйки случая "Добруджа"

 

Живеем във времена, когато за управляващите, медиите и респективно за обществото значение има предимно актуалният за момента „дневен ред“ у нас и по света: кризи, бедствия, крамоли на политическо и икономическо нива, както и всякакви други новинарски фойерверки. Разбира се, за разреждане на обстановката следим и вечни „теми“ – например, не винаги значими случки по „жълтите павета“, които не интересуват цялата страна, но са център на внимание в националните медии.

Неизменно сред острите ъгли остава проблемът „Македония“ – крайъгълен за политици, историци, филмови и литературни дейци. Покрай тях той е фокус за вестници, радиа, телевизии, списания, понастоящем е акцент и в социалните мрежи. И така – вече 150 години. Май не остана българин от „тази страна“, който да няма мнение по македонските „работи“.

Друг е въпросът, че междувременно в изминалия век и половина подобни теми са имали развитие по отношение на „Тракия“, „Западни покрайнини“, „Добруджа“…Повод за настоящата бележка е коментар във Фейсбук на силистренеца Виктор Герасимов, който с баща си Петко Герасимов е създател на сайта „Стара Силистра“, представящ разнообразна и полезна текстова и фотографска информация.

Ето и неговото „изригване“ в словесен порядък: „Македония, та Македония! То  не бяха песни, то не бяха борби и въстания. А кога ще се даде гласност на аналогичните репресии спрямо българи в Южна Добруджа преди 1940 година? А за възродителните процеси на българите, останали да живеят в Румъния след 1940 година? Стотици са бити, ограбени а дори и убити от (тогавашната) румънска власт и „ от „импортираните“ македонски колонисти. Това не веднъж е споменавано в българските вестници, издавани в Силистра преди 1940 година. Колко филма има за клането в Сребърна, а за тези в Добричко? Вижте една от многото статии описващи тези зверства от брой 17 на вестник Нов глас от 15.09.1927 година“.

През есента на 2020 г. в Силистра бе проведена първа по рода си среща на творци, посветили време, енергия и емоция, за да създадат само през последните 20 години над 30 книги, посветени на Силистренския край във връзка със събитията в Южна Добруджа през първата половина на миналия век. Проявата бе по повод 80-ата година от Крайовския мирен договор от 1940 г. (www.jordansilistra.blogspot.com/2020/10/blog-post_54.html).

Разпространено бе и специално издание с краеведски материали по темата, включително за повече от 30 паметника и паметни плочи, създадени предимно през последните 50-60 години в различни общини, свързани с лица, дейци и събития в периода 1913-1940 г. За „онова време“, когато за изконната българска земя е актуална румънската окупация, все още има живи свидетели. „То“ обаче остава незабелязано в ярки очертания в мъглата на родната ни история по различни причини, включително заради тържествуващия до преди 30 години интернационализъм и в името ва вечната и нерушима дружба между народите.

вторник, 25 януари 2022 г.

Силистренка - звезда от „Откраднат живот“, в нов ТВ-сериал

Родената в Добрич, но израсла и завършила средно образование в Силистра актриса Диана Димитрова е част от екипа на нов телевизионен български сериал. От сайта на Нава телевизия разбираме повече: Очаквайте най-новата поредица, разказваща драматичната история. „Лъжите в нас“ с продуцент  Евтим Милошев и режисьор  Павел Веснако, вразказва за семейните ценности, житейските изпитания, грешките, тайните и цената на успеха. В главните роли влизат още Емил Марков (познат от друг сериал - „Откраднат живот“, в който Диана също игра знакова и любима за зрителите роля в ролята на д-р Огнянова,  а скоро започна и във Варненския театър като Ирина от класиката „Тютюн“; Радина Доманян (д-р Захариева в докторската сага) и Орлин Павлов - поп певец и вече актьор в няколко филма и сериали“. Актуална информация за "Лъжите в нас" може да откриете във Facebook страницата на сериала.   



понеделник, 24 януари 2022 г.

Певецът Йордан Марков издаде календар - всеки месец е посветен на негова песен

"С мен всеки ден!", заяви в профила си във Фейсбук поп-певецът Йордан Марков, родом от Силистра и създател на СЕНСМЮЗИК - инициатор на Музикалния конкус "Дунавски звезди", провеждан в Силистра в партньяорство с едноименната община и десетки спомоществователи от цялата страна. Повод за призива му е календар за 2022 г. с негов автограф - "лимитирана серия", който може да закупен от феновете на певеца, печели конкурси от България през Русия до Казахстан.

Идеята му е гарноирана и с послание: "За да отбележиш всички добри и позитивни дни в твоето ежедневие, не пропускай да поръчаш календара (Цена: 9.99 лв)....Свържи всеки един месец от календара с любима песен от моя репертоар...тел.: 0898 547 477 и на лично съобщение във Фейсбук. Доставка до офис на Еконт".


Силистра вече знае и визията на Северната порта на древния Дуросторум

От споделена публикация в профила във Фейсбук на проф. дин Георги Атанасов от РИМ Силистра научаваме, че Силистра вече има визия и за т.нар. северна порта на някогашната римска крепост дуросторум. За какво става дума: "През декември 2021 г. по време на спасително археологическо проучване във връзка с реконструкцията на ВиК мрежи в гр. Силистра екип от археолози, включващ доц. д-р Олег Александров, д-р Ева Димитрова и Мириян Пантелеев, откри част от западната кула на северната порта (porta praetoria) и канала, минавал под портата, на легионния лагер Дуросторум (Durostorum).

