Translate

понеделник, 30 май 2022 г.

Първи походниците "По стъпките на четата на Таньо войвода" научиха: архивите в Париж и Виена даряват на музеите в Силистра и Тутракан ценни документи за добруджанското освободително движение

В град Тутракан по време на откриването на 37-ия поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“ д-р Анатолий Кънев – председател на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, организатор на проявата, обяви пред участниците, че Регионален исторически музей Силистра и Исторически музей ще получат ценни документи за добруджанското освободително движение.


Пред директорите на двата музея – д-р Николай Тодоров, който е начело на силистренския, и на Петър Бойчев – основател и директор на тутраканския, д-р Кънев обясни, че материалите идват от архивите в две европейски столици – Париж и Виена. По този въпрос информация дава известният фотограф Иво Хаджимишев в интервю за сп. „Път“. Той изрази увереност, че Издателска къща „Гутенберг“ ще направи по темата хубаво издание със снимки на доайена на фотографската ни журналистика.


В град Тутракан с ритуал и с поднасяне на цветя пред паметника на Таньо Стоянов – Войводата, както и на паметниците на Васил Левски, Панайот Хитов, Александър Суворов, ген. Пантелей Киселов и на монумента в чест на мъчениците на Добруджа, бе даден стартът на 37-ия поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” (30.05.-2.06.2022 г.). Кметът на общината д-р Димитър Стефанов държа слово пред всички участници емисари, традиционно за този момент в чест на своеобразния празник в навечерието на финала на програмата „Ботеви дни“.

 
В различните събития, включващи посрещането на четата във вид на възстановка край село Пожарево, където бе и клетвата на четата – отряд от град Тутракан, както и в първия от серията прегледи на строевата и маршовата песен, участва областният управител Катя Кръстева, която бе и председател на журито. Заедно със своя заместник Минчо Йорданов двамата поднесоха цветя на паметната плоча, ознаменуваща началото на похода на четата, тръгнала по т.нар. стар хайдушки път към Балкана по дирите на четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, минала 9 години по-рано по тези места.
 
Д-р Анатолий Кънев – председател на организатора на похода Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, обяви че той се провежда под патронажа на президента Румен Радев със съдействието на две министерства – на МОН, в чийто календар е записан, както и на МО. По традиция осъществяването му става с логистична и финансова подкрепа на общините и музеите на градовете Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и Попово. Както и със съдействието на участващите чрез представителни групи общообразователни и професионални гимназии. В стартовия ден Градски духов оркестър Силистра предвожда колоните на походните групи.
 
В похода, който е най-голямата по рода си патриотична проява в Североизточна България, ще се включат акад. Георги Марков и проф. Христо Матанов – университетски преподаватели и учени историци, също и дългогодишни научни консултанти на дружеството инициатор на похода. По вече създадена традиция част от програмата стават кавалджията на планетата Теодосий Спасов, който е родом от Белица, Силистренско, заедно с музикантите Пейо Пеев, Иван Георгиев, Християн Цвятков, Генадий Рашков.

 
Тази година 220-километровия път от Дунава през Елията, Лудогорието и Поломието ще преминат 350 ученици от Силистра (два отряда от град Тутракан, отряди от Силистра – СУ „Никола Вапцаров“ и ПЗГ „Добруджа“; отряд от ПГМСС – село Средище, община Кайнарджа), Сливен, Кърджали, Тутракан, Исперих, Разград, Попово и София, както още много туристи и наследници не само на войводата, но и на четниците. Предвижда се всеки ден да има преглед на строевата подготовка и маршовата песен, както и много преходи и мероприятия по сценарий, видим и проследим на сайта на КПД „Родно Лудогорие“ (www.ludogorie.org).

 
Финалът на похода е на 2 юни в местността „Керчан баир“ до с. Априлово, като в 12 ч. участниците в него ще преклонят глава пред паметника на войводата, родом от Сливен, пристигнал с чета при Пожарево, Силистренско, за да тръгне с другарите си към Лудогорието.
 

петък, 27 май 2022 г.

От Силистра до Мармарис през Одрин, Чанаккале и Ефес


В политическата литература Балканите са представени като „барутен погреб“, „ябълка на раздора“, „гнездо на оси“ и „заден двор на Европа“, предвид събития от историческо естество, повлияли на други, обърнали в отделни периоди през вековете живота на света с хастара наопаки. Това се е случило във времето назад, разбира се, с надеждата да няма продължение в същия смисъл в обозримо бъдеще и занапред. 

В далечното минало обаче тук, на славния в древността полуостров, е кипял живот, руините на материалните постижения от който са превърнати понастоящем в обекти – акценти в програмите на туристическите дестинации. Заедно с конюнктурата в сферата на морските летувания, в частност в някои от страните и по планини (сред малкото от тях е и България), имаме на разположение разкоша по тези места да идват хора от близо и далеч.

Друг е въпросът как всяка държава се справя по начин, който е достоен за туристите, така и най-полезен за трудовия пазар, както и за съответната хазна. В това отношение завидни постижения има южната ни съседка Турция, в бреговете на която се къпят няколко водни пространства, също помнещи битки за територии, икономическо, религиозно и културно надмощие. И не е случайно, че посоката, включително и заради Истанбул, наричан люлка на цивилизации, средище за сблъсък на култури и мост към Ориента, е предпочитана за мнозина от цял свят.

