Translate

четвъртък, 13 януари 2022 г.

За бога с ангелски криле и/или да избереш цунамито от любов

Снимка: Казуално тяло, духовна съдба и разширяване на съзнанието (www.novotopoznanie.com)

Живеем във време, когато Съдбата, включително чрез изкуствени препятствия и болести, някои от които уж познати, но трудно преодолими, ни преподава уроци, от които трябва са вземем поука, за да продължим напред с друго темпо, с различен подход към битието си, с нови рецепти за общуване между хората. И не на последно място - с желанието да използваме резултатно всичките си сетива, дадени от Бог и от Вселената, за да успяваме едновременно да следваме Техните закони и в същото време да се чувстваме сигурни в...себе си. До мен достигна текстът "За бога с ангелски криле и да избереш цунамито от любов" с подпис "Ваша Мери", който споделям пред повече хора, с надеждата, че неговото съдържание може да замисли много хора, а на някои от тях дори да промени мисленето, съзнанието, начина им на живот, отношенията им с другите...

Който не е готов да възприеме новите условия, в които се намираме, сам се изплюва, сам напуска тази среда – тук, на нивото, в което живеем в момента, тук и сега. Да се съберем и да не пилеем излишно дадената ни в изобилие БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. Но принципът на свободната воля е всеки да направи избора си и трябва да е готов да поеме отговорността за резултатите си, без да търси вина в нищо и в никого!


Затова наблюденията и изводите са, че, ако човек не отвори сетивата си за божествената любов, започва да се лекува с предписание по неизпитания още алгоритъм лекарства. Всички сме поставени в нова обстановка. Всичко е ново и нестандартно. Благодарение на официалните медии всеки е в страх и ужас. А пък, търсейки отговори на въпросите и страховете си, влизайки в интернет пространството хаосът става още по-голям.


Аз не си позволявам нито да критикувам „коя съм аз“, нито рецепти и указания да давам – това не е моя работа. А гледайки като страничен наблюдател, вярвах, че рано или късно ще ме удостои моя небесен татко с внимание и любов да ме постави пред свободния ми избор дали със страх, гняв, омраза, сребролюбие, високомерие, кариеризъм и т.н. негативни качества, аз ще обърна гръб и приз глава ще бягам от него и ще срещам от същото по пътя в ежедневието си.


Няма да призная, че имам проблем – да не се изложа, ще се залъгвам, че всичко е ОК. Докога? Та аз съм на висока позиция, крия се зад тъмните стъкла на скъпото ми возило. Нищо, че докато се прибирам минавам по претоварените с автомобил улици, ако улучим и час пик. Все сама, но нали нищо не ми липсва. Стигам до елитния си квартал в затворения комплекс, с охрана и басейн, топъл гараж за удобство точно до асансьора. А може дори с асансьора директно в мезонета, от който целият град е на длан.


Гледам, гледам и си мисля  „Нали всичко имам, нали всичко мога да си купя?“. Списъкът с контакти в скъпия ми телефон са все на важни, влиятелни персони, та аз съм важна и толкова хора зависят от мен! ЗАЩО? Усещам в областта на сърцето студенина и голяма празнота. Налях си чаша скъпо френско вино, за да се опитам да сгрея сърцето си. Отивам, но уви не се получава, значи трябва нещо по-силно!


Дърпам една „линия“ и изпадам в състояние на отпускане, релакс, нирвана и тъкмо да стигна до блаженство, нощта свършва, утрото предложи новия ден, новото начало, но аз имам грижа основно за кариерата, за властта, която упражнявам, и външният блясък ме държаха в своя плен. Пропуснах да изляза от комфорта си – отложих за по-късно. Ще приема божията любов. Да, знам, че съществува, но за сега ми е удобно така. Та аз имам всичко материално. Душата и нейните нужди ще почакат, съвестта и тя е приспана, нали за всички близки поставих скъпи подаръци под елхата.


Подчинените…Те трябва да си знаят мястото си в тази пандемична година – няма да има парти, семинари в чужбина също. Стига им по един бонус в плик, според моето настроение и преценка на кой колко! За мен – далечно пътуване в топла дестинация, та дано се разтопи това ледено сърце, а духовността ще почака и съвестта – също. Връщайки се у дома, на летището ме чакаше шофьорът, той натовари луксозните ми куфари със скъпи подаръци за близките и за онези, на които трябва все пак да се отчета. Трябва да си купя комфорт и у дома. ПЪК И СЪВЕСТТА ДА СПИНКА!


Докато пътуваме до скъпия ми дом, на последния светофар – червено, чух трясък и всичко изчезна. В един момент чувам „Дишай, дишай, дишай!“. Усещах суета, но нищо не виждам. А то, сърцето, се бори за още един тласък, последен електро шок. На монитора – права линия. Чувам „Губим я!“. Ооо, чудеса – бог, на когото не обръщах особено внимание. Видях го с цялото си съзнание. Разперени ангелски криле. Усмихнато благо лице! ООО... ЧУДЕСА, АЗ ИЗБРАХ ЛЮБОВТА. ОТВОРИХ СЪРЦЕТО СИ, УСЕТИХ БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.


В болничното легло започнах да си задавам въпроси, за които нямах време да мисля. Успокоих се, смирих се. Проумях, че в един миг всичко, което бях придобила, комфорта и връзките, който имах, не бяха истински, та те са били плод на моето въображение. А аз толкова усилия положих! Вярвайте ми, не бях щастлива, а търсех заместители. Днес проумях всичко, картинката ми се изясни! Аз вече не съм същата! Аз избрах БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Аз избрах доброто с любов и благодарност!


Това си повтарям всеки ден. Сутрин благодаря за слънцето, въздуха и любимите хора които са в живота ми! Правя подаръци и добрини от сърце – не само по Коледа! Без повод! Нека всекидневна е…Коледа! Вечер пак смирено благодаря на Бог за всичко, което имам. И се питам: „ДОСТАТЪЧНО ДОБРИНИ ЛИ НАПРАВИХ ДНЕС?“.


Аз избрах, повярвах в бог, та той беше през цялото време над мен и не позволи да липсвам на детето ми, на съпруга ми, на всички близки и истински приятели. Не от онзи списък в телефона! Аз направих моя избор, а Той направи чудото трансформация. Аз получих моята първа доза любов, направете го и вие! Ще получите сертификат за безплатната ваксина от марка „БОЖИЯ ЛЮБОВ!“. Една е достатъчна за цял живот! С любов ще дочакате и прегърнете цунамито от любов! И никога – „Омикрон!“! Аз повярвах и избрах! Повярвайте!

Няма коментари:

Публикуване на коментар