Тя е изградена от споени и обилно залети с бял хоросан обработени средни по големина каменни блокове. Ориентирана е в посока С – Ю с 4-5° отклонение в посока СЗ – ЮИ. Разкрита е на дължина 2,2 м и на ширина 1 м. Запазена е на височина 1,11 м. Начинът на градеж на портата е идентичен с този на югозападния ъгъл на крепостната стена на Дуросторум, открит от Пети Доневски.

Северната порта на Дуросторум е построена в началото на II в., когато след победата на император Траян (98-117 г.) над даките на това място е дислоциран 11-и Клавдиев легион (Legio XI Claudia), а разрушаването ѝ се датира към края на III в. с монета на император Проб (276-282 г.), какъвто е и случаят с легионния лагер Нове (Novae) и неговата източна порта. Демонтажните дейности и в двата лагера са свързани с разширяването на укрепената им площ съответно в северна посока в Дуросторум и в източна в Нове.

По своето устройство и размери разкритата част от северната порта на Дуросторум се доближава най-много до фаза I на южната порта в легионния лагер Нове, а разположението на канала е сходно с това на този при северната порта на Нове – и той е изграден по-близо до западната кула на портата.


Откриването на северната порта, както и вече известният югозападен ъгъл на Дуросторум, дават възможност да бъде изяснена планировката на легионния лагер. Тъй като северната порта се разполага в средата на късата страна на лагера, е възможно възстановяването на трасето на северната куртина, а имайки предвид разположението на югозападния ъгъл, ще бъде възможно реконструирането на трасето и на останалите стени – западната, източната и южната, при това с голяма прецизност.

Нещо повече: предвид факта, че легионните лагери се изграждат с идентична планировка, е възможно трасирането на основните улици – via praetoria, via principalis, via decumana и обиколната via sagularis, както и разположението на легионната principia главната сграда в крепостта".

Според кореспонденция на БНР, "Археологическо откритие в Силистра хвърля нова светлина върху най-ранния период на римската фортификация на Дуросторум - днес Силистра.То е направено по време на изпълнение на ВиК проект. Открити са част от западната кула на северната порта и каналът, минавал под портата на легионния лагер, разположен да пази границата на Римската империя в началото на II век. Откритията се случват по време на втората фаза на т.нар. воден цикъл, който тече от ноември миналата година на територията на Силистра. Сформирани са четири екипа археолози, които да наблюдават работата на изпълнителите на проекта на ВиК.

До момента по време на строителните дейности археолозите са попаднали на стени на римски сгради от IV-VI веки на довеждащи водопроводи от различни епохи. Според учените това показва, че водоизточниците са били постоянни и са захранвали града в продължение на близо 1 300 години. Най-значителното откритие с голяма научна стойност е на екипа на доц. Олег Александров от Великотърновския университет - открито е мястото, където е поставен първият камък на Дуросторум. „Става дума за част от главната порта на легионния лагер. Легионният лагер в Силистра е вторият изобщо на територията на българската страна, позициониран на границата на Римската империя в началото на II век. Оттогава Силистра съществува като селище. Попаднахме именно на тази най-ранна структура. Откритието ще позволи маркирането на границите на легионния лагер с главните му сгради и улици, допълва археологът.

Находките са много, уточнява доц. Александров. От много епохи – II-III век, късноантични от IV век, от V-VI век, от Средновековието имаме много находки, че чак до ново време. Легионният лагер е с големина 400-450 мОткритието коригира представите на учените за римския легионен лагер, коментира проф. Георги Атанасов от РИМ - Силистра.„Ние го смятахме, че е 22 хектара. Благодарение на това откритие вече го редуцираме на 18“. Главната порта е най-комуникативната порта, от нея нататък е селището, пояснява проф. Атанасов.  По думите му е налице огромна агломерация от около 90 хектара укрепена територия.

„В България само Филипопол има такава голяма укрепена територия“. Очаква се проучванията на археолозите да продължат 2-3 месеца. Ще бъде ли спрян проектът на ВиК и каква ще е съдбата на направеното откритие? „Тази структура няма как да бъде демонтирана и да се изпълни инвестиционният проект. Структурата ще бъде запазена“, посочи доц. Александров. По думите му тръбите ще я заобиколят.

Както е известно, и при изпълнение на предишни проекти в града преди няколко години, археолозите са натъкнаха и на други останки от инфраструктура в древна Силистра: религиозни храмове, части от улици и други постройки, стари пещи за керамика. В Археологическата експоция на Регионалния исторически музей е представена в 3D изпълнение макет на крепостната стена и на основните сгради в някогашната римска крепост.

.

петък, 21 януари 2022 г.

Възстановка на Бабинден на Група за автентичен фолклор "Добруджа" при НЧ "Доростол" в Силистра

Народният празник, именуван Бабинден, е сред най-интересните, разнообразните, най-шарените откъм словесност и ритуалност в календара, завещан ни от нашите деди. Още повече, защото е посветен на продължаването на рода и на…бабуването, т.е. израждането и свързаното с него тайнство. В миналото всяка махала е имала своята…баба, която е в основата на този важен момент за всяка жена и съответно за нейното семейство, а и за цялата фамилия.