Най-вече заради комбинацията от разнообразни по своето съдържание прилични във финансово отношение предложения и предразполагаща облагородена природа. При това умело изпъстрена с безброй разнотемни забележителности, гарнирани с добронамерено обслужване по хотелите, туристическите обекти и в магазинната мрежа.

Особено в годините по време и в затишието на пандемията, когато турската лира е в ниска долна точка, и така станала удобна за прииждащите в страната с една или друга задача. Сред всички тях сме и ние, българите, загърбили родното Черноморие, независимо от великолепната му географска и климатична даденост, но много често със спомен за компроментирано впечатление от неговото актуално състояние, като инфраструктура и сървис.

Градът Мармарис, който е също пристанище и курорт (казват, името му идва от мрамор и действително наоколо има голям брой кариери), чиито размери във всеки смисъл са се увеличи за първите две десетилетия на настоящия век близо три пъти, е един от лакмусите за лятна почивка от май до октомври за чужденци от различни краища на света. На това място, където се кръстосват Средиземноморието и Егейско море (българите го наричаме Бяло, а за гърците е „архипелагос“, т.е „главно море“) в пъти повече са предложенията за свободното време, показва сравнението с първите години на настоящия век.

Подробност от пейзажа са в сравнителен план колко голяма и каква е плажната ивица, отпусната от морската шир в полза на летуващите. Но щом на 17 май в 11 ч. при температура от 30 градуса на въздуха човешки крак не може да върви по пясъка, защото е непоносимо горещо, почти като в нестинарска жарава, какво ли е чувството да ситниш при 45 градуса във върхово лято?

Преди години над 40-те бюра, тогава разположени първа линия, примамваха с идеи за кратки пътувания с корабчета до Острова на костенурката на име карета-карета, в комбинация със скалните манастири край река Далян до острови, свързани с имена на богини – примерно Афродита и Клеопатра, заедно с бисера феномен Памуккале, прочут със своите уникални, причудливи, вкаменени и ослепително бели каскади със син нюанс. В миналото истински хит бе и воден круиз с катамаран до гръцкия о. Родос, където ценовият режим е несравним с този в Турция, но това е друга тема.

Днес освен всичко това се предлага какво ли още не. Примерно, плуване с делфини, корабни разходки за един ден със 7 спирки по заливи за фото сесия и евентуално за плуване, ако водата...позволява; летене с парашути и уроци по гмуркане. Примамливи са идеите за круизи с яхти (портът е изпълнен с техни малки и големи, обикновени и луксозни варианти). Сред най-търсените са и няколко вида сафарита сред дива природа, но са възможни и др. предизвикателства. Част от тях се развиват в превърналия се в лунен пейзаж периметър сред изгорели при миналогодишните пожари иглолистни дървета, които в момента са в процес на превръщане в милиони кубически метри изсечена дървесина, майсторски подредена като серия от долепени кубчета "Рубик", но разположени във въздълги трасета.

И някак всичко е направено така, за да преливат едно в друго преживяванията в рамките на обща дестинация: да речем, тръгваш с очукан отвсякъде джип, за да те вее вятър и да се страхуваш на всеки завой по черния път, по който минава, катерейки иначе невисоката планина. По някое време те откарват до еко селце с импровизиран пазар за пчелен мед с дегустация и с евентуален пазар на сравнително високи цени. Е, някоя от жените все ще се изкуши да си купи и забрадка, към която на другия ден да „прибави“ в подобен десен и плажна рокля, харесана в магазин. Какво толкова, и едни сандалки или чехли си заслужава човек да спазари, за да бъде удоволствието пълно.

И някак за няколко часа се преминава през еко пътека – за отбелязване също стръмна, макар и относително добре укрепена. Разбира се, като при всяка екскурзийка има и малък "връх" – в случая пребиваването на т.нар. плаж на Исус, наричан още плаж на принцесата, макар да става дума просто за едно преминаване по вода до коляното между два бряга на заливче, за което си има съответната легенда. В случая въпросната неназована принцеса, за да бъде с любимия си - пират, всяка вечер трупала пясък, за да си направят пътека един към друг.

Междувременно любителите на екстремността могат да се качат на прастара на вид камила за запомняща се маршировка с нея, а други ще се спасят от палещото слънце под покрива на най-обикновено заведенийце, за да изпият в мини формат, т.е. късо, истинско турско кафе, защото от чая на повечето от нас им писва още на втория ден от престоя в Турция (дори когато е безплатен). Естествено, когато организаторът на подобна екскурзия е предприемчив, той винаги ще предложи и възможността да си закупиш за около десетина лева пълен запис на цялото приключение във видео и фото варианти.

Голяма група силистренци – членове на Смесен хор „Седянка“, на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ и още техни приятели, благодарение на столичната Музикална агенция „Артвойсис“, представена като водач на групата от Росица Йорданова, участваха в Международния фолклорен фестивал в Мармарис.

От близо 20 години всяка година по това време чрез „танци за мир“ на участващите състави, а тази година чрез силистренските хористи – и чрез песни от скрина на българите, с него местната община оцветява празненствата за Деня на младежта и спорта. Той е на 19 май, когато е рожденият ден на бащата на турската нация Мустафа Кемал Ататюрк, чийто лик в навечерието на празника изгрява във веещи се огромни знамена на всяка улица, сграда и ъгъл в града.

В чест на празника бе спазена и една друга традиция – ръководителите на участвалите групи и техни представители се срещнаха с кмета на общината Мехмед Октай и с местен депутат в лицето на Ертуг Аксой. За по двама от всеки състав бе уредена и рекламна фото сесия в близка до града гора, включително и на еко пътека, изградена от дървени плоскости.

Публика от различни страни на открита сцена в центъра на курорта, намираща се до фонтани, обливани от сменящи се светлини, видя изпълненията на танцьори и от Хмелницкий. Градът е побратим на Силистра от 60-те години на миналия век и това предопредели и делова среща на диригентката на седенкари Лидия Кулева с ръководителката на танцовия състав от Украйна Валентина Мандзий. Танцови групи от Киргизстан и от различни градове на Турция също показаха свои характерни изпълнения. Домакините се представиха и с оркестър от Бурса, подобно на група от Индия с изпълнители, пременени в пищни дрехи.

България беше представена и със 100 танцьори от Благоевград от 4 клуба за народни хора. Водени от своя ръководител Асен Колев, който работи в славния Ансамбъл „Пирин“, те пресъздадоха на сцената танци от различни етнографски области в характерни народни костюми. В някаква степен благодарение на тях се получиха като общуване и настроение вечерите в изненадващо настъпващия привечер хлад край басейните на хотел „Пинета“ (за отбелязване той разполага и със своя група таксита), в който в участниците във фестивала бяха единствени гости. Покрай демонстрираните от пиринските македонци танцови стъпки, и добруджанци се включиха със свои вариации, защото в силистренската група също имаше репетиращи в клубове за хора.

При подобни обстоятелства не е за пропускане възможността да бъдат опитани и чуждоземски танци – в случая турски (кой от нас не знае кючек – да, ама не – и за него си има тънкости, които трябва да научиш от майстори), казахстански – общо взето източни форми на балет, вдигнат на ниво от някогашната съветска танцова школа, украински – също май познати, но при практикуването им се оказва, че са не са лесни за усвояване, за сметка на това са завладяващи като ритми.

И на последно място – индийските – в някаква степен „а ла Боливуд“, с уговорката как на първо време ти се струва, че можеш да ги играеш едва ли не цяла нощ. По някое време усещаш как от многобройните и различни движения – на пръв поглед обикновени, но постепенно ръцете и краката започват да се схващат, а коленете да се прегъват. Добрата новина е, че който се умори…посещава бара за питие по избор, предоставен от вездесъщия олинклузив.

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Мащабен проект на НПО от Силистра и ВТУ – Велико Търново навлиза в своята дълбока същина

Снимка от стартовата пресконференция по проекта в клуба на БТА във Велико Търново на 6 октомври 2021 г.

В своята дълбока същина навлиза мащабният проект „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, изпълняван с финансова подкрепа на Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (№ ACF/817). Той е част от „Тематичен приоритет № 4: Повишаване на приноса на гражданските организации за равенството между половете и предотвратяване на насилието по полов признак“. Негов бенефициент е Женско сдружение „Екатерина Каравелова”, гр. Силистра – единствено в област Силистра НПО, ангажирано със социални проекти. Партньор по проекта е екип от Великотърновски университет „Св св. Кирил и Методий”. Периодът на реализация на проекта е от 20.07.2021 г. до 19.01.2024 г.

Основната цел на проекта е провеждане на изследвания за причините,  следствията и възможните подходи
за предотвратяване на насилието,  основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола. Главните целеви групи, към които е насочена инициативата, са политици на национално и европейско ниво, както и университетски институции.  Дейности и резултати: Теоретично изследване на българското семейство (август – ноември 2021), съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план.

Изследването е публикувано в интернет страницата www.ekaravelova.org за свободен достъп до всеки, който се интересува от проблема. Печатни копия са разпространени сред регионалните библиотеки в страната и висшите учебни заведения с хуманитарни специалности. На база на изследването е изготвена „Хронологична карта на българското семейство“. Предвижда се през есента на 2023 г. да бъде въведен като курс от лекции в учебната програма по етнопсихология във Великотърновски университет.

Някои аспекти от изследването: Основни групи фактори, предпоставящи феномена домашно насилие, основано на пола: Културни фактори – включват патриархалните и сексистки възгледи, половите стереотипи и предразсъдъци, нормативните очаквания за женственост и мъжественост, социализиране на пола, разбиране на семейната сфера като частна и под мъжка власт, религиозните и исторически традиции, сексуалността свързана с концепцията за така наречената семейна чест и т.н.

Правни фактори - да бъдеш жертва на домашно насилие, основано на пола, се възприема в много общества като срамно и слабо, като много жени и деца все още се смятат за виновни за привличането на насилие срещу себе си чрез поведението си. Доскоро законът в някои страни все още разграничава общественото и частното пространство, което прави жените особено уязвими към домашно насилие. Докато повечето форми на домашното насилие, основано на пола, са криминализирани в повечето европейски страни, практиките на правоприлагането в много случаи са в полза на извършителите, което помага да се отчетат ниските нива на доверие в публичните органи и факта, че повечето от тези престъпления остават недекларирани.