Група за автентичен фолклор „Добруджа“ при Народно читалище „Доростол“ е сред самодейните формации, които всяка година по това време възстановяват Бабинден. И така вече над 30 години – най-често в условията на читалището – ветеран на духовността в Силистра, с продължение с гостувания на представляващи властта лица в различни ведомства и институции.


През последните поне пет години, напоследък и заради ограниченията, свързани с коронавируса, ритуалът се случва в дома на 77-годишната Мария Христова, която е родом от Алфатар, и е организатор на етноклуба. Тя е поредната с това библейско име, която влиза в ролята на вездесъщата баба, благодарение на която се ражда животът. Поредната, защото в клубната история на групата е имало и други, като нея, сред които блести името на 91-годишната Мария Лазарова, предшественичка на „поста“.

Освен с ритуалите, наричанията, посрещането и изпращането на гостите, даряванията на бабата и приемането на нейните благопожелания, празникът е запомнящ се и със своята трапеза. Разбира се, и с…блажните си песни, които трудно достигат до ушите на мъжете. Освен ако, както е било в миналото, не бъдат пресрещнати насред улицата, за да получат някой и друг пиперлив коментар по свой адрес, или овреме не се откупят, както подобава, според традицията. Любопитна подробност: в годините на социализма, оказва се, представителите на т.нар. силен пол са били по-щедри в сравнение с днешните си събратя.

Колкото до софрата, тя не минава без павурче с греяна ракия и бъклица с вино – от най-хубавото, както и без подбрани ястия – в Добруджа това са вечната баница, ешмерията (десерт – динен мед с брашно), сладки фундички (тестени сладки във вид на панделки), туршия и др. Накратко: спазване на традицията и веселба да има – както винаги, това е в основата на всеки български празник.

 Йордан Георгиев, Блог ВЕРСИНАЖ

понеделник, 17 януари 2022 г.

Преди 81 г. прохожда туристическото движение в Силистренския край


На 20 януари 1941 г. в Силистра е стартът на туристическото движение в Крайдунавска Добруджа, научаваме от дописка в бр. 7 на в. „Подем“ от м. март с.г. В нея се разказва за проведеното в тогавашната Административна палата на учредително събрание за създаване в Силистра клон на Български туристически съюз.

Той е наречен „Караджа“ на името на символа на Добруджа, както е написано във вестника „нашия славен революционер-турист (?) Стефан Караджа“, следвайки неговия пример. Избрано е „управително тяло“, в което влизат лекар, адвокати, лесничей и една…госпожица. Представено пред участниците в проявата е значението на туризма „в сегашните времена и неговите високи социални задачи“. В днешно време към БТС има две дружества от област Силистра: Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ в Силистра с настоящ председател Виолета Атанасова, създадено на 24.12.1957 г., и дружество „Караджата“ в Дулово със сегашен председател Валентин Грънчаров, което преди няколко години възстанови дейността си.

Туризмът в Силистренския край се оглежда в издадената преди десетина години книга „Еделвайси в равнината“, написана от Петър Йорданов, дългогодишен секретар на ТД Силистра. От нея може да се научат интересни факти, примерно  преди 60 години е бил проведен първият организиран зимен празник, а две години по-рано - край крепостта „Меджиди табия“ е първата масова пешеходна проява на дружеството. Преди близо 65 години за пръв път силистренци летуват организирано на палатки край морето - на мястото, където е сегашният курорт „Златни пясъци“.


Художник, роден и живял в Силистра, с изложба в Истанбул



В периода 7–29 януари 2022 г.
Истанбулската I
stanbul concept gallery (www.istanbulconcept.com) е домакин на самостоятелната изложба на Джошкун Сами (роден в Силистра през 1973 г.) , озаглавена „Sumerki“ (рус. - здрач, описващ неопределеността на светлината преди зазоряванеч). В нея са представени най-новите му картини, създадени с маслени бои върху платно и с мастило върху хартия, заедно със селекция рисунки от серията „Absentpaedia“.

Изложбата заема името си от стихотворението на Осип Манделщам „Здрачът на свободата“, публикувано във връзка с първата година от началото на революцията от 1917 г. в Русия. В картините за тази изложба фоксусът на художника е върху несигурността и смътността на историята, на времето и на притесненията за бъдещето на индивидуална основа. Със своите интерпретации за това кое е временно, кое е постоянно и какво може да крие бъдещето, художникът кани зрителя на двусмислено и двусмислено пътешествие.

Г-н Сами планира да покаже своя изложба в Художествена галерия Силистра, научи ВЕРСИНАЖ от неговите родители – учител - родом от Чернолик, и медицинска сестра, родом от Брадвари, които са в пенсионна възраст и продължават да живеят в крайдунавския град. Според директора на галерията Йордан Колев, имало е възможност изложбата да се случи още през 2021 г., но тогава по различни причини идеята не е осъществена. За нейната реализация предстоят нови уговорки в юбилейната за галерията година, открита най-тържествено преди половин век.