И още: Икономически фактори - липсата на икономически ресурси като цяло прави изключително трудно жертвите да се измъкнат. Когато безработицата и бедността засягат мъжете, това също може да ги накара да отстояват своята мъжественост чрез насилствени средства. Политически фактори - темата за насилието, основано на пола, в някои случаи се счита за неважна, като на домашното насилие също не се отделят достатъчно ресурси и внимание.

Най-честите ефекти от психологическата злоупотреба при жените-жертви са: 7 от 10 психологически малтретирани жени проявяват симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и/или депресия; Жените, страдащи от психологическо насилие, са много по-склонни да съобщават за лошо физическо и психическо здраве и да имат повече от 5 посещения при лекар през последните години;          Психологическата злоупотреба е по-силен предиктор за ПТСР, отколкото физическото насилие сред жените.

Животът в насилническа семейна среда като пострадал (жертва или свидетел) води до две крайно отрицателни следствия: Предпоставка е за формиране на нагласи за насилническо поведение. Това означава, че всеки, израснал в подобна среда е потенциален насилник. Предпоставка е за деформация на личността. Нарушени са нейните вътрешна сигурност и увереност за справяне със семейните и социалните ангажименти, което формира като цяло враждебно отношение към околната среда.

Психологическите характеристики, които доминират в личностния профил на насилника, най-често са от следните категории: лица с ниска самооценка, компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общува; лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на самообладание в екстремална ситуация (конфликт, стрес, загуба); лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности и готовност на всяка цена да се „вземе своето“; лица със засилена агресивност и жестокост (с дефицити в способите за приемане и прошка); лица, смятащи се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с омраза, към всеки, който се изпречи на пътя им; лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот на обществото; лица с алкохолна и друга злоупотреба с вещества; често проявяващ агресия и садизъм към домашни любимци; с нисък контрол на гнева и с дефицит на уменията за управление на гнева.

 По-значими съвременни фактори на средата (външни за индивида), които засилват тенденцията за упражняване на насилие от страна на българите. социално-икономическата криза – фактор, който застрашава физическото оцеляване на отделни граждани или цели семействата и предизвиква духовно обезверяване; средствата за масова информация – фактор, който застрашава изграждането на ценностната система у подрастващите и в известен смисъл провокира използването на насилието като механизъм за решаване на конфликти или за бързо завоюване на успех; глобализацията – фактор, който застрашава себереализицията на личността.

В глобалното общество човек осъзнава своето несъвършенство и по-често изпада в депресия, израз на духовната неудовлетвореност; отчуждението – фактор, който застрашава сплотеността на общността като група и провокира несигурност и недоверие към външният свят на равнище личност; социалната аномия (най-общо – липса на закон, норми или конвенции) – фактор, който застрашава съхраняването на духовната идентичност, тъй като липсата на ценности и ценностни ориентации се отразява предимно регресивно на човешкия род.

Според проф. Минко Хаджийски, „… насилието в различните си форми и честота на проявление е част от семейния живот. Брутално физическо, грубо вербално и даже префидно помагащо, то изглежда неизменен феномен, повлиян от културния и историческия контекст. В традиционните семейни отношения то присъства, като резултат на битова психологическа нагласа…по причини, свързани с много променените социално-икономически, нравствено-регулативни и полово-ролеви дадености. Насилието в българското семейство явно или прикрито изглежда се увеличава. Неприятно е да се признае, но съвременното семейство все по-трудно изпълнява основните си функции... Ако някога насилието, макар и лошо, все пак е обслужвало някакъв архаичен морален императив, днес изглежда е белязано от егоистично-невротична самоцелност...”.

КОЛИЧЕСТВЕНО И КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛОВО-РОЛЕВИТЕ СТЕРЕОТИПИ, НАГЛАСИ КЪМ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В СЕМЕЙСТВОТО КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ В БЪЛГАРИЯ (МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ 2021 – МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2022 г.).

 В ход е подготовката за провеждане на по 5 фокус групи в 14 обособени области в България.  В Силистра фокус групите ще се проведат на 6 и 7 юни 2022 г. Модератори на срещите ще бъдат проф. Велислава Чавдарова и проф. Красимира Петрова от Великотърновския университет. Количественото изследване във всички 28 области е стартирано, като то се извършва от студенти по метод на анкетиране.

АНАЛИЗ НА ПОЛУЧЕНИТЕ ДАННИ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ДЕЙНОСТИ 1 И 2 И ИЗГОТВЯНЕ НА ДВА БРОЯ НАРЪЧНИЦИ (МЕСЕЦ НОЕМВРИ 2022 – МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2023 Г.).

Анализът ще послужи за разработка на два броя наръчници, насочени към превенция и интервенция на домашното насилие. Те ще бъдат съобразени с получените резултати и установени особености. Първият ще е насочен към помагащите професии и образователни институции, а вторият - насочен към публични личности, влияещи на политиката в областта на домашното насилие и насилието, основано на пола.

ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПО-ШИРОКО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ СВЪРЗАНИ С НАСИЛИЕТО ОСНОВАНО НА ПОЛА И РАВЕНСТВОТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЛА (МЕСЕЦ МАРТ – МЕСЕЦ МАЙ 2023 г.).