Талантливият творец със силистренски корен е завършил Университет за изящни изкуства в турския мегаполис, където, според сайта му www.djocko.com, редовно показва свои картини – за последно миналата година чрез своя самостоятелна изложба (най-малко 3 подобни в досегашната му кариера, една от които във Великобритания). Участва и в различни групови версинажи (над 30 от 2001 г. насам), включително с произведения за илюстрирани списания, книги с поезия, както и театрални плакати. Гостувал е преди няколко години със свои произведения в галерия „Теди“ във Варна, собственост на силистренката Йорданка Торнева. 

Рисунки на Джошкун Сами може да бъдат разгледани на адрес в интернет: www.djocko.com/drawings.html, както и картини: www.djocko.com/index.html. Допълнителна информация от автора чрез неговия имейл адрес: djocko@gmail.comСвои профили художникът поддържа и в социалните мрежи: Фейсбук (Coşkun Sami), Инстаграм и Туитър, както и в специализирани сайтове за изобразително изкуство.

 

петък, 14 януари 2022 г.

Стара книга възхвалява древна и възрожденска Силистра в проекция към днешното време

 

Град Силистра и Крайдунавска Добруджа не са сред районите у нас, на които са посветени много книги в различните векове на развитието им. В нашето съвремие дори отсъства единен прочит за широката публика, отнасящ се за времето от римския Дуросторум през средновековния български Дръстър, османския, следосвобожденския и т.нар. румънски периоди, социалистическите години, та до днешна Силистра. Тези дни от профила във Фейсбук на „Ангел Ангелов“ чрез профила „Преселци от Северна Добруджа“ за потребителите на социалната мрежа стана известна „Една хубава книга за миналото на град Силистра“, както е описал книгата „Силистра“  от 1941 година на автора Филип Д. Македонски инициаторът на публикацията във формат PDF.

Любопитна подробност, заслужаваща допълнителна разшифровка е информацията, че голяма част от снимките са дело на силистренския фотохудожник Петър Христов. Коректно е отбелязано също, че са ползвани снимки и рисунки на други автори, предимно от София, чиито имена са изписани, както и творби на пътешественика Феликс Каниц.

Книгата е издадена в тираж от 5 000 броя през 1941 г. в печатница „Рила“ – град София. За съжаление, търсачката Гугъл не дава допълнителни данни за автора, освен че той е издал и друга подобна книга „Бунтът в Силистра“, отпечатана в печатница „Свободна Добруджа“ в Силистра през 1942 г., която „Книжен пазар“ предлага в единствен екземпляр в онлайн продажба срещу 75 лв. Възможно е историци и краеведи в свои изследвания да са разглеждали автора и въпросинте негови, но те не са достъпни на „първо търсене“.

Книгата „Силистра“ е в 66 стр. и от предговора на Васил Мавродиев разбираме, че е създадена в „лека, популярна форма“, т.е. предназначена е за обикновения читател. Според самия автор, тя се отнася до „един от най-интересните градове на Южна Добруджа“. За него Силистра е най-свидната перла на нашето богато историческо минало“, защото е важен град „след Велико Търново, Преслав и Охрид“.

По-нататък Македонски споделя впечатлението, че град Силистра е имал голямо значение както в далечното минало, така и заради живото си участие във войните между османската и руската империи, също в годините на Възраждането и във всички най-драматични моменти на епохата.

За него град Силистра е „граничен страж“, „бдително око на Севера“, „важен стратегически ключ“. Той е път към сърцето на Балканския полуостров, към България и към Цариград, също към Близкия изток и Северна Европа, а след Освобождението през 1878 г. „Силистра и неговият буден край са крепост на българщината в Добруджа“. Тези извод му дават повод да заключи, че от миналото на Силистра можем да почерпим вдъхновение и поука. На град Силистра Филип Македонски посвещава и свое стихотворение, което подписва с инициали Ф.Д.М.

четвъртък, 13 януари 2022 г.

За бога с ангелски криле и/или да избереш цунамито от любов

Снимка: Казуално тяло, духовна съдба и разширяване на съзнанието (www.novotopoznanie.com)

Живеем във време, когато Съдбата, включително чрез изкуствени препятствия и болести, някои от които уж познати, но трудно преодолими, ни преподава уроци, от които трябва са вземем поука, за да продължим напред с друго темпо, с различен подход към битието си, с нови рецепти за общуване между хората. И не на последно място - с желанието да използваме резултатно всичките си сетива, дадени от Бог и от Вселената, за да успяваме едновременно да следваме Техните закони и в същото време да се чувстваме сигурни в...себе си. До мен достигна текстът "За бога с ангелски криле и да избереш цунамито от любов" с подпис "Ваша Мери", който споделям пред повече хора, с надеждата, че неговото съдържание може да замисли много хора, а на някои от тях дори да промени мисленето, съзнанието, начина им на живот, отношенията им с другите...

Който не е готов да възприеме новите условия, в които се намираме, сам се изплюва, сам напуска тази среда – тук, на нивото, в което живеем в момента, тук и сега. Да се съберем и да не пилеем излишно дадената ни в изобилие БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. Но принципът на свободната воля е всеки да направи избора си и трябва да е готов да поеме отговорността за резултатите си, без да търси вина в нищо и в никого!


Затова наблюденията и изводите са, че, ако човек не отвори сетивата си за божествената любов, започва да се лекува с предписание по неизпитания още алгоритъм лекарства. Всички сме поставени в нова обстановка. Всичко е ново и нестандартно. Благодарение на официалните медии всеки е в страх и ужас. А пък, търсейки отговори на въпросите и страховете си, влизайки в интернет пространството хаосът става още по-голям.


Аз не си позволявам нито да критикувам „коя съм аз“, нито рецепти и указания да давам – това не е моя работа. А гледайки като страничен наблюдател, вярвах, че рано или късно ще ме удостои моя небесен татко с внимание и любов да ме постави пред свободния ми избор дали със страх, гняв, омраза, сребролюбие, високомерие, кариеризъм и т.н. негативни качества, аз ще обърна гръб и приз глава ще бягам от него и ще срещам от същото по пътя в ежедневието си.


Няма да призная, че имам проблем – да не се изложа, ще се залъгвам, че всичко е ОК. Докога? Та аз съм на висока позиция, крия се зад тъмните стъкла на скъпото ми возило. Нищо, че докато се прибирам минавам по претоварените с автомобил улици, ако улучим и час пик. Все сама, но нали нищо не ми липсва. Стигам до елитния си квартал в затворения комплекс, с охрана и басейн, топъл гараж за удобство точно до асансьора. А може дори с асансьора директно в мезонета, от който целият град е на длан.


Гледам, гледам и си мисля  „Нали всичко имам, нали всичко мога да си купя?“. Списъкът с контакти в скъпия ми телефон са все на важни, влиятелни персони, та аз съм важна и толкова хора зависят от мен! ЗАЩО? Усещам в областта на сърцето студенина и голяма празнота. Налях си чаша скъпо френско вино, за да се опитам да сгрея сърцето си. Отивам, но уви не се получава, значи трябва нещо по-силно!


Дърпам една „линия“ и изпадам в състояние на отпускане, релакс, нирвана и тъкмо да стигна до блаженство, нощта свършва, утрото предложи новия ден, новото начало, но аз имам грижа основно за кариерата, за властта, която упражнявам, и външният блясък ме държаха в своя плен. Пропуснах да изляза от комфорта си – отложих за по-късно. Ще приема божията любов. Да, знам, че съществува, но за сега ми е удобно така. Та аз имам всичко материално. Душата и нейните нужди ще почакат, съвестта и тя е приспана, нали за всички близки поставих скъпи подаръци под елхата.


Подчинените…Те трябва да си знаят мястото си в тази пандемична година – няма да има парти, семинари в чужбина също. Стига им по един бонус в плик, според моето настроение и преценка на кой колко! За мен – далечно пътуване в топла дестинация, та дано се разтопи това ледено сърце, а духовността ще почака и съвестта – също. Връщайки се у дома, на летището ме чакаше шофьорът, той натовари луксозните ми куфари със скъпи подаръци за близките и за онези, на които трябва все пак да се отчета. Трябва да си купя комфорт и у дома. ПЪК И СЪВЕСТТА ДА СПИНКА!


Докато пътуваме до скъпия ми дом, на последния светофар – червено, чух трясък и всичко изчезна. В един момент чувам „Дишай, дишай, дишай!“. Усещах суета, но нищо не виждам. А то, сърцето, се бори за още един тласък, последен електро шок. На монитора – права линия. Чувам „Губим я!“. Ооо, чудеса – бог, на когото не обръщах особено внимание. Видях го с цялото си съзнание. Разперени ангелски криле. Усмихнато благо лице! ООО... ЧУДЕСА, АЗ ИЗБРАХ ЛЮБОВТА. ОТВОРИХ СЪРЦЕТО СИ, УСЕТИХ БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.


В болничното легло започнах да си задавам въпроси, за които нямах време да мисля. Успокоих се, смирих се. Проумях, че в един миг всичко, което бях придобила, комфорта и връзките, който имах, не бяха истински, та те са били плод на моето въображение. А аз толкова усилия положих! Вярвайте ми, не бях щастлива, а търсех заместители. Днес проумях всичко, картинката ми се изясни! Аз вече не съм същата! Аз избрах БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Аз избрах доброто с любов и благодарност!


Това си повтарям всеки ден. Сутрин благодаря за слънцето, въздуха и любимите хора които са в живота ми! Правя подаръци и добрини от сърце – не само по Коледа! Без повод! Нека всекидневна е…Коледа! Вечер пак смирено благодаря на Бог за всичко, което имам. И се питам: „ДОСТАТЪЧНО ДОБРИНИ ЛИ НАПРАВИХ ДНЕС?“.


Аз избрах, повярвах в бог, та той беше през цялото време над мен и не позволи да липсвам на детето ми, на съпруга ми, на всички близки и истински приятели. Не от онзи списък в телефона! Аз направих моя избор, а Той направи чудото трансформация. Аз получих моята първа доза любов, направете го и вие! Ще получите сертификат за безплатната ваксина от марка „БОЖИЯ ЛЮБОВ!“. Една е достатъчна за цял живот! С любов ще дочакате и прегърнете цунамито от любов! И никога – „Омикрон!“! Аз повярвах и избрах! Повярвайте!