Предвижда се да бъде онлайн и за участие ще бъдат поканени учени от български и чуждестранни университети. Поканата ще бъде публикувана и в социални мрежи за споделяне на научна информация. В рамките на конференцията ще бъде изложен анализа на резултатите от изследванията. Участниците ще представят доклади по темата, което ще даде възможност за запознаване на научната общност със спецификата на насилието основано на пола в различните държави. Докладите ще бъдат събрани в сборник, който ще се предостави в електронен вариант на участниците в конференцията. Сборникът ще бъде отпечатан в тираж 200 бр., които ще се разпространят сред библиотеки в България.

РАБОТНА СРЕЩА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ С КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ (МЕСЕЦ ЮНИ – МЕСЕЦ АВГУСТ 2023 г.)

Ще бъде осъществен контакт с български евродепутат, член на комисията за съдействие при организиране на срещата. Ще се сформира делегация от 6 човека, които пряко са участвали в изпълнение на дейностите по проекта, за участие в работната среща в Европейския парламент. На нея ще бъдат представени националните характеристики, свързани с  домашното насилие, като част от насилието основано на пола, проблемните области в българското законодателство и възможните подходи за синхронизиране с европейските политики с фокус върху Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

РАБОТНИ СРЕЩИ С КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА КЪМ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ ПОЛИТИКИ (МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 2023 – МЕСЕЦ ЯНУАРИ 2024 г.).

На срещите ще бъде представен анализът от изследванията по проекта. С комисията по правни въпроси ще се обсъдят предложения за промяна в законодателството в контекста на  Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. На срещата с комисията по образованието ще се обсъдят предложения, свързани с политики, насочени към ранна и последваща превенция, чрез работа в училищна и университетска среда, която генерира бъдещото поколение. На срещата с социалната комисия ще се обсъдят предложения за промяна на политиките в социалната сфера.

Основната цел на срещите е ограничаване на насилието и превенцията на формирането на „зловредни“ нагласи, които да бъдат причина за дискриминация, базирана на пола, респективно на домашното насилие.  След приключването на проекта в дългосрочен план се очаква инициирането на законодателни промени в България, и извеждането на успешни образователни, социални и правни мерки за ограничаване и предотвратяване на домашното насилие/насилието, основано на пола.

четвъртък, 26 май 2022 г.

Художник, родом от Силистра, реди свои картини върху тениски

"Картините ми вече са и върху тениски! — чувствам се прекрасно!", заяви в своя профил във Фейсбук художникът Йордан Цонев, който е родом от Силистра, но работи в София, подобно на много други млади хора - творци в различни сфери. Бдителното око забелязва, че признанието му, което е и съответен призив за евентуални поръчки, дойде навръх празника на духовността - 24 май, в навечерието на рождения му ден, който е едва дни по-късно. 

Естествено, чрез коментарите са завалели и предложения - пожелания: "Поздравления! Много красиви картини рисуваш! Пожелавам ти освен с с тениските, да продаваш повече оригиналите!", ""Прекрасните ти картини, така ще имат достъп до повече хора! Успех!" и др. Засега художникът с добруджански корен и творческо семейство - майка му е самодейка в народен хор в крайдунавския град, смята да "произвежда" тениски с картини...когато има търсене. Иначе казано лично от него за ВЕРСИНАЖ: "Ако има желаещи, винаги може да се изработят"!

сряда, 25 май 2022 г.

Седмата книга на Иванка Христова е ключ към доброто в живота

В навечерието на просветата и духовността – 24 май, своята седма книга, наречена „На Дунав“, издаде силистренката Иванка Христова – учител, библиотекар и автор на свободна практика. Творбата си в три части с материали и снимки, поместени на близо 500 страници, тя посвещава на предстоящата си наесен 70-а годишнина. Книгата е посветена на близки на сърцето й хора – родственици, спомоществователи и медицински лица – лекари и сестри, както и кръводарители – с признателност към всички тях заради добротата, солидарността и вярата в живота.

Книгата съдържа разкази, очерци и интервюта, повечето от които са публикувани за пръв път от членуващата в СБП авторка, която и в предишните си книги по подобен начин пресъздава образи на известни личности и на хора с изяви в различни сфери на обществото – образование, медицина, изкуство и др. В края става ясно, че за нея е писано в 15 издания от енциклопедичен и от сборников характер. Отделно заедно с книгите си за произведения й е намерено място в общо 20 мащабни публикации, дело на други източници.

Както и от предишни нейни книги, читателят ще се впечатли от умението на Христова да превръща малки случки в разкази за големи преживявания. В очерците, аписани като „неразказани истории“, се срещаме задочно с Мерил Стрийп и Ален Делон, пазейки с десетилетия снимки с автографи на световните филмови звезди; с трима велики Георгиевци: Георгиев-Гец, Парцалев и Калоянчев; още с Иван Басамаджиев, Невена Коканова, Стефан Воронов, Наум Шопов, Стефан Поптонев, както и с много местни дейци в не едно и две житейски направления (поети, лекари и др.).

„Очаквани диалози“ са наречени интервютата, взети от Христова с десетки известни на национално и на регионално нива личности от цялата страна, някои от които при гостуването им в Силистра, други в резултат на нарочни срещи в София. Става дума за пишещи в разнообразни жанрове – проза и поезия, за творци в различни видове изкуства, също сред тях има юристи, журналисти и представители на други гилдии.

Както всеки автор на определена възраст, особено след преодоляване на предизвикани от съдбата житейски препятствия, и Христова предлага на своите читатели и почитатели творчески разработки – разкази, есета и пр., чийто извор са лични преживявания и случки, както и професионални „наблюдения“. Така чрез тях тя се връщ в годините на своето обучение за детска учителка, както и на библиотекар, но, разбира се, с някои от споделените творби съпреживяваме с нея и породени от природата трепети, за да доловим моменти от характерната за творците чувствителност.

В уводните си думи, озаглавени „Като на длан“, Иванка Христова заявява: „Винаги съм изпитвала стремеж да докосна съкровеното у човека, но никога не съм си позволявала да ровя в личния живот на хората, тъй като не харесвам сензационните жълтини. Книгата ми е призив към търсене на правдата, красотата и позитивното в живота“. Накратко: авторката смята, че подарява на всички читатели още един ключ към доброто и им препоръчва, оставайки насаме със себе си, да се взират в гладкото му огледало, за да го запазят и раздават на хората около себе си.

понеделник, 23 май 2022 г.

Книга на възпитаник на Силистренското педагогическо училище разказва 60 години по-късно за последните му 5 години

 

В навечерието сме на 24 май 2022 г. – най-тачения български празник, защото е свързан с науката и духовността, а и защото „В началото бе словото…“. А на него ни учат хора, които знаят как да ни накарат да проговорим и впоследствие да пишем. За една следа от миналото, свързана с образованието и навършила 60 години от края на…началото на Силистренското педагогическо училище разказва книга, издадена преди две години, но която все още не е получила своята необходима публичност.

Книгата се казва „Последните години на педагогическото училище в Силистра“ и неин автор е педагогът Илия Равалиев, който е от предпоследния випуск на училището (в момента живее в родното си село Попина). В активните си години – учител, директор на училище, служител в регионалния инспекторат по образоването, а в един момент и общински съветник в ОбС Силистра, когато е председател на постоянната комисия по образование.

Авторът се е доверил за отпечатването на своя труд на печатница „Ковачев“ в Силистра и е негово решението само с текст в рамките на 140 страници да разкаже в автобиографичен стил финалните пет години (1957-1962 г.) на „ковачницата на учителски кадри“. В уводните си думи „Да се докоснем до миналото“ Равалиев припомня началото на Педагогическото училище в крайдунавския град, превърнало за кратък период в уникално явление за Северна България.

Той споменава също, че по темата можем да научим повече от Румяна Лебедова в „История на Педагогическото училище в Силистра“ от преди 11 години, а аз бих добавил – вече и от два други момента: от филм в две части, който е достъпен в интернет в Ютуб, дело на екип на Филиал Силистра на Русенския университет, както и от изложба с 20 пана, създадена преди 3 години по проект към изпълнявана от Областна администрация програма на българското правителство.

Научаваме също и факти, които ни убеждават в значимостта на образователния център, предвид създадените „придобивки“ в онези години: метеостанция, ученолюбиво, спортно и музикално дружества, музейна сбирка, хор и оркестри, списание с методическа насоченост, както и библиотека, която после търпи развитие.

Книгата е ценно свидетелство на времето, в което оживяват забравени практики в тогавашната ни образователна система; изплуват имена на хора, които са били важни за обществото в продължение на десетилетия; научаваме за забравени форми на общуване между институциите и сред хората от предишните поколения.

Чрез своята творба Илия Равалиев се изявява като паметлив човек и учител, който отрежда достойно място на своите учители и разплита пред читателя чорапа на изминалото време, за да стане ясно, че всеки житейски период има своя уникален дневен ред и ритъм, правила на поведение и поводи за съставяне на албум със спомени.

Със сигурност добруджанската общественост има необходимост да получи като следпразничен подарък едно мило, носталгично и полезно представяне на книгата на попинеца, чиято кариера е минала в Силистра – градът, в който е учил, и на когото посвещава книгата си, създадена в прослава на отишла си във времето „забележителност“. Нейното място е заето по-късно от Института за подготовка на учители, чийто наследник е днешният Филиал Силистра на Русенския университет.

Йордан Георгиев

петък, 13 май 2022 г.

Съвъвеждаща барока като сил в българските земи е старата силистренска джамия


В залата на „Археологическа експозиция” на Регионален исторически музей в Силистра бе представянето на книгата „Барокови джамии в България”, чийто автор проф. дин Любомир Миков бе гост на събитие, открито от директора на музея д-р Николай Тодоров. Към аудиторията, предимно представители на мохамеданското вероизповедание, както и представители на историческата и архивистката науки, свои послания по темата отправиха районният мюфтия Мюддесир Мехмед и Ведат Ахмед, председател на Висш мюсюлмански съвет.

Книгата представи д-р Мемиш Мердан, преподавател в Шуменския университет, а за нея говори и авторът й – по образование филолог с научни звания в сферата на изкуствознанието, със стаж в БАН и с преподавателска дейност в Национална художествена академия и Нов български университет.

Книгата е интересна за силистренци, защото обект на изследване са три мюсюлмански храма, включително Куршумлу джамия – паметник на културата (1983 г.), Желязната джамия (куполът й е с оловно покритие), както е преводът на името й, е един от над 50-те стари и нови храмове на мохамеданското изповедание в област Силистра. Заедно с другите две описани джамии – Томбул джамия в Шумен, и Байраклъ джамия в Самоков. и силистренската минава в категорията „екзотика” в християнска държава, предвид своя бароков стил, заради което проф. Миков я определя като втора по значимост в България в това отношение. По нея и по предшестващата я в Шумен се съди, че въвеждането на барока по българските земи чрез османската архитектура става в Североизточна България.