Медийна среща с Доростолски митрополит Яков - за Бога, прошката, покаянието и за предстоящите добри дела

 

В навечерието на Коледа – „най-топлия семеен празник с усещането, че Христос идва с мир и ангелите пеят за него“, както и на Новата 2022 г. премина една от най-вълнуващите срещи на силистренските журналисти през отишлата си година – с митрополит Яков – духовен водач на Доростолска епархия. За втори път представителите на медиите имаха възможност да беседват с Негово Високопреосвещенство, откакто е въдворен начело на епархията, създадена през 390 г. и възстановена със седалище Силистра на Петия Църковно-народен събор през 2001 г.

На предишната си първа среща с митрополита журналистите разбраха, че беседват със свой „колега“ – владиката се оказа, че е учил радиожурналистика, най-вероятно поради което се чувства освободен в разговорите си в медийна среда.  В рамките на разговора бе потвърдена вече тиражираната идея да се провеждат богослужения в останките от древни манастири в Сухоречието чрез т.нар. подвижен престол. За тази цел от името на епархията е потърсено съдействие от община Алфатар да бъдат почистени от храсти съответни места, където да бъде реализирано уникалното намерение, наречено от митрополита „моя мечта“.

И отново, във връзка с духовните обители в епархията, бе заявено, че приоритет в политиката на сегашния митрополит, предполага се с подкрепата на Епархийския съвет, е възстановяването на стари храмове в населените места, отколкото градеж на нови. Както и създаване на параклиси в квартали, отдалечени от действаща църква, за да бъдат на разположение на вярващите – примерно в кв. „Изток“ в Силистра.

Обявено бе, че има продължение на намерението църквата в село Попина да стане православен център със статут на манастир, като за целта са закупени близки имоти, които са обединени, за да бъде развита обителта (не стана ясно дали мъже или жени ще бъдат нейни обитатели). Споменато бе също, че е закупен голям имот с триетажна сграда в село Айдемир за посрещане на гости на епархията. Междувременно е осветен православен духовен център в село Смилец.

„На сърцето ми е храмът в село Искра, който е проблемен и се нуждае от ремонт – възложил съм на отец Стефан да търси конструктивно решение“, каза още митрополитът. Вярва се, че в близко бъдеще ще е възможно освещаването на храма в село Ветрен, който се изгражда на основата на стара църква от години, както и на новоизграждания в кв. Деленки на село Айдемир.

Припомнено бе, че честването на 20-ата година от възстановяването на Доростолска епархия през 2021 г. е било „отразено в международно отношение“. Разказано бе, че в чест на двама бивши митрополити – Иларион и Амвросий, в Духовния център в Калипетрово е създадена малка музейна сбирка. Изразена бе надежда, че някой ден може да бъде реализирана идеята за създаване на холограмен 3D кръст в района на базиликата в Дунавския парк – на брега на р. Дунав.

Пред журналистите митрополитът сподели и свои мисли: „грехът се изкупува от покаянието, а изкуплението от първородния грях е да вършим добро и с любов“; живеем във време, когато „изкушенията, включително за младите хора, са много“ (модерните технологии ни отделят от доброто, акцентът е върху материалното, а не върху духовното).

И още: „Най-хубавата симфония е да обръщаме внимание не само на материалното, а и на духовното“; „Лишени сме от знание за Твореца, а се интересуваме повече от творението“; „Най-голямата добродетел е смирението, подадената ръка“. Той вярва обаче, че човек е способен да избере своя път – на доброто или на злото. Споделя също наблюдението, че се сещаме за Бога в момент на страдание, както и че „при небесния отец се отива с достойни отговори за стореното на земята приживе“.

Отделено бе внимание и на необходимостта от вероучение в училищата, с уговорката от страна на духовника, че се намираме в период на изпитание (бел.-има се предвид ситуацията с коронавируса) и не е подходящо времето за „преговори“ за въвеждането му. Коментарът бе обаче, че онлайн обучението и без това не осигурява връзката, а когато се говори за духовни неща, „трябва общуване един срещу друг, а не тракане на копчета“.

И отново по повод пандемията: „Тя ни променя в духовно отношение, защото имаме нужда от тази промяна“. Споделен бе опит с православни детски лагери, съчетаващи различни дейности, провеждани в Пазарджишка духовна околия на Пловдивска епархия, където митрополит Яков е  служил в близкото минало. В допълнение за събития преди и след медийната среща: в празничните дни митрополитът проведе среща с ученици - петокласници от ПМГ Силистра, както и с представители на Футболен клуб „Доростол“, които специално благослови, за да постигат повече победи в пролетния дял на първенството в Трета аматьорска лига. Специален гост на митрополита в седмиците преди празника бе и областният управител Ели Тодорова, продължила традицията на своите предшественици да общува непосредствено с духовния водач на православните християни и с колегите му - водачи на официални конфесии.

На въпрос на журналисти бе споделено, че митрополитът общува и с представители на другите вероизповедания, включително мохамеданското, провеждайки срещи с тях, защото въпреки различията „трябва да се сяда на една маса“. В основата трябва да е взаимното разбирателство – във всяка религия се служи на бога, а „страхът Божий ни възпира от много грехове“. За финал бе и традиционното пожелание за Новата година, което митрополит Яков формулира така: „Да е лесна, благодатна, спасителна и благословена!“.

вторник, 11 януари 2022 г.