Първопроходник в триото по темата е шуменската джамия – описана като великолепен пример за запазени традиции, която води силистренската с 20 години, която пък от своя страна е оценявана високо заради скулптурност и доминираща със своя екстериор и по фасадността си. Храмът е от 16 век, но бароковият му вид е от средата на 18 в. Най-вероятно е била ползвана от елита на общността, защото пространството й не предполага събиране на голям брой хора.

По неофициална информация, пресъздадена по време на срещата от архивиста Огнян Георгиев, джамията е била една от общо 23 в града – крайдунавска крепост и важен център в продължение на много векове, от които 16 са били дървени (бел. - според автора на книгата обаче броят им е варирал от 5 до 17). Твърди се, че е била пример за изграждането през 19 в. на нейна посестрима с име Байраклъ, съществувала в Силистра до 1942 г.

В хода на представянето и на дискусията стана ясно, че книгата е  резултат от междудисциплинарно изследване, изискващо знания за поетиката на османската архитектура (общо, типично, специфично, къде са сходствата и къде разминаванията), още повече, че са необходими познания по религия, история, обредика и др.

Според 75-годишния автор, османската архитектура е малко позната у нас от научна гледна точка, а в случая е изследван барока в нея, при това изпреварващ като процес с един век навлизането му в християнските храмове. За книгата му препоръчващите я казват, че е „прецизна и увлекателна” при представяне на западно влияние, втурнало се внезапно в османската архитектура, за да се доразвие в т.нар. епоха на лалетата до края на 19 в.

вторник, 10 май 2022 г.

Награди за Театрално студио „Артистик” и за Музикална студия „ДО РЕ МИ“ от Силистра

С нови четири награди - по две колективни и индивидуални, се завърнаха от пореден конкурс младите силистренски театрали от Театрално студио „Артистик” при Обединен детски комплекс – Силистра. Те спечелиха Първа награда и Награда на публиката в XVІ-ото издание на Национален детско-юношески театрален фестивал „Малкият принц”, организиран от община Велико Търново и от Народно читалище „Извор – 1873” с. Самоводене.

Първо място във фестивала бе постановено и за творческия екип от Силистра - Музикална студия „ДО РЕ МИ“ с ръководител Бонка Скорчелиева, b2 балет с хореограф Боряна Кьосева, трио „Елмина“ с ръководител Лилия Пейчева. Те представиха

най-новия български мюзикъл за деца „Новите приключения на славните котета“ (музика – Стефан Димитров, либрето – Гергана Сотирова, постановчик, сценограф и художник на костюмите Надя Ботева).

В категория юношески театри, водени от професионални режисьори, младите силистренски театрали бяха отличени за първата си награда с плакет, грамота и парична премия от 300 лв. за пиесата „Последните мускетари” от Валери Петров, постановка на ръководителя на студиото Христо Христов.

Потвърждение на успеха им е и другата заслужена награда - на публиката. Третата силистренска награда е за Габриела Гочева за ролята си на Мадлен в раздел "Индивидуални награди в първа възрастова група - поддържаща женска роля" (плакет, грамота и премия от 80 лева). Силистренци имат и четвърта индивидуална награда - в раздел Най-ярко актьорско присъствие - тя е за Тео Димитров за ролята на Д’Артанян.

Фестивалът бе проведен в периода 6-8 май т.г. в старата ни престолнина. В продължение на три дни в МДТ „Константин Кисимов” бяха представени 19 спектакъла в две възрастови групи – за детски и юношески театър, с участието на 19 театрални трупи - състави и школи от цялата страна, представени от 230 млади таланти. Авторитетно жури с председател актрисата Йоана Буковска-Давидова оцени спектаклите.

Да напомним, че преди 150 години в Силистра е изиграно първото театрално представление, а преди 80 сезона е сложено началото и на професионалния театър в Силистра. В момента театралното дело в града се осъществява с Драматично-куклен театър, а на самодейни начала освен „Артистик”, свои изяви имат любители от трупите към читалищата в Тутракан, Дулово и Алфатар. Преди повече от четвърт век към силистренския драматичен театър имаше и младежка театрална школа. Действащ на клубна основа бе и състав за пантомима, повод в онези години в Силистра по покана на Младежкия дом да гостуват възпитаници на настоящия професор доктор Александър Илиев - преподавател в НАТФИЗ по актьорско майсторство, театрална антропология, режисура и пантомима.

Младеж разработи приложение за превод на архаични думи от българската лексика

По публикация в сайта на БТА. Възпитаникът на Американския колеж в София Огнян Траянов, заедно със своя приятел Димитър Костадинов, с когото програмират заедно от втори клас, е разработил безплатното приложение www.archaismdictionary.bg, което е за превод на близо 6 000 архаични и диалектни думи, улесняващо четенето на класическа българска литература. Това става през мобилен телефон, като страницата се сканира, извличат се всички архаични думи и се вижда значението им. Процесът е автоматизиран и това ще улесни много работата по речника, посочи талантливият младеж. Авторът споделя, че думите в речника могат да станат 20-30 000 с помощта на учените от БАН.