Паметни дати през 2022 г. за личности и събития от Силистренския край

 Човешката памет е заредена с възможността да съхранява спомени за хора и събития, за началото и края на нечий живот или дело, но е и създадена да забравя дори важни моменти от личното или от общественото житие-битие. В днешно време все повече имаме необходимост да припомняме едно или друго, за да изразим уважение по нечий адрес или да вземем пример от миналото, помагайки си в настоящето да изградим визия за бъдещето.

Известна е максимата „Няма нищо по-добро от забравеното старо“ (приписват го на френския писател Жак Песце от преди близо 200 години). Разбира се, и преди него е  имало подобни умозаключения: примерно още през 14 в. Джефри Чосър в една от баладите си казва, че „Няма нов обичай, който не би остарял“. Може би, защото всичко в живота не върви по права линия, а се развива в кръг.

Всъщност, най-добре е да помним и да припомняме, за да знаем достатъчно за хората преди нас, както и за свършеното от тях, макар в днешно време на мнозина не им харесва този подход. От десетилетия Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра създава своеобразен календар за съответната година, отбелязвайки в предварителен план юбилейни, кръгли или полукръгли годишнини, които са повод за допълнителни описания във връзка с тях.

Много често те са подтик към различни люде или институции да проведат събития в тяхна чест, за да откроят значението на личности или на придобивки, както и на случаи, отнасящи се до повече или до по-малко групи от хора. Всичко това е възможност за нашите съвременници да надникнат в историята, за да си вземат поука или поне да сведат глава пред паметта на своите предшественици, оставили следа в живота.

От календара с бележити (паметни дати), подготвен за 2022 г., можем да си припомним, че преди 1 495 г. император Юстиниян I започва възстановяването на крепостната стена при Силистра, а преди 180 години е стартът на градежа на крепостта „Меджиди табия“, около която се развиват действия в Кримската война повече от десет години по-късно. Междувременно в Силистра (Дръстър) преди 1 095 г. християнският водач Дамян – митрополит на тукашната епархия, е провъзгласен за пръв патриарх на България.

За живота в и край мястото, затварящо споменатите по-горе крепости, преди 370 и 150 години съответно разказват пътешествениците Евлия Челеби и Феликс Каниц. Подобно на тях ценни свидетелства оставя за този край роденият преди 220 години руски славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог Юрий Венелин, посетил Силистра през 1830  г.

Богата е палитрата от годишнини, посветена на културата и на духовността. Преди 160 години е осветен православен катедрален храм „Св. св. равноапостоли Петър и Павел“ в Силистра, в който на  6.12. с.г. свещеник Христо Аврамов отслужва първата по рода си литургия на старобългарски език. Две читалища – НЧ „Дръстър“ град Силистра и НЧ „Христо Ботев“ с. Белица, имат поводи за празници, за да честват съответно 10 и 80 г. Читалището в тутраканското село е връстник на откриването на Римската гробница в Силистра, когато пък езерото „Сребърна“ е обявено за резерват. Първите си десет години се очаква да отбележи и съборът „Алфатарски багри“, провеждан в най-малкия добруджански град.

За отбелязване е, че още през 1872 г., т.е. преди 150 г. или само година след първото театрално представление в Силистра, в града е създадено първото в България Театрално дружество „Деятел“ (професионалният театър в Силистра става факт през 1942 г., т.е. преди 80 години). През годината 35 г. навършват Детски фолклорен ансамбъл „Добруджанче“, създаден при някогашния Пионерски дом Силистра – днес формация при АНТП „Силистра“ – част от НЧ „Доростол“, както и Дружество на писателите Силистра (14.06.1987 г.).

Още: 25 години отбелязваме на Клуб „Амадеус“, чийто пръв концерт е на 29 октомври в залата на Дома на учителя в Силистра. Преди 45 г. в Силистра започва да действа т.нар. Студийно кино към кино „Доростол“, чието начало пък е преди 80 години. Преди половин век е създаден Ансамбъл „Добруджа“ Силистра – първоначално към Селскостопански техникум, а днес – формация към община Силистра; преди 35 г. в Силистра е учредена Окръжна група на фото дейците. Преди 60 години започват да излизат вестниците „Дуловска искра“ – Дулово, и „Тутракански глас“ – Тутракан, който единствен в област Силистра никога не е прекъсвал своя „живот“.

Преди 40 г. в Регионална библиотека Силистра заработва отдел „Изкуство“, като по възраст той се родее с новооткрития тогава паметник на войводата Таньо Стоянов в  град Тутракан. Преди 55 години в Силистра е пуснат първият телевизионен ретранслатор. В допълнение са годишнините и в сферата на образованието: 130 години на Педагогическото училище; 80 г. на тутраканската гимназия; 70 г. на създаването на „горен курс“ в училището в Дулово; 25 години на Факултет Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев“ Русе; 115 години на училището в село Проф. Иширково; 40 г. от откриването на 16-класно училище в село Черник, Дуловско. Не на последно място: преди 170 г. в кв. „Волната“ е открито първото в град Силистра училище, а в Тутракан – подобно, но преди 160 г.