Речникът на българския архаизъм е най-популярния до момента проект на талантливото момче. През октомври миналата година Траянов, който е автор и на други приложения, а има идеи и за още други, представи приложението на вицепрезидента Илияна Йотова, която се ангажира информацията за дигиталните улеснения да достигне до мрежата на неделните училища и лекторатите по български език в чужбина.   


понеделник, 9 май 2022 г.

Диана Димитрова, чийто път започна от Силистра, с първа главна роля във филм

Фейсбук профил Бягство - филмДнес ви представяме Марго!Тя е млада, красива и аватюристична. Марго живее от години в Ню Йорк, но се прибира в България, за да съпреживее мечтата на сестра си Лили - свободен живот в планината! В ролята влиза Диана Димитрова, а ще срещне ли Марго любовта на Чамла, ще разберете в кината от 11-и май.

Допълнение от самопризнание в профила на актрисата (всъщото време и художгничка вече със своя самостоятелна изложба), завършира средно образование в Силистра, отново чрез социалната мрежа: "Приятели, много съм щастлива да споделя този пост за Марго във филма "Бягство”! Малко съм притеснена заради факта, че това е първата ми главна женска роля в игрален филм, в който присъства и нецензурирана част от тялото ми, как ще реагират приятелите ми, родителите ми, но за всичко си има време и мяст,о и роля в тази професия. Участвах във всички каскади без дубльор. Надявам се да усетите разликите от образа от Ирина (бел.-става дума за главната героиня в класиката "Тютюн" - в случая пиеса по романа на Димитър Димов, постановка от актуалния репертоар на Драматичен театър Варна, с партньор в мъжката главна роля Калин Врачански). Надявам се, този филм за Ви накара да почувствате свободата от бягството!".

Както обичаме да казваме, звездата на Диана изгря в сериала "Откраднат" живот", за да последват участия и в други подобни начинания, а вече и с главна роля в пълнометражен игрален филм, който предстои да влезе в афишите на кината.


Пешо Мустака чете в. "Правда" на Червения площад в Москва

Снимката с големия силистреннски актьор и комик Петър Петров - Мустака е от м. юни 2009 г. по време на гостуването на актьорска група от ДТ "Сава Доброплодни" в Москва по покана на "Московский драматический Театр на Перовской". В него силистренци се преставиха във фестивала "Славянски венец" с пиеса от руската класика - „Предложение за брак” по А. П. Чехов, пред пълен салон с публика, включваща и певеца Бисер Киров - тогава културно аташе в посолството на България. 

Участието на силистренци бе по повод честването на 2009 г. като Година на България в Русия по покана на Федерация за приятелство с Русия и народите от ОНД. Уникалният кадър с Петър Петров, познат с прозвището си Мустака, е по време на разходката на Червения площад, осигурена от домакините за гостите от България, единствен наш представител в осмото издание на фестивала, посветено на 200-годишнината от рождението на Николай Гогол. Нашите театрали се завърнаха с по една колективна и индивидуални дипломи, които в момента са на втория етаж в сградата на театъра.

След завръщането в Силистра във фоайето на ДТ Силистра бе уредена изложба със съдействието на община Силистра и Регионална библиотека, представяща международната изява на театъра в столицата на РФ. За съжаление от групата актьори, участвали в проявата, освен Пешо не са сред живите също колегата му Иван Анчев, самият Бисер Киров, живял в Силистра в продължение на 10 години в началото на 50-те години на миналия век, както и режисьорът Первели Николов-Вили.

четвъртък, 5 май 2022 г.

Силистренец участва в етно прояви за България в град Морж в Швейцария


В град Морж, който е разположен на брега на Женевското езеро в Швейцария, предстои на 11 май 2022 г. откриване в хотел Cellier de l'Hôtel-de-Ville на първото издание на етноизложба, посветена на България, която ще бъде на разположение до 15 май. За това съобщи силистренецът Димитър Богданов, чиято танцова кариера е започнала в сферата на фолклора в родния му град. За целта в програмата е предвидено официално парти.

В последния ден на изложбата възпитаникът на ансамбъл "Добружанче" ще ръководи едночасов курс по български народни танци. В анонса за него в интернет на сайта www.fetedeladanse.ch четем: "Ако желаете да изживеете българския фолклор като културно пътешествие, ако търсите начин да освободите психическото напрежение и да се изправите срещу тялото си с разнообразните фолклорни ритми, заповядайте да се присъедините към нас, за да усетите заедно магията на българския танц и култура".

На старта на проявата ще участва сем. Марсел и Катрин Селие, които като етномузиколози откриха за света т.нар. мистерия на великолепните български гласове. В изложбата са представени обичаи, традиции, музикални инструменти и автентични носии от различните етнографски области на България. Посетителите ще видят извезана булчинска рокля, овчарски кавал, гайда и тъпан, както и други експонати. 



На една от снимките в предварителния материал той е редом до тенис легендата Мануела Малеева, олимпийска медалистка от Сеул (1988 г.), пременена в българска народна носия. Преди две години  двама силистренски музиканти - Велико Великов, който работи в Силистра, и Димитър Гугов - неговите изяви са чрез Франция навсякъде по света, редом до Димитър Богданов и до друг силистренец - танцьора Иван Иванов - той пък възпитаник на Танцов ансамбъл "Добруджа", бяха на празник, посветен на "Добруджански Бабинден",...проведен във френска Швейцария, заедно с фолклористките от световно известния "Ева квартет".