В неправителствения сектор също редица годишнини, които заслужават внимание: преди 140 г. – начало на червенокръсткото сдружение в Силистра, като през същата 1882 г. е създадена и първата светска болница в града. Преди 135 г. е основано Ловно-рибарско дружество „Сокол“ Силистра; преди 115 г. – Рибарско-кооперативно дружество „Свети Никола“ в Тутракан; преди 75 г. – Морски клуб Силистра и днешното Филателно дружество „Димитър Дончев“; преди 65 години Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра; преди 35 г. – клуб в Силистра към Дружество на диабетиците; преди 25 години – Асоциация на лозарите и винопроизводителите „Силвин“ Силистра; преди 20 г. – Ротари клуб Силистра, преди 15 г. – Ротари клуб Тутракан и Лайънс клуб Силистра; 30 години – Дружество за защита на резервата „Сребърна“; 20 години Литературно сдружение „Реката“ Силистра.

В миналото Силистра и населените места от Крайдунавска Добруджа са дали живот и начало на мнозина известни дейци на литературата, музиката, театралното дело и изобщо на културата, за които предвид години на тяхно рождение или по друг повод имаме право да ги споменем отново. Преди 75 г. е родена световната оперна прима Стефка Евстатиева; преди 70 години – световната джаз прима Йълдъз Ибрахимова; 80 години – народният певец Георги Жеков (покойник) – на негово име бе започнат песенен фестивал „С песните на….“ в родното му село Айдемир.

В музикално-театрален аспект отбелязваме 120 г. от рождението на Стоян Стоянов – ръководител на Национална опера София и основател на българската кларинетна школа, като негов връстник е Стефан Караламбов – актьор, роден в Тутракан; 115 г. имаме от рождението на актрисата Султана Морфова-Куманова.

Преди 90 г. са родени художниците Йордан Маринов – почетен гражданин на Силистра (покойник), Димитър Арнаудов (110 г.), Бедиг Бедросян – 110 г. Също: Георги Куртев – 90 г., Ангел Станев – 75 г. Писателят и краевед Петър Кънев от Алфатар навършва 80 години. Преди 160 г. в Гарван е роден Димитър Бъчваров – твърди се, че той е първият добруджански журналист. 

В Разградско преди 90 г. е роден Никола Нанев – журналист в Силистра – кореспондент на в. „Работническо дело“ и „Дума“. Преди 140 г. в Тутракан е роден писателят Добри Немиров; 140 години от рождението в Силистра на Ружа Драганова Тенева (първата българска поетеса, завършила Сорбоната, една от съоснователките на Клуб на българските писателки); 95 г. от рождението в Разградско на юриста Борис Илиев, работил в Силистра, създател на похода „По стъпките на Таньо войвода“ от Тутракан до Поповско.

Председателят на ВДРО Аспарух Айдемирски е роден в Дулово преди 130 г., но е живял също в Силистра и в Тутракан, където умира. Преди 120 години е роден Злати Еников – учител и краевед от калипетровски род. Преди 150 г. – читалищният деец и учител Тодор Карагеоргиев – един от създателите на хоровото дело у нас. Друг читалищен деец – Диоген Вичев, умира преди 60 г. Педагогът и дългогодишен училищен директор Иван Байчев – 100 г. от неговото рождение; преди 90 г. в Попина е роден Марин Люлюшев – основател и първи декан на Педагогическия факултет във Великотърновския университет; 85 г. от рождението в Сребърна на Иван Недев – езиковед, преподавател в Педагогическия институт и във Филиал Силистра на Русенския университет. Преди 90 г. умира Антон Пчеларов – родом от Кайнарджа, създател на българския кадастър.

Силистренският край е свързан и с няколко събития, които през 2022 г. също заслужават да бъдат споменати: преди 1 050 г. войските на княз Светослав са обсадени в „Дръстър“ от византийските войски; преди 155 г. през Добруджа край Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски; преди 130 г. започват метеорологичните наблюдения; преди 125 г. – бунт на офицерите русофили от Силистра (за това свидетелства паметна плоча на източната фасада на сградата на община Силистра); преди 115 г. Харалампи Джамджиев изгражда в село Поп Кралево първата в района съвременна мелница; преди 85 г. започва т.нар. Сребърски процес срещу дейци за освобождението на Добруджа от румънска окупация; 30 г. от първото честване на Празник на Силистра (14 септември – Кръстовден); преди 45 г. е открит новият гробищен парк в Силистра, а пет години преди това – създадена е първата общинска аптека в Силистра; 80 г. от Великия добруджански събор, проведен в Добрич; 80 г. на герба на Силистра „Скъпа и свещена“, дело на скулптора Павел Метеоров от Силистра; друг герб на Силистра е създаден преди 60 г.

В сферата на спорта също намираме годишнини, за които си заслужава да се спомене:; преди 125 години е създадено Гимнастическо дружество „Добруджански юнак“, дало началото на организирано спортно движение в Силистра; 120 години футболно движение в Силистра (75 г. на ФК с наследник днешният „Доростол“); 70 г. баскетбол в Силистра (бел.-на герба на БК „Доростол“ в момента пише 1951).

Списъкът с личности и събития, които през настоящата година имат свои годишнини по повод своето рождение, кончина или конкретна изява в обществото, е отворен за допълване по идея на всички, за които е важно да познаваме своите предци. Защото по една или друга причина им дължим внимание и благодарност за стореното от тях приживе, независими от житейски обстоятелства, от които са били зависими или с които е трябвало да се съобразяват.